Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Новораждане


Ocarina

Recommended Posts

Новораждането се отнася до раждането на Христовото съзнание в човека. То още е в зародиш в нас хорта и поддържайки добри мисли и чувства в ума и сърцето си, ние създаваме условия това съзнание да расте и да се развива. Почвата, утробата, това са нашите сегашни ум и сърце – нещо, което е много важно да се осъзнае! В наша власт е да създаваме благоприятни условия за растежа на божественото в нас. Ние не можем да накараме семенцето да порасне насила, но растежът му все пак зависи от нас, защото законите, които осигуряват растежа му са неизменни. Различни са само условията, т.е. ние или по-скоро нашите мисли и чувства. После родителите умират и се раждат в децата си, но не преди последните да са готови за това...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 80
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest НиколаДамянов

Благодаря ти Ники за обстойният отговор и за уточнението, което си дал относно цитатите от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Лично аз не се опитвам да разграничавам или да разделям това име, но не упреквам и този който го прави това. Всеки има право на избор и по-важно е същността на казаното. В случая, аз не забелязах в цитатите да е казано, че " човек няма Душа", а това както се вижда не е и твое разбиране... По-скоро, Душата и Духът са "заспали или не са будни", ...с което и аз отчасти мога да се съглася. Само отчасти,...но няма да се мотивирам и уточнявам в тази насока.

Мисълта ми е друга... По темата... как се стига до новорождението ?

Мисля, че може да се разграничат три етапа...

Първият е "запалване на искрата". В него след натрупване на някакъв житейски опит, обикновено спонтанно и "случайно, човек се сблъсква с някакъв вид "духовност" (общо казано!). Нещо различно от материалният мироглед и логика, която ни заобикаля. Дали това ще е Дао, друга езотерична литература, книжка за медиум или ясновидец, езотеричен курс, или ..., има безброй начини, при които огъня в човек се "запалва" - стремежа да придобие някакво познание в област напълно различна и непозната от това което го заобикаля.

Вторият етап го охарактеризирам като "събуждане", който обикновено непосредствено следва първият. Човек се впуска да се обогатява, изследва, сравнява... "Огъня" са разпалва, в зависимост от това как Невидимият свят е стъкмил съчките и дървата..., и човек следва Пътя си, който му е определен. Смяна на мирогледи... Смяна на Учения и религии... Пробване в различни школи... Погрешки и грешки...Преосмисляне и преценки... Корекции в поведението и действия... Това са все цикли, цикли,...през които човек трупа вече ДУХОВЕН опит. Характерна черта на "събуждането" е, че всичко се върши вече съзнателно.

Третият етап е "новорождението" - крайният етап, при който се получава завършеност, в следствие на първите два. Може би най-важно е да се разбере, че човек не може да се новороди без Учител. Учителя се явява нещо като "акушер"... Обезопасява раждането. Подсигурява условията и всички необходими неща. В този ред на мисли за това се казва, че "Учителя избира ученика", а не обратното,...независимо колкото да му се иска на дадения човек, самоназвал се ученик, на който и да е Учител. Истинският Учителя може и определя степента на "зрялост" на Душата и това дали тази Душа може да издържи всички изпити, които съпътстват едно новорождение.

Накрая малка съпоставка между трите етапа... Новорождението е едностранен процес. Връщане "назад" не може да има. Развитието на Душата вече става на съвсем друго ниво. Работи се в пълен синхрон с Божествената хармония и задачите, които се реализират от Невидимият свят тук на Земята.

"Събуждането" обаче е дълъг и труден процес, при който може да се получи отново "приспиване". Люлката, която прави егото е много удобна и натрупаната будност може да се изгуби много лесно. Причините в тази насока са много и разнообразни,... и се радвам, че тук във форумите има много теми, които третират подобни въпроси, ...което надявам се да действат "отрезвяващо" за събудените, но изпадащи в дрямка Души.

Редактирано от НиколаДамянов
Линк към коментар
Share on other sites

:)

Третият етап е "новорождението" - крайният етап, при който се получава завършеност, в следствие на първите два. Може би най-важно е да се разбере, че човек не може да се новороди без Учител. Учителя се явява нещо като "акушер"... Обезопасява раждането. Подсигурява условията и всички необходими неща. В този ред на мисли за това се казва, че "Учителя избира ученика", а не обратното,...независимо колкото да му се иска на дадения човек, самоназвал се ученик, на който и да е Учител. Истинският Учителя може и определя степента на "зрялост" на Душата и това дали тази Душа може да издържи всички изпити, които съпътстват едно новорождение.

Накрая малка съпоставка между трите етапа... Новорождението е едностранен процес. Връщане "назад" не може да има. Развитието на Душата вече става на съвсем друго ниво. Работи се в пълен синхрон с Божествената хармония и задачите, които се реализират от Невидимият свят тук на Земята.

"Събуждането" обаче е дълъг и труден процес, при който може да се получи отново "приспиване". Люлката, която прави егото е много удобна и натрупаната будност може да се изгуби много лесно. Причините в тази насока са много и разнообразни,... и се радвам, че тук във форумите има много теми, които третират подобни въпроси, ...което надявам се да действат "отрезвяващо" за събудените, но изпадащи в дрямка Души.

:thumbsup2:

Ето един линк за нещо изключително интересно http://www.vbox7.com/play:3cafd329

И на края на 4 част нещо, важно-"По реката, науката и религията са на два противоположни бряга. Но там, от където извира реката, бреговете се съединяват."

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

...

Чети евангелието Никола, чети и посланията на апостолите- особено тези на апостол Павел. Ако в сърцето ти духовната искра е запалена от Бог- като четеш, ще разбираш...Но не с умът си, нито с чувствата си, нито с интелекта си, нито със сетивата си, нито със съзнанието си. Писано е "Ум Христов", "Христово Съзнание"- те са функция на новородения Духовен Човек. Няма новороден човек- няма Христос Ум и Христово Съзнание..няма интуиция, няма вдъхновение..

...

Благодаря ти за съветите Кристиян!

Напълно съм съгласен с теб и с подчертаното по-горе...

Новороденият Духовен Човек е ключов момент, след който нещата не стоят така както са били до този момент.

Все пак би ли споменал нещо по-подробно,...защото ти споменаваш какво се случва СЛЕД новорождението, а преди това ?!?

Би ли ми отговорил на няколко примерни въпроси като...

1. Как се постига това новорождение? Навярно не става само с четене, нали?!? (дори и на евангелията)

Примерно, утре искаш да си "новороден", какво трябва да направиш ? Разбирам, че не ти трябва развита интуиция, ум, интелект, сетива, съзнание... ОК! Аз съм средностатистически, обикновен човек който не се интересувал от нищо духовно до сега... Чувам от теб за новорождението и препоръките ти и после ? Вземам библията, чета евангелията и какво... ? Ставам новороден ли ???...

2. Дай ми пример с новороден човек? Ако може да е наш съвременник и да е жив ?

3. Сподели свой опит в тази насока...

Благодаря ти за отговорите.

п.п. Няколко пъти като те питам нещо се получава така, че започваш да пейсваш някакви статии и странични мнения, където навярно препоръчваш да се образова човек. Мен ме интересува твоето лично мнение и опит в насоката, която питам. В този ред на мисли, те моля ако можеш да се ограничиш в отговора си, само от твоята гледна точка и личен опит.

Привет Никола,

Ще се опитам да отговоря на въпросите ти според каквито са ми възможностите :)

1. Не се постига- т.е. човек не може да го постигне с никакви методи. За това Христос е наречен Спасител, защото човек сам по себе си не може да се спаси от колелото на раждане и смърт, в което няма никакво израстване или еволюция...Възможностите на физическите носители- телата с всяко следващо поколение стават все по-малки, и в много отношения- вредни..просто защото по майчина линия ДНК-то ни се отличава с изключителна липса на генетично разнообразие, така че която и раса да вземем, който и етнос да вземем, и да проследим един "род", то всяко следващо поколение е физическси по-негодно, по-болно, с повече генетични дефекти от предходното. За всичко останало извън физическото тяло, или т.нар. фини аспекти на човека, физическото тяло се явява най-важния фактор по отношение на понятието "опит"- щом всяко следващо поколение получава по-смотани и болнави физически тела (по-непълноценни де), "фините нива" няма как да натрупат здравословен или по-пълноценен опит, пребивавайки в едно физическо тяло, което поради липса на генетично разнообразие и принцип на копиране на митохондриалната ДНК (която всъщност е много значима по отношение на оформянето на здраво и хармонично тяло) на принципа на ксерокса, а не на "презаписване" на генетичната информация както при половите клетки (гаметите).

Отговоръ т на въпрос номер 1 е: Човек сам не може да постигне новораждане. Всичко зависи от това, дали носи Духовна Икра в себе си, и доколко чисто във физическия аспект, тялото му е способно да възприеме стимулирането на тази Духовна Искра от Бог (Исус обяснява, че не Той избира хората, а Отец е Този, Който привлича този или онзи, а Христос извършва "спасителните мероприятия" на тези,у които Отец му е посочил. Изискването: вяра, с размерите на едно синапено зърно- нито повече, нито по-малко.

Иоан.1:12 А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;

Иоан.1:13 те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

Иоан.1:14 И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Новораждането е процес, който протича на всички нива, като нивото на физическото тяло е първото- т.е. новораждането има и анатомично-физиологично изражение, състоящо се от редица органични промени. Условието за това: тройното кръщение в името на Отца, Сина и светия Дух.

2. Христос- няма по-добър пример за новороден човек, притова- наш съвременник от Христос. Новородения духовен човек е описан много добре от апостол Павел:

1 Кор.2:12 Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;

1 Кор.2:13 това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.

1 Кор.2:14 Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.

1 Кор.2:15 Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.

1 Кор.2:16 Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.

2 Кор.4:16 Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.

Тоест, и да ти кажа едикой си е новороден- ако го възприемаме с наличните ни пет сетива и с наличното ни диалектично съзнание- такъв по нищо не се отличава от останалите хора- и той тяло има, и тялотго му старее, и боледува, и си има своите си генетични заложби, реализиращи "програмата" от зачеването до смъртта на физическия (наречен "външен човек" от апостола). Така че, на този въпрос най-разумния отговор е този, че Божествения свят е напълно непознат, непонятен, невъзможен за осезаване от старозаветния човек- т.е. от човекът, прикован към колелото на раждане и смърт. И да му посочат новороден- смисъл няма, защото освен да се разгневи, или пък да се съблазни- по друг начин не би могъл да реагира. За това и ще дам отново пример от публикациите на апостол Павел:

2 Кор.12:1 Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.

2 Кор.12:2 Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.

2 Кор.12:3 И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),

2 Кор.12:4 че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.

2 Кор.12:5 С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.

2 Кор.12:6 Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.

2 Кор.12:7 И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.

Гал.4:1 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;

Гал.4:2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.

Гал.4:3 Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;

Гал.4:4 но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,

Гал.4:5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

Гал.4:6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!

Гал.4:7 Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.

Гал.4:8 Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;

Гал.4:9 а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?

Гал.4:10 Тачите дни, месеци, времена и години.

Гал.4:19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,

Гал.4:20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

Гал.4:21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Гал.4:22 Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.

Гал.4:23 Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.

Гал.4:24 Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,

Гал.4:25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;

Гал.4:26 а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.

Гал.4:27 Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".

Гал.4:28 Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.

Гал.4:29 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.

Гал.4:30 А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.

Гал.4:31 И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

С това отчасти отговарям и на третия въпрос, но най-вече с това:

Фил.1:16 Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;

Фил.1:17 другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.

Фил.1:18 Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,

Фил.1:19 защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,

Фил.1:20 според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.

Фил.1:21 Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка.

Фил.1:22 Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.

Фил.1:23 Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;

Фил.1:24 но да оставам в плътта е потребно за вас.

Лично аз не намирам никакъв смисъл от това, да живея по плът- съвсем честно мога да призная, че съм постигнал всичко, което може да се постигне...че и повече отколкото дори съм мечтал...Но нали Христос препоръчва човек да раздаде всичкото си богатство, да продаде имота си и да раздаде парите на бедните, и едва тогава да вдигне кръста си и да Го следва...

Личния опит е една малка черна точка, обвързана с диалектическата ми личност- наскоро споделих, че намирам т.нар. личен опит и възгледите ми са безнадеждно погрешни, които бяха изпълнили моето диалектически денатурираното съзнание..което в края на краищата е една незначителна точка, на която най-много й отива да бъде поставена в края на едно астрално кармично биологично изречение веднъж и завинаги.

Линк към коментар
Share on other sites

Лично аз не намирам никакъв смисъл от това, да живея по плът- съвсем честно мога да призная, че съм постигнал всичко, което може да се постигне...че и повече отколкото дори съм мечтал...

Както се казва, ако си постигнал всичко възможно за постигане, ЧЕСТИТО!!!

Ми ти си нашият най-възвишен човек поне в този форум :)

Ясно ти е, че от чисто психологическа гледна точка ти вярвам поне малко и наистина ти честитя!

..Но нали Христос препоръчва човек да раздаде всичкото си богатство, да продаде имота си и да раздаде парите на бедните, и едва тогава да вдигне кръста си и да Го следва...

За кое от 4-те библейски значения говориш. Аз мисля, че Христос има предви, това, което сме натрупали като знания и духовна сила, и енергия, да го раздадем на бедните духом, т.е. да хвърлим цялата си енергия, а да помогнем за осъзнаването на другите. И чак тогава да мисли за спасение :)

Личния опит е една малка черна точка, обвързана с диалектическата ми личност- наскоро споделих, че намирам т.нар. личен опит и възгледите ми са безнадеждно погрешни, които бяха изпълнили моето диалектически денатурираното съзнание..което в края на краищата е една незначителна точка, на която най-много й отива да бъде поставена в края на едно астрално кармично биологично изречение веднъж и завинаги.

Като гледам как те кефи това, чак и аз се кефя :) НО верно израза "диалектически денатурираното съзнание" е забележителен и дори аз мисля да го използвам вече. Получавам ли авторко право ? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Постигнал съм това, което е по възможностите ми и това, което съм желал- а това не е нито всичко що човек може да постигне, нито вероято е и наполовина, та дори и четвъртина...

За човек като мен, с интелектуално ниво под долнтата граница , това което съм постигнал на мен ми изглежда, а и на други хора също, чее повече отколкото бих могъл да понеса...Това е.

За първи път чувам за тези 4 библейски нива..Аз имам само една нива, и тя ме интересува само на едно ниво- отдавна се отказах да я обработвам- нито я ора, нито я засявам, нито бих я заменил или продал за друга...Наех един багер.- Копах тук, копах-там- на повече от четири места копах...но не по-дълбоко от подпочвените води...Не знам защо обаче, намерих скритото съкровище в нивата на последното място на което търсих, но което бях разкопал отдавна...и като видях блясъка му, просто се зачудих как е възможно такова богатство да е заровено в такава кал...която пък взе та се оказа лечебна...

За ДДС-то...Ами ти и без това си ДДС потребител, както всички хора по земята, а за това не ти требе авторско право, така че- със здраве да си го ползваш когато, както и колкото желаеш :)

Сполай ти и със здраве :)

Редактирано от Кристиян
Линк към коментар
Share on other sites

За да има новораждане е нужно най-напред да се умира спрямо тази природа. Да няма вече какво да ни свързва с нея, освен необходимото за съществуването ни. Така веригите за късане стават по-малко. И багажа е добре да се понамали - че как ще се мъкне нагоре... :D

Ма първо май трябва да осъзнаем дълбоко и до потрес безсмислието на Светът на Гнева, както Якоб Бьоме нарича тази реалност...

________________________________________________

отвъд отчаянието

Не искам вече да участвам

в пошлия спектакъл.

Изгубих надежда да играя тази роля

поне малко по-добре.

...и по-добре да я играя, пак спектакълът ще е пошъл,

защото режисьорът е калпав.

Сценаристът е направо бездарник,

толкова тривиален сюжет, и непрекъснато се повтаря едно и също -

до втръсване, до повръщане, до полуда.

Костюмите и декорите са пропити с фалш, кръпки

и лекета от толкова много хилядолетия изхабяване.

И носят миризмата, нетърпимата смрад на хилядите обличали ги актьори.

Самият Театър е в развалини, въпреки хилядите модни машинарии, с които напоследък го тъпчат - като просяк, накичен с бижута от панаирджийските сергии.

Театърът мирише и прилича на гробница, използвана интензивно. Ние, актьорите, сме безкрайно уморени и играем само по навик. Публика никога не е имало. Има само жури - невидимо, справедливо и неподкупно - и пак и пак ни връща да играем, и така без край...

Да сменя Пиесата?

Да сменя Театъра?

НЕ

НЯМА ВЕЧЕ ДА ИГРАЯ!!!

Искам да си живея собствения живот - без сценарий, без режисура, без костюми.

Ще напусна Театъра!

Но как!

ОТЧАЯН СЪМ...

Бях отчаян

Но в бодливия храсталак от бели рози...

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти Ники за обстойният отговор и за уточнението, което си дал относно цитатите от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Лично аз не се опитвам да разграничавам или да разделям това име, но не упреквам и този който го прави това. Всеки има право на избор и по-важно е същността на казаното. В случая, аз не забелязах в цитатите да е казано, че " човек няма Душа", а това както се вижда не е и твое разбиране... По-скоро, Душата и Духът са "заспали или не са будни", ...с което и аз отчасти мога да се съглася. Само отчасти,...но няма да се мотивирам и уточнявам в тази насока.

Мисълта ми е друга... По темата... как се стига до новорождението ?

Мисля, че може да се разграничат три етапа...

Първият е "запалване на искрата". В него след натрупване на някакъв житейски опит, обикновено спонтанно и "случайно, човек се сблъсква с някакъв вид "духовност" (общо казано!). Нещо различно от материалният мироглед и логика, която ни заобикаля. Дали това ще е Дао, друга езотерична литература, книжка за медиум или ясновидец, езотеричен курс, или ..., има безброй начини, при които огъня в човек се "запалва" - стремежа да придобие някакво познание в област напълно различна и непозната от това което го заобикаля.

Вторият етап го охарактеризирам като "събуждане", който обикновено непосредствено следва първият. Човек се впуска да се обогатява, изследва, сравнява... "Огъня" са разпалва, в зависимост от това как Невидимият свят е стъкмил съчките и дървата..., и човек следва Пътя си, който му е определен. Смяна на мирогледи... Смяна на Учения и религии... Пробване в различни школи... Погрешки и грешки...Преосмисляне и преценки... Корекции в поведението и действия... Това са все цикли, цикли,...през които човек трупа вече ДУХОВЕН опит. Характерна черта на "събуждането" е, че всичко се върши вече съзнателно.

Третият етап е "новорождението" - крайният етап, при който се получава завършеност, в следствие на първите два. Може би най-важно е да се разбере, че човек не може да се новороди без Учител. Учителя се явява нещо като "акушер"... Обезопасява раждането. Подсигурява условията и всички необходими неща. В този ред на мисли за това се казва, че "Учителя избира ученика", а не обратното,...независимо колкото да му се иска на дадения човек, самоназвал се ученик, на който и да е Учител. Истинският Учителя може и определя степента на "зрялост" на Душата и това дали тази Душа може да издържи всички изпити, които съпътстват едно новорождение.

Накрая малка съпоставка между трите етапа... Новорождението е едностранен процес. Връщане "назад" не може да има. Развитието на Душата вече става на съвсем друго ниво. Работи се в пълен синхрон с Божествената хармония и задачите, които се реализират от Невидимият свят тук на Земята.

"Събуждането" обаче е дълъг и труден процес, при който може да се получи отново "приспиване". Люлката, която прави егото е много удобна и натрупаната будност може да се изгуби много лесно. Причините в тази насока са много и разнообразни,... и се радвам, че тук във форумите има много теми, които третират подобни въпроси, ...което надявам се да действат "отрезвяващо" за събудените, но изпадащи в дрямка Души.

Привет, Никола!

За мен Будноста (Буда, Пробудения) и новораждането са едно и също нещо.

Писано е за това човек да се "роди от горе", т.е. през седма чакра нещо да се случи. От "Седмото Небе" да "прозвучи тръба".

Откровение 10:7

но в дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогаз ще се извърши тайната Божия както благовести на своите раби пророците.

Тогава и човек се пробужда в Пълнота. До тогава той не е Буден за Себе Си, не е Буден за Реалността. В Будизма се говори за шест сфери на Самсара!

Събуждането от сън преминава във фази, като една от първите фази е разпалването на Любовта в сърцето. Това е огънят, който когато се появи вече няма връщане назад и той директно те разбужда.

Появи ли се Любовта, то задремването е невъзможно явление.

Когато тя ми дойде на гости за първи път, не спах цяла нощ. Просто неможах. Въртях се, въртях се... Накрая се примирих и станах. Беше около 5 сутринта. Сърцето биеше лудо. Имаше много цветове и голям Мир. На балкона ми бе кацнал бял гълъб и глас се чуваше от "Небесата"...

Та Любовта води далеч от дрямката и няма опасност от ново заспиване. Това е първия етап от Пробуждането.

За останалите етапи човек може да научи четейки Откровението от Йоана.

Всеки ден човек се подновява в Духа, ще не ще. Всеки ден, един вид се новоражда. Вечер умира, а сутринта се ражда.

Слънцето през деня пече ли пече, е казал поета... а кръвта на юнака тече ли тече... и вълк кротко му раната ближе...

:)

Въпросът е да се отвори канала между шестата и седмата чакра. Още по-добре е ако този канал се прочисти от седмата до четвъртата, а най-добре е да е чисто от горе до долу. Тогава може и Възкресението да се случи... :)

Бъди здрав, Никола!

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Обикновено предпочитам да разсъждавам от гледна точка на това, че човекът е душата. В случая обаче мисля, че е добре да се поставим на мястото на майката, която първо трябва да износи детето, да да се грижи и бди над него внимателно докато то се развива в нея самата, преди да го роди. В момента ние сме майката, а не детето. Използвайте примера, който природата ни предоставя. Новото се поражда от старото. Всъщност в процеса на износване преди раждането много ясно се вижда, как ролята на божественото и на човека са незаменими за раждането на детето. Б. Дуно също неведнъж е споменавал, че майката не трябва просто пасивно да чака детето да се развива в нея, а активно да подпомага развитието му с мислите и чувствата си. Така и хората не обръщайки внимание на чистотата на своите мисли и чувства, извършват своето духовно развитие бавно и несъзнателно, а детето в утробата им получава твърде малко от необходимите условия за своето развитие. Кой друг ако не ние, може да създаде и постоянно да поддържа необходимите условия за раждането? Бог ще свърши всичко останало, но ние трябва да осигурим условията.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Напълно споделям мнението на Станимир... Аналогията с "износващата майка" се доближава много до това, което исках да кажа в по горните си постове. Това го свързвам с вторият етап, за който писах и в който всичко се върши съзнателно и човек "активно да подпомага развитието му с мислите и чувствата си",... по този начин "узрява" момента, в който идва Учителя и превежда Душата.

Ще предложа малак коментар и на предходните мнения...

Ники, казваш "За мен Будноста (Буда, Пробудения) и новораждането са едно и също нещо." (от тук) може би говорим за различни понятия, но аз не мога да се съглася с теб. Как така "Появи ли се Любовта, то задремването е невъзможно явление"? И ти на много места говориш за егото, за изкушенията, направи тема и за бесовете... Даваш ли си сметка само, колко "отворени врати" има за да се приспи (притъпи) твоята будност, възбудена от Любовта? Хиляди начини има! Това обаче не е лошо. Така човек учи своите уроци и крачи по Пътя (съзнателния!). Друг е въпроса, че само с появата на Любовта, нещата не стават... Не случайно Учителя (Петър Дънов) говори не малко и за Мъдрост, Правда, Добродетел, Истина. Разбираемо е (поне за мен), че Христос дори и да е искал да говори за тези понятия е нямало как да ги обясни. В крайна сметка, все пак тръгналият по Пътя на Любовта, няма как да не се сблъска и с останалите важни понятия и може би това е причината в Библията да се говори само алегорично за тях. Тук е и мястото на "приемствеността" между Учителите, когато те са в една ложа... Всеки идва със задачите си и не може да дадеш повече на човек, от това което той самият може да "носи"... (друго тема!)

Още за еднаквостта... "пробуден - новороден"?!? Правилно отбелязваш, че в езотеричната литература има и други етапи... Това е така, но аз ги разглеждам като подетапи, на "събуждането"(вторият етап) за което писах малко по-горе. Просто избягвам излишно затлачване и усложнение...

Все пак защо не може да има еднаквост? - защото човек минава през различни изпити. Само "запалването" е без изпит! :) След всеки успешно взет изпит се натрупва по-голямо ниво познание, което респективно укрепва будността. Най-важният изпит е този на новорождението. Това е истинското Начало, след което нещата тръгват еднопосочно,...няма "махало", а има кръг, ако ме разбираш.

Какво става тогава с будността? - Тя си става неизменен атрибут, ежедневие, не зависимо дали спиш или ходиш... Будността, това е връзката ти с Невидимият свят и Божествените задачи и цели, по които се работи. Ти си вече "вътре" в нещата (знаеш точното си място) и само на това аз казвам Будност, която не може да приспиш. Не знам дали ме разбра, ...но все пак опитах.

Накрая, малко за чакрите... Казваш: "Въпросът е да се отвори канала между шестата и седмата чакра. Още по-добре е ако този канал се прочисти от седмата до четвъртата, а най-добре е да е чисто от горе до долу." Може би това са правилни твърдения, но аз ги смятам в известна степен подвеждащи, а от там и безплодни. (от съвременна гледна точка) Чакрите, енергийни центрове и каквито си щеш деления (различните школи имат и различна терминология), представляват едно "парцелиране", чрез което Учителите "хранят" реалният ум на човека. Умът не може да борави с безкрайни величини и не може да обхване единството в материален, енергиен и духовен аспект. Рано или късно, човек осъзнава това единство и хармония и не отрича подобно деление или теории как някой си "чисти чакрите" (на себе си или на друг),... или се "зарежда, излъчва" чрез чакрите, ...или...каквито се сетиш жонглирания с тези думи. Такива теории не са за отричане,...но на мен специално като гледам как ги разтягат някой лечители ми става смешно.

В случая, тези термини от теб, звучат сериозно и има дълбочина в разсъждението и смисъл. Поздравявам те! Искам да кажа обаче, че подобно "чистене" може и да съществува, но аз по-скоро в моят опит съм видял хиляди случаи на хора, които са се провалили практикувайки в тази насока (никакъв осезаем резултат), а обратни случаи - не съм срещал... Поне за сега! Може би в бъдеще,...знам ли ?!? Не изключвам тази за сега навярно,... рядка възможност.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

:) За да не се приспи Любовта е нужно и будно съзнание. Т. е. сърцето и ума да са в синхрон. Да има Вяра в Бога.

Аналитичен ум и себепознание + Любов и Вяра в Божественото у всеки човек. И най-важното-Смирение!

Линк към коментар
Share on other sites

Не е моя мисъл, но:

„Смешно е да се чете за висшите степени на посвещение, които могат да се достигнат в съвременните окултни школи. Висшите степени се достигат само с вътрешно усъвършенстване, каквото никаква съвременна езотерическа школа не може да даде. Посвещенията се извършват насаме между Великия Учител и ученика и техен резултат е следващата степен на възприемане висшите енергии или лъчи.

Затуй такива Посвещения стават винаги неочаквано и често в спалнята или работната стая на ученика. И този Празник на Духа остава неизгладим в съзнанието и сърцето на ученика. Тези Празници на Духа нямат нищо общо с бутафорните посвещения, описани в някои окултни книги.“

...Център на внимание трябва да бъде Учението, а не пратеникът...

Линк към коментар
Share on other sites

Друг е въпроса, че само с появата на Любовта, нещата не стават... Не случайно Учителя (Петър Дънов) говори не малко и за Мъдрост, Правда, Добродетел, Истина. Разбираемо е (поне за мен), че Христос дори и да е искал да говори за тези понятия е нямало как да ги обясни. В крайна сметка, все пак тръгналият по Пътя на Любовта, няма как да не се сблъска и с останалите важни понятия и може би това е причината в Библията да се говори само алегорично за тях.

Привет!

:rolleyes:

Ето:

І Коринтяни 13 глава

1 Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов немам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и гори да преместям, а любов немам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам.

4 Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,

5 не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,

6 на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,

7 всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи.

8 Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:

9 Защото от части знаем, и от части пророкуваме;

10 но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати.

11 Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.

12 Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.

13 А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта.

Още за еднаквостта... "пробуден - новороден"?!? Правилно отбелязваш, че в езотеричната литература има и други етапи... Това е така, но аз ги разглеждам като подетапи, на "събуждането"(вторият етап) за което писах малко по-горе. Просто избягвам излишно затлачване и усложнение...

Все пак защо не може да има еднаквост? - защото човек минава през различни изпити. Само "запалването" е без изпит! :) След всеки успешно взет изпит се натрупва по-голямо ниво познание, което респективно укрепва будността. Най-важният изпит е този на новорождението. Това е истинското Начало, след което нещата тръгват еднопосочно,...няма "махало", а има кръг, ако ме разбираш.

Какво става тогава с будността? - Тя си става неизменен атрибут, ежедневие, не зависимо дали спиш или ходиш... Будността, това е връзката ти с Невидимият свят и Божествените задачи и цели, по които се работи. Ти си вече "вътре" в нещата (знаеш точното си място) и само на това аз казвам Будност, която не може да приспиш. Не знам дали ме разбра, ...но все пак опитах.

Брате, новораждането и Будноста нямат нищо общо със Познаниетои и Знанието. Познанието и Знанието могат само да се продпоставка за появата на Будността и Новораждането, но може и да са прачка.

Познанието и Знанието се намират в Шестата Сфера/Свят/Измерение - Ментала, към който "вратичка е" - шеста чакра, индиговата. Одавна не са ми интересни тези нива, нищо че често ги засягам, но само с цел да бъдат осъзнати и преодоляни.

ajna.jpg

Новораждането и Будноста, абсолютната Буда природа, братко, става от горе на шеста - в Седма чакра:

sahasrara.jpg

Тя е Вратичката към Седмото Небе, Седмия Ден, към Почивката, Шабат, Нирваната, Покоя... и абсолютното СебеПознание, към Живота.

В седма чакра става срещата със 1000-те Бога, срещата със Себе си. Докато човек пребивава в шеста чакра, където е знанието (Луната) и Познанието (Слънцето) - логиката и абстрактността, его-то и суперего-то то, то няма да е Буден за истинската си Същнност, за Буда Природата си, за Себе Си.

Будността с Познание не се добива. Познанието може да помогне, но може и да попречи. Тя е отвъд нея. Това е да се "родиш от горе" и вече не си ти, "нов" си уж, но дефакто си вечен. За целта Познанието и знанието трябва да притихната, респективно двете мозъчни хемисфери. Бива да се постигне Центриране в центъра на шестата Сфера, а не да се търсят хоризонтите и. Само през центъра може да се намери "асансьора" към седмата сфера - Седмото Небе - Щастието.

chakras.jpg

:)

Когато Човек достигне до Истинската си Същност в Седма чакра, тогава може да заработи състемата 7-4-1. Благодат, Любов, Смирение.

glowing_Chakras.jpg

chakra%20chart.jpg

Седма, Четвърта и Първа чакра са пряко свързани. От тук насетне почва трансмутацията на тялото, Светостта и Нетлението, за да се достигне до Възкресението и до Възнесението и всичко това започва с Новораждането, но това, което си Ти, а то става известно когато се достигне Седмото Небе.

На по-ниското стъпало остават Духовните/менталните нива, за които пишеш - там в шестата сфера/свят.

Та за какво Новораждане пишем? Новораждане на кой, на какво, на кое "аз"?

"Аз"

аз

аз

аз

аз

аз

аз

Всеки път, когато Пътника Пътува по Пътя и когато се осъществи някакво издигане в "етожите" се осъществява някакво по вид "новораждане", но такова "новораждане" е относително, частично, не е цялостно. Абсолютното новораждане става единствено "от горе", от/на върха.

Йоан 3:3

Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.

Йоан 3:7

Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

Бог пребивава в Покой. Този Покой, или Шабат се намира в Седмата Сфера/Небе. Това е Царството Божие.

В Будизма се нарича Пустота. В Дао - Абсолютна Пустота, която е излъчваща Живот.

Всеки евреин е длъжен да почита Шабат. А в десетте заповеди се споменава за "Светене" на този ден - на Седмия Ден, в който Бог си Починал от всичките си дела.

В този ден, когато той достигне до някого, чевек си Почива, достига до Покоя, до Нирвана, до пълната релаксация, която е възраждаща, обновяваща тялото.

Новороден си. Тялото се обновява и заздравява. Ставаш "като децата". Ставаш Светец. Светиш. Бял си. Седемте цвята, чакри се съчетават. Всичко става Бляскаво. Просто светиш, не умуваш.

Светостта обаче не е края на Пътя.

Когато човек достигне до седмата Сфера, то умът, логическия спире да работи. Остава Простото, остава Любовта и Живота. Познанието отпада, дарбите и пр също.

Оства само Любовта и тя е Тотална, неразрушима. Това е следващото ниво, след Святостта. Такава Любов е достатъчна да направи революция в едно цяло ниво и стъпало на човечеството. Възражда човечеството, издига го. Друго не е нужно. Друго не е необходимо. Няма нужда от умуване, от знание или познание. Те вече не трябват - довели са те до Целта - до Любовта и Щастието!

"Бъете като децата" - тогава Царството Божие. Децата, брате, нямат много философски и анализиращ ум... Те са Прост Живот!

Харе Кришна, братко!

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Благодаря ти за отговора Кристиян !

Мнението ти е преосмислено, целенасочено (конкретно по въпросите), дълбоко,...и най-важното "звучи" искрено.

Всъщност има неща, които са общи в разбиранията ни,... но и разлики.

Ще се опитам да направя паралел и да систематизирам, а пък ти можеш да кажеш дали правилно съм те разбрал. Ще следвам въпросите...

1. Как се постига това новорождение? - имаме единомислие, че човек САМ не може да го постигне. Трябва му Учител (за теб това е Христос - ОК!, но аз смятам, че може да има и друг). Все пак въпроса е Учителя да е истински, но подобно различаване е предмет на друга тема.

Казваш, че новорождението не може да се постигне с никаква методология - Напълно съм съгласен, но що се отнася САМО за него. В по-горното си мнение, предложих три етапа (примерни!) и смятам, че методологиите и техниките на всички школи и религии са за втория етап. Общо казано "събуждането", но той както споменах включва доста неща и обхваща голям период от време, докато душата "узрее", за да се получи крайният резултат - новораждането.

В този ред на мисли не мога да се съглася с теб, че "човек сам по себе си не може да се спаси от колелото на раждане и смърт, в което няма никакво израстване или еволюция"...Човека действително сам не може да се спаси, ...но израстване и еволюция има и това рефлектира върху "зрелостта" на една Душа. Когато е налице определено ниво на "зрялост", идва даденият Учител и ..."акушира". :)

Като допълнение към първия въпрос си развил теория за "изхабяване" на поколенията ("принципа на ксерокса, а не на презаписа") и като следствие поколенията стовот "по-негодни, по-болни, с повече генетични дефекти от предходните". На пръв поглед може би това е така, но мисля че тази илюзорна представа се получава от интензивноста и ударното изпълнение (разплащане) на кармата през Ликвидационният век. Това мога и да го докажа, може да се пише много, ...но за сега ще спра до тук. Смъртността, войните, технологии,..."облъчването" на хората, болестите, ...и каквото се сетиш още не са случайни неща. Всичко е строго премерено и има окултен смисъл и ясни цели. Насоката е даването на по-големи възможности на хората да уредят своите сметки и да придобият нужната чистота, познание и себепознание ...Това е шанс... Или както казва ап. Павел - ПРИДОБИВКИ. (цитирам твоето мнение) :)

2.Дай ми пример с новороден човек? Ако може да е наш съвременник и да е жив ? - За теб това е Христос. И аз мисля така. Има обаче и много други... Апостолите, също са новородени. Има много светли същества (светии), които също са новородени... Изобщо историята изобилства от примери.

Много си прав и в това, че "старозаветния човек- т.е. от човекът, прикован към колелото на раждане и смърт. И да му посочат новороден- смисъл няма, защото освен да се разгневи, или пък да се съблазни", друго май няма да се получи. Действително старозаветният човек ще злобее, отрича, заклеймява, съблазнява, ..."ДА!" това няма значение (за нас),... НО има смисъл. "Раницата" на такива хора става по тежка и много бързо потъват, което пък за тях е добър шанс за следващо прераждане, за да се коригират евентуално. Мисля, че схващаш мисълта ми... Да оплюеш или да омаскариш свят човек е все едно да скочиш от 20 етаж и да разчиташ, че няма да се изпотрошиш... Безумие, което за жалост не и изключение!

3. Личен опит в този насока ?

Тук май най-много се разминаваме. :)

Смяташ , че личният опит е "една незначителна точка". Според мен той е изключително важен и основополагащ при съзнателният живот. На базата на опита (независимо какъв), човек се учи да различава,...респективно учи, ...усъвършенства. Само на базата на личният опит едно знание, може да стане познание и дефакто така човек може реално да ползва знанията си ( в духовната свера говоря).

А какво да кажем при "изпитите" ?!? При "поправка", ако не се преосмисли опита, как човек може да си вземе "изпита" ? В този смисъл, ако няма опит (омаловажи се), човек се обрича да влезе в неограничен брой от циклични "поправителни сесии"... Не ми се вижда много разумно подобно поведение.

Ето и един пример от твоя цитат: " наскоро споделих, че намирам т.нар. личен опит и възгледите ми са безнадеждно погрешни"...В това няма нищо лошо! Дори е много хубаво, че мислиш и се самоанализираш...Лошото е ако човек не прави такова нещо. Тогава е в застой и самоблокаж.

Значи намираш грешки, но това дефакто става на базата на това, че имаш опит (опитности) в дадена насока. Сега си правиш преоценка,... сравнения, разглеждаш резултатите и...правиш съответните изводи и => корекция. Хич не мога да те разбера, защо толкова омаловажаваш опита си, но все пак това си е твое преценка и решение.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

3. Личен опит в този насока ?

Тук май най-много се разминаваме. :)

Смяташ , че личният опит е "една незначителна точка". Според мен той е изключително важен и основополагащ при съзнателният живот. На базата на опита (независимо какъв), човек се учи да различава,...респективно учи, ...усъвършенства. Само на базата на личният опит едно знание, може да стане познание и дефакто така човек може реално да ползва знанията си ( в духовната свера говоря).

А какво да кажем при "изпитите" ?!? При "поправка", ако не се преосмисли опита, как човек може да си вземе "изпита" ? В този смисъл, ако няма опит (омаловажи се), човек се обрича да влезе в неограничен брой от циклични "поправителни сесии"... Не ми се вижда много разумно подобно поведение.

Ето и един пример от твоя цитат: " наскоро споделих, че намирам т.нар. личен опит и възгледите ми са безнадеждно погрешни"...В това няма нищо лошо! Дори е много хубаво, че мислиш и се самоанализираш...Лошото е ако човек не прави такова нещо. Тогава е в застой и самоблокаж.

Значи намираш грешки, но това дефакто става на базата на това, че имаш опит (опитности) в дадена насока. Сега си правиш преоценка,... сравнения, разглеждаш резултатите и...правиш съответните изводи и => корекция. Хич не мога да те разбера, защо толкова омаловажаваш опита си, но все пак това си е твое преценка и решение.

Поздрави.

Личният опит накрая прилича на дисаги от двете страни на седлото на "осела", чрез които си се изхранвал и си запазвал "храна" и ценности, необходими за да вървиш по Пътя, но след като пристигне човек, първата му работа е да се "разтовари" - Свобода, Мир и Щастие е това.

Тогава същия установява, че "дисагите" - знанието и познанието са били само средство за да се достигене до тези Свобода, Мир и Щастие/Любов.

Докато човек не е пристигнал все още, знанието и Познанието ще са му необходими и той ще продължава да ги трупа и избистря. :)

Пристигне ли - ще ги захвърли.

Любовта е достатъчна и тя е целта, а не Познанието или знанието.

Когато човек има Любов в себе си, тогава на него не му са необходими думи, философии или разумни дискусии, за да издигне който и да било в нивото. Даже няма цел и да издига. Тази цел също е част от Самсара.

Ето защо най-великите Учители не говорят. Те не изнасят ликции, или Беседи. Те не преподават уроци. Те просто изпитват Любов към Творението/Себе си.

Това е стъпалото Шамбала/Агарта.

Любовта върши всичко!

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

"Като допълнение към първия въпрос си развил теория за "изхабяване" на поколенията ("принципа на ксерокса, а не на презаписа") и като следствие поколенията стовот "по-негодни, по-болни, с повече генетични дефекти от предходните"."

Той за преражданията май го говореше същото това.

Според мен това е начин на четене на Дхамапада подобен на начина, по който дявола бил чел Евангелието :)

Ама и аз не мога да го разбера Кристиян бъзика ли се с нас. Верно ли мисли, че достигнал края в развитието си, след като такъв край не може да има, блокаж на егото ли е това, бъзика ли се с нас?! Ей такива работи се чудя :)

Линк към коментар
Share on other sites

Познанието и Знанието се намират в Шестата Сфера/Свят/Измерение - Ментала, към който "вратичка е" - шеста чакра, индиговата. Одавна не са ми интересни тези нива, нищо че често ги засягам, но само с цел да бъдат осъзнати и преодоляни.

Новораждането и Будноста, абсолютната Буда природа, братко, става от горе на шеста - в Седма чакра:

Тя е Вратичката към Седмото Небе, Седмия Ден, към Почивката, Шабат, Нирваната, Покоя... и абсолютното СебеПознание, към Живота.

В седма чакра става срещата със 1000-те Бога, срещата със Себе си. Докато човек пребивава в шеста чакра, където е знанието (Луната) и Познанието (Слънцето) - логиката и абстрактността, его-то и суперего-то то, то няма да е Буден за истинската си Същнност, за Буда Природата си, за Себе Си.

Как може човек да пребивава в някоя чакра? По пътя се движи автомобил. Стрелката на скоростомера показва скорост от 50 км/ч. Автомобилът започва да се движи по-бързо, а стрелката се придвижва на 60-70-80 км/ч. Кое е по правилно: да приемем, че стрелката се придвижва, понеже скоростта на колата се увеличава, или да приемем, че скоростта на колата се увеличава, защото стрелката се придвижва в посока отчитаща по-висока скорост? Ако разсъждаваме в още по-голяма дълбочина можем да стигнем до шофьора, който реално решава с каква скорост да се движи автомобила. Чакрите са свързани с физическото тяло – грубо и етерно. Новораждането се извършва в будхи – седалището на Христовото съзнание на човека. На това тяло отговаря четвъртата чакра – сърдечната, но това в случая няма никакво значение. Тази чакра само отразява състоянието на будхичното тяло и в никакъв случай не му влияе.

Линк към коментар
Share on other sites

Как може човек да пребивава в някоя чакра?Новораждането се извършва в будхи – седалището на Христовото съзнание на човека. На това тяло отговаря четвъртата чакра – сърдечната, но това в случая няма никакво значение. Тази чакра само отразява състоянието на будхичното тяло и в никакъв случай не му влияе.

Ще трябва да попитаме Арджуна, или Орфей. :)

Коя чакра на кое тяло отговаря е доста разнообразно в различните традиции. Знам със сигурност, че четвъртата чакра е пряк път към седмата. Затова се залага на Любовта и сърцето.

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Не е моя мисъл, но:

„Смешно е да се чете за висшите степени на посвещение, които могат да се достигнат в съвременните окултни школи. Висшите степени се достигат само с вътрешно усъвършенстване, каквото никаква съвременна езотерическа школа не може да даде. Посвещенията се извършват насаме между Великия Учител и ученика и техен резултат е следващата степен на възприемане висшите енергии или лъчи.

Затуй такива Посвещения стават винаги неочаквано и често в спалнята или работната стая на ученика. И този Празник на Духа остава неизгладим в съзнанието и сърцето на ученика. Тези Празници на Духа нямат нищо общо с бутафорните посвещения, описани в някои окултни книги.“

...Център на внимание трябва да бъде Учението, а не пратеникът...

Привет,

Ще си позвоаля да представя нещо, което по същество е свързано с темата и представлява едно обобщение в няколко точки, което не съм направил аз (източника е книжката "Универсалния Гносис"):

1. Универсалното учение никога не се предава писмено;

2. То никога не се предава и устно;

3. Гносисът се открива на диалектичното общество в написано или изречено слово;

4. В това слово самият Гносис не присъства, то служи само за да направи възможен контакта с него;

5. Контакта с Гносиса е седморен; този, който се намира на седмото ниво и е свързан със седмия аспект на писменото или устното слово, не познава Гносиса по-добре от другите и изобщо не го притежава;

6. Гносисът не се открива на никого с какъвто и да е метод;

7. Гносисът не открива Пътя на нито един ученик и не му дарява Учител.

Линк към коментар
Share on other sites

"Като допълнение към първия въпрос си развил теория за "изхабяване" на поколенията ("принципа на ксерокса, а не на презаписа") и като следствие поколенията стовот "по-негодни, по-болни, с повече генетични дефекти от предходните"."

Той за преражданията май го говореше същото това.

Според мен това е начин на четене на Дхамапада подобен на начина, по който дявола бил чел Евангелието :)

Ама и аз не мога да го разбера Кристиян бъзика ли се с нас. Верно ли мисли, че достигнал края в развитието си, след като такъв край не може да има, блокаж на егото ли е това, бъзика ли се с нас?! Ей такива работи се чудя :)

Приеми го за вид безумие- това мен напълно ме устройва. :)

Що се отнася до развитието- би ми било интересно кое и как се развива в едно въртящо се колело, към което е прикована цялата раздвоена (диалектична) човешкса природа-такава, каквато ни е позната...

Редактирано от Кристиян
Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, разбрахме че прераждането винаги води до мъка и спасението е нирвана. Поне така пише в Дхамапада.

Но нещо за нирваната що не говорим? Например, как се стига до нея?

Зная, че това е подвеждаш въпрос, но след толко подвеждащи отговори ..... :)

П.С. Всъщност нормално е от отговорите да няма смисъл за стигането за нирваната. В това си прав, че само си плямпаме без никаква полза за новораждането :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, разбрахме че прераждането винаги води до мъка и спасението е нирвана. Поне така пише в Дхамапада.

Но нещо за нирваната що не говорим? Например, как се стига до нея?

Зная, че това е подвеждаш въпрос, но след толко подвеждащи отговори ..... :)

П.С. Всъщност нормално е от отговорите да няма смисъл за стигането за нирваната. В това си прав, че само си плямпаме без никаква полза за новораждането :)

Разправят (тоест, чувал съм, но не съм чел), че Буда влязал в нирвана през една точка...За точката се опитах да спомена нещо, което децата учат в училище- тя не заема място, т.е. няма пространство, нито време, с една дума- тя е едно малко нищо...Може би Христос е нарекъл точката "иглени уши"- в момента съм обявил кастинг за камили, които да издържат теста и да преминат през игленото ухо...и да ти кажа честно, май с една порода лами ще ударя бингото... :D

Но, приеми го от хубавата страна плямпането- то си е вид словоприношение- за мен поне...Пък, единствената религия която изповядвам е тази, да се кланям на богинята Свада (Словесна), която почитам редовно, принасяйки й угодни словоприношения :D Пък не виждам някой да се е оплакал от това...

Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, разбрахме че прераждането винаги води до мъка и спасението е нирвана. Поне така пише в Дхамапада.

Но нещо за нирваната що не говорим? Например, как се стига до нея?

Зная, че това е подвеждаш въпрос, но след толко подвеждащи отговори ..... :)

П.С. Всъщност нормално е от отговорите да няма смисъл за стигането за нирваната. В това си прав, че само си плямпаме без никаква полза за новораждането :)

Разправят (тоест, чувал съм, но не съм чел), че Буда влязал в нирвана през една точка...За точката се опитах да спомена нещо, което децата учат в училище- тя не заема място, т.е. няма пространство, нито време, с една дума- тя е едно малко нищо...Може би Христос е нарекъл точката "иглени уши"- в момента съм обявил кастинг за камили, които да издържат теста и да преминат през игленото ухо...и да ти кажа честно, май с една порода лами ще ударя бингото... :D

Но, приеми го от хубавата страна плямпането- то си е вид словоприношение- за мен поне...Пък, единствената религия която изповядвам е тази, да се кланям на богинята Свада (Словесна), която почитам редовно, принасяйки й угодни словоприношения :D Пък не виждам някой да се е оплакал от това...

Ахааа... !

Разправяш за "вратата между Небето и Земята", за "тайната врата, където прехвърчат Мълнии"!

:D

Разправят, че била на връх Кайлаш - Меру, но според мен е между Рила и Пирина - Предела... и стига Перун да не те спипаа в някое недостойнство.. вземеш, че преминеш.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Как може човек да пребивава в някоя чакра?Новораждането се извършва в будхи – седалището на Христовото съзнание на човека. На това тяло отговаря четвъртата чакра – сърдечната, но това в случая няма никакво значение. Тази чакра само отразява състоянието на будхичното тяло и в никакъв случай не му влияе.

Ще трябва да попитаме Арджуна, или Орфей. :)

Коя чакра на кое тяло отговаря е доста разнообразно в различните традиции. Знам със сигурност, че четвъртата чакра е пряк път към седмата. Затова се залага на Любовта и сърцето.

Ти пак избяга от същественото. Чакрата, четвърта или седма без значение, е само енергийно съответствие, отразяващ процесите извършващи се в по-висшите тела и в психиката на човека. Ти можеш да си правиш каквото си искаш със седмата си чакра, но до нищо съществено няма да стигнеш. Ако изчистиш мислите и чувствата си обаче, това съществено ще се отрази на правилното функциониране на чакрите и протичането на енергиите по енергийните канали. За последното не е необходимо да се полагат специални усилия. То си става естествено.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...