Бъдещето на църквата

[Guest hrisko_89]

Мислите ли, че трябва да се помага на българската православна църква да оцелее и да възвърне влиянието си над хората, което е имала преди 9 септември 1944г. ? За този въпрос ме подсети един коментар на Буболечето, който подкрепям напълно :

Feb 9 2007, 10:43 Мнение

#15

"Аз не съм против православието, но смятам, че днешното християнство е изопачено из основи и няма нищо общо със чистото християнство. Не смятам, че това да целувам ръката на някой поп ме прави по малко вярваща или повече. По време на робството църковните лица са били будители на народа, те са били водачи и не са се страхували да се жертват в името на вярата си, имало е и такива които първи са сменили вярата си за да запазят живота си, но те са били малцина. А какво правят поповете и свещениците днес? И тъй като живея в близост до църква ъс очите си съм виждала как по време на коледните пости поповете цяла нощ седят в кръчмата ядат кюфтета и кебапчета, пият алкохол и после се налага да идват да ги прибират други хора, защото в противен случай трябва да се прибират на четири крака. За мен това не са служители на Бога.Аз вярвам изключително много в Бог, но не и в църквата като институция. "

Към това мога да добавя недостатъчното уважение към другите религии и вярвания, теснотата на мирогледа ...

[Ани]

Мисля, че написаното от Буболече е доста крайно. Такива хора, като описаните от нея има във всички религии, учения и държавни институции. Трябва ли например заради Осамма бен Ладен да заклеймим всички мюсюлмани? А нима сред будистите всички са в ред? Но са по-далече от нас и затова ги издигаме на пиедестал. Защото не можем да ги видим детайлно. А съдим за тях само по учението им. Същото се отнася и за йогите, и за кришнарите…Ако аз трябва да съдя за последователите на Кришна по един леко превъртял такъв, пишещ в друг форум (не ми се дава линк към него за да не му правя реклама, за която явно бедната му душичка копнее), то доста бих се разочаровала. Добре, че има и други. Тук.

Спасението на нашата, българската църква е в ръцете на самата църква и на искрено вярващите в нея хора, които въпреки глупостите които вършат някои свещеници, смирено вярват в Словото на Спасителя и го изпълняват. Това лошо ли е?

След като сме готови да видим и в най-тъмните страни от живота нещо добро. След като сме на принципа да излекуваме злото с любов, защо тогава проявяваме отмъстителна омраза към българската православна църква? Нима не е показателно това, че бащата на Беинса Дуно е бил обикновен български свещеник, от православната църква? Учителя в беседите си се базира на Библията предимно и на основните принципи на християнството.

А един от тези принципи е:

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,

45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?

47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?

48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

Евангелие от Матей, гл.5

Да, знам много добре отношението на ръководството на православната църква към учението на Учителя! Знам, че има служители, като описаните от Буболече. Но в тази църква има и редови свещеници, които искрено и себеотрицателно, с възрожденски пламък изпълняват задълженията си – да разкриват Словото на Исус Христос пред хората, да дават утешение, да помагат. Защо ние, които твърдим, че няма зло, ние които се стремим да видим доброто и в най-пропадналия човек, стане ли дума за православната църква – виждаме само негативите?

Редактирано Юни 15, 2009 от Ани

[Guest hrisko_89]

Аз не съм казвал, че ги мразя. Не я мразя църквата.Просто питам дали трябва да се помага или да се остави да се развива по сегашната наклонена плоскост. В крайна сметка ако нещо старо изчезне, може да се даде възможност на нещо по - ново и добро да нарастне. "Не става дума само за свещениците ами и за идеите, за това че църквата се стреми към непоклатимост в своите догми, че смята това което тя проповядва за единствено правилно, вечно." по един леко превъртял такъв, пишещ в друг форум" - да не е у_раж

" 43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". - това нали също е казано в Библията, та нима Бог го е казал ??

Редактирано Юни 15, 2009 от hrisko_89

[Ани]

Аз не съм казвал, че ги мразя. Не я мразя църквата.Просто питам дали трябва да се помага или да се остави да се развива по сегашната наклонена плоскост. В крайна сметка ако нещо старо изчезне, може да се даде възможност на нещо по - ново и добро да нарастне. "Не става дума само за свещениците ами и за идеите, за това че църквата се стреми към непоклатимост в своите догми, че смята това което тя проповядва за единствено правилни, вечни." по един леко превъртял такъв, пишещ в друг форум" - да не е у_раж

" 43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". - това нали също е казано в Библията, та нима Бог го е казал ??

А нима догмите в другите религии не са непоклатими? Снощи гледах един филм за мюсюлманите и се ужасих. Но от крайностите, не от самото учение. Има догми във всяка религия, че дори и в езотеричните учения. Според мен те са от помощ на хората вървящи по техния път. Ние не можем да кажем кои са правилни и кои не. Поне относно православната църква, въпреки всичките си кусури, смятам че не е регресивна. Помагала е на нашия народ в миналото много. И сега много хора имат нужда от нея.

От вън на църквата не може да се помогне. Провидението ще реши на къде и как ще върви.

П.П. Да относно У Ра - позна!

"обичай ближния си, и мрази врага си" - е казано в Стария Завет. Христос донесе новото учени - това на любовта

Редактирано Юни 15, 2009 от Ани

[Guest hrisko_89]

Оооо, за мюсюлманите спор няма. Но си права, че хората повечко критикуват това, което е по - близо до тях, което е напълно естествено, именно защото то има отношение към тях, пък и вероятността малко по - добре да го познават е по - голяма. А пък и реално погледнато не православната, а католическата църква повечко се е месила на хората в живота. За щастие днес хората са по - свободни в избора си, няма клади и тем подобни ... Е, православната църква е помагала, не отричам. Но аз лично съм се дразнил, когато някой православен или протестант е изрязявал своята вяра, според която всички невярващи в еди кое си, и еди кое си ги чака вечен ад и че човек е добре да повярва в Исус докато е жив, че после щяло да стане късно ...Имам някакво чувство, че източните религии/учения са по - толерантни. Ако не вярваш например в прераждането, не те грози ад ...

[Guest Fut]

А нима догмите в другите религии не са непоклатими? Снощи гледах един филм за мюсюлманите и се ужасих. Но от крайностите, не от самото учение. Има догми във всяка религия, че дори и в езотеричните учения. Според мен те са от помощ на хората вървящи по техния път. Ние не можем да кажем кои са правилни и кои не. Поне относно православната църква, въпреки всичките си кусури, смятам че не е регресивна. Помагала е на нашия народ в миналото много. И сега много хора имат нужда от нея.

От вън на църквата не може да се помогне. Провидението ще реши на къде и как ще върви.

"обичай ближния си, и мрази врага си" - е казано в Стария Завет. Христос донесе новото учени - това на любовта

Може да не съм много по темата защото не съм я чела отначало, но ще споделя размислите си (страстни и безстрастни ) от тази сутрин. Явно не е било случайно, защото този пост на Ани ме привлече. Мислех си тази сутрин за православната църква и за едни мои близки които са православни вярващи, но вярват от сърце и със сърце следват този път. Спазват постите,а жената ми споделя как спазвайки ги направо вече въобще не и се мисли за месо. На всичко отгоре, тя е и ветеринарен лекар, отдадена изцяло на профисията си. Когато отидеш в дома им, там има едно специално местенце на което са си наредили икони, но излъчването им винаги е било Божествено, човек се чувства прекрасно когато влезе в този дом. Просто си личи, че това е дом на вярващи хора, на които вярата им идва от сърцето и със сърце следват този път. А когато това се случи, когато човек е искрено вярващ, той не превръща Словото в догма и Иконите в идоли, но те са отправна точка към Същността и Бог им я разкрива по вътрешен път и ги ръководи. Същото е и с другите учения, навсякъде има хора за които религията е нещо външно, мъртво, спират се на външните неща и ритуали и т.н., но Бог си има план за всяка душа, не сме ние които ще ги съдим. Същото е и с науката, има учени които чрез науката си са станали посветени и такива които са си останали на ниво, буквоядство и сухи теории, та, всичко си е на мястото и, всичко с времето си. Има Един, който дава благовремие за всичко. Поздрави!

Редактирано Юни 15, 2009 от Fut

[Guest hrisko_89]

Един човек, разхождайки се вечер, минава по един мост и вижда друг човек, който очевидно смята да се хвърли през моста и да се самоубие.

- Спри! Не го прави! - казва първият.

- Защо? - пита другият.

- Е, има толкова много неща, заради които си струва да живееш.

- Какви?

- Ами... религиозен ли си или атеист?

- Религиозен.

- Аз също. Католик ли си или Протестант?

- Протестант.

- Аз също! Епископален или Баптист?

- Баптист.

- Еха! Аз също! От Баптистка църква на Бог или Баптистка църква на Отеца?

- Баптистка църква на Бог.

- Хаха. И аз! От Оригиналната Баптистка църква на Бог или от Реформираната Баптистка църква на Бог.

- Реформираната Баптистка църква на Бог.

- И аз! От Реформираната Баптистка църква на Бог, реформация 1879 г. ли си или от Реформиранта Баптистка църква на Бог, реформация 1915 г.?

- Реформираната Баптистка църква на Бог, реформация 1915 г.

Тогава първият човек възкликва:

- Гний в ада, еретична свиньо! - и го бута през моста.

Редактирано Юни 15, 2009 от hrisko_89

[Guest Fut]

hrisko_89 Знаеш че и аз имам чувство за хумор, но това е най- малкото глупаво и е пълна безвкусица. Казвам ти го, но не си мисли, че се чувствам обидена, просто не ми е по вкуса и толкоз. Честно, точно, в прав текст ти го казвам, пък каквото искаш това си мисли.

Редактирано Юни 15, 2009 от Fut

[Guest hrisko_89]

Е, пък не може всички да го харесват. Едно момче го хареса, ти не го хареса и така. Не съм го измислил аз, иначе можеше и да се засегна. Но то е показателно за религиозното разслоение и за дребнавостта, фанатичността на някои хора, опитващи се да вкарат Бог в някакви доста тясни рамки. Този анекдот би могъл да стане повод за размисъл на някой фанатик, в случай че го прочете.

[Guest Fut]

Знам, че с теб мога да се отпусна напълно и да си кажа какво съм усетила 1:1. Споделих ти първото си усещане, веднага след като го прочетох. Не съм мислила за друго, това е.

Редактирано Юни 15, 2009 от Fut

[Ани]

Хриско, (беше написано Христко , грешка от моя страна ) съгласна съм с Fut по отношение на този пост. Говорейки срещу духовното разслоение, не попадаме ли и ние в същия капан? Нека да търсим положителното във всяка религия и учение.

А фанатиците..., те са друга работа. От тях спасение няма, но не бива заради тях да зачеркнем и хубавото. Например, колкото и да ме плаши понякога мюсюлманството - приемам суфизма. Много харесвам Руми и Омар Хайям

Анекдотът ти е наистина за размисъл, както казваш на някой фанатик... Но мислиш ли, че фанатик ще вземе да пише и чете в този форум?

Редактирано Юни 15, 2009 от Ани

[Guest hrisko_89]

Аааа, не знам. Иначе аз се погрижих да го постна в блога ми в сибир.бг и в едно форумче, в което има един фанатик. Фют, не се обиждам.

Хаха, от Христо и Хриско се получи ХрисТко. Ани, да не би да си се повлияла от у_раж, той така ме нарича .

Редактирано Юни 15, 2009 от hrisko_89

[Ани]

Хаха, от Христо и Хриско се получи ХрисТко. Ани, да не би да си се повлияла от у_раж, той така ме нарича .

Извинявай! Разсеяла съм се Ще го оправя! Няма опасност да се повлияя от у_раж!

[Guest hrisko_89]

Ааа, не ми пречи.

Редактирано Юни 15, 2009 от hrisko_89

[Guest Fut]

...

А фанатиците..., те са друга работа. От тях спасение няма, но не бива заради тях да зачеркнем и хубавото. Например, колкото и да ме плаши понякога мюсюлманството - приемам суфизма. Много харесвам Руми и Омар Хайям

Ани, прочела си ми мислите. Днес докато имах друга работа си мислех, за теб и твоя пост, но после се отнесох в други задължения и забравих да седна да пиша. Ще го направя сега.

За мен цвета на исляма е суфизма. Не съм запозната много, но когато чета в лекциите си за Ал Рабия, Ал Халадж и т.н..., направо летя . А какво да кажа, за приказките им!?! Пожелавам си като едно добро, пораснало дете, Дядо Коледа да ми данесе цял вагон от тях.

П.П. Слава на Бога, Портала е достатъчно богат, има и такива теми в него. За тези които търсят и искат да ги открият . Не само Библията е на пиедестал, тук има от всичко. Поздрави на търсещите душички.

[АлександърТ.А.]

Reneta Angelova

 

Бог поглежда своя ангел и го пита:
- Какво те мъчи?
- Човекът, който ми е поверен... Жив е. Има кола. Пари. Работа. Но не е щастлив. Надява се на нещо.
- На какво?
- Не съм сигурен. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
- А как е на работа?
- Като при всички. Скатава се от време на време... включва се понякога в интриги...
- А началникът му строг ли е?
- Ами, началник като началник. Като навсякъде... Не знам защо не се чувства добре в работата...
- А ти помогна ли му да се освободи от страховете си?
- Опитах! Няколко пъти му изпращах сънища, за да му покажа, че нищо не му липсва, но явно не ги разбира. Вървях с него по пътя към офиса. Разгоних облаците. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето... Направих таха, че да чуе любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса... Но, нищо не помага.
- А симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
- Ама, разбира се!... Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
- И как е?
- Ами, никак. "Извинете" и пак се задълбава в черните си мисли.
- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
- Развали ли му телевизора?
- Естествено. Но, той си купи нов...
- Изключва ли му интернета?
- Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
- Така. А през почивните дни?
- Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.
- А тя?
- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
- Сблъска ли ги на опашката?
- Ти как мислиш?! И извън инструкциите – срещнах ги "случайно" в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
- Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
- Да, съвместими са! Там е работата... Такъв град, такъв живот... Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
- Не се отчайвай! Донеси списъка за тежки ситуации.
Ангелът носи черен тефтер на Бог:
– Ето го!
- Прочети Ми страница първа.
- Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
- Мини на втора страница, ако обичаш.
- Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
- Добре, ще бъде направено!
Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: "Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности..."
Не позволявай на песимизма и отчаянието да заслепят очите ти, да отровят ума ти, да задушат сърцето ти! Животът е прекрасен! Виж го! Оцени го! Не чакай съдбата да ти изпрати истински изпитания, за да разбереш какъв щастливец си бил само преди миг! Оценявай даровете, които получаваш! Оценявай богатствата, които носи всеки ден! Оценявай възможностите, които ти се предоставят! Усмихвай се! Мечтай! Обичай! Позволи си да бъдеш щастлив! Живей!

[Кон Круз]

Бъдещето на църквата е в приемането на съществуването на извънземни и прераждане. Поне донякъде в това е бъдещето. Църквата трябва да служи на Бога и народа, не да се занимава със заклеймяване и догматични спорове.

[Кон Круз]

Писателят Христо Нанев пред Стойчо Керев във "Въпрос на гледна точка", преди 4 г. каза нещо в този смисъл: "След 1989 г., непосредствено след промените, манастирите в България закъсаха..."

На пръв поглед изглежда нелогично да са закъсали след 1989 г., ама...