Станимир Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) Ние умуваме за Бога като интелектуалци, като всякога забравяме, че земната логика е слаба и не е предназначена да решава небесните задачи... Тя има назначението само да ни доведе при нозете на Бога, нищо повече... Когато дойдем при нозете на Бога трябва много, ама много да се смирим и да замълчим, не да решаваме логически задачи... Това е първото условие, за да погледне Той благосклонно на нас... Второто условие , подобно на първото е - незабавно да забравим всякакво умуване - то вече си е изиграло ролята, довело ни е при Него, след като сме осъзнали, че няма накъде и че е крайно време да вдигнем вече бялото знаме... Защото Бог очаква друго от нас - да работим, а не да мъдруваме по своему... Ние нямаме капацитета още за истинското мъдруване... Ако трябва да се мъдрува и да се решават някакви задачи - Той е насреща, а ние само ще Го славим; това си остава нашата част... Ако Бог имаше нужда от роботи, хората просто нямаше да притежават съзнание. Казваш: „Ние нямаме капацитета още за истинското мъдруване.“ Как се развива този капацитет? Според мене с човешко мъдруване. Докато не започнеш да мислиш, дори и посредствено, няма как да се научиш да мислиш. Докато не започнеш да обичаш, макар и егоистично, няма как да се научиш истински да обичаш. Можеш ли да научиш каквото и да е без да започнеш от малкото, без да се упражняваш? Смирението е много важно нещо, но това за което пишеш не е смирение. Опитай се да разбереш какво нещо е смирението и го приложи правилно. Казваш: „Бог очаква друго от нас - да работим“, но за работата се искат умения. Значи работата върви ръка за ръка с подобряване на уменията, с повишаване на квалификацията, за да може и работата която извършваме да става по-отговорна и ползотворна. Иначе можем да си носим камъни цяла вечност. Не че това не е важно, но ние трябва да продължим напред, за да отстъпим мястото си на тези след нас. Последното е закон във висшите еволюции. Редактирано Май 10, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 "какво трябва да се прави всеки ден, всеки час, всяка минута" Не знам много за религията,знам само едно че децата сe раждат лоши и че всичко е загубено. Аз искам на гроба ми да пише. "Хората не са това което очаквах. Те за мен бяха една любов която никога не се състоя. Една мечта да видя в тях Божественото добро която никога не се осъществи. Защо тогава съм живял и защо тогава съм мечтал? Не,аз съм престанал да мечтая още откакто съм усетил първият зъл човек до себе си." Тук една сълза не стига,нужно е море от сълзи. Има една приказка, написана точно за тебе, от Ханс Кристиян Андерсен... Слушай сега: <H2 id=gen0>Първи разказ - ОГЛЕДАЛОТО И ПАРЧЕНЦАТА МУ</H2> Слушай, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото знаем сега, защото всичко започна с един лош трол, най-лошия. Това беше самият дявол. Един ден дяволът беше в изключително добро настроение, защото бе направил огледало, което можеше да поглъща всичко добро и хубаво, а всичко лошо и грозно изпъкваше още по-ясно и по-отвратително. Прекрасните пейзажи приличаха на варен спанак, а добрите хора се отразяваха грозни или с главата надолу без корем. Лицата бяха така обезобразени, че не можеха да се разпознаят. А ако човек имаше луничка, можеше да бъде сигурен, че тя щеше да се проточи по носа и устата му. Беше изключително забавно, твърдеше дяволът. Ако през главата на един човек минеше добра, благочестива мисъл, от огледалото се разнасяше висок кикот, което караше дяволът да се гордее извънредно много с произведението си. Всички ученици от неговото магьосническо училище ходеха и разправяха, че е станало чудо. За първи път, казваха те, можело да се види как наистина изглеждат хората и светът. Те разнасяха огледалото навсякъде и накрая не остана нито една страна, нито един човек, който да не се бе видял обезобразен в него. Най-накрая дяволите решиха да литнат към небето, за да се подиграят на ангелите и на Нашия отец. Колкото по-нависоко се издигаха, толкова по-силно се кикотеше огледалото. Едва го удържаха. Летяха все по-високо и по-високо, доближаваха се до Бога и до ангелите. Но в кикота си огледалото се затресе така ужасно, че се изплъзна от ръцете на дяволите и полетя право към земята, където се разби на стотици, милиони, милиарди и даже повече парченца. Така то причини още повече злини отпреди. Някои от парченцата не бяха по-големи от песъчинка и се разлетяха по целия свят. Ако влезеха в окото на човек, оставаха си там и човекът или виждаше всичко наопаки, или пък виждаше само лошото, защото всяко парченце бе запазило свойствата на огледалото. На някои хора парченца от огледалото влязоха в сърцата и стана нещо ужасно. Сърцата им се превърнаха в буци лед. Някои парчета пък бяха толкова големи, че от тях направиха прозорци. Но не беше добре човек да гледа приятелите си през такива стъкла. От някои парчета направиха очила и винаги се случваше нещастие, когато хората ги слагаха, за да виждат по-добре и да бъдат справедливи. Злото се смееше, та от смях щеше чак коремът му да се пръсне. За него това бе неописуема радост. Но из въздуха се носеха даже и по-малки стъклени прашинки. Слушай какво стана с тях! " Прочети сега докрай приказката "Снежната Кралица", за да намериш обяснение на това, което чувстваш... И не ми казвай, че това е само забавна детска приказка... Защото тук, в нашия илюзорен свят, точно детските приказки са тези, които обясняват на възрастните хора нещата от живота , така както те седят действително - по един практичен начин... Само в приказките се оглежда далечният образ на Истината и затова Надеждата ни хваща за ръка... Чети, усмихвай се и знай, че енда е хепи! http://www.pravoslavieto.com/history/19/18..._Snow_Queen.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Май наистина може да не съществува истински алтруизъм. Не мога да си представя човек да помага на другите Абсолютно безвъзмедно, без да очаква да получи нещо в замяна, било на Този или на Онзи свят, повтарям било тук на земята или пък след смъртта си. Тогава какъв е стимула да помагаш ? Представете си, че ви кажат : " Ти няма да получиш абсолютно нищо в замяна, нито на този свят, нито след смъртта си, ама никога. За сметка на това тези, на които правиш добро ще се държат лошо с теб, а след смъртта си също ще си на място, на което ще страдаш, и това ще бъде във всичките ти животи, във всичките ти пребивавания в отвъдното, и най - накрая няма да получиш никакво блаженство и щастие, няма да постигнеш хармония с Бог и т.н. ". В такъв случай май би изчезнал алтруизма и на най - големия алтруист ?? Сигурно всеки човек, който помага го прави от някаква корист. Той очаква или материална отплата, или добро отношение и помощ от другите, или щастие в отвъдното, или постигане на някаква духовна цел, хармония с Бога. Тоест винаги има някакъв стимул в действията му, бил той материален или духовен. Та дори приближаването към Бог е стимул. Може би няма такова животно като алтруизъм.Той май винаги е с някакво очакване за отплата, земна или духовна. Какъв ли е бил стимула на майка Тереза в такъв случай ...? Работата ни не е да умуваме какъв е бил стимула на Майка Тереза, защото тя е работила на своето си поприще и сама ще се отчита пред Господа... Ние няма как и откъде да знаем - какъв договор е подписала тя, с Господарите на Кармата, през сегашното си въплъщение... ( Никой няма да се разправя с нас и да ни осветлява по всички небесни въпроси)...Това си е между Майка Тереза и Тях; само те са изчислили хороскопа й... Нека да не умуваме за неща, за които и без друго няма как да разберем; това са далечни, небесни работи... Учителят казва, че е за наше добро, да не даваме място на такива отвлечени въпроси... Нека всеки от нас - да работи на своето си поприще скромно, без да се счита за интелектуалец и многознайко; та да има капацитета да поправя другите или пък да съди за техните работи... Така - губи само от ценното време - за вътрешната работа, която самият той има да свърши, у себе си... Току-що в "Здравей България", Милен Цветков изказа една много ценна мисъл, която е от изключително значение в практичния ни, ежедневен живот... Някой от нас, тук във форума, беше попитал: "Какво да правя?"... В смисъл - как да протича деня ми, за да се чувствам добре... (Подсети ме добре Милен, та бързам да споделя и с всички вас, защото това касае всички ни, до един): Милен Цветков каза смислово следното: "Майка Тереза, не би била Майка Тереза, ако това, което вършеше, не й доставяше удоволствие... Значи, в известен смисъл - тя го е правила за себе си"... Вярно ли е това?... Абсолютно е вярно, само че, когато това удоволствие е в съзвучие и със съвестта ни - ние го наричаме - радост... (Когато то не е в съзвучие със съвестта ни - остава си чисто светско удоволствие...) Та значи - Майка Тереза е изпитвала радост! Това е белегът; нека да го запомним, братя... Радостта, (когато е в съзвучие и с чистата ни съвест) е белегът, по който Бог интуитивно ни показва, че сега е денят и часът, в който трябва да свършим нещо, за да се счита то за добро, пред Него. "Бог е направил всяко нещо добро, на времето му"- казва Писанието... Което ще рече, че едно и също нещо, ако е подранило, или ако е закъсняло, то не е добро; то не е по Божията Воля... То си е само по човешка воля и затова не е на място; то не е добро, независимо как изглежда отстрани на тези, които го преценяват... Никога да не изпускаме из предвид, че небесните работи са математически точно определени... На небето хаос няма; ние тук само си мислим, че може всякак да си мислим и всякак да действаме... А то е - защото не сме внимателни и не слушаме думите на Ученията; фантазираме си идеи и се опитваме даже да ги коментираме и с другите, с което само губим и тяхното, и своето време... А Интелектуалецът Лукчо се радва...Тука има много теоретици... Когато Бог каже да се свърши някоя работа - те започват да умуват - е ли това така, или - не е така?... Тъй ли е, не е ли тъй?... Въпроси; нова тема - въпрос... Ще откриваме сега топлата вода... Ами защо Бог праща на времето си Учителите, нали е за това - за да ни кажат кое как е точно - по небесному, а не - както ние тук си мъдруваме напразно... Защо не четем и не прилагаме посочените идеи в Ученията, които са опитани от Учителите и е сигурно, че са прави, а измисляме свои си идеи, за да ни минава леко времето, но безполезно и Лукчо да потрива доволно ръце? За какво дойдохме на Земята, помните ли?... Да се забавляваме - не, тук не е мястото и времето за това... Дойдохме тук, за да претърсим собствените си вътрешни вселени, да намерим себе си и за да открием тайната... Затова сме тук... Никой да не си въобразява, че може да пренебрегва идеите на Ученията, заради своите си идеи, защото те не са негови идеи, а са му подхвърлени от Интелектуалеца Лукчо и той само ги е "лапнал" като послушно паленце... Някой следи ли за чистотата на идеите (дали отговарят на Ученията), които предлага за коментар в новите теми и дали всъщност, неволно не налива с това вода в мелницата на споменатия Интелектуалец? За да предложиш тема, трябва да си убеден, че тя е на място; да си я прочел в опитаните Учения и да имаш какво да споделиш - самия ти, по нея, с братята си... Иначе - се учи, но точно по Ученията и внимавай, не бързай да се доказваш, защото времето ти не е дошло още... Когато дойде - ти няма да питаш, защото ще знаеш нещата по този начин, че да можеш и на другите да ги изясниш... Питането - ще е останало в миналото... Говори само за това, за което си сигурен...Има такива идеи, които са ти ясни; сподели ги с нас, за да се насърчим... Някой ще добави нещо, ще се обогатим, а Господ ще ни прати радост и ще сме сигурни, че сме на прав Път и че вършим Неговата Воля... Сега, да поговорим за Лукчовия прийом... Усещаме ли как понякога правим нещо, което е в съзвучие със съвестта ни, т. е. уж е "добро" , защото е в скалата на човешките ценности ... Напр. понякога това правим - посещаваме болен, или затворник, или "проповядваме благовестието", както казват някои протестанти (т.е. говорим за Бога...) - обаче тегаво ни е , неприятно, чакаме час по-скоро да свърши "мероприятието" и да се освободим от тази досадна благотворителност, която ни уморява...Това, братя, не е "добро" пред Бога. И не защото принципно е лошо, но защото не му е сега денят и часът... В него има насилие; нещо сякаш отвътре ни заставя "да сме добри", но радостта бяга, липсва удовлетворение... Това, което вършим по този тегав начин - идва от Интелектуалеца Лукчо, който ни нашепва, че ние сме длъжни да свършим това и това, защото сме християни, или защото трябва да правим добро, понеже Бог тъй е наредил... Точно тези са моментите, в които обикновено правим т.н. "непоискано добро", за което казват - че се връща "зло"... Защо зло? Защото ние само си мислим, че това, което сме направили, в тегавия момент - е добро, а то реално не е... Понеже за носа ни води егото и имаме всякакви вътрешни съображения, нашепвани от него - напр. - да се покажем, колко сме добри, колко сме умни, колко сме милостиви, или щедри и пр. и пр... И точно тогава правим най-големите си грешки, в услуга на Лукавия, защото интуитивно чувстваме, че това не ни е по сърце, не му е сега времето, но си налагаме със сила да устоим... Силовите методи - това е Лукчовия начин; тегавостта идва от него... Когато нещо е наистина "добро", защото му е дошло точното време и Самият Бог ни праща да свършим някоя работа (която задължително е тясно свързана и с нашето търсене във вътрешната ни вселена - като предметно учение - и винаги е част от това вътрешно търсене), то Той задължително ни праща Ангела на радостта, за да ни уведоми... Понеже е наш Баща и ни люби... Всеки от нас има сключен индивидуален договор с Господарите на Кармата... Задачите, които има да свърши тук на Земята даден Брат - не са същите, които са поставени на друг Брат... Всеки да върши неговата си работа; ние сме части един на друг - казва Словото... И да сме внимателни за Божия знак - Радостта - с която Той ни показва, че времето на нещо да бъде "добро" е дошло... Та, така... Ти, който питаш - какво да правя? Прави само и единствено това, което едновременно - не противоречи на съвестта ти и ти доставя радост... Това е необходимото и достатъчно условие, за да знаеш, че си на правия Път... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) В този ред на мисли... "Питали са ме - Какво да правим? Каква е съдбата на българите, на България?.... На света?.... Отговарям така-Всеки да прави това, за което е дошъл на земята. А за съдбата на българите, на света да не се интересувам. Има кой да оправи света. Ние сега имаме задача да оправим себе си, нашия вътрешен свят." Когато нещо е наистина "добро", защото му е дошло точното време и Самият Бог ни праща да свършим някоя работа (която задължително е тясно свързана и с нашето търсене във вътрешната ни вселена - като предметно учение - и винаги е част от това вътрешно търсене), то Той задължително ни праща Ангела на радостта, за да ни уведоми... Понеже е наш Баща и ни люби... Всеки от нас има сключен индивидуален договор с Господарите на Кармата... Задачите, които има да свърши тук на Земята даден Брат - не са същите, които са поставени на друг Брат... Всеки да върши неговата си работа; ние сме части един на друг - казва Словото... И да сме внимателни за Божия знак - Радостта - с която Той ни показва, че времето на нещо да бъде "добро" е дошло... Та, така... Ти, който питаш - какво да правя? Прави само и единствено това, което едновременно - не противоречи на съвестта ти и ти доставя радост... Това е необходимото и достатъчно условие, за да знаеш, че си на правия Път... Знам, че никой, на никого не може да каже - ти това ще направиш-това е намеса в живота и свободната воля на другите. Всеки сам себе си да разбере, себе си да променя та тогава и другите, та и света... На земята женитба не съществува. Който иска да се жени, да отиде в Духовния свят. Женитбата е духовен процес. Момък и мома се обичат и казват, че ще си бъдат верни до гроба. Това не е Любов. Любовта следва човека и зад гроба. Христос казва: „Вие сте гробища варосани". Това показва, че Той въстава против гроба. Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята, или за край на живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му, в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското. Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си, изневерява на ближния си. Това е закон, в който няма изключение. Ще кажете, че се стремите към Духовния свят. – За да разберете Духовния свят, трябва да разбирате физическия; и обратно: познаването иа физическия свят води към познаване на Духовния. Както за познаването на физическия свят имаш нужда от сетива и органи, така и за познаването на Духовния свят са нужни съответни органи. Цветето познаваме чрез зрението и обонянието. Как познаваме чувствата? И за тях има съответни органи. Ето защо, от всички хора се иска работа, да развият духовните си органи и сетива така, както са развити физическите. Вкъщи Редактирано Юни 22, 2010 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 11, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Та, така... Ти, който питаш - какво да правя? Прави само и единствено това, което едновременно - не противоречи на съвестта ти и ти доставя радост... Това е необходимото и достатъчно условие, за да знаеш, че си на правия Път... Уви, това не е никак така! Необходимо условие е, но съвсем не е достатъчно! Много неща ни доставят и радост, и удоволствие, но изобщо не може да се счита, че сме на прав път. Да, така сме свикнали- правилно действие- радост, удоволствие, захарче, неправилно- обратното. Но ето, има хора, които се радват дори на света на дуалността (и вярно- привлекателен е! ), но това няма нищо общо с Правия Път (който е път на излизане от този така прекрасен свят...) Иначе- пътища - безброй, който си обявим за прав. прав е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: "Защо стоиш настрана и нищо не казваш?" Тогава тя се обърнала към Бога с думите: "Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед." Притча за пчелата и планините Арарат и Синай Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) Малко Дзен от един интелектуалец: Един дървар усърдно работел дълбоко в гората. Изведнъж се появило странното животно сатори, което рядко се срещало в селата. Дърварят искал да го хване живо. Животното прочело мислите му: — Искаш да ме хванеш живо, така ли? Дърварят бил поразен и не знаел какво да каже. Тогава животното казало: — Ти по всичко личи, си удивен от моите телепатични възможности? Дърварят още повече се удивил, но след това у него се породила идеята да убие животното с един удар на брадвата. Сатори възкликнало: — Сега искаш да ме убиеш! Дърварят окончателно се разстроил и като разбрал, че е абсолятно извън възможностите му да направи каквото и да е с това тайнствено животно, се приготвил отново да се заеме с работата си. Без да се отличава с благонамереност, сатори продължило да го преследва: — Значи най-накрая ме остави? Дърварят не знаел какво да прави с това животно, не знаел какво да прави и със себе си. Като се смирил с всичко, той взел брадвата и без да обръща никакво внимание на присъствието на животното, усърдно и съсредоточено започнал да сече гората. Когато започнал да роботи по този начин, брадвата отскочила и убила животното. * сатори – в най-общи линии означава просветление, директно възприемане на истината, на същността на нещата. Не си ли приличат нисшето его и животното сатори? Искрено се надявам интелектът ми поради невнимание и глупост, в гордостта и надменността си да не е нагрубил и обидил някого – нещо, които надмогналите интелекта съм сигурен, че няма как да допуснат. Редактирано Май 11, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Ако не спрем дърварът които отсича гората злото ще достигне и до нас. А дърварите са лошите хора.Злото съществува и вреди много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Искрено се надявам интелектът ми поради невнимание и глупост, в гордостта и надменността си да не е нагрубил и обидил някого – нещо, които надмогналите интелекта съм сигурен, че няма как да допуснат. Разбира се, те могат единствено да се радват и да се забавляват xameleona Това е притчата която ме доведе до учението по един изключителен и много интересен начин . Ще прибавя този линк към блога си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Ако не спрем дърварът които отсича гората злото ще достигне и до нас. А дърварите са лошите хора.Злото съществува и вреди много. Ами те болните дзен мозъци под дърветата може и мислите (или поне част от тях) да имат предвид. То в дзен за нищо не можеш да си сигурен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 "Его. Какво е това? И какво като знаем ?" Ако сме стигнали до разбирането ,че егото е най-големият ни враг по пътя към Бога,следва да се запитаме какво правим по въпроса? Желанието ни да се справим с егото си;според мнението на един от първородните;е желание на самото его и то няма да ни доведе до добър резултат.Единственият метод е единение с Бога .Тотално сливане.Метода е даден в словото на Учителя.Духът на Истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) Току-що в "Здравей България", Милен Цветков изказа една много ценна мисъл, която е от изключително значение в практичния ни, ежедневен живот... Някой от нас, тук във форума, беше попитал: "Какво да правя?"... В смисъл - как да протича деня ми, за да се чувствам добре... (Подсети ме добре Милен, та бързам да споделя и с всички вас, защото това касае всички ни, до един): Милен Цветков каза смислово следното: "Майка Тереза, не би била Майка Тереза, ако това, което вършеше, не й доставяше удоволствие... Значи, в известен смисъл - тя го е правила за себе си"... Вярно ли е това?... Абсолютно е вярно, само че, когато това удоволствие е в съзвучие и със съвестта ни - ние го наричаме - радост... (Когато то не е в съзвучие със съвестта ни - остава си чисто светско удоволствие...) Та значи - Майка Тереза е изпитвала радост! Това е белегът; нека да го запомним, братя... Радостта, (когато е в съзвучие и с чистата ни съвест) е белегът, по който Бог интуитивно ни показва, че сега е денят и часът, в който трябва да свършим нещо, за да се счита то за добро, пред Него. "Бог е направил всяко нещо добро, на времето му"- казва Писанието... Което ще рече, че едно и също нещо, ако е подранило, или ако е закъсняло, то не е добро; то не е по Божията Воля... То си е само по човешка воля и затова не е на място; то не е добро, независимо как изглежда отстрани на тези, които го преценяват... Никога да не изпускаме из предвид, че небесните работи са математически точно определени... На небето хаос няма; ние тук само си мислим, че може всякак да си мислим и всякак да действаме... А то е - защото не сме внимателни и не слушаме думите на Ученията; фантазираме си идеи и се опитваме даже да ги коментираме и с другите, с което само губим и тяхното, и своето време... А Интелектуалецът Лукчо се радва...Тука има много теоретици... Когато Бог каже да се свърши някоя работа - те започват да умуват - е ли това така, или - не е така?... Тъй ли е, не е ли тъй?... Въпроси; нова тема - въпрос... Ще откриваме сега топлата вода... Ами защо Бог праща на времето си Учителите, нали е за това - за да ни кажат кое как е точно - по небесному, а не - както ние тук си мъдруваме напразно... Защо не четем и не прилагаме посочените идеи в Ученията, които са опитани от Учителите и е сигурно, че са прави, а измисляме свои си идеи, за да ни минава леко времето, но безполезно и Лукчо да потрива доволно ръце? За какво дойдохме на Земята, помните ли?... Да се забавляваме - не, тук не е мястото и времето за това... Дойдохме тук, за да претърсим собствените си вътрешни вселени, да намерим себе си и за да открием тайната... Затова сме тук... Никой да не си въобразява, че може да пренебрегва идеите на Ученията, заради своите си идеи, защото те не са негови идеи, а са му подхвърлени от Интелектуалеца Лукчо и той само ги е "лапнал" като послушно паленце... Някой следи ли за чистотата на идеите (дали отговарят на Ученията), които предлага за коментар в новите теми и дали всъщност, неволно не налива с това вода в мелницата на споменатия Интелектуалец? За да предложиш тема, трябва да си убеден, че тя е на място; да си я прочел в опитаните Учения и да имаш какво да споделиш - самия ти, по нея, с братята си... Иначе - се учи, но точно по Ученията и внимавай, не бързай да се доказваш, защото времето ти не е дошло още... Когато дойде - ти няма да питаш, защото ще знаеш нещата по този начин, че да можеш и на другите да ги изясниш... Питането - ще е останало в миналото... Говори само за това, за което си сигурен...Има такива идеи, които са ти ясни; сподели ги с нас, за да се насърчим... Някой ще добави нещо, ще се обогатим, а Господ ще ни прати радост и ще сме сигурни, че сме на прав Път и че вършим Неговата Воля... Сега, да поговорим за Лукчовия прийом... Усещаме ли как понякога правим нещо, което е в съзвучие със съвестта ни, т. е. уж е "добро" , защото е в скалата на човешките ценности ... Напр. понякога това правим - посещаваме болен, или затворник, или "проповядваме благовестието", както казват някои протестанти (т.е. говорим за Бога...) - обаче тегаво ни е , неприятно, чакаме час по-скоро да свърши "мероприятието" и да се освободим от тази досадна благотворителност, която ни уморява...Това, братя, не е "добро" пред Бога. И не защото принципно е лошо, но защото не му е сега денят и часът... В него има насилие; нещо сякаш отвътре ни заставя "да сме добри", но радостта бяга, липсва удовлетворение... Това, което вършим по този тегав начин - идва от Интелектуалеца Лукчо, който ни нашепва, че ние сме длъжни да свършим това и това, защото сме християни, или защото трябва да правим добро, понеже Бог тъй е наредил... Точно тези са моментите, в които обикновено правим т.н. "непоискано добро", за което казват - че се връща "зло"... Защо зло? Защото ние само си мислим, че това, което сме направили, в тегавия момент - е добро, а то реално не е... Понеже за носа ни води егото и имаме всякакви вътрешни съображения, нашепвани от него - напр. - да се покажем, колко сме добри, колко сме умни, колко сме милостиви, или щедри и пр. и пр... И точно тогава правим най-големите си грешки, в услуга на Лукавия, защото интуитивно чувстваме, че това не ни е по сърце, не му е сега времето, но си налагаме със сила да устоим... Силовите методи - това е Лукчовия начин; тегавостта идва от него... Когато нещо е наистина "добро", защото му е дошло точното време и Самият Бог ни праща да свършим някоя работа (която задължително е тясно свързана и с нашето търсене във вътрешната ни вселена - като предметно учение - и винаги е част от това вътрешно търсене), то Той задължително ни праща Ангела на радостта, за да ни уведоми... Понеже е наш Баща и ни люби... Всеки от нас има сключен индивидуален договор с Господарите на Кармата... Задачите, които има да свърши тук на Земята даден Брат - не са същите, които са поставени на друг Брат... Всеки да върши неговата си работа; ние сме части един на друг - казва Словото... И да сме внимателни за Божия знак - Радостта - с която Той ни показва, че времето на нещо да бъде "добро" е дошло... Та, така... Ти, който питаш - какво да правя? Прави само и единствено това, което едновременно - не противоречи на съвестта ти и ти доставя радост... Това е необходимото и достатъчно условие, за да знаеш, че си на правия Път... Velina в последния си пост отговорих набързо така както го почувствах отвътре сега чак намерих време да прочета това което си написала и то естествено отново ме докосна издълбоко. Наистина каква синхрония само, останах изумена. Разбира се в думата "забавление" аз вложих съвсем друг смисъл . Към последните ти няколко реда само бих добавила - Прави само това което те изпълва с дълбок вътрешен мир, това показва, че си в Пътя. Загубиш ли мира си това показва, че някъде имаш отклонение, върни се и изправи погрешката си . Поздрави! Редактирано Май 11, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Ако не спрем дърварът които отсича гората злото ще достигне и до нас. А дърварите са лошите хора.Злото съществува и вреди много. Ти изобщо не си разбрал смисъла... Това е иносказателно и представя красиво духовното извисяване... Дърварят прави само това, което е строго необходимо; върши определената му от Бога работа...Той представлява Душата (астралната Душа), която е дошла на Земята, да свърши определената й работа... Брадвата пък - е самият Господ Бог... Интересно ли ти е да разбереш по-нататък СМИСЪЛА ?... Лошо няма... Дзен се забавлява по този начин, но егото (интелектът) не може да схване алюзията, понеже то още не го е преживяло; няма тази опитност... То се чуди... Обаче това преживяване слага край на всичките му интелектуални брътвежи... То замлъква завинаги...Така му е писано... Но пък в личен план - настъпва Новата Ера на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта; човек влиза в реалния Живот, излизайки от света на сенките... Гъсеницата, която яде листа, се превръща в пеперуда, която пие нектар направо от красивите цветове, казва Учителят... Това значи, че книжният плъх, интелектуалецът, който досега е черпил знания от "листата" (книгите), както яде гъсеницата, по един вълшебен начин се превръща в красива пеперуда (кротичката, напреднала Душа), която вече пие нектар от цветовете, т.е. черпи знания, не от книгите, а по един съвършено нов начин - чрез проникване...Това говори Учението...Та така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Ако не спрем дърварът които отсича гората злото ще достигне и до нас. А дърварите са лошите хора.Злото съществува и вреди много. Ти изобщо не си разбрал смисъла... Това е иносказателно и представя красиво духовното извисяване... Дърварят прави само това, което е строго необходимо; върши определената му от Бога работа...Той представлява Душата (астралната Душа), която е дошла на Земята, да свърши определената й работа... Брадвата пък - е самият Господ Бог... Интересно ли ти е да разбереш по-нататък СМИСЪЛА ?... Лошо няма... Дзен се забавлява по този начин, но егото (интелектът) не може да схване алюзията, понеже то още не го е преживяло; няма тази опитност... То се чуди... Обаче това преживяване слага край на всичките му интелектуални брътвежи... То замлъква завинаги...Така му е писано... Но пък в личен план - настъпва Новата Ера на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта; човек влиза в реалния Живот, излизайки от света на сенките... Гъсеницата, която яде листа, се превръща в пеперуда, която пие нектар направо от красивите цветове, казва Учителят... Това значи, че книжният плъх, интелектуалецът, който досега е черпил знания от "листата" (книгите), както яде гъсеницата, по един вълшебен начин се превръща в красива пеперуда (кротичката, напреднала Душа), която вече пие нектар от цветовете, т.е. черпи знания, не от книгите, а по един съвършено нов начин - чрез проникване...Това говори Учението...Та така... Знаете ли защо Единният християнски Бог има три Лица (лице означава присъствие!)? Отец - от Него изтича Любовта, която всичко обема ; Син - чрез Него познаваме Истината и Свободата, и Свети Дух - от Него изтича Мъдростта и се добива знанието... Сетих се, като си спомних за Малкото Дзен Нещо, публикувано от Станимир, по-горе... Там - ролята на Брадвата, всъщност играе Третото Лице на Бога - и това е Господ - Святият Дух... Сечащата Брадва припознаваме точно в Негово Лице ... Това има голямо значение за разбирачите; не е случайна хрумка... Сега, Дзен прониква - и затова не се нуждае от ум... Дзен вижда готовата картинка, като на снимка, в духа си... На Дзен затова не му трябва тълкуване; Той мързеливо се е домогнал до картинката, не ще вече ум... Само казва: "Дзяк!" - и готово; снимката се явява, и той си й се кефи, лежешком, почива си! ... А пък нас, интелектуалците (с тая ум-патерица в главата си) ни пращат да орем, да сеем, да прорастяваме, че тогава чак да търсим ползата!... И да ви кажа, този Дърварят горе, си е баш интелектуалец, от най-лютите, щом е стигнал до сатори!... Ех, Дзен, Дзен - ну, погоди!... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 его = ум ... е източно схващане Някои идеи за размисъл по Учителя има например в лекцията Силата на ума от специалния клас. "Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум. В никой език досега аз не съм намерил по-силна дума от „ум“. За индусите тази дума е свещена – „ом“ или „аум“. Тя се произнася и по двата начина. Българинът казва „ум“; англичанинът казва „майнд“. Същината на човека е неговият ум, а „ман“ е човекът, който е бил. Значи умът спасява човека. Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се „покварено сърце“, но не се казва покварен ум." източник "Като станете от сън, кажете си: "Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам." Само така ще бъдеш свързан с ума си." източник Разбира се има нужда от доуточнение какво точно се разбира под ум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Това с отричането на ума е често срещана грешка в духовния път, може би всеки се е сблъсквал с нея в даден момент. Ето още малко цитати от Учителя: "Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, то е същественото. Туй, което ти мислиш, то е същественото. Туй, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално." "Но казвам: Всичко е умът. Туй, което мислиш, то е реалното. Казваш: „Аз го чувствувам“. Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в себе си. " "Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш. Нищо повече. Сега туй ще стане. Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум. То е реалността, дето е всичко ум. Там е всичко мисъл вече." "Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш. Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш. Тези са положения, които трябва да ги имате предвид. Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш. Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш. Невежа си, защото не мислиш. Невежеството е признак, че не мислиш. Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. Казва: „Пука ми се главата от голяма мисъл“. Никога не се пука главата от мисъл. Той казва, че от голяма мисъл му се пука главата, [но] не мисли. Пука се главата, когато не мисли. Онези глави, които мислят, те са здрави, те не се пукат." Източник: Реализираната мисъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Тук става въпрос за пречистения ум който е станал слуга на Духа, за мисълта която е насочена към Бога и е в синхрон с Неговата Воля . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 12, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 12, 2009 (edited) Тук става въпрос за пречистения ум който е станал слуга на Духа, за мисълта която е насочена към Бога и е в синхрон с Неговата Воля . Поздрави! Кристално права си! Не става дума за кое да е мислене! Не става дума за кой да е ум! Не става дума за човешкия ни, добре познат ум! И изобщо ... По- нататък в същата беседа четем: Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния. сага можем да си представим, какво се случва, ако възприемаме фрагментарно нещата. Решаваме, че когато мислим с нашите си умове, реализираме Божествената идея. Какво остава? Да си кажем: "Гледайте, гледайте!" Плодовете на човешкото умуване не ви ли казват чия мисъл се реализира в живота на човека? Какъв е проблемът да си кажем: "Разбира се, че е Божествената любов! " Само че ... Редактирано Май 12, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Отворих отделна тема, специално за ума, за да не се отклоняваме твърде от тази за Егото: За важността на ума в Пътя на себепознание Ето още някои посоки за размисъл за егото.... Дали егото не е свързано всъщност с нисшите чувства на човека? Страх, гняв, омраза, страст - дали това не са съставни части на егото? Или може би с нисшите проявления на ума: заблуда, глупост, тъмнина? А може би егото е съставено от нисши чувства, тъмни мисли и неправилни проявления. Има и друга гледна точка към егото, в смисъл на висшето аз. "Това, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“, окултистите – „проявяване на сюблимното“, и прочее. Когато дойде във вас това положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се мени." източник В този смисъл, мисля, че трябва да гледаме широко и да се опитваме да избягваме терминологичните капани при общуването и споделянето.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Отворих отделна тема, специално за ума, за да не се отклоняваме твърде от тази за Егото: За важността на ума в Пътя на себепознание Ето още някои посоки за размисъл за егото.... Дали егото не е свързано всъщност с нисшите чувства на човека? Страх, гняв, омраза, страст - дали това не са съставни части на егото? Или може би с нисшите проявления на ума: заблуда, глупост, тъмнина? А може би егото е съставено от нисши чувства, тъмни мисли и неправилни проявления. Има и друга гледна точка към егото, в смисъл на висшето аз. "Това, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“, окултистите – „проявяване на сюблимното“, и прочее. Когато дойде във вас това положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се мени." източник В този смисъл, мисля, че трябва да гледаме широко и да се опитваме да избягваме терминологичните капани при общуването и споделянето.... Говори се за чисти мисли, чувства и постъпки Мнение #3 Ум=Разум, а не его=иго Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Вярно е, че Вселената е ментална... Всичко е УМ... Безспорно е това...Но чий Ум визираме тук? ... Умът на Бога ли, или Христовият ум -”светъл като слънцето” , или този – който обитава сега в малките ни черепни кутийки и живее в света на илюзиите?... Защото тук, в света на сенките (противоречията), има различни качества (нива на развитие) Ум . А пък те, всичките качества(нива), до едно - са в скута на илюзията Майя, макар че последното качество(ниво) на светията, не е подвластно на Майя, независимо, че съжителства с нея... Така че - преди да сте разбрали - за кое точно качество(ниво на развитие) Ум – за първо, второ, трето, или четвърто качество(. ниво) Ум говори Учителят – изобщо не се произнасяйте по даден цитат от Учението категорично; може – само опити да правите, това е позволено и желателно даже... Защото , когато някой е научен, напр., само да яде букви, от листата на книгите - лесно се подхлъзва по нанадолнището на формата и съдържанието и даже не разбира , че е паднал в подножието на представената в даден цитат идея ; нищо не е покорил... Умът - се е оказал слабичък, недоразвит... Това не е за сърдене и за обиждане... Защото, в чисто практичен план, умът има да извърви един Път, който тръгва от старозаветен, новозаветен, праведен, ученик; респ. обикновен, талантлив, гениален, светия; или – първо, второ, трето и четвърто качество(ниво) Ум...Това е един естествен процес...Фазите му не могат да се прескочат. Както човекът - първо е бебе, после дете, после тийнейджър и чак накрая влиза в зрелостта... Така е и с ума... Смисъл могат да търсят само зрелите, талантливите и гениалните умове на интелектуалците; по-долното ниво на обикновените хора - не може все още... Факт, само природен феномен, нищо повече...Обаче – физическата възраст на човека – няма нищо общо със социалната възраст на индивида... Напр. 90 год. старци – социално могат да бъдат деца и 30 годишни младежи – могат да бъдат социално зрели, талантливи и даже гениални умове; това са умовете на интелектуалците... Много пъти тук, във форума, писах, че всички понятия с които боравим ( т. е. словоформи и идеи), от всички учения ,на всички времена , са дадени само и единствено - с учебна цел и служат само като указателни табели по Пътя към Дома - тук, в света на сенките... Те не са същината, а са само указателни знаци - сочейки Пътя към Дома на Отца ни; сочейки към смисъла, който се крие в дълбокото. Водят ни в реалността... Мине време, изтъркат се, изтрият се старите табели по Пътя, (т.е. минат не минат една, две хиляди години от времето) – хайде – дойде ново Учение през вековете – носи други указателни табели, направени от друга фирма, източна, западна, каквато ще да е... Обаче те, новите табели - отново имат същото назначение – да ни доведат до древния по дни смисъл, който си остава един и същ - и нине, и присно, и вовеки веков... И защо някой си, да речем, ще се препира за една нищо и никаква указателна табела ( т.е./ понятие, идея, цитат, учение) – добра ли е, или е лоша, полезна ли е, или е вредна, опасна ли е и пр.?... Ами - то до нея има друга, стара, или нова, източна, или западна изработка, според фирмата й (т.е. според Учението, което я е донесло) но и тя има все същото назначение - води те само пак към същия древен смисъл, независимо, че словоформата и/или идеята е различна... Ползвай тихичко нея, щом повече ти допада, няма проблем; важното е – да свършиш работата с нея... Недей да си губиш времето с критики към Брата си; той има своите си основания да ползва една или друга табела по Пътя, която самия него по-лесно го упътва към Смисъла... Ама, едната табела била източна, другата била западна, не може тъй... Умчо, това е само една проста табела(т.е. словоформа и идея), указателен знак, водещ към смисъла, нищо повече...Ако разбираше реално нещата, нямаше да се плашиш от нищо... Ти сега се плашиш от сянката си... Такова нещо - като тази табела - в реалността няма; ти го виждаш тук, само в света на сенките, с плътските си очи ( предназначено е само за плътски очи) и то служи на едничката цел – да те доведе до смисъла – при нозете на Бога...Нататък е лесно... Някой си от нас, напр. обича като дете да си играе с табелите - като с играчки - размахва цитати и понеже друго не може още – спелува... Не е за критика това, но си е игра още, занимавка, не е истинската работа, за която сме дошли тук, на Земята... Ние имаме друго назначение тук, говоря за учениците само – и то е –да намерим смисъла; да намерим Бога и себе си и да открием тайната...А пък който спелува – той още се занимава, играе си, защото по ум е дете, независимо, че може да е надхвърлил 70 години... Пълно е с такива, да са живи и здрави, да порастнат по ум в следващото си прераждане... Сега – ако ме питате – ако сме ученици - не се взема даден цитат, за да се спелува, както правят децата по ум... Той, цитатът е указателна табела, но ти - спелувайки – ти се занимаваш с това – как изглежда табелата и коя фирма (кое Учение) я е поставила на Пътя...Така, ти като спелуваш; разглеждаш табелата и нея я коментираш като отделен предмет, играеш си с нея като дете, но не я употребяваш по същество... Друго е нейното назначение и цел... На нас учениците, не ни е наредено да спелуваме, а като вземем даден цитат, и като минем транзит само през формата и съдържанието на идеята, която се съдържа в него, за да ни упъти ( т.е. да разгледаме само табелата за да се упътим от нея ) - да вземем шанса и да се спуснем на дълбокото , до самия смисъл...Там се върши истинската работа... В дълбокото... Там само се открива идейния смисъл на този цитат, т. е. – ти можеш вече да го изтълкуваш – какво значи той... Тълкувайки – да стигнеш до скритото значение; да схванеш иносказанието, алегорията, алюзията... Това му е назначението на този цитат, в него има нещо скрито и ти, като търсач – трябва да откриеш скритото... Това е истинската работа, която Бог ни е възложил... Затова казах, че тя е само за нахъсани интелектуалци, които играейки си с табелите (цитатите: словоформи и идеи) стигат и до това, да се досетят и за скритото значение на тази табела(цитат) и че назначението й е – да води към смисъла, а не да се възприема само в прав текст, буквално, както правят обикновените хора... Тук трябва и талант, който пък знае как да вика досещането на помощ! Само гениалният ум успява да стигне при Нозете на Бога, казва Учителят... (Край на първа част, следва продължение)... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Вселената е ментална – факт. И тези, които цитираха въпросния закон, не са казали и думичка за човешки ум. Други го направиха, панически бързайки да разграничат Божественото от човешкото. И защо тези последните предполагат, че първите свързват цитата с човешкия ум, не знам. Нека да гледаме непредубедено на нещата. Много обичаме да принизяваме човешкото. Сякаш забравяме, че мъдрецът ще съзре в живота на обикновения човек проява на Божественото: красота, целесъобразност и възможности. Обикновеният човек дори и в живота на светията ще открие посредственост, безсмисленост и монотонност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Вярно е, че Вселената е ментална... Всичко е УМ... Безспорно е това...Но чий Ум визираме тук? ... Умът на Бога ли, или Христовият ум -”светъл като слънцето” , или този – който обитава сега в малките ни черепни кутийки и живее в света на илюзиите?... Защото тук, в света на сенките (противоречията), има различни качества (нива на развитие) Ум . А пък те, всичките качества(нива), до едно - са в скута на илюзията Майя, макар че последното качество(ниво) на светията, не е подвластно на Майя, независимо, че съжителства с нея... Така че - преди да сте разбрали - за кое точно качество(ниво на развитие) Ум – за първо, второ, трето, или четвърто качество(. ниво) Ум говори Учителят – изобщо не се произнасяйте по даден цитат от Учението категорично; може – само опити да правите, това е позволено и желателно даже... Защото , когато някой е научен, напр., само да яде букви, от листата на книгите - лесно се подхлъзва по нанадолнището на формата и съдържанието и даже не разбира , че е паднал в подножието на представената в даден цитат идея ; нищо не е покорил... Умът - се е оказал слабичък, недоразвит... Това не е за сърдене и за обиждане... Защото, в чисто практичен план, умът има да извърви един Път, който тръгва от старозаветен, новозаветен, праведен, ученик; респ. обикновен, талантлив, гениален, светия; или – първо, второ, трето и четвърто качество(ниво) Ум...Това е един естествен процес...Фазите му не могат да се прескочат. Както човекът - първо е бебе, после дете, после тийнейджър и чак накрая влиза в зрелостта... Така е и с ума... Смисъл могат да търсят само зрелите, талантливите и гениалните умове на интелектуалците; по-долното ниво на обикновените хора - не може все още... Факт, само природен феномен, нищо повече...Обаче – физическата възраст на човека – няма нищо общо със социалната възраст на индивида... Напр. 90 год. старци – социално могат да бъдат деца и 30 годишни младежи – могат да бъдат социално зрели, талантливи и даже гениални умове; това са умовете на интелектуалците... Много пъти тук, във форума, писах, че всички понятия с които боравим ( т. е. словоформи и идеи), от всички учения ,на всички времена , са дадени само и единствено - с учебна цел и служат само като указателни табели по Пътя към Дома - тук, в света на сенките... Те не са същината, а са само указателни знаци - сочейки Пътя към Дома на Отца ни; сочейки към смисъла, който се крие в дълбокото. Водят ни в реалността... Мине време, изтъркат се, изтрият се старите табели по Пътя, (т.е. минат не минат една, две хиляди години от времето) – хайде – дойде ново Учение през вековете – носи други указателни табели, направени от друга фирма, източна, западна, каквато ще да е... Обаче те, новите табели - отново имат същото назначение – да ни доведат до древния по дни смисъл, който си остава един и същ - и нине, и присно, и вовеки веков... И защо някой си, да речем, ще се препира за една нищо и никаква указателна табела ( т.е./ понятие, идея, цитат, учение) – добра ли е, или е лоша, полезна ли е, или е вредна, опасна ли е и пр.?... Ами - то до нея има друга, стара, или нова, източна, или западна изработка, според фирмата й (т.е. според Учението, което я е донесло) но и тя има все същото назначение - води те само пак към същия древен смисъл, независимо, че словоформата и/или идеята е различна... Ползвай тихичко нея, щом повече ти допада, няма проблем; важното е – да свършиш работата с нея... Недей да си губиш времето с критики към Брата си; той има своите си основания да ползва една или друга табела по Пътя, която самия него по-лесно го упътва към Смисъла... Ама, едната табела била източна, другата била западна, не може тъй... Умчо, това е само една проста табела(т.е. словоформа и идея), указателен знак, водещ към смисъла, нищо повече...Ако разбираше реално нещата, нямаше да се плашиш от нищо... Ти сега се плашиш от сянката си... Такова нещо - като тази табела - в реалността няма; ти го виждаш тук, само в света на сенките, с плътските си очи ( предназначено е само за плътски очи) и то служи на едничката цел – да те доведе до смисъла – при нозете на Бога...Нататък е лесно... Някой си от нас, напр. обича като дете да си играе с табелите - като с играчки - размахва цитати и понеже друго не може още – спелува... Не е за критика това, но си е игра още, занимавка, не е истинската работа, за която сме дошли тук, на Земята... Ние имаме друго назначение тук, говоря за учениците само – и то е –да намерим смисъла; да намерим Бога и себе си и да открием тайната...А пък който спелува – той още се занимава, играе си, защото по ум е дете, независимо, че може да е надхвърлил 70 години... Пълно е с такива, да са живи и здрави, да порастнат по ум в следващото си прераждане... Сега – ако ме питате – ако сме ученици - не се взема даден цитат, за да се спелува, както правят децата по ум... Той, цитатът е указателна табела, но ти - спелувайки – ти се занимаваш с това – как изглежда табелата и коя фирма (кое Учение) я е поставила на Пътя...Така, ти като спелуваш; разглеждаш табелата и нея я коментираш като отделен предмет, играеш си с нея като дете, но не я употребяваш по същество... Друго е нейното назначение и цел... На нас учениците, не ни е наредено да спелуваме, а като вземем даден цитат, и като минем транзит само през формата и съдържанието на идеята, която се съдържа в него, за да ни упъти ( т.е. да разгледаме само табелата за да се упътим от нея ) - да вземем шанса и да се спуснем на дълбокото , до самия смисъл...Там се върши истинската работа... В дълбокото... Там само се открива идейния смисъл на този цитат, т. е. – ти можеш вече да го изтълкуваш – какво значи той... Тълкувайки – да стигнеш до скритото значение; да схванеш иносказанието, алегорията, алюзията... Това му е назначението на този цитат, в него има нещо скрито и ти, като търсач – трябва да откриеш скритото... Това е истинската работа, която Бог ни е възложил... Затова казах, че тя е само за нахъсани интелектуалци, които играейки си с табелите (цитатите: словоформи и идеи) стигат и до това, да се досетят и за скритото значение на тази табела(цитат) и че назначението й е – да води към смисъла, а не да се възприема само в прав текст, буквално, както правят обикновените хора... Тук трябва и талант, който пък знае как да вика досещането на помощ! Само гениалният ум успява да стигне при Нозете на Бога, казва Учителят... (Край на първа част, следва продължение)... (Начало на втора част)... Когато умът е подвластен на илюзията Майя и живее в света на сенките – за удобство само го наричаме его...Може да го наречем по всякакъв друг начин – никакво значение няма, вече това е ясно... Въпросът е - с това понятие да идентифицираме робският ум, който се е възгордял и си е въобразил, че е фактор, вместо Бога ( за разлика от Разума, по-високото ниво на ума, който е кротък и за всичко отдава цялата Слава на Бога. Славата, смята Разумът – по право принадлежи на Бога, защото само Бог е Фактор във всяко едно нещо)... Его(иго) – това е събирателно понятие за първите три нива на ума, които се срещат у земните хора, живеещи в света на сенките, в компанията на илюзията Майя... И това са умовете на обикновените хора, на талантливите хора и на гениалните хора...Последните две нива се наричат интелектуалци, но само третото ниво – на гениалните(а те са малко все още) стигат със сигурност до Нозете на Бога и дават Жертвата... Плащат цената... Когато платят (дълговете си), както казва Учителят, техният ум излиза от илюзията, от света на сенките и влиза в реалността... Тук, в реалността е Обетованата земя, която са търсили цял един живот досега... Това е била много, много, много усилена, тежка денонощна работа... Обаче тук вече се намира мястото на почивката... Намира се Дървото на Живота и лелеяният покой, мира... Вече за нищо не мислят тези ученици; не се уморяват с мислене , за да добият знание, (защото това е било твърде уморително занятие за тях, досега)... Те вече са волни пеперуди и имат други органи, чрез които получават наготово знанието, по директен път...Става въпрос за света на Любовта, където Душата царува, а умът вече се е смирил под нея и само кротува, занимава се със земни работи, отказал се е да нищи небесните... Вече Душата ( разумът, разумната Душа) търси знанието и го намира директно, без мислене. Старият интелектуален способ на егото – чрез четене на много книги( лазейки като гъсеница и хранейки се с листа - книгите на интелектуалците) е забравен... И така - този ум , вече кротнал, омаломощен и озаптен, излиза от качеството си на его и влиза в новото си качество на разум, на ума на светията, чийто ум е „светъл като слънцето”. Това е т.нар. Христов ум, за който Словото споменава... Забелязахте ли разликата (къде са гълъбите?)– в Учението се говори все за УМ... (Но какво е Ум?) ... Умът това, умът онова – ценни указания дава Учителят... Но за кой род УМ говори той; за ум-егото(интелектуалеца), или за ум-разума(светията); и двете форми съществуват в илюзорния свят и са противоположни една на друга... Това са алтернативни състояния (нива на ума) и затова не са еднозначни ( съответно: непробудено и будно; робско и свободно; лъжливо и истинно; илюзорно и реално)...А пък Учителят свободно и алтернативно си ги сменя тези две земни качества (нива) на ума – това ниво , в ролята на его ( в компанията на Майя, и като господар на астралната, нисша Душа) и онова, в ролята му на разум – под управлението на висшата Душа...Е,... Той не се спира всеки път да обяснява тънкостите (смисълът) ; това си е нашата част, ние сме търсачите на смисъла, на себе си, на тайната... Това, Учителят го дава за домашно , което сами решаваме ние, учениците, търсачите на смисъла... Защото друг път ни е говорил за двете земни нива на ума – его и разум и се приема по презумпция, че ние, като ученици - сме научили уроците си и вече знаем, че на земята, това което се нарича ум – може да бъде затворено, а може да бъде и свободно... Душата – и тя ; може да бъде затворена(нисша, астрална), а може да бъде и свободна... Сетихте ли се?... Той не казва всеки един път така – „сега точно егото (игото) имам предвид, а пък сега – точно разумът(свободата) имам предвид”... Той говори в общия смисъл и на всички ученици, от всички нива - за ума, като вътрешно съображава едното или другото ниво; егото, или разума...Ние трябва да знаем това и сами да се досещаме, защото сме ученици, а не сме обикновени хора, които нямат чувство за различаване (гълъбите на Принцесата. Питайте сестра ми Багира, тя знае това и ще ни го обясни пак)... Това е нашата част – различаването и досещането... Е, вие сега трябва да минете през всичките тези качества, по естествения им ред, за да можете свободно да се произнесете по въпросите на Ума... Апропо - от кое качество(ниво) е вашият Ум? Не знаете? ... Потърпете засега...Когато му дойде времето – ще разберете сами... Щом нещо не разбирате – значи само, че още не му е дошло времето; нищо повече... Божествените неща сами идват при нас, казва Учителят... Умът расте, развива се, стига апогея си и като всяко добро нещо тук на Земята „когато стигне мярката на нечестието си”, т.е. апогея си, и го признаят за гениален – нещо - от изключителна важност - се случва с него!... Толкова много му благодарят за ползите, които е принесъл, така го величаят, този гениален ум, ... че ... го принасят в жертва... Точно както се случи и с Исус, преди да стане Христос... Разбирате ли това?... Разбирате ли защо задължително трябваше да има Жертва, смърт на Един Бог?... При това, на кръста увисна не кой да е, а (самият Смисъл) ; самият Бог (тоест, старият земен тленен смисъл от света на сенките, плътският изопачен светски смисъл, с който вие си играете, спелувайки указателните табели), за да възкръсне отново Бог (т.е. новият небесен смисъл на нещата – този, от света на реалността, който се добива директо и за който не се мисли вече, защото отдавна е реален, роден е вече, а няма да се ражда интелектуално тепърва)... Егото ражда плитки интелектуални брътвежи, а разумът пряко добива Гносис...Сега – това не е поезия; за тези, които разбират - това е нещо съвсем реално, а другите – могат да го приемат като поезия само... Лошо няма... Та за нашият ум – преди да стигне до Жертвата, той е минал през стадиите на обикновен, талантлив, и вече е напълно развит гениален ум... Тук точно е мястото на Жертвата... (Който е минал през нея – много, много не говори за това; прави намеци само)...Обаче само гениалният ум, на нечий интелектуалец, може да стигне при Нозете на Бога.. Само гениалният ум става, достоен е - за Жертва „чиста и неопетнена” пред Бога... И плаща цената; умъртвяват го; дават го курбан на Бога... Къде си, Дзен? На помощ!...Сещате ли се по Старозаветния Закон - как се даваше най-чистото, най-красивото, най-милото - като жертва на Бога... Е – и гениалният ум опитва Жертвата; увисва на кръста... Едва след Жертвата на Голгота, в личен план - идва четвъртото качество(ниво) на ума - „светия”...Когато стигне до ниво „светия”; той вече е „ум, светъл като слънцето”. (Вече „светиш” и те забелязват, че не си от този свят... Дразниш света, егото протестира, точно то е практично „неприятелят на човеците(разума) и Бога”; то самото е Лукчо - джуниър)... (Петото качество (ниво) на ума - е Учител...То не е земно ниво)... Учителят говори, но някои от нас тежко слушат с ушите и то само - защото ги няма още гълъбите... То, наистина – обективно очите и ушите служат и вършат най-много работа на служба при гениалния ум; гълъбите най- често около него се въртят и помагат.. (Затова сега – помълчете, моля и послушайте малко-мъничко само; нямам време да отговарям на никакви критики, защото имам нещо много важно да ви кажа; то е същественото – как практично да се търси смисъла!, а него още не съм го започнала дори; все километрични уводи пиша, за да обяснявам и обяснявам на неверието на егото как реално седят нещата)...Ако някой не е съгласен с това – да не чете; за мен това , което пиша, е ясно като бял ден и има огромен смисъл да се напише...Аз пиша само и единствено това, което ясно виждам... Ако не искате да четете – няма да ви пиша, разбира се; толкова е просто; тръгвам си веднага; веднага ще си вдигна гълъбите...Пишете ми на ЛС да напусна...Но не аз отворих теми за егото и за неговата противоположност – разума тук, във форума; значи – някого това вече го интересува; нечия Душа търси помощ, защото страда твърде много под ботуша на его- игото си; значи - Времето й е дошло... Нашите – ще ме разберат така - като Палома -самарянката, а пък тези, които не са наши, ще кажат – тая (куку-руку) Палома от Четвърти километър( четвърто ниво), нещо пак се подвизава, нещо се е възгордяла май (май = Майя; така се подписва тя), то се вижда; иска да покаже превъзходство, да изпъкне над другите... Лошо няма, приемам критиката им...Но знайте, че Палома много отдавна отдава цялата Слава на Бога, без да задържа нищо за себе си, защото знае, че цялата Слава принадлежи само и единствено на Бога; на живия Бог, който ни Гледа и ни Люби... Аз пиша по този начин, защото нямам никакви съмнения в себе си... Зщото съмненията ми бяха обрязани и не мога вече нито да се колебая, нито да се съмнявам, даже и да искам; тези неща умряха, заедно с его(иго)- ума, с който стигнах до Нозете на Бога... Но този стар его-ум умря , а новият ми ум-разум не мисли изобщо; той има способ за добиване на знанието, а не за раждане на интелектуални концепции...Затова и Дзен „без умно” не се съмнява; той просто знае, получава директно знанието , защото вече го няма този стар ум(стар човек), в качеството му на его-затвор; иго, който ражда съмнения и колебания и вечно търси доказателства... А доказателствата са валидни само за света на илюзията, тук се котират, защото се борави с имагинерни понятия... Много наши понятия са имагинерни, пречат на истинския смисъл, а обслужват илюзорния смисъл... Когато започнете да се чистите, т.е. - станете духовни , ще се очистите от всички тях – така - както оня Дървар в Дзен Нещото на Станимир се чистеше в ума си , посредством Брадвата... Той сечеше точно тези, имагинерните понятия (дървета); така се чистеше и затова сатори се яви пред него... Чак тогава ще ме разберете както трябва; но съм сигурна, че все нещо полезно и сега ще остане...Поне - още отсега ви отговорих съвсем точно на въпроса за един милион долара, който Браман беше задал тук, във форума...Шегичка...) И така - дотук : Умът-его(иго) умря, но възкръстна умът–разум (свободен)... Кралят е мъртав, да живее Краля!... (Край на втора част, следва продължение)... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 това май е по темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 14, 2009 Доклад Share Добавено Май 14, 2009 (edited) още по темата: http://margaritta.dir.bg/2007/mart/54gordost.htm ...прояви на лъжливо ЕГО трябва да бъдат заменени с 10 качества: 1. смирение 2. доброта, любов 3. съчувствие 4. скромност 5. доверие към хората 6. честност 7. чест, дхарма 8. дух на сътрудничество 9. прослава на Бога като творец на всичко съществуващо 10. любов към духовния учител Редактирано Май 14, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.