Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?!

[Иво]

Споделям мнението, че проучването на различните големи духовни традиции е полезно за израстването по Пътя. В общия случай колкото по-широк е погледа на човек, толкова по-добре може да разбере и приложи учението на Учителя. За справка може да се чете например всичко по темата: Бялото Братство през вековете

Относно приложението на методи от различни духовни традиции има два подхода, които аз съм пробвал и намирам за подходящи:

1. Да практикуваш само Учението, с което се чувстваш най-силно свързан - Школата в, която си ученик.

2. Освен едно да практикуваш и методи от други духовни традиции стига те да са в хармония с принципите на Учението, с което си свързан.

И двата подхода имат своите плюсове и минуси и са подходящи за различни етапи от живота.

Разбира се има и много други подходи, като например:

- да практикуваш методи, независимо от духовната традиция, от която идват, които вибрират на твоето ниво на съзнание и които интуицията ти подсказва, че са добри за дадения момент за теб. (подходящо, когато не си се самоопределил към дадено Учение)

- социален подход - да комуникираш и се свързваш с хора на твоето ниво на вибрация и да учиш от тях

и т.н. и т.н.

Не мисля, че може твърдо да се дефинира, кой подход е най-добър. За различние хора, различните нива на съзнание, различните житейски ситуации и етапи от живота е различно.

За това, както за всяко нещо в живота, човек трябва да открие отговора за себе си...

[Станимир]

Та въпросът ми е - съчетаването на няколко учения, колкото и близки да са те, помага ли ви или не? Как го чувствате?

При мен засега помага в областта на теорията, но в практиката имам проблеми.

Съчетаването на няколко учения... Аз поне нямам проблеми. Трябва да се внимава най-вече за разминавания в терминологията; за това, което се включва в различните понятия. Често на пръв поглед противоречиви неща са следствие само на различие в гледните точки; на това, че едни и същи неща се разглеждат от различен ъгъл и в действителност вместо да си противоречат, ученията се допълват. Но за да се забележи това е необходимо да се излезе от рамките на отделните учения. Няма завършено учение – това трябва да се осъзнае много ясно, защото се превръща в сериозна преграда за много хора. Когато в едно учение се търси същността, вътрешния смисъл, а не просто се наизустяват думите, тогава и много от противоречията между различните учения отпадат.

Ани, какво разбираш под практика? Различните упражнения, медитации, които някои учения дават за подпомагане развитието на учениците ли? Ако имаш предвид това, то най-добре е да се следва само една система и пак известни рискове си остават, защото някои системи са предназначени за хора живеещи при определени условия, определено време (исторически), психологически тип, спазващи някакъв определен режим, умствена дисциплина (особено при някои практики от йога), ученикът да е на определено ниво на развитие и т.н. Например ако се комбинират упражнения от две различни школи, водещи до стимулация на някой енергиен център, то дори и поотделно упражненията да са правилно дозирани, при съчетаването им ще се получи свръхстимулация. Примери вероятно могат да бъдат дадени много. А и не трябва да се забравя, че учението не се заключава във въпросните упражнения, медитации, молитви, мантри, мудри и т.н., а че те са само помощни средства.

Сега съм нищо. И пак съм прекалено голям да мина през портичката към Светлината.

Това е може би, защото се опитваш да избягаш от себе си, вместо да се раздадеш. Ако си нищо, не можеш да се раздадеш. Бъди нещо, без да притежаваш, без да пазиш нищо за себе си. Тогава ще се смалиш истински. Светлината свети, т.е. постоянно раздава себе си и осветявайки, самата тя остава незабелязана. Ние хората виждаме само резултата от действието й, нейното отражение, но не и нея самата.

[Багира]

Това е може би, защото се опитваш да избягаш от себе си, вместо да се раздадеш. Ако си нищо, не можеш да се раздадеш. Бъди нещо, без да притежаваш, без да пазиш нищо за себе си. Тогава ще се смалиш истински. Светлината свети, т.е. постоянно раздава себе си и осветявайки, самата тя остава незабелязана. Ние хората виждаме само резултата от действието й, нейното отражение, но не и нея самата.

Е, от нищо до нищо има голяма разлика. Бягството от себе си е бягство към себе си. Раздаването на себе си е изграждане на себе си. Тесен е третият път ...

[Ян]

.......Но имайки предвид, че този стремеж е нещо много съкровено, че любовта е безкрайна отвореност, че мъдроста е нашата консумация на тази отвореност, че истината е неизменното, че правдата и доброто са нейните изяви... Именно те и пътищата към тях са това, което разединява някои от споменатите езотерични направления. Чисто теоритично има фундаментални разриви, а какво остава за практиката.

Е, аз също минавах и обирах каквото мога от тях, но с една пълна неудовлетвореност. Изключение прави Агни йога, защото когато се допрях до Рьорих, вече ми беше много отегчителен, на базата на Щайнер, Блаватска и Дънов. Розенкройцери има всякакви, много от тях са градени върху споменатите. Гностицизмът е нещо малко по-друго, с дуалистичните му възгледи, примесени с Херметичното единство. И тук не става въпрос за теорията, защото дуалистичността е само възглед, който допълва абсолютността, но е такъв, който дава някои критерии и се отнася непосредствено към стъпките на търсещия.

Прилагането, да, е проблем. Навремето виждах как то ме надгражда и извисява... а така ми бягаше дълбинността. Сега е по трудно, когато смятам, че дълбинността ми трябва да се самоприложи, като за целта аз трябва да се принизя. Само преди 6-7 години аз можех и знех всичко. Сега съм нищо. И пак съм прекалено голям да мина през портичката към Светлината.

Любопитно изказване по въпроса за моженето и знанието на всичко. Значи не е било можене и знание за всичко, а предобита илюзорна представа за можене и знание на всичко. М-даа.. навремето познавах един човек, казваше така : ... "Не можеш да поставиш в една купичка сладко, кисело, солено, горчиво и каквото се сетиш и да ти е вкусно. То вярно , че е все храна, но има храна за насищане на някакъв глад за енергия, храна за насищане за микроелементи, храна за оправяне на вкусовите рецептори и храна за "наяждане" на окото. Мисля си, че и при Духовната храна е така.

[Guest НиколаДамянов]

Иска ми се да ползувам три цитата, които се явяват малко като ключови моменти и без единомислие по тях трудно може да открием Истината, към която се стремим.

"А откъде да знаем, че вече не сме приложили въпросното знание?

Може да сме имали нужната опитност в някой отминал живот. Трябва ли наново да трупаме същата опитност? Кой трупа опитност всъщност? И как тази опитност се пренася от живот в живот? Тука се приближаваме изключително до темата за интуицията. Разбирането е свързано с душата, с интуицията и може би със закона за аналогията. Опитът сам по себе си не може да доведе до разбиране. Важна е способността на човека да интерпретира фактите."Станимир (от тук)

Според мен това са много важни въпроси, чрез които може да се получи дълбочина на разсъждение. Независимо дали сме по-напреднали духовно от минали опитности (друг живот!) или не, когато човек се прероди принципно се прилага всичко отначало. Това справедливо ли е ? - да, защото опитности не се трупат, а те се пренасят от живот в живот като качества,...и нещо като "нашите прозрения, нашите прочувствани, промислени и преживени из дълбокото на нашата душа истини, са може би този истинен опит" Деян ( от тук).

Най-общо прилагането води до развитие на качества у човека, които му помагат в неговият живот. В този смисъл опита не води пряко до разбиране.

Когато един човек има доста натрупани положителни качества в минал живот, то той много лесно (без никакъв проблем!) може да преповтори дадени опитност. Това е и причината за едни хора дадени опитности да са "детска игра" , а за други хора същите опитности да са страшно трудни и понякога невъзможни за постигане.

" Що се отнася до практиката- тук нещата са не съвсем еднозначни. Неуспехът за момент би изглеждал еднакво както ако теорията е вярна, но не се разбира и прилага правилно, така и ако не е правилна, но се прилага последователно. Все пак, ако непрекъснато резултатът е неудовлетворителен, много е възможно теорията да не е вярна. Не е невъзможно и напълно погрешна теория да дава за момента добри резултати. Колко е несъстоятелна става ясно след време и отстрани. Отвътре не се вижда."Багира (от тук)

Багира, права си,че практиката е нееднозначна...Дори бих казал,че е И много трудна ! Но критерият е един - "плодовете" !

Лесно е,... ако имаш лоша теория, ще прилагаш ...следствие на което се получават небивалици,...търсиш отново, ...пак прилагаш и ...така се минава от едно в друго ниво. Критериите са ясни - опита да "ползува реално човек"! Не случайно по времето на школата (началото на 20 век) и в условие на силен езотеричен импулс (ликвидационен век), Учителя не е забранявал дадени школи или учения, а е концентрирал вниманието на хората върху практическата полза... С какво ни помага дадено учение в живота ? Харесват ли ни получените "плодове" ? По това трябва да си определи човек своето място ...

И май тук ще е и логическото минаване към цитата на Иво:

"Относно приложението на методи от различни духовни традиции има два подхода, които аз съм пробвал и намирам за подходящи:

1. Да практикуваш само Учението, с което се чувстваш най-силно свързан - Школата в, която си ученик.

2. Освен едно да практикуваш и методи от други духовни традиции стига те да са в хармония с принципите на Учението, с което си свързан." Иво (от тук)

Теоретично, точка 2 е изпълнима, но моят опит до сега не е потвърдил такова нещо ... Не ми се коментира много за това (писах и на Ани на ЛС), защото има много хора които практикуват този метод и изказани мнения в тази насока биха обидили или засегнали някой. Рано или късно човек осъзнава неефективността на тази система и сам узрява за промяната. Плюс това тази система на развитие може да не дава добри плодове, но пък не е опасна, което е и причината да не предизвиква в мен желание за анализи.Все пак ще споделя малко опит...

Какво става на практика при т.2 ? - човек запленен от общите идеи на 3-4 учения се впуска в трупане на теория. Практиката разбира се остава много назад ... След това се получава "омагьосаният кръг", който е в следствие вече на специфичните идеи, които засяга всяко едно учение и където се намират не малки разлики и се получават противоречия. Ясно трябва да се знае, че всяка школа не идва просто ей така случайно на Земята ! Всяка нова школа може да има общи неща и принципи с другите, но ТЯ преди всичко дава нови духовни диапазони и развитие, което касае най-вече хората постигнали определено ниво на духовна зрялост към даденият момент на създаване.

Често съм срещал и хора, които тъпчат на едно място, защото като стигнат до трудност в практиката на една школа, се обръщат към друга ...тоест получава се нещо като духовна тарикатщина, в чиято основа е оправданието (има цяла тема за него!)

В този ред на мисли и използвайки методиката за прилагане от по-горе може да се даде съвет - не правете сплави от различните учения, а се опитайте да ги приложите,...а по плодовете които сте получили намерете своето място.

Личен опит... Какво правя аз ? Чета ли други неща освен Учителя...? - Към момента не чета нищо, но имаше периоди, където съм прегледал езотеричните школи и учения, за които се споменава във форумите. Между другото, ако човек има здрава основа, четенето е много лесно ...По някога и книга не ти е необходима. Принципно сега чета само неща, което се подлага на дискусия, за да мога да се аргументирам, ако се наложи ...

Въпроса е очите, с които чете човек (гледната точка при четенето!) ... Аз съм се определил, имам опитности, имам плодове, които ми харесват и съм доволен, което значи, че не търся нещо друго... четенето на други неща ми носи единствено удоволствие от това, че се препотвърждават Истините, до които съм достигнал...Дискусиите обаче, често ме натъжават, защото цъфва наяве заблудата, която в много случаи не трябва да се разобличава или показва, освен ако не е критична стойност.

Поздрави.

[Диляна Колева]

Багира, благодаря за отговора.

Да, може би си права. Не бива да има съчетаване. Но според мен остава търсенето. Ако човек не се е определил като твърд ученик в дадено учение, то той все още търси? Мисля, че болшинството хора са точно в такова състояние. Аз се стремя да открия в различните теории не това което е интерсно, атрактивно, а зрънцето Божествена Истина, която присъства във всяко едно от тях. Във всяко едно учение има и общи, и специфични идеи.

Проблемът на патока е, че си е избрал от всяка птица това, което му е най-харесало на пръв поглед. Т.е. специфичното. А е трябвало да търси общото, това което ги обединява. Всеки знае, какво обединява птиците. Всъщност той вече си го е имал в себе си. Просто е трябвало да го събуди и развие.

Според мен общото в учението на Беинса Дуно, Щайнер, Блаватска, розенкройцерите, гностицизма, Агни йога и още много други е стремежът към любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто.

Много ми харесва казаното от Учителя по отношение на тези неща в беседата „Общи и специфични идеи“. Затова ми се иска да го споделя с вас.

Съвременните хора се нуждаят от неща, на които да разчитат. Може да се разчита само на общите идеи, а не на специфичните. Човек може да разчита на общата вяра, на общото знание, на общата любов, които са вложени дълбоко в душата му. Общите идеи са като вековни дървета, които никакъв вятър, никаква буря не може да разклати... Това има отношение към общите идеи. И специфичните идеи имат място в живота, но те са второстепенни. На първо място стоят общите идеи. Те са посадени още при създаване на света. Специфичните идеи сега се посаждат от хората. Те нямат устойчив корен и всеки вятър може да ги разклати.

Като знаете това, не жертвайте Божественото за човешкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. За пример, светлината, въздухът, водата и храната са общи идеи, общи блага за всички живи същества без изключение. Разликата седи само в начина на използването им.

............

И тъй, дайте ход на общите идеи в себе си, между които не се явяват никакви спорове, никакви дисонанси. Между общите идеи съществува пълна хармония. Между специфичните идеи се явяват спорове, дисонанси, но понякога има и хармония. Обща идея е, за пример, че човек трябва да се моли, и то навсякъде - на изток, на запад, на север и на юг. Той трябва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т.н. Защо? Защото в съзнанието нещата се менят. Физическите посоки – изток, запад, север и юг – в съзнанието на човека не са постоянни. Изтокът на едного е запад за другиго. Да се моли човек само когато е обърнат към изток, това е специфична идея. Да се моли само в църква, и това е специфична идея. Човек трябва да се моли навсякъде и по всяко време. Специфична идея е да мисли човекът, че слънцето изгрява само от изток. Понеже земята се движи около слънцето, цялата земя представя негов изток. Къде е изток на кръга? В центъра, защото оттам излизат всички лъчи. Значи изтокът на живота, това е Бог, от Когото излиза всичко: живот, сила, светлина, мисъл, чувство, действие. Въпреки това, мнозина казват, че не знаят къде е Бог, не могат да Го намерят. Чудно нещо! Животните намират изворите в планината, а човек не може да намери центъра, от който е излязъл. Под понятието „Бог“, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия.

Тъй че помнете: Специфичните идеи са преходни величини, а общите – постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външен и вътрешен живот, изучавайте общите идеи и ги прилагайте в живота си.

Много ми хареса този отговор Ани.

Мисля, че цитата допълва чудесно това което казах в предния си пост.

А за ученията - според мен те не са различни, а имат различни представители в различните части и периоди на Земята.

За мен Щайнер,Руис и Дънов не са различни учения, а взаимодопълващи се възгледи върху едно учение.

Възникват паралелно и обхващат различни по интелигентност и народност хора.

А и изложените от тях размисли, факти и примери са предназначени за различните типове хора.

И така трябва да бъде, ако целта е възможно повече човеци да чуят нещо.

Същото е и с източните учения.Бях силно привлечена от тях, но когато навлязох в дълбочина се получи рязко стопиране- непонятно за мен.Усещането беше толкова силно, че дори изхвърлих всичката литература която имах.

Явно всеки си има определена посока в която попада по един или друг начин и започва да работи.

Редактирано Април 8, 2009 от didi_ts

[Guest Деян]

За мен Щайнер,Руис и Дънов не са различни учения, а взаимодопълващи се възгледи върху едно учение.

Възникват паралелно и обхващат различни по интелигентност и народност хора.

Didi_ts, похвално е, че четеш такива автори, но искам да те попитам само едно нещо за уточнение на твоето мнение. Казваш, че посочените автори не са различни учения, а взаимодопълващи се възгледи върху едно учение, тогава искам да те попитам как ще се съгласува това, че между тях могат да възникнат различни противоречиви схващания по важни, не толкова многозначни въпроси, които обхващат духовните истини? Ето, например, толтекската мъдрост, за която говори Дон Мигел Руис и още по-точно толтеките като определена народност в биографията на човечеството, имат свое точно и недвусмислено поставено място в мировата история, която са ни завещали в своите, да ги наречем, интелектуални системи, и Учителя (не смея да го нарека "Дънов", защото той е нещо повече от това) и Щайнер. Ако човек наистина е добър ученик на тези последните, то той ще знае първо, кои са точно те и каква мисия имат на Земята и второ, кое друго учение и автор, приличащи си с тях, къде точно попада, какво изразява и как спомага за развитието на човечеството, в частност. По същият начин в системата на Учителя, Рудолф Щайнер си има свое определено място, така както и Учителя в тази на Щайнер. Използвам плашещият, може би, термин система, за да обознача разумната концептуална рамка на изказвания, която съграждат определените автори, които имат по-дълбок и духовно съгласуван план на живот и дейност.

Т.е., ако даден автор има широка система на изложение на духовните истини, то в нея ще попаднат и много други (автори, учения, истини, схващания, хвърчащи мнения и пр.), но ако няма такава, а има нахвърляни, умни мисли, които всеки от нас може да измисли, в няколко книги, то често пъти ще се получат странни несъгласуваности между последния и други автори, които ми е странно как ще разрешим. Всъщност, аз не се наемам да ги разрешавам, но просто искам да попитам това, което попитах. А то важи не само за споменатите автори, но и за много други, в които могат да се срещнат противоречия, а такива се срещат навсякъде. Разбира се, знам, че веднага може някой да заговори за единна Любов, за единен Дух или за единна Истина - това го знам, но то е във висшите фази на битието, зо което ние можем да достигаме едва с най-възвисените мисли и чувства на съществото си, и то, ако не загърбваме зад себе си противоречията, а ако ги решаваме разумно и добронамерено.

[Венцислав_]

Аз пък в никакъв случай не бих сближил споменатите "автори на пътища".

И ще направя едно най-грубо отнасяне: Щайнер дава път предимно за разумността, Руис - за чувствеността, Дънов - за волята. Казвам "предимно". Но именно в същината си, в основите, в начина на прилагане и във вида въздействие върху прилагащия - това са много различни пътища.

Лошото е, че по този начин представени, светят и със своята ограниченост, но тя зависи предимно от възприемащия и би могла да се стопи в неговата многомерност.

Тези въпроси имат изключително много аспекти, но изказвам именно това мнение, защото то също има основа, а радикалността му е повод за разсъждение. Няма да споря и ако някой смята, че не уважавам споменатите учители, той се заблуждава много.

Самият начин на обсъждане тук на тяхното дело съвсем красноречиво ни показва, че за нас те са оставили предимно информация. Къде е силата на светлината, питам... Това е въпрос, не към тях насочен, а към нас.

[Диляна Колева]

Конкретно при тези автори съчетано с междуредието на християнството за мен не са възникнали противоречия, нито откривам база за такива, които да се отклоняват генерално от основната идея.

Много големи противоречия открих между Кришнаизма и Християнството,( преди да се запозная с по -горе изброените автори) противоречията там -за мен- бяха главно в определянето на човешката същност и позицията на човека спрямо неговия учител.

За мен изброените автори се допълват, главно защото откривам много от информацията която ме вълнува изказана и представена по различен начин в различна дълбочина и аспекти.

Четенето само на един автор, ме ограничава.Базата за сравнение и допълване е важна за мен.

Дълбочината в която Щайнер разглежда Христос , например я няма при Дънов, но различния начин по който Дънов изказва знанието си за Христос не противоречи на първия.

В същото време изказа на Руис ми е много по- достъпен и неговите примери за развитието на свободната воля например никъде (Поне до колкото аз съм чела)не противоречат с учението на Дънов за свободната воля.

Различната народност и думите пречупени през народопсихологията на отделните автори има своята различност, но тя не променя основните идеи заложени в писанията им.Или поне аз не откривам такива за момента.

За мен Светлината е много далеч, но към нея пътя е един, няма много пътища и много светлини.

Затова е хубаво да се стремим към единността, а не да се потапяме в различията, които в много случаи са дело на човешкия ум.

За мен е интересно, че откривам общото. Изразено по различен начин, то се допълва, оформя, става многоцветно и добива сила.

[Венцислав_]

За да се стремим към единността трябва да сме се изчистили от собствената различност. Формите са само проявления, но формите в нашия свят отдавна не са проялвение на единност. Тях ние сами ги създаваме.

Подобия можем да намираме до безкрай, но те няма да ни уподобят на Светлината.

А важни въпроси около нашите асимилации, освен "какво ми дава", са също и "как" и "на кое в мен".

Това са малко допълнителни ушички, които въпреки, че чуват много сходни думи, изрази, дори пасажчета, пак разбират различията, а често и разриви в онова, което информацията носи със себе си. Това е важно, защото ние трябва и да прилагаме, но в никакъв случай - защото някой тъй бил казал.

А личностни различия - бол. Аз, примерно, виждам (по-добре да е в минало време), че Дънов приема Христос много по-дълбоко от Щайнер. Щайнер разглежда някои допълнителни психологически връзки и така поутолява глада на любознателните, но Дънов, в зависимост от ... (как да го кажа)... реципиента, без да ти дава външна информация, ти пренася дълбинността Христова. Е, за да усетиш някоя подобна форма във себе си, навярно трябва да можеш да асимилираш неговата дълбинност, защото тя не може да бъде насилена - трябва и резонансност някаква...

И именно, че по съвсем различен начин става, по съвсем различни пътища минават имуплите им в човека и по съвсем различен начин го манипулират. (последното да не се приема за лоша думичка, понеже не преследва лични интереси)

Това казвам само като пример. И разбира се - мой си е възглед. Дори не е точно възглед, защото не отправям взор натам. Но влизайки в съответната тема чрез другите постинги, се оказва, че имам и мнение.

[Guest Деян]

За мен изброените автори се допълват

Ето тук е може би ключовият момент - "за мен"! По същият начин доброто и злото взаимно се допълват в общата картина на живота, а някой, който погледне отстрани ще каже - "Добро ли, зло ли? Не виждам такива. Виждам само една обща картина на света, в която някой може да види добро, зло, светло, тъмно, цветно или каквото си поиска друго." Така и различни автори оформят в нас дадена картина, визия, за света и живота, независимо сами по себе си какви са тези автори и учения, така наречени. Това изгражда и своебразният ни опит с многообразието на света. Ето аз например обичам лириката на Пеньо Пенев по един особен начин, защото се вчувствам в неговата биография, но пък не съм чак такъв ентусиаст за строително-комунистическите му пориви в поезията. Неговата лирика например бих могъл да сравня с тази на Димитър Бояджиев и да кажа - "Да, те всъщност говорят за едно общо нещо - любовта". Обаче всъщност тази любов те я схващат по различен начин, тя добива различен смисъл в техните уста и сърца. Тогава, това една и съща любов ли е или две различни? Защо на толкова места Учителя говори за човешката любов и за Божествената, като дори още повече казва, че тази Божествена, която ние бихме познали, е всъщност едно преддверие, едно начало на Истинската Любов? Значи, има различни проявления на тази Любов. Може би тя се проявява във и за този, който има определеното съзнание като възможност да я схване. Значи, следователно може да се появят и хора, които ще имат по-висшо съзнание за тази Любов. Хора, които ще се различават по съзнанието си за Любовта от другите хора. Т.е., светът е йерархизиран, хората са йерархизирани. Дълбочината на познание на един се различава от тази на друг. И това е, мисля си, не само за схващането на Любовта, това е и за множество други неща, като например в нашият разговор - за духовните истини. Значи, би трябвало самите учения, самите автори да са йерархизирани по някакъв начин. Мисля, че точно йерархията е това, което убягва на много съвременни езотерично изкушени люде. Схващането на съзнанието за йерархия в дълбочина. Иначе защо окултните автори ще говорят за духовни йерархии, за измерения и пр.? Ergo, за да дам финал на мисълта си, всеки индивидуален опит се базира на собствената йерархизираност на изпитващият го в стълбицата на съзнанията на душите. Доколкото аз съм умен, схватлив, дълбок душевно, чувствителен, волево-деятелен и смел, и пр., дотолкова аз ще възприемам този свят и ще го подреждам в собствената си ментална структурираност (за някои тя може да е дори хаотична). Ще събирам и ще изваждам автори, умения, смисли, ще недоумявам и ще възхвалявам, ще мълча и ще говоря, ще чета и ще изгарям, ще живея и ще умирам, дотолкова и по такъв начин, доколкото изграждам самият себе си. И точно тук е, разбира се, уловката, защото някой може веднага да каже: "Да, всеки е субективен и схваща света, както пожелае". И лично аз не виждам причина да му отнемаме това право на мнение. Нещо повече, ще му кажа така: "Тъкмо, защото ти ми позволяваш да съм субективен, ще ти кажа, че според мен има и обективни истини в света, обективна йерархия, в която ти отклониш ли се, ще имаш определени последствия, пък ти си вярвай на каквото искаш." И нещо по-повече - няма никакъв смисъл да показвам и доказвам разумно защо не приемам примерно разделенията на Венцислав или пък еквивалентността на Didi, или пък нещо трето. Всеки за себе си, а накрая ще видим кой прав, кой крив. Другото са само блабланици, така ги наричам. Разбира се, който има нужда, може да си пиши, да си коментира, да си структурира в съзнанието, да си защитава мнението. Хората станахме много Азови, дори прекалено Азови, без да сме развили достатъчно добре останалите си части на съществото (за да бъдем истински Азове), затова и е безмислено да се защитава и оборва дадено мнение in toto (като цяло), защото вече хората го приемат като лична конфронтация, а не като съвместно търсене на Истината, както беше, примерно през Античността или Средновековието, когато човек можеше да побеседва спокойно с другия и заедно да достигнат до Истината, или пък да обори разумно и с аргументи псевдо-дефинициите на перчещият му се опонент. Сега, когато всеки "знае" и знае, "може" и може, и "иска" и иска, е безсмислено да искаш да доказваш или да убеждаваш нещо на някого си. И това е пак, мисля си, според всемировия план - атомизирането на знанието и парцелирането на опита. Индивидуалният опит вече ръководи хората и те си мислят, че живеят в свобода. Но тъкмо тук свободата на схващанията, свободата на комбинаториката, трябва да намира своето място в общата космическа йерархия, затова и идват такива духове като Учителя или Щайнер примерно, понеже го споменахме, които да възраждат Божията искра в човека, да подреждат и хармонизират разпръснатите из душата му и ума, чувства, мисли, желания, подтици и стремежи-пясъчни замъци. Това искам да кажа - че ако четем добре, ако схващаме нещата, така както трябва да са, ако сме добри ученици, там където искаме да сме такива, то нещата малко по малко ще се избистрят пред нас, ще подреждаме спокойно нещата в света и общата картина ще изпъква пред нас, но ние ще знаем, че тя е съставена от части, а не се е появила изведнъж оформена, и нещо повече - няма да отричаме тези части, а ще знаем местата им, така както трябва да знаем местата на различните учения, автори, мнения и истини, защото тъкмо от тях се съставя нашият тъй разнолик, но едносубстанциален в есенцията си свят.

[Guest Аметист]

Две думи за „ученията” и от мен.

Човешкият интелект ( с този щръкнал Аз) не престава да настоява за старшинство и да се стреми да строява в хубави редици прегледни удобни истини без противоречия. Противоречия ще има обаче дотогава, докато човекът разсъждава с абстрактните си понятия. А наистина … трудно се излиза от това абстрактно мислене.

Истината, която е приета от мен изисква да разглеждам различните „учения” не избирателно едно със друго или едно срещу друго, а като цяло, едно до друго. Когато всяко едно от тях заеме своето темпорално място, съчетано с духовните импулси, които предизвиква във времето си, то аз ще открия точното му значение и фактура в палитрата на развиващия се свят. Друга истина е, че духовните импулси биват периодично обновявани и предлагани на света в една по-достъпна, „осъвременена” форма, за да може еволюцията да не излезе от Пътя. В този смисъл всяко едно духовно учение има своята актуалност в потока на времето. И всеки човек е в правото си да има своите авторитети. Зад различните избори обаче, виждащият наблюдател ще намери и точната причина.

Искам да посоча също, че д-р Щайнер и Учителя не са просто „автори на учения” за онзи, който е навлязъл в езотеричната нива. Те са много повече от това, което прегледните ни понятия могат да понесат.…

[Слънчева]

Замислих се и мисля, че всеки сам намира това, което му е нужно в даден етап от пътя. Зная, че Невидимият свят ни води и това, че търсим различни източници е просто, за да разберем нещата, да достигнат да съзнанието ни....

В едно нещо съм сигурна обаче-ако четем различните източници със сърцето си /усещаме думите, вибрацията им, включим интуицията/, ще разберем, че всичко е едно и също, казано по различен начин.

Сещам се за нещо, което ми направи впечатление в беседите на Учителя. Среща се един и същи пример, представен при различни ситуации в различни беседи и класове /МОК, ООК и т. н./. Зачудих се защо ли е така?...

Но след време, в някаква беседа Той казваше, че веднъж говори на мъжа, веднъж на жената, а друг път на детето... Т. е. веднъж сърцето ни улавя думите, веднъж ума ни и т. н. Явно нормално е да имаме противоречия и неразбиране на някои неща, понякога, но постепенно съзнанието ни се разширява и се образува синхрона м-у сърцето и ума...

Това са си мои наблюдения и може да не са верни, но просто реших да ги споделя.

Ценна мисъл за деня:

Както малката чаша не може да побере в себе си огромните води на океана, така ограниченият човешки ум не може да обхване Всемирното Христово съзнание. Но който непрекъснато разширява своя дух чрез медитация, накрая ще достигне всезнанието и ще стане едно с Божествения ум, който пронизва всички атоми на творението. Апостол Йоан казва: ”А които Го приеха, даде им власт да бъдат чеда Божии, сиреч които вярват в името Му” . С думите “А които Го приеха” Апостол Йоан има предвид онези хора, които са разширили своята възприемчивост към Безкрайното; само те постигат отново степента на “чеда Божии”. Те “вярват в името Му”, защото са станали едно с Христовото Съзнание. (Парамаханса Йогананда)

Редактирано Април 9, 2009 от xameleona

[Добромир]

Истината, която е приета от мен изисква да разглеждам различните „учения” не избирателно едно със друго или едно срещу друго, а като цяло, едно до друго. Когато всяко едно от тях заеме своето темпорално място, съчетано с духовните импулси, които предизвиква във времето си, то аз ще открия точното му значение и фактура в палитрата на развиващия се свят. Друга истина е, че духовните импулси биват периодично обновявани и предлагани на света в една по-достъпна, „осъвременена” форма, за да може еволюцията да не излезе от Пътя. В този смисъл всяко едно духовно учение има своята актуалност в потока на времето. И всеки човек е в правото си да има своите авторитети. Зад различните избори обаче, виждащият наблюдател ще намери и точната причина.

В този смисъл, и опитът сам по себе си не е всичко, зависи от неговия контекст и значението, което му се придава! Човек вярва или в това, което смята, че опитът му е подкрепил, или в това, от което се нуждае и затова се надява да е истина. А може и все още в това, което са му втълпили по време на детско-юношеското формиране. Затова е добре човек да се огледа в каква сфера са затворени неговите убеждения, за да може да обясни по-добре и сферата на собствения си опит. Най-редовно тези сфери се разширяват далече извън естествените им граници. И тогава човек става фанатик, започва да отрича или силно да принизява останалите сфери, без изобщо да се интересува от цялостните факти във връзка с чуждите мировозрения. Всеки светоглед според мен има основания да съществува, по-трудното, но и важно! - е да се очертаят реалистично границите, вътре в които той има валидност.

Редактирано Април 9, 2009 от Добромир

[borislavil]

Приятели, чудесни мнения сте изказали, в които има и общи, и различни неща. Това е много показателно - макар да има нещо общо между нас (това е и което ни събира и обединява тук в този форум), ние сме уникални, различни - никой от нас не се повтаря или покрива напълно с някого друг, колкото и да сме сродни. Всеки има своя собствена, уникална гледна точка, свое собствено разбиране за нещата, своя собствена чувствителност и жизнен опит... и в това има огромна красота, защото надали Бог желае всички да сме копия на един и същи образ, колкото и красив и привлекателен да е той. Посоката, в която вървим, е една (обединяващото между нас), но пътечките ни са различни. Понякога те се пресичат със съседните, сливат се за известно време, след това се раздалечават... Това е естествен процес. Смятам, че не е въпросът да станеш последовател или ученик на един Духовен учител, а по - скоро - да намериш себе си. В този процес на себенамиране могат да ти помогнат множество Учители и Учения, но ти трябва да откриеш оригиналното си и неповторимо лице, своето място в Пъзела на Живота - ни повече, ни по - малко! Тогава ставаш сам за себе си и Учител, и ученик - запалена свещ, от чиято светлина могат да се ползват и други. Но... приятели, човек в същината си е толкова голям, че... не може да се побере изцяло в никое Учение... колкото и велико да е то!

Всичко, което искам да ви кажа е: Търсете най - дълбокия Източник на Светлина вътре във вас и Го следвайте! В този смисъл бъдете верни на себе си! Да бъдеш верен на себе си, означава да си верен и на Бога! Да живееш в хармония със себе си, означава да живееш в хармония и с Бога! А това вече е Щастие! Пожелавам ви го!

Пък... ако искате... може и да не ми вярвате!

[Добромир]

Но... приятели, човек в същината си е толкова голям, че... не може да се побере изцяло в никое Учение... колкото и велико да е то!

[Венцислав_]

Зная, че Невидимият свят ни води

Да, това е съвсем безспорно.

Проблемът е, че невидимият свят е многоаспектен и докато ние сме му отворени книжчици, сами нямаме грамче критерий за него. А това се отнася с още по-голяма сила за онези, които имат по-обхватни възприятия. Те са най-лесна плячка за посяване на заблуди, защото астралът е много пластичен и лесноманипулируем.

[Слънчева]

И за това си прав, но пък можем да си изработим центърче, дето да ни помага да разбираме кой и накъде ни води.... Пак всичко е вътре в нас... А и рано или късно се разбира... по делата и по плодовете.

borislavil, много точно казано

Редактирано Април 9, 2009 от xameleona

[Венцислав_]

И за това си прав, но пък можем да си изработим центърче, дето да ни помага да разбираме кой и накъде ни води.... Пак всичко е вътре в нас... А и рано или късно се разбира... по делата и по плодовете.

Ето, другият голям проблем - центърчето, дето опитваме да си изработваме.

Пък то, едно Истинско центърче така затулваме. Вярно, че отдавна вече не ни води, но нали искаме да възвърнем синовността си. Именно затова трябва да спрем да изработваме каквото и да е у нас и да разрушим всичко, което вече сме изработили. Да тръгнем по затрупаните стъпчици на надеждата, че може да нововъзстановим нашата царственост. Не чрез стремежа си, а чрез пускането от всички човешки стремежи, за да усетим божествения. Защото ние викаме към посоката, в която мислим, че е избягала Истината и така заглушаваме нейния глас, а тя ни зове. Но с глас, който е зад всичко друго, именно защото е неизменен.

[Багира]

Тогава, това една и съща любов ли е или две различни? Защо на толкова места Учителя говори за човешката любов и за Божествената, като дори още повече казва, че тази Божествена, която ние бихме познали, е всъщност едно преддверие, едно начало на Истинската Любов? Значи, има различни проявления на тази Любов. Може би тя се проявява във и за този, който има определеното съзнание като възможност да я схване.

Отговорът може изобщо да не лежи на скалата една и съща- различни. Моят прочит на думите на Учителя е, че човешката любов е различна от Божествената. Дори най- възвишената. Именно защото е проявление. И още повече, защото човек живее в света на полярностите. В неговия свят на единия край е любов, но на другия- противоположното. Божествената любов няма как да има противоположност. Отношението на човешката любов към Божествената е като на проекцията към оригинала. Никак не са едно и също. И в същото време са свързани. И не става въпрос за степени. А за качество, същност. Това не значи, че принизявам стойността на човешката любов. Така или иначе не познавам друга. Но нали ... за всичко да се знае мястото му?

Освен това, в думите на Учителя прочитам, че едно човешко същество, когато познае Божествената любов, не ще да замръзне във вечно статично вегетационно блаженство, а, напротив, оттук нататък тепърва ще да се развива и ще да има работа. Но по друг начин. Съвършено друг.

Редактирано Април 9, 2009 от Багира

[Слънчева]

Венцислав е мнооого прав. Ние си говорим, даваме си някви определения, всички си имаме усещания, всеки е в своя си път. Понякога казваме едно и също, но сякаш на различни езици.... И ни остава само толерантността, мекотата и разбирането на другия.... пак ако сме разбрали себе си....

Отношението на човешката любов към Божествената е като на проекцията към оригинала. Никак не са едно и също. И в същото време са свързани. И не става въпрос за степени. А за качество, същност. Това не значи, че принизявам стойността на човешката любов. Така или иначе не познавам друга. Но нали ... за всичко да се знае мястото му?

Освен това, в думите на Учителя прочитам, че едно човешко същество, согато познае Божествената любов, не ще да замръзна във вечно статично вегетационно блаженство, а, напротив, оттук нататък тепърва ще да се развива и ще да има работа. Но по друг начин. Съвършено друг.

Дано всеки на своето място да изпълни Божията воля, тогава светът ще стане по-красив и Царството Му по-бързо ще настъпи...

Редактирано Април 9, 2009 от xameleona

[braman]

За опита: Колкото и да казваш на едно дете да не пипа печката, то ще го направи. Защото не разбира за какво му говориш. И по-добре е да го оставиш да си опари малко пръстчето, от колкото някой път по време на игра да прегърне печката.

[Guest Деян]

Ще започна така, пък то ще прелее в темата:

Аз не мога да разбера едно друго нещо - защо въобще трябва някой да тълкува или да коментира думите на Учителя? Ами че той всичко си е казал! Ако не се разбира, на друго място Учителя ще ги допълни, ще разшири и поясни обхвата на изказаното. Всичко си е казал Учителя, каквото е нужно в момента на човека. Затова го наричаме "Учителя". Въобще и не мисля за нужно някой да има един или друг прочит на думите на Учителя. То си е ясно казано и е на български език. Ако го тълкуваш по своему, защо тогава наричаш Учителя учител? Ако го поясняваш за нас, защо не наречеш себе си Учител? Ако го обясняваш с други думи, защо си мислиш, че ние не го разбираме? Говоря на тези, които тълкуват думите на Учителя. Така е и с другите - чети Щайнер и ако имаш потенциала, необходимото ще ти се разкрие, ще разбереш за какво говори той. Няма нужда от наши преводи на техните слова.

Словото на Учителя няма нужда от коментатори, тълкуватели, словесни тълмачи и експликатори. То самото си е и пророк и гений, и апостол и мъченик, и светец и философ, и учен и артист. Словото на Учителя говори и на най-висшите и на най-нисшите. То има мисия за целият наш Космос. Виж, ако новаторствуваш, ако положиш това Слово като основа на иновациите си и развиеш нещо ново, с което да привнесеш с духа си към общия Дух на човечеството и Вселената, тогава - благодат да тържествува в душата ти, нека всеки се стреми към това Ново и Духовно, което всякога бива възраждано, во всички епохи и векове. Ето това разбирам аз да коментираме и тълкуваме Учителя.

Човек трябва да разбере, че всичко, което има, не е от него. Просто не е от него. То е от Небесата, то е Божиему. Най-висшите винаги са били проводници на Божественото. Не от себе си да говорят, но от Божественото. Това е тайна, това е Magnus Arcanum, това е Озирис в древноегипетските мистерии, това е първият аркан. И си мисля, че противоречията идват тъкмо когато има други хора, които си мислят, че те могат да кажат правото и истината. Светът страда от твърде много философи, това е. А всъщност най-големите философи и най-големите духовни умове винаги са говорели със съзнанието, не че казват свои си мнения, а че стават служители на Духа, че припадат в нозете на Единният. Но когато дойде някой и поиска да изкаже своето си, се създават противоречията. В древните мистерии е нямало противоречия, и в сегашните няма, но разликата е тази, че последните се осъществяват в душата на търсещите. И това е тъкмо ученикът - този, който трябва да бъде непротиворечив, който трябва да поставя нещата на мястото им и да примирява противоположностите в по-висшето им естество. Но ученикът не трябва да се плаши от противоречията. Какво, че за едно определено нещо, Рьорих казва едно, какво че Ошо казва друго, какво че Учителя казва трето, какво че Безант ще каже четвърто, примерно. Ако ученикът вярва с дълбока любов и преданост на учителя си и ако учителят му е истински Учител, той ще го/се изведе на правият път.

Противоречията се преодоляват не когато на тяхно място се постави антитезата на Любовта примерно, а когато се намери наистина правият път към истинността. Защото много са хората, които са изкушени, намирайки противоречия в любимите си автори, да загърбят тези противоречия сякаш ги няма, под маската на "великата любов", "всичко е едно" и пр., а всъщност то противоречието си стои, но зациментирано в умът ти, застинал изпод мантията на хвърковата ти душа. Но противоречията никога не изчезват от битието с елементарното им отминаване, а някои хора дори и не могат да ги съзрат, увлечени в поривът си за единение, което в крайна сметка ще се окаже една илюзорна химера, увлякла душата, но неуспяла да развие достатъчно добре разсъдъка. С противоречието човек трябва да се бори мъжки! Не случайно Кришна разговаря с Арджуна в началото на битката, в "Бхагават Гита", не случайно в Древна Гърция имаме Троянската война и "Илиада", не случайно имаме изкушенията на Буда и Исус Христос, които са един вид противоречия; има и още много примери. Не случайно Хераклит, този Ефески жрец, казваше, че "войната е баща на всичко". Да отречем противоречията означава да изтрием цял един стих от Библията (Битие, 2:9) и въобще да отречем дори, че съществуваме, защото всичко в нас и около нас е противоречия, действащи в хармония, колкото и странно да е. Затова аз уважавам противоречията и не ги отбягвам, дори понякога за себе си ги търся и се сборвам с тях, като юнак с Ламята - най-важното е мечът на Духът ти да е винаги остър. Стремя се да не намирам винаги най-лесното решение, защото често то е най-абстрактното и най-въздушното, а да намирам основите на дадена истина вътре в душата си и докато не успея да й предложа най-меката и нежна постеля, на която съм способен, подлагам себе си на огъня на страданието, на собственото си душевно страдание, което да пречисти душата ми. Искаш да си рицар, искаш да си войн на светлината - хвърли се мъжки в света и ще видиш колко струваш! Така се калява стоманата. По-силен е този, който в бурята успее да усети покоя, а не който усеща покоя, далече от бурята, докато я наблюдава. А сега, искаме или не, всички сме в бурята. Успех!

[Багира]

Аз не мога да разбера едно друго нещо - защо въобще трябва някой да тълкува или да коментира думите на Учителя? Ами че той всичко си е казал! Ако не се разбира, на друго място Учителя ще ги допълни, ще разшири и поясни обхвата на изказаното. Всичко си е казал Учителя, каквото е нужно в момента на човека. Затова го наричаме "Учителя". Въобще и не мисля за нужно някой да има един или друг прочит на думите на Учителя. То си е ясно казано и е на български език.

О, това и аз не го разбирам. Защо трябва да се тълкуват? Не трябва, според мен. И не го правя.

Обаче тези думи на мен ми говорят съвсем различни неща, от тези, които ти чуваш. Моят опит в техния прочит е това, което казах. За мен това е просто, ясно, точно и недвусмислено. И изживявано. Не разбирам как други не го виждат. Какво да правим? Все пак действителността е една? Щом си четем мненията?

Предлагам да съзерцаваме аватара ми. Плъзгаме поглед отдолу- ляво, по диагонал нагоре, към дясно.Отместваме поглед. След малко - отгоре- дясно- плъзгаме поглед наляво. Чудно би било, ако видим едно и също нещо. А картинката си е една. Избрах си този аватар заради един приятел. Защото с него винаги сме на различни мнения. Но и на едно.

Та ... Няма да споря. В Живото Слово един ученик всеки ден открива ново. Ако два пъти подред прочита едно и също нещо, или ученичеството му се поизплъзва, или не се занимава с Живо Слово. Истинност, казваш, Деян ... Всичко на мястото си. Ние не можем дори да я видим със смъртния си поглед тази истинност. Но какво от това? И тази смъртност си има място. И този поглед. Дано очите, които могат да видят Истинността, се отворят ...

[Guest Деян]

Всъщност Багира, аз ти харесах в известна степен мнението. Особено това:

Освен това, в думите на Учителя прочитам, че едно човешко същество, когато познае Божествената любов, не ще да замръзне във вечно статично вегетационно блаженство, а, напротив, оттук нататък тепърва ще да се развива и ще да има работа. Но по друг начин. Съвършено друг.

А за "прочитът ти" на думите на Учителя за човешката и Божествената любов, аз по-скоро говорех не за Любовта на Бога, а за тази Любов, която е в Божествения свят и която според мен човек има възможността и способностите в себе си да изпита и прояви. Тъкмо Петър Дънов е един такъв човек, който го е направил (използвам съвсем умишлено човешкото му име). Говорех за човешката и Божествената любов, насочени от страна на човека, а не от Висшето същество като едноличностен акт. Тази Любов в Божествения свят, която ние можем да познаем и да усетим, според мен е постижима за човека! Не говоря въобще, че човек може да застане наравно със своя Създател и да иска да твори, равночинно с него. Това е малко неразумно, ако някои го мисли. Ако и да има такива идеи за развитието на човека като десета йерархия, то те ще трябва още да изчакат времето си, или още повече - отвъдвремието си. В този смисъл съм съгласен с теб, че човешката и Божествената Любов са различни, защото човек не може да твори и обича като Бог, може само да достига до различни нива към тази Негова всемогъща Любов и едно от тези нива е тъкмо в Божествения свят, в който човек може да изяви своята Божествена Любов (примери няма да давам, има ги в Словото много и по-хубави). И хубаво го каза - не толкова като степени, а като качество, същност. Само че, ти самата го изразяваш с образа на аватара си, който все пак е стъпаловиден, степенопостроен. Степента пак може да се яви проекция на идеа-лното си качество.

А що се отнася до достигане на истинността, то аз съм твърдо убеден, че човек може да я достига! И няма нужда да я "видим със смъртния си поглед тази истинност", защото ние я виждаме всеки миг! Ако си мислиш, че тази истинност си стои закотвена на върха на планината, докато нейното отражение се отразява във водите на езерото, където да търсим нашата чаша на истинността, мисля че това не е съвсем правият път, защото така ще трябва да отречеш много неща - материалния свят, човешките стремежи, а и Божественото Всемогъщество. Защото просто никога не съм могъл да приема, че Бог е направил този свят непознаваем, че човекът е просто една играчка на боговете или пък че човек не може да познае своя Създател. Ами не - материята си е пак творение Богу, тя е пак проявление на Духа и аз не мога да отрека нейните качества и свойства, не мога да кажа, че е майя. Била е, но навремето, когато не е била така плътна и твърда. Този свят е познаваем, в него има Истина, тъкмо защото Бог присъства във всичко и то е от Него. Той е едновременно и всичко и отвъд всичко. Той е Всичко. Ако Кантовата ограниченост постулираше невъзможността за познание на невидимите същности, то един по-велик ум като Хегеловия разясни прекрасно как стоят нещата по този въпрос. Така че няма нужда да искам да виждам никаква истинност, аз я усещам, дишам, докосвам, мисля, съзерцавам, любя и вчувствам всеки миг от живота си - съзнателно или несъзнателно. Ако е несъзнателно, тя за мен не е Истина, но ако е съзнателно, тя разкрива Истината си и ме води нежно за ръка към дълбините на битието си. За това и чета Учителя, защото той умее да ме води най-нежно и на него успявам да се доверя най-много. И все пак той води, а аз вървя, нали така.

"Съдбата води желаещия, а влачи нежелаещия". СЕНЕКА