Ученичество и духовни школи – необходимост и опасности.

[Guest НиколаДамянов]

Здравейте,

На едно място прочетох съмнение от това, че „дали тези учения не са поредната форма на поробяване на човешкия дух - една по-висша форма след робовладелството, църквата, семейството и обществото” , а на друго място срещнах , „че хората не трябва да се делят на Ученици и неученици. Всички хора са Ученици, ако не формално в настоящето, то те са пак са стъпили на същия път.”

Тези две мнения предизвикаха създаването на тази тема…

Вие как мислите:

Необходимо ли е човек да стане ученик в някаква духовна школа ?

Може ли човек да завърши своето еволюционно развитие без такъв етап в живота си, какъвто е ученичеството?

Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?

Съществуват ли опасности, до които може да доведе ученичеството? Как можем да се предпазим от заблуди и злоупотреби, ако смятаме, че ученичеството е необходим етап в живота на човека?

Поздрави!

Редактирано Януари 20, 2009 от НиколаДамянов

[Snoopoff]

Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?

Трудно... да не кажа почти невъзможно, поне според мен.

Съществуват ли опасности, до които може да доведе ученичеството? Как можем да се предпазим от заблуди и злоупотреби, ако смятаме, че ученичеството е необходим етап в живота на човека?

Опасности също има... аз съм се фанатизирал до краен предел което доведе до не толкова добри резултати. По милостта на Бога обаче съвсем скоро се случиха дадени събития които ме освестиха доста бързо, като ударен с мокър парцал, както се казва. Сега гледам по-балансирано на нещата, радвам се и приемам мъдростта, независимо от линията по която се спуска. Опитвам се да влезна във филма на другите хора, ако са от друга духовна школа. Не смятам, че има грешни постъпки, а по-скоро такива които съответстват на нивото на еволюциа на съответната личност. Същото е и с духовните пътища. Колкото хора, толкова и съдби... Истинските духовни школи учат на едни и същи неща, представени по различен начин...

ПС. Ако не правим грешки, няма да има нужда да се учим, и няма да сме тук. Грешките трябва да се осъзнават, анализират и т.н. Безгрешни хора няма. Като спрем да грешим, ще се издигнем и няма да се раждаме повече

Редактирано Януари 20, 2009 от Snoopoff

[Guest Кристиян]

"Всички науки на света, О Сине, са обхванати в тази моя скрита Мъдрост; и това, и изучаването на Изкуството, се съдържа в тези прекрасни скрити елементи, които то едновременно открива и завършва. Негов дълг е тогава, на този, комуто биде представена тази скрита Мъдрост, да се освободи от скритото узурпиране на порока; и да бъде прост, и добър, и достоен, готов да помогне на човечеството, с ведро изражение, усърден и старателен, и сам да е търпелив пазител на мистериозните тайни на философията.

И така знай, че освен разбирането как да умъртвяваш и да довеждаш поколение, да съживяваш Духа, да показваш светлина, докато те воюват помежду си, и бял и свободен от техните скверности, въздигайки се сякаш от чернотата и тъмнината, ти не знаеш нищо, нито можеш да направиш нещо; но ако знаеш това, ще имаш велико достойнство, такова, че даже кралете ще благоговеят пред теб.

Тези тайни, Сине, е твой дълг да прикриеш от вулгарния и осквернен свят."

Хермес Трисмегист, из "Злато-съдържащият или Златният Трактат на Хермес"

[Максим]

Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?

Трудно... да не кажа почти невъзможно, поне според мен.

...само че Петър Дънов не е имал учител, а е станал просветлен и без такава подкрепа. Значи можело.

Съществуват ли опасности, до които може да доведе ученичеството? Как можем да се предпазим от заблуди и злоупотреби, ако смятаме, че ученичеството е необходим етап в живота на човека?

Има си такива и не бива да се губи критичността на ума за разграничаване. Сърцето може да вярва, но освен сърце имаме и ум, който трябва да мисли, а не да чакаме друг да мисли вместо нас, а ние сляпо да вярваме. От преданост и отдаденост до култ и фанатизъм крачката е малка и трябва много да се внимава.

[Guest Кристиян]

"Във всеки човек спят способности посредством които той може да достигне познанието на висшите светове. Мистикът, гностикът или теософът говорят за света на душата и на духа като за понятия толкова действителни, колкото за другите е действително това, което се вижда с физическите очи и се усеща с физическите ръце. И неговите слушатели са в право да твърдят, че онова, за което той говори, аз мога също да узная, ако развия в себе си онези сили, които в него са вече пробудени, а в мене още спят. Въпросът е само с какво да се започне, за да се разбудят тези сили. На това могат да ни научат само онези, които вече са ги пробудили.

От незапомнени времена са съществували школи, в които лицата, които са развили висшите си способности, са давали наставления на онези, които са се стремели да развият в себе си същите способности. Такива школи се наричат езотерични или тайни школи, а обучението, което се преподава там - обучение в тайната на окултната наука. Никак не е чудно, че казаното може да предизвика недоразумение - защо тези лица крият своите познания? Ако в тях има неща действително сериозни, то няма нужда до ги държат в тайна, напротив, може и трябва да ги откриват и направят достояние на цялото човечество.

Посветените в същността на тайното знание ни най-малко не се учудват на такова разсъждение на непосветените. Тайната на посветените разбира само този, който сам е посветен до известна степен в тайната на живота. Но пита се, по какъв начин непосветеният може да почувства някакъв интерес към тъй нареченото тайно знание? На какво основание той трябва да търси такова знание, за природата на което не може да си състави някаква представа? В основата на този въпрос лежи грешното понятие за същността на тайното знание. Всъщност тайното знание се подчинява на същите закони, както и всяко човешко знание. То е тайна за средния човек в същия смисъл, в какъвто писмото е тайна за неграмотния. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилен път, така всеки може да стане таен ученик и даже учител, ако избере съответния път. Само в едно отношение условията тук са други, а именно: независимо от желанието на човека за усвояване на изкуството писане, могат да се явят препятствия като бедност или културните условия, в които човек е роден; за достигане познание на висшите светове за този, който сериозно търси това, не съществуват никакви препятствия.

Мнозина смятат, че учителите, които могат да дадат разяснение за висшите знания, трябва да се търсят на определено място. Всеки, който сериозно се стреми към висшите знания, няма да се бои от никакви препят­ствия, за да намери Посветения, който да го въведе във висшите тайни на света. От друга страна, за всеки трябва да бъде ясно, че и посветеният при всеки случай ще намери този, който сериозно и дълбоко се стреми към вис­шето познание, защото съществува строг закон за Посветените, според който никой човек не се лишава от правото на знанието, до което той е дорасъл вътрешно. Заедно с този закон има и друг също строг закон - на никой не могат да бъдат дадени тайните знания, за които той още не е повикан. Колкото е по-съвършен Просветеният, толкова по-строго се изпълняват от него тези два закона. Орденът на Посветените е ограден с непроницаема стена и двата посочени закона образуват връзките, които свързват съставните части на тази стена. Ти може да се намираш в най-интимна дружба с Посветения, но тази стена ще те разделя от него дотогава, докато не станеш също Посветен; ти можеш напълно да се ползваш от любовта и сърцето на Посветения, но той няма да ти повери своята тайна, ако ти не бъдеш достатъчно зрял за това; ти можеш да го ласкаещ, можеш да го питаш, нищо не може да го застави да ти открие онова, което той не смее да ти открие, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно.

Пътищата, които водят човека към зрялост и го правят достоен да възприеме духовната тайна, са точно определени. Тяхното направление е начертано с вечни букви в храмовете, където Посветените па­зят висшите тайни. В старите доисторични времена тези храмове са били видими и за физическото зрение. Сега, когато животът съвършено е изгубил духовността, те са невидими за външното око. Но те съ­ществуват навсякъде и всеки, който ги търси, ще ги намери.

Само в своята собствена душа човекът може да намери средства­та, които да накарат Посветения да се разкрие пред него. Той е длъжен да развие в себе си до висока степен известни качества, и само то­гава може да му бъдат съобщени висшите съкровища на духа.

Известно основно настроение на душата трябва да послужи като начало на това. Окултистът нарича това основно настроение път на благоговение, и само този, който притежава такова основно настроение, може да стане ученик. Опитният в тази област знае какви наклонности се забелязват в детинство у тези, които по-късно стават ученици. Има деца, които със свещен трепет гледат на почитаните от тях личности. Подобно отнасяне събужда в дълбочината на тяхната душа чувство, което унищожава всяка мисъл за критика, всяка сянка за противодействие. Такива деца стават юноши и девойки, които са способни да се радват, когато гледат нещо достойно за почит. От такива деца излизат много ученици. Ако някой стои пред вратата на дълбоко почитан човек и го изпълва свещен трепет, когато влиза в стаята, която му се струва светилище, той притежава чувство, което може да послужи като зародиш за неговото бъдещо ученичество. Честит е този, който носи в себе си такива наклонности. Но не трябва да се мисли, че такива наклонности носят зародиш за сляпа покорност и робски чувства. Опитът показва, че по-добре от всички и по-независимо държат главата си тези, които знаят да благоговеят там, където благоговението е уместно. А то е уместно тогава, когато произтича от дълбочината на сърцето.

Ако ние не повикаме към живот от дълбочината на нашето сърце ясното съзнание, че има нещо по-високо от самите нас, то ние не ще намерим в себе си сили, за да се издигнем до висшите възприятия. Посветеният е придобил сила да повдига главата си към висините на познанието като е склонил сърцето си към дълбоко и живо благоговение. Духовните висини могат да се достигнат само като се премине през вратата на смирението. Истинското познание може да се достигне само когато се почита това познание. Разбира се, човекът има пра­во със собствени очи да гледа светлината, но той трябва да придобие това право. В духовния живот владеят същите закони, каквито и в материалния. Ако се натрие стъклена пръчка със съответна тъкан, тя се наелектризира, т.е. получава сила да привлича малки частици. Всеки, запознат с физиката, знае това. Също така и всички, които владеят началните основи на окултизма, знаят, че чувството на истинско благоговение развива в душата сила, която рано или късно ще приближи човека във висшето познаване.

Този, който има наклонност към благоговение или който по щастие го е получил чрез съответното възпитание, носи в себе си много благоприятни условия, когато в бъдния свой живот потърси достъп към висшето познание. Онзи, който не притежава такава подготовка още при първите стъпки на пътя ще срещне пречки, ако чрез енергично самовъзпитание не развие чувството на благоговение. В днешно време е много важно да се обърне особено внимание на това. Нашата цивилизация .настройва хората повече към критика, към осъждане, отколкото към благоговение и предано почитане. Нашите деца много по-лесно критикуват, отколкото се прекланят пред висшето. А при това всяка критика, всяка осъждаща мисъл, толкова понижават силите на душата към висшето познание, колкото самоотверженото почитание ги развива. С това ние не говорим против нашата цивилизация. Именно по силата на критиката и съзнателното отнасяне на човека към правилото "всичко изпитвайте и приемайте доброто", ние дължим величието на нашата култура. Никога човек ни би достигнал тези резултати в науката, промишлеността, в начините на съобщенията, не би стигнал и до днешните правови отношения, ако навсякъде не си е служил с критиката и не се е ползвал от мащаба на собствения си разум. Тези придобивки във външната култура обаче е трябвало да бъдат заплатени със съответната загуба на духовност и висши познания.

За всеки трябва да бъде ясно, че при пълното потъване в днешните житейски суети, много трудно може да се достигне познанието на висшите светове. При тези условия само енергичната работа над самия себе си може да помогне на човека. В онези времена, когато условията на материалния живот не са били толкова сложни, по-лесно се е достигало духовното издигане. Достойното за почит, издигнато до святост, се е отделяло от другите житейски понятия. Във века на критиката идеалите се принизяват. Други чувства заемат мястото на почитта, преклонението, обожаването и удивлението. Нашият век оставя все по-назад тия чувства и съвременният човек във всекидневния си живот твърде рядко се сеща за тях. Но този, който търси висшето познание,трябва да възроди в себе си тези чувства, трябва да се научи да ги влива в своята душа. Това се постига не със знание, а с живот. Който иска да стане ученик, трябва навсякъде, във всичко обкръжаващо го и в своите собствени преживявания да търси онова, което може да възбуди чувство на удивление и благоговение. Навсякъде, където е възможно, той трябва да се въздържа от всякаква критика и всякакво осъждане. Ако аз срещна някого и осъдя някоя негова слабост, то аз губя най-висшата си духовна сила, но ако се помъча с любов да се задълбоча в неговите добри качества, с това аз събирам тази сила. Учениците на окултизма трябва винаги да следват това правило. Опитните окултисти знаят каква сила се придобива, ако във всички неща се вижда доброто и се въздържа от осъждане. Но това не трябва да бъде външно правило в живота. То трябва да проникне самата дълбочина на нашата душа. Човек може сам да усъвършенства себе си, той може напълно да се преобрази. Това преобразяване обаче трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговите мисли. Не е достатъчно външно да проявява уважение към едно или друго същество, той трябва да храни такова уважение в своите мисли. Трябва съвършено да изгони от съзнанието си всяка помисъл за осъждане и критика и да се старае да развие в себе си мисли за уважение и благоговение.

Всеки момент, когато това се постига, в човека се пробуждат сили, които иначе биха останали в спящо състояние. Чрез това в човека се открива духовното зрение. Той започва да вижда неща, които по-рано са били невидими за него, започва да разбира, че дотогава е виждал само част от света. Всеки човек за него се явява в съвършено друг вид, макар че засега той още не може да вижда човешката аура - за това е необходимо по-високо развитие.

Незабелязано за външния свят се извършва встъпването на ученика в пътя на познанието. Възможно е и никой да не забележи промените в него. Той изпълнява своите задължения, труди се, както и по-рано. Промяната става само вътре в него, скрита за външния поглед. Целият душевен живот на човека се просветлява от това основно настроение за благоговение към всичко, което е истински достойно. В това единствено основно чувство се събира като в център целият душевен живот на човека. Както слънцето със своите лъчи съживява всичко живо, така и благоговението в ученика одухотворява всички чувства на душата му.

Отначало човек не вярва, че такива чувства като почит и уважение могат да имат нещо общо със способността за познание. Това произлиза от обстоятелството, че ние сме свикнали да си представяме способността за познание като нямаща никаква връзка с другите душевни действия. Но при това се пропуска, че душата е тази, която познава. Чувствата за душата са същото, каквото е храната за тялото. Ако на тялото се дава вместо хляб камък, то неговата дейност ще се прекрати. Същото става и с душата. За нея почитта, уважението, благоговението са питателни вещества, които я правят здрава и силна и преди всичко силна за познавателна дейност. И обратно - презрението, омразата, неоценяването качествата на достойния парализират н убиват познавателната способност. За окултиста този факт се вижда в аурата на човека. Душата, която е развила чувството за почит и благоговение, променя своята аура. Жълто-червените и керемидено-червените цветове изчезват и се заменят с гълъбово-червени. Заедно с това се открива нова способност за познание. Ученикът започва да познава такива неща от обкръжаващата го среда, за които по-рано не е имал никакво понятие. Благоговението събужда в душата симпатическа сила, посредством която към нас се претеглят свойствата на обкръжаващите ни същества, които дотогава са били скрити (окултни) за нас.

Още по-действено ще стане придобитото чувство за благоговение, когато към него се присъедини и друго чувство. То се състои в това, че човек се приучава да отдава по-малко значение на впечатленията си от външния свят и в замяна на това да развива силно вътрешния си живот. Човек, който преминава от едно впечатление към друго, който всякога търси развлечения, не е годен за окултното знание. Ученикът не трябва да бъде глух за впечатления, които идат от вътрешния свят, но богатството на неговия вътрешен живот трябва да направлява тези впечатления. Човек със силно чувствителна душа, при преминаване през планинска местност има различни преживявания от човек с бедни чувства. Само преживяното вътре в нас ни дава ключа за красота на външния свят. В душата на човек, който плава по море, могат да се породят съвсем малко преживявания, докато друг при същите условия възприема безсмъртната реч на Мировия Дух и му се откриват тайните на миротворението. Нужно е само умело да се отнасяш със своите собствени чувства и представи, ако искаш да развиеш дълбоко съдържателно отношение към външния свят. Светът във всички свои прояви е изпълнен с божествено величие, но за да намерим величието в това,което ни обкръжава, трябва предварително да го преживеем в нашата собствена душа.

За тази цел ученикът трябва да намери в своя живот такива минути, в които той в самота и тишина да се погълне в себе си. Но в тези мигове той не трябва да се предава на размишление за своето лично аз. Това би го довело до противоположни резултати. Той трябва в такива минути на вътрешна тишина да даде отзвук на преживяното, на всичко онова, което му е открил външният свят. Всеки цвят, всяко животно, всяко явление ще му открият в тези минути на тишина неочаквани тайни. Това ще го подготви да гледа на всички впечатления от външния свят със съвсем други очи. Преминаването от едно впечатление към друго притъпява способността за познаването. Само възприемащият, който се стреми възприетото да му открие своята същност, успява да развие своята познавателна способност. Ученикът не трябва да се стреми да продължи усещането, а чрез вътрешната дейност да обработва възприетото.

Тук се крие твърде опасен подводен камък. Вместо да работи в себе си той може да отправи силите на волята си, за да задържи възприетото впечатление и изчерпи доставяната от него наслада и тогава за ученика се откриват много източници на заблуждение. Той трябва да премине през цял ред съблазни. Всички те искат да завладеят неговото "аз", да го затворят в себе си,тогава, когато той трябва да го открие за света. Той трябва да търси впечатленията, защото само така може да пренесе външния свят в своята душа. Ако се притъпи за впечатления, той ще прилича на растение, което няма да бъде повече в състояние да привлича към себе си храна от околната среда. А ако се ограничи само във възприемане на впечатления, той се затваря в себе си и ще има значение само за себе си, но не и за света. Колкото и силно да живее, колкото и силно да развива своето "аз", светът ще го отдели от себе си. За света той е мъртъв. Ученикът гледа на всички впечатления само като на средство да стане по-ценен за света. За него насладата е само наставник, който му тълкува живота. Той се учи не да събира знания като съкровища, а да може със своето знание да послужи на света.

Съществува основен закон в тайната наука, който не трябва да се нарушава. Всеки учител трябва да го запечата в съзнанието на своя ученик. Този закон гласи: всяко познание, с което ти искаш само да се обогатиш, да събираш съкровища вътре в себе си, ще те откъсне от твоя Път, но всяко познание, което ти търсиш за благото на човечеството и всеобщото развитие, ще те премести крачка напред. Този закон трябва непременно да се изпълни. И не можеш да станеш ученик, ако не направиш този закон ръководна нишка в своя живот. В много окултни школи тази истина е формирана така:всяка идея, която не стане за тебе идеал, убива твоята духовна сила; всяка идея, която става за тебе идеал, създава в теб жизнена сила."

Рудолф Щайнер; "Път към познанието на висшите светове"

[Snoopoff]

...само че Петър Дънов не е имал учител, а е станал просветлен и без такава подкрепа. smile.gif Значи можело.

Казах ако не невъзможно то трудно. Или по-скоро РЯДКО! Тези самопросветлили се хора са един на незнамколко... Мисля, че въпроса дали може без духовен учител се отнася за масата като цяло.

Има си такива и не бива да се губи критичността на ума за разграничаване. Сърцето може да вярва, но освен сърце имаме и ум, който трябва да мисли, а не да чакаме друг да мисли вместо нас, а ние сляпо да вярваме. От преданост и отдаденост до култ и фанатизъм крачката е малка и трябва много да се внимава.

Тука съм съгласен

Редактирано Януари 20, 2009 от Snoopoff

[Станимир]

...само че Петър Дънов не е имал учител, а е станал просветлен и без такава подкрепа. Значи можело.

Кога точно е станал просветлен? При всички случаи е било преди последния му земен живот за който знаем. И дали настина не е имал учител?

Без учител вероятно може, само че развитието на човека би се проточило неимоверно дълго.

[Багира]

Необходимо ли е човек да стане ученик в някаква духовна школа ?

Може ли човек да завърши своето еволюционно развитие без такъв етап в живота си, какъвто е ученичеството?

Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?

Съществуват ли опасности, до които може да доведе ученичеството? Как можем да се предпазим от заблуди и злоупотреби, ако смятаме, че ученичеството е необходим етап в живота на човека?

Това са много болезнени въпроси. При това на пръв поглед не изглеждат такива.

И поставянето им и отговорите зависят от концепцията за света и за мястото на човека в него. Тук ще разгледам "другата" концепция.

Ето няколко концептуални подвъпроса:

1. Каква е задачата на човека? 2. Какъв е смисълът на неговото съществуване? 3. Как може той да се реализира?

Защото, ако считаме, че смисълът на човешкото съществуване лежи някъде из света на промените, светът, който познаваме, със школа, или без школа- няма много голяма разлика. Едни- със, други- без, еднакво успешно няма да се справят с тази задача.

Ако считаме, че смисълът на човешкото съществуване е човекът да намери път към един друг свят (Иисус Христос го нарича Царството Божие и праща учениците си да благовестват за него ...) и към едно друго себе, скрито някъде из него, ще трябва да се замислим защо това друго себе така дълбоко спи, защо сме в този свят, а не в другия, където уж би могло и би трябвало да се развиваме. И тук ще се сетим за често споменавания препъни камък- егото. Ако наистина осъзнаваме, че егоцентричното аз- съзнание е това, което е причина за т.нар. в християнството грехопадение, то тогава да очакваме едно аз- центрирано съзнание само да се откаже от себе си и да измине път на освобождение от самото себе си далеч не е най- умното нещо, което можем да направим.

Оттук и отговорът на следващия въпрос- "Как можем да се предпазим от заблуди и злоупотреби..." - всичко, което ни води до утвърждаване, разрастване на егото, ще ни отведе и до заблуди. Всичко, което води до целенасочено, преждевременно разрушаване на инструмента за постигане на човешкото предназначение- смъртната човешка личност- също ще ни отведе до заблуди.

Е, какво излиза? Момичето да отиде при царя нито гола, нито облечена? Да. Така излиза.

Редактирано Януари 20, 2009 от Багира

[Добромир]

Без упътване в общия смисъл никой не може, нали всеки се учи от нещо и някого, ако ще да са книги, пак са написани от хора и т.н. Като виждаме колко стръмно се покачва процента на явно фалшивите наставници и знаейки, че дори изглеждащите подходящи може да не сме ги преценили правилно... иска ни се да може и без външен учител. Или пък той да ни намери по някакъв вълшебен начин, а не да ни убеди по медийно-пазарна технология да го следваме именно него... Все пак висшите сфери едва ли са постижими само въз основа на данните, които имаме от нашето равнище. Дали отвътре ще дойде или отчасти отвън Другото... важното е да дойде, нали? Редактирано Януари 20, 2009 от Добромир

[Багира]

Дали отвътре ще дойде или отчасти отвън Другото... важното е да дойде, нали?

Е това беше проблемът. МОЖЕ ли да дойде, ако няма условия.

[Guest Fut]

"Всички науки на света, О Сине, са обхванати в тази моя скрита Мъдрост; и това, и изучаването на Изкуството, се съдържа в тези прекрасни скрити елементи, които то едновременно открива и завършва. Негов дълг е тогава, на този, комуто биде представена тази скрита Мъдрост, да се освободи от скритото узурпиране на порока; и да бъде прост, и добър, и достоен, готов да помогне на човечеството, с ведро изражение, усърден и старателен, и сам да е търпелив пазител на мистериозните тайни на философията.

И така знай, че освен разбирането как да умъртвяваш и да довеждаш поколение, да съживяваш Духа, да показваш светлина, докато те воюват помежду си, и бял и свободен от техните скверности, въздигайки се сякаш от чернотата и тъмнината, ти не знаеш нищо, нито можеш да направиш нещо; но ако знаеш това, ще имаш велико достойнство, такова, че даже кралете ще благоговеят пред теб.

Тези тайни, Сине, е твой дълг да прикриеш от вулгарния и осквернен свят."

Хермес Трисмегист, из "Злато-съдържащият или Златният Трактат на Хермес"

На едни вълни сме Крис в момента търся в книгите които имам всичко което е изнесено за Египетската мъдрост. Ето какво прочетох снощи:

" За да навлезеш в Истината, Тот казва, че трябва да преминеш през три неща, три области:

" Първо, мини тихо покрай завличащата астрална светлина.

Второ, мини предпазливо през красивите ментални знания...Тук става въпрос, за Мъдрост, а не за знания.

Трето, мини пробудено през изкушенията и чаровете на душата и се освободи.

И като минеш през всичко това, Тот казва, аз те очаквам." И после обяснява: " Самият аз, Тот, съм скрит във всички тези красоти и чарове. Обаче ти продължавай да търсиш Истината. Аз съм всичко това, всичко е път, продължавай да търсиш Истината докрай. И щом си възлюбил Истината докрай, аз ще те водя вече към безкрайността....

Истината, според Тот, е изначалното устройство на вселената и в своето чисто състояние вселената е във велико единство. Това единство е абсолютно нерушимо, никой не може да му посегне.

Изначалното състояние на човека, според него, е безпределната Мъдрост. Казва после: " Този, който е против Истината, се саморазрушава и ако е дълбоко против Истината, се самоунищожава. Всеки има право на Избор..."

Из* лекцията - ТОТ (ТЕХУТИ) - египетската мъдрост *Сияещата Мъдрост/ Лекции XV том/ Елеазар Хараш

Аз не бих се наела да коментирам това Слово, пред него мога единствено и само да благоговея.

"Хермес Трисмегист, из "Злато-съдържащият или Златният Трактат на Хермес"

би ли ми казал от къде мога да го намеря? Предварително благодаря.

[Станимир]

Необходимо ли е човек да стане ученик в някаква духовна школа ?

Може ли човек да завърши своето еволюционно развитие без такъв етап в живота си, какъвто е ученичеството?

Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?

Съществуват ли опасности, до които може да доведе ученичеството? Как можем да се предпазим от заблуди и злоупотреби, ако смятаме, че ученичеството е необходим етап в живота на човека?

Всеки учител е и ученик и обратно. Във вселената съществува йерархичност. И не сме ли всички ученици на Бог? Единствената истинска духовна школа е Божествената йерархия; всичко друго са временни подразделения, кои повече, кои по-малко свързани с нея. Да отречеш учителството, означава да отречеш Божествената йерархия – те са едно и също. В крайна сметка хората получават всичко по линията на тази йерархия, тя е връзката им с Бог. Това, което е душата за отделния човек, това е и йерархията за хората като цяло. Когато човек установи вътрешно връзката със своята душа, той може да установи и връзка с йерархията. Йерархията има отношение към развитието на човечеството като цяло. Човек става ученик, когато е готов да служи с пълна себеотдаденост за развитието на човечеството – това е целта на ученичеството. Когато човек е готов именно за този вид служба, учителят ще дойде. Знаете, че както човек може да се раздели на отделни органи, изпълняващи различни функции, така и съществата осъществяващи своята еволюция на Земята, могат да се разделят по същия начин. Учителят е центърът около който се формира съответния орган, който управлява неговото действие и следи за правилното му функциониране и синхрона му с цялото тяло. Всеки човек е подобен на една клетка в този орган. Изводите, мисля, че са ясни.

[Guest НиколаДамянов]

Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?

Трудно... да не кажа почти невъзможно, поне според мен.

...само че Петър Дънов не е имал учител, а е станал просветлен и без такава подкрепа. Значи можело.

Максим съжалявам, но мисля че си се изказал неподготвен по темата !

Прочети в спомените на съвременници на Учителя, с които той е бил в Америка ...

По това време Петър Дънов е бил поканен в розенкройцерският орден и е присъствал на сбирки от най-висше ниво ... Изобщо окултната подготовка на Учителя е много голяма и той честа споменава в разговорите си, че не е тук да повтаря нещо, които са казани до сега (имайки предвид старите школи), а да даде нещо ново!

От друга гледна точка основата на почти всички беседи е Библията - цитати от нея и разсъждения върху тях. Следователно школата и проекцията на Бялото Братство, създадени от Беинса Дуно са логическо продължение на Христовото учение, дадено от Учителя Христос!

За да може да разбере човек "учителя" на някой Учител, е необходимо да се разбере мисията на дадения Учител, посланието което носи той и най-важното етапите и посвещенията, през които една личност получава духовното си име...Например Исус -> Христос, Петър Дънов -> Беинса Дуно ,... но не виждам смисъл да задълбаваме в тази насока.

Всеки Учител пребиваваш на Земята е бил ученик и в това няма нищо срамно и нищо унизително освен, ако в спора не участват хлапета , които са решили да доказват "кой е по-, по-, най-..." !

В този ред на мисли в школите има един принцип: " Ученика никога не може да надмине нивото на Учителя си!" - в смисъл, ако ти стигнеш нивото на твоя учител, то той ще бъде вече на няколко нива над теб ...т.е. дистанцията винаги се запазва! От тук може да се говори много и да се извадят следствия за истинност на учения, школи и учители, но няма да продължавам, защото е видно от темата тук,че "степените и нивата" са лоши неща, с които не трябва да боравим ! :)

Поздрави!

[Багира]

От друга гледна точка основата на почти всички беседи е Библията - цитати от нея и разсъждения върху тях. Следователно школата и проекцията на Бялото Братство, създадени от Беинса Дуно са логическо продължение на Христовото учение, дадено от Учителя Христос!

Напълно съм съгласна! Даже бих го определила и като актуалния израз на учението, което във всички времена е било с човечеството, за да му помогне, да го спаси, някои го наричат Универсалното учение. Както знаем, брънка от веригата на носителите-факлоносци на това учение са били и богомилите. Парадоксалното е, че са били преследвани и унищожени от считащи себе си за християни. Но делото им няма как да бъде заличено. И веригата няма как да бъде заличена. Или игнорирана.

Редактирано Януари 21, 2009 от Багира

[Snoopoff]

Въпреки, че съм си избрал друг път, напоследък се интересувам и от бялото братство. Аз лично мисля, че има една основна нишка във всички истински духовни учения, един център, около който се изгражда и облика на самото учение с неговите практики, ритуали и т.н. които вече са, поне според мен на по ниско ниво, според което всеки може да си избере път който най-много му допада... Важното е пътя да води до Любов към Бога, да учи на ненасилие (ахимса) и как да служим на Бога по най-добрия начин. Тези основни точки виждам аз както в бялото братство така и в бакти йога и т.н. Багира каза Универсално учение. Да се постигне любов към бога е целта и ако някоя духовна школа я проповядва то тя е универсална... (тука всеки трябва да навлиза много внимателно за да не стане жертва на тези, по-горе казани "измами" и "злоупотреби")

[Guest Fut]

Любов + Мъдрост + Истина

[Guest Кристиян]

"Всички науки на света, О Сине, са обхванати в тази моя скрита Мъдрост; и това, и изучаването на Изкуството, се съдържа в тези прекрасни скрити елементи, които то едновременно открива и завършва. Негов дълг е тогава, на този, комуто биде представена тази скрита Мъдрост, да се освободи от скритото узурпиране на порока; и да бъде прост, и добър, и достоен, готов да помогне на човечеството, с ведро изражение, усърден и старателен, и сам да е търпелив пазител на мистериозните тайни на философията.

И така знай, че освен разбирането как да умъртвяваш и да довеждаш поколение, да съживяваш Духа, да показваш светлина, докато те воюват помежду си, и бял и свободен от техните скверности, въздигайки се сякаш от чернотата и тъмнината, ти не знаеш нищо, нито можеш да направиш нещо; но ако знаеш това, ще имаш велико достойнство, такова, че даже кралете ще благоговеят пред теб.

Тези тайни, Сине, е твой дълг да прикриеш от вулгарния и осквернен свят."

Хермес Трисмегист, из "Злато-съдържащият или Златният Трактат на Хермес"

На едни вълни сме Крис в момента търся в книгите които имам всичко което е изнесено за Египетската мъдрост. Ето какво прочетох снощи:

" За да навлезеш в Истината, Тот казва, че трябва да преминеш през три неща, три области:

" Първо, мини тихо покрай завличащата астрална светлина.

Второ, мини предпазливо през красивите ментални знания...Тук става въпрос, за Мъдрост, а не за знания.

Трето, мини пробудено през изкушенията и чаровете на душата и се освободи.

И като минеш през всичко това, Тот казва, аз те очаквам." И после обяснява: " Самият аз, Тот, съм скрит във всички тези красоти и чарове. Обаче ти продължавай да търсиш Истината. Аз съм всичко това, всичко е път, продължавай да търсиш Истината докрай. И щом си възлюбил Истината докрай, аз ще те водя вече към безкрайността....

Истината, според Тот, е изначалното устройство на вселената и в своето чисто състояние вселената е във велико единство. Това единство е абсолютно нерушимо, никой не може да му посегне.

Изначалното състояние на човека, според него, е безпределната Мъдрост. Казва после: " Този, който е против Истината, се саморазрушава и ако е дълбоко против Истината, се самоунищожава. Всеки има право на Избор..."

Из* лекцията - ТОТ (ТЕХУТИ) - египетската мъдрост *Сияещата Мъдрост/ Лекции XV том/ Елеазар Хараш

Аз не бих се наела да коментирам това Слово, пред него мога единствено и само да благоговея.

"Хермес Трисмегист, из "Злато-съдържащият или Златният Трактат на Хермес"

би ли ми казал от къде мога да го намеря? Предварително благодаря.

"Златният трактат" на Хермес Трисмегист....който не знам защо, но удивително много наподобява по име и по заглавия на произведения на моя персонален астрален гид и водач през "времево-пространстевни пресечени местности", който се казва Херпес Втриссегизтогиз... и е написал прочутия трактат "Корпус Херпетикум"- него няма откъпе да си го намериш, но"златосъдържащия трактат", го имам от ТУК ,но съм го мяркал и в спиралата.

[Guest Fut]

"Златният трактат" на Хермес Трисмегист....който не знам защо, но удивително много наподобява по име и по заглавия на произведения на моя персонален астрален гид и водач през "времево-пространстевни пресечени местности", който се казва Херпес Втриссегизтогиз... и е написал прочутия трактат "Корпус Херпетикум"- него няма откъпе да си го намериш, но"златосъдържащия трактат", го имам от ТУК ,но съм го мяркал и в спиралата.

Благодаря Крис )))

Поздрави!

[maggee]

Може ли човек сам да достигне нивото на духовна зрялост, разчитайки единствено на своята интелигентност и интуиция, …без странична помощ от Учител например?

Тук трябва да дефинираш понятието Учител. В момента, в който човек постави на пиедестал друг човек, той поставя съдбата си в зависимост от другия човек - бил той учител или Учител, родител, съпруг, дете, приятел, любовник, съсед или компания по чашка. Да попадаш в зависимост и да се привързваш болезнено към определен човек или идея определено не е цел на духовното развитие, следователно е ясно, че не допринася за него. На даден етап от развитието такъв контакт, разбира се, може да бъде полезен, стига да остава в границите на нормата.

Друг въпрос излиза тук - за личността на учителя. Понеже тук говорим за Петър Дънов и всички участници в този форум са млади хора, реално няма хора, които да го познават - тоест, всички впечатления от тази личност са индиректни. Без да коментираме личността на Петър Дънов, да вземем предвид само факта, че той е изнасял беседи, а някой е писал, друг е реписвал, трети е обединявал, вероятно допълвал, редактирал, пренаписвал... Една дума, един обрънат словоред може да промени значението на цял текст. Някой тук може ли да бъде сигурен, че чете словото на Петър Дънов? Между думите на Петър Дънов и нас стоят много хора, които съвсем не са на неговото духовно ниво, а хората се движат от собствените си интереси. И това се отнася не само за учението на Петър Дънов, но и за всяко друго учение.

В никакъв случай не отричам ученията, но смятам, че всяко нещо, което човек допуска така близо до себе си изисква критичен поглед, а се довериш сляпо на нещо, каквото и да е, означава да се отпуснеш по течението в лодка, управлявана от друг.

Другото важно нещо е, че никое учение не дава пълна информация (което няма и начин да стане), а непълната информация е на практика дезинформация. Един човек, който разполага с повече информация от друг, макар и не с цялата възможна информация, може успешно да го манипулира.

Ако при мен дойде пациент с проблемен зъб с 50% шанс за излекуване, аз, като човек, разполагащ с повече информация в тази област, мога да манипулирам неговото мнение, като в същото време го оставя той сам да вземе решение. Мога да му кажа - този зъб има гангрена, инфектирала се е костта, има гранулом, източник на хронична инфекция, която може да доведе до синузит, до остеомиелит, да се разпространи към съседните здрави зъби и да увреди и тяхната костна основа, да сенсибилизира организма и да причини системни реакции, да стане повод за ендокардит и т.н., следоветелно този зъб е добре да се извади. А мога да му кажа и друго - да, има гангрена и има гранулом, но при правилен подход, при ограничаване на инфекцията организмът има достатъчно сили да се справи с тази инфекция; изваждането на един зъб е свързано с преразпределение на еластичните и фиброзните влакна на тъканта, която поддържа зъбите в система, то ще доведе до влошаване на състоянието на съседните зъби със загуба на костна тъкан, освен това ще се наложи изпиляването им, при което може да се наложи и девитализирането им, и поставянето на мост, чиито коронки са чуждо тяло за организма и ръбовете им ще дразнят венеца, което ще доведе до хроничен гингивит и периодонтит и допълнителна загуба на кост, заслужава си да се помъчим да спасим този зъб. И двете мнения звучат логично, нали? Ако поднеса на един пациент информацията по този начин, той няма да може да вземе решение. Въпросът обаче стои в това, че в мига, в който е влязъл в моя кабинет, пациентът е поставил съдбата на зъба си в мои ръце, въпреки че решението привидно е негово. Ако моята преценка е, че зъбът трябва да се извади, ще му предоставя първото мнение, при което той сам ще реши, че иска да се спаси от тази напаст. Ако реша, че си заслужава усилията, ще му представя второто мнение - и той ще реши че да, това е най-доброто.

И не на последно място, един пациент никога не може да оцени професионалната квалификация на своя лекар. Пациентите оценяват доброто отношение, човечността, старанието на лекаря, красотата на кабинета - качества, които съвсем не са гаранция за квалификацията на лекаря. Пациентът няма информация - той няма начин да прецени професионализма на лекаря си, ако нивото му не е очевадно ниско, разбира се.

Ето така мисля, че стои въпросът и с учителите - поради липсата на информация, не сме в състояние да ги оценим, нито да преценим накъде ни водят. Могат да ин водят накъдето пожелаят, ако нямаме вътрешен ориентир и се доверяваме сляпо на всичко, само защото е казано от някой, който сме приели за учител. В основата на което пък стои необходимостта на човека от твърда основа.

[Максим]

По това време Петър Дънов е бил поканен в розенкройцерският орден и е присъствал на сбирки от най-висше ниво ... Изобщо окултната подготовка на Учителя е много голяма и той честа споменава в разговорите си, че не е тук да повтаря нещо, които са казани до сега (имайки предвид старите школи), а да даде нещо ново!

От друга гледна точка основата на почти всички беседи е Библията - цитати от нея и разсъждения върху тях. Следователно школата и проекцията на Бялото Братство, създадени от Беинса Дуно са логическо продължение на Христовото учение, дадено от Учителя Христос!

Добре че беше така добър и ми каза...понеже хич не го знаех това от по-рано, та трябваше да дочакам ти да ми го кажеш...

Максим съжалявам, но мисля че си се изказал неподготвен по темата !

Прочети в спомените на съвременници на Учителя, с които той е бил в Америка ...

Няма за какво да съжаляваш, това е само твое мнение, а мненията не са нещо реално. Библията не е учител. Всеки може да има Библия вкъщи и да няма учител. Няма кой да му придаде сила, енергия за духовен прогрес, мъртвата хартиена книга не може да направи това. А че Дънов е присъствал на някакви сбирки на Розенкройцери в някаква гора в източните щати, в тайно място, или прочие не означава че е имал учител. Той е бил готвен за проповедник, и изведнъж постига просветлението, или с други думи вселява се Духа. Без учител! Нека не се лъжем повече. Това мироздание е мироздание на всички възможности, щом е станало с един, може да стане и с всеки друг. Възможно е и това и онова. Признак на невежество е да слагаме нещата в рамките на нашия ум, светът е много по-голям от нашия малък ум. И да осъзнаваш това е мъдрост.

[Guest azbuki]

А първите как са могли без Учител? Имам предвид без въплътен такъв.

[Станимир]

Нека не забравяме, че учителят се появява, когато ученикът е готов. Дотогава само го наблюдава, следи развитието му и му въздейства индиректно, като му изпраща положителни мисли и идеи, като го поставя в ситуации чрез които да се учи и др. Когато ученикът е готов, той вече е в състояние да разпознае истинския учител, когато той се появи. Тогава ученикът е наясно и с невъзможността да продължи развитието си без учител и за слабата ефективностт на самостоятелната му работа. Всъщност, думата учител е доста подвеждаща. Учениците са помощници на учителя, а това почти винаги се забравя. Значи има някаква обща цел, която и учителят и учениците следват. Ученичеството само по себе си не е цел.

Що се отнася до „просветлението“ на П. Дънов, то е по-скоро припомняне. Просто качествата развити от минали животи не могат да се разкрият отведнъж в новия живот. За да станеш учител са необходими голям брой животи прекарани в себеотдаване в полза на човечеството, съпътствани от работа върху себе си. Просветлението бележи само края на този процес. Това по принцип става в присъствието на учителя на този, който достига до просветление, а не на учениците му. Буда (Гаутама), например, е достигнал учителски ранг много преди да се въплъти на Земята, а земното „просветление“ отразява момента в който е бил готов вече изцяло да прояви Божествената си същност тук, в материалния свят. По същия начин и с П. Дънов. Той не става учител, когато става на 33 г., а просто вече е в състояние да се прояви в пълна степен. Нещата в случая са малко по-сложни от това, което представям, но принципът е същия.

[Guest azbuki]

Станимире, изглежда ми така, все едно знаеш и в главата на Господ какво става.

[Guest НиколаДамянов]

Тук трябва да дефинираш понятието Учител.

Учител за мен е земното въплъщение на Душа, която е постигнала такова ниво на съвършенство, при което се е получило сливане между Нея и Първоизточника .

Всеки голям Учител има школа, която най често се създава, за да се „приземи” дадено учение, чиито цели винаги са пряко свързано с духовното осъзнаване и израстване на душите прераждащи се тук на Земята .

За учениците в тези школи? - Те са просто напреднали Души, които със своето служене и Работа подпомагат „мекото кацане” на Словото върху дюните, изградени от човешката суета, ...в пустинята на човешкият мозък .

Условно всеки ученик може да стане Учител … като от първостепенна важност е , че се запазване принципа , за който писах в горното мнение .

[Багира]

Що се отнася до „просветлението“ на П. Дънов, то е по-скоро припомняне.

Ама то ... С всички е така. Ученикът се решава да стане ученик, всъщност, припомняйки си. Отначало- не съвсем ясно какво. Преди всичко- зова. Самата възможност за това припомняне до голяма степен се дължи и на усилията в предишни животи. Но в немалка степен и на това, което е преди да се впусне във въртележката на преражданията. Интересното е, че получих увереност в това твърдение, четейки откъса "Учителя" от книгата на дядо ми "Рила, когато проговори".

Не съм убедена, че има полза и смисъл да се коментира какъв е бил Учителя. По- важно е какъв е всеки един от нас, какво правим с учението, което той се е опитал да възроди у нас. Оживява ли то у нас? Да не би да си въобразяваме, че Учението са думи, изречени, записани и повтаряни, при това- не винаги така?

Сам ученик? Може. Ако ходи на училище- ще се срещне със съученици. Ще види себе си в тях. Това, което ще види, не е приятно за гледане. Ще има контролни и изпитвания. Да ... С основание се дърпа, човекът...

Редактирано Януари 22, 2009 от Багира