Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Имам въпрос...!


Guest НиколаДамянов

Recommended Posts

Светът не е плосък,но анимацията е двуизмерна.

А аз обичам анимацията. ;)

"А и чувствата и емоциите съвсем напразно си мислим, че спадат към добрите неща."

Само Бог може да ме съди. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 82
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest НиколаДамянов

"Аз не размахвам томахавки ,опитвам се да се уча да нападам словестно точно в целта. :P

В момента точно от това се нуждая,точно да нападам,смело да се отбранявам за да се науча да оцелявам в деиствителността.

Нищо лично просто се нуждая малко от словестни схватки. :huh:

Искам да си потренирам способностите си за дебат,няма лошо нали?" tomodashi (от тук)

tomodashi, как върви?...В смисъл доволен ли си от тренировките?

Намираш ли силни противници за "двубои" тук във форумите или си разочарован?

Замисляш ли се вече в насока, ...дали има полза от спора като "спорт"?

Сигурен ли си,че тази "натренираност", към която се стремиш ще ти помогне "да оцеляваш в действителността"?

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

А ти сигурен ли си че пътят на спасение и духовно извисяване е само един?

Аз бих казал,че не съм сигурен че БОГ е един.

Или че Бог е само в едно настроение.

Аз съм достатъчно толерантен,научете се да бъдете толерантни и вие,защото може да има повече от едно решение и един път.

:)

Редактирано от tomodashi
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
Guest НиколаДамянов

От темата "Защо участвате в този Форум?"

azbuki' date='Dec 19 2007, 23:36' post='54125']

Участвам, защото тук има доста разумни и знаещи хора, израстнали достатъчно, за да не се поддават на дребнави караници помежду си, както става на много форуми. Участвам, защото дискусията обикновено се води на високо ниво и хората се уважават взаимно (е, има и изключения, но е важно какво преобладава). Участвам, защото философията, която се изповядва, е общо взето на любов и разбиране към другия и относителна съзнателност по отношение на собствените грешки. Такава комуникация за мен е конструктувна и води до израстване. Често ми попадат и идеи за интересна литература, която може да е важна за мен в момента. Дано е все така.

azbuki' date='Jan 3 2009, 19:57' post='80033']

Защото страшно ме нервира и като тръгна да го зарязвам, ме нервира още повече, така че от яд оставам.

Здравей азбуки!

Доста интересно развитие и то за около година време ... От усещания за конструктивен диалог на високо ниво от себеуважаващи се хора,...от харесвана философия на любов и разбиране,....стигаш до другата крайност - страшно дразнене (нерви) от всичко, а ако тръгнеш да променяш нещата идват още по-големи нерви.

Замисляла ли си се върху това, защо се получава това разминаване за толкова кратък период ...?

Неправилна ли ти е била преценката преди време или СЕГА ти се е променила гледната точка за нещата и разсъждаваш по друг начин ?

Имаш ли и ти вина за твоите нерви или те са инспирирани изцяло от други хора ?

Не мислиш ли,че има някаква кармична връзка във всичко това, от което така болезнено искаш да се разделиш, но не можеш? Ако не те притесняват такива коментари ще съм благодарен да ги "чуя"...

Благодаря предварително за отговорите!

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

По-късно страдах лично, поемайки кармата на други хора, така че те да не страдат.Ако така го разбираш, Еси, ще ти кажа, че на практика не страдах, а само изтърпявах, оценявайки смисъла на тази задача. (Ако някой приеме да прехвърли купчина кюмюр от тротоара в мазето, той страда ли или върши работа, макар да не му доставя удоволствие?) Не оставай с погрешно впечатление - говоря както за физическа болка, от която се губи съзнание, така и за сериозни и трайни душевни травми ( от които човек намира себе си ;) ).

Сега ... само в много рядък случай бих поела чужда карма ( да не казвам никога), защото това също носи малка полза на съответните живи същества, а мен ме блокира за дълго.

Опитвам се да помагам на хората, затова не излъчвам страдание и мъка, а оптимизъм, любов и сила. Вярвам в техните възможности и им го показвам, а който вярва, не страда.

Така че както и да го погледна - не съм страдала заради други хора - винаги и само заради собствените си постъпки и решения!

Бъдете щастливи! :D

Здравей късметче !

Би ли споменала нещо повече относно горното оцветено в синьо?

В смисъл...Как поемаш лично кармата на някой? Това зависи ли от теб ? Как вземаш решение? Имаш ли мярка или просто поемаш всичката налична карма?

В какъв смисъл "поемането на карма" те блокира за дълго време след това?

Ще съм ти благодарен, ако си послужиш и с реални примери, защото все пак така стават най-ясни нещата.

Благодаря ти предварително за отговорите!

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз бих се пазила да навлизам толкова в личното пространство на някого, в рамките не обществено открит форум.

"Не прави непоискано добро!"

се казваше някъде.

-------------------

П.П. Това мнение е писано по повод обръщението на Никола Дамянов към Азбуки(мнение 29). Публикувало в една и съща минута с мнение 30, поради което не може да има отношение към него . Отговор на мнение 30 следва по-долу.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Започвам да си мисля, че всяка привързаност, надвишаваща определена граница, води именно до преразпределине на кармата с непредвидим резултат.

Мислила ли си как може да се определи тази граница? Параметри ...?

Може ли да има "привързаност" между двама човека без да се реализират действия, които в бъдеше да довеждат до някакви следствия?

Линк към коментар
Share on other sites

Започвам да си мисля, че всяка привързаност, надвишаваща определена граница, води именно до преразпределине на кармата с непредвидим резултат.

Мислила ли си как може да се определи тази граница? Параметри ...?

Може ли да има "привързаност" между двама човека без да се реализират действия, които в бъдеше да довеждат до някакви следствия?

Да, мислила съм. При мен границата е някъде около появата на желанието да контролирам живота на другия човек, дори когато е с добри чувства и искам да му помогна, а не вярвам, че той ще се справи сам. Самата привързаност не ми се струва проблем - има я има във всички наши отношения и не винаги създава проблеми. Проблем е обаче преминаването й в желание за контрол, а то почти никога не се осъзнава - човек вярва, че много обича другия и иска искрено да му помогне, а хармоничното състояние на душата преминава в трескаво търсене на изход, съмнения, страхове. Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Изобщо, загубата на спокойствие е първият алармиращ признак, че започва плъзгане по наклонената плоскост.

Единственият изход е вярата, че всеки човек разполага със силите, които са му необходими, уважение към свободата му и ненамеса, освен ако не бъде поискана помощ. Като помощ не означава да се поемат проблемите на другия, а да му се помогне той сам да разреши проблема си. Смисълът на живота е опитът от самостоятелното разрешаване на проблемите и затова всяка "помощ" отклонява човека от неговия път - това е и смисълът на цитираната от късметче мисъл "Не прави непоискано добро", а и на другата: "Няма ненаказано добро".

Линк към коментар
Share on other sites

...

По-късно страдах лично, поемайки кармата на други хора, така че те да не страдат.Ако така го разбираш, Еси, ще ти кажа, че на практика не страдах, а само изтърпявах, оценявайки смисъла на тази задача. (Ако някой приеме да прехвърли купчина кюмюр от тротоара в мазето, той страда ли или върши работа, макар да не му доставя удоволствие?) Не оставай с погрешно впечатление - говоря както за физическа болка, от която се губи съзнание, така и за сериозни и трайни душевни травми ( от които човек намира себе си ;) ).

Сега ... само в много рядък случай бих поела чужда карма ( да не казвам никога), защото това също носи малка полза на съответните живи същества, а мен ме блокира за дълго.

Опитвам се да помагам на хората, затова не излъчвам страдание и мъка, а оптимизъм, любов и сила. Вярвам в техните възможности и им го показвам, а който вярва, не страда.

Така че както и да го погледна - не съм страдала заради други хора - винаги и само заради собствените си постъпки и решения!

Бъдете щастливи! :D

Здравей късметче !

Би ли споменала нещо повече относно горното оцветено в синьо?

В смисъл...Как поемаш лично кармата на някой? Това зависи ли от теб ? Как вземаш решение? Имаш ли мярка или просто поемаш всичката налична карма?

В какъв смисъл "поемането на карма" те блокира за дълго време след това?

Ще съм ти благодарен, ако си послужиш и с реални примери, защото все пак така стават най-ясни нещата.

Благодаря ти предварително за отговорите!

Поздрави.

Здравей, Н.Дамянов!

Извинявай за забавянето. Получило се е странно съвпадение - публикували сме мнения в една и съща минута, поради което не съм видяла твоето. Тези "странности" вече не ме учудват, особено лесно се случват в интернет.

Сега на въпросите:

Визирала съм събития, които са ставали в период от живота ми преди да знам значението на "карма', т.е. ставало е несъзнателно и едва по-късно съм си го обяснила като поемане на карма. Твърде е лично , в моя случай реших да спестя трудностите на друго същество, като създам за себе си трудност, но на него да е леко - това си беше съзнателно.

Сега и по принцип не бих постъпила така, защото осъзнах, че по-скоро съм попречила на развитието му, попречила съм и на себе си. Дребните ми човешки разбирания са ме водили и не са били правилни. Основните закони, въведени от която и да е религия, щяха да ме изведат на по-прав път. В този смисъл не бих поела отново карма - осланям се, че има по-знаещи и те са оставили своята мъдрост, за да ни води.

Блокирането се изразяваше чисто физически в липса на съзнание за 48 часа, дълго време на легло, неспособност да съм пълноценна за семейството, учението и работата си. След физическото оздравяване още дълго психическа и емоционална затормозеност, докато си изясня поне частично случващото се. ... Но май пак не съм права в преценката си :) , защото неправенето на едно ме доведе до правене на друго - четене, размисъл, търсене... което е пак развитие.

(Така намерих първо Лечителя Петър Димков, после Учителя Беинса Дуно, Мастър Чоа Кок Сюи ....една област от живота, към която се бях насочила още в гимназията, но нямах сили да отстоявам тогава.)

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Благодаря на късметче и maggee за отговорите !

Към maggee - опитата ти тук да фиксираш границата на "привързаността", за която говореше, всъщност се припокрива с понятието влюбване, за което сме говорили много пъти в други теми ... и до голяма степен мненията ни там се разминават драстично.

Към късметче - "поемането на карма" е много сериозно нещо и е възможно, но определено в твоя случай това не е така...Надявам се, че това няма да те разочарова, а ще те накара да преосмислиш гледната си точка.

В подкрепа на моето твърдение мога да ти дам много примери визирайки мнението ти, но ще се огранича само с един... Истинското "поемането на карма" не може да става неосъзнато, а ти пишеш: "Визирала съм събития, които са ставали в период от живота ми преди да знам значението на "карма', т.е. ставало е несъзнателно"

В този неосъзнат период от живота си ти по-скоро си правила "непоискано добро" , което се наказва също и до голяма степен изглежда като носене на прегрешенията на друг...т.е. ти получаваш наказание за определено твое действие, а не поемаш наказанието на някой друг. Това между другото е характерно за хора, които са съпричастни към страданието на другите и са добри по душа.

В този ред на мисли за "блокирането", което разглеждаш като следствие... има друга причина, която се надявам да откриеш и която аз няма да коментирам сега.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на късметче и maggee за отговорите !

Именно любезни отговори на въпроси относно нашия личен живот, а не молба за коментар и за оценка на познанията ни!

... определено в твоя случай това не е така...Надявам се, че това няма да те разочарова, а ще те накара да преосмислиш гледната си точка.

Не съм разказала нищо конкретно от "моя случай", затова не стъпвай върху предполагаема ситуация.

... мога да ти дам много примери...

И би било добре да го направиш, форумите са за да се обогатяваме взаимно, ние бяхме така добри да споделим за себе си.

Истинското "поемането на карма" не може да става неосъзнато, а ти пишеш: "Визирала съм събития, които са ставали в период от живота ми преди да знам значението на "карма', т.е. ставало е несъзнателно"

Ползваш за цитат дума извън контекста, а забравяш , че решението винаги се взема съзнателно, дори човек да не борави с езотерични термини.

" реших да спестя трудностите...като създам за себе си трудност, но на него да е леко - това си беше съзнателно....' - не си вникнал в обяснението... да не беше го искал тогава.

В този форум обичайно цари взаимна толерантност. Надявам се и в бъдеще да е така.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Към maggee - опитата ти тук да фиксираш границата на "привързаността", за която говореше, всъщност се припокрива с понятието влюбване, за което сме говорили много пъти в други теми ... и до голяма степен мненията ни там се разминават драстично.

Тази граница изобщо не се ограничава до влюбването, нито само до човешките отношения, а до привързаност към мисли, чувства, идеи и идеали и т.н. Просто човешките отношения са твърде сложни, за да се класифицират -подводните камъни са от едно естество, но възможността на хората да се ги преодоляат е различна.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest НиколаДамянов

Здравей maggee !

Четейки горният ти отговор, някак се обезсмислят питанията към теб, ...в смисъл човек те пита едно, а ти отговаряш съвсем в друга насока ...Нищо ! Все пак аз не губя надежда, че ще мога да те разбера. Принципно това, че не разбирам постовете ти не бива да е проблем и затова не искам да изпадаме в излишни задълбавания и уточнения... Продължаваме нататък!... Затова и не коментирам отговора ти, НО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА НЕГО!

Днес прочетох едно твое мнение и ми направи силно впечатление за ново понятие, което въвеждаш в общуването ни тук, а именно "желанието на ума"... Цитирам:

... За себе си усещам, че има два вида желания - желания на душата и желания на ума, ако мога да ги класифицирам така грубо. Желанията на душата определят програмата за развитие на човека и го насочват в необходимата посока, желанията на ума са натрапени отвън, социални клишета. Вече ги разграничавам относително лесно, а сигурният критерий и чувството на удовлетвореност в етапа на реализиране на желанието. ...

Би ли разяснила нещо повече за това навярно интуитивно хрумване и въвеждане на това понятие,... в смисъл :

Може ли някой да "натрапи" желания на ума ти, без да ги е пожелала Душата? Дай пример за такива желания, че да стане по ясна картината...

Как разглеждаш телесните необходимости - глад, жажда, нужда от секс...и породените желания свързвани с прекомерното задоволяване на тези потребности ? Този род желания към желанията на Душата ли се причисляват или са желания на ума ?

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Започвам да си мисля, че всяка привързаност, надвишаваща определена граница, води именно до преразпределине на кармата с непредвидим резултат.

:hmmmmm: Не мисля, че става механично преразпределяне на карма. Всеки сам е ковач на съдбата си. Другите влияят, разбира се, но доколкото човек се е повлиял, дотолкова после мислите и деянията му след това повлияване ще рефлектират върху него като променена карма. не вярвам в това, че просто някой си е инжектирал на всички други наоколо зловредна или каквато и да е карма. Даже и при масовата хитлеристка психоза е имало много хора, които не са се поддали. Даже и сред най-възвишените духовни общности е имало дребни престъпници, които не са поели от благодатта. Грехът, носен от потомците "до девето коляно" не е несправедливо бреме за същите тези потомци, а само един възможен ръкав, предразположение към неподходящи образци, което не е задължително да се случи на всички "по веригата"... :v:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Започвам да си мисля, че всяка привързаност, надвишаваща определена граница, води именно до преразпределине на кармата с непредвидим резултат.

:hmmmmm: Не мисля, че става механично преразпределяне на карма. Всеки сам е ковач на съдбата си. Другите влияят, разбира се, но доколкото човек се е повлиял, дотолкова после мислите и деянията му след това повлияване ще рефлектират върху него като променена карма. не вярвам в това, че просто някой си е инжектирал на всички други наоколо зловредна или каквато и да е карма. Даже и при масовата хитлеристка психоза е имало много хора, които не са се поддали. Даже и сред най-възвишените духовни общности е имало дребни престъпници, които не са поели от благодатта. Грехът, носен от потомците "до девето коляно" не е несправедливо бреме за същите тези потомци, а само един възможен ръкав, предразположение към неподходящи образци, което не е задължително да се случи на всички "по веригата"... :v:

Съгласна съм с това, трябва да има предразположение, което определя и силна емоционална връзка, за да се стигне до въвличане в такива ситуации. Механично със сигурност не е, самият човек взема дейно участие в този процес и най-важното - позволява го.

Линк към коментар
Share on other sites

Тъй като не знам точно къде да пиша ще задам въпроса си тук-някой знае ли нещо за Франческо Ди Паоло -кой е той ,каква е била неговата дейност?

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Няма зло, има нееволюирало добро.

Ваклуш Толев

Тази идея ми помага да прощавам по-лесно на себе си и другите.

Много злини са направени с добри мотиви и след осъзнаването им човек съжалява за тях.

Ако човек се покае искрено, с твърдото намерение да не повтаря старите грешки, може да му бъде простено.

Можем да бъдем опростени и по молитвите на тези, които сме наранили.

Сам Христос е казал:

Лука 23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.

Ако прощаваме на другите, ще се прощава и на нас.

И прости нам дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

От Господнята молитва

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

"...По стария Път отделни индивиди са минавали чрез различни посвещения и добивали достъп до Истината.

Сега, това което се преподава е Групово Посвещение, където индивидът не трябва сляпо да следва лидер.

Ученето и медитирането в подпомагаща групова структура (без значение на неизбежните различни нива на способности и разбирания) помага на отдадения ученик да разшири своето съзнан..." sarceto

Здравей sarceto ,

Можеш ли да дадеш повече информация за дейността на подпомагащите групови структури, тук за България, които оказват помощ на индивида, за да се научи той да разширява своето съзнание...?

Къде има такива групи ?

От българи ли се създават?

Имат ли сайт?

И ...изобщо всякаква информация в тази насока...

Благодаря ти предварително!

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Здравей azbuki !

Добре дошла отново във форума ... :)

Честно да си кажа очаквах самоналожената ти карантина да е по дълга, но определено се зарадвах от резултатите и на тази (3-4 дни) като прочетох ето това твое мнение.

Болка изказана с мекота и то в полунощ ... Сякаш пътьом там някъде си изгубила "томахавката на възмездието", която само преди дни не оставяше на мира и я размахваше доста честичко. Е,...това е субективно мое мнение и не го приемай лично, за да не се отклоним за това което искам да те питам, а то е важно...от гледна точка на опитности и преосмисляне !

От мнението ти, а и от много други твои постове, разказваш за твоите доста големи трудности в живота ти свързани с кариерата. Много работа (интелектуална)- чужда страна, ...лишения, ...напрежение,... а сега както се вижда не ти остава време и за личен живот.

"...Уверявам ви, изтощително е и пътят е пълен с изкушения и изпитания - трън след трън. И на мен ми се иска понякога на топло и у дома да мисля само за любимите си хора, да си играя с деца, да готвя (обожавам!). Ама не би - животът ме предизвиква да вървя по стръмните пътища, където често е самотно и студено..." azbuki

Безспорно, ако имаш деца, семейство това ще окаже негативен ефект върху ангажиментите ти от гледна точка на липса на време, което е доста важно нещо за работата, която вършиш.ОК!

От окултна гледна точка е ясно, че ТИ си точно там (Германия - интелектуална работа) не случайно, а още по-силно казано - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ! (имаш мисия, доста по-различна от строителите, сервитьори и др. българи работещи там)

Защо "задължително" ? - за мен Е така, защото Невидимият свят реализира "задължителните" неща със проблеми в семейството и най-вече родителите. Сега,... ако не си съгласна с мен ОК! Няма и не искам да спорим макар, ...че мога да ти го докажа, в случай, че можеш да "слушаш" различно мнение, освен твоето. Да не разводняваме все пак !

На въпросите конкретно:

Как усещаш своето място във връзка с изследователската работата, която вършиш и мястото, което се намираш?

Какви цели си си поставила ?

Какво искаш да постигнеш, ...да откриеш в областта, в която работиш?

До къде си стигнала? Какво си свършила и какво остава ...?

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
Guest НиколаДамянов

...

Нямам цели.Вече въобще не ми пуска даже дали ще живея или не.Всяко нещо си има цена,а ако не можеш да платиш цената просто умираш.

...

Остави родителите и познатите.Все едно ми е къде ще съществувам ,но явно на този свят няма място за мен.

Здравей tomodashi !

Впечатли ме цялото мнение написано от теб и най-вече това за "цената"...

Явно, че имаш притеснения с плащането или какво?

Би ли споделил за какво става въпрос и материалното изражение на тази цена (в лева)?

Може и да се измисли нещо в тази насока ...

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
Guest НиколаДамянов

...

Е, наистина малко остава, та ще видим... Ще има разделения и новообединения.

...

Венцислав_ ,би ли дал критерий (мярка) за твоето разбиране за "малко" ? (ако може мерните единици да са в години е най-добре!)

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...