Еротиката в изкуствотo

[Guest hrisko_89]

Мислил съм върху този въпрос, но си нямам ни най - малка идея, затова се обръщам към вас. Смятате ли, че еротиката трябва да има място в художественото изкуство ( ако желаете приемайте въпроса като отнасящ се за изкуството по Принцип)? Ако да - защо ? Ако не - защо ? Как стоят нещата от духовна гледна точка ?

Редактирано Януари 12, 2009 от Моника13

[maggee]

Какво е изкуството? Материален израз на представите и усещанията на душата за света. Всяко нещо, което е част от света, което вълнува душата, има място и в изкуството. Еротиката очевидно вече е намерила мястото си в изкуството.

А когато питаш хора за духовна гледна точка, ще получиш само субективни човешки мнения

[Станимир]

Зависи какъв смисъл се влага в понятието "еротика". Ако целта е възбуждане на сексуалните желания на тези към които произведението на изкуството е насочено, то нещата като че ли не са чак толкова духовни.

[Креми (късметче)]

Разбира се, че има, но то не е толкова централно , както в момента изкуствено се налага.

Еротиката е изразно средство на любовта между половете. Но не единственото. Днес то се признава за единственото, дори се оперира от своята първопричина - любовта. Остава дори не еротика, а изява на сексуалността, оголена от всички придружаващи я явления - като в учебник по анатомия. И тя се разпространява в огромни мащаби за промивка на мозъците.

Не искам да се разпростирам , затова ще направя едно сравнение.

Родолюбието е по принцип положително чувство, което помага на хората да живеят в общност и да се грижат добре за земята, която ги храни, да изпитват радост от живота и общуването помежду си.

То беше ескалирано в шовинизъм и нацизъм. Причините и последствията са известни.

Същото се е случило с прекалената моралност по време на Инквизицията, прекалената набожност при кръстоносните походи, прекалия хедонизъм в Римската империя... вие можете да дадете още и по-удачни примери.

Всеки аспект от човешката същност, преувеличен до гротескност, се превръща в оръжие. Което първоначално е насочено срещу други, но в крайне сметка погубва създателя си.

Просто поради изчерпване на агресивните сили ... махалото тръгва в другата посока.

Редактирано Януари 2, 2009 от късметче

[bee_bg]

Не съм вещ в изкуството, но според мен голотата на човешкото тяло

би трябвало да се възприема нормално в това няма нищо пошло и грозно и не да се търси(вижда) сексуалното възприятие.

Показани с изкуство, примерно в лицата и погледите на хората(дори облечени) може да има много повече сексуални желания.

.....

[Ани]

Какво е изкуството? Материален израз на представите и усещанията на душата за света. Всяко нещо, което е част от света, което вълнува душата, има място и в изкуството. Еротиката очевидно вече е намерила мястото си в изкуството.

А когато питаш хора за духовна гледна точка, ще получиш само субективни човешки мнения

Всъщност всяко мнение в този форум е субективно, но точно това му е интересното. В мозайката на субективните ни виждания.

С тази си тема Христко запълва едно празно според мен място в подфорума Изкуство.. Еротиката е част от изкуството още от дълбока древност. Думата е от древногръцки произход и произхожда от Ерос – богът на Любовта, страста и секса. Интерсно, че той не е роден от някой бог преди него, както например Аполон, Атина и др., а възниква от първичния Хаос, заедно с Гея — Земята, и Тартар — подземния свят. В началото е бил почитан като Протогон – първородния. Много по-късно се превръща в син на Афодита и Арес (богът на войната). Римляните възприемат точно тази модификация на Ерос, наричайки го Купидон или Амур. Така любовта от космически принцип постепенно преминава в своите човешки проекции, някои от които са и страстта, и секса.

В изкуството се отразява повече вторият Ерос, по-човешкия. Много велики творци са създали шедьоври именно в тази област. Например „Целувката“ на Огюст Роден.

Това е субективно виждане.

Тук естественно възниква въпросът – къде еротиката преминава в порнография? Доколко еротиката в изкуството влияе върху духовното развитие?

Аз мисля, че тя е необходима за правилното развитие на чувствата в човека. Красивото в еротичното изкуство издига човешката душа, прави я по-възприемчива към Космическия Принцип на любовта. Обратно – порнографията смъква нашите чувства към животинското начало. И от него има нужда, но до време.

Това е моето видане за еротиката в изкуството. А вашето?

Редактирано Януари 2, 2009 от Ани

[Станимир]

Показани с изкуство, примерно в лицата и погледите на хората(облечени) може да има много повече сексуални желания.

Да, но това също е еротика. Дори и да е изразено само лицето, погледът, намекът присъства. Границата понякога е тънка. А и различните хора ще възприемат нещата по различен начин. Тука това което авторът иска да изрази е от съществено значение, защото енергийно то се запечатва в творбата му, дори и да остане незабелязано за мнозина.

За мене лично е от значение какви чувства се изразяват и начинът по който се изразяват. Примерно може да се изразят низши чувства, по начин показващ несъгласието на автора с тях, но могат да бъдат изразени и по-начин показващ положително отношение на автора и желание тези низши чувства да бъдат наложени у хората. Същото важи и за висшите чувства. Творбата може да изразява уважение към тези висши чувства, а може и да ги осмива или принизява.

Редактирано Януари 2, 2009 от Станимир

[bee_bg]

...е много тънка границата между еротиката и порнографията особенно ако не са майсторски и не на място поставени .

[Ани]

...е много тънка границата между еротиката и порнографията особенно ако не са майсторски и не на място поставени .

Мисля, че тук е проблема. Втората картина, която си пуснал - Susanna на Alessandro Allori е и майсторски направена, и на място, но лицата на хората са твърде неприятни...трудно ми е да го изразя. Това е всичко друго, но не и любов. Животинската страст на старци към младо момиче. Може би това е имал за цел и художника? Тази картинане не е порнография, но не бих я гледала с удоволствие.

Естественно това е мое субективно виждане. Тук обаче се замислям, колко голяма е отговорността на гениалните художници, когато рисуват. Техните картини са заредени с много силна енергия и ефекта от тях върху хората е по-голям.

[bee_bg]

Да, но това също е еротика. Дори и да е изразено само лицето, погледът, намекът присъства.

... Може би това е имал за цел и художника? Тази картина не не е порнография, но не бих я гледала с удоволствие.

....

Незнам каква цел е имал художника, но без еротиката в изкуството то няма да е пълно

нали все пак изразява живота, а еротиката(сексуалноста) присъства в живота.

[Guest hrisko_89]

Някъде в този сайт бях чел, че еротичното може да бъде използвано за духовното развитие. Тоест гледайки една картинка, която в теб събужда желания, ти можеш чрез дихателни упражнения да трансформираш сексуалната енергия. Това си спомня ...

[Надеждна]

Аз мисля, че тя е необходима за правилното развитие на чувствата в човека. Красивото в еротичното изкуство издига човешката душа, прави я по-възприемчива към Космическия Принцип на любовта.

Абсолютно подкрепям това мнение на Ани! Още, когато видях темата, първото, което изникна пред очите ми бяха скулптурите на Роден и Камий Клодел. Единствено ще допълня или просто ще повторя казаното до тук на моя си език - доколкото еротиката не се превръща в самоцел, то тя може да носи обогатяване на красивото в човека и във физически и в духовен аспект, като по този начин само го приближава към съвършенството. Вероятно за някои от вас не е тайна,че много от шедьоврите на Роден и Камий Клодел са рожба на бурната им любовна връзка, което само по себе си е още едно доказателство за силното въздействие на еротиката, когато тя е висш естетичен израз на дълбоки душевни преживявания.

Ето "Валсът" на Камий Клодел, който с основание съперничи на Роденовата "Целувка".

Редактирано Януари 4, 2009 от Моника13

[Надеждна]

А това е "Молба за прошка" - нежност, болка, любов, страдание, грация, красота - всичко това се излъчва от еротиката. Редактирано Януари 4, 2009 от Моника13

[Guest Apocatastasis]

Аз лично смятам, че еротиката няма място в Изкуството. Но въпреки това тя е част от изкуството.

Ние хората обичаме да обобщаваме - всичко. Човекът, обществото, културата. Дай ни нещо да го обхванем уж от всички страни и - хоп! - ето ни го обобщено. Не синтезирано, не синкретизирано, но обощено, някак еклектизирано, малко хаотично и набързо. Същото се получава и с подобни теми. Човекът, както и изкуството, можем да схванем цялостно, обаче в своята съставност, те съдържат отделни пластове, отделни слоеве съставност. Така, най-общо, човекът е троичен организъм - тяло, душа, дух, по същият начин и другите обобщавания - от макрокосмоса до микрокосмоса, съдържат деления в себе си. Едно понятие, такова каквото е еротичното, поставено в сферата на изкуството, не дава отникъде мисълта, че еротичното е изкуството. Следователно еротичното би могло да бъде в изкуството, но никога самото изкуство, понеже последното е по-обемното понятие. Обаче дали наистина еротичното може да има място в изкуството. Какво е изкуството? Какво е еротичното? Ще отговоря бързо на тези въпроси - според мен всичко на този свят достига своята истина, когато се стреми към най-висшето, към Бога. Следователно изкуството е истинско изкуство, ако се стреми към Бога, еротичното е истинско еротично, ако се стреми към Бога. Нямам нищо против изкуството и нищо против еротичното, но ако те не се стремят към Бога, не бих се занимавал с тях. Нека задълбочим - изкуството може да се схване сетивно (бих използвал този термин, а не материално, защото материално е равно на веществено, което си е една проста материя, която е просто сбор от атоми), душевно и духовно. При сетивното в изкуството - се възбуждаме, т.е. нашите сетива се изострят, било за храна, напитки, полови отношения, топлина, студ и пр., при душевното в изкуството - се разчувстваме, т.е. нашите чувства, нашата душа, изпитва радост, тъга, гняв и пр., при духовното в изкуството - се възвисяваме, или по-висшата форма - съзерцаваме - съзерцаваме духът, идеята, схващаме нещата в тяхната истина. Става въпрос за изкуството, не забравяйте това. Не случайно споменах по-горе за човека, защото точно според него се групират тези деления (които съвсем не са условни). Според съзнанието на отделният индивид (т.е. наблюдаващ изкуството или пък творящ го) и личната му възвисеност (било естетическа, етическа или всякаква), може да се определи какви са понятията му за изкуство. Да минем още по-дълбоко - от това, в случая, как той схваща еротичното можем да разберем и как ще схване еротичното в изкуството. Може ли еротичното да бъде сетивно, душевно и/или духовно? Как еротичното ни възбужда, разчувства и/или възвисява? Ако схващаме еротичното като плътско, то ще го схванем в неговата сетивна форма и следователно едно изкуство, което изразява еротичното в сетивната му форма и в сетивните му стремежи, ще бъде едно сетивно-еротическо изкуство. Ако пък схващаме еротичното като душевно, то ще го схванем в неговата душевна форма и това изкуство ще бъде чувствено-еротично изкуство. Третият вариант е отреден за духовно-еротичното изкуство. Обаче точно тук според мен има едно недоразумение и това е в избистрянето на това какво е еротично. Някой може да плесне с ръце и да си каже "Страхотно, аз съм възвисен и не схващам еротичното като сетивно, а като духовно", обаче това не е ли парадоксално? Може ли еротичното да се схване като духовно? Сега ще поясня - според мен еротичното не е Любовта, а е само форма, част от Любовта, но не и истинската Любов. Еротичното, схванато като Любов е само една възможност на Любовта. Любовта е Вселенска сила, която се обективира за хората по различни начини спрямо техните собствени съзнания и наклонности. Любовта, а това е всъщност Любовта на Бога, жертва себе си в сетивната си форма, а това е най-нисшата й форма за сега, и това я прави неизмерно велика пред нашите очи. Еротичното за мен е свързано със сетивното. Извън него то вече не е еротично. То се изменя в нещо друго. Еротичното е свързано с любовта към плътта, към тялото на другия. Но това не е любовта към другия, а само сетивната й част към него. Душевното включва топлината, нежността, радостта и пр., които изпитваме към другия и с другия. Това най-често се разбира от хората, когато се каже любов към другия. И то най-често е сключило съюз със сетивната си форма. Но освен тях има и трето, по-висше проявление - това е духовната любов към другия - тя е по-сложна и по-дълбока любов, в която вече не обичаш просто този човек, а този дух, тази духовна индивидуалност, прераждала се толкова и толкова пъти, и която ще го прави още много пъти. Този дух, който вероятно си познавал и в други животи, по различни начини и в различни проявления. Духовната любов е най-висшата форма и тя съществено се различава от останалите две, тя се приближава най-много до истинското понятие за Любовта, защото Бог е Дух, а не материя и човекът е дух, а е не тяло. Еротичното е свързано с тялото. Когато то се свърже с душевното или духовното и иска да продължи да се нарича еротично, то не успява, защото вече започва да се нарича все повече и повече по истинският си начин - Любов. По същият начин стоят нещата и с еротичното в изкуството - то може да бъде наречено еротично само, когато цели възбуждане на определена сетивност в човека - еротичната. Иначе не е еротично. Тялото не е винаги еротично и това е хубаво да се осъзнава. Изкуството, според мен, подобно на Любовта, също е в най-висшата си форма, когато се схваща духовно. Когато сетивното съзнание гледа един натюрморт с плодове, да речем, или някакво изображение на голо тяло (ню), то изпитва глад или полова възбуда. И това съвсем не са илюзии. Когато сетивното съзнание на художника рисува точно това, то намира и своите възприематели. Когато едно душевно съзнание, по-възвисено от чисто сетивното види една такава картина, то бива неприятно отвратено, дори погнусено, то бива притеснено, то се срамува. Единствено духовното съзнание може да схване нещата в истинността им и да види ролята и на това сетивно проявление на Изкуството (респ. на Любовта) за човека и неговата еволюция. Но за душевното и духовното съзнание еротичното никога не е свързано с душата или духът, за тях си има други понятия и други определения. Не бих нарекъл в никакъв случай голите тела в картини на Рафаело, Микеланджело или Леонардо еротични. Тази голота е свързана със символиката на голотата - Адам и Ева са голи, защото са чисти и непорочни. Те стават такива по-късно и едва тогава познават своята порочност и покриват голотата си. Голотата е свързана с чистотата на Духа, с първичността на човешкото същество и със съвършенството на формите. Затова и голите тела в картините на най-големите гении в изкуството са красиви, защото изразяват една възвисена Красота. Красотата на душата се изразява и в красотата на тялото. Оттук имаме и свещена геометрия. Хармонията в пропорциите създава красотата, защото светът е проникнат от Логоса, от Разума, от Духа. Затова и сакралната геометрия в картините на Леонардо прави телата не еротични, а възвисени, защото рисунъкът му се доближава до Божественото. В по-новото изкуство обаче невинаги виждаме подобни примери. Ето например в картини на Салвадор Дали (за мен единственият гений в живописта на XX век) може да се видят и еротични фигури, но и чисто духовни. Пък дори и да не са разсъблечени. Еротичното не е само съблечено. Изкуството, според мен, не е предназначено да изразява нашата душевност. То е предназначено да свързва нашата душевност с Бога, да слива нашата душа със Световната Душа и да възвисява нашият дух към Духа на Космоса. И това то прави със самата сетивност, със самата материя, защото борави тъкмо с нея. Изкуството е наистина връзката между Небето и Земята. И неговата мисия е тъкмо такава. Затова и казах, че за мен еротичното няма място в Изкуството, защото ако еротичното изразява само сетивната форма на Изкуството и си е самотъждествено по такъв начин, то това в никакъв случай не е възвисяване към Вечният принцип. Изкуството не се нуждае от еротичното в сетивната си форма. Еротичното в сетивната си форма може да се предизвика и без изкуството - то се появява с реалността на обекта си. Затова и на изкуството е отредена и мисия в бъдещето. Мисия да възвисява съзнанието на хората. И това ще прави тъкмо изкуството на т.нар. Шеста епоха. Защото общата материализация на света донесе и тези способности, човек да не вижда душевното в човека до себе си и само да го схваща като сетивен, телесен обект, "някой си там". Обаче една картина, която носи душевен, етичен заряд, примерно на състрадание, на несправедливост, освобождение, задружност, сплотеност, нежност, кротост и др., тя докосва директно (съответно колкото е по-велика и по-гениално направена, носи по-силна интензивност на въздействие) душата на наблюдаващият я и така му действа възвисяващо (на някой върху подсъзнанието, на други на съзнанието, а на трети на самосъзнанието). Така разгледано в тази си троичност (сетивно-телесно, нравствено-душевно и съзерцателно-духовно), Изкуството като Изкуство, схванато в истинността си, намира еротичното в себе си не като вечно-значима или принадлежаща форма, а само като малка част от общата еволюция на съзнанието на човека и тази част можем да напишем с малка буква, като изкуство. Казано с думите на Учителя, това е човешкото изкуство, но друго(то) е Божественото Изкуство. Струва ми се към него трябва да се стремим.

Благодаря за търпението на всички, които стигнаха до тук, защото това са сложни теми, които не могат да се решават просто с едно твърдение или едно обощение, както казах в началото. Убеден съм, че всичко трябва да се мисли в свързаност с другото, а не отделно. И за да се познае общото, цялото, трябва да се познае и това, което го съставлява. Не споменах нищо за специфичната мистична еротика, която може да се срещне освен в написаното от някои личности (например християнските мистици), но и в картините на някои художници (например Леонардо). Точно тя обединява по един много фин начин сетивното и духовното - еротиката и мистиката, като трансцендира в себе си сетивната любов от любов по сетивното към любов по духовното, но по начин сходен с начина на сетивната любов. Мистикът (тук се подразбират и жените-мистици), по един специфичен начин, се опитва да изпита духовно точно тези изживявания и усещания, които има в сетивното си взаимодействие с желаният субект, но това е винаги не към някаква реална личност, а към почти винаги само две индивидуалности - Исус Христос и Дева Мария. Но понякога това може да се изпита и към съществуващ човек, при определени ситуации. Мистичната еротика е една духовна форма, която е закърмена от сетивното. Тя не е чисто духовна. Интересни за изследване са мистичните еротики при Рафаело и Леонардо. Те са пример за такива в изкуството.

Редактирано Януари 9, 2009 от Apocatastasis

[tomodashi]

He,няма място.

Прекаленото смесване на жанрове и цветове води до помия с кафяв отенък.

[Ани]

Аз лично смятам, че еротиката няма място в Изкуството. Но въпреки това тя е част от изкуството.

Не споменах нищо за специфичната мистична еротика, която може да се срещне освен в написаното от някои личности (например християнските мистици), но и в картините на някои художници (например Леонардо). Точно тя обединява по един много фин начин сетивното и духовното - еротиката и мистиката, като трансцендира в себе си сетивната любов от любов по сетивното към любов по духовното, но по начин сходен с начина на сетивната любов. Мистикът (тук се подразбират и жените-мистици), по един специфичен начин, се опитва да изпита духовно точно тези изживявания и усещания, които има в сетивното си взаимодействие с желаният субект, но това е винаги не към някаква реална личност, а към почти винаги само две индивидуалности - Исус Христос и Дева Мария. Но понякога това може да се изпита и към съществуващ човек, при определени ситуации. Мистичната еротика е една духовна форма, която е закърмена от сетивното. Тя не е чисто духовна. Интересни за изследване са мистичните еротики при Рафаело и Леонардо. Те са пример за такива в изкуството.

Giovanni Lorenzo Bernini, Ecstasy of St Theresa, 1652 (Marble)

Apocatastasis, има ли тук еротика? Ангелът, пробождаш светицата много напомня образът на Амур или Купидон. В израза на лицето й има като, че ли повече удоволствие отколкото болка.

Между другото част от персонажа в това произведение може да се види и в твоя аватар, който много ми харесва.

[Guest Apocatastasis]

Здравей, Ани. Много ме зарадва с прекрасната скулптура на Бернини, която и аз много харесвам.

Отговарям ти конкретно на въпроса - според мен в скулптурата на Бернини няма еротика. Както и в никой мистичен екстаз или мистична еротика. Там нещата се изживяват главно душевно и такова е и търсеното внушение на скулптура - да пресъздаде екстаза на Тереза Авилска. Има различни видове екстаз, в замисимост от интензивността и възприемането на този, който ги изживява. Така например мистичната еротика (така наречена) при Тереза Авилска е по-различна от тази примерно на Мехтилд от Магдебург или на Хилдегард от Бинген (поне според това, което съм чел за тях и цитати от тях). Има и различни опитности. Повечето са душевни и са описани от мистиците, било като разкази, било като разсъждения или поетично-мистично откровения. Други пък са техни видения. Видение е и случая с екстаза на Тереза Авилска. Тя самата описва (глава 29 от нейната "Автобиография"), че вижда до себе си, докато лежи, ангел, за когото тя казва, че мисли, че е херувим. Той държи златно, дълго копие, на чийто връх има огън. Ангелът пробожда с копието няколко пъти сърцето на Тереза, след което го изважда. Тъкмо този момент е изваял Бернини, а не пробождането. След като я пробожда, ангелът измъква копието и Тереза Авилска описва как е почувствала, че по този начин ангелът я изпълнил с велика любов към Бога, тя почувствала остра болка и простенала (отварянето на устата в скулптурата), като болката била толкова сладка, че тя не иска да се раздели с нея, защото цялата й душа е изпълнена само с Бог. Сладката болка, пише тя, е връзката между душата и Бога. За тези неща Тереза Авилска пише и в произведението си "Вътрешният замък", където пише за Духовният Брак между душата и Бога. Бог, или често пъти Христос, е наричан "Любим", "Възлюбен", "Жених" и пр., а душата е "годеницата" и "булката". Алхимическата сватба е отражение на сватбата между макрокосмоса и микрокосмоса, както знаем. Ето в тези неща можем да срещнем по един специфичен начин т.нар. мистична еротика, което си е просто мистика. Еротиката е в израза, доколкото напомня изживяванията на душата в сетивната еротика, т.е. изживяванията на нещо въздигащо, трансцендиращо плътта, извисяващо душата и духът. В мистичната еротика единението не е с човек, а с духовно същество или духовна същност, която възвисява душата в единение с Бога. В случая екстазът на мистичната еротика е различен от екстаза, който срещаме примерно в неоплатонизма или пък в йогизма. За него скулптури или картини не съм виждал май. Други въпроси?

А, между другото, аватарът ми не е от скулптурата на Бернини и не е от някое известно произведение. Авторът е руска художничка.

P.S. И още нещо - предлагам да се премахне гласуването по темата - анкети не се правят за такива неща. Едно надделяване на мненията не ознаменува вярността на защитаваните идеи. Това са абсурди. Съжалих, че гласувах прибързано! Една анкета не формира възгледи и една победа не създава истини, едно гласуване не променя битието и една загуба не премахва противоречията!

Редактирано Януари 9, 2009 от Apocatastasis

[bee_bg]

...според мен в скулптурата на Бернини няма еротика

Apocatastasis

Все пак другите(някои) имат по-различно мнение от твоето.

И един конкретен въпрос, как преценяваш кое изкуство е за ''бог'' и откъде си сигурен, че автора точно

в тази посока е творил? И другото което не е свързано(или не е конкретно към него) с ''бог'' какво е?

Редактирано Януари 9, 2009 от bee_bg

[Ани]

Отговарям ти конкретно на въпроса - според мен в скулптурата на Бернини няма еротика. Както и в никой мистичен екстаз или мистична еротика.

Всъщност самото название „мистична еротика“ съдържа думата еротика, което означава, че мистичната еротика съдържа в себе си еротиката, може би не сетивната, но все пак думата подсказва, че става дума за едно и също нещо.

Еротичното за мен е свързано със сетивното. Извън него то вече не е еротично. ... Духовната любов е най-висшата форма и тя съществено се различава от останалите две, тя се приближава най-много до истинското понятие за Любовта, защото Бог е Дух, а не материя и човекът е дух, а е не тяло. Еротичното е свързано с тялото. Когато то се свърже с душевното или духовното и иска да продължи да се нарича еротично, то не успява, защото вече започва да се нарича все повече и повече по истинският си начин - Любов.

Доста се заммислих върху тези твои думи. Следователно за теб еротиката е само на ниво физическа/сетивна реалност? Но замислял ли си се за произхода на тази дума. Гръцкият бог Ерос не е роден от никой друг бог – възниква от първичния хаос. Според мен в гръцката митология той първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта. Много по-късно се модифицира в дребничкия и весел син на Афродита, при римляните – Венера и бога на войната Арес/Марс. Така се появяват Амурчетата и Купидончетата в изкуството. Те вече символизират точно тази сетивна любов.

Наистина духовната любов е най-висшето, но без останалите две тя май няма големи шансове.

Психея (Душата) трябва да се събере с Ерос. Но Ерос символизира както духа, така и космическия принцип Любов. Прекрасната легенда за Ерос и Психея при древните гърци според мен символизира тази връзка, този стемеж на душата към духът и Бога.

Ерос и Психея - Антонио Канова

Митът за Ерос и Психея може да се тълкува или като единение на Духът с Душата или като единението между Ерос (мъжкото начало, еротичната страст) и Психея (женското начало, душата), което накрая поражда блаженство.

Мисля, че еротиката много често се разглежда само в своята физическа част. Еротиката има и при отношението между душите и в причинния свят. Гледането с пренебрежение на тази дума е като да гледаме с пренебрежение на тялото си и да се срамуваме от него. А то е дар Божи, както и еротиката според мен. Може би някои гледат с опасение на тази дума защото я объркват с порнографията?

А, между другото, аватарът ми не е от скулптурата на Бернини и не е от някое известно произведение. Авторът е руска художничка.

Имах предвид, че аватарът ти прилича повече на дяволито амурче отколкото на ангелче, както и ангелът в скулптурата на Бернини ми напомня също за Амур/Ерос - богът на любовта.

Редактирано Януари 9, 2009 от Ани

[Guest Apocatastasis]

...според мен в скулптурата на Бернини няма еротика

Apocatastasis

Все пак другите(някои) имат по-различно мнение от твоето.

Отговарях на въпроса на Ани. Изказах моето мнение, а не това на всички, което ми е невъзможно да направя.

И един конкретен въпрос, как преценяваш кое изкуство е за ''бог'' и откъде си сигурен, че автора точно

в тази посока е творил? И другото което не е свързано(или не е конкретно към него) с ''бог'' какво е?

Моля с простички думи.

Не разбрах добре въпросите, но ще отговоря съвсем накратко и конкретно, каквито са и те:

- преценявам кое изкуство е за Бог според собствените си схващания, разумни доводи, душевни качества, интуиция и наученото от книгите, хората и опитът, който съм имал. Понякога това се нарича от някои "лично мнение".

- за мен няма нещо, което да не е свързано с Бог и да не се стреми към него. Дори камъкът и той еволюира, но с хиляди години по-бавно от човека. Но това са други теми.

Моля с простички думи.

Дано да съм изпълнил желаното. Понякога като ми дойде вдъхновението и забравям, че пиша пред всички.

Всъщност самото название „мистична еротика“ съдържа думата еротика, което означава, че мистичната еротика съдържа в себе си еротиката, може би не сетивната, но все пак думата подсказва, че става дума за едно и също нещо.

Мисля, че добре и изчерпателно съм обяснил своите виждания, така че тук няма какво да коментирам.

Следователно за теб еротиката е само на ниво физическа/сетивна реалност?

Виж горният ми коментар.

Но замислял ли си се за произхода на тази дума.

Да. Препоръчвам ти (ако не си го чела) диалогът на Платон "Пир", там хубаво се обясняват някои неща относно Еросът. Ако можем да сравняваме моето изказване и този диалог, то Простолюдната Афродита аз наричам сетивна еротика, а Небесната Афродита наименувам с имената душевна или духовна любов, а ако искаш прибави и мистичната еротика. И една кратка вметка - съществуването на личности като Платон, а заедно с него и на Сократ и Аристотел, е показателно, че в древността, при древните гърци еротичното не е схващано само като нещо сетивно, както е било в по-голяма степен схващано, а и по един по-висш и извисен начин. Това се изразява и във философията и в изкуството, което съдържа високи примери на морална чистота и одухотвореност на формите. Просто древният елин, в най-възвисените си представители, не е схващал тялото, така както сега ние го схващаме, затова и понятието му за еротично е било друго. А за сетивното съзнание, то си е единствена реалност и до сега.

Според мен в гръцката митология той първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта. Много по-късно се модифицира

Абсолютно съм съгласен с това. И аз така мисля. Ерос в първичното си съдържание трябва да е точно това, което казваш и ти, а така и самото понятие "еротика" да носи този смисъл. Обаче после се "модифицира". Само че, както знаем, в обикновените представи това не е така. Кажи на някой, че според теб еротика идва от Ерос, който е "първична космогонична сила на любовта" и ще видиш каква реакция ще получиш. Малцина си спомнят изначалните разбирания за много от нещата на този свят.

Ще завърша участието си по темата с два цитата от Учителя, които казват за понятието еротично и неговото бъдещо развитие:

"За да се очисти Любовта, трябва да се освободим от всички еротични понятия, представи и чувства. Светът е пълен с най-нечисти образи."

"Разговори на Ел Шадай", 30.04.1926

"Питат ме, женят ли се хората на оня свят. – Там няма женитба; там никой не се жени, но раждат деца. – Как става това? – Понеже там живеят за другите, двама от тях, които се обичат, насочат мисълта си към някоя страдаща, грешна душа и й помагат. По тоя начин те се свързват помежду си. Душата, на която помагат, е тяхното дете. Щом помагат на своя ближен, те считат, че са се оженили. Две души от оня свят трябва да се съединят, за да спасят една душа на земята. Това е една свещена мисъл, която трябва да държите в ума си. Само така ще се освободите от вашето еротично гледане на женитбата и на раждането. Начинът, по който хората сега се размножават, е последен. В бъдеще той ще се измени. Хората ще се размножават и ще раждат по нов начин, по-съвършен от сегашния. Както днес хората раждат, това е резултат на грешното състояние, в което се намира човечеството. Сега то минава през долината на греха. Женитбата на сегашните хора е женитба на грешни хора. В бъдеще тоя начин ще се измени."

"Любов, обич и почит", 01.06.1932

[Milena]

Leonardo da Vinci

[bee_bg]

The Belvedere Apollo

1490s

Пред фактите думите са излишни.

Кой как гледа и какво вижда е съвсем друга тема.

[Guest Еси]

В тази мъжка фигура не намирам нищо еротично, изкуство ДА, но субективното ми мнение е, че еротика присъства в женските фигури.

[tomodashi]

Когато сваляш някои филм си пише от какъв жанр е,

любовен,екшън,еротика,комедия,драма.

Но да ми смесвате различните жанрове да смесвате еротика с комедия и драма напримерно,не

става получава се глупост.

Същото е и с изкуството,прекаленото смесване не може да доведе до дълбочина на чувствата.

Европеиците само показват някакви атрибути и голи тела,

но никога и любовта ,усмихнати лица и веселящи се хора.

За тях сексуалното е по-висше от любовта.

Затова и не харесвам древното изкуство.

То е като церемония,ритуал за плодовитост.

Редактирано Януари 10, 2009 от tomodashi

[Guest Apocatastasis]

Чакайте малко. Мисля, че правим една грешка. Опитваме се да припишем еротика там, където я няма. Аз лично не виждам никаква еротика в нито една от картините, които сте пуснали. Това не е еротика. Достигаме да фазата, в която ще кажем - Да, всяка картина с голо тяло е еротика и това не ни притеснява - обаче, според мен не всяко голо тяло означава непременно, че носи еротическото в себе си. Ако беше така, то всеки пуритан щеше да каже - Вън на голите тела в картините. Обаче въпросът не е да има ли голи тела в изкуството. Не! Въпросът е има ли място еротиката в изкуството. А еротика си означава нещо опеделено и не трябва да се бърка нито с изначалното понятие за еротика (защото то вече е забравено), нито с голите тела на великите майстори (защото те не носят смисъла на ежедневното понятие за еротика). Лично аз под еротика в изкуството разбирам не тънкият еротизъм, който може да се види в някои картини (например на пре-рафаелистите), а вулгарният натурализъм, който може да се срещне в изкуството. Има си десетки поджанрове там, свързани с големият кръг на еротичното изкуство. Ето това имам предвид, че не приемам, а не голи Аполоновци или Афродити. : )) Не приемам вулгарното и патогенното в изкуството. Това е.

Ето например какво казва Пабло Пикасо: "Когато в заника на живота му попитали Пикасо за разликата между изкуството и еротиката, той се замислил преди да отговори: "Но....разлика не съществува!... Изкуството никога не е целомъдрено, то трябва да бъде държано далеч от всички невинни невежи. Хора, които не са достатъчно подготвени за него, не трябва да бъдат оставяни насаме с изкуството. Да, изкуството е опасно. Когато е непорочно, то не е изкуство." /това е от книгата на Ханс-Юрген Дьоп, "Еротично изкуство"/