Диан Георгиев Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Без да правя паралел с конкретно някого от писалите дотук, но според мен дискусиите във всички теми на този форум се въртят в кръг и са излишна загуба на време и емоции, поне за тези които ги нямат в излишък. Причината е че обсъжданите понятия се разглеждат като статични и даденост по принцип, а в действителност идеите които те представят са динамични и имат най-различни измерения (или проекции) за различните хора, а и и същества въобще, в даден момент от време. Например с понятията на тази тема. Егоизма и алтруизма съвсем не са базисно заложени по простата причина че те се дефинират спрямо околните. Може ли някой да бъде агоист или алтруист спрямо себе си? Определено не, но въпреки това дори и на пустинен остров всеки има базисни стремежи, от тях произтичат и проявите към другите същества. Например всяко същество се стреми към щастие, но всички същества ли са егоисти или алтруисти? Явно не, следователно ако някой се проявява като егоист или алтруист, то е защото бидейки егоист или алтруист той/тя/то се чувства щастлив. Стремежа към щастие намира изява в безброй начини на поведение и зависи от текущите разбирания как се стига до щастието. Всяко същество се стреми да се приближи до него и да удължи престоя си в него. Тук все още не говорим за добро или зло защото нямаме нужда да тях. Доброто и зло идват когато си зададем въпроса: Как да постигнем по-трайно щастие? Най-простият отговор: Прави на другите това което искаш да бъде направено на теб. Защо? Защото си ограничен и вписан в околна среда от която зависи щастието ти в по-дълъг срок. Измеренията на тази среда зависят от нашия начин на живот и свързаната ценностна система, но обмен винаги има. Дори и в дълбините на съзнанието си да отидем ние винаги влизаме в обмен и от него зависи щастието ни. А щом има обмен, има и баланс и така стигаме до кармата. Ако искаме да се освободим от тази зависимост трябва първо да оправим сметките си и да не задлъжняваме наново. Едва след това можем да си позволим да зависим по-малко от обмена, т.е. да вървим към освобождение. Така че може да се каже и така: Правейки добро (т.е. това което искаш да бъде направено на теб) ти го правиш не заради другите, но заради себе си. Тук става ясно че себе си и другите са само игра на думи, затова Буда ги обявява за илюзии на съзнанаието (ума) което търси щастие и освобождение от ситуацията в която се намира. Как се търси и намира това щастие зависи от познанието на ума за природата си и ситуацията в която се намира, както се казва: "Дотолкова му стига ума". Едва ли ще ни стигне времето и силите да изброим и коментиране как различните същества се стремят към щастие, доколко те са егоистични или алтруистични в това и т.н. Времето най-много да ни стигне да опознаем собственото си съзнание, или както казват древните: "Познай себе си и ще познаеш Вселената и боговете". Редактирано Декември 12, 2008 от Диан Георгиев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 ...защото Времето е разстоянието между превръщането на причината в следствие.... ( няма да е много по темата, а последното ме върна към един разговор с valentinus ~ понякога "следствието" определя/проецира "причината"... ~ и понякога "се случват" пролуки във времето ...когато нишките на хронос се разплитат и вплитат отново ...и сега "променя" тогава, когато е било... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. Битие, гл.2 Чела съм я. Но вашата интерпретация нещо ми се губи. Каква е твоята интерпретация? Два вида ли са плодовете, или един? Между другото какво се крие зад думите? 22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. Битие, гл.3 Това са много интересни думи. Защото последствията за Адам и за този, който ги изрича, някак не са едни и същи. Но това става проблем на Адам и на адамовците ... А това не е ли дуализъм: 4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Битие, гл.1 Ами ... Виждам, че дуализмът се появява по- късно. А светлината е добро и дори този бог вижда това ... Абсолютно точно! И живеем в дуалистичен свят! И трябва да избираме! И няма среден път! Обаче вече сме избрали. Въпросния дуалистичен свят. Вътре, в този избор, всъщност нямаме избор. Докато се сетим, че може да изберем да сме вън от него. А как става това и готови ли сме за такъв избор? Явно не всички сме готови за такъв избор. Трябва хубавичко да ни омръзне играта на добро и зло. Трудно е да се каже как става. По- лесно е да стане. Можем да видим едно подсказване: Евангелие от Йоан, глава 14: "4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете]. 5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя? 6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." Дори и в дълбините на съзнанието си да отидем ние винаги влизаме в обмен и от него зависи щастието ни. А щом има обмен, има и баланс и така стигаме до кармата. Ако искаме да се освободим от тази зависимост трябва първо да оправим сметките си и да не задлъжняваме наново. Едва след това можем да си позволим да зависим по-малко от обмена, т.е. да вървим към освобождение. Възможно е това да са събития от друг ранг. Линейността, в която живеем, може да не важи за тях. Още по- зле. Линейността от нашия живот не води към освобождаване, изглежда. Не че не опитваме, но не е известен и един успешен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Ще го кажа простичко по моя си начин от позицията на страничен наблюдател без капчица желание да засегна когото и да било. Това което иска да каже Ани т.е. това което душата и усеща е липсата на Помазание т.е. Благословение в думите. Мене винаги са ме привличали думите зад които стои печатът на Духа т.е. Душата ми ги чува и е привлечена от тях и тя е тази която слуша Неизговоримото Слово дори и на пръв поглед да са савсем простички (обикновени). От там нататък всичко се плъзга покрай очите ми и по никакъв начин не може да задържи вниманието ми дори и да се опитам насила да го направя. Така е при мен. Поздрави! Редактирано Декември 12, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят. Оправдания и измъквания от отговорност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Престани да клечиш в тази солена локва на „егото" . (малкото „себе"). Купи си едно голямо „Себе", което се лее като река с чиста вода. Маулана Джалал ал-Дин Руми Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят. Оправдания и измъквания от отговорност. Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят. Не е добре да се прави непоискано добро Това не е оправдания и измъкване от отговорност, но будност и в същото време ненатрапливост ето това вече е лишено от егоизъм . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Желанията и егоизма са част от духовното развитие,бих казала неизбежна част. Кое от тях е добро и кое зло май не може да се определи. Но едно нещо разбрах (беше ми обяснено много добре ) Всяко носещо "зло" не е задължително зло,а достигането до доброто не е задължително чрез добро. Много добър пример за мен е веригата:наркотик-производител-пласьор-купувач. Кой във веригата е лош?Основата на тази верига са желанията и егоизма,както във всичко край нас. Желанията и егоизма на първо четене са нещо недуховно ,нещо твърде земно и "лошо" ,но човек потапяйки се в тях неусетно започва духовното си развитие. "Злото,злината, те загатка остават Щом сетивата сами образа на света започнат да изграждат. Загатката се разрешава щом духът потърси извора на злото и злините на Битието в дълбините скрити."Новалис В това изследване разбира се не сме сами, с нас са всички "добри същества" Хората имаме нужда от двете съзнания в себе си.От една старна Слънчевия елемент,светлината ,от друга страна Злото в себе си да го придружаваме и изследваме отблизо,да го опознаем. Иначе няма преборване.Непознаването не помага. Желанията и егоизма са нашите помощници в опознаването на злото ,Слънчевия елемент е нашето духовно развитие,опознавайки едното с помоща на другото се приближаваме към светлината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Абсолютно точно! И живеем в дуалистичен свят! И трябва да избираме! И няма среден път! Обаче вече сме избрали. Въпросния дуалистичен свят. Вътре, в този избор, всъщност нямаме избор. Докато се сетим, че може да изберем да сме вън от него. На нас, недосетливите, ще ни трябва очевидно още време, за да се досетим... Но ти какво правиш още тук, след като вече си се сетила? Или може би ни пишеш от другия свят? Извинявай за иронията. Но не вярвам, че човек може да надскочи природата си. Може да се опита да бъде нещо друго - нещо, което е прочел в някоя мъдра книга. И виждам, че много хора вървят по този път. Виждам около себе си това, за което пише Кристиян - че хората се променят, "израстват" в собствените си представи и все повече се отдалечават от себе си. Виждам, че хора пропиляват реалните дадености да работят върху себе си в живота, който имат, чакайки нещо, някога си, някъде си.. и за мен това е много тъжно. Има един принцип, според който от всички възможности най-вероятна е най-простата. Що се отнася до живота ни, очевидно е, че животът ни има един основен смисъл - да бъде изживян. Ама кой направил избора, ама защо, ама кога и как, ама имаме ли воля или нямаме - празни приказки. Животът е това, което е - това, което имаме в този момент. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят. Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят. Оправдания и измъквания от отговорност. Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят. Не е добре да се прави непоискано добро Това не е оправдания и измъкване от отговорност, но будност и в същото време ненатрапливост ето това вече е лишено от егоизъм . Не съм говорила за натрапливост. Изобщо формулировката, че ние хората не можем, коментирах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Не можем по "човешки", но когато сме съединени с Бога т.е. с неговата Воля което означава смирение т.е. пълна отдаденост и възприемчивост т.е. когато не пречим на Божественото да се излива свободно чрез нас. Тогава имаме вътрешната мярка за нещата т.е. Бог ни я дарява което си е посвещение Редактирано Декември 12, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Да бъдеш съпричастен и според силите и възможностите си на направиш това което трябва - това за мен е адекватно поведение, другото е самоилюзия. А това което "трябва" се определя от това колко Светлина има в теб. Редактирано Декември 12, 2008 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) За разлика от Диана, считам, че единството и борбата на противоположностите не само съществуват, но и са в основата на жизнения принцип в света, в който живеем. Не можем да посочим къде точно ги има, защото ги има навсякъде. Егоизмът е противоположен на алтруизма. И, уви, неотделим от него. Което означава, че не точно и не само егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Двойката трябва да отстъпи Но не може една двойка противоположности да отстъпи място на друг принцип, а останалите двойки да си съществуват непокътнати. Въпросът е ... принципен.То ест или човек живее в света на противоположностите, но в него няма място за Божествения разум, или дава път в себе си на друг принцип, на основата на който Божественият разум може да бъде в него. След като вкусили от плода за познаване на доброто и злото, Адам и Ева трябвало да напуснат райската градина. Не можело да ядат и от дървото на живота. Ние може би търсим начин да вкусим от дървото на живота. Явно ще трябва да се откажем от плодовете за познаване на доброто и злото. А Доброто, което ще познаем, обаче на другия му край да не е неотделимото зло, е плода от дървата на живота. Багира, според теб + и - на магнита борят ли се един с друг или са в хармония, допълват си се един друг, нужни са си един на друг? Една борба предполага, че всеки от противниците иска да унищожи другия и да остане само той. Случаят обаче не е такъв. Както и всички останали случаи на дуалност. Затова не можеш да посочиш къде точно ги има. Удебелените горе твърдения са необосновани. Защо трябва да отстъпи? Защо в дуалистичния свят няма място за Божествения разум? Откъде си сигурна, че плода на дървото на живота е точно един и е точно "Добро"? Също така според мен много се спекулира с това Дърво на доброто и злото. Изгонването на Адам от Рая кой знае защо се тълкува като негативно, зловредно събитие (и то от хора на които не им харесва дуалистичната логика, но ... явно човешко е на всяко нещо да се дава + или - оценка). Аз го приемам като закономерно събитие. Адам е добил познание, което му позволява да излезе и да живее извън оранжерията, в която е вегетирал до тогава, защото вече не се нуждае от такива парникови условия. Първо - очевидно е, че за да "стане един от Нас", на Адам му е нужно да познава плодовете на двете дървета - и на доброто и злото, и на живота. Той е направил само първата крачка. Сега му остава да направи втората, а не да се откаже от първата. Второ - да, плодовете на дървото на доброто и злото са два вида, НО защо всички забравят, че растат на едно дърво. Това означава, че доброто и злото наистина имат общ корен (буквално и преносно). В това няма нищо ужасно, просто Е така. Всяка идея да се стремим да увеличим Доброто за сметка на Злото (имам предвид като абсолютни величини!) или обратно, както и да излезем (как?!) от този свят и да намерим (как?!) друг, в който да има само добро (от къде сме сигурни, че има такъв свят?!), е кауза пердута. Изходът е точно в средния път, в идеалния баланс, който наистина е трудно постижим, но имаме и светъл пример в това отношение - например Буда. Споменавам него, не защото е единствен, а защото хем е известен на мнозина, хем в произхода му няма и намек от божествена намеса и др.п. необичайни обстоятелства. Редактирано Декември 12, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Тогава той ме поглежда. Той не ме чака да кажа каквото и да било, и за мое учудване заговорва: "Мадури, това ще бъде една много решаваща вечер за теб." Да, казвам аз, и кимам, сякаш съм знаела, защото аз и знаех, и не знаех. Той взима едно малко джобно фенерче с тесен лъч и казва: "Сега седни съвсем неподвижно - затвори очите", и насочва лъча в третото ми око: в центъра на челото, над веждите. Аз съм вътре в себе си, и наблюдавам светлината как пада върху вътрешните движения, сякаш изведнъж заблестява светлина върху някакви тъмни мърдащи насекоми, някакво гнездо на хлебарки и молци в тъмен ъгъл. Те се разпръскват н разлитат, и не остава нищо освен разцъфтяване на енергия, мънички раждания на движение, някакъв флуид, някаква трудност. Натиск от топлина в центъра. И край. Отварям си очите. Той ме гледа с цялата си сила и с цялото си същество, и ми говори по един оживен, приятелски начин: "Отсега нататък, просто бъди напълно обикновена." Казвам да, и ох, и кимам, и съм в нещо като несъществуващо прозрачно объркване, липсващо учудване, окъпана в светлина и чакаща с отворена уста като някакъв идиот, а той казва: "Просто бъди напълно обикновена. Движи се по обикновен начин - просто се движи така, както чувстваш. Остави цялото бъдеще, всички цели. За теб не съществува бъдеще. Бъди щастлива. Няма нищо, което трябва да се прави - остави всички усилия. И помни - никакви "трябва". Това, което ти казвам, е да релаксираш. Просто да се отпуснеш." И той ми говори, гледайки ме: "Никакви проблеми повече. Никога повече недей да носиш тук проблеми. Да, нали разбираш. От тази вечер да отпадне целият контрол. Окей, Мадури? Добре!", като че ли каза: "достатъчно". Всичко, което той ми каза, все още навлиза в мен - Да бъдеш обикновен. Моето борещо се его, моето другарче за цял живот, трябва по сто пъти да се вглежда в себе си щом започне да се опитва да се бори, и трябва да повярва, че борбата е свършила. То е като да повярваш, че можеш да преминеш по въже, опънато над планинска клисура - да повярваш, че тревогите вече не са необходими. Усилието се е превърнало в мой навик, в дълбоко вкоренен шаблон. Много мисли кръжат около него, мисли, за които си спомням как съм ги култивирала и канила от близо и далеч - от книги, от хора, от училището. Умът ми винаги казва: ако опиташ още съвсем мъничко по-упорито - ако просто направиш това - ще постигнеш пробив. И това е тайната задна мисъл - че тогава ще те обичат. Ще те харесват. Ще знаят за теб. - Да бъдеш просто обикновен е най-трудното и необикновенно нещо в света. - Направо са те обявили за глупак. - За луд! - Да! - Глупакът/Лудият/Шутът... 22/0 - Ако отпадне страха от това какво ще помислят хората за теб... представяш ли си? - Да. - Страхът, че няма да те приемат! Това е липсата на Любовта. - Че няма да си значим... че ще си съвсем обикновен, и незабележим! Няма да се открояваш. Това е най-великото учение! На "Глупакът". На Пустотата. - Да... а на нас от малки ни плямпат, че сме необикновенни, че не сме като другите, че трябва да се борим! - Да, така е. Схванала си го. И това е една постоянна вътрешна борба на егото. - Така е. То иска ти да си уникален! Ама ние всички сме уникални! - Да, то иска да си уникален. Не, ние сме нищо, нищо сме били и нищо ще бъдем. - Да... точно. - Ако се вмъкне твърдението и убеждението за уникалност по своята дълбока същност, също е опасност. - hahaha Да, така е! super ego - Така че Буда го е хванал натясно егенцето. - hahaha Да. Много наблюдавам напоследък. Просто нашия приятел работи много, но схемите му са едни и същи. - Само Пустота - Да, Пустотата! Много е странно - "си" и не "си" едновременно! - Като "си"-то ти е под въпрос. Дали "си" или не "си" - не се знае. - Да. - По-добре още сега да не "си" - тогава какво имаш за губене, след като ти самия не "си"!? - Егото винаги иска да "си"... иска сигурност. - Власт, положение, реноме... - И не само да "си", ами да "си" нещо повече, уникално. Винаги иска още и още и колкото повече му даваш, толкова повече иска. - Да, така е. - Нека това бъде винаги с теб - това себеспомняне! Никога да не го забравяш! - То никога не спира да иска. Ако имаш къща на 7 етажа, ще поиска империя... - То е също, както му думал онзи източен мъдрец на Александър Македонски: "След като завладееш целия свят, какво ще правиш после?" - Да. - Македонски нямал отговор. Така си и умрял - тъжен. Неудовлетворен, заради непрекъсната Жажда на егото - желанията. Както ти спомена - мнгоетажна къща имаш, после обаче идва нова цел, с ново желание за притежание. А в онзи филм "Самсара" нали помниш какво бе написал Учителя в писмо до монаха, дето напусна манастира? - "Кое е по-лесно? Да задоволиш всичките си желания или да задоволиш само едно от тях - твоето?"... "Как може някой да предотврати жаждата и да я спре? Като я отведе в морето." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Доброто и злото....Лекарството и отровата. В какво може да се изрази какъвто и да е избор- в дозата... Но, колкото и да ги разглеждаме категориите добро и зло, егоизъм и алтруизъм, стигаме до едно и също положение- егоизмът и алтруизмът, доброто и злото са едно и също нещо- един и същи плод, и единствения избор който може да се направи е по отношение на дозата....Две ябълки са добро за стомаха на някой, третата ябълка обаче отключва "злото"... Отвъд доброто и злото е доброто. Злото е злоупотреба, неправилно проявление на доброто. Под "неправилно" разбирам срещу Божествените закони. Хората избират между доброто и злото, защото от тях зависи как ще проявят доброто което изначално е дадено от Бог. Доброто и злото не са двата полюса на едно и също нещо, те не могат да бъдат съвместени. Човек или действа в съгласие с Божествените закони или срещу тях. Ето защо, диалектичния свят се управлява не пряко от Бог, а индиректно, чрез Законите Му. Така че, зад всяко престъпление, зад всяко дарение, зад всяка хуманитарна или терористична акция макар и индиректно, е намесена Божията ръка. Добре- във всяко време се намира някой да спаси я деца от автобус, я пострадали хора от природно бедствие или някаква човешка намеса- Тук избор също няма- Законът за причините и следствията е този, който лишава от избор както пострадалите, така и спасяващите, защото произшествието засягащо определени хора не е причина, пораждаща като следствие МОТИВАЦИЯТА на който и да е от оказващите помощ...защото мотивите на всеки оказващ помощ са следствие от причина, нямаща нищо общо с конкретния инцидент или каквато и да е трагедия... Законът за причината и следствието понякога може да лиши от избор замесените в дадено произшествие, но пак повтарям: само понякога. Замъглява се съзнанието им и те действат по начин, различен от начина по който биха действали нормално. В тези случаи целта е да се предотврати, да се пресече помощта, за да може кармата да се реализира. Това освен че са редки случаи, в тях никой не бива задължаван да спаси някого. Решението да спасиш някого винаги е доброволно, защото изискват от човека да прояви своите качества, а това не може да стане против волята му. В единия случай имаме ограничаване на проявите на вътрешната същност, там волята може да бъде ограничена; в другия случай имаме проявяване на определени качества от човека - там ограничаване на волята не действа. А по отношение на т.нар. "духовно развитие", егоизмът е този, който нараства паралелно с това развитие, и най-малкия критерий е в това, че развиващият се духовно намира себе си за много по-различен от повечето други "обикновени" хора...Нали по това разбира, че се развива духовно...по разликите...защото няма "мостра" с която да се оприличи....Може да има "мостра" към която се стреми, но преценката за "приближаване" е според съвсем субективно прецененото "отдалечаване" от "масата". От това по-егоистимно няма накъде.... Да, човек чувства известно различие с другите хора, но то е външно. В същото време човек се приближава до тяхната същност, разбира ги по-добре, вижда и добрите и лошите им страни, но акцентира единствено на добрите и на тяхното подхранване. Именно това чувство за отдалечаване от хората е илюзия. Отдалечеността на идеала към който човек се стреми също е илюзия. Преценката за приближаване става чрез честен и непредубеден самоанализ. Всъщност с този самоанализ може да се прецени дали посоката е правилна, но точната позиция на човека по пътя на духовното развитие, е извън човешките възможности. Но тъй или иначе важна е именно посоката, а не позицията. Жертвата е отказ. Смисълът на жертвата е в отказа. Това означава, че се освобождаваш от чувството си за притежание. Ако имаш желание да си възвърнеш пожертваното, това не е жертва. Радвам се, че донякъде споделяш казаното и от мен, макар да си мислиш, че не искаш. Това казах и аз, но и - отказ може да извършва егото. И още невщо важно - то винаги знае защо/причина/повод/за какво конкретно се отказва. Демек - дори си поставя нещо като цена и разбира се, медалче на гърдите. А една друга възможност е, когато действаш според същността си и даряваш (по-скоро препредаваш) светлина на всичко, без цел и устременост към това, а само според същността си. Когато не помагаш, а природата ти е помощ. Самата индикация "помогнах" е просто една допълнителна астрално-магнитна връзка със земята, капчица в язовира "карма". И тук не притежаваш нищо, освен свързаност и участие в тялото на Логоса - от какво ще се отказваш? От възможности. Отказваш се от възможност която ти е дадена по право, т.е. която си заслужил. Много ярък пример, който ни е дадено да познаваме на нашето ниво на развитие, са Бодхисатвите, отказали се от нирвана, за да останат сред хората да им помагат. Човек в своята същност е съвършен, неотделима част от Бог. В същността си човек притежава безкраен потенциал - безкрайна мъдрост, любов, състрадание и всякакви други добродетели, но те са непроявени, а способността за проявяването им е нещо което човек развива бавно и продължително, с много трудности и борба. Тази способност на човека да изявява вътрешната си същност, която способност е уникална за всеки човек, си е негова и никой не може да му я отнеме. Тя не може и да бъде жертвана (поне аз не знам за такава възможност). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 ~ понякога "следствието" определя/проецира "причината"... ~ и понякога "се случват" пролуки във времето ...когато нишките на хронос се разплитат и вплитат отново ...и сега "променя" тогава, когато е било... Това се отнася до относителността ни и самото твърдение е твърде относително. Хронос, да, същността му е да се разплита и вплита, но той не е универсален. Променя се той, а миналото е само проекциям която вече се свежда през различен ъгъл. Променяме се ние, създаваме един астрално-магнитен фокус, друг угасва, а самите те са проекторите на субективната картина, наречена минало. Но то не е съществуващо само по себе си. Следствието винаги определя причината точно толкова, колкото и обратно, само зависи от посоката на приплъзване на погледа ни в малоизмерната плоскост. Жертвата е отказ. Смисълът на жертвата е в отказа. Това означава, че се освобождаваш от чувството си за притежание. Ако имаш желание да си възвърнеш пожертваното, това не е жертва. Радвам се, че донякъде споделяш казаното и от мен, макар да си мислиш, че не искаш. Това казах и аз, но и - отказ може да извършва егото. И още невщо важно - то винаги знае защо/причина/повод/за какво конкретно се отказва. Демек - дори си поставя нещо като цена и разбира се, медалче на гърдите. А една друга възможност е, когато действаш според същността си и даряваш (по-скоро препредаваш) светлина на всичко, без цел и устременост към това, а само според същността си. Когато не помагаш, а природата ти е помощ. Самата индикация "помогнах" е просто една допълнителна астрално-магнитна връзка със земята, капчица в язовира "карма". И тук не притежаваш нищо, освен свързаност и участие в тялото на Логоса - от какво ще се отказваш? От възможности. Отказваш се от възможност която ти е дадена по право, т.е. която си заслужил. Много ярък пример, който ни е дадено да познаваме на нашето ниво на развитие, са Бодхисатвите, отказали се от нирвана, за да останат сред хората да им помагат. Човек в своята същност е съвършен, неотделима част от Бог. В същността си човек притежава безкраен потенциал - безкрайна мъдрост, любов, състрадание и всякакви други добродетели, но те са непроявени, а способността за проявяването им е нещо което човек развива бавно и продължително, с много трудности и борба. Тази способност на човека да изявява вътрешната си същност, която способност е уникална за всеки човек, си е негова и никой не може да му я отнеме. Тя не може и да бъде жертвана (поне аз не знам за такава възможност). Малко виждам нещата така: мускетарите са трима / не е вярно, Портос е един. И аз уважавам отказването и нека всеки, който е силен в него, просто да се откаже от себе си, а не от хапките си илюзия, за да нагости с нея друг. Това е, да, протегната земна ръка. Но и Христос протяга към нас, а ние, заети с ръкостискания преходни, нямаме място в графика си за неговата. "Който изгуби живота си ще го намери" Нима това е указание за една земна отвореност. Тя е личностна характеристика, имаш или нямаш, но чак да я закачаш на стената в златна рамка... А Иисус няма къде глава да положи... в нас. Само Той е светлина и само Той може да я дарява. Ние го не приемаме в стремежите си към светлина, защото самите те са сенки. И се опитаха да ни учат, че "Бог е любов", а ние си мислим, че можем да я даряваме на хората. И сме горди, дарявайки им лицемерие. С радост се раздаваме, но с по-голяма радост си спомняме как сме се, видиш ли, раздали. Много приказки. Извират си от тъмната ми същност. Лесно ще се откажа от това да ви ги показвам, но същността ще си остане "много приказки". А тишината (там където ме няма напълно, никакви други сенки) не признава "възможности", ни "отказ", тя е само тишина... Чистота... Пълнота... Пълнотата е извор и друго не може, освен да извира. Страшно ще е, когато реши, че се жертва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Никой не решава, че ще се жертва. Оценката не я извършва този, който се жертва. Защо трябва да изхождаме в разсъжденията си от тези случаи в които саможертвата, алтруизма не са истински, а служат само за да маскират егоизма ни. Има истински саможертви, истински прояви на алтруизъм и когато говорим за саможертва и алтруизъм, би следвало да имаме предвид именно тях. Да, хубаво е да знаем и за илюзиите, но те са нещо друго, те не отразяват напълно същността на алтруизма и саможертвата, въпреки че и там тази същност съществува в известна степен. Ако разглеждате външно семето, вие имате известна представа за него, но това е механическо знание. Какво е всъщност семето, не знаете. За да разберете естеството на семето и силите, които крие в себе си, трябва да го посадите в земята. Според силите, които съдържа, семето ще използува благоприятните условия, които му се дават. Същият закон се отнася и до човека. Ако не е поставен при условия да прояви своите вътрешни възможности, човек не може да се познае. Основна идея - МОК, 22 юни 1928 г. Този текст на пръв поглед е малко офтопик, обаче съдържа някои идеи върху които е добре да се позамислим и разберем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 В обективността няма "жертва", ни оценка. Това, което наричаш пък "има истински", го няма сред хората и им е абсолютно против природата. Каквото и да правят и да отдават, целят резултата. Тоест, правят всичко за себе си. Най-малкото, за да се издигнат в божиите очи, да печелят благородства и т.н. Простотии. "Бог не гледа на лице" Нито пък (от много отдавна) може да живее в хората. Не и докато те са толкова големи, умни и добри. Егоцентризъм е всичко, което ние сме и вместо някой да се дразни от това определение, само да се замисли над подобните му - личност, индивид и пр., както и за строежа и финоматериалния обмен на човека. Всичко е егоцентризъм. Размисълът тук ще открехни и вратички към разноаспектно мини-виждане на т.нар. грехопадение. И на тази база вече можем спокойно да си говорим за истински жертви, желания и духовно... лутане. И нека, настоящото отричане на тези думи, се замисли за собствения си произход. (разбира се, самите те също идват от моя пълноценен егоизъм) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Да си признаеш, че си егоист е много необходимо нещо, но да виждаш във всяко свое действие (мисъл, желание) само и единствено егоизъм е твърде неправилно като представа. Как можеш да утвърдиш Божественото в себе си, ако не виждаш поне едно зрънце в себе си, което да подхраниш и отгледаш? Ние сме богове и можем да станем едно с Бог, нашият Отец, само дотолкова, доколкото проявим Божествената си същност тук на Земята. В цитата който предложих в предния си пост беше застъпена идеята, че само чрез проявлението Бог може да познае себе си. Същото може да се отнесе и до отделния човек. Само като прояви Божественото в живота си, той може да го познае, т.е. да познае себе си. Имаме Бог и отражението му. Чрез това отражение Бог познава себе си и колкото това отражение е по-ясно, по-чисто, по-малко изкривено (което изкривяване всъщност представляват илюзиите), толкова по-пълно Бог ще се познае. Редактирано Декември 12, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Към момента доста се "изговори"...- тълкуване, определения, съпоставки,... но почти никъде не се забелязват примери в подкрепа на дадените тези, касаещи алтруизма. "Има истински саможертви, истински прояви на алтруизъм и когато говорим за саможертва и алтруизъм, би следвало да имаме предвид именно тях." Станимир Станимир,би ли дал поне ти няколко примера, които можем да вземем като теми за размисъл? Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Никой не решава, че ще се жертва. Оценката не я извършва този, който се жертва. Защо трябва да изхождаме в разсъжденията си от тези случаи в които саможертвата, алтруизма не са истински, а служат само за да маскират егоизма ни. Има истински саможертви, истински прояви на алтруизъм и когато говорим за саможертва и алтруизъм, би следвало да имаме предвид именно тях. Да, хубаво е да знаем и за илюзиите, но те са нещо друго, те не отразяват напълно същността на алтруизма и саможертвата, въпреки че и там тази същност съществува в известна степен. Благодаря. Впрочем профанизирането на свещените истини и вторачването в тяхната изкривена форма е проява на архетипа на Змията по Подводни - на Великия Демагог, който много обича интелектуалните дискусии и с много завъртени фрази може да обясни на публиката, че бялото е черно и обратно. Че фразите са "кухи" забелязва само този, който може. Не спирам да откривам в живота реализацията на описаното от този автор.В много от дискусиите на този форум виждам почерка на Змията. П.П. Никола, с питане се стига и до Цариград, но човек и сам трябва да се напъне да мисли. Подаденото наготово знание не е знание. Но да ти отговоря на въпроса с въпрос: Какво е сторил Исус? Редактирано Декември 12, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Много хубави разсъждения, приятели! Доброто и злото ни съпътстват през целия ни живот, докато не започнем да възприемаме света като училище. /Има една хубава притча, дето след всяка случка героят казваше-"За добро ли, за зло ли, ще видим..."/. Та, всичко е в нашият ум или сме в ляво или вдясно... Истината е в средата /както е казал Ники /. Когато има сравнение, оценка, отдалечаваме небето и земята, противопоставяме ги. А те са Едно и ние сме част от Всичкото... - Ако отпадне страха от това какво ще помислят хората за теб... представяш ли си? - Да. - Страхът, че няма да те приемат! Това е липсата на Любовта. - Че няма да си значим... че ще си съвсем обикновен, и незабележим! Няма да се открояваш. Това е най-великото учение! На "Глупакът". На Пустотата. - Да... а на нас от малки ни плямпат, че сме необикновенни, че не сме като другите, че трябва да се борим! - Да, така е. Схванала си го. И това е една постоянна вътрешна борба на егото. - Така е. То иска ти да си уникален! Ама ние всички сме уникални! - Да, то иска да си уникален. Не, ние сме нищо, нищо сме били и нищо ще бъдем. При всички случаи, за да стигнем до Пустотата ни е нужен вътрешния Мир. Той се постига, когато сме направили всичко по силите си, за да помогнем, да сме най-добрите... Въпреки, че и убиецът като се покае искрено и се смири може да достигне до опрощението... Бог обича всички и е добре само да Му повярваме и да Го последваме... Редактирано Декември 12, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 Към момента доста се "изговори"...- тълкуване, определения, съпоставки,... но почти никъде не се забелязват примери в подкрепа на дадените тези, касаещи алтруизма. "Има истински саможертви, истински прояви на алтруизъм и когато говорим за саможертва и алтруизъм, би следвало да имаме предвид именно тях." Станимир Станимир,би ли дал поне ти няколко примера, които можем да вземем като теми за размисъл? Поздрави. В целия си живот, аз поне, не мога да открия нито един пример, дори намек, за каквото и да е чисто алтруистично дело. Винаги, абсолютни винаги, това което съм давал си е имало цена. Разликата е в това, че от известно време насам, вместо да търся "пазарно атрактивна" цена, държа на 10-ка. Без да си удържа 10-тък, никому нищо не съм дал, и не мога да дам... Никой не решава, че ще се жертва. Оценката не я извършва този, който се жертва. Защо трябва да изхождаме в разсъжденията си от тези случаи в които саможертвата, алтруизма не са истински, а служат само за да маскират егоизма ни. Има истински саможертви, истински прояви на алтруизъм и когато говорим за саможертва и алтруизъм, би следвало да имаме предвид именно тях. Да, хубаво е да знаем и за илюзиите, но те са нещо друго, те не отразяват напълно същността на алтруизма и саможертвата, въпреки че и там тази същност съществува в известна степен. Благодаря. Впрочем профанизирането на свещените истини и вторачването в тяхната изкривена форма е проява на архетипа на Змията по Подводни - на Великия Демагог, който много обича интелектуалните дискусии и с много завъртени фрази може да обясни на публиката, че бялото е черно и обратно. Че фразите са "кухи" забелязва само този, който може. Не спирам да откривам в живота реализацията на описаното от този автор.В много от дискусиите на този форум виждам почерка на Змията. П.П. Никола, с питане се стига и до Цариград, но човек и сам трябва да се напъне да мисли. Подаденото наготово знание не е знание. Но да ти отговоря на въпроса с въпрос: Какво е сторил Исус? Днес ми е ден за алтруизъм, и ще споделя, че ако аз съм профанизатор, несъмнено Подводни пък е Профанизатор...Безвъзмездно и без ДДС... П.П. Не че ти се меся, но имаш правописни грешки в подписа ти, 1 буква в "шалом", м-то ти е грешно - с м-крайно се пише. В "алейхем"проблемът с м-то е същия, а думата започва с айн, а не с алеф Ако искаш, си ги поправи Послеписите винаги са егоистично дело, така че- не го приемай лично, с изключение на полагащият се по Закон 10-тък... Администраторска бележка: Уважаеми участници, моля придържайте се към темата. Спазвайте дух на доброжелателност, толерантност, уважение и конструктивност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 12, 2008 Доклад Share Добавено Декември 12, 2008 (edited) Към момента доста се "изговори"...- тълкуване, определения, съпоставки,... но почти никъде не се забелязват примери в подкрепа на дадените тези, касаещи алтруизма. "Има истински саможертви, истински прояви на алтруизъм и когато говорим за саможертва и алтруизъм, би следвало да имаме предвид именно тях." Станимир Станимир,би ли дал поне ти няколко примера, които можем да вземем като теми за размисъл? Поздрави. От самото действие човек не може да разбере източникът, който е дал първоначалния импулс - душата или низшето аз. Мотивацията е важна, намерението. Външно егоистичното и алтруистично действие може и да не се различават, но в действителност са различни. Примерът може да е най-прост от човешкото ежедневие: виждаш паднал човек на пътя и му помагаш да се изправи. Но мотивите остават невидими. Могат да бъдат и егоистични: Какво ще си помислят хората за мене, ако отмина без да му помогна? А човек може и въобще да не помисли за себе си, за личната изгода от постъпката си и просто да прояви съчуствие и загриженост, защото е там, точно на това място и има възможност да помогне. В целия си живот, аз поне, не мога да открия нито един пример, дори намек, за каквото и да е чисто алтруистично дело. Чисто алтруистичното дело от страна на хората е невъзможно... засега. Както казах в един преден пост, човек тръгва от егоизма и освобождаването от него не може да стане бързо и лесно. С подхранването на висшите добродетели в себе си от страна на човека, отношението алтруизъм - егоизъм постепенно ще нараства в постъпките и мислите му в полза на алтруизма, и егоизмът просто ще бъде безсилен да оказва своето влияние. Редактирано Декември 12, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.