Ася_И Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 Бял равнец (бяла китка, кровавник, ринчец) Латинско име: Achillea millefolium L. ( Compositae ) Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с високо, разклонено в горната си част стъбло, до 60 см високо. Листата са последователни, двойно до тройно перести, нарязани, с линейни заострени листчета. Цветовете (кошничките) са бели (розови), дребни, събрани в гъсти щитовидни съцветия на върха на стъблото. Обвивката им се състои от червеникавокафяви в средата зелени, керемидообразни, наредени листчета с люспест ръб. Кошничката се състои от периферни, бели, езичести и до 30 тръбести, жълтокафяви цветчета. Цялото растение е покрито със сиви власинки, придаващи сивобелезникавия му цвят. Цъфти май - септември. Разпространение: По ливадите, сухите тревисти места, край пътищата, горите, храсталаците. Използваема част (дрога): Стръковете и съцветията, брани юни - август. Стръковете се режат без стъблената част и се сушат при температура до 400С. Химичен състав: Етерично масло с кафяв, жълтозелен, син цвят: проазулен, цинеол, пинен, борнеол (съцветията); сесквитерпенови лактони (ахилеин), дъбилни, слузни и горчиви вещества (листата), минерални соли, витамин К,С, флавони. Помага при: Вътрешно: при стомашни и хемороидни кръвоизливи, язви, гастрити, кръвотечения от носа (белия равнец има ускоряващ кръвосъсирването ефект), засилва съкращението на матката, засилва апетита и секрецията на стомашните жлези (горчивите вещества), при възпаление на пикочния мехур. Има диуретично действие. При заболявания с висока температура - настинка, грип и шарка. Лекува катар, ревматизъм, тромбоза и хипертония. Външно при възпаление на очите, ракови заболявания. В народната медицина билката се използва при заболявания на черния дроб, съпроводени с жълтеница, както и при възпаление на пикочоотделителната система и бъбреците. За локално приложение при кръвотечение от носа и венците, за лапи при рани и отоци. Употреба: 3 чаши чай на ден. В прясно състояние счукан и накиснат в зехтин 1:10 се употребява за налагане на рани от изгорено. Приготвяне: 1-2 чаени лъжици билка се заливат с 1/4 л вряла вода, след 10 мин. се прецежда. Остатъкът се прилага външно. Забележка: По-продължителното лечение с бял равнец може да доведе до алергии и свръхчувсвителност към слънчева светлина. Лечението трябва да трае до 3-4 месеца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 11, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2008 Коприва (жарка, жиговица, парниче) - Urticae dioica L. (Urticaceae) Описание: Многогодишно тревисто растение, до 2 м. високо; листата са срещуположни, назъбени, тъмнозелени, покрити, както и стъблото с парливи, корави власинки. Химичен състав: Тритерпини, амини, минерали, хистамин, серотонин. Листата съдържат много витамини, особено С, А, В1, В6, К, Е. Копривата е богата на желязо и хлорофил, органични кисeлини, флавоноиди, етерично масло. Помага при: Копривата помага при ревматизъм, артрит, подагра, лекуване на бъбреци и простата. Има кръвоспиращо и усилващо действие, намаля високото кръвно налягане и съдържанието на захар в кръвта, при жлъчни и чернодробни заболявания, стомашни колики и храносмилателни смущения. Помага при анемия, кръвотечения (особено на матката), хемороиди и силни менструационни кръвотечения. Външно при екземи, изгаряния първа степен, ухапвания от насекоми, кръвотечения от носа, ишиас, косопад и кожни заболявания. Употреба: Вътрешно: По 3 чаши чай на ден. Външно: Листата подсилват епитализацията на раните и намаляват секрециите им. Приготвяне: Запарка: 1-2 супени лъжици билка се варят 5 мин. в 250 мл вода. Същата запарка, но с двойна доза листа се използва външно. За фрикция при косопад и пърхут се прилага в съотношение 1:10:5 между корени:оцет:вода. Вари се 20 мин. Повече тук Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Ноември 11, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2008 Здравейте,може ли някой да ми помогне-търсих информация за билката срамниче,но намерих само една снимка,от която не мога много да разбера.Интересува ме как изглежда и какво лекува.Благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 11, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2008 Здравейте,може ли някой да ми помогне-търсих информация за билката срамниче,но намерих само една снимка,от която не мога много да разбера.Интересува ме как изглежда и какво лекува.Благодаря предварително. Здравей, Предполагам става въпрос за Едролистен равнец (Achillea grandifolia), защото срамниче е другото име под което се среща. Едролистния равнец е балкански ендемит т.е. характерен за страните на Балканския полуостров. За разлика от Белия равнец е декоративно растение. По изображението по-долу ще може да прецениш дали става въпрос за същото растение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Ноември 12, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2008 Благодаря ти .Има го и в рецептите на баба Ванга-използва се за лечение на истерия. " ИСТЕРИЯ - 1 букет от билката срамниче престоява 1 нощ в кофа със студена вода. На другия ден билката се сварява в същата вода и щом изстине, болният се полива с нея." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Ноември 19, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2008 Здравейте,може ли някой да ми помогне-търсих информация за билката срамниче,но намерих само една снимка,от която не мога много да разбера.Интересува ме как изглежда и какво лекува.Благодаря предварително.Здравей! Според списъка на билките, който Петър Димков дава в третия том на "Българска народна медицина", билката Срамниче е Див морков - Daucus carota. Цветът му изглежда така: в средата с черно петно, а по края бяло. Срамувало се от красотата си и белотата. Като го погледнеш, сякаш стои наведено от свян. А за това, какво лекува, малко информация може да се намери тук Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Ноември 19, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2008 Котешка стъпка:Clinopodium Vulgare L - черновръх Котешката стъпка е едногодишно растение с масленозелено стъбло, високо от 15 до 40 см. Листата му приличат на чемширените, само че са по-големи. Цветът представлява наредени в кръг килийки, които приличат на отпечатък от котешка стъпка, откъдето идва и името на билката, подчертава известният билкар Васил Чардаклиев. Разпространена е из цялата страна, особено в полите на Стара планина, Средна гора и Родопите. Съдържа вещество с успокояващо действие, стимулира силно регенеративните процеси на човешкия и животинския организъм, отразява се благоприятно на кръвоносната система, усилва съпротивителните сили. При възпаление на простатата:Вземат се от билката котешка стъпка не повече от 10 цвята и се варят в половин литър вода около 5-10 минути. След това отварата се прецежда и се пие през деня вместо вода. След като пиете такава отвара два или три дни, ще почувствате невероятно облекчение. Вечерта позивите за уриниране няма да ви събуждат от сън. За да не ставате през нощта, не яжте преди да си легнете кисело мляко. Билка- та е популярна и може да се намери. Никола Петков Попов - гр. Хисар Спасява от рак: http://moreto.net/novini.php?n=28513 Съвсем скоро ракът може да стане напълно лечим, твърди проф. Иларион Янчев от БАН. След дълги опити той създал чудодеен еликсир, който според него ще се окаже ключът към проблема. Патологът открил вещество, с чиято помощ раковите клетки изчезват, а здравите тъкани в тялото остават незасегнати. Екстракт от билката котешка стъпка в много концентриран вид разгражда туморите до такава степен, че от тях остава само рана, показали проучвания, направени върху животни. Продължава тук: http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=44989 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Котешка стъпка Още малко за това ароматно растение: има запичащо и кръвоспиращо действие, газогонен ефект, стимулира сърдечната дейност. Използва се за изпотяване и отхрачване. Чай от Котешка стъпка помага при слабо храносмилане. Поразрових нета да видя за публикации относно лечението на рак. За съжаление не намерих нищо. В Испания се включва в някои лечебни чаеве в комбинация с други билки, но в малки количества. В областта Mugla - Турция е проведено изследване върху десетте най-разпространени диви растения в района и техните лечебни свойства. Оказва се, че върху грам положителните и грам отрицателните бактерии Котешката стъпка няма никакъв ефект. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Рускус - Ruscus aculeatus (Linn.) Лечителите в древността са използвали корена на Рускуса като диуретик при лечение на проблеми с уринирането. Целителите от района на Средиземноморието са използвали коренището за лечение на множество възпалителни процеси. Рускусът е използван в продължение на векове за подобряване на циркулацията и облекчаване на дискомфорта, предизвикан от запек (хемороиди) или задържане на течности. Богат на флавоноиди като рутин, Рускусът заздравява капилярните стени и стяга вените в кръвносната система, подобрява циркулацията на кръвта в мозъка, ръцете и краката. Днес Рускусът се използва и за облекчаване на възпалителни процеси при артрит, ревматизъм, варикозни вени. Може да се прилага и за подобряване състоянието на бъбреците и пикочния мехур. Месарската метла, както наричат Рускуса, е кореноплодно растение. R. aculeatus е вечнозелен храст, често срещан в Средиземноморските страни. Достига до 1 м. височина, приблизително толкова и на широчина. Обикновено се среща на сенчести, влажни, некултивирани места. Листата му са малки, коренът, който се използва е месест. Рускусът има няколко малки зеленикаво-бели листенца, от които се развиват червени, с големината на черешка плодове. Рускусът съдържа глюкозиди, наречени рускогенини. Изследвания показват, че те имат противовъзпалителни свойства. Именно тези активни съставки на растението намаляват крехкостта и пропускливостта на капилярите и стягат вените. В растението има още: калций, хром, кобалт, фибри (11%), желязо, магнезий, манган, натрий. Коренът на Рускуса съдържа около 10% сапонини, включително стероидните рускогенин и неорускогенин, стероли, тритерпени, флавоноиди (рутин, кумарин, спартеин, тирамин) и гликолиева киселина. Независимо че и в зелените части на растението се съдържа рускогенин, концентрацията му в корена е по-висока и за медицински цели използва предимно тази част. Използваема част: коренището, събирано през есента. Коренът е дебел, дълбоко забит в земята. Когато се изсуши е 5-10 см дълъг, около 1 см диаметър. Коренът на Рускуса няма миризма, на вкус сладнее в началото, после се усеща острия му вкус. Може да се събира и суши и цялата билка. Рускусът цъфти в началото на пролетта, плодовете узряват през есента. Естественият ареал на разпространение на растението е в средиземноморската и южната част на Европа, западна Азия, Северна Америка. Рускусът е защитено растение. (Следва продължение) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Февруари 23, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2009 (edited) Синя тинтява: Можете да се намери в ниското, и на 2400 м височина (например в Алпите), стига да има подходяща варовита почва. Затова я наричат - "катерач"! Синята тинтява е многогодишно тревисто растение. Стъблото й е право, неразклонено, достигащо до 50 см. Листата са срещуположни, целокрайни, елипсовидни, приседнали. Цветовете са сини, камбанковидни, разположени в пазвите на връхните листа и са изключително красиви. Използва се надземната част, която се бере по време на цъфтежа - юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45° С Синята тинтява съдържа богата гама от активно действащи химически съединения: алкалоида генцианин, багрила, горчиви вещества (генциопикрин, генцизин), танини, минерални соли, смоли, витамин С и др. Широк е и спектърът на нейното лечебно действие: противоспазматично, противоглистно, противовъзпалително, апетитовъзбуждащо, усилващо секрециите на стомашните жлези и жлъчката и пр. Установено е, че билката усилва съкращенията на сърдечния мускул и увеличава броя на червените кръвни клетки. Прилага се при отслабена стомашна дейност, при стомашни и чревни колики, газове в червата, атония, анемия, жълтеница. В нашата народна медицина се предписва при пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза, за засилване на сърдечната дейност, при виене на свят, хемороиди, подагра, напоследък и против рак. Петър Димков я препоръчва при киселини в стомаха. Външно приложение - настойка от билката в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при натъртване и гнойни рани; под формата на лапи - против циреи и рани от изгаряния; като запарка - за жабурене за укрепване на венците и за гаргара при гърлобол. Външно приложение - 1 супена лъжица от билката се слага в 500 мл вода. Ври 5 минути Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене 4 пъти дневно. Синята тинтява енергийно е свързана с 5-та чакра, гърлената (щитовидната жлеза), и нейния син цвят. Още: http://www.floresvitalis.com/index.php?pag...mp;product_id=2; http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%...%8F%D0%B2%D0%B0; Редактирано Февруари 23, 2009 от Аделаида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Февруари 23, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2009 Ето тук са представени две таблици за билките и лечебните им свойства: http://bilkite.hit.bg/dejstvie.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Една чудесна тема - Ленено семе Накратко и от мен: Лен (обикновен, питомен, културен лен) Латинско име: Linum usitatissimum L. (Linaceae) Описание: Ленът е едно от най-старите и най-отглежданите растения в историята на човечеството. Използва се за храна, като тъкан и за медицински цели. Ленът е едногодишно тревисто растение с голо цилиндрично стъбло, разклонено на върха, високо до 1 м. Листата на лена са дълги 2 - 4 см. Те са последователно разположени, тясно ланцетни, на върха заострени, с 3 жилки. Цветовете на лена са едри, небесносини, събрани в метлица на върха на стъблото. Чашката е 5-листна, венчелистчетата също са 5. Те са обратно яйцевидни, по-дълги от чашката. Плодът на лена е разпуклива, почти кълбовидна кутийка. Семената (обикновено десет на брой) са плоско-елипсовидни, 4-6 мм дълги, светло кафяви, лъскави, гладки, без миризма. Ленът цъфти през юни, началото на юли, а плодовете узряват в периода юли - август. Разпространение: Билката се култивира навсякъде из България и Средна Европа. Отглежда се в 2 форми: влакнодаен и маслодаен лен. Използваема част (дрога): Семената, събрани след пълното узряване на лена. При нужда се суши на слънце или при температура до 40оС, след това семената се очукват. Химичен състав: Лененото семе съдържа 30-45% тлъсто масло (глицериди на линолова, линоленова и олеиновата киселина), 5-10% слузни вещества (съдържат се в семенната обвивка), белтъчини, въглехидрати, глюкозаиди, линамарин (разпада се при ферментация до циановодород и глюкоза), ситостерол, ферменти, витамин А, минерални соли, лизин, пролин; ензимите: липаза, протеаза, диастаза и линамараза. Помощно средство при: Ленът има противовъзпалително и очистително действие. Билката се прилага при кашлица, задух, хроничен запек, атония на дебелото черво, нарушена обмяна на веществата и затлъстяване. Ленено семе се прилага още при атеросклероза, захарна болест; възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, трудно уриниране, стомашни и чревни възпаления и болки, възпаление на гърлото и дихателните пътища, изгаряния, циреи. Употреба: Като очистително средство 2-3 пъти дневно; като чай (при възпаление) за пиене или гаргара. Екстрактът от ленено семе, приет вътрешно, покрива с тънък слой слизестата ципа на хранопровода, стомаха и червата, като ги предпазва от дразнене (важно при пептична язва на стомаха). Външно лененото семе се прилага под формата на лапи. Ленът намира приложение в козметиката за стягащи и почистващи маски при разширени пори по кожата на лицето и при акне. Приготвяне: Вътрешно: 1 чаена лъжица ленено семе кисне 1 час в 1/4 л. студена вода. Пие се по 1 винена чаша преди хранене. Външно: Лененото семе се счуква, смесва се с гореща вода. Намазано върху марля се прилага под формата на лапи. При рани от изгаряне се смесва с белтък (или варова вода) в съотношение1:1. Забележка: От лененото семе се получава лекарството за профилактика на артеросклероза „Linetol”. Да не се употребява при остра чревна непроходимост, възпаление на хранопровода. Ленено семе не трябва да се приема перорално от бременни и кърмещи жени. Да не се употребява от деца под 14 години. Възможни са реакции като прояви на свръхчувствителност, гадене, колики; нарушаване резорбцията на други едновременно приемани лекарства. За вътрешно приложение да се използват само цели семена; водният извлек от ленено семе трябва да се приема перорално с достатъчно количество вода, тъй като в противен случай може да доведе до илеус (чревна непроходимост). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 26, 2009 Доклад Share Добавено Март 26, 2009 Малко извън темата : - Няма там, аго, по вази, няма там стени таквизи, зиме със здравчец обрасли, лете със сива лиляка; няма там бяло кокиче, ни теменужка дъхава между къдрави шубрачки; в поля чернока аглика на всяко рано пладнище - злат минзухарец в равнище, ни ален божур в странище... В моята мала градинка доста е мене, що имам: всякакви ружи шарени, шарени жълто, алени, дребен босилчец черночък, син кремък, жълта латинка, бял кремък чисто сребърен, бисерно, росно леденче, крехка върбица клоната, стволяста камха рехата, червен седянко вечерен, синкави рохли ранници, карамфил зимен и летен, ширбой ми кичест ператен и морав стратул бархатен. . . Изворът на Белоногата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 5, 2009 Доклад Share Добавено Април 5, 2009 (edited) "Латинското име на тази билка е Oxycoccus quadripetalus. По-известното наименование е малка червена боровинка (Vaccinium oxycoccus или small Cranberry). Стеблата на клюквата са прави и по дължина на земята. Нямат бодли и на цвят са червеникаво виолетови. Листата са разположени по дължината на стъблото, около цветовете на растението, които са бели или червени. Употребява се извлеченият сок от червените плодчета. Клюквата е разпространена в Европа, Азия и Северна Америка. Тя е ценен хранителен продукт. Древните римляни са наричали плодовете “топчета, заредени с жизнена енергия”. Тя има много широк терапевтичен диапазон, в частност оказва антискорбутно, антисептично противовъзпалително, хипотензивно и антисклеротично действие, влияе на водно-солевия обмен, стимулира дейността на задстомашната жлеза, проявява хемостатичен ефект, действа пагубно на холерния вибрион. Сред народа се смята за антираково средство. Полезно е плодовете на клюквата да се употребяват при повишено артериално налягане, възпалителни заболявания на пикочния мехур, хипо- и авитаминоза С. Още по-големи са възможностите на пресния сок от клюква: премахва жаждата при малария, облекчава състоянието при ангина, грип, кашлица, пикочнокаменна болест и възпаление на пикочопроводите, заболявания на стомаха и черния дроб. Външно, под формата на компреси и мехлеми е полезен при повърхностни изгаряния, гнойни рани, лишеи, кожна еритема, псориазис, суха екзема, възпалителни поражения на женските полови органи. Използва се като антипаразитно средство в борбата с въшките и гнидите: със сок се мажат косата и кожата на главата. Сокът се използва като ефективно витаминозно средство при болки в стомаха, черния дроб и някои инфекциозни заболявания при децата. Сок с мед и лимон В 200 г сок от клюква се добавя 1 с. л. мед, сокът от 1 лимон и се разбърква. Приема се при сърдечно-съдови заболявания 2 пъти дневно по 100 мл. Напитка с мед В чаша преварена вода се добавят 3 с. л. сок от клюква, 1 с. л. мед и внимателно се разбърква. Приема се при трескави състояния 3 пъти дневно по 100 мл преди ядене. Мехлем от плодовете 50 мл пресен сок се смесва с 200 г вазелин и внимателно се обърква. Използва се външно при сърбеж по кожата, свръхизпотяване, гнойни огнища на възпаление. Внимание: Клюквата е противопоказана при заболявания на жлъчните пътища, язвена болест на стомаха, хиперацидни гастрити и запек. " Изт. Редактирано Април 5, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Април 5, 2009 Доклад Share Добавено Април 5, 2009 Къде може да се намери тинктура от жълт кантарион? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 5, 2009 Доклад Share Добавено Април 5, 2009 (edited) Здравей, Милкана, В аптечната мрежа жълт кантарион се предлага главно под формата на капсули. Тинктура можеш и сама да си приготвиш. Ето тук има кратко описание как се приготвя домашна тинктура. Към казаното от Аделаида тук , бих добавила следното: Ако решиш да си приготвяш чай - пие се по 3 чаши на ден за 8 седмици. Приготвя се като 3 чаени лъжици билка се киснат в 1/4 л. вода 10 мин. Цветовете на жълтия кантарион, киснати в зехтин в съотношение 1:10 за 40 дни (Oleum Hyperici), се прилагат при навехнато, ревматизъм, циреи, рани от изгорено. Забележка: При вътрешна употреба на билката трябва да се избягва силна слънчева светлина. Да не се използва от пациенти с хронични депресии! Редактирано Април 5, 2009 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
n0angel0s Добавено Април 19, 2009 Доклад Share Добавено Април 19, 2009 Здравейте искам да попитам рецептата, която е дадена за котешката стъпка за лечеие може ли да се използва като билков чай за лечение на рак на белите дробове? Другото което ме интересува е дали може да се приема, при условие, че болният си взима лекарства.. Преди малко се разрових из интернет и една жена бе споделила, че майка й се излекувала от рак с помоща на корени от замски лапад.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 19, 2009 Доклад Share Добавено Април 19, 2009 Здравей , n0angel0s, Не съм спец по билките, нещо като хоби ми е . Тук и тук си видяла. Доста съм ровила, специално за тази билка. За съжаление намерих само няколко статии в които се споменава, че ин витро изследванията показват, че Котешката стъпка (или дивия Босилек) има цитотоксичен ефект и то при рак на гърдата. Изключая голямата сензация от преди няколко месеца, която скара нашите учени, има само много кратка информация и тя не е в категорично 'да'. Изследвания са правени само с мишки и повечето показват, че има антибактериален ефект. Билката се използва като помощно средство при дихателни заболявания, в това число и туберкулоза, при нарушено храносмилане, при различни туморни образувания (на простата, на гърдата и др.). Рецептата, която имам е, че се приема 2-3 пъти дневно по 1 чаена чаша от отварата, която се приготвя като 1 супена лъжица от билката се залива с 250 мл вряща вода и се вари 4-5 мин. По принцип, ако приемеш, че точно тази билка ще ти помогне и я приемаш с тази мисъл - чудесно! Желателно е лекарствата и отаварат да се приемат по различно време - поне 1 час интервал, за да не си пречат, а да се допълват. Бъди здрава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 20, 2009 Доклад Share Добавено Април 20, 2009 Има постове в темата и за Невена и за Копривата, наскоро преглеждах книгата на Мария Требен за билките и лечебните им качества и ми направи силно впечатление, че при ракови и туморни заболявания препоръчла приема на отвара от равни количества невен и коприва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vista_bs Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Здравейте, преди време баба ме лекуваше с една билка против повръщане, наричаше я "маджуронче", но сега не мога да я намеря, явно има друго име. Знаете ли тази билка и как се казва? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Май 26, 2009 Доклад Share Добавено Май 26, 2009 "- Как си обяснявате чудодейното действие на билките? - Всяка билка си има представителен елемент. Ако погледнете орехчето неговото друго име е растителен аспирин. По морето и в Михайловградско вече е цъфнало. Лекува киселини и язви, защото съдържа салицилова киселина. Хората не знаят, че като им дадеш една капка от това, дори разредена, както я ползват хомеопатите, зад нея има стикер и духовни сили, които фактически вършат работата. Една духовна сила е направила да изсъхне змийското мляко, същата ще го накара след месец-два да поникне и се възстанови отново. Това е истината за природата и нейното величие. ..... Магията се крие само и единствено в растението. Кога си го откъснал, къде е расло и какъв минерал е измъкнало от земята." Източник "Имел - билката на спасението Супена лъжица (с.л.), сурово нарязан, се залива с 300 мл студена вода. Кисне цяла нощ. На сутринта се прецежда и се изпива на три дози. Действа кръвоспиращо, запичащо. Спира отоците на жените през летните горещини и регулира кръвното. Наричам го билката на спасението. Велика билка по коледните празници я берат и я подаряват като букети. Казват, че действала любовно, защото птичката, като кацне на дърво, той й се лепи по крака и така се развъжда. Анасон бори свинския грип "Една чаена лъжица счукани плодчета се киснат час в 0,5 л вряла вода. След прецеждането от течността се пие по 150 мл преди хранене 3 пъти дневно." Лек за диабет "Стрък бял имел (20 г), листа боровинка (30 г), стрък седефче (10 г), царевична коса (30 г), бобови шушулки (30 г), сминдух (20 г), плодчета от шипка (40 г). По 1-2 с.л. в зависимост от телесното тегло се слагат в 500 мл вода. Вари се 5 минути. Изпива се на три пъти 20 минути преди хранене. Много ефикасна е и тинктурата от боровинка, бял имел, седефче, валериана и сминдух - по 30-40 капки 3 пъти дневно се пие с 50 мл изворна вода, в краен случай - минерална. Роза гони кашлицата Розата освен приятен аромат крие и много здраве. Действа антивъзпалително при кашлица, бронхит, също има и разхлабително действие. 1-2 с.л. изсушена роза се залива с 500 мл вода и се изпива на три пъти." Змийско мляко цери брадавици Пресен сок от стъблото на змийското мляко се слага върху брадавица или порезна рана. Другото име на растението е жълтениче, защото лекува жълтеница и хепатит. "Явно кокошките са по-хитри от нас, щом го кълват няма да хванат птичи грип", шегува се Еньо Миланов. Рецептата за сърце По 20-30 грама от всяка билка - листа мащерка, маточина, дяволска уста, очеболец, блатен тъжник се омешват. Слагат се 2 с.л. да кипнат в половин кило вода. Пие се 20-30 минути преди хранене. Помага при сърдечна невроза, пази от инфаркт." Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Април 30, 2010 Доклад Share Добавено Април 30, 2010 (edited) Жълт равнец - Achillea clypeolata S. S. Сем. Сложноцветни - Asteraceae (compositae) Жълтият равнец е разпространен предимно по южни склонове , по каменливи места, върху варовикови скали. Той е многогодишно тревисто растение. Стъблото му достига до 50 см височина. То притежава пересто нарязани листа. Цветовете са златистожълти, събрани във връхни, гъсти щитовидни съцветия. Цъфти през периода от май до септември. Жълтият равнец съдържа етерично масло, флавоноиди и горчиви вещества. За билколечение се употребяват съцветията, изсушени на сухо и сенчесто място. Употребява се при чернодробни и жлъчни заболявания. Действа апетитовъзбуждащо. Редактирано Май 1, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
megmimi Добавено Май 21, 2010 Доклад Share Добавено Май 21, 2010 Остролист жиловлек (Plantago lanceolata) Описание: Остролистия жиловлек расте по всички полски пътища и слогове, в канавки, по влажни необработвани земи. Неговият сродник широколистния жиловлек не му остъпва по нищо и се прилага по същия начин. Лечебни свойства: заболявания на дихателните органи, затлачване с храчки, кашлица, коклюш, белодробна астма, белодробна туберколоза, малокръвие, лоша кръв, слаби бели дробове и бъбреци, блед вид, обриви, пъпки, лишеи, хилави деца, против образуване на камъни, лек за рани, одрасквания, срязвания, ужилване на оса, ухапвания от побеснели кучета, отровни животни и змии, при гуша, при мазоли и мехури, злокачествена язва, злокачествени заболявания на жлезите. Видове приложения: . Запарка на чай: Една препълнена чаена лъжичка само се попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да покисне. Смесен чай: Една препълнена чаена лъжичка смес жиловлекови листа и мащерка в равни части се попарва с 1/4 литър вода. Налагане с листа: Пресни листа от остролист и широколист жиловлек се измиват, с точилката се стриват на каша и се налагат. Сироп I вид: Четири препълнени шепи с измити листа от жиловлек се прекарват през месомелачка. Към получената каша се прибавя малко вода (за да не се захваща), 300 г нерафинирана захар и 250 г пчелен мед. Цялото това нещо се слага на слаб огън и се бърка постоянно, докато заври и се образува гъста течност. Тя се сипва в бурканчета и се съхранява в хладилника. Сироп II вид: Измитите листа се слагат на слоеве с нерафинирана захар в буркан за туршия и се притискат здраво. Масата улегва. През следващите дни слоевете се повтарят, докато бурканът се напълни. На тихо място в градината се изравя дупка и в нея се слагат завитият с три-четири пласта пергамент буркан. Върху него се слага дъска и тя се притиска с камък. Всичко това се покрива с пръст. Дъската и камъкът обаче трябва да се виждат. Чрез равномерната топлина на земята захарта и листата ферментират на сироп. След около три месеца бурканът се изравя, сиропът се изцежда в сокоизстисквачка (не през кърпа), кипва се веднъж хубаво и след това се пълни в добре затварящи се стъкленици. Който не може да извърши този вид ферментация, слага буркана да стои на слънце или близо до печката, докато сиропът се утаи на дъното. И в този случай обаче сиропът трябва да се кипне. Билките-лечебната сила на природата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
megmimi Добавено Май 24, 2010 Доклад Share Добавено Май 24, 2010 Крем от краставици Кремът от краставици е много подходящ за поддържане свежестта и еластичността на сухата кожа (на лицето). Той се приготвя по следния начин: Ситно нарязани пресни краставици (на кубчета) се поливат с чист зехтин в същото количество, в каквото са те. Сместа се сипва в малък съд, който се слага в по-голям, пълен с вода, и се нагрява на водна баня. По време на варенето се разбърква. Изважда се от водната баня, прецежда се през фино сито, нарязват се нови краставички и се прибавят към сместа. Отново се вари, пак се снема, прецежда се, прибавят се нови ситно нарязани пресни краставички. Това се повтаря пет пъти. Получената помада е бяла и извънредно ефикасна. За да се възстанови нормалният (младежки) тургор на лице с повяхнала, „състарена кожа" всяка вечер се мие с гореща вода (до 50 °С) - практически толкова гореща, колкото може да се понесе. Правят се 40 плискания на лицето с такава вода. Лицето се избърсва и веднага се правят нови плискания, но с хладка вода (20°С, колкото обикновено е чешмяната вода). Още по-добре е да се използва студена до 20 °С отвара от трици. С тази отвара лицето се наплисква до 60 пъти. След тези „фрикции" (седем-осем, приложени поред; почти веднага дават резултат) добре е да се маже лицето с краставичната помада, описана по-горе.Билките - лечебната сила на природата Izezaz 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 30, 2010 Доклад Share Добавено Юни 30, 2010 (edited) На всякъде ухае на липа. В момента и в дома ми е така и си намерих подходящо клипче за случая ~~~ Липа ~~~ http://www.vbox7.com/play:f7d518b0 Редактирано Юни 30, 2010 от Eлф Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.