Иво Добавено Септември 13, 2005 Доклад Share Добавено Септември 13, 2005 Обидата - как да се справим с нея? Здравейте Приятели, Бях чел преди време, че един от начините да определим доколко сме напреднали в духовното си развитие (и каква е силата на характера ни) е чрез следне на това колко често се обиждаме и за колко време можем да трансформираме обидата във вътрешен мир и спокойствие. Ако след като се обидим, можем да трансформираме това състояние за 1-2 минути, това е голямо постижение. Лесно ли се обиждате? И как се справяте вътрешно, когато някой ви засегне емоционално? Познавате ли някакви специфични методи? Как реагирате, когато ви обидят? Какво бихте препоръчали на хората, които лесно се обиждат и лесно избухват? Поздрави, Иво veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Септември 13, 2005 Доклад Share Добавено Септември 13, 2005 Здравей, Иво! За да реагираме правилно след отправена обида, най-напред трябва да се въздържим от отрицателна реакция в първите няколко минути, за което е необходимо търпение и толерантност. Когато реагираме негативно на отправения упрек вредим първо на себе си. Необходимо е още анализ на отсрещното становище, отговаря ли на истината, ако е така трябва да коригираме своето поведение, ако ли пък не трябва да поясним своите мотиви за конкретната постъпка. Има случаи, когато аз не вземам под внимание и не реагирам на обиди и нападки, когато преценя, че няма да има ефект. Казано по-накратко моята философия е да не отвръщам на "удара" с "удар". Забелязал съм, че с добро може да се спечели почти всяка "битка". Обидата е реакция на егото. Когато чужда преценка за нас е различна от представата за себе си. Обидата също е отрицателна енергия. Когато реагираме негативно я приемаме, ако реагираме спокойно, имаме възможността да я отхвърлим т.е. да я трансформираме. Забелязал съм също, че ако се "съглася" с отсрещната страна дори, когато ме обиждат без основание, печели вътрешния мир в мен. Ако пък реагираме с чувство за хумор, може да накараме човека срещу нас да съжалява за отправената обида. По-интересен е случая, когато установя, че аз съм обидил някой. Тогава е по-трудно, защото трябва да преудолея гордостта в себе си и да се извиня. В Библията се казва, че най-големия грях е гордостта. Успех!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 18, 2005 Доклад Share Добавено Септември 18, 2005 Здравейте, приятели! Малко от Словото на мъдреца и философа Петър Дънов , Учителя Беинса Дуно: Обиди ви някой представя ви с случай да отидете при Господа и да кажете: ” Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в Любов!”. Някой път почувствате мир в душата си след нанесена обида и казвате: Мене ме обидиха, но аз простих!... Неочаквано обаче след една или две години(!!!) тази обида отново я почувствате. Ако три години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обиди в света няма да има. Ето защо, старите християни са били радостни, когато са ги гонили и преследвали. Този човек, който ходи в Божествената Любов, приема хулите като Венец! Пазете се да не ограничавате вашия Баща и не обръщайте внимание какво аз мисля за вас, а какво Господ мисли за вас. Той казва,че вашите прозорци са затворени, светлината не е достатъчна и въпреки че Той толкова ХРАНА ви праща, вие сте гладни и болни. От томчето „Великата майка”, беседи пред сестри , 1917 – 1932 г. Можем да трансформираме обидата мигновено. Но преди това трябва да сме си оперирали Егото - гордостта и докачливостта и някои други нещица.Има добри и бързи начини. Защото иначе губим време и енергия , които е добре да насочим за по съществени неща. А сега какво - все преобладаващо ....гладни+бедни+болни+недоволни... обидени човешки същества! Никак не е добре така! Небето "скърца"/стене от болка....що ли не чуваме?! Виктор, много ми хареса как си го написал отговора.Благодаря. Как мислиш, ако понякога например реагирам бързо/спонтанно/твърдичко без да ме тласка/води обидата, а чувството за нарушена справедливост....или пък че Въздържането/изчакването понякога може да означава и доста други неща : страх/нерешителност/пресметливост/гордостта +отмъстителност последваща ...."миризлив" букет... И съответно възможност за работа по себепознание и себевладеене.... Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Септември 19, 2005 Доклад Share Добавено Септември 19, 2005 Здравей, Благост ! Въздържането от бърза реакция на обида може да се възприеме като страх и нерешителност, но обидата е външно проявление на страха. Следователно обиждащият го е страх поради което обижда. Ако аз отвърна със същото и мене ме е страх. Едва ли бързата реакция ще възстанови справедливостта. За възтържествуването й понякога са необходими векове. Сложна работа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 20, 2005 Доклад Share Добавено Септември 20, 2005 Здравейте, приятели! Виктор, сигурен ли си че е така.... Едва ли бързата реакция ще възстанови справедливостта. За възтържествуването й понякога са необходими векове. Сложна работа! Какви векове...каква сложна работа....нали знаем че каквото вярваме и мислиме...то е.... а двете ръце на Бога са Любовта и Справедливостта/Строгостта.....Така че всичко е въпрос на мигновена права силна чиста мисъл Значи всички ние можем мигновено да проявяваме/служим на доброто и правдата можем и то ....бързо+лесно+честно+успешно Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Телемах Добавено Септември 24, 2005 Доклад Share Добавено Септември 24, 2005 Здравейте! Значи всички ние можем мигновено да проявяваме/служим на доброто и правдата можем и то ....бързо+лесно+честно+успешно Любов+Светлина+Мир+Радост Някои може и да можете , някои може и да не можем ! Пък някои може и да си мислите само че можете... Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alexis Добавено Септември 24, 2005 Доклад Share Добавено Септември 24, 2005 Абе по принцип 4овек не може да бъде наранен ако той самия не го допусне... опитвам се да свикна с това, но все пак има хора които понякога ме нараняват... но аз ли4но си трая, те не са виновни 4е имат друг поглед върху не6тата... обикновенно дори и мн да ме засегнат аз не мога да се сърдя кво да се прави оби4ам хората и вярвам 4е ако посее6 добро 6те пожъне6 съ6то добро, нали А по повод дали 4овек да отмъ6тава когато биде обиден... абе да бе да... в живота вси4ко се връ6та рано или късно, няма смисъл 4овек да си навиля зло за вбъде6те само заради миг злорадствие Моля пишете на кирилица! Мнението беше "преведено" на кирилица от модераторския екип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 25, 2005 Доклад Share Добавено Септември 25, 2005 Здравейте, приятели!Здравей , Телемах! Някои може и да можете , някои може и да не можем ! Пък някои може и да си мислите само че можете... Твоя постинг си е точно по темичката! За докачението и приемането на нещата "лично" ! Няма да се поддам в случая и по принцип ! Който го може - го може: да служи на Доброто и Правдата и то бързо+лесно+честно+успешно! А тези които си мислят че могат - добре е че могат да мислят все пак и нека се упражняват - да прилагат...!!! Божествената комисия си знае работата - там човешки фокуси не минават , тясната врата си е тясна ! Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Септември 29, 2005 Доклад Share Добавено Септември 29, 2005 Никой не може да бъде обиден, ако е сигурен в това, което прави! Може ли да ви обиди лаещото ви куче? Никой не може да се сърди на този, който е злоупотребил с доверието му, с вярата му в доброто, в справедливоста! Може ли да ви обиди собственото ви невръстно дете, когато е пипнало горещата печка?; когато те погледне в очите и попита защо му се караш? Всичко си е в нас! Сами се затрудняваме! Мислим се за непогрешими! Затова се и обиждаме.............. Обидата е израз на нашето недоволство от самите нас! И търсим виновни! За съжаление, така ни е по лесно. По добре друг да е виновен; ние сме безгрешни хора с опит и невероятен потенциал))))))))) ЯДЕЦ за нас, обаче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Добавено Септември 29, 2005 Доклад Share Добавено Септември 29, 2005 Хаааа...хааааа .... Отдавна не бях чел истински работи, неподправени от мъдри университетски философии ... А бе тооо и аз почнах да философствам покрай разни модератори за да позаобеколя нещо си там ... Ама като трябва да спазваме културните екстравагантности за да не се обиди някой като му го кажеш по нашенски ... Браво Изгрев !!! Да знаеш, че се досещам кой си . Приятна вечер !! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Септември 30, 2005 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2005 Иване ти какво би препоръчал на хората, които лесно се обиждат и гневят? Аз мисля, че трансформирането на обидата в любов, разбиране, благодарност, прошка (на себе си и на другия) е много трудна задача за всеки, независимо дали върви по духовен път или не. Ти какви методи използваш, за да се справяш с тези състояния? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Добавено Октомври 1, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2005 Здравей Иво ! Благодаря за въпроса ! По принцип хората са различни и всеки си има собствени методи според характера, образованието, интелекта, манталитета и не на последно място конкретната ситуация. Прав е Изгрев, че не може да бъде обиден човек ако е сигурен в това което прави. Но точно тук е препъни камъчето. Човек за да е сигурен какво прави трябва да се познава перфектно. А за това е нужно обективно самопознание или още себепознание да претижава. Ако човек няма обективно самопознание всичко е напразно. Нещата са много по-дълбоки от колкото изглежда привидно. И не е никак лесно да се отговори на този въпрос. И в същото време е много лесно. Защото обидата е душевно чувство от астрален или ментален план. Човек се обижда от истината. И ако човек надрастне тези нисши състояния на Духа и извлече Духа от ниските сфери на Мирозданието, просто няма какво да го обиди. Защото вече Душата няма да е същата, тя ще е пречистина от самолюбивите изживявания и ще "чувства" вече само истинските излъчвания от Астрала и Ментала. В този си вид както се употребява като термин от обикновенните хора, обидата е на много ниско ниво. Пък и обикновенните хора нямат астрални и ментални усещания. Те са преоритет на събудените Души. А събудени души са само поелите по езотеричния път на развитие. А от своя страна събуждащите се Души трябва да си "разпънат страстите" на Христовия кръст , защото обидата е точно страст... самолюбива страст...емоция. И ако Духа ... или Човек остане в ниските сфери , непрекъснато увеличаващата се сила на Кундалини ще го погуби ако се задържи на астрално или ментално ниво. И когато човек си .."разпъне страстите" ( а това е много комплексно понятие) той вече ще е "извел" Духа си от ниските сфери на Мирозданието и отделните тела на човек ще бъдат вече строго диференцирани и няма да се поддават на емоциите. А обидата си е чиста емоция за обикновенните хора. И стигнахме до тук , човек да си овладее емоциите. И като ги овладее, може да ги използва като стръв без да е подвластен на тези емоции. Т.е. вече емоциите са контролирани от Чистия Разум в услуга на еволюцията. Иво това бяха мои разсъждения. Не претендирам за достоверност. Но ако разсъжденията ми са истинни ... хе.хеее - къде по-хубаво от това !? Разбира се въпроса може да се развие още , но за сега е достатъчно мисля. Нека се пробват и други . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 10, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2005 От опит - когато съм на добро енергийно ниво, тогава ми е хубаво, просто съм щастлив, не някакво буйно щастие, дори не се усмихвам външно, но вътрешно ми е хубаво - тогава и обидата, и гнева, и страста вътре в мен ми служат като двигател, който ме тласка към противоположните им духовни състояния - става интуитивно, а съзнателният контрол е нещо като натискане на бутон - просто решаваш нещо и останалото го прави духът в тебе. Когато този център отвътре е стабилен, всичко става като гледане на филм. Дори и болката - но това е за напредналите в тази наука... Но там е работата че не съм винаги на добро ниво. Жените са безкрайно по-стабилни енергийно от нас мъжете, не е ли така? Само че нямат този усет за духа отвътре... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 28, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2005 Наистина-обидата ни засяга когато имаме в нас това за което ни обвиняват - иначе само се смеем с удоволствие! А нападението рано или късно се връща при получателят си! Ако навреди-още по-лошо - връща се със закъснение и с лихвите на кармата! Ако не навреди - се връща веднага и изпращачът побеснява още повече! Мисля че е важно човек да разчита на себе си - на Истината в себе си - да знае че е прав, ако ще и цял свят да асе изправи срещу му - ако духът му казва че е прав. Това се нарича самостоятелност и вяра в себе си - такива хора искат Учителите- не кланящи им се, но силни и смели! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Октомври 28, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2005 Нямам проблеми с обидата - много бързо ми минава. А аз гледам да не обиждам, хехе, дипломатична везна, какво да се прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kabala Добавено Октомври 30, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2005 Някога бях много ранимо дете....Всеки можеше да ме обиди и аз да се затворя в черупката,като вътрешно беснеех,че не мога да му го върна...хахах,глупаво,нали?....Но пък съм сигурна,че се среща доста често подобен вариант.... Съгласна съм с Орлин(айде,сега ще се обиждаме на полове ),че се засягаме само,когато имаме от това,в което ни обвиняват....Но тук идва и друго нещо...Не е задължително да бъдеш обвинен в нещо или да ти лепнат някакъв етикет,за да те обидят...Всъщност при мен сега е друго....Трудно ми беше,наистина да прощавам,но се научих и все още се уча .Може да ме засегне само човек,който обичам и на когото съм се доверила....едно негово предателство и болката е неуписуема....Само това е....Иначе,когато ме обиждат,наистина ми става смешно,е не винаги...наскоро ми се случи нещо подобно....и два дни се опитвах да не отговарям на обидата,че ще насоча агресията си Но си мисля,че ако се опитват да хвърлят кал по вас,трябва да отговорите-разбира се само външно,а в душата си да му простите на този човек и да сте спокоен....Лазарев ме научи на това-да искам прошка и от този,който ме е наранил,защото може би аз съм го предизвикала с нещо сега или много по-преди))) Сега се чувствам прекрасно Е,понякога се появява онова остро чувство на обидата все пак не съм от светците,но се опитвам,да мисля за урока,който ми се дава.... Иначе по принцип ми минава много бързо и някой път,ама наистина ме е яд,че не мога да се сетя защо съм се обидила на нещо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 1, 2005 Автор Доклад Share Добавено Ноември 1, 2005 След като са ни обидили важна е нашата реакция, дали ще реагираме мотивирани от гняв, страх, раздразнение или ще обмислим, ще потърсим начин за трансформажция и чак тогава ще реагираме водени от едно състояние на покой. Това особено важи за учениците, тъй като в духовния път понякога мотива за дадено действие е даже по-важен от самото дейтствие. Ето какво казва за обидата Рудолф Щайнер в книжката "Как се постигат познания за Висшите Светове": "Нека да си представим например, че някой ни нанася обида. Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни. Но при окултният ученик, тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл: "тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право. Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот." В Школата на Беинса Дуно, например в Младежкия (Специален) Клас, са дадени редица методи за справяне с обидата. Там тя се разглежда като капитал, възможност за развитие и духовна работа. Отбелязъл съм си няколко метода в една тетрадка и лично съм пробвал. Ако някой се интересува мога да потрся и да резюмирам накратко. Има методи и с дишане. Тях не съм пробвал, но само съм чел. За тях може би може да каже повече Димо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 Благодарна ще съм на Иво, ако сподели записките си с нас. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда.Качества на ученика 6-та школна лекция на общия окултен клас, 4 април 1922 г., Обидата, която човек усеща, може би е болката, която ни показва къде имаме скрита от нас самите рана. Затова мисля си е хубаво да я приемаме с благодарност като помощ. Може би това е имал предвид Учителят под капитал, възможност за развитие и духовна работа. Колкото до обиждането - струва ми се, че Учителят е имал предвид съзнателният стремеж на човек да нарани с дума или постъпка друг човек. Всъщност този стремеж наранява самия нараняващ, защото той държи в себе си образа на нараняването и изпитва радост при предположението, че другият ще изпита болка. Обиждащият, според моите скромни наблюдения, нанася удара си в мястото, където той самият би се обидил. Нещо като "най-добрата защита е нападението". А щом изпитва нужда да се защитава, значи обиждащият изпитва страх.... А можем ли да смятаме за обиждащ човек, който несъзнателно е наранил другия? Ако някой ни обвини, че сме го обидили с нещо, но ние не сме имали дори представа, че го нараняваме - ние ли обиждаме или той се обижда? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 След като са ни обидили важна е нашата реакция, дали ще реагираме мотивирани от гняв, страх, раздразнение или ще обмислим, ще потърсим начин за трансформажция и чак тогава ще реагираме водени от едно състояние на покой. Това особено важи за учениците, тъй като в духовния път понякога мотива за дадено действие е даже по-важен от самото дейтствие. Ето какво казва за обидата Рудолф Щайнер в книжката "Как се постигат познания за Висшите Светове": "Нека да си представим например, че някой ни нанася обида. Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни. Но при окултният ученик, тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл: "тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право. Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот." В Школата на Беинса Дуно, например в Младежкия (Специален) Клас, са дадени редица методи за справяне с обидата. Там тя се разглежда като капитал, възможност за развитие и духовна работа. Отбелязъл съм си няколко метода в една тетрадка и лично съм пробвал. Ако някой се интересува мога да потрся и да резюмирам накратко. Има методи и с дишане. Тях не съм пробвал, но само съм чел. За тях може би може да каже повече Димо. Като се замисля, като дете и аз бях едно лсно ранимо момиченце и често се обиждах, страдах, сърдх се...Обаче после като че ли сам помъдряла някак и с радост мога да призная, че вече понасям далеч по-различно нещата.Обидата за мен е едно загубено време и нещо , което може само да те разяжда, огорчава и самонаранява ако я оставиш да ти действа, даже не е нужно да я трансформираш а по-добре ако можеш да я прескочиш просто като едно камъче и да я подминеш или сиреч да я забравиш и хич, да не е обърнеш внимание или ако е по-солидна аз просто си мисля, че човека не е имал това предвид, бил е ядосан и не го мисли действително и разни такива неща и хоп трансформацията е готова Но има и нещо друго когато на нас някой е обиден и сърдит, как да променим нещата. Как да накараме хората да не ни се обиждат и да не си губят и те времето и хубавата енергия превръщайки я в негативна ? Иво, наитина ако ти се пише по темата аз ще прочета с радост написаното Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Октомври 15, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2006 Ето какво казва за обидата Рудолф Щайнер в книжката "Как се постигат познания за Висшите Светове":Аделаида, благодаря ти за тази книга. Ще ми е много полезна. А можем ли да смятаме за обиждащ човек, който несъзнателно е наранил другия? Ако някой ни обвини, че сме го обидили с нещо, но ние не сме имали дори представа, че го нараняваме - ние ли обиждаме или той се обижда? Проблемът е на този,който се обижда, независимо от това дали обидата е нанесена съзнателно или несъзнателно. Затова е добре да се у4им да издигаме съзнанието си ,за да не бъдем зависими от другите- от думите им, от настроенията им, от мненията им, от държането им, от поведението им. Не 4е е лесно, но е възможно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Evi Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 Наскоро прочетох една мисъл,която ме впечатли много.Не си спомням кой точно я е казал,но гласи следното:"Кажи това,което мислиш на мъдреца и ще ти бъде благодарен цял живот,кажи истината на глупака и ще те намрази.".Тогава си дадох сметка,че това е самата истина.Умния човек ще отдели необходимото за това време да анализира ситуацията и ще вземе възможно най-доброто решение какво да прави занапред.А другата категория хора ще реагират спонтанно,прибързано,егото ще надделее и дори няма да се замислят,с какво са предизвикали такова отношение. За себе си мога да кажа,че до преди няколко години бях изключително чувствителна и лесно ранима,но се научих да приемам обидите като възможност да се развивам като личност и подобрявам характера и ценностната си система със всеки иминал ден.От изключителна важност е ,обаче, да се научим да обичаме и одобряваме себе си,да се приемаме такива,каквито сме със всичките предимства и недостатъци,които притежаваме.Също така мисля,че дихателните упражнения са не по-малко важни ако наистина искаме да излезем достойно от всяка една ситуация.Усещането за спокойствие и контрол над себе си е просто неописуемо. Желая ви успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 5, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2006 От изключителна важност е ,обаче, да се научим да обичаме и одобряваме себе си,да се приемаме такива,каквито сме със всичките предимства и недостатъци,които притежаваме. И аз се присъединявам към отбора на тези, които са успели да преодолеят лесната си ранимост по този начин. На мен ми помогна и Лазарев. Благодарение на него осъзнах защо човекът, който се обижда е много по-агресивен от този, който обижда. Този, който се чувства обиден от дума или поведение всъщност е наранен от това, че поведението на другия не отговаря на неговия модел за "правилно" поведение и на неговите предварителни очаквания. Но този модел и очакванията са всъщност вид ограничаване на свободата на другия. Обидата може да се усети и ако другият волно или неволно докосне в нас болезнена струна, рана, която вместо да лекуваме, ние смятаме за "благородна чувствителност" и задължаваме другите да ни стъпват на пръсти, да се съобразяват с раната ни и да ни пазят. После, обаче, усещаме неискреност и неестественост в тях... която сме си "купили" с обидчивостта си. Понякога обидата ни връхлита неочаквано - тогава можем само да благодарим на този, който ни я е причинил - той ни е показал някакво слабо място, за което не сме подозирали, зависимост от нещо, която не сме забелязвали до момента... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Evi Добавено Ноември 6, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2006 Да,именно очакванията,които имаме към хората и нещата около нас са тези,които всъщност ни изиграват лоша шега.Те поставят рамки около нас,които само и единствено ние можем пречупим.Колкото по-големи очаквания имаме,в толкова по-голяма зависимост изпадаме.А това ни прави по-уязвими,по-слаби и раздразнителни,което ни кара да вземаме необмислени и прибързани решения,за много от които по-късно съжаляваме.Мисля,че е важно да се научим да приемаме хората и нещата около нас такива,каквито са,да правим най-доброто,на което сме способни в момента без да мислим за резултатите.А това,което трябва да се случи,то просто ще се случи,и при това в най-подходящия момент. Желая ви успех Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 23, 2007 Доклад Share Добавено Май 23, 2007 Аз мисля, че когато някой е обиждан, (което е различно от обиден), то той трябва да реагира; да не "преглъща". Едно чувство не трябва да бъде потискано при никакви обстоятелства. Така е и с гнева, така е и с любовта. Трябва да разберем, че другите са различни и тази различност е добре да бъде уважавана и осмисляна. Да позволим на всеки да бъде такъв, какъвто е. Има хора всякакви и много от тях няма да ни харесват, а дори напротив. Но, това е ситуацията и тя няма да се промени. Ако сме уверени в себе си и ако имаме достатъчно добра самооценка, няма нищо от което да се обидим, а само да се замислим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.