Можем ли да се доверим на сетивата си?

[Диана Илиева]

Съгласна съм със Станимир. По реакциите на хората, особено в конкретния, текущ момент, не може да се направи точен извод - в болшинството случаи реакциите на хората са неадекватни, в смисъл всеки от нас реагира по-малко или повече изкривено, съобразно собствените си предразсъдъци, страхове, комплекси, мироглед...

Според мен истинския ориентир за това "какви ги вършим" се вижда/осъзнава по-късно, по резултатите в живота ни.

...

И започвам да си мисля доколко нашите общочовешки критерии за любов, доброта, съпричастност отговарят на реалността. Най-големият шок в моя живот беше моментът, в който осъзнах, че безрезервната любов, приятелство, доброта не само не водят до същата ответна реакция, но и са наказуеми. Например, когато бях на 17-18 години се запознах "случайно" с едно момиче по работа. Сближихме се бързо, тя сподели, че е напуснала семейството си, защото майка й е женена втори път и не се чувства желана там. Нямаше къде да живее, нямаше работа, нито пари. Поканих я вкъщи, въпреки че родителите ми бяха против и имах доста конфликти с тях. Остана да живее няколко месеца при мен. Резултатът беше, че тя намери емоционална утеха в тогавашният ми приятел, а след като приех и това, защото не можех да я изгоня, след време тя изчезна без дори да се обади повече, без адрес, без телефон.

След поредица от подобни случки човек започва да се пита дали наистина любовта и добротата ще спасят света... защото по нищо не изглежда да е така. После, в критични за мен моменти аз получих подобна помощ, сякаш от небето. И едва наскоро осъзнах, че не е задължително да получим ответ оттам, където сме вложили любов и доброта, нито пък непрекъснато да се случва това - случва се, когато наистина имаме нужда от помощ и тогава получаваме толкова, колкото сме дали.

Да, разбирам, че не е приятно човек да преживее подобна случка, но в такива ситуации винаги се сещам за това, как Исус Христос излекувал 10 човека, всички станали и си тръгнали, само един от тях се обърнал да му благодари и също си тръгнал.

Ето, във втория абзац ти сама казваш, че след време ти си получила същата помощ - в природата нищо не се "губи", ако мога така да се изразя. И наистина любовта и добротата ще спасят света

[Васил]

Темата за реалността и сетивата отдавнa вълнува човешките умове. Всъщност, това е вечната тема за битието и съзнанието, залегнала като основа на всяка човешка философия. Всеки човек и общество явно или неявно изповядват някакво схващане по тези въпроси. Понеже често това е неявно и повечето хора споделят еднакво схващане (или парадигма, поради високото ниво на абстракция) по въпроса, то схващането остава несъзнавано. Когато човек се сблъска с това схващане в явен и формализиран вид, на него му се струва странно и безсмислено самото му обсъждане.

Истината или реалността по дефиниция съществуват. Кой ги е дефинирал? Бог? Човешкият ум/ съзнание? Има ли истината самостоятелно значение извън човешкото съзнание? Над тези и много други въпроси философите са мислили от хиляди години насам.

"Истината ще ви направи свободни" - твърди нашият Спасител, а Учителя го повтаря многократно (например тук). Според Учителя, постигането на Истината е един непрекъснат процес на човешкото битие, който осмисля Живота. И понеже Животът е безкраен и по разнообразие и по време, то и постигането на неговата цел - Истината - е един непрекъснат и безкраен във времето процес. Всъщност, според Учителя, Истината се намира извън времето и пространството.

Това е един индиректен подход към дефиниране на истината (за реалността). Защо великите Учители предпочитат индиректния подход? Вероятно, защото в случая е единствено възможния. Всеки сам трябва да достигне до своето разбиране за Истината и Реалността. Приемането на нечие твърдение наготово не дава усвояване на неговата дълбинна структура. С други думи, истината не може да бъде облечена с думи.

Според Джиду Кришнамурти, Истината за света и външната реалност изисква преди всичко себепознание. Достигайки до пълно разбиране на процесите, които ни позволяват да мислим и живеем, ние можем да достигнем до Реалността като такава.

С други думи, тръгнем ли да познаваме реалността, налага се да поемем едновременно по два пътя и "навън", и "навътре". Само по този начин, чрез балансирано напредване едновременно в двете посоки, ще можем наистина да постигаме нещо, приближавайки се към Истината за единната Реалност.

В този смисъл изучаването на естестени науки и в частност Философия, както и вътрешната работа, са еднакво необходими. Вътрешна работа без външна и обратното губят своята ефективност по отношение на постигане на Истината. Според мен, доколкото философският подход е един от външните пътища за докосване до Реалността и доколкото сме философи пишейки, дотолкова има смисъл и участието ни в този форум в светлината на Реалността.

Редактирано Октомври 6, 2008 от Васил

[mvm]

но притежавам качества, които никой в семейството ми не притежава - например не мога да се сърдя, не мога да мразя, забравям лошите неща много бързо. Не мога да отказвам, понакога хората прекаляват и ми се качват на главата. Странно, но докато следвам собстевните си ценности си създавам проблеми - именно с доброто си отношение. Понякога не издържам, ядосвам се, държа се рязко - и отношенията ми с хората се оправят. Виждам, че при другите хора е обратното - те трябва да се учат да се държат добре, да помагат, да обичат. Аз обратно

и аз съм така.

Обаче не е лошо да ти кажа, като цяло резултатът е повече приятели и май никакви врагове. И общо взето като се ядосаш или развикаш, хората се замислят, защото това не е нормалното ти състояние и си вземат поука.

Затова никой не ти се сърди, когато ти си сърдита, а напротив, нещата се оправят както казваш

[Диана Илиева]

Темата за реалността и сетивата отдавнa вълнува човешките умове. Всъщност, това е вечната тема за битието и съзнанието, залегнала като основа на всяка човешка философия. Всеки човек и общество явно или неявно изповядват някакво схващане по тези въпроси. Понеже често това е неявно и повечето хора споделят еднакво схващане (или парадигма, поради високото ниво на абстракция) по въпроса, то схващането остава несъзнавано. Когато човек се сблъска с това схващане в явен и формализиран вид, на него му се струва странно и безсмислено самото му обсъждане.

...

С други думи, тръгнем ли да познаваме реалността, налага се да поемем едновременно по два пътя и "навън", и "навътре". Само по този начин, чрез балансирано напредване едновременно в двете посоки, ще можем наистина да постигаме нещо, приближавайки се към Истината за единната Реалност.

В този смисъл изучаването на естестени науки и в частност Философия, както и вътрешната работа, са еднакво необходими. Вътрешна работа без външна и обратното губят своята ефективност по отношение на постигане на Истината. Според мен, доколкото философският подход е един от външните пътища за докосване до Реалността и доколкото сме философи пишейки, дотолкова има смисъл и участието ни в този форум в светлината на Реалността.

Ето един отговор на последния абзац - цитат от книгата "Тибетското изкуство на живота" на Кр. Хансард:

" Религията и философията често причиняват по-голяма липса на щедрост, отколкото всяка друга човешка дейност. Те не са нищо повече от хладилни чанти, в които носим разхладителни напитки за душите си. Ако наистина желаете да усетите енергията, която може да трансформира страданието и да излекува дълбоко залегнали кармични модели в самите нас и в другите, трябва да знаете, че в целия живот съществува едно-единствено истинско учение: любов и доброта."

За мен няма "навън" и "навътре". Каквото и да вземем да изследваме/изучаваме, ще стигнем до едни и същи изводи. Въпросът е как го правим.

[maggee]

Съгласна съм със Станимир. По реакциите на хората, особено в конкретния, текущ момент, не може да се направи точен извод - в болшинството случаи реакциите на хората са неадекватни, в смисъл всеки от нас реагира по-малко или повече изкривено, съобразно собствените си предразсъдъци, страхове, комплекси, мироглед...

Според мен истинския ориентир за това "какви ги вършим" се вижда/осъзнава по-късно, по резултатите в живота ни.

Все повече се убеждавам, че реакциите на хората всъщност не са осъзнати - хората се движат на автопилот, а действителната двигателна сила е подсъзнанието. Повечето хора изобщо не осъзнават собствените си чувства и мотивация - нито този, който предизвиква една реакция, нито другият, който й отговаря.

В тази връзка наскоро осъзнах смисъла на това да насочваме усилията си в помощ на другите, когато сами имаме някакъв проблем. Преди време имах проблем, всички хора, с които се запознавах в този период бяха минали вече през доста подобна ситуация, преживяваха я в момента или им се случи в следващите няколко месеца от запознанството ни. Контакти предимно по работа, някои реални, други виртуални. В един момент човек, с който съм имала чисто делови отоншения, решава да си разкрие сърцето и ми разказва... моята история в леко модифициран вариант. След 2-3 такива случая се замислих много и открих, че всъщност са повече от двама-трима и че в този период всичките ми нови познати и аз имахме едно общо нещо - един конкретен проблем. В желанието си да помогна, споделях своите виждания, своя опит и понякога достигах до невероятни прозрения. И не само това - те бяха отговор на собствените ми въпроси. Въпросите, над които съм размишлявала толкова време, намериха отговора си чрез собствените ми мисли и думи, но отправени към друг.

И тогава разбрах какво се случва: според закона за подобието, подобното привлича подобно. Човек винаги се заобикаля с подобни на него хора, а в случая на проблемна ситуация това може да му бъде много полезно - да му позволи да види себе си отстрани. Друг е въпросът, че не винаги осъзнаваме какво се случва в нас, не винаги разбираме, че другият човек не се е появил случайно в живота ни и никога не бихме имали желание да приемем, че качествата, които не харесваме у другия, ги имаме и ние. А доказателство за това са, както казва Диана, резултатите в "реалния живот". Защото ако се запознаем с човек, който доста ни смущава и се чудим какво всъщност ни свързва с него, след като сме толкова различни, а пък сме попаднали в идентична житейска ситуация - нещата са повече от ясни, зад привидните различия стои нещо еднакво. И докато у себе си е трудно да го открием, у другите хора това е значително по-лесно. По това как се променят хората около нас, кои изчезват и кои се появяват, как де променят реакциите на едни и същи хора, можем да съдим какво става вътре в нас.

Тогава си казах - ще видя как с промяната на моя проблем, на моето емоционално състояние ще се променят нещата с околните хора. Действително, няколко месеца по-късно, когато вече се бях поуспокоила значително, в живота ми започнаха да се появяват изключително позитивни, оптимистично настроени хора. Затова мисля, че след като една теория позволява да се предвидят бъдещи събития, тя е достатъчно вярна.

Споделих наблюденията си с един приятел, а той ги потвърди: "Ти си огледало на околните, околните са огледало на тебе... подобното привлича подобно, огледалото отразява това което е срещу него, ти света, а света теб".

Съгласна със Станимир, че по ответността на околните човек може да провери собствената си любов. Проблемът е, че ситуациите са динамични, чувствата ни също и трябва непрекъснато да ги държим под контрол, защото колкото по-голяма е любовта, толкова по-големи са последствията от неправилно действие. Все пак, човек няма начин да разбере кое е правилно и кое не без опит. Така например на мен ми трябваха 4 повторения на една ситуация, при която само с мисъл, за няколко минути, предизвиквах разрив на връзката си с мъжа, който обичах. Става въпрос за ситуация от типа - заедно сме, всичко е прекрасно, разделяме се за новогодишните празници, при което на мен ми става тъжно, че не можем да бъдем заедно и си помислям колко е гадно това, как бих искала да бъда с него. Виждаме се след десетина дни и човекът буквално не може да ме понася - реално инщо не се е случило, не може да ми обясни защо, той самият не разбира и ме оставя с думите, че аз съм прекрасна, но не може да остане с мен. Това нещо се повтори 4 пъти, с малки модификации, при което накрая нямаше начин да не видя общия модел и да не се усъмня в себе си - очевидно, нещо нередно вършех аз и доста време и търсене ми струваше, за да разбера, че понякога една мисъл от този род е достатъчна, за да убие любовта (поне в моя живот). Вярно, след неуспешни усилия да възстановя връзката се отчайвах, успокоявах се и след няколко месеца мъжът сам се връщаше при мен. Но на кой средностатистически човек би му хрумнала идеята, че една мисъл може да съсипе любовта му??

Но и тези истории потвърждават, че другите винаги отговарят на нашите реални чувства и че любовта предизвиква любов, а агресията - агресия (осъзната или не). Може би от значение е и чувствителността на хората, енергийното им състояние.

С други думи, тръгнем ли да познаваме реалността, налага се да поемем едновременно по два пътя и "навън", и "навътре".

Да, или с други думи - без поглед навътре, изследването навън не би довело до резултат.

[Impulsa]

maggee ,при мен нещата се случиха по подобен на твоя начин,който описваш в началото на темата.Това,което аз усетих обаче е че съм до тук с мислите,мненията,оценките към хора,събития,минало,бъдеще и т.н. или поне ако го правя,то никога не мога да абсолютизирам.Това ,което не мога да определя,защото не е нито чувство,нито мисъл,нито емоция е само по себе си достатъчно и не се нуждае от обяснения,доказателства и потвърждения.Поне така е при мен.И ако допускам мисленето,то вече е някак съвсем различно от преди,като че ли в друго ниво.Сетивата естествено ги имам,но и те действат в друго измерение все още поддържани от мен като необходимост,или резултат просто на това,че имам и тяло (имам е силно казано).Но те ми носят наслада,понякога се забавлявам с техните заблуди и наблюдавам паралелно предишното си мислене за нещата,обременено от предрасъдаци,възпитание и др. илюзии.

Не разбрах защо се случи,не питам и не насилвам.Просто за това не може да се говори.Думите биха го опорочили,тъй като те са плод на съзнанието.

Сега тепърва се уча да живея по новия начин.Тепърва трябва да се науча как да съчетавам нещата,как да действам,при условие че знам,че това е бездействие в същността си.Да разбера,че макар и реките,планините,небето и всичко останало да са плод на сетивата,които не винаги съм имала и ще имам те съществуват по някакъв друг начин.Не е трудно,не е лесно,просто процес на който блаженно съм се оставила.

"Никога не обичай живота си повече от Истината.Това,което животът ти е дал,той ще ти го отнеме.И накрая ще останеш с една бедна радост в ръцете си.Това е най-многото,което животът може да ти даде.Само Истината може да ти даде Великата Реалност.Тази Реалност е Неизговорима.Това,което не можеш да изговориш,никога не можеш да го опетниш" Авалира

"Да мислиш какво е отвъд мислите,мислене е пак.От мисленето отстраних се и тъй установен съм"

"Чудно!Макар без нищо мое,всичко е във мен,помисленото и изреченото,всичко."

"Дете,искаш ли да си свободен,избегни отровата на сетивата.Търси нектара на истина,любов и прошка,на простота и радост" Ащавакра Гита

И последно за maggee една голяма , топла прегръдка

[Донка]

Да разбера,че макар и реките,планините,небето и всичко останало да са плод на сетивата,които не винаги съм имала и ще имам те съществуват по някакъв друг начин.

- Impulsa

На мен темата ми звучи: "На кои сетива можем да се доверим?"

Мисля, че съвсем несправедливо даваме право на Сетива само на общоприетите. Докато четях прекрасните ви разсъждения по темата, започнах да усещам, че към сетивата постепенно се присламчва и умът - т.е. този, който трябва да обработи (само!) информацията от сетивата.

Сега си давам сметка, че през много голяма част от живота си аз съм давала свръхприоритет на ума си, принизявайки истинските сетива и замествайки техните послания с умопостроения. Това означава, че съм давала оценки, определения, подреждала съм света по критериите на ума и на внушените ценности на обществото си - и най-безумното! смятала съм това за сетивата си.

Сега се доверявам на няколко сетива, за които нямам имена.

Първото е нещо като емпатия - когато човек се приближи и особено когато започне да общува с мен, усещам състоянието му - имам предвид дали е спокоен, радостен или напрегнат, дали е доброжелателно или враждебно настроен към общуването ни и т.н. Усеща се като лека вълна, която минава през мен. Отначало мислех, че това си е моето състояние, но много случаи ме убедиха в обратното. После си мислех,ч е умът ми обработва подсъзнателно информацията за положението на тялото, жестовете, изражението на лицето и очите, тембъра и интонациите на гласа. Постепенно изключвах експериментално всяко от тях и... вече му вярвам на това сетиво. Дори много ми помага в общуването и професията. Навреме получавам информацията за превъзбуденост или за опасения - за да мога спокойно и качествено да изградя моето собствено поведение и ситуациите, в които да преодолея назряващ или скрит проблем ...

За другите сега нямам време...

Вие притежавате ли подобни нестандартни (сега си мисля дали точно те не са ни основните) сетива, на които се доверявате?

Редактирано Октомври 8, 2008 от Донка

[Impulsa]

С оглед на казаното от Донка възникват следните въпроси:за ясновидеца докосването на ръката на човек,носи много повече отколкото на нас останалите.Това какво означава,че нашите сетива са закърнели или че те придобиват допълнителни функции или по-скоро помощни функции само ако сме развили една такава свръхсетивност.За това сетивата и тяхната функция от една страна не бива да се отрича,но от друга не бива да се преувеличава и възприема света като независеща свръх реалност.

Дори илюзиорен,не-реален този свят е плод дори ако щете на нашата фантазия.И като такъв не ни остава нищо друго освен да го обичаме без да забравяме,че все пак той е вид илюзия,помагаща ни да се определим,намерим и съберем в себе си.Непреувеличавайки неговата значимост не се привързваме към него по онзи болезнен начин.Само тогава остава чистата Любов.

[Венцислав_]

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_28464300

[Impulsa]

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_28464300

тоест

[Валентин Петров]

Хубав линк, Венци.

Тюринг машините са последователни, един недостатък който пречи да бъдат истински интелигентни.

Наиболее перспективным по тем временам направлением в теории познания было неокантианство Согласно его посылкам понятие "действительность" включало в себя "необозримое множество единичных явлений", независимо от того, представляют ли они действительность внешнего мира или внутреннюю действительность человеческого сознания, - это масса рядоположенных, следующих друг за другом элементов. И структурируется действительность не какими-то собственными закономерностями, но субъектом, который ее исследует. Именно "обработка" этого бесконечного, нерасчлененного, катящегося "потока событий" категориями, которые выработаны и накоплены наукой, дает картину мира. И всегда остается в силе положение, что как историческое, так и социологическое исследование не просто находит свой эмпирический материал, но формирует и одушевляет его, эксплицитно и "чисто" "связывая его" при помощи инструментария, который непроизвольно меняется от эпохи к эпохе, от культуры к культуре и от исследователя к исследователю. Заключаясь в конечном счете в целях, интересах и точках зрения. "Понять" - значит "объяснить" событие (ход действия и проч.), исходя из таких целей, интересов и точек зрения" [2, p. 592].

Для исследования социального действия это означает, что ученый, наблюдая и интерпретируя наблюдаемые явления, выстраивает определенную зависимость наблюдаемых элементов и предполагаемых мотиваций. И если ход действия, его развитие эту зависимость подтверждают (т.е. внешние явления выстраиваются именно таким образом, как предполагалось в конструкции исследователя), то мы имеем перед собой некоторую смысловую адекватность. Но даже и наличие такой адекватности смысла "в меру правильности причинного высказывания означает только доказательство того, что существует некая (каким-то образом вычисленная) возможность, что ход действия, демонстрирующий смысловую адекватность, фактически будет, как правило, обнаруживать (в среднем или довольно часто) эту вычисленную конфигурацию и сходство" [2, p. 592].

Этот подход очень долго не укладывался в сознании социологов-эмпириков именно в силу их неуверенности в вероятностном процессе познания мира.

Макс Вебер. Социальное действие

Много хубава тема и размисли.

[Креми (късметче)]

Мисля, че съвсем несправедливо даваме право на Сетива само на общоприетите.

Вие притежавате ли подобни нестандартни (сега си мисля дали точно те не са ни основните) сетива, на които се доверявате?

Да подходим към сетивата от друга посока - откъм сетивните органи, които ни е известно. че притежаваме. С огромна благодарност да ползваме обичайните им възможности . Да не забравяме, че има достатъчно примери в света за разширяване на техните функции. Ако желаем и сме в състояние да ползваме разширени функции, това ще се случи. Но от друга срана Универсумът не търпи разхищение.

Комбинацията от сетивността на общоизвестните сетивни органи , преминавайки през ума, или през сърцето, или най-често (и най-добре) и през двете, дава огромно количество информация за света. Ако я ползваме по подходящ начин и се окаже, че в даден момент не е достатъчна...( Поклон пред хората, които са стигнали такова ниво на развитие и организация не времето и др. фактори !)...тогава едва бихме имали правото да си пожелаем отключване на нови сетива, т.е. активиране на други сетивни органи.

Ако сме наясно със себе си , дали имаме потенциала да ги ползваме. Това е огромна отговорност.

Мисля, чв това, за което се говори в по-горните постове, е разширена сетивност

или комбинирана разширена сетивност на няколо органа.

[maggee]

Вие притежавате ли подобни нестандартни (сега си мисля дали точно те не са ни основните) сетива, на които се доверявате?

Дали говорим за сетива или за ниво на съзнание всъщност? Ходът на разговора ми напомни индийската концепция за чакрите като нива на съзнание - лотосови цветчета с определен брой листенца, и за пътя на духовно развитие като поетапно разтваряне на листенцата на тези цветчета. Тоест, всеки еволюционен етап е свързан с възможност за възприемане на допълнителен енергийно-информационен поток с по-висока вибрация, което пък на практика е свързано с разширяване на съзнанието, по-добро усещане и разбиране на света като цяло, в частност на хората.

В този смисъл "реалността" грубо се определя от основното ниво на развитие на човека - човекът, за който основен проблем е физическото оцеляване (Муладхара), трудно ще разбере другия, който се въодушевява от идеята да замени миналогодишния модел Мерцедес с тазгодишния (Свадхистхана). Човекът, на който се налага с труд и борба да си проправя път през живота, за който светът е враждебно място (Манипура), няма да повярва на човека, пред който светът просто се разтваря и му дава от всичко желано (Анахата). И ако на човека на ниво Манипура се налага да усвои методите за контрол върху света, за човека на ниво Анахата задачата е точно обратна - да се откаже от контрол върху света. Тоест, на практика, макар и в един общ свят, всеки от нас живее в собствения си свят, където всичко е много специфично и различно.

Напълно съгласна с Късметче.

[maggee]

но притежавам качества, които никой в семейството ми не притежава - например не мога да се сърдя, не мога да мразя, забравям лошите неща много бързо. Не мога да отказвам, понакога хората прекаляват и ми се качват на главата. Странно, но докато следвам собстевните си ценности си създавам проблеми - именно с доброто си отношение. Понякога не издържам, ядосвам се, държа се рязко - и отношенията ми с хората се оправят. Виждам, че при другите хора е обратното - те трябва да се учат да се държат добре, да помагат, да обичат. Аз обратно

и аз съм така.

Обаче не е лошо да ти кажа, като цяло резултатът е повече приятели и май никакви врагове. И общо взето като се ядосаш или развикаш, хората се замислят, защото това не е нормалното ти състояние и си вземат поука.

Затова никой не ти се сърди, когато ти си сърдита, а напротив, нещата се оправят както казваш

Намерих нещо по въпроса:

Северен възел в Лъв / 5 дом

Хората със северен възел в Лъв са прекарали много животи, наблюдавайки отстрани действията на другите. Те са били учени, наблюдатели, хора, които са жертвали личната си индивидуалност в името на общочовешки каузи и идеали. Те са свикнали да свързват своята творческа енергия с мечтите и копнежите на другите, без да обръщат внимание на собствените си нужди и желания. Функцията на егото е да поражда желания и да свързва нуждите и копнежите на индивида с тези на останалата част от света. Егото буквално определя посоката, в която човек иска да върви. С негова помощ се вземат решения и се активира волята. Родените с лунен възел в Лъв са имали много минали животи, в които надмощие у тях е вземало "свръхегото", основано на "трябва" и "би трябвало" - нравствеността, диктувана от обществото, семейството, религията или осъзнаването на общочовешките идеали. В резултат на това те са загубили контакт със собственото си его - чувството за себе си като индивиди с лични нужди и цели. Те имат усещане за своите инстинктивни импулси и за своето "свръхего", но не го разбират като посредник между двете. Така те имат склонност да се люшкат между поведение, което е прекалено добронамерено и позволява на другите да ги тъпчат, и избухват в гняв, когато с тяхната честност е било злоупотребено. Дори не разбират какво се случва и им е трудно да обяснят своето недоволство на себе си или на другите.

В това прераждане родените с лунен възел в Лъв са тук, за да развият съзнателно своето его до една здравословна степен. Тяхното предизвикателство е да го сторят като свържат онова, което получават от своето свръхего, с онова, което им подсказват вътрешните импулси. Например те могат да кажат: "Зная, че не бива да ти се ядосвам, защото ти си имал тежък ден в работата, изморен си и просто искаш да забравиш всички хора, с които си се сблъскал. Но аз много се разстройвам, когато се прибереш в къщи, вземеш вестника, разположиш се пред телевизора и само мълчиш. Аз искам всяка вечер да отделяме известно време, за да се грижим един друг и да подхранваме връзката си." След като веднъж тези хора са изрекли на глас своята истина и онова, което чувстват, без да цензурират думите си, те започват да развиват чувство за своята уникална индивидуалност. Това изисква невероятен кураж, но е единственият начин да се превърнат в завършени личности, твърди и изпълнени с жизненост. Когато те срещнат своето свръхего и вътрешните си импулси и изразят волята си по един изпълнен с обич, но твърд начин, веднага се появяват и творческите решения, тяхното его става по-силно и другите започват да обръщат внимание на онова, което казват. Ако чувствата им не са в съзвучие с тези на другите, тогава как хората могат наистина да ги опознаят и да им дадат онова, което искат?

"Астрология на душата", Жан Спилър

[Донка]

Ценна мисъл за деня:

Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства интелигентни същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни бутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата у човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече. (Беинса Дуно)

Как разбирате петте свята, с които ни свързват всяко от сетивата (чувствата)? Какво представляват интелигнетните същества и по какъв начин те ни "подбутват" - какво им пречи да ни подбутват?

[maggee]

Ценна мисъл за деня:

Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства интелигентни същества ни побутват. Бутнат ли ни те, ние се радваме и веселим. Щом не ни бутнат, ние се чувстваме изолирани, скръбни, нещастни. Чувствата у човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече. (Беинса Дуно)

Как разбирате петте свята, с които ни свързват всяко от сетивата (чувствата)? Какво представляват интелигнетните същества и по какъв начин те ни "подбутват" - какво им пречи да ни подбутват?

Сетивността е езика, на който светът разговаря с нас и ни предава информация, отговаря на това, което ние изпращаме към него - сетивата осигуряват обратната връзка. Струва ми се обаче, че чувствата, усещането за единство със света или изолираност от него идват от шестото чувство - онова, което си няма сетивен орган (или поне не общопризнат).

Именно чувствата ни ни подбутват - денят е слънчев, би трябвало да ти е слънчево, но не ти е - защо си облачен? Радостното чувство, щастливото усещане е индикатор, че сме там, където трябва, че сме чисти пред себе си - пред тялото, душата и духа си. Нещастието ни ни кара да търсим причините, пътя към щастливото състояние - ако нещастието не успее да подбутне човека да търси пътя към щастието, няма какво, явно е пътник. Хората, които умеят да разбират чувствата си и да им е доверяват, имат сигурен пътеводител, защото чувствата идват от душата. Хората, които не си позволяват да изпитват чувства и ги овладяват с разума си, се обричат на прекрасно подреден, разумен, обмислен и скучен живот, в който творчеството и любовта са несъществуващи неща. При тези хора шестото чувство атрофира, следователно като не може да го "подбутват" по този деликатен начин, чрез чувство, го "подбутват" чрез другите пет - удари по тактилните рецептори, грозни гледки за очите, лоши думи за ушите, вкиснали ястия за вкусовите рецептори и смрадливи миризми за обонятелните... Човек винаги има избор да приеме света за "смрадлив" и "вкиснат" и да продължи да му се наслаждава или да си зададе въпроса ЗАЩО? А в момента, в който този въпрос се появи и умът се устреми към отговора, душата се събужда и му дава отговора - чрез своите чувства, чрез усещанията за добро и лошо, за правилно и неправилно, за красиво и грозно. И светът отново става приветливо място.

[Дао]

Сега... Да видим дали ще мога да го изразя някак. Малко е съмнително, но...

 

Човешкото същество винаги е било сетивно и точно такъв му е бил замисъла. Нещо повече, в противен случай не би имало никакъв начин да съществува. Говоря и за първоначалния чист микрокосмос. Особено за него, впрочем.

И все пак, от сетивност до сетивност има разлика. Аз бих казал, че най-важната перцепция е вкусът. А възприемащият орган е разумът.

Ето сега как всичко ще си дойде на мястото...

Създаването на човека и света е процес, който Творецът не може да извърши сам. Така той не би направил нищо живо и осъществяващо се.

Когато той е проектирал своите умалени образи, чрез мисъл-излъчване на себе си от себе си и така е създал първоначалния човек, той по-скоро го е заложил само като възможност. Нещо като полу-изява. За да продължи процеса в живот и творчество, е било необходимо всеки микрокосмос да приеме в себе си божественото излъчване и неговото намерение и един вид да го вкуси в себе си. Именно затова е съществувал и първообраза на разума. Чрез него съществото е вкусвало божествения импулс и след като му се е услаждал, го е излъчвало мисловно на свой ред от себе си, чрез което е създавало своята собствена проявеност, тоест, завършвало е себетворението си, а от там насетне и самия свят.

 

Но тогава не сме се доверявали на сетивата си, а само на самия Живот. Сетивата са били просто един резултат и инструмент.