ris_78 Добавено Септември 18, 2008 Доклад Share Добавено Септември 18, 2008 Не искам да поставям на въпрос моментната лудост на хората макар да е къде по-приятна.Надявам се да получа отговор на въпроса, макар и не в конкретности. Как да се държи към хора които не са добре психически.Много широко понятие.И до колко и как това заболяване се отразява на душата? Ако разгледаме въпроса под друг аспект,макар и не лудост ,но свързан с функционирането на мозъчната дейност може да се постави и като: човек с забавено развитие-интелектуално ,как се развива духовно? Може би по обобщено каква е връзката между разум и душа и как можем да помогнем в ежедневието на такива хора? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 19, 2008 Доклад Share Добавено Септември 19, 2008 Как да се държи към хора които не са добре психически.Много широко понятие.И до колко и как това заболяване се отразява на душата? Доколкото можем като към всички останали. Без свръхдемонстрация на емоции - доброто ни отношение към тях рано или късно ще бъде усетено. Разбира се трябва да сме по-толерантни и точно да преценим очакванията си (т.е. техните възможности), да се отнасяме с търпение и разбиране. По възможност е добре да се изразяваме кратко и ясно; да сме настоятелни, но без да се чувстват притиснати. Ако разгледаме въпроса под друг аспект,макар и не лудост ,но свързан с функционирането на мозъчната дейност може да се постави и като: човек с забавено развитие-интелектуално ,как се развива духовно? Може би по обобщено каква е връзката между разум и душа и как можем да помогнем в ежедневието на такива хора? Не може да се каже, че хората със забавено интелектуално развитие се развиват духовно. Най-често става въпрос за изплащане на карма - тяхна и на техни близки. Душата няма възможност да се прояви чрез умът за да можем да говорим за развитие; липсва и отговорност за действията. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Мисля, че тук въпросът е зададен по-скоро за взаимотношението разум - Дух. Има едно сравнение, кото харесвам, защото е достъпно и точно: ако разумът е компютър, Духът е потребителят зад компютъра. В този смисъл компютърът може да е повреден поради неправилно боравене ( в минал/и живот/и). А може и да са направени някои ограничения, които биха предпазили потребителя от неразбираеми теми ( като родителски контрол при комп.). Така вниманието на Духа се насочва към други реалности, които са неразбираеми за нас, действащите в мрежата. Обаче тези други дейности може и да са развитие за него, встрани и далеч от това , което ние наричаме развитие. (Например ако играем в мрежа и аз прекъсна играта, за да си полея цветята, на вас може да не ви хареса , но цветята ще са доволни. Какво от това, че вие не виждате моите цветя през вашите компютри? Някога може би ще си инсталираме камери .) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Да, ама Духът има нужда от тяло чрез което да се прояви. Без тяло няма съзнание. Може да не е физическото, а умственото или дори будхичното, но трябва да има тяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Да, ама Духът има нужда от тяло чрез което да се прояви. Без тяло няма съзнание. Може да не е физическото, а умственото или дори будхичното, но трябва да има тяло. Е, добре, да прецизираме примера: Прекъсвам играта, за да се свържа с някого в скайп. Пак съм на компютъра - в тялото, но насочвам разума си в непозната за другите посока. ........ Все пак това е само сравнение. Ако пак не е разбираемо, ще поправям. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 26, 2008 Доклад Share Добавено Септември 26, 2008 Здравей, ris! Въпросите, които поставяш в тази тема са много интересни. Първият въпрос: Как да се държи към хора които не са добре психически.Много широко понятие.И до колко и как това заболяване се отразява на душата? е по-скоро за подфорума „Психология и психотерапия“. Понятието хора които не са добре психически е много широко. Както обикновените болести, така и болестите на психиката, разума, са в голям диапазон. Може това да са страдащи от неврастения, депресия, различни страхови неврози... Процентът на попадналите в тази категория е според мен по-голям в сравнение с абсолютно здравите психически хора. Напрежението в което живеем, докарва първо заболяване на психическа основа, а след това и на физическа. Станимир е дал много добър отговор за това как да се държим с човек, който е лабилен психически. Доста е трудно. Още повече, че обикновено нервността е доста заразна. Така поне съм забелязала. Ако човека с който живеем страда от някакво психическо заболяване или просто е „нервен“, то понякога тези нерви се прехвърлят и на нас. Прекрасен пример за правилна реокция при агресия на човек, психически неуравнесен, дава Силвия в темата „Жестокост“ ( „Човешките взаимоотношения“). Но за такава реакция се изисква на първо място голямо количество любов към хората, самообладание, дори смелост, за да се доближиш до изпаднал в криза човек и да го прегърнеш. Обикновено 90% от хората съм забелязала, че на такива случаи реагират или с агресия , или се стремят да се измъкнат по-надалече от буйстващия. Към понятието хора – зле психически се причисляват и тежките случаи на шизофрения, циклофрения и др. Тук проблемът вече е много тежък за непознаващите тези заболявания. Да се живее с човек, болен от тези болести е много трудно и е голямо изпитание за любовта ни. А може би и за кармическата ни равносметка. Моето мнение разбира се е на лаик. Във форума има хора, които могат да споделят професианалния си опит и да дадат съвет. Другата част на въпроса: Ако разгледаме въпроса под друг аспект,макар и не лудост ,но свързан с функционирането на мозъчната дейност може да се постави и като: човек с забавено развитие-интелектуално ,как се развива духовно? отива тематично според мем към подфорума „Езотериката“ и трябва да си призная, че ми е по-интересен. Наистина – какво става с душата на такъв човек? Спи ли? Или се мъчи да изпълни житейската си мисия въпреки тежките условия при които е поставена? Късметче прави аналогия с човек и компютър. На мен ми идва на ум една друга аналогия – шофьор (душата) и кола (физическото, виталното и астралното може би тела). Душите на психически увредените хора ми приличат на шофьори, каращи повредени коли. Понякога за това е необходимо много по-голямо умение. Може би някои от тези души имат за задача да се докажат именно при тези условия за да преминат на едно по-високо ниво. Всъщност има най-различни случаи при психично болните хора. Някои са любвеобилни и е приятно за човек да живее до тях. Спомням си героите от култовите филми „Rain Man“ и „Forrest Gump“. В това отношение прекрасен е и филмът, който често въртят по Hallmark - „Моето небе в Луизиана“ („My Louisiana Sky”). Някои от тези хора, като че ли са носители на много възвишени души, на които е трудно да „кормуват“ физическото (астрално) тяло. Но има и други, за които понякога си мисля, че телата им са обитавани (временно или постояно) от паднали духове. Тук навлизам във съвсем други води – обладаване и екзорсизъм, така че спирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.