Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силата на положителното мислене


Recommended Posts

  • Отговори 127
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

По повод на друга тема във форума се разрових в книги, които съм чела преди известно време. Там попаднах на тези правила за всеки ден, които ви предлагам тук. Мисля, че ще помогнат за положително мислене. :rolleyes:

Правила за всеки ден:

-Радвайте се.

-Хранете се, когато сте гладни. Яжте, което ви е вкусно.

-Спете, когато ви се спи.

-Виждайте се само с онези, с които искате да се видите.

-Не трупайте пари и разни метали. Не използвайте сумата само за собствени нужди. Купувайте книги. Не позволявайте да ви плащат сметките.

-Хранете уличните котки и кучета. Трохите - на врабците и гълъбите.

-Не мразете, дори и да ви излъжат и ограбят.

-Възприемайте малките дребни неприятности с радост.

-Възприемайте болестите като коректив. Огледайте се какво не е наред в поведението и взаимоотношенията ви.

-Работете макар да се изморявате.

-Не осъждайте когото и да е за каквото и да е.

-Не отказвайте помощ за каквото и да е .

-Нищо и никой не е в състояние да ви навреди, ако вие не допуснете това.

-Не си измисляйте идоли.

-Говорете само истината или онова, което считате за истина. Вие само сте длъжни да кажете, разбира се, ако ви попитат за това.

-Не спори и не убеждавай. :thumbsup2:

Ирина

Ирина е псевдоним на Петя Димитрова, която е автор на "Облачният шаман";"Ти ставаш неуязвим";"Посетители от отвъдното".

Линк към коментар
Share on other sites

Като цяло съм съгласен, но на някои места правилата ми звучат директивно, животът е много по-богат и ситуациите изискват съответно адекватна реакция - предписания, които да важат еднакво за всички случаи, няма или са много малко...

Линк към коментар
Share on other sites

Приятели, при мен, пусто да остане, е ТОЧНО ОБРАТНОТО!!!

Ако за нещо се притеснявам, ако го мисля, ако си го"претакам" на ум, то ми се разминава или завършва благополучно. Кото че ли с това си притеснение съм моделирал реалността в положителна за мен насока...МОЛЯ ВИ ПИШЕТЕ, ТОВА НОРМАЛНО ЛИ Е?

Даже често ме обвиняват, че "нямам положително мислене" , че съм "черноглед", че "Ето, ти толкова се притеснява, пък то виж как добре стана" - пък аз си мисля СТАНА, ДА, ЗАЩОТО СЕ ПРИТЕСНЯВАХ" ...

Линк към коментар
Share on other sites

valentinus,

Не си единственият. И аз непрекъснато се притеснявам кое как ще стане. Даже съм се самоопределила като песимист, който е вечен оптимист. Защото на моменти съм като песимистите: ами, ако, дали, какво? По този начин си осигурявам и друг поглед върху нещата, което ми дава и вътрешната нагласа за най-правилното решение. А когато интуитивно си осъзнал кое е най-правилното, макар на пръв поглед и най-невероятното или неразумното, решението е по-лесно. Мисля, че когато така го 'умуваме' едно нещо и искрено желаем то да има благополучен (с други думи положителен) край, това си е пак положително мислене.

А практиката при мен се състои в следното: ако денят е успешен и всичко е ОК, както се казва, благодаря на Господ и си пожелавам да имаме повече такива хубави дни. Ако е било тежко се мотивирим с мисълта, че утре ще сме по-добре от днес. Колкото и да е тежък проблема, все ще го преборим.

Желая успешна седмица на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

И аз Ася благодаря и за доброто и за лошото. Все пак всичко е част от живота. Пожелавам вътрешното щастие да не угасва, както и усмивките :sorcerer::thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: "Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора." Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ти ще станеш дежурен. И тъй разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото на този стадий на който се намирате вие нямате още никаква воля. Казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго - това не е воля.

Великата майка

:thumbsup: :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Ей, Донке, това е гениално. Всички марсови личности ти благодарят за този цитат. Веднъж и те да бъдат разбрани, че си имат задача де.

Аз имах една Учителка (пиша с главна буква, защото става дума за духовно учителство). Овен. Като свети, свети целият свят. Душата ще ти стопли и в най-големия мраз. Като се изнерви само леко, треперят стъклата на прозорците. Огнена работа. Аз с мойте Лъвове съм подобна, ама по-трудно се паля (вервайте ми). Веднъж само пък с нея се поскарахме. Не знам как не се срути сградата. Огнена работа. Ама и за тази работа си има място на тоя свят. Докато едни задържат, други поемат и изчистват. Като гръмоотводи. Всеки със задачата си.

П.П. Тази същата жена ми беше разказала веднъж нещо. Как дошли някакви духовни личности от запада в България да си правят ашрам. Много високочакрови и високочестотни едни такива. Изтънчена работа. Да, и познайте какво им се случва през първите дни на ашрама? Изпокарват се за първи път в живота си като луди. И тази жена ще си я спомням винаги с една реплика, която не само във връзка с тази ситуация е изричала: ти не си си смелил камъните там долу, пък къде си тръгнал нагоре. Айде смели си първо всичко, пък после давай нататък. Човек, който не се е гневил как да се научи да прощава? А който не е мразил, как да обича? (Това последното пък е от Дънов)

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Валентин Петров за поместения цитат в темата за Свободната воля! :thumbsup:

Тъй, за да имаме живот, трябва да имаме познание, а за да имаме познание, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля.

:thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Следователно първото нещо: ще примирите всичките противоречия в себе си! Аз ви казвам великата истина: Не мислете зло в себе си! Всичко в света е добро. Като казвам „всичко“, разбирам вътре всичко е добро. Не мислете за външните проявления на живота. Учете се от Природата и вижте как някой път тя изказва най-хубавите неща с най-нечистата материя.

..........

Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света, това е съмнението. Най-голямата подлост в света, това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите, ни помен да няма! Тъй е писано! Няма нищо по-жестоко от това да се съмнявате! Нали ние ще се приближаваме към една наука на опитите, а не тъй, както вие си мислите.

...........

Сега ви казвам кои са отрицателните черти, за да ги избягвате. Защо не трябва да ги имате? С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе се опропастявате. Нищо повече!

...........

И тъй, да няма никакво лицемерие! Всякога можем да бъдем в контакт с туй, от което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда за съграждането на нашия ум, за съграждането на нашето сърце и за съграждането и развитието на нашата воля. Тия неща са необходими в градежа на нашия живот още сега, още днес.

Петър Дънов-"Смисълът на противоречието" :thumbsup:

Съмнението винаги ли е такова зло, както е описано? Има ли човек, който изобщо да не се съмнява? И после ако аз подтисна съмнението в себе си, няма ли това да бъде лицемерие? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич. Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа и кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам!” Каквато грешка е допуснал или каквото поведение има даден човек спрямо вас, в същото такова положение сте и вие по отношение към Господа. Господ и досега не си е изменил поведението спрямо вас, Той ви обича. Започнете да движите мисълта си от вас до Господа, а после преминете от себе си към другите – към човека, когото мразите. Тази обич, която има Господ към вас, ще мине от вас към другия човек и той ще се постави в същото положение спрямо вас, в каквото сте и вие към Господа, т.е. в съзнанието на този човек ще се създаде същото отношение.

Съхранение на душевната енергия

Положителното мислене ни помага да усетим единството си със ситуацията и с гледната точка, противоположна на нашата. И не само - може би то влияе и върху усещането за единство на другите участници в средата ни.

Отначало си мислех - какво от това, че аз ще мисля положително - това няма да повлияе на мисленето на другите. Но бях изумена колко бързо се променя и състоянието и отношението на хората около мен без аз да правя нещо особено. Може би положителните мисли предизвикват отделяне на положителна енергия и то насочена към "дразнещия" обект - тя "повишава температурата" и успокоява, може би и постепенно ни хармонизира...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Това да мислиш положително, е не само противоположност на мислене с отрицателен заряд, а е нещо в повече от него, като вид разчупване на линейността на мисловния процес. То и самите знаци го показват - отрицателното мислене е линейното мислене - двупосочно - само с два варианта - да и не. Но се губи същността - липсва онова, което е между да и не. Губи се средината. И се изпада или в единия, или в другия край - все крайности. И се изгубва истината. Не са случайни думите "Там, където са двама в Мое име, там съм и Аз." - откровение за това, къде се намира истината. А тя не е в крайности.

Да мислиш положително означава да разшириш хоризонта на ограниченото си личностно мислене - да окачиш нови параметри на скучното двупосочно течение на мисълта си от едната до другата крайност и да поставиш съзнанието си в различно, в друго измерение. Но това не означава отрицание на каквото и да е с отрицателен заряд, а напротив - положителното мислене включва в пълнота и него - това е истинското положително мислене.

Знакът + e като кръст, който съдържа в себе си и минуса, не го отхвърля, напротив - признава го равностойно, поставя го на равна нога, приютява го присъщностно, интегрира го, но му допълва нещо качествено различно - нови посоки - вертикали, сочещи колкото дълбоко, толкова и високо. Иначе, ако някой отхвърляйки отрицателното мислене, си въобрази, че мисли положително, да му кажа, че е в огромна грешка - той само е изправил знака минус да стане от хоризонтала вертикала, но това не е знак плюс в пълнота, а отново знак минус само че двупосочността от ляво-дясно е сменена с горе-долу - пак двупосочност и нищо друго, само посоките са сменени. Самият факт на отхвърлянето на отрицателността в нас е по същество най-силната отрицателност, най-закопаващото отрицателно мислене, само че маскирано като положително. И именно затова е закопаващо - бълнувайки, че отива нагоре, това мислене праща човека на дъното - щото нали, посоката там е горе-долу.

Плюсът/кръстът/ е приемане, а не отхвърляне. Дънов е обяснил точно това с горния цитат. Той не казва в метода, който дава, да мислим "Господ ме обича само, ако не греша, ако съм безгрешен, ако мисля положително", а напротив - той обхваща отрицателността и я оцветява съвсем различно с мисълта „Господ при всичките ми грешки ме обича..." И продължението на тази велика, според мен, мисъл, е истинското положително мислене - "Започнете да движите мисълта си от вас до Господа, а после преминете от себе си към другите – към човека, когото мразите" - движението от себе си до Господа е вертикала на плюса, който не отрича, а само извисява движението от себето към другия човек - хоризонтала - първо го приема, после го разнищва, огъва го, разчупва го, завърта го, преобръща го, за да намери центъра, средата, точката на единението - там, където истината се намира.

И тогава именно минусът е превънат в истински плюс.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Съмнението винаги ли е такова зло, както е описано? Има ли човек, който изобщо да не се съмнява? И после ако аз подтисна съмнението в себе си, няма ли това да бъде лицемерие? :hmmmmm:

Може би има, макар и малко хора, които не се съмняват. Но аз също мисля, че съмнението много ни пречи. Като го противопоставям на вярата. Вярата в себе си, вярата в доброто, вярата в хората и т.н.

Колкото до лицемерието, аз лично не го прилагам и не го приемам. По- добре да премълча, но не и да се преструвам. Колкото до общуването ми с другите, си казвам, че с почти всеки мога да намеря обща тема. :rolleyes:

Редактирано от Роси Б.
Линк към коментар
Share on other sites

За истинско положително мислене можем да говорим само при този човек, който е познал Любовта като Основа на цялото битие и като Сърцевина на собственото си същество. Умът на такъв човек започва да гледа през очите на Любовта и мисълта му се извисява и превръща в действителна творческа сила, в светлина без сенки, отвъд всякаква дуалност - абсолютно доброжелателна, безкритична, доверяваща се. Обикновено казваме за такъв човек, че е склонен да идеализира нещата и да гледа на света през "розови очила", но това не е идеализация, а способност на мисълта да се извиси и да проникне в по - висша реалност, която е недостъпна за хора с негативно и деструктивно мислене. Това положително мислене, което се корени в Любовта, обединяваща всички неща в едно хармонично цяло, е благодатна почва, в която естествено израстват различни дарби и способности. В този смисъл положителното мислене не е въпрос на дисциплина, традиция и навик (както е при американците), а въпрос на себепознание. Ако не си достигнал до Полето на Любовта, тогава твоето положително мислене е само фасада - повърхностно, без корени, лишено от действителна творческа сила, в известен смисъл дори лицемерно.

Линк към коментар
Share on other sites

Никога не съм мислела положително, предпочитам да съм песимист или реалист.

Но има още нещо, понятията за положително и отрицателно са толкова размити, че и най-положителното мислене може да доведе до плачевни резултати. Предпочитам да мисля според ситуацията на деня.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, за мен премълчаването на някаква мисъл, която ни е споходила и която сме допуснали в главите си, е най-отявлената форма на лицемерие.

Когато един човек не променя мислите си и си въобразява, че това е някакъв вид стабилност, целенасоченост или силна воля, той изпада в илюзия за своята положителност, а в същото време се е вкаменил, през него не преминават най-разнообразни мисли, а еднотипни, които го натикват в схеми, в шаблони и в матрици на стереотипа.

----

Мона, веднъж ти казах, че този, който обявява "не вярвам", всъщност, вярва най-силно. Така и с твоята ситуация с мисленето. А аз мисля :P , че вече достатъчно добре те познавам, за да зная какъв позитивен човек си ти и колко е положително твоето "отрицателно" мислене.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

За истинско положително мислене - ......това не е идеализация, а способност на мисълта да се извиси и да проникне в по - висша реалност, ....обединяваща всички неща в едно хармонично цяло, е благодатна почва, в която естествено израстват различни дарби и способности. В този смисъл положителното мислене не е въпрос на дисциплина, традиция и навик (както е при американците), а въпрос на себепознание. ...

:thumbsup:

Свикнали сме да приемаме като разбиращо се от самосебе си, че ситуациите и обстоятелствата генерират положително или негативно мислене, а ние сме тези, които със силата на някаква воля променяме негативното в позитивно.

Всъщност е точно обратното - ситуациите и обстоятелствата са плод на нашето мислене. Положителното създава благоприятната ситуация, негативното също с такава сила създава неблагоприятната.

Ако едно положително мислене доведе до плачевни резултати, значи това не е било положително мислене, а агресивно, маскирано с положителни фрази.

Разнообразието , което се създава от редуването на негативно с позитивно в един момент става монотонност... Истинското разнообразие се вижда само с положителното мислене, защото то отваря сетивата и разгръща психичните ни сили, интелекта, активността, творчеството....

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

За истинско положително мислене - ......това не е идеализация, а способност на мисълта да се извиси и да проникне в по - висша реалност, ....обединяваща всички неща в едно хармонично цяло, е благодатна почва, в която естествено израстват различни дарби и способности. В този смисъл положителното мислене не е въпрос на дисциплина, традиция и навик (както е при американците), а въпрос на себепознание. ...

:thumbsup:

Свикнали сме да приемаме като разбиращо се от самосебе си, че ситуациите и обстоятелствата генерират положително или негативно мислене, а ние сме тези, които със силата на някаква воля променяме негативното в позитивно.

Всъщност е точно обратното - ситуациите и обстоятелствата са плод на нашето мислене. Положителното създава благоприятната ситуация, негативното също с такава сила създава неблагоприятната.

Има ситуации, които генерират не отрицателно, ами повече от отрицателно мислене и няма аз да съм човека, който ще казва на черното бяло.

Всичко е плод на моето мислене - ала ако си мисля, че светът е прекрасен, а той не е - няма как да си повярвам, нали?

Всичк живеят с илюзията, че тяхното мислене променя света.

Уви, мисленето не променя нищо. Действията променят.

Линк към коментар
Share on other sites

Уви, мисленето не променя нищо. Действията променят.

Всъщност действията са резултат на мисленето. Според мене първо са мислите, после действията и после промяната.

Мислейки положително за дадена ситуация ние можем да я "програмираме" така, че да се случи благоприятно . Както и обратното.

За истинско положително мислене можем да говорим само при този човек, който е познал Любовта като Основа на цялото битие и като Сърцевина на собственото си същество. .....

Ако не си достигнал до Полето на Любовта, тогава твоето положително мислене е само фасада - повърхностно, без корени, лишено от действителна творческа сила, в известен смисъл дори лицемерно.

Бориславиле, ти такъв ли си, достигнал ли си Полето на Любовта, познаваш ли и други такива хора...говориш сякаш се връщаш от това поле и разпръскваш Светлина за нас неориентираните :hmmmmm:

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност действията са резултат на мисленето. Според мене първо са мислите, после действията и после промяната.

Мислейки положително за дадена ситуация ние можем да я "програмираме" така, че да се случи благоприятно . Както и обратното.

:thumbsup:

Всъщност истинският трансформатор на положителните мисли в положителни ситуации е т.нар. установка, описана от Д. Узнадзе. Като чуждоезиков педагог много съм работила над изучаването и използването и в работата ми и голяма част от успехите ми се дължат на нея и на сугестопедията на д-р Лозанов.

Личната ми съдба ме убеди, че същите механизми могат да работят с много по-голяма сила и успех във всички области на ежедневието и живота ни.

Един пример за негативна ситуация и положително мислене...

В трудните за дъщеря ми и мен години (сега си давам сметка, че те са били генерирани от десетилетие негативно мислене) тя ме застави да и купя телефон с лизинг на името на фирмата ми. Това ми създаде много тревоги - т.е. ситуации, които предизвикаха у мен негативно отношение към нея. В процеса на оформяне на документите, обаче, открихме един случаен пропуск в документацията на фирмата, който можеше след време да ми струва много скъпо. Точно по това време четях за положителното мислене и реших да проверя ефективността му.

Хванах се за това откритие и направих сеанс с благодарност към дъщеря ми и ситуацията, която тя създаде и прошка към мен за грешката ми.

Ден по-късно ми просветна защо се бях огънала пред изнудването - открих къде държа в себе си суетата и започнах да работя над почистването и. Отново - вече съвсем спонтанно - направих сеанс благодарност и прошка. Ако не бях го осъзанала тогава, тази суета можеше да ме огъне пред много по-сериозни изпитания по-късно.

След няколко дни отново ми просветна, че нещо в мен се чувства много добре, когато ме съжаляват - и си го търся подсъзнателно. Започнах работа и над това...

И още... месец след покупката дъщеря ми загуби телефона си. 5 дни след тази "негативна ситуация" получих сметката за месеца, в който го беше ползвала. Когато видях сумата, цялата се изпълних с благодарност към загубването му! Ако не беше изчезнал навреме....

Сеансите - благодарност и прошка - като че ли заставяха ума ми да се пренастрои и да види негативната ситуация като плод на някакво негативно по същността си мислене в миналото. Болката от нея идваше като камбана за мен - да ме накара да променя това, с което я бях предизвикала. В същото време работех усилено и над позитивността на размишленията си за настоящите и бъдещите ситуации. Общо казано поставях на ума си задачата да намери положителните страни на всяка ситуация, в която попадах или бих могла да попадна хипотетично.

Постепенно негативните ситуации ставаха все по-малко и по-редки... И сега изплуват от време на време, но умът вече е трениран и пренастроен как да ги посреща.

Линк към коментар
Share on other sites

........... В същото време работех усилено и над позитивността на размишленията си за настоящите и бъдещите ситуации. Общо казано поставях на ума си задачата да намери положителните страни на всяка ситуация, в която попадах или бих могла да попадна хипотетично.

Постепенно негативните ситуации ставаха все по-малко и по-редки... И сега изплуват от време на време, но умът вече е трениран и пренастроен как да ги посреща.

:thumbsup2:

Ценна мисъл за деня:

Като налеем мляко във водата, те се смесват, но маслото, избито от млякото, плува над водата. По същия начин мислите на обикновените хора се разтварят във водата на заблуждението. Но един духовен човек, който упражнява самодисциплина, избива маслото от млякото на своето мислене, докато достигне състоянието на божествена устойчивост. Свободен от земни връзки и желания, той е способен да плува радостно във водите на светския живот и да насочва винаги своето внимание към Бог.

(Парамаханса Йогананда)

:thumbsup2:

Намирате ли общото в двете твърдения? Защото аз определено го откривам. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

После, не съдете никого; имайте мнение за хората, но не съдете никого, понеже с каквато мярка мериш ще ти възмерят. Щом съдиш, ти образуваш една форма, непотребна за тебе. Не дръжте погрешките на хората в ума си. Ако искате да се освободите от много несгоди, не дръжте погрешките във вашето съзнание. Колкото се може дръжте всичките погрешки навън, а в ума си дръжте онова хубавото.

Ако искате да се избавите, ако искате да ви върви, това е Божественият закон.

Запалят свещ

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и се проектира в пространството, върви нагоре и надолу, като тези течения в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, който по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша – никой не може да ви я вземе, тя е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, започва последователно да развива клончета, листа, цветове, плодове, които накрая узряват. Така се развива и всяка мисъл.

В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови и разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с ученика на Окултната школа. Затова се казва на ученика: не мисли зло, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него! Така стои научната страна на въпроса.

Силите в Природата

Редактирано от Роси Б.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...