За нуждата от Учител или Наставник

[Венцислав_]

Иво, как може да има нужда от чакане и търсене едновременно като те се противопоставят? Освен това ти ако си търсещ - учител ли търсиш, или друго?

Християнин, подобава ли на един такъв да бъде много ядосан?

Зара, не е важно как ще се наречеш, но е важно светогледа ти да е християнски.

Ама хайде първо да се уважаваме един друг и да не се нападаме! Мир и Любов за всички!!!

[Wal]

Да, и аз смятам, че "Когато ученикът е готов - Учителят ще го намери". Но кой е Учителят? Според мен Учител е всичко онова, което те принуждава да търсиш. Било то стремеж да узнаеш нещо или пък изход от ситуация. Т.е. , според мен Учителят е онова Нещо, което ти задава правилните въпроси. Най-бързо се стига до истината, когато се задават правилните въпроси. Значи, щом не можеш САМ да си зададеш правилният въпрос, нещо или някой друг ще се появи и ще ти го зададе! Но струва ми се, че Пътят човек избира сам.

[Ннберчев]

Традицията за предаване на Висшата(“Божествената”) мъдрост, тоест, знания за невидимото(не очевидното) устройство на човека(микрокосмоса) и останалата част от Битието(Макрокосмоса) от Учител на ученик съществува от както съществува човекът. Учителят, като по-висше звено в Йерархията на духовете от ученика си, му осигурява придвижването нагоре, поемайки пълната отговорност както за грешките, така и за постиженията му. По тази причина всеки нов Ученик се явява като бреме за Учителя, поради което и много Учители са имали малко приети ученици. Известни са притчите за кандидат – ученикът, който поискал най-напред от Учителя, при който желаел да бъде приет, да му покаже чудо, но след като изпълнил желанието му, Учителят казал: “Сега вече ти не си ми нужен” ; както и за момчето, което сравнявало Учителя си със слънцето и на въпроса: “А без Учителя ти слънцето няма ли да продължава да грее?”, отговорило: “Слънцето ще си остане пак слънце, но с Учителя над мене ще греят дванадесет слънца”. По този повод е казано, че “Мнозина са звани, ала малцина избрани”. Същевременно всеки Учител си има и свой Учител, тоест, явява се ученик и така нататък, до безкрай.

А някой може ли да каже кой е бил Учител на Учителя Б.Дуно?

[Благост]

Учителят сам извиква своите ученици!!! И учениците познават гласа Му. Свещенни Думи № 3

Учителят е взискателен, строг , справедлив, Но винаги благосклонен! Да си Учител - това е велика служба и всички съотношения са отдавна определени - колко Учители, колко ученици....

Аз за себе си знам как ученикът може да разпознае своя Учител? - По това, че няма какво повече да добави от себе си към , ученикът няма собствени възгледи, затова няма и собствено учение.Ако има...то той не е още истински ученик.Възгледите на Учителя са и мои възгледи, нищо повече не мога да добавя към тях...Словото на Учителя казва всичко, думите са прекрасни, нищо по - добро не мога да намеря...Опитвала съм, искам да предам някому принципите на Учението, което изповядвям, но все се улавях че не мога, не съм в състояние да кажа нещо повече от това което е казал Учителя...и не само че не мога да прибавя нещо от себе си, но и осъзнах ясно , че казаното от Учителя не може да се изкаже по по-красив, по - точен, по - убедителен начин. Мога само да повторя, мога само да му дам да прочете, но нищо по - добро...не мога да измисля от себе си или да добавя...И няма какво всъщност да се измисля или добавя...Съвършеното си е съвършено! Тогава Разбрах , осъзнах с всичките си клетки , защо ученикът няма свои собствени възгледи, думи....Аз не мога да мисля, да чувствам, да говоря и да постъпвам така както Аз намеря за добре - нищо в моя живот не е от мене,защото всичко е от Учителя. Учителя действително е всичко за ученика.И когато Учителят стане всичко за ученика, тогава егото на ученика умира и той става едно със своя Учител. Изобщо не става дума да се насилваме, да се стремим и престараваме да мислим, чувстваме или говорим като Учителя... Ако е така, то значи още не сме открили своя Учител. Всичко трябва да бъде естествено, без усилие, спонтанно, искрено, съкровено...Знам, че това е закон.Приемаш Словото и Делото на Учителя изцяло, безусловно, защото чувствяш и знаеш,че ти мислиш същото, по същия начин...всяка мисъл е твоя, сякаш от тебе произлязла...Ето защо не е необходимо нищо да се променя.Словото просто те намира,То е израз на Учителя.Но То е твоята същност,ти го усещаш като твоя същност и ставаш едно с Него, а значи и с Учителя си ! Трябва само да се ПРИЛАГА/служи/работи правилно .....и за това Учителя винаги помага! Без Учител не може - просто няма ученик...Затова казват "Мнозина са звани - малцина избрани!"

Разбрах, че срещата е съвършена, когато няма нужда от промяна.Учител и ученик... те не са две страни...те са едно цяло, ето защо не е необходимо да се променя нещо -- променя се само временното, преходното, а там където Учител и ученик си дават среща, се проявява Вечността.

Знам, че когато се нагаждам към някого, когато се заставям да го тъъърпя, или искам да го променя...знам, че тази среща още не е Божествена, тя е човешка...нищо, не е особено лесно, но е интересно! и си заслужава!

Да...аз се увлякох! Любов+Светлина+Мир+Радост

[Guest Зара_]

Да, Учителят е важен наистина, но да не забравяме,че ние боготворим в него не самия Учител, а същността му, която е и наша, но неоткрита и непроявена колкото при него. Учителят е нашата връзка с нивата, до които нямаме достъп, но към които се стремим. Той е нашата подкрепа по Пътя, но не е самият Път, още по-малко пък крайната му цел.

Според мен ако срещнем и се слеем с Учителя си и спрем дотук, ще спрем своето развитие. Нима целта е да се слеем с Учителя? Едва ли.... Целта е по-голяма и това се доказва от факта, че човек може да има повече от един учител в зависимост от това докъде е стигнал.

За това дали Учителят извиква Ученика или Ученикът извиква своя Учител като успява да се развие до нужното ниво, смятам че и двете важат еднакво, защото ако едно от тях не се изпълни, няма да се осъществи и срещата. Обаче има и друг вариант: ако си представим Учител,Ученик и Божественото като триединство, като Божественото е над тях, на върха. Тогава срещата между Ученик и Учител е предопределена от третата страна, която стои най-високо в йерархията и е синоним на Всичко, следователно и на Съдбата. Срещата между Ученик и Учител е Съдба, това е желанието на Божественото, значи не може да е случайно, нито предизвикано просто от желанието на тези две страни.

[Благост]

Зара, всичко е точно така! Радвам се, че мислим в хармония- за триединството.

За многото и различни учители на различните степени на развитие...това са помощници по пътя, Учителя е Един . И изобщо не става дума за боготворене/захлас,транс,обезличаване...на ученика пред Учителя, а за уважение,почитание, послушание, смирение...думи, думи ... Учителя просто знае Пътя!!! Това е!!! Т о не се обяснява с много думи.Разбирам те,започваш да си представяш най различни ситуации и възможности ... игра на ума ... всеки избира как да реагира...Казваш"ако срещнем, слеем се и "спрем" след срещата с Учителя ще спрем своето развитие...сигурна ли си че е така или просто предполагаш?...то има и други възможни варианти, не можем ги описа всичките...или излиза като ''преживях, наситих се, слях се - разлях се, изгубих се... това ли е пътя, ама да не би да е пътечка..." ...Истинската ситуация е простичка и единствена - след срещата ...Пътят/Работата/Служенето/ ... Просто Продължава! без много думи!.....иначе думи, теории, учения... безброй ...колкото хора - толкова мнения и настроения и изкази... Слава Богу, нали живеем в разнообразието и изобилието. За себе си знам , че има Божи Промисъл! И че ученикът трябва да заслужи Учителя си! Любов + Светлина+Мир+Радост

[Благост]

А някой може ли да каже кой е бил Учител на Учителя Б.Дуно?

Едно от най-важните събития в живота му се случва на 7 март 1897г. На тази дата “настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато и мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.” (8, 93) От този момент нататък, ще бъде писано за същия човек като за една нова личност, претърпяла една необикновена вътрешна трансформация. Това символично ще се показва чрез използването на почитателното Учителят Беинса Дуно или просто Учителят [4] (източник: тук)

На 07.03. 1897 г. в село Тетово, Русенско, Божественият Дух посещава тихо и завинаги тридесет и три годишния Петър Константинов Дънов, който в този свещен миг изживява своята Духовна трансформация в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.

Първото слово на Учителя "Хио-Ели-Мели-Месаил-Гласът Божи"е дадено тогава, следващо много важно слово е "Призвание към народа ми - българските синове на семейството славянско" - дадено на 8 октомври 1898.

Днес е 07.03.2005

Верен + Истинен + Чист + Благ всякога бъди !!! Верен - в Любовта, Истинен - в Мъдростта, Чист - в Истината и Благ - в Правдата!

[Смайли]

Здравейте!

В Библията е писано, че отделени от Бог нищо не можем да сторим, както лозовата пръчка не дава плод, ако не е част от лозата. Спор няма, имаме огромна нужда от учител.

Писано е още, че Святия Дух ще ни научи на всичко и ще припомни какво ни е говорил Господ. Христос заръчва да не наричаме Наставник, Благ и Учител никой освен самия Бог Отец. В тази връзка искам да попитам как тълкувате Божието слово в случая, понеже се вижда, че явно въздигате творението вместо Твореца.

[Иво]

Здравейте!

В Библията е писано, че отделени от Бог нищо не можем да сторим, както лозовата пръчка не дава плод, ако не е част от лозата. Спор няма, имаме огромна нужда от учител.

  Писано е още, че Святия Дух ще ни научи на всичко и ще припомни какво ни е говорил Господ. Христос заръчва да не наричаме Наставник, Благ и Учител никой освен самия Бог Отец. В тази връзка искам да попитам как тълкувате Божието слово в случая, понеже се вижда, че явно въздигате творението вместо Твореца.

Здравей Смайли,

Да, разбирам въпроса ти и е съвсем на място. Наистина изглежда, че на пръв поглед има противоречие, но всъщност съвсем не е така. Понятието Учител има няколко нива на проявление и тълкуване. Ще се опитам да ги опиша:

- Първото и най-високо ниво на проявление е като Единния Учител. Това е Учителят, който е Един за всички епохи, култури, учения на Земята, Един за всички стъпала на съществуване в Цялото Битие. Това е Бог, Абсолютът.

- Следващото ниво на проявление е както ти го нарече Светия Дух. От символична гледна точка думата Учител означава Светият Дух, проявеният Бог, който учи всички, взема разни форми и се проявява по различен начин. Това е дорбе изразено тук: "Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината." (из "Учителят говори")

- Следващото ниво е като Учител, в смисъл на изкючително напреднал Дух, който слиза, за да изяви Божествените Принципи на Земята. Т.е. както се казва в Библията да "Свидетелства за Истината". Някои от тези Божествени Пратеници имат мисия да поставят началото на цели епохи (от хиляди години) в развитието на Земята. За такъв Учител се смята Христос. Христос се смята и за най-напредналия Дух слизал някога на Земята във физическа форма. Учителят, в този смисъл на думата, може да има (или да е имал) физическа форма, може и да няма в момента.

- Следващото ниво е чисто физическото. Под Учител може да се разбира напреднал Дух, който в момента работи във физическа дреха на Земята.

- Следващото ниво е вътрешно и символично. От този ъгъл на разбиране Учител може да означава Божественото, което говори във всеки един от нас, нашата най-висша същност, нашите идеали, морал, ценностна система и т.н. Това е проявеният Ученик т.е. това, към което Ученикът се стреми.

Най-често в понятието Учител (с главно У), се влага някой от по-горе изброените смисли. И тъй като всеки го тълкува и разбира по различен начин е възможно да възникнат противоречия или привидно объркване. В този портал често в понятието Учителят се влага смисъл на Учителя Беинса Дуно.

Пропуснах да спомена, че понякога под Учител може да се разбира напреднал Ученик. Тези, за да ги разгранича ги наричам Наставници. Тъй като специално за мен критерият за това, кой наистина е Учител е изключително висок, Наставници може да има много, но Великите Учители са малко. Може би в цялата позната ни история на Земята броят на истинските Учители е не по-вече от пръстите на двете ни ръце. Това като предположение, въпреки че съм сигурен, че за истинските, бройката е наистина много малка.

Поздрави,

Иво

[Смайли]

Здравей, Иво!

Благодаря ти за изчерпателният отговор. Наистина думата "учител" е много широко понятие. Истина е също, че абсолютното знание идва от един Източник, което макар да протича през много "врати" и "прозорци", носи едно послание. Дори и да е явено чрез устата на много хора, то принася едни и същи плодове, понеже от един корен идва. Поправи ме, ако греша, но от думите ти разбирам, че сякаш поставяте знак за равенство между Христос и Беинса Дуно, а те са толкова различни, т.е. не са на един дух.Останах с впечатлението(абсолютно може да греша), че възприемате Беинса Дуно като изключително напреднал Дух, който подобно на Христос има мисия да постави начало на цели епохи на земята. Пишете ми какво сте приели да изповядвате.

! Нямам желание да се препирам и заяждам, просто питам.

[Благост]

Здравей Смайли, честит празник! Мъжете в твоя живот да ти носчт радост и благост!

Ще се опитам да отговоря чрез словото на Учителя Беинса Дуно, мъдрецът и фолософът Петър Дънов:

"Често ме питат, казва Учителя Петър Дънов / Беинса Дуно, един от 100 – те признати велики българи и най – издавания автор през последните 15 демократични години :

КАКВО е учението, което проповядвам ?.

Аз отговарям : “То е учение на живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света.То е наука за Бога, за любовта.

Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на Духа.

Към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, ползвай това учение, то е за всички.

То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето, светлина на ума, обнова на душата, сила на Духа.Това учение е в състояние да възстанови краката на хромия, да отвори очите на слепите. От това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват.

То носи ХАРМОНИЯ навсякъде. За това учение няма никакво препятствие.

Аз съм дошъл да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия.

Всеки Учител се различава, носи един свещен огън от невидимия свят. Какъвто е огънят му, по това се отличава.

Някои сега ни кръщават” дъновисти”. “Дъновист’- това е само псевдоним. Аз не съм “дъновист”.

На някого може да му е много приятно да се нарича “дъновист”, но за мен думата”дъновист’ или “Дънов” е забиване на гвоздей в ръката ми.

Не е това въпросът, ние всички страдаме от “дъновисти”, ‘павелисти”, “идеалисти” и други –“исти”.

Именно от тази неразбращина, страда днешния свят.

Като разглеждам христовото учение, аз не се деля от вас.Аз съм като вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов и не мога да правя разлика между неговите същества.

Задачата на Великите Учители, които слизат на земята, се свежда към това да поставят човечеството в правия път , да му помогнат в пътя на неговата еволюция.

Ако мислите, че можете да отделите Учителя от Бога и Бога от Учителя, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, и той е на крив път.

Единственият Учител, който учи хората, е БОГ.

За да ги учи, Той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога невидим.

Великият Учител представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всички, които искат да се ползват от нея.

Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си не по форма, но по съдържание и смисъл.

СЛОВОТО излиза от Учителя, но принадлежи на БОГА.

Помнете: Един УЧИТЕЛ съществува в света.

Единственият УЧИТЕЛ, който учи хората, е БОГ.

Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума,

сърцето и душата си.

Това трябва да бъде идеалът на човешката душа.

Любов+Светлина+Мир+Радост за всички души по света!Амин

[Иво]

Здравей, Иво!

  Благодаря ти за изчерпателният отговор. Наистина думата "учител" е много широко понятие. Истина е също, че абсолютното знание идва от един Източник, което макар да протича през много "врати" и "прозорци", носи едно послание. Дори и да е явено чрез устата на много хора, то принася едни и същи плодове, понеже от един корен идва.

Ето, оказа се, че след като помислихме заедно сме на едно мнение.

Всичко е въпрос на гледна точка и малко по-задълбочен размисъл. Често хората влагат различни неща в една и съща дума и това създава проблеми в комуникацията... даже и да са на едно мнение. Всичко всъщност е много просто, а понякога ние правим нещата да изглеждат толкова ненужно сложни.

Поправи ме, ако греша, но от думите ти разбирам, че сякаш поставяте знак за равенство между Христос и Беинса Дуно, а те са толкова различни, т.е. не са на един дух.Останах с впечатлението(абсолютно може да греша), че възприемате Беинса Дуно като изключително напреднал Дух, който подобно на Христос има мисия да постави начало на цели епохи на земята. Пишете ми какво сте приели да изповядвате. ! Нямам желание да се препирам и заяждам, просто питам.

Смайли, върху този и подобен род въпроси хората са изписали томове с космогония и теория, направили са десекти филми и въпреки това всеки си има свое виждане. Понеже се обръщаш към мен, а в същото време питаш в множествено число не ми стана ясно. В смисъл аз мога да ти кажа моето мнение. С голяма част от пишещите тук даже не се познавам лично и какво те мислят по въпроса не мога да знам. Мога да кажа моето мнение, а то е че отговора на този въпрос не е за "нашата уста". Преди време ми разказаха един случай (разказвам по памет). Един ученик отишъл при Беинса Дуно с важен въпрос. Питал го защо щом като в лекциите му се говори как всичко е населено с живот, ние не можем да влизаме в контакт с този живот, задал и други въпроси от този род. Учителят го погледнал и казал: "Тази лъжица не е за вашата уста". Та в този род на разсъждения, мисля че този въпрос не е за нашата уста. Аз лично смея да вярвам, че това което Христос е говорил и Беинса Дуно е говорил идва от един Източник. Сериозните изследователи го твърдят това също. Дали е така мисля, че няма как ние да знаем с 100% сигурност, нито мисля, че някой може да го "докаже" нито пък това има нужда от "доказателства". Единственото, което остава на нас по-обикновенните хора е да опитаме и да видим, както ти каза, дали това което те са говорили има "едни и същи плодове, понеже от един корен идва".

Това е мнението ми по въпроса. Иначе мисля, че Благост добре е подбрала различни мисли, които са свързани с темата.

Смайли, надявам се съм ти бил полезен?

Поздрави,

Иво

[Смайли]

Здравейте!

Много благодаря за отношението ви към мен и за вашите отговори. Получих някаква представа за това, което сте решили да следвате. Благост, искам да те попитам , ти би ли се нарекла християнка? Приемаш ли Христовото учение? Има ли разлика според теб между това, което проповядват Христос и Беинса Дуно?

Аз лично съм възлюбила това Добро Същество, Което отне от мен всичките ми товари, страхове, комплекси и ми даде достъп до измерения, в които има свобода, радост и живот. Никой не е давал така мир в сърцето ми, както Христос, нито пък може. Учениците Му явяваха по света това, което са приели от Него и макар да говореха Божиите думи, и макар да вършиха много чудеса и велики дела, не бих се нарекла Петрова или Павлова. В Библията е писано, че Бог без мяра е дал от Духа на Христос,така че защо да се въздигат Христовите съслужители и последователи, след като в Господ е цялата пълнота.

Признаваш ли Библията като Божие слово?

С това приключвам въпросите. Ще се радвам да са "чуем" пак.

[Благост]

Здравей, Смайли! Християнка съм, православна, кръщавана, приемам Христовото учение, чета - обичам - признавам Библията - тя ми проговори благодарение беседите на Учителя (особено неделните и изобщо Словото ), не поставям въпроса ИЛИ - ИЛИ , а И - И , уважавам много хората които търсят Истината и се стремят да са от групата " по делата/плодовете им ще ги познаете ". Много се радвам, че темата те вълнува и че поставяш искрени и спонтанни въпроси. Много обичам молитвата: "Упованието ми е Отец, Прибежището ми е Син, Покров ми е Дух Свети! Света Тройце, слава на Теб.Амин! Любов+Светлина+Мир+Радост !

[Иво]

Бих искал да споделя малко разсъждения по въпроса, който беше повдигнат, а именно - за ролята на Ученика. Според мен от Ученика се очаква не просто да чете и цитира какво е казал Учителя му, или пък други духовни водачи, а най-вече да прилага и да работи. Едно от най-важните неща е да твори, да пресъздава и самият той да бъде извор на знание, любов и вдъхновение за другите чрез собствения си пример, чрез изработеното вътре в Школата под ръководството на Учителя. Струва ми се често това не се разбира и като, че ли в България е останал манталитета от комунистическо време, а именно на това да повтаряме кой какво е казал. И в училищата и в университети на това учат, правят хората перфектни папагали, а не мислещи същества и хора вземащи съзнателни решения на базата на прочетеното, разбраното и приложеното. В тоя смисъл задачата на Ученика е да стане сътворец, съработник на голямата нива, на която работи Учителя. Това става с работа, постоянство, търпение, любов и мн. мн. други качества като тези, които споменава Благост - Любов + Светлина + Мир + Радост . Учителят не трябва да бъде кумир, или идол за Ученика, а врата за трансформация. Ученикът няма нужда да бие барабани за това, колко велико е учението, което той следва или колко много знае Учителят му. От Ученика се очаква да показва плодовете на своята работа и ако някой случайно го попита, къде израснаха тези вкусни плодове, той може да каже: в градината на моя Учител. Ученикът е дървото, Учителят е почвата. Колкото и да е добра почвата в градината, каквито и да са условията за растеж, в крайна сметка всички знаят мярката: "По плодовете им ще ги познаете".

А иначе по въпроса за сливането на Ученика с Учителя, който Зара повдигна. Това е по-скоро символичен език за обозначаване сливане на човешкото с Божественото, транформиране на нисшето във висшето.

Зара, съгласен съм с теб, че Учениците виждат в Учителя "същността му, която е и наша, но неоткрита и непроявена колкото при него." Също е възможно човек да има повече от един учители (аз ги наричам наставници), но не и повече от един Учител. Истинския Ученик има само едни Учител, с който Ученикът има връзка пред вековете, преражданиятя и епохоте. Отново от символична гледна точка това е Бог, а всички са негови проявления. Т.е. Бог ни говори на разни езици, чрез разни хора и форми или както беше споменато влиза през много "врати" и "прозорци".

От езотерична гледна точка един Ученик (вече не говоря за символичния смисъл на думите Ученик и Учител) никога не може да настигне своя Учител. Стълбицата на еволюцията е безкрайна и когато Ученикът дойде на нивото на Учителя си, последния ще е отново много по-напред в развитието си. Всичко зависи кой кога е излязъл от Бога. Истинските Учители имат нечовешка еволюция или поне така пише в дебелите книги. Въпросът е интересен и осветяването от различен ъгъл би ни довело до различни разсъждения в различни посоки. Тук изложих просто една от възможните гледни точки.

[Пришелец]

Връзката между Ученик и Учител е вътрешна,

тя може да се запазва даже от прераждане в прераждане.

Някои Учители сами избират или извикват своите ученици, някои ученици могат да изберат вече да се ученици на определен Учител, въпреки че по-рано са били при друг.

Учителя е проводник на Бога, от някаква гледна точка даже като степен или проявление на Бога.(зависи от Учителя и неговата мисия)

Христос показа пътя на Ученика, по Христовия път трябва да минат и Учениците.

[Маргото]

Здравейте!

Мисля, че Надежда го каза много точно-"Подарък". Според мен за да срещнеш Учител наистина трябва да е заслужено - с търпение, воля, постоянство. Да се докаже, че този Път, който сме избрали е правилния за нас.. с много силна вътрешна убеденост.

Всеки копнее да го срещне.. но дали всеки е готов за това?

Затова и си мисля, както казаха и някои от участниците по горе - той ще дойде, когато ние сме готови за него.

[Иван]

Здравейте !

Напълно се съгласявам с Прешелеца !!! Изключително точно го е казал. Само ще разширя изказването му в дълбочина както го виждам .

Ако ми позволите ще се опитам да си кажа мнението защо връзката е вътрешна !?

Когато връзката между Учител и ученик е вътрешна, тя не се влияе от променливите и несигурни вънщни условия. Избягва се елемента на заблудата с користна цел . Другото много важно нещо е , че се избягва обожествяване на персонализираният Учител в плът. Като следствие ученикът се учи и научава в последсвие да служи единствено на Невидимият Бог Отец. Иначе по мое собственно мнение може да се получат много тежки следствия като тези с пророка Мохамед и Исляма. Отдаване изцяло на служение на плътското тяло в което е бил Духа и като следствие са забравя( изключва за поколенията ) Небесният произход на Духа. Тъй като твърде лесно може да бъде изместен обекта на обожание.

По мое виждане точно това са искали да постигнат Небесните йерархии при пращането на христовото учение :......

Искали са чрез един съвършен Дух - Христос , изчистил се от Карма и възнесъл се на Небесата да покажат на Обществото, че трябва да се служи на Невидимият Бог. А не на земни идоли които могат да бъдат маниполирани при съответните условия . И така да се измести основната цел за земното съществуване. А това е достигане на Духовно Съвършенство и "пребиране", връщане на Духа в Едем - Вечното Му жилище в Рая ........

[Васил]

...

Също така - нужен е лидер. Демократично либерален лидер с много висока духовност, глобална визия, връзка с космическата йерархия на светлината, смиреност и пълна отдаденост на Истината! Такива лидери не са много. Без такъв обществото със сигурност ще деградира скоро! Лидерът е от изключително значение!

Интересно твърдение. Наистина за успешна групова дейност практиката е показала че това е вярно - важен е лидера. Дали обаче в обществото на бъдещето това ще продължи да бъде в сила, смятам че засега не може да се твърди със сигурност. Според мои теоретични изследвания (това и това) лидерската роля следва да претърпи съществени промени в сравнение с възприетите и обичайни схващания за нея.

Парадоксално, излиза че в днешно време само едно силно децентрализирано и освободено общество, в което ролята на лидера не е значителна, може да е ефективно. Какво мислите?

Редактирано Януари 11, 2007 от Васил

[Орлин Баев]

Лидерът е от изключителна важност за хората, които все още не са лидери, господари на себе си, или са на път да станат! Но, дори и при степен на себеовладяност и лидерство на духа над низшите носители по-висока от обичайното, винаги ще има същности по-високо, по-близо до този, Космическия Лидер! Така че, според мен, ролята на лидера винаги е актуална! Колкото по-високо е съзнанието на човек, толкова по-либерален е лидерският стил обаче, и обратното.

[pencil]

Лидерът е от изключителна важност за хората, които все още не са лидери, господари на себе си, или са на път да станат! Но, дори и при степен на себеовладяност и лидерство на духа над низшите носители по-висока от обичайното, винаги ще има същности по-високо, по-близо до този, Космическия Лидер! Така че, според мен, ролята на лидера винаги е актуална! Колкото по-високо е съзнанието на човек, толкова по-либерален е лидерският стил обаче, и обратното.

За това съм напълно съгласен NewAge идеи от рода "Бог е в човека, затова не му трябва ръководител" са работа на тъмните сили. Затова не виждам бъдеще в обществата тип Анастасия, колкото и да уважавам начинанието им. Защото те следват книги, написани от човек, а не жив Учител.

Редактирано Януари 11, 2007 от admin

[Слънчева]

Лидер-водач, ръководител на политическа партия, организация, група...-тълковен речник

Не зная защо тази дума не ми допада. Предпочитам водач-който, води някого по път; който ръководи общество или народ в някакво отношение; вожд /т. р./

Напълно споделям мнението на Иво

И в училищата и в университети на това учат, правят хората перфектни папагали, а не мислещи същества и хора вземащи съзнателни решения на базата на прочетеното, разбраното и приложеното. В тоя смисъл задачата на Ученика е да стане сътворец, съработник на голямата нива, на която работи Учителя. Това става с работа, постоянство, търпение, любов и мн. мн. други качества като тези, които споменава Благост - Любов + Светлина + Мир + Радост . Учителят не трябва да бъде кумир, или идол за Ученика, а врата за трансформация. Ученикът няма нужда да бие барабани за това, колко велико е учението, което той следва или колко много знае Учителят му. От Ученика се очаква да показва плодовете на своята работа и ако някой случайно го попита, къде израснаха тези вкусни плодове, той може да каже: в градината на моя Учител. Ученикът е дървото, Учителят е почвата. Колкото и да е добра почвата в градината, каквито и да са условията за растеж, в крайна сметка всички знаят мярката: "По плодовете им ще ги познаете".

Да си сътворител на Бога, това значи да мислиш, да не се влияеш от масата, да отстояваш мнението си и да си готов на компромиси в името на Цялото, на брат си. Има вътрешна, духовна връзка между учениците, създадена от учителя им.

Нормално е човек, докато се изгради като личност и израстне духовно и съзнателно да премине през създаване на кумири, подражание. Дано само това подражание да е на духовно израстнали кумири.

Вярата също се възпитава. Особено е необходима на младото поколение, което расте в нездравословна, изпълнена с агресия среда.

Може би ще има разделение между лидери на доброто и злото /това е условно назоваване/.

[Теодора Андреева]

Вижда се докъде я е докарало човечеството от лидери - в най-широк смисъл и на всички нива - духовно, политическо, икономическо и пр.

Истината е, че не е по силите на един човек да издържи тежестта на лидерството - най-често се поддава на суетността, на вкус към властта, и всичко негативно което това носи със себе си.

Относно Анастасийското движение - не смятам, че проблемът му е точно липсата на лидер. Проблемът му е като на всички антиконформистки движения - Системата. Организирано или не, идеите му се разпространяват и се прилагат в практиката независимо дали индивидуално или колективно.

Парадоксално, излиза че в днешно време само едно силно децентрализирано и освободено общество, в което ролята на лидера не е значителна, може да е ефективно. Какво мислите?

Точно това мисля. Людмил(пенсил) много обича да размахва тоягата "тъмни сили". само че не минава. Хората не са стадо овце, всеки има своята връзка с Бог, своя опит, усещания, мисли. Една истина, предадена чрез устата на един лидер, е филтрирана един път чрез неговото лично възприятие, втори път чрез неговите изразни средства и трети път чрез възприятието на човека, който го слуша - всичко това умножено по броя на хората, участвуващи в този процес. Една истина, възприета чрез сърцето, чрез медитацията, чрез размисъла, т.е. чрез директна връзка от извора е много по-чиста и ясна, отколкото думите на външен човек. С много от вас се е случвало да намерите отговор и прозрение в своите мисли, а малко по-късно да попаднете на книга, където същото което сте разбрали и почуствували е описано с думи. Истината първо идва сама при вас (при положение че я търсите и очаквате, разбира се ), а после с голямо удовлетворение разбирате че не сте единствения, когото е посетила.

С всичко гореказано не отхвърлям на 100% ролята на лидерите, но я смятам за твърде ограничена, а когато е натрапвана - ненужна.

Редактирано Януари 12, 2007 от Теодора Андреева

[Максим]

Във всички мнения дотук има истина. Аз не съм решил напълно за себе си този въпрос. Наистина в някакъв смисъл следвам определен духовен учител. В първите години това имаше голям ефект в поправянето на моите действия. Стимулът да се развиваш, да вървиш напред без да се отклоняваш, когато имаш пример до себе си, е несравнимо по-силен и наистина работи. Тогава мотивацията и силата ти сякаш се удвояват в преследване на идеала, нищо не е в състояние да те разконцентрира и отклони от избраната посока. Това продължи няколко години и имаше голяма полза за мен. Но в един момент егото ми реши, че това го ограничава. Не всичко разбирах логично, и реших да не правя това, което не разбирам, а само това което осъзнавам. Познавам хора, които вървят сами по духовен път без наставник. Да, те имат пълна свобода за действие, но заедно с това в тях прозират нерядко голямо мнение за себе си, дори навлизат в територии, където моралът при тях сякаш не работи, нещо което под ръководството на добър наставник никога няма да се случи. Мисля си, че и едната и другата крайност не са най-доброто решение. Ако си с учител, може да започнеш само на него да се осланяш и да изгубиш себе си, своята идентичност. Ако си сам идва опасността да залитнеш в опасни посоки, там няма кой да ти е критерий, може да дойде гордостта...и неусетно да се отклониш от пътя си. Подкрепата на учителя е безспорно важна. Но с мярка, с подлагане на анализ и собствено обмисляне на всичко казано или препоръчано от него. Сляпото подчинение винаги е вредно. Един учител създава дадена школа по свое виждане, то е негово лично виждане, и не е задължително и ние да виждаме нещата по същия начин, защото всеки има свое предпочитание за нещата. Друг учител-по друг начин вижда нещата, но и двамата имат едни и същи цели. По същия начин можем да имаме една и съща цел, но предпочитанията ни относно средствата за нейното постигане могат да бъдат различни.

[Орлин Баев]

Да има човек духовен водач, е велика радост за душата! Но не всеки го има. Докато наистина станем готови и Той ни намери, ще се посвещаваме на един или друг учител, ще четем книгите му, но пак ще си оставаме малките гъсенички, ровещи се из земната кал!

За мен Учител е този, който може да подготви ученика си за новораждане и възкресение, така както го разбира езотеризмът!

И всеки Учител си има Учител и винаги си остава ученик!

Така че, да се учим от мъдростта на избрания от нас Учител. Когато сме готови, връзката с Него ще стане толкова силна, че ще ни бъде изпратен по-явен и непосредствен водач!

Учителят не е манипулатор. Той не задържа и не насилва ученика си в нищо! Но, ако един ученик вече е дораснал до там, че да има неимоверната чест за връзка с такъв светъл Учител, той самия ще отдаде личността си изцяло в ръцете на Учителя! За да намери индивидуалността си! Защото свободата на личността, такава, каквато сега е разбираме, е робия за духа!!!

...