Guest Кристиян Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Его= Душа, има закон, чрез който това равенство придобива статута на теорема, но като чета всичко онова, което определят като "психология", която като наука не може да си дефинира предмета, едва ли ще съм аз този, който ще отнеме биберона наречен "психология" и ще предизвика хората към естествено разбиране на Душата- като персонализирана енергия, която заема определена форма във времепространството (поради липса на по-подходящо понятие използвам това, въпреки че е неточно ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 ... към естествено разбиране на Душата - като персонализирана енергия, която заема форма във време~пространството с определено "тонално звучене" ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 (edited) Душата е моята ефирна същност . Душата е сияние , което ме изпълва с разум дори и в най- критичните моменти в малкия ми човешки път. Отговорите са в душата ми . Душата е тази , която винаги разговаря от мястото на очите ,и без нито една дума разказва целия си път за части от секундата . Душата е може би най- женствената част от моята същност . Умът ми , усещам го позитивен и мъжки в спектърността си . Той се проявява навсякъде . Душата , напротив , тя всичко , поглъща и трансформира , през нея минава раждането на всяка една отделна идея . Умът ,като че ли само одобрява и проявява идеята . Поне при мен е така . Понякога незнам какво точно да мисля , но с душата ми винаги знам какво става. Името ми означава съпруга на душата на келтски . /това го знам от Милкана / И много се гордея . [ Редактирано Май 29, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Душата е моята ефирна същност . Душата е сияние , което ме изпълва с разум дори и в най- критичните моменти в малкия ми човешки път. ... разговаря от мястото на очите ,и без нито една дума разказва целия си път за части от секундата . Душата е може би най- женствената част от моята същност . ...с душата ми винаги знам какво става. Името ми означава съпруга на душата на келтски Green Tara Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Валентине , , какво точно символизира тази Green Tara ? Душата ли ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 (edited) Малката душа и слънцето Живяла някога отдавна, вън от времето, една Малка Душа, която казала веднъж на Бога: - Аз знам, коя съм аз! - Чудесно,- отговорил Бог - и коя си ти? И Малката Душа му отговорила: - Аз съм Светлина! Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал: - Вярно е! Ти си светлина! Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно разбират всички души в Царството на Бога. ................... Част от притчата, която е тук: http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=73 =============================== Редактирано Май 29, 2007 от adelaida Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Страхотна е тази притча. Току -що я прочетох цялата ! Благодаря , Аделаида ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Мммм да, казала малката Душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 И аз ти благодаря, Аделаида. Чудесна приказка. Наистина е добре да се осъзнаваме като ангели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Малка Душа, която казала веднъж на Бога: - Аз знам, коя съм аз! http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=73 =============================== :thumbsup: Да си добър ... Да си нежен ... също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив ... Да си поддържащ... Да бъдеш даващ- ... да си дружелюбен. И да си грижовен ... - Да - съгласил се Бог - ...Това именно означава да бъдеш Светлина. http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=73 ...какво точно символизира тази Green Tara ? Душата ли ? Да Също стремежа за трансформация на низшето във висше. Посредством радост, игра, мъдрост, мощ, активност, изкуство. грийнтара ~ инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Ето това е разбиващ отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Енергия = Светлина = Душа за мен това не изключва инфото (вид енергиен код) Бяла - по-скоро безцветна светлина - това е началото и краят и. Ала придобива нюанси в цветовете на дъгата като я прекарат през призма (тела с различна плътност) по пътя към синтезиране на всички цветове. Егото е проява на даден цвят. Липсата на светлина създава липсата на цветове. Душата е и светлина и мрак. Е и не е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 За мен душата слива посоките на времето. Душата обединява спомена и опита в познати и непознати пространства. Тя говори с безмълвен глас - усещане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
semiramida Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Какво е за вас човешката душата? Как ще я обрисувате с няколко думи? "Живеят две души във мойта гръд.. Желаят те да бъдат разделени. Едната тук във земните гърди с любовна буйна страст се впива, а другата над бездната мъглива лети и дири мъдрите деди" / Фауст 1,1112-1117/ Не мога да обясня душата, но вярвам в нейното спасение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Душата е в кръвта. Каквато е кръвта, такава е и душата. Душата може да се трансформира чрез кръвта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 А, тук се различават много понятията ни за душа. Кръв и плът. Душа. Много различни неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Може би Виктор би обяснил какво влага в тези думи или те са буквални??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 (edited) Душата каза - "Здравей, Нов Ден!". Кръвта го запомни. Плътта се загуби! Редактирано Май 30, 2007 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Аааа, така съм съгласна вече даже и аз, хехе. Ахахахахааа, седем е хубаво число, хахахахаа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Душата на човека се състои от два компонента- светлина, и съсъд (вместилище, съд, граал), при което съдът- това е Същността на Душата, а Светлината, която изпълва този съсъд е наслаждението, пригтотвено й от Твореца. И тъй като целта е в услаждането на Душите, т.е. в удовлетворението на техните желания , то цялата природа и същността на Душата- са само в едно желание- да се насладят на Светлината на Твореца. Творението- то е поява на обекта, несъществуващ в никакъввид по-рано, появата му от небитието- как се е появило нещо несъществуващо в Твореца?.- Новото, което Творецът е създал, се състои в сътворението на съсъда- Душата, т.е. желанието да се наслади. Обаче, такова свойство нямва и не може да има в Твореца, защото Неговото съвъшенство изключва в Него какъвто и да е недостатък- желания. Светлината е една и съща за всички- и за мравката, и за песъчинката, и за човека, и за галактиката, разликата е само в едно единствено нещо- в размера (обема, вместимостта) на съсъда- Душата, или по друг начин казано- разликата между птицата и човека е в размера на Желанието. Основното свойство на вместилището-Душата е в това да намалява и да увеличава своя обем. Сближението (сливането, съединението) и отдалечаването (разделението, индивидуализирането), действащи в духовния свят се определят от съответните свойства на духовните обекти. При съвпадение на свойствата, два духовни обекта се сливат в един дотолкова, доколкото е невъзможно да ги отличат един от друг. Различието в свойствата на обектите дава степента на тяхното взаимно отдалечаване- чак до противопоставяне един на друг, в случай на противоположност на свойствата. Тъй като Творецът е Източник на наслаждения, а Душите са получатели на тези наслаждения, то, по неволя, душите пребивават в духовна отдалеченост от Твореца. Творецът в Своята природа се изявява чрез отдаване, а природата на Душата се изявява в желание само да получава, т.е. природата, същността и характера на Твореца и Душите са противоположни, и затова, в момента на раждането си, Душата е максимално отдалечена (полярно отдалечена) от Твореца. Причината за създаването на всички светове се състои в това, за да може с тяхна помощ цялото Творение да дойде към Съвършенството, което е свойствно само на Творецът. Ако пък душите биха си останали отдалечени от Твореца , как би било възможно да Го наричаме Него Съвършен? И затова, Творецът чрез последователни съкращения на Своята Светлина е създал всички светове....чак до нашия свят, и е поместил Душата- като малка порция Светлина в тяло- обвивка от нашия свят. В този контекст, чрез изпълнение на законите на Тора (тук конкретно отнасяме юдейско-християнския духовно-еволюционен метод), Душата постига сливането с Твореца и получава Абсолютно Наслаждение. Особеното, което представлява Тората, е това, че тя е позволяваща на Душата да се слее с Твореца само в този случай, ако човек постига Тората не заради възнаграждение, а заради доставяне радост на Създателя ( примерът в това отношение е познат на всички- "случаят Христос") Само тогава Душата, издигайки се постепенно по духовните стъпала, наречени светове (небеса), чрез еволюиране на съзнанието посредством т.нар. Посвещения (въвеждане на Душата на съответното стъпало, разкриване на Светлината на това стъпало-задържане, и сливането й с това духовно стъпало, след което следва ново въвеждане-посвещение, разкриване-задсържане, сливане...и т.н.), достига и самия Творец. Същината на това извисяване на Душата чрез Посвещения и стъпаловидно сливане с по-близък до Твореца свят (небе), се придобобива и развива новото духовно качество- алтруизъм ( за разлика от присъщия за Душата егоизъм). Издигайки се по стъпалата на сефирот и световете, т.е. според мярката на сближение с Твореца, Душата получава приготвеното й наслаждение- Светлина, и още повече от това- насалаждение от сливането си с Източника. Духовните степени- сефирот, световете (небесата)- това са величини, мерки за придобития алтруизъм, и тук е мястото да се отбележи, че Светлината в определен свят се поглъща в определена степен, и в определена степен се отразява- според поглъщането и отразяването, се пораждат Цветовете на Душата- или Лъчите, което е белег за развитието и възрастта на Душата. Тук става въпрос за Същинска Светлина Същинската Светлина се самопоражда), а не за онази, която изгражда аурата на човека, която е изцяло отразена- илюзорна светлина. Човек постепенно се повдига, докато не постигне качествата на Съвършения Алтруизъм, без каквото и да е Желание за самонаслаждение- и само тогава Душата се слива Абсолютно с Твореца, изпълвайки се със Първичната Светлина, която представлява Сияние, без цвят, който да може да я определи и поради липса на цвят, се описва като бяла и сияйна, чиста и съвършена. Тук всеки може да отнесе написаното до тук към един опит, който художниците със сигурност познават- смесването на цветовете. Знаем, че ако разполагаме с всички цветове на спектъпа, като боички, при смесването им, има два варианта на краен резултат- единия, най-честия, е да получим съвършено черен цвят, а другият вариант, е да полручим съвършено бял цвят. Смесването се извършва по специален начин, като за получаване на белия цвят, методът е известен като "адитивно смесване"- адитивно в случая означава "активно", т.. активното смесване на цветовете е предпоставка за получаване на белия цвят...а товао, което преди малко забърках с водни боички до оплескване на белия лист със съвършено черен цвят предполагам е пасивното смесване на цветовете, което води до доста първокачествена чернилка... И така, "бялата" Душа е Съвършена, понеже ксе е сляла с Твореца- поради това тя не може да поглъща, а само да излъчва, и излъчването й притежава идентичност, защото Душата има съответни параметри, които я отличават, а Творецът не е личност, Той е всичкото и нищото, но напълно слялата се с Него Душа си има Име, и то е Господ-Бог- Това е Човекът, създаден по образ и подобие на Бога, в което състояние той е от мъжки и женски пол (естествено че е така, нарли Душата има два компонента- съсъд, и Светлина, която го изпълва- Светлината като количество, изпълнила Душата се нарича Адам, а съсъдът, или размера на самото Желание, е "образ и подобие на Бог", тук няма Ева, т.е. отсъства напълно качеството егоизъм. Адам е Космическия Човек, Душата подобна на Бога, която е венеца- короната, с която е увенчано Творението- в такъв смисъл, отправетото "пожелание" от Бог (или по точно от Елохим- Боговете) към Човека, е "плодете се и множете се, и изпълнете земята", в което се крие свойството "свободна воля", чрез което може и човек да прояви качествата си на Творец. Създавайки Творението-Душата, ще забележим, че от ден първи до ден четвърти се изгражда едната съставна част от Душата- съсъдът, и въпреки че ден първи започва с "Да бъде светлина...", то след това строго се дефинира що ще бъде ден, и що ще бъде нощ, та до четвъртия ден на Сътворението, всъщност е тъмнина, в която се съдържа светлината, но не я изпълва- което ще рече, че Творецът "огъва" "небитието" по зададена "план-програма" така, че да създаде вместилище- съсъд, и едва на четвъртия ден изпълва вместилището с "небесните светила", след което в шестия ден създава Човека, възлагайки му "пълномощия" да владее и работи творчески чрез свободната си воля на всички нива, сътворени за съответните дни до тук, а на седмия ден, следва "почивка", за която аз поне, не разполагам с изразни средсдтва, за да предам нищо повече от това, което съдържа думата "празник"....:о) Изложението до тук е следствие от това, което кабала като наука изучава, но, предвид това, че кабалисти и течения има много, следва да спомена, че следвам кабала такава, каквато е по първоизточниците (а кои са те и какво представляват е съвсем друга тема), като не приемам нито за кабала, нито за наука това, което определят като "западноевропейска кабалистична традиция". Приятен ден на всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Какво е за вас човешката душата? Как ще я обрисувате с няколко думи? "Живеят две души във мойта гръд.. Желаят те да бъдат разделени. Едната тук във земните гърди с любовна буйна страст се впива, а другата над бездната мъглива лети и дири мъдрите деди" / Фауст 1,1112-1117/ Не мога да обясня душата, но вярвам в нейното спасение... Бегство Својствениот допир на медузата Предизвикот на фиктивниот молк изгубеност во своите мечти. Последен воз до светлиот ѕид се случува да ја промашиш станицата тоа е дел од неоформеноста сладок е крајот кога го нема добро е да имаш сопствена бездна а немоќта да ја криеш во џебот секогаш е денот посветол од сонцето држи во прегратка две птици едната го носи гласот на стихот другата е само обична птица Два дена го сонувам патот дел од него е покриен со сомот дел се губи во празнината своеглаво го напуштам празниот стол на него останува мојата трага мирис на изгубеност во етерот чуден е овој глас. Јас не сум Јас не сум уште една алка во синџирот Јас не сум уште една капка во океанот Јас не сум уште една тула во ѕидот Јас не ја барам смислата на животот Јас не ги барам идеалите Јас не сум осуден да живеам за да умрам јас умирам за да живеам! Е, спирам да се шегувам вече: "1. Две птицы, соединенные вместе, друзья, льнут к одному и тому же дереву, Одна из них поедает сладкую ягоду, другая смотрит (на это), не поедая. 2. На том же дереве — человек, погруженный (в горести мира), ослепленный, скорбит о (своем) бессилии; Когда же он зрит другого — возлюбленного владыку и его величие, то освобождается от скорби. 3. Когда видящий видит златоцветного творца, владыку, пурушу, источник Брахмана, То сведущий, стряхнув (с себя) добро и зло, незапятнанный, он достигает высшего единства. 4. Ибо это — дыхание, которое сияет во всех существах; распознающий сведущий не ведет речей о (чем-либо) ином; Развлекающийся в Атмане, наслаждающийся в Атмане, совершающий (действия), он — лучший из знатоков Брахмана. " Мундака упанишада Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Какво е за вас човешката душата? Как ще я обрисувате с няколко думи? А за теб? С няколко думи, Крис! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 29 май 2007 00:30ч мнение # 76 "Его= Душа, има закон, чрез който това равенство придобива статута на теорема, но като чета всичко онова, което определят като "психология", която като наука не може да си дефинира предмета, едва ли ще съм аз този, който ще отнеме биберона наречен "психология" и ще предизвика хората към естествено разбиране на Душата- като персонализирана енергия, която заема определена форма във времепространството (поради липса на по-подходящо понятие използвам това, въпреки че е неточно ). " С няколко думи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 29 май 2007 00:30ч мнение # 76 С няколко думи... Благодаря ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 1, 2007 Доклад Share Добавено Юни 1, 2007 Като бях студентка, имах един съсед, който често ме закачаше на шега така: " Айде, кога ще дойдеш на гости, на една игра на табла, а ти да ми обясниш през това време медицината." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.