Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво всъщност е човекът?


Ваня

Recommended Posts

Преодоляването на егото е отказ от себесъществуването. Себесъществуването е представа за света, натрупан сетивен опит. Егото е света в който живеем. Света е представа, спомени, мисли и планове. Значи - отказ от света на представите. Но коренът е много дълбок!

Във физическият свят има естествен механизъм на отхвърляне на осъзнатия човек. Този механизъм действа и върху неосъзнатия, но той се съпротивлява. Човек трябва да се остави да бъден изхвърлен от света. Може би това е пътя на претапяне на егото.

Да се оставиш да бъдеш отхвърлен от Тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Виктор! :)

Радвам се, че много неща от разбиранията ти се покриват с моите.

Но ще се радвам да ги поразнищим, а дори и да поспорим - защо не? :)

Сега нямам конкретен въпрос, просто един порздрав - радвам се да те срещна отново тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Пак прочетох предния ти постинг и как да не се съглася: "отказ от света на представите. Но коренът е много дълбок!"

Един от моите Учители (Нисаргадатта Махарадж) казва: "Спрете въображението си!"

Докато други (като Щайнер) са развили цяла система за развитие на въображението и още по-голямото потъване в него (разбирай в съня)

Затова съм толкова голяма противничка но подобни "учения".

Линк към коментар
Share on other sites

Св. Тихон Задонски

Наставления за вечен живот

За вечен живот сме сътворени от нашия Създател, със Словото Божие сме призовани и със свето Кръщение сме обновени. И Христос, Синът Божий затова е дошъл в света, за да ни призове за вечен живот и да ни приближи към него - и само Той ни е необходим за тази цел.

Да получиш вечен живот, това трябва да бъде първата ти грижа и стремеж. Нямаш ли него, дори и целия свят да притежаваш, нищо нямаш. Всеки грях и пристрастие към суетата на света те отдалечава от него. Пази се от тях, за да не се лишиш от вечен живот. Ако полагаш усилия да пазиш временния си живот, макар че неизбежно ще го оставиш, и всичко правиш, за да не се лишиш от него - несравнено повече трябва да търсиш вечния живот и цялото си старание да влагаш, за да не се лишиш от него. Всичко временно е нищожно в сравнение с вечното. Търси само вечния живот като твое единствено истинско добро и избягвай с цялото си старание всичко, което затваря вратата към него. Бог е човеколюбив и иска да се спасиш. Нека това да бъде и твоето желание и така непременно ще се спасиш. Искай и търси така, както гладният търси храна, а жадният - питие, и ще получиш това което искаш.

Не подражавай на тези християни, които в този свят искат да се обогатят, да придобият чест и да се прославят. Те са забравили, че Синът Божий е пострадал и умрял за тях и чрез страданието и смъртта Си е отворил вратата към вечния живот и към това ги е призовал. Ясно е, че те желаят и търсят само това, което виждат, а което не виждат, към него не се стремят.

Всеки ден те подобно на Адам в рая посягат на забранения плод и предвкусват своята беда, а със сърцето си отстъпват от Бога. Приличат на израилтяните, които, излизайки от Египет, обърнали пак сърцата си към поробителите и така разгневили Бога.

По същият начин и християните, които при св. Кръщение са избавени от дяволските козни, както израилтяните от игото на фараона, и са призовани за вечни блага, често отклоняват сърцата си и се привързват към светското и видимото, оставят вечното и търсят временното. Не подражавай на такива християни, но към вечното благо с вяра и сърце се стреми. Християнското имане и наследство, чест и слава, богатство и съкровище не са от този свят, а са в бъдещия век. В небесното жилище са приготвени всички блага от Небесния Отец. Тях търси с цялото си старание, а от светските неща се ползвай с внимание и страх Божи, да не би с излишеството да разгневиш Господа Твоя Бог.

Апостолът е казал: „Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни” (1Тим. 6:7-8).

източник

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Ваня!

Едва ли бих могъл да добавя по-съдържателно и вярно нещо от предния постинг на Венци с цитат на Св.Тихон Задонски. То е право в целта. Но ще добавя и аз нещо.

Между вътрешната духовна същност на човешките същества и земната действителност има несъвместимост поради което тя ни отхвърля. Освен отхвърлянето в нас съществува привличане към Първоизточника ни. Осъзнаването на привличането и отхвърлянето води до отказ от прераждане и света на плътните тела. Човекът осъзнал природата си става неразбран и често обявен от обществото за малко луд.

Човешката цивилизация е фетиш.

Единствената справеливост в нея е отхвърлянето на осъзнатите "аутсайдери", но всъщност тази справедливост е заложена във физическия свят от Бог Отец така, че справедливост има само в Христа, Който също бе отхвърлен и поруган та и физически заличен. Но от това убийство има следа, която е може би Златната нишка. :)

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте!

:v: Много ми харесва туй, че почнахме да постваме и от Словото на Светите Отци!

И малко по темата от Свети Григорий Палма( 1296 - 1359) :

Св.Григорий придава обширен и динамичен характер на толкова обсьжданият израз ”по образ и подобие”.

Той открива образ в цялото сьществувание на човека и го сьотнася кьм Светата Троица.

Човекьт е сьздаден не по отвлечен образ на Бога, но по конкретния образ на Троичния Бог, тьй като е бил сьздаден от енергията на цялата Троица и може да приема божествената светлина, която се изльчва от цялата Троица. Неговият интелект, разум и дух сьставят една наследена цялост отговаряща на цялостността на трите личности на Светата Троица, т.е. nous, logos и pneuma ( Интелект, Разум и Дух).

Както в Божественото Nous поражда Logos и Pneuma предхожда като ерос Nous сьотнесен кьм Logos, така в човека разумьт се носи от интелекта и духьт е проектиран като ерос на интелекта сьотнесен кьм разума.

И както Светия Дух оживява света, така човешкия дух оживява тялото.

От "Учението на Григорий Палма за ЧОВЕКА"

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Благодаря за допълнението. Много обичам когато ме допълват...сговорна дружина...и Истината...хоп :thumbsup2:

Точността е качесто на мъдреците :smarty: аз още не съм"вълшебник" :) само се учааа :lol:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Косовско благовестие:

Сине Марко, едничък на майка,

        Да не беше ми рана моя клета,

        Недей, сине, да огрешаваш душата.

        Недей, сине, да говориш криво,

        Ни по бабите, ни по братенците

        Но по правдата на Бога истинен.

        По-добре главата си да изгубиш,

        отколкото душата си да огрешиш.

източник

Линк към коментар
Share on other sites

:) Напоследък размишлявам върху изказването на Св.Григорий Палама...

С ТЯЛОТО СИ ЧОВЕК СТОИ ПО - ВИСОКО ОТ АНГЕЛИТЕ

:sleeping: нямам още голяма яснота :unsure: мрачкаво ми е...засега :unsure: някой нещо да сподели :)

:feel happy: Любов + Светлина :feel happy: Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:) като че ли без " или - или ", а с " И - И "

С ТЯЛОТО СИ ЧОВЕК СТОИ ПО - ВИСОКО ОТ АНГЕЛИТЕ и " Поради тялото си човек ще стои по-високо от Ангелите "

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Приятели, как тълкувате това:

БИБЛИЯ

КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ ЗАВЕТ

ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА

БИТИЕ

ГЛАВА 1.

26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

Отговора на този въпрос е основен, според мен!

:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Това сътворение не отговаря на нашето настоящо положение. Това е първото, а знаем, че има и второ, чийто плод сме ние (и на двете, но резултантно) - паднали.

По повод рабирането - човека е бил събожествен преди падението. Ползвал се е от качествата на Твореца си, без да произлизат от него, но свободно преминаващи (което се споменава и малко преди второто сътворение).

Пък го има загатното и пълното господство на Сътворената душа над тялото, което обаче е далеч от нашите настоящи кондензирани затвори (така смятам аз).

Отговора на този въпрос няма чак толкова голяма практическа стойност, както и отговорите на много други, уж екзистенциални, но това е съвсем субективно дефинирано...

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Ако за едно и също нещо се досещаме, то за моята душа не е "кондензиран затвор " това, а "кондензиран дар" от Бог и "кондензирано училище" :angel:

Колкото до падането - не това, което от Бог ми е подарено и от него сътворено е паднало! "Пада" душата ни, когато забрави, че умът и е даден да разбира и твори красота в ръцете на Любовта. Забрави ли за това, тя оставя ума да създава правила, да съди и наказва другите и себе си. Да се "издигне" до Любовта отново само падналата душа може - няма кой да я "изтегли". И как? Като отново ума и Любовта по местата им от Бог отредени сложи.

Ами май това е човекът - душа, която се е записала в "кондензирано училище" та да се научи как да не "пада"... :D:dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Умът не и е даден на душата, а сам той е резултат от падането.

Да, кондензираният затвор е и училище, понеже присъдата ни не е темпорална, а до изправяне, за което много благодарим!

Линк към коментар
Share on other sites

Преодоляването на егото е отказ от себесъществуването. Себесъществуването е представа за света, натрупан сетивен опит. Егото е света в който живеем. Света е представа, спомени, мисли и планове. Значи - отказ от света на представите. Но коренът е много дълбок!

Съгласна съм. Има няколко мънички проблема, обаче. Единият е: Кой, или какво ще преодолее това его (опитите то само да се преодолее са обречени, макар че все отнякъде трябва да се почне), и другият е, че като

се оставиш да бъдеш отхвърлен от Тук.

което всички сочещи Пътя твърдят, че трябва да се случи, ще се срещнем с факта, че природата не търпи празно пространство. Много неща напират да заемат това освободено пространство... :unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

което всички сочещи Пътя твърдят, че трябва да се случи, ще се срещнем с факта, че природата не търпи празно пространство. Много неща напират да заемат това освободено пространство...  :unsure:

На освободеното от егото място слиза Облагородяващия Дух и разцъфва розата, човекът се трансфигурира в пентаграм.

Поправи ме ако греша? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Умът не и е даден на душата, а сам той е резултат от падането.

Да, кондензираният затвор е и училище, понеже присъдата ни не е темпорална, а до изправяне, за което много благодарим!

Присъда?? И кой я е произнесъл тази присъда? Бог??? Та Бог не съди, той само Е.

Присъди раздава само Егото ни и особено след като паднем до положението да го оставим той да властва над душите ни.

Няма Съдник, няма Жертва, Няма Паразит от Бога дадени - те са човешко изобретение. Бог само Съюзници ни праща, Ангели ги наричат някои. Умът ни е като такъв Съюзник подарен - друг е въпросът за какво го използваме. :(

А на въпроса на Багира - "освободеното място" всъщност не е празно и никога не е било - това е мястото на Любовта. Егото го е узурпирало и подчинило Любовта. Според мен не се опразват места, а само се сменят - всеки си сяда на мястото, което от Бог му е отредено.

Линк към коментар
Share on other sites

На освободеното от егото място слиза Облагородяващия Дух и разцъфва розата, човекът се трансфигурира в пентаграм.

Поправи ме ако греша? :)

Ах, много искам да си прав, но лесно се приказка разказва, трудно се работа върши... :) Иначе казано- теорията показва едно, а практиката- друго. Явно практикуващите в случаите, в които става това разминаване, не отчитат и някои други фактори...

Линк към коментар
Share on other sites

какво всъштност е човека ? какво го прави човек? на този въпрос бих одговорила по следният начин човекът е най сложно устроеното същество на тази земя както на физическо ниво така и

на духовно,човекът от миналото и сегашният човек е претърпял много трансформаций,който са го довели до това му състояние.в физически аспект в човека няма симетрия въпреки това неговото тяло е устроено така че органите и частите на тялото му са по чифт но в тези органи не е заложена симетрия както казах по горе това е така защото щовек не е достигнал до крайното си духовно и физическо развитие когато това стане всичко в човешкият организъм ще предобие симетрия -когато ние хората станеме съзнателна и неделима част от космическо то цяло, нучно е доказана симетрията в космоса там всичко е

подредено и хармонично там няма грешки и провали това е съваршенното деление ,както големият космос така и човек е един малък космос,който е в процес на развитие ,на усъваршенстване ,ежедневно в човешкият организъм стават промени , който ние не забелязваме на пръв поглед но ние хората продължава ме да се развива ме както на физическо ниво така и на духовно(обхваща всички процеси умственни ,пречинни, ентелектоални и др.) човекът е една монада неделима частица от цялото , това сме ние хората и много повече ние сме дошли тук на земята да се учиме и израства ме ,земята е велико училище ,шанс който ни е даден и ние трябва да сме благодарни за това ,да цениме всеки миг и всяка глътка въздух и вода ,всеки един изгрев на слънцето ,всяка една звезда и всяко ново начало -ние сме частица от всичко това :smarty:

Модераторска бележка: моля не пишете цели абзаци с главни букви! Мнението е транслирано в малки букви.

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, въпреки че ме използваш за база, сама си отговаряш на въпросите, зададени с привидно възмущение. Но ще ти кажа само, че Егото също умее да създава любов, която ако не се разобличи в началото, отклонява пътя безвръщаемо ( не чак, ама почти ). Егото, както го познаваме сега, също е част от присъдата, то не може да я произнесе, но си права, че Бог не съди. Обаче както не го виждаш да размахва пръсти и да раздава мъки, така не може да го видиш по подобен начин да раздава и благодат. Бог не се изявява многократно, а веднъж, но за вечност. Докато ние сме далеч от тази вечност, поради което не можем и да я разберем. Присъдата не е произнасяна, но е резултат и от моето и от Неговото същесъвуване. Не смятам, че е нещо, което може да се подчини на думите, затова държа да не се хващаме за тях, в случая поне. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Човекът след вкусването на плода на познанието е гладен. Природата, физическият аспект на седмичиния свят е храната удоволетворяваща инволюиралия в материята човешки вид. Отец прати Елохимите да сътворят земната действителност и я дари за удоволетворяване на глада породен от познанието. Познанието, външната изява на неспокойствието, като търсене на Изгубеното е затъване в кармичния кръг на илюзийте.

Човекът несъзнателно търси Божията любов и докато Я търси ще е гладен. За да намери Божията любов трябва да се откаже от астралното й отражение. Астралното отражение на Любовта е неудоволетворяващо. Това неудоволетворение се потушава със секс. Ако се вгледаме в себе си когато правиме секс ние се доближаваме до животните. Какво общо има сексът с Божията любов?

Потушаването на глада с природното е омагьосан кръг. Изхода от кръга на природния глад е приемането на единсвената естествена храна за човека Ийсус Христос.

Ийсус Христос е Евхаристия.

Приемането на Христа като храна е саможертва, понеже самият Той е такава. Ние трябва да станем Евхаристия, да се приковем към кръста на природата за да се освободим от нея.

Природното е аспект на Божественото, но то е милостиня за да не погинем. Човекът трябва да принесе в жертва природното и да получи Божественото. И двете не са наши.

Преди саможертвата трябва да се осъзнае съществуването на двата природни порядъка и да си дадем сметка към кой от тях принадлежим.

Това е предверието на Пътя към новораждането.

Новораждането е трансфигурация на седмичността в декада – земния Адам в новия небесен Адам.

Пинокио в Царството Небесно не влиза. :D

Модераторска бележка: Моля обяснете със свои думи и посочете източници за написаните твърдения!

Линк към коментар
Share on other sites

Ние трябва да станем Евхаристия

:thumbsup:

Природното е аспект на Божественото (инкогнито)

... да принесе в жертва природното

и Ще познае Божественото

:thumbsup:

Преди саможертвата трябва да се осъзнае съществуването на двата природни порядъка и да си дадем сметка към кой от тях принадлежим.
Пуруша и Пракрити.

Човекът е мост, чрез който Бог се проявява

icon12.gif

~ БТР с радиостанция :lol::D

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...