Предрожденно възпитание - Пренатално възпитание

[Милкана]

Не съм запозната какво казва езотериката по този въпрос. Сигурно и тук ще има два лагера - за и против. За бременната е казано от нашите баби какво трябва да яде, къде да ходи или да не ходи, с какво да е обграждана, но никъде в не съм срещала забрана за секс.

Орлин спомена, че има определено някакъв негативизъм при правенето на секс - похот, страст, желание. вероятно това би могло да бомбардира бебето вътре. Но негативизъм то може да получи в по-голяма степен по много по- тривиални ежедневни пътища - храна, напитки, тормоз, лоши мисли, думи...

От медицинска гледна точка, от тази на съвременната официална медицина, правенето на секс по време на бременност се води от няколко основни фактора - състоянието на бременната и бебето и напредването на бременността. Трябва да се знае, че контракциите, които при нетрудна жена предизвикват просто само оргазъм, при трудната може да предизвикат преждевременно раждане. Така като се замисля, от моите раждали приятелки /само 2 засега/ и двете не са имали възможност за секс - първата имаше преждевременно разкритие, а втората нямаше мъж /в смисъл той не я видя бременна, моряк човек/. Та няма и кого да попитам.

Май така като се замисля, всички бременни са правили секс, поне докато разберат, че са бременни. Оттам нататък - до когато им е позволявало състоянието.

[petarstankov]

Аз виждам и институти за възпитание по време на бременността, но не на бебето от майката, а на майката от бебето. Китайци практикуват медитация на вътрешно дишане, която ги връща към състояние като на бебето в утробата, а резултата е изчистване на каналите на чи, т.е. здраве. Тъй че има много и най-различни институти, но както казваш Идеалното -ето го- е едно.

[Орлин Баев]

Аз виждам и институти за възпитание по време на бременността, но не на бебето от майката, а на майката от бебето.  Китайци практикуват медитация на вътрешно дишане, която ги връща към състояние като на бебето в утробата, а резултата е изчистване на каналите на чи, т.е. здраве. Тъй че има много и най-различни институти, но както казваш Идеалното -ето го- е едно.

Това е супер гледна точка!!!

[Guest Guest]

Здравейте, приятели!

Nov 22 2003, 19:53 Пост #6 

Странното е че и мен детето ми ме възпитаваше от самото му зачатие.Оттогава както казват моите познати првъртях(но аз не мисля така)спрях да ям месо и започнах да чета много за П.Дънов, но не спрях само с това.А всичко около него кой знае защо е свързано с Юпитер и числото 3.Така че аз мисля взаимно се възпитават и майката и детето.Информацията която приемам докато го нося също е храна за него,духовна и необходима за правилното му развитие.Това накратко мога да кажа по темата от собствен опит. 

Веднага след зачатието започва да "възпитава" - така разбрах, че съм бременна - на третия ден ...реагира на цигарата ми...появяваха ми се цветни кръгове пред/от двете очи, зави ми се свят... когато запалих и дръпнах ...защо на третия ден - щото през уикенда сред природата и чистия въздух...не бях запалвала цигарката и естествено съответно всичко "нездравословно" отпадна на мига в който ми светна КОЙ ми праща тези категорични "молби - заповеди"!

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Благост]

Здравейте ! И да продължа с това , че продължихме да общуваме с "плода"...по всички направления. След раждането общуването/будното отношение не спря..."бебето"/предполагам всички бебета ясно дават сигнали...останалото е въпрос на други "въпроси". Примери достатъчно имаме, защото наблюденията и "експериментите" в общуването продължиха и продължават.... Месец след раждането имах повод да" запаля"...запалих...когато взех да кърмя...реакцията...беше отказ, първо не се сетих че "пушенето" е причината, помислих си че още не е гладно, а беше все пак време за кърменето Да, ама - не! ...после специално пробвах с лека цигара и кърмене...човечето хапеше като бясно Така, че бебетата знаят много добре

Нашата чуваемост/възприемчивост/съзнание ...външа /вътрешна...думи могат да се пишат разни...истината е една...посланиятя ги има, нали

Любов + Светлина+Мир +Радост

[Латина]

Благост, благодаря за споделеното! Не мога да се въздържа да кажа, че понякога бебетата и малките деца излизат по-умни от възрастните. Ти поне си проявила любов, добрина, отговорност и интелигентност да се съобразиш с гласа на разума, идващ чрез едно мъничко същество, което зависи от тебе. За съжаление има много родители, които не го правят. Да се учим от децата не е никак лоша идея, понеже те живеят според природните закони, от които ние поради много умуване сме се откъснали.

Докато си мислим, че поумняваме, всъщност оглупяваме. Чак на стари години като ни налегнат последиците от нашата глупост, започваме да поумняваме отново, ама късно. Тогава пък иде склерозата, за да забравим и малкото, което сме научили. Друго не остава, освен да се радваме на новия живот, идващ чрез малките човечета и да им помогнем с каквото можем. Накрая излиза, че май в това е смисълът на живота.

Да не вземете прекалено насериозно всичко, което написах! "Майтап бе, Уили!"

[Благост]

Здравейте, приятели!

Jun 5 2004, 20:10 Пост #7 

Още от зачеването се осъществява връзката на духа с тялото. С развитието на плода се втвърдява и перисприта ( свързващото звено между дух и тяло ), но поради засилващата се връзка - съз залиняването на общото съзнание, започва развитието на частното ( за съответното тяло ). Поради тази причина мислите и чувствата на родителите се налагат на детето в период на бременност. Неправилно е да се мисли обаче, че само майката оказва това влияние. И бащата...

Много вярно написан постинг.

Кръвта вода не става...та и плодът в утробата "чува и разбира" всичко , и гласчето на баща си...правили сме опити за разговори даже последният е от преди няколко дни питахме " Го" какво да му е името кое ще му харесва повече реагират... да го знаете със сигурност.

А "чистотата на кръвта" на бащата като че ли е особено важна до и в момента на зачатието.

След туй организмът на майката "носи" отговорност.

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Телемах]

Здравейте! Чувал съм, че рождена дата е датата на зачеването

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Благост]

Може и да е така - девет месеца напред да ми е земния рожден ден...всъщност мисля, че това няма значение

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Милкана]

Искам да споделя нещо,за съжаление тъжно, но изключително показателно за връзката между дете и майка в утробата, за мисъл-формите и за последиците.

На 13 февруари на мои близки се роди внучка. Въпреки най-добрите условия за раждането и подбрания екип специалисти /близките ми са заможни хора/, бебенцето се окза със счупена ключица и вода в черепната кухина...Родилката не беше на себе си от мъка.

Преди няколко месеца близката ми беше споделила, че снаха й се произнасяла изключително грубо по отношение на детето, което носи. Заявявала, че го иска момче, а ако е момиче - няма да го обича. Бях, меко казано, потресена - такова нещо не само не бива да се изрича, но дори да се помисля.

И резултатът беше това...Бебето е живо и са изписани вече, но то показа на майка си какво значи обич. Майката силно е наранила сетивата му и травмите са се проявили на физически план в толкова кратък интервал. Дано няма по-сериозни поражения. Мисля си, че няма да има - това е било вик за обич, а майката наистина го обича. Наистина Я обича.

[Благост]

Здравейте, приятели! Здравей, Милкана!

Нещото, което споделяш е поучително -...никак не е тъжно!

Всеки един от нас си носи последствията за действията и бездействията си - за всички свои мисли, чувства, думи и постъпки Висшата Разумност е свръх СПРАВЕДЛИВА и неумолима...няма" минаване между капките" ...поне за мене, пробвала съм, достатъчно и спрях да изкушавам светлите братя с моите своенравия и особени мнения(простотийки и приумици!).

Дават ни се винаги ясни послания, само трябва да можем да ги виждаме и чуваме...и прилагаме. ВВ=Вяра + Воля

За съжаление има много родители, които не го правят. Да се учим от децата не е никак лоша идея, понеже те живеят според природните закони, от които ние поради много умуване сме се откъснали.

Латина, благодаря за постинга и да досподеля....преди ми пукаше и се вълнувах - кой какво и защо не прави, после проумях древния закон, че кой каквото прави за/на себе си го прави.Не ги "съжалявам" вече тези родители, които са неразумни - това си е естествен подбор/филтър

А децата им...има кой да ги пази

В молитвата Пътят на Живота отлично е казано...Господи, Отче...Благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята Воля! За тях се моля.Амин

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Аделаида]

"Едно дете не се ражда от нищо. И ако вие ме запитате, защо се е родило вашето дете, аз ще ви отговоря: „За да разберете, какво сте носили в главата си. " Чрез детето мъжът и жената опознават себе си. "

Източник:

Възпитание, което започва преди раждането

Михаил Иванов

Много интересни думи за размисъл, те донякъде може би обясняват много неща относно появата на деца които са прекрасни, а семействата им не до там и обратното...

[pencil]

погледнете тази тема

[Слънчева]

Послания има!И то какви! Дъщеря ми се роди осмаче с усложнения след раждането, защото през цялата си бременност бях потисната, окло мен всички мрънкаха " За какво ти е второ, ти си луда..." включително и мъжа ми Много неща са ми ясни вече и могат да бъдат от полза за бъдещи майки, но не могат да се споделят в няколко реда. Истина е, че една бъдеща майка трябва да бъде в среда изпълнена с хармония и щастие.

Хубав ден на всички!

[Аделаида]

И въпреки, че аз все още нямам опис,..т.е. не съм раждала съм абсолютно съгласна с теб, Хамелеона, и съм чела и слушала много по тази тема за това как се чувства жената по време на бременно ста и каква роля има тя и това наистина е вярно...

[Лора]

Благодаря на Пенсил, че подсказа за информацията в дир.бг. От там научих за тренингите (курсовете) организирани от Сдружение "Екология на човека" всеки вторник, четвъртък и събота.Има само за бременни или само за майки с деца до 3 години. Хареса ми това, че се използват различни техники за пренатално възпитание, разработени в световен мащаб от лекари, педагози, психолози. Това тепърва навлиза в България.

Водещата на курсовете споделя големия интерес в училища и университети, тъй като програмата е насочена предимно към младите бъдещи и настоящи майки.

Ще вметна от себе си, че всички тези така наречени "нови" техники са известни от хилядолетия, просто съвременната наука сега ги потвърждава. Излишно е да казвам на вас колко е говорил Учителят за това!

Темата ми е безкрайно интересна, защото се надявам скоро да бъда бременна и ако това стане бих искала да дам най-доброто от себе си за възпитанието на моето дете и за неговото израстване.

Благодаря за вниманието!

[Иво]

Ето част от една статия за пренаталното възпитание, откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен

Пренаталното образование - образование на бъдещето?

На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, докато на Запад на тази идея доскоро бе гледано с известна доза скептицизъм. Бе смятано за суеверие това, което древните познания за света и човека са твърдели още от хилядолетия. Едва напоследък с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, научната парадигма започна да променя своето становище и да изследва области, принадлежащи дотогава на окултното. Наблюденията показаха, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звукови и светлинни вибрации. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане.

Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки. Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства и то в продължение на двадесет години. То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници, а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването.

Какви са научните и психологичните основания за пренаталното „образование”?

Знае се, че човешкото тяло е свръхадаптивно. Как ще се развие организма зависи не само от генетичната информация, но и от околната среда. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава нивото на развитие на околната среда. Съобразно тази информация плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство. В Космоса, в състояние на безтегловност или на други планети, той би се развил по съвършено друг начин.

Всички видове вибрации идещи от външния свят вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните, и онези, за които нямаме рецептори. Установено е, че ембриона не само чува, но и “ вижда ” образи, а те на свой ред влияят върху оформянето на плода. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. По този начин детето се научава на цялата палитра от чувства и състояния, като се започне от страхът, несигурността, гневът, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца.

Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни . Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото , чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота. Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитство и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система...

У нас в България все още не се обръща внимание на този важен аспект от изграждането на бъдещото същество – времето на вътреутробното му развитие и времето на неговото раждане. Макар вече да има много научни публикации за родовата травма и нейното негативно влияние, в нито една болница не се имат предвид тези важни психологически аспекти.

По отношение на пренаталното въздействие, можем да дадем няколко идеи на бъдещите майки.

* Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.

* Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него.

* Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги.

* Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете.

[Орлин Баев]

Горният постинг, а и въобще цялата тема - велика и изключително важна тема! Според Михаил Иванов - жената ще промени света! Как - именно чрез едно ново отношение към процеса на бременност. Като се откаже да създава по време на бременността си престъпници. Наистина, ако първите седем години са неимоверно важни за детето, то първите девет месеца, от зачеването и през бременността, залагат всички качества на бъдещия човек! А те зависят от волята, мислите, чуствата и енергията на майката!

[Валентин Петров]

[Иво]

Част от постинг, който е и по тази тема:

Ще споделя това , което си спомням от книгата и разбира се сме приложили на децата ни. Най-важното за детето започва още преди раждането . Бъдещата майка трябва да бъде спокойна, да се разхожда много сред природата, да посещава концерти, кино, театър -  по желание . Да преживява  само положителни емоции , като се избягват съответно негативните изживявания . Да се храни с желаната от нея храна, като се набляга основно на пресни плодове и зеленчуци според сезона.

[Слънчева]

[Иво]

Малко информация за проект "Пренаталнопто възпитание - ново отношение към създаването на човешки живот".

Проекът е разработен от екип психолози, лекари, педагози на Сдружение за развитие на хората и общностите - Екология на човека и е финансиран от Община Варна.

Проект “Пренаталното възпитание – ново отношение към създаване на човешки живот” е свързан с идеята за екологичен, цялостен или холистичен подход към човешката личност още от зачеването. Той е насочен към ново и пълноценно осмисляне на пренаталния период от всички участници в него – бъдещото дете и неговите родители.

Пренаталното възпитание е свързано с жизнено важния въпрос за качеството на бъдещото поколение. Работейки за възпитанието на нероденото още дете, всъщност започваме работа по възпитание на родителите му и хармонизиране на партньорските взаимоотношения.

Идеята за осъществяване на жива и осмислена връзка с детето още по време на бременността на майката съществува отдавна. Съвременните научни медицински и психологически изследвания, свидетелстват за това, че мислите и емоциите, които майката изпитва по време на своята бременност, оказват непосредствено влияние върху развитието на нейното дете, а също и на неговото самосъзнание. Известният френски акушер-гинеколог Мишел Оден посочва, че за съвременните родители е необходимо по-добре да разберат и почувстват новите знания за това, което става в майката по време на бременността й, какво чувства детето по време на раждането и по време на кърменето. И че всичко това има огромно значение за бъдещия човек.

Американските учени Д. Чембърлейн, Ст. Реймонд, Т. Верни и други доказват, че мозъкът и чувствата на детето се включват много по-рано отколкото се смяташе досега. Относително нова е представата, че плацентата е своеобразен “предавател” на цялата информация отвън чрез специфично кодирани синали.

Психиатърът Т. Верни предоставя неоспорими доказателства, че емоционалното, психологическото и интелектуалното развитие на личността, започва от вътреутробното развитие на човека. По време на своето вътреутробно развитие, детето може да вижда, чува, преживява и даже да се обучава на елементарно ниво.

Многогодишните наблюдения на учените – пренатолози показват, че детето се чувства щастливо или нещастно, агресивно или любвеобилно, спокойно или раздразнително в своя последващ живот, в зависимост от това, как се е чувствала майката и какви сигнали му е подавала в пренаталния период на развитието му и от осезаемото присъствие на бащата.

Днес, бъдещите родители, майки и бащи се сблъскват с огромно количество стресови ситуации, от ежедневните рутинни дейности до постоянните напомняния на средствата за масова информация за усилващите се сложни глобални конфликти, заплашващи самото съществуване на планетата. Безусловно, такъв род информация е съвсем нежелателна за нероденото дете. Струва ли си тогава, толкова ревностно да се следи неекологичната за бъдещото дете, информация за катастрофи, бедствия и ескалации. Нашият съвет е: заменяйте негативните излъчвания с естетически - свързани с различни видове изкуства, въздействие на природата, прятни преживявания.

Как да създаваме живот съзнателно и творчески и как да превърнем идването на детето на бял свят в красив творчески акт, ще ви помогнем чрез иновативните тренинги по проект “Пренаталното възпитание – ново отношение към създаването на човешки живот”, финансиран от Община Варна и са безплатни за желаещите да участват.

За допълнителна информация и записвания – на телефоните на Сдружение “Екология на Човека” : 052 / 641 803, 606 204.

[Иво]

Всеки човек идва на този свят, провокиран от страха " Не ме обичат", като тази нагласа се загнездва у детето още в момента на зачатие - обикновено майката и бащата не знаят, кога душата на детето им се появява при тях и не го приветстват с " добре дошло".

По време на бременността всички неудачи и конфликти с майката се отразяват и на плода.

По време на раждането страховете на майката пречат тя да посрещне детето си с достатъчно любов, за да изтрие страха от съзнанието му - това води до спазми, усложняващи раждането, а и страховете на детето му пречат да се роди спокойно и с радост.

И така... Идваме си с този недобър багаж на Земята и попадаме на родители, които сами си избираме, но така или иначе - не знаещи нищо за духовния свят и проявленията му в човешката ни същност; усвояваме безброй модели на поведение, помагащи ни да затвърдим страха от неодобрение или просто усещането, че не сме достатъчно желани и обичани от околните...

Затворен кръг...

Спасението е да повярваш силно в себе си и добрата си страна, да живееш ТУК и СЕГА - без страхове, какво ще кажат другите за теб.

Има една много ценна мисъл, че не можеш да промениш миналото и това, което ти се е случило, но е в твоите ръце да промениш сега отношението си към това минало, за да живееш освободен СЕГА и в бъдещето си.

Хора, спрете да се стахувате !

[Маргото]

Благодаря ви за прекрасната тема и безценната информация!

Моето бебе ме научи на много неща.Постигнах търпението,за което се молех от години.Но това е най-малкото.Взаимно се възпитаваме-какво съм постигнала аз и "какво има в главата ми" ще разбера съвсем скоро,защото го очаквам за първата ни среща съвсем,ама съвсем скоро.

Светъл ден на всички

[wonderful]

Много хубава тема!

......Връща ме в онези вълшебни мои преживявания (седмиците на бременността ми).

Шест месеца преди зачеването в съзнанието ми се появи една много силна мисъл и желание, която озаряваше цялото ми същество. Желанието да имам бебе. Донякъде бях изненадана(от това, че мисълта не ми излизаше от ума), но тогава знаех, че това ще се случи скоро. Тогава бях сама, тъй като бъдещият татко работеше през този период в чужбина. По телефона се чувахме често и споделях с него желанието си за бебе. А той ми казваше, че иска да имаме три деца.

Когато си дойде още първата вечер поговорихме за това и той каза , че също иска детенце. След малко повече от две седмици вече знаех, че съм бременна.

А какво беше чувството, което изпитвах. Усещах се лека, лека...Стъпвах, но имах чувството, че почти не докосвам земята от щастие. Все едно летях.

Това беше много силен и много истински момент за мен, който никога няма да забравя.

Как възприемах живота вътре в мен...не знаех дали е момче или момиче, но не това беше важното. Чувствах любов. Познато, близко чувство. През цялата бременност изпитвах силна любов към човечето, което познавах вече със сърцето си...

Тогава станах и по-силна.

Когато се роди и си бяхме вече вкъщи, много често слагах дъщеричката си на леглото, лягах срещу нея и я гледах .

Тя спеше, а аз я гледах усмихната с часове.

.....

Какво е щастие за една жена? Да стане майка.

Като че ли до този момент нищо не ми се беше случило, нищо съществено.

Като че ли не бях живяла. И тогава започнах да живея истинският си живот.

......

Сега ходим на църква. Говорим за Бог. Сутринта казахме и молитвата заедно.

Сърцата на децата са отворени за Бог. Когато спомена името МУ на лицето и се появява усмивка.

Редактирано Януари 30, 2007 от wonderful