Агресията - как да се справяме с нея?

[ronimo]

за да разберем смисъла - трябва да разберем първичното във нас, а ние от коле отричаме същественото първото. приемаме за 'правилно'духовното - това което се образува след даденоста от природата - ние отричаме природата-себе си.... тогава сме изкуственни???..... докато отричаме себе, винаги ще се питаме добро ли е доброто или лошо ли лошото....... ние забравихме от рождение че законите на играта наречена живот или съществуване - са отдавна от самото начало са поставени от създателя на играта???? винаги се мислим за нещо, а кога ще победим себе си 'вторичното вав нас'

Моля, пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.

[Телемах]

Здравейте всички!

Здравейте, Ронимо! и да ви попитам кое точно е това което наричате "първичното" ? и защо да слагаме всички в един кюп?

Дали е правия начин това? Как мислите ?

Любов+Светлина+Мир+Радост

[Явор]

Често приписват агресята на страх. Страха обаче предизвиква ограничения и едно от тях е обездвижването на човека, агресията е обратното на страха, следствието от него - там където си преодоял страха, независимо дали това става съзнателно или не. Ще ви дам прост пример, за връщането на българската държава не са се борили тези, които са се страхували от поробителя, а обратното - тези които са надмогнали страха си от него. В превод думата агресия би следвало да значи нещо като "селски, див", но пък от друга страна кой не е побеснявал като е разбрал примерно че дълго време са го лъгали. Според мен агресивното поведение, независимо дали явно или прикрито е начин за придвижване от една точка в друга.

Редактирано Август 13, 2006 от Явор

[Синева]

Често приписват агресята на страх. Страха обаче предизвиква ограничения и едно от тях е обездвижването на човека, агресията е обратното на страха, следствието от него - там където си преодоял страха, независимо дали това става съзнателно или не. ...

Не съвсем.

За да прояви човек агресия е преодолял един страх, но се "тресе" от друг.

Болката и раната, която са му нанесли и страхът от нова такава болка в бъдеще, довежда човека към агресия и насилие. Идва чисто човешкия закон - "Нападението е най-добрата защита" или "Око за око, зъб за зъб", което не довежда до нищо, освен до един порочен и греховен кръговрат.

За да се справи човек с агресията в себе си трябва да намери смирението на аза /да смали егото си/ и да се остави на силата на любовта.

Човек може и трябва да промени само себе си!

[Оринави]

Интересни разсъждения....

.."Болката и раната, която са му нанесли и страхът от нова такава болка в бъдеще, довежда човека към агресия и насилие.."

Зависи обаче по кой закон живее въпросният човек. Ако живее по законите на Стария завет, правилото "Око за око и зъб за зъб" е Сила възстанояваща нарушеното равновесие чрез агресията и насилието.

Но същата Сила при Новия завет има възпиращо значение мисля.!? Виждам този форум е за човешките взаимоотношения - нека тогава човешките взаимоотношения се разглеждат двустранно, като взаимоотношения. Уви в материалния свят властва дуалистичния закон. Той /дуалистичния закон/ не е закона на Любовта, но ако се остави без възмездие нарушенията на Божиите правила, рискът Злото да овладее Света е много реален вматериалния свят. Закона за Любовта властва изцяло само в Божествения Свят при Бога, там където няма плътски същества подвластни на дуалистичния свят. Но в Физическият и материален свят Божественото и премесено с плътското . Христос е казъл" Отдайте Божието Богу и кесаревото кесарю". Като пример в това отношение мисля е изтребването на Содом и Гомор,точно от Бога- Извора на Любовта. Тогава можем ли да виним ние човеците Бога, че е постъпил неразумно и не по закона на Любовта ??? А потопяването на континента Антлантида? И там ли може би Бог е сбъркал като е унищожил толкова много хора с едничката цел да намали огромните размери на Злото и покварата обхванали голяма част от хората.

[Донка]

За да се справи човек с агресията в себе си трябва да намери смирението на аза /да смали егото си/ и да се остави на силата на любовта.

Човек може и трябва да промени само себе си!

Именно! Значи агресията е не толкова проява на страх, а признак на допуснат приоритет на силата Егото над силата на Любовта.

Любовта приема света какъвто е и го оставя свободен. Под нейния приоритет ума и егото имат за задача да го опознаят и да се приспособят към него. За да го направят, те ползват инфомацията, постъпваща от средата, и сглобяват динамични модели на заобикалящия свят - опитът, запаметен в миналото и текущата обратна информация от средата им позволяват да построят абстрактен модел на близкото бъдеще - т.е. причинно-следствените връзки. Това им позволява да предвидят в общи линии резултата от въображаемата си активност. ..

Ако Егото и ума получат приоритет на Любовта, те абсолютизират модела, който са изградили и вместо да опознават света, започват да го "вкарват" в готовия вече модел, да го променят според него и да се борят с това, което не отговаря на него. ... Така се раждат недоволството, претенциите, гордостта, ревността... започваме да съветваме и да променяме другите за "тяхно добро", което всъщност е доброто на нашия модел. Егото и ума присвояват света и така лишават и себе си и света от най-важното условие за Еволюцията - Свободата!

Всъщност там, където е ограничена по някакъв начин нечия свобода, е налице агресия.

може би Бог е сбъркал като е унищожил толкова много хора с едничката цел да намали огромните размери на Злото и покварата обхванали голяма част от хората.

Бог нищо не е унищожил... това е най-древната представа за бог - представата на първичния, зависим човек, за който бог е строгият баща, който наказва. Оттогава човешкото съзнание е постигнало още няколко степени... Мисля, че Дийпак Чопра чудесно го е разказал в книгата си...

[Оринави]

Човек ако променя тук на Земята само и единствено себе си, ще е вечно потърпевш и никога няма да успее да свали Божествената Любов в плът и да превърне тлението в нетление по Божия промисъл.. Човек трябва да промени точно по закона на Любовта и ближните си, пък те другите ближни до тях и така по веригата на взаимоотношенията. А Божествената Сила възпираща агресията, не е агресия , а Сила възпираща агресията. Защото не иска чуждото и неразрушава чужд живот. Но наказва всеки дръзнал да разрушава там където не е градил. Малка разлика. Който може и и ска нека прави разликата.

Може да са грешни, но това ми са размислите....

Мога да се съглася само с това...

Всъщност там, където е ограничена по някакъв начин нечия свобода, е налице агресия

Мисля много правилно е употребена думичката "свобода". Не става въпрос за думичката "свободия". Според мене свободата предполага и задължения освен права. Задължението да не разрушаваш чуждия живот и да не ограничаваш по никакъв начин чуждите права. Пък този който е объркал свободата със свободия, естествено ще срещне щика на агресивната защита, за да си припомни и позабравените задължения да не ограничава чуждата свобода с различни явни и скрити способи.

[Синева]

"Казано от Йогананда"

“Човекът и природата са свързани неразривно с една обща съдба – каза учителят. – Силите на природата действат съвместно, за да служат на човека: слънцето, земята, вятърът и дъждът му помагат да произвежда своята храна. Човек управлява природата, макар и много несъзнателно. Наводненията, ураганите, земетресенията и другите природни бедствия са предизвикани от неизброимите грешни мисли на хората. Всяко цвете край пътя се усмихва на хората, а всеки комар е въплъщение на оскърбителна дума. Слугинята природа се инати и упорства, когато господарят на творението спи. Колкото повече той се събужда, толкова по-лесно ще може да я овладява.”

“Защо има толкова много страдания по света?” – попита един ученик. Учителят отговори:

“Страданието има много причини. Не на последно място то трябва да предпази човека от това да се обучава върху другите твърде много, а върху себе твърде малко. Накрая болката го поставя пред въпроса: “Няма ли някакъв закон за причината и следствието в моя живот? Не са ли моите неприятности резултат от погрешното ми мислене?””

“Бог не се вълнува нито от неискрените молитви и речи, нито от глупавите атеистични мнения. Той отговаря на хората само чрез Своите закони. Ако ударите главата си в някой камък или пиете сярна киселина, ще понесете последствията. Ако нарушите Неговите закони, които управляват всичко живо, тогава ще съжалявате. Ако мислите правилно и се държите благородно, ще намерите мир и съгласие. Ако обичате Бога, Той ще дойде при вас.”

“Не заявяваше ли Христос: “Не всички, които ми казват: Господи, Господи ще влязат в царството Господне, но тези, които действат по волята на моя Отец на небето.”  – отговори учителят. Библейският израз “езичник” означава идолопоклонник – служител на идол, т.е. човек, чийто внимание не е насочено към Бога, а към съблазните на света. Един материалист може да ходи в неделя на църква и въпреки това да е езичник, идолопоклонник. Но който поддържа винаги будна своята памет към Небесния Отец и следва заповедите на Христос, той е християнин.”

“Един диамант по-малко ли се цени, ако той е покрит със слой от мръсотия? – възрази учителят. Бог вижда неизменната красота на нашите души. Той знае, че ние не сме идентични с нашите грехове.”

"Бог знае, че някой път е необходимо Неговите деца да страдат. Това, че хората не познават своята истинска природа – душата, е същинската причина за всички други злини – телесни, материални и духовни.”

“Бог ви разбира, дори ако всички други ви разбират погрешно – каза учителят. Той е любящият, който ви обгражда с грижи, все едно какви грехове сте направили. Други ви даряват любовта си за известно време и после ви изоставят. Но Той никога не ви изоставя. По различен начин Бог се грижи всеки ден за вашата любов. Той никога не ви наказва, когато вие се отказвате от Него; вие сами се наказвате. “Ще почувствате, че всички неща ви разочароват, когато вие ме разочаровате.””

“Какво е Бог?” – попита един ученик.

“Бог е вечното блаженство – отговори учителят. Неговата същност е любов, мъдрост и радост. Той е колкото безличен, толкова и личен и се разкрива така, както Той пожелае."

“Бог ни изпитва по всички възможни начини – каза учителят. Той само проверява нашите слабости, за да ги опознаем и превърнем в добродетели. Той ни изпраща изпитания, които изглеждат непоносими; понякога Той почти ни отблъсква от себе си. Но мъдрият търсещ Бога казва: “Господи, аз искам само Теб. Нищо не може да ме спре при моето търсене. Моля се с цялото си сърце: никога не ми изпращай изпитанието – да забравя Теб.””

[Донка]

Човек ако променя тук на Земята само и единствено себе си, ще е вечно потърпевш...

Ако мисли за себе си и хората с понятията - победител, потърпевш , човек вече е заместил Любовта в себе си с агресията на Егото си. Любовта не познава битките, победите и пораженията...

и никога няма да успее да свали Божествената Любов в плът и да превърне тлението в нетление по Божия промисъл.. Човек трябва да промени точно по закона на Любовта и ближните си, пък те другите ближни до тях и така по веригата на взаимоотношенията.

Всичко това, струва ми се не е наша работа, на хората. Господ си знае как да свали Божествената Любов в плът и да превърне тлението в нетление. Той само може да променя света си по законите на Любовта. Самото допускане на Егото, че то е натоварено и е в състояние да извърши всичко това, вече е агресия, не благородство. А взаимоотношенията се градят само между хора със свободна воля - всяка намеса "за добро" е отново агресия.

А Божествената Сила възпираща агресията, не е агресия , а Сила възпираща агресията. Защото не иска чуждото и неразрушава чужд живот. Но наказва всеки дръзнал да разрушава там където не е градил.

Всеки дръзнал да разрушава там, където не е градил, наказва сам себе си и потомците си по закона на Кармата.

Благодаря на Синева за прекрасния цитат! Съвсем на място!

Според мене свободата предполага и задължения освен права. Задължението да не разрушаваш чуждия живот и да не ограничаваш по никакъв начин чуждите права. 

Свободата затова е свобода, защото не предполага задължения към никого и нищо. Свободата не може да съществува и миг без Любовта. Любовта е тази, която изключва разрушаването по принцип и ограничаването на чуждата свобода. Този, който включва в свободата си упражняването на контрол и власт над друго същество, вече не е свободен - управлява го Егото му. Понятието "слободия" е измислено от Егото, което лимитира свободата и наказва отклоненията... Може и да съм грешна, но живея така - свободна и с Любов - и всички сме щастливи...

[Силвия СД]

Агресията не показва страх, а само, че още не сме се научили да се харесваме, такива, каквито сме. От там произтичат всичките ни беди.

Като простим на себе си, че не сме идеални и се приемем и се заобичаме, ще изчезне дори необходимостта да прощаваме на околните, защото ще ги обичаме, а от това произтича и разбирането. Зависи само от нас какво ни се случва - " каквото повикало, такова се обадило " - мъдра мисъл.

Да обичаш ближния не е празна приказка, тя решава всичките ни проблеми, но условието е първо да заобичаме себе си, защото го заслужаваме. Ни повече, ни по - малко и останалите около нас.

И обръщането на другата буза не е малодушие, а в това се състои силата. Тази, която е ударена, може да си го е заслужила. Та да обърнем другата, невинната, пък да видим какво ще произлезе. Шамар няма да е..., а шамара урок е, за добро е.

И изказвам мнение само, че придвижването чрез а - гресия от една точка в друга е ре - грес, нищо повече. Към Содом и Гомор да се не обръщаме, че стълбове от сол ще станем. Пък към про - грес сме тръгнали. Дано!

[Милкана]

Само преди няколко дни ми се случи нещо, което беше резултат от агресивно поведение към мен, което пък успя, за съжаление да предизвика моята агресия. По природа съм деликатен и търпелив човек, кротък и благ, но има моменти, като онзиденшният, кагото нервите са опънати до скъсване и чашата прелива - за жалост кипежът от чуждата чаша по индукция кипва и моята тиха вода . Трябва изключително себевладеене, за да се самоусмиря в такъв напрегнат момент, но аз явно не владея тези методи. Но не самият факт е интересен или единичен случай, а резултатът. Досега ми се е случвало 4-5 пъти да изпадам в подобно състояние, когато съм провокирана, разбира се. Но само веднъж изпитах това, което почувствах онзи ден. След като дадох воля на агресията си - с глас и гняв, от което после ме боля гърлото , ми стана студено, втресе ме, при тия жеги е направо невероятно, че се завих с ватения чувал и... съм заспала! После бях по-добре, на провокатора лошото настроение й беше минало. Дано при следващия случай успея да не допусна подобно теглене на енергия, защото точно това се получи, според мен. Някой ме предизвика, за да се нахрани...дали провокаторът, или някое гадничко същество от астрален произход, знам ли , те лешоядите, дебнат наоколо, особено когато напрежението е повишено и лошото настроение преобладава.

Редактирано Август 13, 2006 от Милкана

[Ради]

Да, интересна и показателна опитност

[Донка]

за жалост кипежът от чуждата чаша по индукция кипва и моята тиха вода . Трябва изключително себевладеене, за да се самоусмиря в такъв напрегнат момент, но аз явно не владея тези методи.

Благодаря за класическия случай! Мога само да споделя как се научих да се самоусмирявам в такива моменти.

Първата мисъл, която налагам в бушуващото си съзнание е:

Благодаря ти Господи за изпитанието! Любовта в мен е достатъчно силна, за да науча и този урок.

Помагат също и формулите за ограждане и особено за диамантената стена...

Обикновено след тях се усеща топла вълна, която се разлива по тялото и укротява порива да се отвърне на агресията или да се избяга.

След като поукротя емоциите, пускам ума със задачата:

Обичам този човек както обичам и себе си - той има някакъв проблем, за който не му достига любовта към себе си. Щом Господ ме е изправил срещу него в такъв момент и мен ме боли от тази среща, значи някъде в мен има същия проблем. Открий го.

На мен това ми помага - така успях да осъзная и овладея няколко лични болезнени места...

[Синева]

- той има някакъв проблем, за който не му достига любовта към себе си. Щом Господ ме е изправил срещу него в такъв момент и мен ме боли от тази среща, значи някъде в мен има същия проблем. Открий го.

Да, вярно е!

В такива моменти не трябва да се вижда само несъвършенството на ближния, а и собственото.

Матей

7:3. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

А и за да ми изпрати Бог такъв вид проверки и изпитания, значи имам още да уча. Щом се чувства болка и яд значи липсва любов, затова ние хората трябва първо да се обърнем навътре в себе си, за да осъзнаем и да се убедим, че Бог ни е обичал, обича и ще обича безпрекословно. Това решава всички проблеми.

За всичко, което прави Бог за мен, за да се завърна в Него, да кажа БЛАГОДАРЯ е малко! "Аз съм" щастливец и късметлия!

[Оринави]

Милкана,

Благодаря ти за примера!

Даде ми повод за отговор по темата от доста интересен ъгъл за разсъждения. Ще разсъждавам чисто принципно без да засягам конкретни случай, а само ще го взема за повод.

За яснота разделям мнението си на две различни гледни точки.

1. При старозаветния човек, Астралното и Менталното тела /извора на страсти и мисли/ имат земен произход защото са подчинени / подвластни на земните закони- сиреч на закона подвластен на първородния грях и от там Астралното и Ментално тела имат греховен произход по библейския смисъл.

2. При новозаветния човек, Астралното и Менталното теля "умират" за греха и Причинното тяло "отнася" семенния атом на телата при Бога , пък Той им вдъхва Небесен живот за да живеят вече за Бога, а не за плътта. Така Астралното и Менталното тела вече са служители на Бога и по тази причина не се подчинени на греха в библейския смисъл.

И така вече се намесва великата илюзия "Майя".

Та когато се гневи и изпитва агресия старозаветният човек се случва това което разказа.

Когато се гневи новозаветният човек, се гневи Бога в него. В този случай плътското тяло не страда, защото вече е пречистино от греховноста в следствие на "умирането" на греха и "раждането" от "Вода и Дух" .

И когато агресията /астрална или ментална/ бъде изпратена към такъв човек пречистил си астралното и ментално тяло , енергията й недостига самият Човек поради високочестотната вибрация на Астралното и Ментално тела поради вече Божествения им корен и произход в следствие на Освещението по чина Мелхиседеков. Така насочената агресивна вълна се връща по подобие на ластика към създателя/създателите й.

В абсолютната власт е на новозаветния човек е дали да отработи агресивната енергийна вълна като черна магия /като излъчване на страст при молитва от старозаветни молищи се също влиза в тази графа/ , бавно или бързо по собствен избор. Или да пропусне по Волята на Бога в него агресивната енергийна вълна и тя да се върне като ластик бавно или бързо , рязко или плавно, .... по Волята пак на Бога / въпрос на решение/.

Само съм разсъждавал по механиката на явлението агресия, нищо повече. Вярно или не, грешно или не, истинно или не, разсъждението е лично и няма за цел конкретизация в различни субективни случаи.

[Иво]

Според една класификация има 4 вида съзнания със съответно 4 харектеристики и нива на проявления:

Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека.

По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици. (източник: Пътят на Ученика, Беинса Дуно) (бележка: курсивът в цитата е мой)

Тази класификация е синтезирана в статията: Категории съзнания в човешката еволюция.

От тук вадя извод, че тръгналите по Пътя, учениците, би следвало да знаят как да трансформират агресията или поне да се опитват да го правят съзнателно. Може и да има такова нещо като "справедлив гняв" или "справедлива агресия", не знам... за мен по-скоро са несъвместими? Може Бог от Стария Завет да е Бог на гнева, но дали е същия Бог, който в Новия Завет и който от духовните Учители знаем, че е Бог на Любовта?

Според мен важното е да се опитваме да повдигнем вибрациите си, съзнанието си и тогава въпроса с агресията би следвало да се реши по естествен начин. Светлата и чиста аура, чистите мисли по естествен начин пазят човека. Ако човек е потопен в постоянен вътрешен мир, ако е в постоянна връзка с Божественото, коя агресия ще го засегне? Морето отгоре може да е леко вълнисто, може даже да има буря, но надълбоко е чисто и спокойно.

Как мислите?

[Оринави]

Как мисля ?

Чакай да се пробвам, дано да успея..

Прекрасен цитат, от точното място, в точния момент, по точната тема!

Само не ми е ясно класифицираните и катогорирани съзнания дали са стилизирани ... или ... стерилизирани като буркан кисили краставички или праскови за зимнина / годишниия сезон е такъв, за това давам такъв пример/....

На сериозно ... считам , че в Природата няма никъде стерилни съзнания по тази или онази класификация. От там и многообразието в Природата. Има стерилни принципи приложени по определен повод или причина през субективен мироглед. А този субективен мироглед може да се обективизира през Времето и Пространството до своето максимално възможно обективизиране на въплътения Дух/Човек.

Същият Дух/Човек може да използва този или онзи Вид Съзнание в различна употреба при различен повод/причина. По тази причина Съзнанието трябва да запази своята пластичност с целпо-бърза трансформация в една или друга посока или направление за различните случаи които може да срещне при проявлението си в Света където "Всичко тече и се променя" . Гърците казват "Панда реи" . Това по собствено виждане е вечно променящият се свят на Времето и Пространството с крайно непостоянни параметри.

Думите наБеинса Дуно са абсолютно верни , но са стерилизирани като "рул на кораб" плаващ в безбрежния Океан на Вселената. И когато срещам това или онова препятствие използвам този или онзи вид Съзнане за временна употреба при решаване на кой да е казус пред мене в преследването на Абсолютно Обективното Съзнание- цел отдалечена в безкрая на Мирозданието.

За мене Беинса Дуно е разграничил само различните системи работищи във въплатения организъм. Но те никога не работят поотделно , а в синхрон. Така че да обслужват правилната работа на въплътения организъма. Обяснил е според мене идеалните параметри в идеалните ситуации. Тях ги няма в живата въплътена Природа стерилизирано.

Поне според мене.

[Севдалина]

От филма "шака зулу, цитирам по памет: ".... със злото не може да се бориш, трябва да се извисиш, да минеш на по-високо ниво..."

[ivankakrasteva]

много е хубава тази мисъл за извисяване над злото.Много благодаря

[yoginrila]

agrsiata e nasloena malko ili mnogo v povecheto hora kato karma ot minali jivoti!niakoi ia podtiskat suznatelno drugi nesuznatelno.dori poveche tova e karma na narodite,nasloena ot predishni deiania,voini i taka natatuka!az sum se ubedil che balkanskite narodi sa dosta agresivni(razbira se ne kato zialo)vsledstvie na predishni deiania.tazi karma e dulboko nasloena u nas i tribva dosta vreme da ya izkupvame........tuka triabva da se raboti na nazionalno nivo.molia za izvinenie ako ne se iskazvam pravilno..........

модераторска бележка: Моля пишете на кирилица! Програми за транслиране: например ТУК

[Валентин Петров]

Силата в ръцете на его е като страхливец с оръжие

"всяко противоречие е една велика задача, която трябва да се разреши"

[Донка]

tazi karma e dulboko nasloena u nas i tribva dosta vreme da ya izkupvame........tuka triabva da se raboti na nazionalno nivo.

Не съм сигурна, че изкупването на кармата отнема много време - по-скоро отнема време "мотивирането" на човека да започне да осъзнава тази карма. Допуснем ли, че в това, което допреди сме смятали за благородство, може би се крие някаква агресия, която причинява страданията ни, вече сме близо до изкупването...

И за националното ниво не съм съвсем сигурна - ако всеки се справи със себе си и личната си карма, той влияе и на другите около себе си. Щастието е заразително. А тяхното осъзнаване и изчистване на агресията си е тяхна работа.

[simonkurt]

zadrveite! purvo da se izvinq che pisha na latinica, no na tozi kompiutyr nqmam kirilica, a tukmo mi doide muzata i ne mi se shte da propuskam momenta:)

zachetoh tazi tema, poneje poslednite 2-3- sedmici samata az bqh stanala strashno agresivna, koeto po princip mi e chujdo i v momenta, v koito is dadoh smetka kakvo se sluchva s men, chak se uchudih! i zapochnah da tursq prichinata za tazi agresiq. i na men prez tezi nqkolko sedmici mi se sluchi onova iztoshtenie, koeto nastupva sled izrazhodvane na mnogo emocii, oshte poveche negativni... i sus sigurnost moga da kaja, che nikak ne mi beshe priqtno, nito puk iskam da mi se sluchva pak. taka che sum si obeshtala da vnimavam za napred i da ne se poddavam chak tolkova na emociite da me prevzemat, makar che kato cqlo sum dosta emocionalna ( vse paksum zodiq rak:) no tova, koeto iskah da spodelq s vas e izvoda do koito vse pak usopqh da stigna sled vsichki tezi iztoshtitelni prejivqvaniq - moqta agresiq beshe porodena ot nasubirani mnogo vreme otricatelni emocii, razopcharovaniq, neizpulneni ochakvaniq i t.n.. taka che qvno beshe nastupil momenta, v koito e trqbvalo samata az da si dam smetka kolko mnogo neshto sum nasubrala v sebe si, i to neshto, koeto nikak, ama nikak ne mi e neobhodimo! i poneje e poveche ot qsno, che do togava ne bqh obrushtala dostatuchno vnimanie na priznacite, koito sa se opitvali da mi pokajat, che neshto v men ne e nared, potuashavaiki gi i schitaiki za po-pravilno da potisna tezi vutreshni nedovolstva, qvno che moqt vissh Az e reshil, da vzeme po-kraini merki i da mi pokaje dostatuchno qsno kakvo se sluchva v men samata, ta toku-vij nai-nakraq mu oburna neobhodimoto vnimanie sega sum ubedena che e taka, zashtoto v momenta, v kotio se zapirtah kakvo e porodilo tazi agresiq i istinski posikah da polucha otgovor, toi suvsem estestveno doide i tova e pravilniqt za men otgovor, koito mi pozvoli da osuznaq nqkoi dulboko skriti v men bolejki. sega mi e po-leko i spokoino...taka che mislq, che agresiqta ponqkoga idva i s takava cel a vie kakvo mislite po vuprosa? pozdravi!

[Латина]

Мисля, че агресията не идва с цел, а като следствие, но разумният човек има за цел да разбере защо! Като не разбира от малко, те просто проблемите си нарастват, докато се достигне прага на индивидуална чувствителност. Такъв е животът, че щем не щем, уроците да разберем!

[Слънчева]

Да отговорим на агресията с Любов

Нека има повече Усмивки