Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Истинско знание


Иво

Recommended Posts

Е? Нали говорим за опитности?

а не творение произлязло от Изначалния Корен необвързан с Върховното Същество невидимо в пространството на безпричинното Си съществуване.

Необвързан? Кое е необвързано? Следствието е свързано с причината...

Линк към коментар
Share on other sites

Необвързаността на Върховното Същество обуславя съществуването на Изначалния Корен в който е зародиша на възникването на Причината.

Линк към коментар
Share on other sites

Какви знания придобива съвършеното от несъвършеното?

Какви опитности прибавя към себе си съвършената душа от несъвършената човешка цивилизация

Мислим приложната математика. Въпреки перфектността си, математиката винаги се е развивала и ще се развива от предизвикателствата на живота.

Необвързаността на Върховното Същество обуславя съществуването на Изначалния Корен в който е зародиша на възникването на Причината.

Върховното е Свободно, да. Хората - не.

Свободният може да освободи ограничените, стига те да потърсят помощта Му.

Левски е казал че когато България се освободи, ще отиде да помогне на други поробени народи.

Линк към коментар
Share on other sites

Видимата Вселена с невидимата си Причина, невидимата Вселена с видимите си Изяви, Небесните Йерархии със земните Си концентрации, вечното движение на покоя във вихъра на мисловните си форми, Битийното съществуване на Небитието, смъртните абстракции на безсмъртните видения, съвършенството в изчезващия атом ... са Следствие, а не творение произлязло от Изначалния Корен необвързан с Върховното Същество невидимо в пространството на безпричинното Си съществуване.

Виктор, може ли да те попитам, интересно ми е, от къде черпиш информацията си? Когато се учим тук, в този сайт, взаимно един от друг, мисля, трябва да има яснота, за да може повече хора да разберат това, което се пише. Освен това да се цитират източниците, които ползваме. Иначе, предполагам не само аз, а и доста хора, четящи тук, изпадат в положение да се опитват да разгадават някакви мъгливи и отвлечени абстракции, които трудно водят до диалогичност. Благодаря предварително!

"Свободният може да освободи ограничените, стига те да потърсят помощта Му." :thumbsup::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

В тази връзка, Силвия, искам да те помоля да цитираш изто4ници под дългия ти (и ина4е интерсен) постинг в темата за млякото :P

Имаш много хубав дипломати4ен то4ен тон :thumbsup: като добавим към това и активността ти в тоя сайт, не мога да крия симпатиите ми :)

:feel happy: ЛСМР :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:D Любчо, веднага ти отговарям. В темата за млякото съм ползвала източник " Рецепти и съвети на древните лечители" - едно тънко книжле от Р.Хашим, " Здраве и дълголетие чрез силите на Живата природа" по материали от П. Дънов, както и себе си, а някои конкретни цифрови извадки - от учебник по медицина.
Линк към коментар
Share on other sites

Мерси. У4ила си медицина ?

Аз съм следвал 3 години "биохимия на хранене" в един 4уждестранене университет, затова ми е и интересно :D

Като има изто4ник, лесно се проверява. :smarty:

Мерси пак. :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

:):):)

Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм и ги употребява за своето и на ближните си повдигане.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Истинското знание е светлината на Христовата Йерархия, чийто посредник е Бялото братство.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Истинското знание идва чак след пращането на утешителя!

А то пък идва чак след един сериозен процес на подготовка на нашите системи да го приемат.

Йоан се подготвя за Иисус. След като разбира: "Ти ли си този, който има да дойде, или да чакаме друг?" бива обезглавен. С диалектичната личност е свършено и сега в системата действа Христовия импулс - от Витлеем до голгота се подготвя системата...

Да стигне първо до "Свърши се!" В последствие до пращането на утешителя - истинското съзнание, много след като сме приключили със всичко земно.

Истинското знание няма нищо с безгранично спекулативните възможности на нашето настоящо съзнание. Ние не сме способни да бъдем негови носители. То е Словото, Логос, Първородният син! Неизменността е способна да съществува само в обхватността на цялостното творение, а нашето жизнено поле е миниатюрна и дегенерирала част от него. Когато възвърнем първоначалната си синовност и станем отново събожествени, тогава ще обхванем истинското знание. Знанието е всеобхватност, истината е неизменност - нима някой ще има наглостта да припише на него си познаване... Няма аспекти, аспекта е в разрез с обхватността. Толкова за истинското знание. Да, то е вътрешно притежание, но на Христос. Чрез способността на шепа хора да възприемат христови освобождаващи импулси се правят малки стъпки в посока на първородността, но истинското знание става притежание едва след нейното притежание. Тогава то става единствена същност - единност с Отец и неговото творение. Това е знанието.

А ние сме косъм от това творение и безумие е сравнителното познаване на косъма да се смята за знание с каквато и да е степен на истинност.

Линк към коментар
Share on other sites

Истинското знание е универсално. Основите му не се променят във времето и пространството. Променя се единствено нашето разбиране за него. И все пак истинското знание се развива, защото и вселената се развива. А свободата и догматичността са в нашето отношение към това знание - в зависимост от начина по който го интерпретираме и прилагаме. Знанието само по себе си не ни отнема свободата, но не ни я и дава. Ние сами си я постигаме, разширявайки съзнанието си (не разширявайки кръга на нашето знание - това също е следствие).

Линк към коментар
Share on other sites

Истинското знание идва чак след пращането на утешителя!

А то пък идва чак след един сериозен процес на подготовка на нашите системи да го приемат.

Йоан се подготвя за Иисус. След като разбира: "Ти ли си този, който има да дойде, или да чакаме друг?" бива обезглавен. С диалектичната личност е свършено и сега в системата действа Христовия импулс - от Витлеем до голгота се подготвя системата...

Да стигне първо до "Свърши се!" В последствие до пращането на утешителя - истинското съзнание, много след като сме приключили със всичко земно.

Истинското знание няма нищо с безгранично спекулативните възможности на нашето настоящо съзнание. Ние не сме способни да бъдем негови носители. То е Словото, Логос, Първородният син! Неизменността е способна да съществува само в обхватността на цялостното творение, а нашето жизнено поле е миниатюрна и дегенерирала част от него. Когато възвърнем първоначалната си синовност и станем отново събожествени, тогава ще обхванем истинското знание. Знанието е всеобхватност, истината е неизменност - нима някой ще има наглостта да припише на него си познаване... Няма аспекти, аспекта е в разрез с обхватността. Толкова за истинското знание. Да, то е вътрешно притежание, но на Христос. Чрез способността на шепа хора да възприемат христови освобождаващи импулси се правят малки стъпки в посока на първородността, но истинското знание става притежание едва след нейното притежание. Тогава то става единствена същност - единност с Отец и неговото творение. Това е знанието.

А ние сме косъм от това творение и безумие е сравнителното познаване на косъма да се смята за знание с каквато и да е степен на истинност.

Не мога да не се съглася с казаното в цитата от Венцислав. Всичко е абсолютно вярно.

Я виж ти, Венцислав този път много приятно ме изненада с откровенните си мисли изречени публично.

Дано повече хора прочетат това за Истинското знание.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Суфите, имат много притчи и поетични слова за това що е истинско знание. Ето няколко от средновековния мистик Маулана Джалал ал-Дин Руми:

Общоприетото, традиционно знание е нещо,

взето назаем - то е гледна точка "втора ръка",

която представяме като своя собствена.

Стига с тези общоприети безмислици!

Можеш да отличиш истинското от фалшифовото,

защото фалшифовото предизвиква

тревожно чувство в стомаха ти,

докато Истината изпълва сърцето ти с тихо щастие.

Високо образован човек с голямо мнение за себе си

пътувал с лодка.

"Изучавал ли си някога някакви книги, мой човек?" -

попитал той лодкаря.

"Не" - бил отговоът на засрамения лодкар.

"Значи си пропилял напразно живота си досега" -

заявил ученият човек.

Малко по-късно лодката попаднала във водовартеж.

"Учили ли сте досега да плувате, господине?" -

попитал лодкарят.

"Не, никога не съм имал време за такова забавление" -

отвърнал образованият човек.

"В такъв случай сте пропилял напразно живота си досега,

защото потъваме" - казал лодкаря.

източник: Океанът Руми, Зограф 2006

Редактирано от Иво
Линк към коментар
Share on other sites

Хахах :3d_146: , Иво ,много поучителна история .

Истинското знание е универсално. Основите му не се променят във времето и пространството. Променя се единствено нашето разбиране за него. И все пак истинското знание се развива, защото и вселената се развива. А свободата и догматичността са в нашето отношение към това знание - в зависимост от начина по който го интерпретираме и прилагаме. Знанието само по себе си не ни отнема свободата, но не ни я и дава. Ние сами си я постигаме, разширявайки съзнанието си (не разширявайки кръга на нашето знание - това също е следствие).

Синтезът от знание и неговото универсално значение , на всички нива едновремено , във всички пространства .

"Разширявайки съзнанието си"- не означава някакъв процес на затвърждаване и заучаване на някаква информация /допълвам , просто/, а сложен процес на осъзнаване на универсални истини и умението за живот и прилагането им .

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Ааа, на място е притчата, Ивайло!

Истинското знание идва тогава, когато се избавим от величайшите си знанийца.

Много уважавам суфи - последователите.

И ми идва на ум един стар анекдот по този повод - за Сократ и бай Лазо, хехе. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Естествено , че си е на място . :3d_081:

И аз това , казах. :)

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Малко ще прозвучи като: "Този виц го знам другояче", но притчата според мен е, че лодкаря загубил първата половина на живота си, а ученият - втората. В този смисъл, според мен истинското знание е това, което ти позволява да направиш следващата стъпка по пътя. Всяко друго знание е само препятствие, а не подкрепа, както в приказката: "Знам само три хитрини, но всичките ги използвам". :thumbsup2:

Знанието за посоката в която отива този Път идва когато си се изкачил достатъчно високо, така че да можеш да се обърнеш назад и да видиш стъпките си и препятствията които са направили пътя ти и зигзагобразен, и нелогичен. Това знание може да обезсърчи мнозина и затова е по-добре да се върви с леко сърце и знание, което лесно можеш да носиш на тояшката си, не подозирайки дори че пред теб е пропаст, или те преследва куче, както Глупака от Голямата аркана. :rolleyes:

Има една книга "The zelator" на Mark Hedsel, там има доста обяснения за това, но има и доста ненужни исторически и окултни справки, а всъщност "Старото отмина" според Учителят.

Редактирано от Диан Георгиев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

"Като малък мислех, че планината е планина, а реката е река. После разбрах, че планината не е планина, а реката не е река. Сега съм стар и знам, че планината е планина, а реката е река." (Дзен-притча)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...