mishlety93 Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 Здравейте на всички.Наскоро загубих една много добра приятелка,за която страдам безкрайно много.Въпреки нелепата и смърт едва на 17 години,аз усещам силна връзка между нас,но не знам как да я използвам.Преди месец,я сънувах,прегръщахме се и целувахме на сън,беше толкова хубаво.Аз съм от Бургас,тя беше от София,преди катастрофата ми нямаше нищо нередно,обичах си Бургас много,а София не ми беше симпатичен град,но след като тя почина,погребаха я н в столицата,и живота ми се преобърна на 360 градуса.Сега мразя Бургас,не знам защо..но когато отида в София и усещам нещо много позитивно чувство,чувство на блаженство,спокойствие и красота,може би защото тя е погребана там и връзката ни там е най-силна.Не мога да обясня точно,но мисълта ми е че може такова нещо да преживееш че да обичаш истински нещо което си мразел до този момент.Мисля да се преместя там,чувствам така Мила най-близо до мен,и ме изпълва с утеха„Според вас има ли задгробен живот,или както казват повечето безсмъртие на душата.Понякога силно вярвам че не всичко свършва,след погребението ни,а и съм чувала доста преживявания от хора,който силно са ме накарали да мисля с часове,какво ли става с любимите ни хора.Споделете мнение..Разкажете нещо което свръхестествено което сте преживели,или сте чували наистина от свой близки или приятели,ще ми даде утеха,благодаря ви.. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 (edited) Здравей, голяма част / да не кажа всички/ участващи в тези форуми, смея да твърдя, че по един или друг начин вярват в задгробния живот. Ето защо точно тук можеш да намериш и много теми, в които много изчерпателно се говори за това като :http://www.beinsadou...p?showtopic=228 http://www.beinsadou...?showtopic=7388 и други подобни. Безсмъртие на душата има и то е описано от различните езотерични школи, от различните учители и в различните религии. Дори с нищо друго да не си запозната знаеш за ада и рая на Християнството. Всичко край нас и в нас е енергия. Светът в който са поставени душите ни в момента ги принуждава да оперират с материята, следователно с няколкото сетива които са ни предоставени за ползване. Сами по себе си те са крайно недостатъчни за работа с енергията, която Е нашата душа. Не разбирайки това повечето от нас здраво се вкопчват в материята - така нареченото тяло и запушват всички енергийни потоци чрез които може да се работи с огромния потенциал от енергия който имаме. Правилно си се насочила към опознаване на енергийната страна на съществото и по този начин да преодолееш тази така силна мъка по загубата на любимата ти приятелка. Какво се случва. Ти виждаш тялото т.е. телата на хората видимата част и приемаш това за всичко. Тази нелепа смърт те разтърсва и те насочва към път по който, ако повървиш ще откриеш необятните светове в които живеят душите ни. Питаш дали душата умира - НЕ. Енергията наречена душа съществува с нас / в телата ни/ и извън нас. Когато тялото е мъртво не означава, че и душата е мъртва. Тя е свободна от тази така тежка за нея материя и е преминала в лекия и ефирен свят извън видимото. Страданието на "живите" хора обаче често задържат тази излязла от материята душа и тя не може да продължи по пътя си. Не случайно, когато Христос е възкръснал първите му думи са били "...... радвайте се...." Един човек който е влюбен в телевизията обича своя телевизионен апарат, но не само него, той обича и телевизията, която се излъчва по него. Ако неговия прекрасен телевизионен апарат се счупи и той не може да вижда излъчваната телевизионна програма, това не означава, че програмата не съществува. Същото е и с човешкото тяло. Ако тялото е телевизионния апарат , а телевизионното предаване е душата. Когато загубим тялото ние страдаме защото не можем да виждаме душата, която се е проявявала чрез него, но това не означава, че душата е изчезнала за винаги, само защото ние не я виждаме. Заминалата си душа обаче си има своя работа и тя е различна от нашата, затова душите които все още обитават своите тела е добре да не пречат на онези, които са си заминали от материята. Дълбоката тъга, страданията , тежките мисли, фиксираните мисли, често са една огромна бариера, която пречи на душата да тръгне по своя път, от друга страна тя не може да се върне в тялото и така остава в едно заклещено положение, което никак не е добре за нея. Хубаво е да се простим с починалите със спокойствие и благодарност за това, че сме ги познавали. Има ритуали и молитви с които можем да им помогнем по пътя, който са поели. Всеки тежко наранен от загубата на любим човек намира своя успокоителен ритуал. Запали свещ , някъде където го чувстваш със сърцето, кажи подходяща молитва / има и тук във форума има и в Библейския молитвеник / , благодари за това, че си я познавала, обичай времето в което си била с нея и не намразвай времето в което я няма, защото това е твоето реално време за действие. Пусни я да върви по пътя си и ти тръгни по своя, защото това е реалността. Тялото е само механизъм чрез който се проявяваме, а не нашата действителна същност. Редактирано Ноември 7, 2011 от didi_ts Cveta5 и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 Мило момиче, смърт не съществува. Просто тялото си отива по един или друг начин. Силната ви духовна връзка с твоята приятелка дори и след физическата смърт доказва това. А и вероятно, приятелството ви не е от един живот. Страданието има смисъл само когато го "използваш" за духовен растеж. Мисли, чувствай, разсъждавай, това ще ти помогне. Близостта с душата на приятелката ти не зависи от мястото, тя винаги е там, където си и ти, без значение на адреса. Вземи живота си в ръце и се опитай да бъдеш щастлива. Твоето щастие е и нейно щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 8, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2011 Твоето щастие е и нейно щастие. Точно. Сънят ти с целувката и прегръдката точно това иска да ти каже. Ако ти беше на нейното място, нали не би се чувствала добре да усещаш, че съществото, което обичаш, страда защото теб те няма. Тя има свой път в света, в който е преминала и не би било разумно да я задържаш прекалено дълго и с негативни емоции и мисли. И тя ще се радва и ще е спокойна за теб, ако ти продължиш по своя път само с красиви мисли и спомени за нея. Колкото до задгробния живот - ние можем да си го представим само дотолкова, доколкото една гъсеница може да си представи себе си като пеперуда. И все пак гъсениците винаги се превръщат в пеперуди, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 7, 2011 Доклад Share Добавено Декември 7, 2011 Вярвам в живота след смъртта. Защото : 1) така ми харесва 2) има много свидетелства, религии, учения ( едно твърдение да е истина, значи има живот след смъртта) 3) не ми се вярва всичко в живота да е толкова просто и случайно; не ми се вярва, че живеем само един единствен живот (което ми се струва донякъде безсмислено, а също и несправедливо); вярвам че сме съществували преди раждането си и че ще съществуваме и след смъртта ни - просто не ми се ще да приема мисълта, че сме толкова тленни и съществуването ни е толкова кратко и незначително, не ми се ще - което си е проява на един антропоцентризъм (вид егоцентризъм, който обаче е по - универсален, свързан е с човечеството като цяло, желанието на човечеството като цяло да е безсмъртно, да живее още и още, чувството на човечеството за значимост, ценност). В момента съм си пуснал този клип: Виктор Замит, който доказа живота след смъртта - 2 част http://tv7.bg/news/2392122.html Замит е адвокат, който от години се бори да докаже на света, че съществува живот след смъртта. Обзаложил се е със света за един милион долара, че вярата му в живота след смъртта не може да бъде оборена. За първи път в ефира на България "Новите досиета" срещна зрителите с Виктор Замит, австралийския адвокат от Върховния съд, който доказа живота след смъртта. Един от най-важните му емпирично потвърдени аргументи в полза на човешкото безсмъртие е материализацията. От години Замит участва в сеанси с британския медиум Дейвид Томпсън. Той е в състояние да реализира материализация посредством т. нар. "ектоплазма" – нещо като млечна субстанция, която отвъдните същества използват, за да понижат вибрациите си според физическото ниво и да станат плътни. Замит разказа, че по време на сеанси с Томпсън е получавал послания от духовете на сър Артър Конан Дойл, Хари Худини, Уинстън Чърчил. Адвокатът отбеляза, че те сами са се представили и не може да докаже кои са наистина, а само да повтори техните думи. При сеанс с друг медиум пък разговарял с малката си сестра, която починала преди години от рак на гърдата. Виктор Замит каза, че дарът на човешкото същество е съзнанието. Хората, които могат да възприемат паранормалното по научен начин, нямат проблем да го разбират. Всяко нещо може да бъде повторено отвъд времето и пространството, а ако нещо е повтаряемо, то резултатът трябва да е точен, подчертя той. Замит обясни, че по емпиричен начин прилага научния метод върху обективността и повторяемостта и получава едни и същи резултати. Знам 100%, че доказателството е добре обосновано, категоричен беше той. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Юли 10, 2013 Доклад Share Добавено Юли 10, 2013 Приписваме на мъртвите хора наши чувства, все едно те са още живи. Откъдето и да погледнем, те не са живи обаче. Това, че не са умрели за нас, не значи, че са живи за себе си. Напоследък чета доста литература по въпроса, свързани с мои конкретни търсения, но се отегчих от глупостта да се приписват на смъртта поетични или духовни качества. И всеки един от авторите, все едно от сутрин до вечер общува с починали, бъбрят си сладко на кафенце или играят покер ... Всеки е специалист по духовното общуване с огромна поредица от "астрални същности". Има, разбира се и изключения, но като цяло, според мен, всичко това е задвижено само от мощните колективни архетипи, които владеят несъзнаваното ни и нищо друго няма отвъд. Познанието, за да е познание, първо трябва да се пребори именно с този надличностен архетип, за да може да се освободи и от илюзорността. Което ми напомня друго - за индуските аскети, особено в Хималаите, явно от липсата на достатъчно кислород във въздуха и наличието на хипоксия, почват вече да вярват, че са постигнали близко до нирвана или мокша, състояние. Или ритуалът в Тантра по предварително умиране или посланието да забравиш, че си бил раждан ... Но това е друга тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 10, 2013 Доклад Share Добавено Юли 10, 2013 Калин Сърменов, актьор, музикант, режисьор, художник и бизнесмен и какво ли още не, сподели, че вярва в живота след смъртта, в онази, обаче, която му е подготвил Господ не вярва, по-точно не му се иска да е по този начин. Разказа за близък приятел, изпаднал в клинична смърт, а там — отвъд се срещнал с прятели, познати. Сподели, че ако след смъртта се събере със същите идиоти, то хич не му се иска да мрие. Разбира се, че го каза с ирония, ама се получи добре. Та въпросът е с какви ли идиоти ще се съберем след смъртта? Дали с познати или нови? Запознанствата ще бъдат интересни, стига само да не се намерят и такива, с които да няма за какво да си побъбрим. Нали и в смъртта има чар? Във всичко непознато има чар. Дано наистина бъде велико и ново приключение, а не нещо, което познаваме добре. mvm 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Август 29, 2014 Доклад Share Добавено Август 29, 2014 Живот след смъртта няма (то самото изречение звучи абсурдно). Колкото по-рано това се проумее, толкова по-добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
inpetrov Добавено Август 29, 2014 Доклад Share Добавено Август 29, 2014 Живот след смъртта няма (то самото изречение звучи абсурдно). Колкото по-рано това се проумее, толкова по-добре. Важно е да се проумее, че тук трябва да обичаме важните за нас хора и да им го показваме докато са живи и докато ние сме живи.После вече е късно и е невъзможно да компенсираме. Тогава отпада и въпроса има ли го или не живота след смъртта, защото губи смисъла си.Собствен опит, чрез който се надявам да съм полезен. Пред мен никога досега не е стоял този въпрос, защото не е имало значение, а не е имало значение защото съм се стараел да давам любов и съм се чувствал добре.Въпроса изникна тогава, когато почина баща ми и аз започнах да търся начин да компенсирам неказаното и ненаправеното.Не открих такъв начин, но лиших близките си от любов. Всеки може сам да си направи изводите! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 30, 2014 Доклад Share Добавено Август 30, 2014 Благодаря ти inpetrov! И добре дошъл при нас! И аз напоследък по различни и сериозни причини мисля върху обясненията. Всъщност наистина няма живот такъв, какъвто го познаваме тук, в тази битност и тяло и свят. Така че наистина умира нашата личност, с която сме се проявявали в тази реалност. За нея няма живот в други реалности. Любовта е, която ни пази да не се сраснем с тази личност така, че да умрем заедно с нея... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
inpetrov Добавено Август 30, 2014 Доклад Share Добавено Август 30, 2014 Този форум и хората тук ми помогнаха много. Не зная дали има живот след смъртта и мисля, че никой не знае със сигурност. Едва ли ще разберем в този ни живот това. Да вярваме в живот след смъртта и да се надяваме на това, носи някакво успокоение, но какво от това? Дали е прераждане или има нещо друго? С какво ще помогне това? Нищо не може да компенсира липсата на живия човек! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 30, 2014 Доклад Share Добавено Август 30, 2014 Усещането за липса е свързано с чувството за собственост. Моя приятелка ми сподели нещо много дълбоко, до което е достигнала сама една година след внезапната смърт на майка си. Усещането за липса е било много болезнено през цялата година, докато една сутрин тя не се събудила с ясната мисъл, че всъщност и е мъчно не за майка и, а за нея самата. Майка си продължава да обича и уважавала както преди, но: "мъчно ми беше, че АЗ не мога да и се обадя по телефона и АЗ да и споделя вълненията си, че АЗ няма при кого да се върна у дома и няма кой да посрещне МЕН. Имах усещането, че някой е ограбил МЕН". В този миг на прозрение сякаш огромна тежест се свалила от душата и станало леко, светло и тогава усетила, че душата на майка и е жива. Мъката, болката и усещането за загубата на физическото тяло и личността на майкаи са замъглявали истината.... Винаги ще съм и благодарна за споделеното, макар, че не съм го изпитвала все още. Никой не е вечен, обаче и всеки от нас ще си замине, ще си заминат и близките, които обича и с които е свикнал. За молитвата на Данаил - тя, според мен, е точно за това. Не за душата на заминалия, а за душите на неговите близки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 18, 2014 Доклад Share Добавено Декември 18, 2014 След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“ – В правия смисъл на думата след смъртта няма живот. Смъртта е извън живота, тя е нещо случайно. Да умре човек, подразбирам да се спрат условията на живота. Всъщност възможно ли е това? Ако можете да се свържете с общото течение на великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. – Кое нарушава равновесието в човека? – Безверието. Имаш десет хиляди лева в банката. Ако банката пропадне, ти губиш равновесието си. Значи вярвал си в банката, в парите, а не вярваш в Бога. Ти си разчитал на парите повече от всичко друго. Някога изучавам хората като ясновидец и разбирам на какво разчитат те. Някой върви по улиците смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава. – Защо? – Има пари в джоба си. От време на време напипва чека си и казва: „Докато нося чека в себе си, добре ми е. Мога да си хапна и пийна колкото искам“. Щом изхарчи парите, главата му увисва надолу и той започва да философства; мисли отде ще дойдат други пари. Като получи нов чек, пак вдигне главата си. После пак клюмва. Аз мога лесно да изправя тази глава. – Как? – Ще му дам стотина златни монети. Обаче това не е съществено, а механическо решение на въпроса.Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох платното“. Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. – „Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.“ Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: „Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие“. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя? Питам: Де е животът? В платното ли? – Не е в платното. То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие. – В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника. Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал. Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“. Всеки казва, че ако той не е бил, картината нямало да съществува. Питам: На кого се пада картината? На художника ли? – Не. – На търговеца на бои и четки ли? – Не. – На онзи, който прави рамки ли? – Не. – На този ли, който осветява салона ли? – Не. – На кого се пада тогава? – На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно. – Що е платното? – Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката? – Човешкото тяло. – А художникът? – Това е човешката душа, която работи. – Кой е Озирис? – Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта. – На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота. Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни, радостни и весели. За тази Любов се казва, че тя ражда живота. Живот вечен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Януари 20, 2015 Доклад Share Добавено Януари 20, 2015 (edited) Живот след смъртта няма. Не е лошо да се успокоите. То и преди смъртта няма за повечето, та камо ли след смъртта. Редактирано Януари 20, 2015 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Април 21, 2016 Доклад Share Добавено Април 21, 2016 (edited) В 19.01.2015 г. at 0:08, Лиула каза: Живот след смъртта няма. Не е лошо да се успокоите. То и преди смъртта няма за повечето, та камо ли след смъртта. В какъв точно смисъл няма живот след смъртта? Ехх, обичаш да се правиш на интересна...Темата според мен е много неподходяща за даване на израз на този ти навик. Редактирано Април 21, 2016 от Агент Сингам feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.