Guest Ивета Добавено Декември 2, 2011 Доклад Share Добавено Декември 2, 2011 (edited) Основното психологическо правило е, че ако една нагласа добие доминиращо положение, нейната противоположна нагласа се отрича, изтиква се в несъзнаваното и там става малоценна. Ала в несъзнаваното животът не спира, там потиснатото гледище започва да оказва скрито въздействие. Докато, рано или късно, не преобърне нещата. Това преобръщане се нарича енантиодромия. От това следва, че всеки психичен процес, който се развива едностранчиво или е проявен в прекалена степен, предизвиква неизбежно проява на друг процес, който да го компенсира. Когато едно нещо е прекалено, то се превръща в своята противоположност. Напълно възможно е да прекалим с нещо хубаво. Дори когато придобивките и усилията ни са прекалени, те приемат качествата на своите противоположности – пацифистите се превръщат във военни, бойците за свобода се превръщат в тирани, помощта става пречка. Хераклит е открил този закон, като регулиращата функция на противоположностите. Нарича това енантиодромия, което според него означава, че в един момент всичко преминава в своята противоположност - "Преходът от утро към следобед", е преоценка на предишни ценности. Налага се да се прозре стойността на противоположното на нашите по-ранни идеали и модели, за да се осъзнае заблудата в досегашното ни убеждение. Проблемът за противоположностите за Юнг е "присъщ на човешката природа закон". "Психиката е саморегулираща се система." "Няма равновесие и саморегулираща се система без противоположности". Затова, когато една система, образно казано, започва да боледува, тя веднага търси механизми да си върне, компенсира автономността, сиреч енергията, чрез противоположно поведение, чрез противоположен модел на рефлексия. И всичко това има за цел да възстанови равновесието. Защо правя тази тема, защото си задавам следния въпрос: За мен има един проблем - ако този процес е вечен (принципът на енантиодромията), и всяка една противоположност трябва да се заменя с друга, само и само да получи живителна сила, за да съществува, то трайното равновесие е невъзможно. Какво мислите вие? Редактирано Декември 2, 2011 от Ивета Cveta5 и Креми (късметче) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 2, 2011 Доклад Share Добавено Декември 2, 2011 (edited) Защо правя тази тема, защото си задавам следния въпрос: За мен има един проблем - ако този процес е вечен (принципът на енантиодромията), и всяка една противоположност трябва да се заменя с друга, само и само да получи живителна сила, за да съществува, то трайното равновесие е невъзможно. Какво мислите вие? Пишеш: Основното психологическо правило е, че ако една нагласа добие доминиращо положение, нейната противоположна нагласа се отрича, изтиква се в несъзнаваното и там става малоценна. Може би, ако не отричаме противоположната нагласа, а я държим на повърхността, т.е. винаги осъзнаваме противодействието й на основната нагласа и не бягаме от това противодействие, то ще можем да поддържаме съзнателно равновесието между двете нагласи. Ала в несъзнаваното животът не спира, там потиснатото гледище започва да оказва скрито въздействие. Докато, рано или късно, не преобърне нещата. Това преобръщане се нарича енантиодромия. Възможно е да се научим да разпознаваме този процес на преобръщане още в неговия зародиш, в първите мисли, които го съпътстват и да се научим да го преустановяваме. От това следва, че всеки психичен процес, който се развива едностранчиво или е проявен в прекалена степен, предизвиква неизбежно проява на друг процес, който да го компенсира. Смятам, че уточнението в червено е излишно. Всеки процес предизвиква проявата на друг процес, който да го компенсира. Да при прекаленото акцентиране върху даден проблем, то и противоположният процес е по-силен, и може да се окаже непосилен за нас да го овладеем, но такъв противоположен процес всъщност винаги съществува. Когато едно нещо е прекалено, то се превръща в своята противоположност. Напълно възможно е да прекалим с нещо хубаво. Дори когато придобивките и усилията ни са прекалени, те приемат качествата на своите противоположности – пацифистите се превръщат във военни, бойците за свобода се превръщат в тирани, помощта става пречка. Да, хората често копират тези, които мразят. Това е защото съзнанието им е обзето изцяло от образа срещу който воюват. Когато искаме да утвърдим нещо, ние трябва да гледаме на всички препятствия по пътя към това утвърждаване, като на процеси, които спомагат утвърждаваното нещо да се затвърди. Т.е. ние следва да желаем усилията ни да срещнат противодействие, и колкото е по-силно това противодействие, толкова по-добре (тук все пак трябва да разчетем точно силите си). Обичайната човешка логика обаче не е такава. Когато желаем да няма противодействие, ние всъщност потискаме процесите, които изразяват това противодействие. Тези процеси продължават съществуването си незабележими за нас и ние не осъзнаваме съществуването им, давайки им по този начин възможност да добият сила. Редактирано Декември 2, 2011 от Станимир Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 2, 2011 Доклад Share Добавено Декември 2, 2011 Хубава тема. Равновесието е именно в движението. Движението е вечно, защото включва и малки моменти неподвижност. Когато сме на брега, виждаме прилива и отлива. Когато сме в самолет, океанът си стои на едно място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Декември 3, 2011 Доклад Share Добавено Декември 3, 2011 Всяка една система съдържа в себе си зародиша на самоунищожението, но не от гледна точка на онтологията, а от гледна точка на това - да запази ригидното си равновесие, да установи контрол над всички граници. Но в един миг цялата тази армия бива победена, рухва под напора на несъзнавани импулси да се промени и, в крайна сметка, се превръща в своята противоположност. Затова и често, любовта се превръща в омраза. А и двете имат хиляди лица. Излиза, че равновесието е невъзможно. Средният път на Буда приемам по-скоро за философска мистификация, не за реална постижимост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 3, 2011 Доклад Share Добавено Декември 3, 2011 ...... Затова и често, любовта се превръща в омраза. ...... Не при всички хора. Примерно, двама са имали връзка, разделят се, благодарят си взаимно и продължават да се обичат. А пък често омразата може да се превърне в любов. Целият човешки живот е постоянното разбиране, че ето аз обичам и това, и този, и тази, и онова, и т.н. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 3, 2011 Доклад Share Добавено Декември 3, 2011 ... Излиза, че равновесието е невъзможно. Средният път на Буда приемам по-скоро за философска мистификация, не за реална постижимост. Невъзможен е, ако махалото - образно казано - всеки път се отклонява все повече (т.е при всяко преобръщане на системата любовта и омразата примерно се засилват все повече, отколкото са били преди това). Ако пък процесът затихва, пак ще има преобръщане, но след известен брой итерации ще се слее именно със средния път. Сега да видим кое е по-вероятно - да се услива или да затихва? Ако нещо се усилва, това означава, че на този процес му се добавя енергия и обратно. Възможно ли е съзнателно да отнемем енергия и евентуално да я пренасочим другаде? - струва ми се да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 4, 2011 Доклад Share Добавено Декември 4, 2011 (edited) Рай и Ад Един голям и едър самурай отишъл при Дзен Учител и му казал: “Учителю, бихте ли ми показал естеството на Рая и Ада?”... http://www.positives...veSpirit.net%29 Редактирано Декември 4, 2011 от Слънчева Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 При мен едната крайност доста време беше подтисната много на дълбоко. Когато избухна, знаех, че е естествен процес, не знаех че се нарича така. Но понеже тъмната ми същност не е мое естествено състояние, периода и на "възход" бързо отшумя. След това настъпи равновесието. Вече знаех, че я има, тя вече беше се проявила и сама осъзна, че нито е затворена, нито е мразена, нито е обичана, нито е полезна, нито безполезна. Тя се неутрализира някак си. Успокои се с това, че беше разбрана и зачетена. Преди да знаех, че съществува в мен бях неспокойна въпреки, че привидно правех само хубави неща. След проявлението и нещата просто се получават, няма я борбата, всичко е това, което е. Не знам какво ми предстои, като развитие, но то не ме плаши, нито пък съм прекалено спокойна, Просто съм будна за това, което става в мен. Аз съм родена под знака на риби. Дълги години наистина ме подлудяваха, като плуваха в различни посоки, направо ме разкъсваха. Сега имам усещането че макар в различни посоки плуват заедно - в хармония са. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 (edited) Да! Равновесие съвсем не означава липса на движение. Напротив - човекът по-лесно пази равновесие точно когато върви. Много добър пример е ходенето по гредата в гимнастиката, който е опитвал, знае, че най-трудно е да се задържи равновесната позиция в неподвижно положение. Равновесието се запазва като ръцете се отклоняват подобно на махало. Да си спомним и за принципа на жироскопа, който запазва равновесие благодарение на въртенето около оста си... Пумпал сме въртели всички, нали? По темата - трайното равновесие се получава, когато в него се включва движението вътре в рамките на равновесието. Редактирано Септември 2, 2012 от Донка ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Аха, и колко тряйно равновесие постига жироскопа? В дни, или минути? Какво означава трайно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 (edited) За мен равновесието е именно намиране на покой, заставане в позицията на 0-та. Защото именно от тази позиция можем да преминем в следващото измерение. Това е и средния път, който коментирахме в другата тема. Ние живеем в дуалистичен свят - защо? Ами защото не сме в 0-та, защото се лутаме и залитаме ту наляво, ту надясно, в -, в +. В момента, в който застанем в 0-та, (представете си магнит, заставаме в идеалната среда, където двата полюса се неутрализират абсолютно точно), ние спираме да усещаме полюсите, за нас те престават да съществуват. Проблемът е, че трудно затихваме в 0-та. Когато спрем да се лашкаме насам-натам, когато притихнем в 0-та (това напомня ли ви за смирението, за което толкова се коментира в Библията?), тогава излизаме на следващото, по-високо ниво. Също като в компютърните игри Към тази нула ни водят прави(лни)те действия, прави(лни)те чувства, прави(лни)те мисли ... - това, което препоръчва Учителя, Буда и др. учители и учения. Единствено попаднали в нулата, се придвижваме напред; иначе стоим на място, но може да имаме илюзия за движение, защото непрекъснато се отклоняваме вляво, после вдясно, после пак обратно ... Точно това, нулата, е и "тесния път", "иглените уши" и др.подобни от Библията. Нямало е как по-разбрано да ни го кажат древните. Защото само по тази тясна пътечка, по този единствен път в точната 0, е бил възможен изходът ... Някои хора са го намерили и са ни дали достатъчно ясни указания. Сега е наш ред Редактирано Септември 2, 2012 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 (edited) Познато ми е това състояние. Човек има чувството, че е вън от системата и само наблюдава случващото се в нея без да участва. Наистина след едно подобно излизане от системата човек има възможност да нулира колебанията и да рестартира себе си във всяко отношение. Но както и в компютъра рестартът се предприема при някакви проблеми или за да се "види" - осъзнае някаква сериозна промяна. Ако компютърът непрекъснато беше в състояние на рестартиран, щеше да е напълно ненужна машинария. току що си зададох въпроса кога компютърът ми е в равновесие - когато рестартира или сега докато ми позволява да си допиша мнението? Редактирано Септември 2, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 .... току що си зададох въпроса кога компютърът ми е в равновесие - когато рестартира или сега докато ми позволява да си допиша мнението? като рестартира. не отговори на въпроса Какво означава трайно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Оставям компа да рестартира - в трайно равновесие - нека той ти отговори от това състояние, защото аз няма да мога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Оставям компа да рестартира - в трайно равновесие - нека той ти отговори от това състояние, защото аз няма да мога. Аха, не заем какво е трайно, но градим убеждения на него Какво е животът? Преминаване от едно състояние в друго. Какво трайно има в него? Нищо. Учителя за живота: "Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява." Какво е равновесието? Еднообразие. Ще кажете, че преминаването в друго състояние може да бъде в равновесие. Ами то самото преминаване в друго състояние означава нарушаване на равновесието поне някъде по пътя Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Да, така ми се струва - преминаването в друго състояние става само след като сме постигнали състояние на равновесие в предишното. Преминаването в друго състояние е според мен качествено различен процес. Не можах да разбера какво имаш предвид с това "нарушаване на равновесието някъде по пътя"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Да, така ми се струва - преминаването в друго състояние става само след като сме постигнали състояние на равновесие в предишното. Преминаването в друго състояние е според мен качествено различен процес. Не можах да разбера какво имаш предвид с това "нарушаване на равновесието някъде по пътя"? Ами, имал съм предвид, че преминаването е качествено различен процес. "преминаването в друго състояние става само след като сме постигнали състояние на равновесие в предишното" - това е свързано и с темата, ...абе някъде цитирах Учителя, че "хармонията носи също зачатъка на страдание" като говорех, че самата хармония е причина за следващата стъка, т.е. загубата на хармония. Иначе няма смисъл от хармонията Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 А според мен равновесието е точно в непрекъснатия процес на преминаване от едно състояние в друго - Панта реи. Равновесието си го представям като "носене" (float) по течениeто / теченията на Вселената. Може би най-точно сравнение е управляемият балон с горещ въздух. Ако пилотът допусне въздухът да се охлади под оптималната температура, балонът губи равновесието си в съответното течение и променя височината. На новата височина или остава в дрейф или се понася по друго течение. Като контролира този процес, пилотът може сзнателно да променя посоката, скоростта и височината на балона. Може да си служи и с контролиране на тежестта под балона. Във връзка със зададената от Ивета тема - Хераклит все още вижда неравновесие в смяната на противоположностите. Това е философията на Древна Гърция. Нужни са 2 и половина хилядолетия, за да може човешкото мислене да синтезира противоположностите в едно цяло: Проблемът за противоположностите за Юнг е "присъщ на човешката природа закон". "Психиката е саморегулираща се система." "Няма равновесие и саморегулираща се система без противоположности". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Това, за което говориш, равновесие ли е или по-скоро колебание около равновесната точка? А в случая говорим за преминаване в едно коренно различно състояние, аз затова си позволих да кажа - друго измерение. Не говорим за процеси, които от-до са предвидени да бъдат тук и сега, това са процесите, проектирани от човека, такива са и двата твои примера, с компютъра и с балона. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Равновесието предполага движение. Всичко се движи. Дори и атомът е в непрекъснато движение, както и слънчевите системи. Преминаването в ново състояние става при насищане, при преминаването на определени граници. Ако температурата е нула градуса (говоря за абсолютната нула, не за тази по скалата на Целзий) не може да има никаква промяна в състоянието. Но такова се наблюдава при нула и сто градуса, които спрямо абсолютната нула са положителни стойности. Всъщност отрицателни стойности реално не съществуват, а само в относителен смисъл спрямо някаква обявена точка за нула. Промяната на състоянието винаги предполага някакво натрупване, нарастване, преместване, което в един момент се оказва достатъчно за да се окажем отвъд старите граници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 А, подсети ме за нещо интересно, което четох буквално преди дни: Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот. В съвременната наука се казва, че най-ниската температура е 273° под нулата, при която температура светът се разрушава. Студът, като премине още по-долу от 273°, той се превръща в топлина. Това е едно възражение на учените хора. Те са прави, като казват, че светът ще се разруши под температура (- 273°), защото студът вече се превръща в топлина. Значи в студа има скрита топлина. Казваме, че топлината дава живот. Така е, но ако топлината се повиши над 100°, над 500° и повече, и тя причинява смърт. Както виждате, положенията се изменят. от ООК, 4 год. Силовите линии на доброто и злото Т.е според Учителя няма такова нещо като абсолютна нула и само положителни стойности. Въобще битието явно е доста по-сложно устроено от модела, който ние в момента имаме за него. B__ и Cveta5 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 От три ябълки можеш да извадиш пет и да получиш минус две само в математиката, но не и в реалния живот. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 От три ябълки можеш да извадиш пет и да получиш минус две само в математиката, но не и в реалния живот. в математиката не се вадят ябълки. Там се борави с абстракцията на числата. А ти се опитваш абстракция да приложиш към реалния живот и затова се получава смешно. А примера на Учителя е от реалния живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 8, 2012 Доклад Share Добавено Септември 8, 2012 От три ябълки можеш да извадиш пет и да получиш минус две само в математиката, но не и в реалния живот. в математиката не се вадят ябълки. Там се борави с абстракцията на числата. А ти се опитваш абстракция да приложиш към реалния живот и затова се получава смешно. А примера на Учителя е от реалния живот. Ами нали говорим за реалния живот, а тука се правят някакви опити (не от мен) да се придаде някаква реалност на отрицателните стойности и на нулата. Твърдения като подчертаното е коректно да се обосновават с примери. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 27, 2014 Доклад Share Добавено Януари 27, 2014 Изключителна тема. Не е възможно. Сетих се за този стих, цитат от Бояна Петкова "..Едно момиче ходи по въже, опънато напрякомежду хоризонтите..." - това заради равновесието. За мен не е възможно. Скиташ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.