Alexander Добавено Август 30, 2011 Доклад Share Добавено Август 30, 2011 "Едното от децата е извадено с разклонител, друго - с метла, съобщи бТВ. „Незабавно е изпратен патрул, извикани са „Гражданска защита” и Гранична полиция. Едно от децата обаче се е удавило и никой не е скочил да го спаси”, обясни Дойчин Янев, началник на РПУ-Созопол." източник Защо става така, кея е бил пълен с хора, но никой не се е притекъл на помощ, с изключение на готвача от близкото заведение, който при това не умеел да плува. По телевизията казаха че дошлите полицаи, също не можели да плуват. Те видите ли били подготвяни за сухопътни операции?!... Всъщност колко процента от учениците в България могат да плуват? Сигурно мн. по-малко, отколкото си представяме. А в колко Български училища има плувни басейни и часове по плуване? Май всичко у нас е на самотек. А как е в цивилизованите държави. Ще споделя само за Унгария, където съм живял. Там няма училище в което да няма не един, а два плувни басейна. Чисти и топли и нито един ученик няма да намерите, който да не знае да плува. @ЮлЯ@, Пламъче и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kali Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Не мисля, че проблемът е само в плуването/без да игнорирам значението му/, но става въпрос не за деца, а за младежи на 15 години. Това означава до тази възраст те да имат някакъв опит да се грижат за живота и здравето си. Минали са ограждение, което е сложено за да ги ограничи, но не значи че по цялото крайбрежие трябва да има полицаи и пазачи. У нас някак си много лесно можеш да прескочиш забраните и да си останеш ненаказан. За съжаление това го правят всички - от деца до възрастни. Оттам трябва да се почне. Иначе вълните са били наистина високи и страшни. Не виня хората, че не са помогнали, особено като не са професионало подготвени. Жалко за момичето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 (edited) Честно, това което си помислих в първия миг след като чух лошата новина е че този път човеците не могат да бъдат съдени. Не знам, така си помислих още в първия миг в който чух трагичната новина. Ето, тези които е трябвало да живеят са били спасени по един или друг начин па макар и непрофесионален, а другото момиче водата си го е отнесла и като че ли някой е махнал с ръка и е отрязал пътя на човеците - никой не е посмял да се намеси. Да, понякога не всичко зависи от нас, понякога провидението си казва тежката дума и ние не знаем дълбоките причини за това. Можем само да се опитваме да разсъждаваме и да се обвиняваме един друг за грешките и пропуските си, но има неща които са извън човешките възможности. Така си ги мисля нещата във връзка с този случай. Редактирано Август 31, 2011 от Eлф Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Браво на човекът, който е скочил във водата без да може да плува! Досега сме се научили да говорим, това можем! Дано в бъдеще всички ние да научим какво е Любов, Саможертва, Братство! Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 (edited) Да, иначе ще си дрънкаме само след дъжд качулка, а самата Любов предвижда нещата. Човек е длъжен ако е човек с главно "Ч" да опита всичко което е по възможностите му, но с разум и добре, че той се е оказал на това място, не е било случайно със сигурност, на другите тази възможност им е била отнета.За щастие има и такива хора все още и на тях се крепи този свят, на това което носят в себе си макар и обикновени на външен вид. Голям урок за всички ни е случилото се, повод за много дълбоки размишления... Редактирано Август 31, 2011 от Eлф Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Това което аз си помислих, когато чух и видях репортажа, как 30-40 човека в продължение на 20 мин са гледали как се дави човек, посред лято в курортен град, как полицаите просто са присъствали........... за 20 мин могат да се направят много неща........ та помислих си, че не искам да съм на мястото на давещата, която се бори за живота си пред безмълвна публика. Не искам да съм и на мястото на публиката, защото не знам какви са инстинктите ми и независимо от реакцията си, такава случка би обърнала много неща в мен. Моля се никога да не изпадам в такова положение. wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Да има по два или поне един басейн в училищата е едно добро пожелание, но ми се струва, че на този етап то е неизпълнимо. Басейни се правят и след това поддържат с пари, а такива сега няма дори и за заплатите на учителите. Съгласен съм, че това дали се влиза или не се влиза във водата с риск е въпрос и на възпитание. Това да знаят хората да плуват също не е въпрос само на система - естествено, тя би подобрила нещата, но в други държави хората се научават да плуват и заради някаква самоинициатива - има много държави, в които плуването не е задължително в училище и почти цялото (или дори цялото с минимални изключения) население знаят да плуват. Иначе самата ситуация е много сложна и не може да се коментира лесно. Бих предпочел да не навлизам в много обяснения какво е трябвало да се направи, иначе в горните мнения всеки има известно право. Жалко за детето, това дали то самото има вина или не също е сложен въпрос, все пак от децата не могат да се очакват същите съзнателни действия, които се очакват от един възрастен човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 (edited) Моли се, това наистина обръща много неща в човека. На мен ми се е случвало подобно нещо само че раницата ми се закачи на трамвай в София и всички стояха и гледаха безмълвно, изживях такъв ужас който просто не мога да опиша. Добре, че не бях сама тогава, а с вуйчо ми който най- накрая се пресегна и ме откачи иначе просто си мислех, че ще бъда смляна пред погледите на всички, на една ръка разстояние от тълпата която ме гледаше безучастно и се почувствах толкова сама и изгубена сред хората в този свят, че повече няма на къде. След това и след смъртта на баща ми се започна с както в последствие разбрах от форума - агорафобията и за сега съм благодарна, че поне в града си мога да се движа за да работя, а за пътуване извън града дори и не мога да помисля ако съм сама. П.П.Та те хората на твърда почва пред очите им не пресягат да помогнат, какво остава да се хвърлят в лапите на тази страховита стихия особено като са неспособни да плуват и както споменаха по тв. духал някакъв опасен вятър ... Редактирано Август 31, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 (edited) Обаче не ви ли направи впечатление какво каза една от учителките /мисля че учителка беше, защото това не го хванах от самото начало/? Тя каза, че се чувства виновна, да, но другото което каза - "Ние ги заведохме на екскурзия защото няколко дни знамето беше червено и не ставаше за плаж", а ето какво се е получило, което направо си ме наведе на мисълта която споделих в началото... Редактирано Август 31, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 "Едното от децата е извадено с разклонител, друго - с метла, съобщи бТВ. „Незабавно е изпратен патрул, извикани са „Гражданска защита” и Гранична полиция. Едно от децата обаче се е удавило и никой не е скочил да го спаси”, обясни Дойчин Янев, началник на РПУ-Созопол." източник Въже. Всеки плажен спасител е длъжен да има на разположение дълго въже. На Созопол преди 10 години точно на Илинден имаше в 9 сутринта огромно мъртво вълнение. Пак на кафе край плажа видях как се дави едно 21-годишно момче. По същия начин имаше хора, които разсеяно гледаха какво се случва, докато бащата не почна да им вика насреща за помощ, а вятърът отвяваше думите му. Тогава пак се събра тълпа. Добре, че спасителят имаше въже. Само че беше вече късно. Виждаше се отгоре как момчето се люлее удавено и го отвлича нанякъде. Тръгнах си към квартирата, за да не гледам какво се случва по-нататък. Морето си взема жертвите. Животът продължава. Пламъче и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Не бих съдила никого. Всеки от присъстващите трябва да си извади заключение за себе си. Преди години съм виждала как спасител щеше да се удави при мъртво вълнение. Тогава другите спасители влязоха малко във водата и му хвърлиха въже, за да го издърпат, не посмяха да плуват, а морето изглеждаше спокойно... Понякога просто правим, каквото можем, всичко е в Божиите ръце... veselinvalchev1981, Eлф и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Моли се, това наистина обръща много неща в човека. На мен ми се е случвало подобно нещо само че раницата ми се закачи на трамвай в София и всички стояха и гледаха безмълвно, изживях такъв ужас който просто не мога да опиша. Добре, че не бях сама тогава, а с вуйчо ми който най- накрая се пресегна и ме откачи иначе просто си мислех, че ще бъда смляна пред погледите на всички, на една ръка разстояние от тълпата която ме гледаше безучастно и се почувствах толкова сама и изгубена сред хората в този свят, че повече няма на къде. След това и след смъртта на баща ми се започна с както в последствие разбрах от форума - агорафобията и за сега съм благодарна, че поне в града си мога да се движа за да работя, а за пътуване извън града дори и не мога да помисля ако съм сама. П.П.Та те хората на твърда почва пред очите им не пресягат да помогнат, какво остава да се хвърлят в лапите на тази страховита стихия особено като са неспособни да плуват и както споменаха по тв. духал някакъв опасен вятър ... Елф, много съжалявам за това, което ти се е случило. Аз вече съм писала за една случка от ранното ми детство - щях да се удавя в детския басейн на Златните, пред погледите на много майки и татковци, които наблюдаваха децата си, докато моите родители дремеха на плажа. Сама се спасих. Благодаря на Бога за това, че не получих фобия към водата, но никога не проявих желание да плувам. Винаги е имало хора, които не помагат при никакви обстоятелства, но като че ли броят им стремглаво расте. Може би причината е в това, че никой не им е подал ръка, когато са се нуждаели от помощ? Не мога да съдя кой е виновен за смъртта на детето. Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 (edited) Не знам Пламъче, тълпата е безглаво чудовище. Добре, че все още се намират и човеци в нея както този готвач който е бил в точния момент на точното място и е направил това което е по човешките му възможности нито повече нито по- малко. Останалото е Божа работа както се казва. Радвам се че не си получила фобия, наистина се радвам, за теб, аз снощи стоях в леглото и направо живо си представях случилото се, не знам защо съм такава, направо усещах мириса и вкуса на водата, и като че ли виждах какво се случва с момичето...Просто не знам защо съм такава.... п.п. " Може би причината е в това, че никой не им е подал ръка, когато са се нуждаели от помощ?" А би трябвало да е обратно да бъдем по- човечни особено след подобни инциденти. Дано все повече хора да го осъзнаят това, Редактирано Август 31, 2011 от Eлф Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 (edited) Не бих съдила никого. Всеки от присъстващите трябва да си извади заключение за себе си. Преди години съм виждала как спасител щеше да се удави при мъртво вълнение. Тогава другите спасители влязоха малко във водата и му хвърлиха въже, за да го издърпат, не посмяха да плуват, а морето изглеждаше спокойно... Понякога просто правим, каквото можем, всичко е в Божиите ръце... Напълно съм съгласен ,най лесно е да се съди .И не е никак разумно някой който неумее да плува ,да тръгне и той да се дави ,невиждам много героизъм в това действие . Редактирано Август 31, 2011 от veselinvalchev1981 Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 (edited) Не знам Пламъче, тълпата е безглаво чудовище. Добре, че все още се намират и човеци в нея както този готвач който е бил в точния момент на точното място и е направил това което е по човешките му възможности нито повече нито по- малко. Останалото е Божа работа както се казва. Радвам се че не си получила фобия, наистина се радвам, за теб, аз снощи стоях в леглото и направо живо си представях случилото се, не знам защо съм такава, направо усещах мириса и вкуса на водата, и като че ли виждах какво се случва с момичето...Просто не знам защо съм такава.... Ти си от най-чувствителните хора, Елф, а това не е добре за теб. Трябва да намериш начин да притъпиш тази своя чувствителност. Аз се страхувах от лошите новини и дълго време не четях вестници и не гледах новините по телевизията. В един момент се насочих точно към обекта на страха си и...го преодолях. Приех, че лошите и страшни неща съществуват и аз не мога да променя това. Човешкото страдание винаги е съществувало и ще съществува. Трябва да приемеш този факт. Редактирано Август 31, 2011 от Пламъче Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
papin4o Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Дано на никого не се случва да попада в хватката на такова бурно море. При такова ветрово вълнение, а и евентуално и наличие на подводно течение е много трудно опитен плувец да се справи. Смея да твърдя, че съм добър плувец ( покривал съм нормативи за майстор на спорта), но след една подобна случка повярвайте съм много предпазлив... Така, че както казва Слънчева - правим каквото можем...всичко е в Божиите ръце Слънчева, Eлф и veselinvalchev1981 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Не съм гледал репортажа, сега от вас научавам за случилото се. Обаче въпроса има две страни. Както спомена Елф, понякога когато ти е "писано" и в капка вода ще се удавиш, друг път напук на всичко ще оцелееш. Въпроса обаче според мен, опира и до съзнание, или до липсата на такова у хората въобще. Не знам как е на запад, но ние българите имаме една черта - немърливостта. Подхождаме немърливо към средата в която живеем, подхождаме немърливо и към себе си и към другите. Докато не си променим съзнанието и приоритетите, все ще е така. Ще умират банално хора, а ние ще цъкаме с език и ..... нищо. Лично аз гледах репортаж по телевизията, в който даваха как при наличието на червен флаг, и каращи се спасители, хората си се къпеха в морето. Кеф им било, не ги било страх!!! В такива случай се казва "сам си е виновен" Papin4o - аз също съм тренирал плуване и съм участвал в състезания. Но имам принцип, в море и язовир не плувам. Много ми се иска понякога, но разума надделява. Слънчева и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 от тук научавам, не гледам тв от една година, много щастлива от това. Аз също щях да се удавя като ученичка в басейна Спартак, щото се наврях да плувам при големите на дълбочина над 4 метра. Благодарна съм на непознат мъж, който ме хвана силно за едната ръка и ме издигна над водата за да си продължа живота. Той просто го направи и се изпари, дори не можах да го почерпя или видя след това. Все едно е нямало такъв мъж. Обичам водата и не получих фобия. Не съдя никого за случката. Не мисля, че имаме право да го правим. Водата е уникална стихия, тя се подчинява на човека, след като може да се струкурира, да поема негативната енергия, да ни чисти, да ни утолява жаждата ... Както казва Учинелят, ние не сме защитени и всеки момент ни дебне опасност. Будно съзнание и молитви за ограждане. Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Август 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Не мисля, че проблемът е само в плуването/без да игнорирам значението му/, но става въпрос не за деца, а за младежи на 15 години. Това означава до тази възраст те да имат някакъв опит да се грижат за живота и здравето си. Минали са ограждение, което е сложено за да ги ограничи, но не значи че по цялото крайбрежие трябва да има полицаи и пазачи. У нас някак си много лесно можеш да прескочиш забраните и да си останеш ненаказан. За съжаление това го правят всички - от деца до възрастни. Оттам трябва да се почне. Иначе вълните са били наистина високи и страшни. Не виня хората, че не са помогнали, особено като не са професионало подготвени. Жалко за момичето. Какво предлагате, да им прехвърлим цялата вина, и да си спим спокойно, така ли? Утре ако се случи с Ваш близък, с Ваше близко дете, пак така ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Август 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Не съм гледал репортажа, сега от вас научавам за случилото се. Обаче въпроса има две страни. Както спомена Елф, понякога когато ти е "писано" и в капка вода ще се удавиш, друг път напук на всичко ще оцелееш. Въпроса обаче според мен, опира и до съзнание, или до липсата на такова у хората въобще. Не знам как е на запад, но ние българите имаме една черта - немърливостта. Подхождаме немърливо към средата в която живеем, подхождаме немърливо и към себе си и към другите. Докато не си променим съзнанието и приоритетите, все ще е така. Ще умират банално хора, а ние ще цъкаме с език и ..... нищо. Лично аз гледах репортаж по телевизията, в който даваха как при наличието на червен флаг, и каращи се спасители, хората си се къпеха в морето. Кеф им било, не ги било страх!!! В такива случай се казва "сам си е виновен" Papin4o - аз също съм тренирал плуване и съм участвал в състезания. Но имам принцип, в море и язовир не плувам. Много ми се иска понякога, но разума надделява. Ти като че ли най-добре ме разбра. Не поставих въпроса за конкретна вина, а какво трябва да се направи, за да има колкото може по-малко такива случаи. Немърливост или Мърлявщина а на другия полюс са Мераклиите. Дано в родината ни Мераклиите да започната да преобладават, тогава ще тръгнем нагоре. Сега прегледах за нова информация, и ето, в Унгария вече от 5 годишни в детските градини ги обучават да плуват. връзка Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Не мисля че въпроса опира до умения за плуване. Преди когато плувах на Спартак, годишно доста деца се обучаваха. Идеята е, че липсва преценка - къде и кога човек може да плува. Разбира се, трудно е да се говори за трезва преценка у децата, те като цяло мислят за играта и игнорират опасностите. Но имат родители, и възпитатели които за жалост нехаят, или не мислят въобще за последствията. Дори мога да ти опонирам Има доста хора, които бидейки добри плувци, проявяват неоправдано високо самочуствие, и се правят на интересни. Така че, всичко е въпрос на манталитет и възпитание. Пламъче, Диана Илиева, wonderful и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Има басейни, но са платени , родителите масово им се чини скъпо. Картата за един месец е 70 лева. Мисля, че е въпрос и на манталитет. Учителите се чудат как да си изхранят семействата , родителите се чудят как да оцелеят и моралните устои ни отиват на вятъра. Чудесно е децата да спортуват колкото повече, толкова повече , включително плуване. Да, но те нямат тази възможност да си купят карта или пък вход всеки ден или през ден...за съжаление. wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Август 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2011 В Унгария и други Европейски страни е безплатно. Обучението започва още на 5г. в детските градини. Спомнете си какво стана на Охридското езеро. Там при абсолютно тихо и спокойно езеро, без вълни се удавиха 15 българи, които не са знаели да плуват... Едно момиче, което е можело да плува е спасило 10-тина! За това става въпрос, а не за философстване и опавдаване страхливоста на този и онзи. wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Човекът, трябва да се съобразява с природната стихия. Колкото е опасно морето, толкова е опасна и планината. Но никой не тръгва да катери Мусала в снежна буря, защото я вижда. Масово обаче влизат да плуват при червен флаг. Тази година си направиха труда и по медиите да съобщят, че след 17 август започват мъртвите вълнения и подводните течения. Никой от ходещите на море не се съобразява с тази информация. Не е достатъчно просто да си научен да плуваш в басейн, ако попаднеш във водна фуния. Там трябва да си опитен морски плувец. Това е водно засмукване с голяма сила. Може да те измъкне човек извън нея, или с плавателен съд. Иначе потъват и двамата. Живеейки край морето съм се наслушала и нагледала на подобни инциденти. По- често срещания случай, обаче е няколко човека да се хвърлят да вадят давещия и се давят поне двама. Това е много често по южните плажове. Много такива случаи има на плажа Силистар, Резово беше станал популярен с груповите удавяния. Бутамята на Синеморец( там имахме заведение на плажа 3 години и се нагледахме на какви ли не безумия човешки). Там съм скачала за детето си, което беше засмукано пред очите ми само на метър от друго дете. Морето е стихия, нека не го подценяваме. Жертвите не случайно са основно почиващи от вътрешността на страната, хора не запознати с морето. В този случай ме изуми груповото безмълвие. За първи път чувам за подобна реакция. Не знам къде точно на Созопол се е случил инцидента, но това е населено място в което стигаш за 5 мин от единия край до другия, джетовете са много, моторните лодки също, всеки има телефон................. Но пак казвам, моля се да не попадам в такава ситуация. Илен, Eлф и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Септември 1, 2011 Доклад Share Добавено Септември 1, 2011 от тук научавам, не гледам тв от една година, много щастлива от това. Аз също щях да се удавя като ученичка в басейна Спартак, щото се наврях да плувам при големите на дълбочина над 4 метра. Благодарна съм на непознат мъж, който ме хвана силно за едната ръка и ме издигна над водата за да си продължа живота. Той просто го направи и се изпари, дори не можах да го почерпя или видя след това. Все едно е нямало такъв мъж. Обичам водата и не получих фобия. Не съдя никого за случката. Не мисля, че имаме право да го правим. Водата е уникална стихия, тя се подчинява на човека, след като може да се струкурира, да поема негативната енергия, да ни чисти, да ни утолява жаждата ... Както казва Учинелят, ние не сме защитени и всеки момент ни дебне опасност. Будно съзнание и молитви за ограждане. Eshavt сигурно сто пъти прочетох мнението ти от вчера. Страхотно е наистина, единствената дума която ме гложди отвътре и не ми дава покой е думата "подчинява". Сто пъти си казах, че се подразбира от целия ти пост за какво става въпрос, обаче тази дума ми се заби като трън и каквото и да правя все се връщам към това в мислите си. Сигурно, защото всяка дума е врата, знам ли и аз обаче думата "подчинява" ми звучи като върхът който "покоряват". Според мен няма покорени върхове, има благоприятни условия когато върхът те е допуснал до себе си. В този смисъл водата се е отдала в служба, това някак ми звучи по- разумно за тази както я нарече ти - уникална - бих добавила - могъща стихия чиято тайна е неизповедима. От вчера си мисля, че колкото и да си мислим, че знаем, всъщност нищо не знаем за водата и въобще за тайните на света около себе си...Дано не се засегнеш от мнението ми, това е което исках да споделя и да разясним, а искам да те подкрепя и също да наблегна най- вече на последното ти изречение, то е най- важното според мен Поздрави! Диана Илиева и Eshavt 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.