Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Виденията


Recommended Posts

Получих видение

Стоях в часа по химия и както обикновенно ми беше тъпо,тогава погледнах към вратата и видях как тя се отваря,но зад нея нямаше коридор,а беше пълен мрак,какво означава това?Плс помогнете ми,това е първото ми видение...не знам какво да правя...освен това видение имам ужасни сънища,сънувам змии,мъртавци...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 29
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Смъртта е бяла, според мене. Името ти какво трябва да значи, сладка смърт?!Това твоето ми прилича на игра. Научи си урока по химия и няма да ти е черен мрак. :P;):D

Линк към коментар
Share on other sites

Възможно е да са халюцинации. Беше ли уморен?

Наспал ли се беше през нощта?

Наял ли се беше?

Неразположен? Лекарства.

Аз когато трябваше да изпразня дома си за 4 часа с над 10 тона багаж под стрес някой ми крясна силно в ухото. Обърнах се - сама съм в кухнята в 3 през нощта. Помислих си че детето ми е зад вратата и я бутнах резко. Мислех си че крещи през ключалката. Нищо. Абсолютно празно. Такъв силен звук.

Не мога да си обясня това с духове и с тем подобни а с определено физическо състояние.

Змиите са душмани.

Мъртъвците са истински ако ги познаваш. Трябва да те свързва определено чувство на приятелство или любов или топли чувства.

Бъди внимателен в посланията. Те обикновено посещават за кратко и оставят лаконично послание от което ще имаш полза за в бъдеще.

Смъртта не е бяла. Нито черна. Тя е оцветена в жълто - топло и пари, приятно е, все едно си вътре в Слънцето. Свети. Лъчи. Аз съм била там. Хубаво е. Не ми се връщаше 6 месеца след това исках да си остана там.

Линк към коментар
Share on other sites

Стана интересно. Аз не съм виждала смъртта лично, просто имам такова усещане, като си помисля за нея - спокойна, ярка, бяла, чиста. Какво мислят останалите?

Когато съм под стрес сънувам сънища с преследване, но не им отдавам кой знае какво значение - просто са израз на вътрешните ми страхове, нещо като изпускане на парата. SweeT_DeaTH, дали пък не слушаш тежка музика, гледаш криминални филми или филми на ужасите? То стига в днешно време да гледаш новините, за да имаш кошмари. Аз лично избягвам всичко това.

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта е беличка, но нашия приятел тук си е видял моментното състочние от страни. Добре, че си се посепнал, че такава е била и целта сигурно, че както сам казваш - беше ти много тъпо. :D

Благодат и Мир!

Линк към коментар
Share on other sites

Не е никак спокойна. Разтърсващо е. Шокуращо е. Ужас е. Голям.

После се свиква. Авантюра. Ново измерение. Голямо пътуване. Хем си нещо. Хем си нищо. И си хвръчиш. С шапка-невидимка.

Линк към коментар
Share on other sites

Логично е различните хора да възприемат смъртта по различен начин. За мене не е страшна. По-скоро бих я приела с чувството, че се отървавам. Засега предпочитам да остана тук заради децата си, но зная, че дори и да си отида, Бог ще се погрижи за тях по някакъв начин. Те ще помнят, че съм ги обичала и не бих ги изоставила, ако имам избор. Ако от друга страна загубя най-скъпи същества, пак бих останала, понеже животът има смисъл, има неща, заради които да се живее - като започнеш от слънцето, тревата, гората, дъжда, небето, цветята, правенето на добро... нямат край. Животът има смисъл. Човек ако е с подобна нагласа към него, няма да изпитва излишни страхове, да му се привиждат и да сънува разни страхотии. Добре е да живеем с чувството, че винаги сме в безопасност и винаги сме обичани, каквото и да се случва в този земен живот. Не казвам, че е лесно да се направи, понеже е нужно да се справи човек с много съзнателни и подсъзнателни страхове. И когато за момент си помисли, че е успял, изниква нещо ново за преодоляване. Това за щастие не е безкраен процес.

Линк към коментар
Share on other sites

:blink:

Не знам защо така ми се струва, че виденията са много сторого лично изживяване . И не се разправят публично пред ...таковата ...седянката имам впредвид !?

Само си мисля ей така .

То верно, че няма скрито покрито на този свят , но не сме тръгнали още ВСИЧКИ да ходим голи по улиците. Нищо , че всичкото си го поназнаиваме ... :angel:

Само си мисля ей така ...междунараодно ...

Линк към коментар
Share on other sites

Що бре,

Виденията са общуване на човека с Бога .... СУПЕР ИНТИМНА РАБОТА Е ТАЗИ .

Даже по- интимно е от секса .

Нещо напротив ?

Че то тук все ще се намери някой кривчо да завиди и писле .... ????

Ами ако почна да разправям как във видението си получавам видение за друго видение .... знаеш ли каква обърквация може да стане ?

Кажи ако съм прав или ако - не , пак кажи ?

Линк към коментар
Share on other sites

Аааа... да ги нямаме такива.!! Моля, моля !!!

Халюцинациите , неса видения.

Пък сънищата - когато човек се наспи и под ромона на дъждеца благодатен призори ... почне да се кефи на блаженството , то и това си е друго .... :D:dancing yes::harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

Що бре,

Виденията са общуване на човека с Бога ....  СУПЕР ИНТИМНА РАБОТА Е ТАЗИ  .

Даже по- интимно е от секса .

Нещо напротив ?

Че то тук все ще се намери някой кривчо да завиди и писле .... ????

Ами ако почна да разправям как във видението си получавам видение за друго видение ....  знаеш ли каква обърквация може да стане ?

Кажи ако съм прав или ако - не , пак кажи ?

Да Оринави, ако виденията са от Всевишния, си напълно прав.

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Според вас как да правим разлика между истинските видения и прозрения и тези породени от фантазия, заблуден ум, гордост или други негативни вътрешни и външни влияния?

Линк към коментар
Share on other sites

Виденията са търсенето на душата. Съзнанието непрекъснато се лута между двата свята на които принадлежи. Виденията са това, което вижда духа ни. Ако той е объркан и неудовлетворен, символите и образите който вижда изразяват страховете на материалното съзнание. Когато духа ни е спокоен и в хармония с материята, той може да контролира съзнанието и виденията ни да влязат в друго измерение. така получаваме информация за бъдещето, от миналото. Всички го можем. Зависи само от това дали сме в хармония .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

И аз имах нещо като видение: Чувах гласове да ми говорят и да ме карат да правя разни работи като това да се кръстя. Имах доста тежко преживяване...в продължение на един ден виждах хората да движат о4ите си по странен на4ин и стояха като замръзнали или като статуи.Тогава бях с приятели в една местност до Трявна.Като се прибрахме в къщата , в която гостувахме стоях като наказана и не можех да говоря...сякаш чужда сила ме наказва и ме кара да стоя така...след това се разплаках така както си стоях без нищо!Внушаваха ми мисли ,че няма да мога да се прибера у нас.Това за момент. Същата вечер стигнах до входа и разбрах, 4е съм си забравила ключовете...исках да звънна на звънеца от входа, но нещо не ми даваше и ми подсказваше, че ще се мъча...след малко започнаха краката ми да се тресат ,като че ли не ток преминава, ами някаква сила ме е заковала за земата и петите ми се тресяха с невъобразима скорост, а само стоях на пръстте си.Гледах в една то4ка и се тресях.А в тази то4ка виждах да се движат разни тела и фигури толкова малки колкото прашинка...не мога да го изразя...и така цяла нощ стоях пред входа без да мога да се прибера...Чувах да ми говорят:"Настанаха бурни времена, настанаха тежки времена".Тресях се почти 6 часа...усещах такава умора и изтощение, каквато никога досега не съм изпитвала.Толкова много се измъчих, че не можех да стоя на краката си, не можех да направя една крачка...Стоях пред входната врата и виждах да преминават разни черни сенки на човеци, отразени в стъклото...а толкова много исках да си вляза в къщи. На разсъмване ме намери един приятел на входа, а аз не исках да помръдна...можех вече, но не знам защо не пожелах да движа краката си...той запо4на да ме вика, да ме пита какво ми е, а аз продължавах да стоя като препарирана, започна да ме дърпа и ме завлече в нас горе( живеехме на последния етаж).толкова бях изнемощяла, но продължавах да не помръдвам. Сложиха ме на легло и започнаха да ми опипват пулса. Бях в пълно съзнание, но не си отварях очите нарочно.Силата, която ме държеше ме накара да изпитам волята си нарочно и да стоя така като умряла.

Чувах как говорят по телефони, викат линейки...Поедно време усетих да ме пренасят и ме сложиха в линейка.през цялото време стоях като труп.Чувах в главата си да ми казват повтаряй си:'Едно, две, три, Господ да ме поживи!"и това през целия път, докато ме возиха.Не знаех въобще къде отивам, само знаех, че не трябва да мърдам. Усетих да ме пренасят и да ме слагат на легло и да ме пипат много ръце (на лекари).Вкараха игла във вената на лявата ми ръка и някакъв катетър, по4наха да дърпат дрехите ми и да ме събли4ат, насилиха се ужасно да отлепят ръцете ми от тялото.Стоях без да си отварям о4ите и не мърдах, но по едно време си внуших, че могат да ме прекарат с електрошок и се събудих и станах. Тогава всички се отдръпнаха и казаха, че трябва да ме пратят в психиатрична клиника. От Пирогов, където ме беше завела линейката пак обратно с двама приятели, които бяха дошли от къщи, ме заведоха в една психиатрична клиника...

И така стоях 10 дена, заради това преживявяне.Още преди да ми се случи чух да ми казват( в ума ми):Ще взимаш хапчета.И така стана.Прекъснах обучението си.Затворих се в себе си.По цял лежах и си мислех за миналото си, когато бях весела и жизнена. Не знаех как да постъпя със себе си. Бях умствено болна..

Чувах и други неща... но вече не си ги спомням...понякога пак чувам да ми говори не моят глас, а чужд.Това са разумните същества от горния свят...поне така вярвам! Това ми се случи тази зима.Сега съм добре...Продължавам да чета словото на великия Учител и да взвмам поуки от събитията, които ми се случиха.Вярвам, че всичко, което ми се случи е за добро и за да се очистя от многото натрупвания в съзнанието ми от прекомерни желания.Знам защо ми се случи тази случка и това ми подсказва повече да не греша.

Искам да кажа на онези, които се чувстат немощни и безжизнени през този ден да се зарадват искрено на нещо малко или да се помолят да се зарадват, защото силата е в малкото! Едното е в многото и силата е в цялото!

Отправям една светла мисъл към цялото човечество:Да порастнем в малкото и да се възлюбим като братя! :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

Хмм... omerta,

странно име !

Прави силно впечатление името ти. В пълен разрез е с написаното. Нещо прикриваш. Не слагам въпосителна , а точка.

Искам да ти кажа, че много малко хора ще те разберат какво си написала. Хората не вярват на това което пишеш. Хората не могат да се радват на малкото. Хората не знаят какво значи да се радаш на една птичка , че е свободна и да я наблюдаваш с часове без да ти омръзне. Хората не знаят какво означава една птичка сама да дойде при тебе. Хората не знаят какво значи да се възлюбят като братя. Говорят го много, но не го знаят. За хората има друг мироглед. Битието на хората е друго. Те няма да разберат. За хората живота е задоволяване на сетивата и желанията им. Хората считат задоволяването на сетивата им за Душевност .

Това е заблудата им. Човек трябва да го преживее за да го разбере. Но когато го преживява да е подготвен , иначе губи желание за живот. Защото е трудно да се живее сред слепци. И става както казваш.

Линк към коментар
Share on other sites

Горките хора, а?! Да се надяваме, че ние те разбираме, а хората сега сме тъкмо ние... Иначе, сигурно знаеш, че малко от малко като поизпълним пожеланието и хората почват по да ни разбират...

А много по-важно е да се разбираш с Небето, нещо, за което най-малкото имаш потенциал.

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Едното е в многото и силата е в цялото!
Едно, две, три.Господ Бог ще ме оживи!
...познато ми звучи, на времето като ми минеше черна котка път :ph34r: се спирах и мислех какво да направя :huh: понякога плюех три пъти тихичко встрани :whistling: някой път нищо не правех :D после ми "дойде" на ума..."Едно, две, три, на мен ще ми върви" и така после стана :D Едно, две, три, Отче помогни! :)

още нещо да ти кажа Омерта! - едно, две, три...преживяното бързо забрави + поуката си извлечи + силата си прояви :thumbsup2: Можеш го :v:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Умът е чудно нещо, omerta. Реакциите ти в онази вечер ми приличат на задържане след преживян голям стрес - при това положение са естествени. Не е задължително да се повторят.

Преди години имах едно преживяване, заради което сериозно се запитах дали пък не полудявам. Разхождах се по черни пътища на края на града покрай едни ниви и изведнъж започнах да чувам гласове. Огледах се наоколо - никъде никого, а гласовете продължават да говорят. Сериозно се уплаших. Е, оказа се, че в близост зад няколко дървета от малка горичка имало къщичка, където си пуснали радиото. Добре, че се пресрамих и попитах първия срещнат дали чува това, което и аз. Как ми олекна!

Моя приятелка преди доста години започна да получава инструкции от извънземни да прави разни упражнения, по всяко време на денонощието. Те изчезнаха след като стана християнка и доста хора се помолиха за нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...