Хранене и духовност

[Милкана]

Темата, която отварям в известна степен представлява обобщение на писано по други сродни теми - за вегетарианството, гладолечението, слънцеядството.

Неизбежно си поставих въпроса откъде тръгва духовността и има ли връзка с храната, която приемаме.

Безспорно храната носи енергия, която трупаме в себе си и не е без значение какво ядем. Парадоксално звучи, но чух по новините, че при износ на месо за мюсюлманска страна, българското мюфтийство трябва да удостовери със заверка, че месото е от животни, убити по начин, който е в съответствие с Корана...

И така, хората се делим на месоядни и немесоядни, като към вторите влизат различните степени на вегетарианство, както и суровоядството. Третата група е на приемащите енергия /прана/ по алтернативен начин - от Слънцето. Имаме ли право да степенуваме хората по духовност и отвореност на съзнанието според начина им на хранене, да заклеймим карниварните като духовно нищи и да възвеличаем фотосинтезиращите като просветлени ? Трябва ли да подражаваме, или да следваме себе си и как да разграничим външния импулс от вътрешното желание? Неизбежно ли стремежът ни към принадлежност на третата група ще ни даде търсените резултати? Няма ли опасност да се загубим сред другите, търсейки себе си?

[Васил]

Милкана, темата която отваряш е твърде интересна

Твърде елементарно би било да смятаме, че съществува еднозначна връзка между начина на хранене и духовната извисеност (още повече че последната е мн трудно да бъде оценена обективно). Лично аз съм срещал примери от практиката, говорещи че по-скоро такава връзка няма.

Духовността според мен е преди всичко резултат на живота ни от дълго време насам...

НО: Начинът на хранене влияе много силно в/у духовното изграждане. От това следва, че влиянието на този фактор може да бъде отчетено най-добре след изминаване на продълж. период от време, да кажем поне 10 год... това не е магическа пръчица все пак

Срещал съм примери на (според мен) високо дух. ниво при месоядци. Това ниво не идва заради месото, а въпреки него, обаче. Така че избяквам да категоризирам хората по този елементарен начин. Живота е достатъчно многообразен за да ни избави от прибързаните изводи...

[Орлин Баев]

Вегетарианството и суровоядството не са гарант за духовност, но са една мощна предпоставка! Още повече слънцеядството. В страно като Монголия има много напреднали души - будисти, които ядат почти само месо. От друга страна яденето само на растения впреки че улеснява продвижението, не го осигурява!

Изборът на вегетарианския модел на хранене обаче не се ограничава до мотивите за вътрешно развитие, но има въвлечени и икономически и морални проблеми. Ако спрем да избиваме малките си събратя, аурата на планетата ни ще се промени драстично - и оттам и цялостната връзка на човечеството с първоизточника му. Икономически - ако не отглеждахме изкуствено толова много преживни животни за "храна", тоест за да изядем мускулите и вътрешните им органи, щяха да се освободят огромни пасищни площи, които биха могли да се обработват и засяват със селскостопански култури. Второ - една огромна част от потреблението на зърно сега отива за фураж на тези същите преживни животни. АКо популацията им се сведе до природно естествените и мащаби, тази свръх консумация от тях на зърнени и други култури ще отпадне и за хората ще има в преизобилие. Трето - вегетарианството не е гарант за подобряване на здравето, но способства за това.

За в бъдеще месоядството ще бъде смятано за дивашка примитивна страница от историята ни!

Eдин много добър линк към темата: http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=545.0

[Иво]

Един от основните фактори, за да се усвои финната енергия от храната е дъвченето и концентриранта мисъл върху храната. Забелязъл съм, че когато мисля за нещо различно от храната и мисълта ми тече бързо дъвча малко и гълтам големи хапки. Това е крайно вредно. Обратното, ако съм концентриран върху храната, настроил съм се преди да почна да се храня, тогава храненето е много по-пълноценно. Пълноценно е не само физически, но и някак си ми носи по-голямо вътрешно уводолетворение. Мисля че концентрацията, спокойствието (положителната настройка) и бавното дъвчене са едни от основните фактори за пълноценното хранене, хранене свързано с духовността.

[lila]

Мисля,че начинът ни на хранене не ни прави по-малко или повече духовни, а още повече пък просветлени. Храненето не би трябвало да е критерий за духовност, а дали има такива критерии. Всеки сам решава как да се храни - така както собствения му организъм му подсказва. Чувала съм, че не всеки може да стане вегетарианец или поне не от веднъж, защото това може да се окаже вид стрес за организма му. Но надали това означава, че е по-малко духовен. Всяко нещо идва с времето си. Всеки има своя път.

Всички сме братя и сестри и деца на Бога.

Струва ми се, че звуча малко крайно в някои изказвания, за което съжалявам. Трудно ми е все още да намирам верния начин на изразяване. Казвам само личното си мнение нищо повече.

Няма ли опасност да се загубим сред другите, търсейки себе си?

Този въпрос е интересен

[Латина]

Искам да споделя, че докато се храня сякаш ставам десетки пъти по-чувствителна, особено към отрицателните външни фактори. По всяко друго време приемам например една детска разправия сравнитело спокойно, но докато се храня реагирам много остро. Интересно, че забелязах това едва през последните няколко години, преди съм се справяла някак по-лесно.

Мисля, че по време на хранене сме по-уязвими по някаква причина. Не случайно животните тогава си търсят спокойно място. Това го усещат и прилагат враговете ни. Има един човек, който а ме е видял да посегна с храна към устата, а е започнал да ме осъжда и обижда. Не веднъж се е случвало и аз като животните да се крия, за да се нахраня на спокойствие.

По време на хранене и по време на активност действат двата различни дяла от вегетативната нервна система, парасимпатикус и симпатикус, чиято съвместна дейност е несъвместима /карам на много далечни спомени и ако греша в нещо, моля да ме извините/. Чисто физиологично не е правилно човек да се ядосва или да изпитва други силни емоции по време на хранене. Тогава сякаш стомахът му се свива и блокира.

Хранене и духовност. Чак толкова високо няма да стигна, но може да се каже още нещо за психиката. По време на хранене се настройваме на вълна приемане. Една приятелка казва, че не е добре децата да гледат телевизия докато се хранят, понеже тогава са по-внушаеми и информационните въздействия от детските филмчета /често с много агресия/ влизат директно към подсъзнанието им. По време на приемане /в частност хранене/ енергията тече навътре и защитите са махнати до голяма степен. По време на активност /отдаване/, енергията тече навън и повечето защити /за посока въздействие навътре/ са активни и в действие.

[Guest Кристиян]

Колко вида хранене има?

...Вероятно толкова, колкото осъзнава човек...

На нивото на физическото съществуване, храненето е един сложен процес, който в много отношения съответства на процесите на "анализа".

Навсякъде има нужда от анализа. Анализата има методи, чрез които да раздроби нещата до най-малките им подробности, и да ги различи една от друга. Самия аналитичен процес често пъти се нуждае от много енергия. Представете си например една химическа лаборатория, в която носят един продукт (например крем за ръце), за да бъде анализиран- какъв е неговият качествен състав, какво е количественото съотношение на различните съставки и така нататък. Качественият анализ на храната при човека се осъществява най-вече на нивото на сетивата- следователно една качествена храна би трябвало да въздейства на сетивата така, че да "събуди" интерес, защото доставянето на удоволствие, на удовлетворение в крайна сметка е онова, което е движило кулинарията до степен да се прибавят разните подправки, да се подбират различните съставки.

Вторият процес е синтеза- от доставените чрез анализа компоненти, да се изгради и синтезира нещо.

Организмът работи най-вече с четири основни елемента, от които едновременно черпи енергия, и чрез които едновременно освобождава енергия.

Това са елементите Водород, Кислород, Азот и Въглерод.- Това се и първичните 4 елемента, които стоят в основата на Сътворението и Битието, т.е. тези 4 елемента представляват основната маса на така наречената Materia Magica- Морето на Живота.

Във физически проявения свят, всички тези елементи съществуват, но вече не като причинни, или като действащи принципи, а като проявени закони...

Храненето на физическо ниво практически е процес, който има начало и край- една система, колкото повече се обогатява енергийно, колкото повече енергия се натрупва в нея, толкова по-нестабилна става, след което встъпва лесно във взаимодействие, и губи своята първоначална форма.

Което и хранене да вземем- месоядство, вегетарианство, разделно хранене, и всички останали видове, ще работим само със закони, с вече проявени факти, които не са способни нито да съградят, нито да опазят физическото тяло от кодираната в него естествена заложба да складира и натрупва етнергия, която един ден ще започне да създава нестабилност в "системата" и в крайна сметка ще доведе до разруха...

Човек е стигнал доста напред в познаването на аналитичните методи. Анализата като принцип отговаря на черния цвят, на действието, на изразходването на енергия, на пр оцесът на познание и учение. Тя е като черно петно, което постепенно се изпълва с различните материали, с различните знания, които се откриват в хода на този процес. Дори и след смъртта на физическото тяло, аналитичните процеси продължават, като постепенно се преминава към осапунване, различни видове окислбение (изгаряне) и прочие докато не остане само кост от това, което сме били като тяло, при това от костта се запазват най-вече онези компоненти, каоеито са минерално свързани, а белтъчните структури и органичните съставки доколкото е възможно, също биват подложени на анализа.

Добре, но храненето не е само физически и физиологичен процес.

Човек е поставен в зависимост от храненето. Оцеляването на човека като биологично същество е непрекъснато в пряка зависимост от храненето.

Духовното обаче,то има съвсем друго измерение. И при него има процеси на анализа и синтеза. Учението, заучаването, проникването, запълването на всички "черни" пространства със знания, с осъзнаване, създават нужния материал за едни духовен градеж, и е напълно нормално, че това е процес, който протича далече извън рамките на един човешки живот...

Висшият Аз на човека живее откакто е станал обособена единица, т.е. след така нареченото грехопадение, макар и след редица промени и редица ремонти, но никога не е губил "живота" си.

Знаем че човек в настоящото си положение е "паднал", но все още си е устроен като един микрокосмос, в който микрокосмос "небето" (висшият Аз, или астралната личност, астралното същество) си остава едно и също, изхранва се, изгражда се, но не умира, има само един живот, но в този негов живот микропланетата-нисшият Аз, или аз-ът на физическата личност, след своето раждане, е обречен на смърт- рано или късно тялото, или микропланетата бива разрушавана. И така, висшият Аз е обречен винаги след като микропланетата му загине, да изгради друга микропланета, друга земя, за да може да продължи да живее.

Но нещо липсва. Може ли да се каже, че едно физическо тяло е имало предишен живот? Не, защото физическото тяло е резултат от информацията, която се намира в ДНК, и се реализира от момента на зачатието.

Може ли да се каже, че астралното тяло има предишен живот? Не, защото то познава само един живот, който е започнал след драмата на Адам и Ева в рая, и до днес това тяло живее същия живот.

Ето го и основния момент- липсата на единност, липсата на една памет, и най-вече, откъснатостта от Цялото, предопределя едни и същи резултати всеки един път...

Човекът в настоящия си вид, живее по милостта на растителното царство, и по ничия друга милост. Не е нужно кой знае колко, за да може това да бъде доказано, опитано, и осъзнато. Достатъчно е да се разгледа процесът "дишане", и да се отнесе спрямо човека, и спрямо растението, за да се онагледи фактът, че растението живее един живот, който изцяло посвещава в служба на животинското царство. В растителното царство е жив споменът за липса на "Аз" (който всъщност е основния причинен фактор, който по очевидни причини се откъсва от цялото и всичкия му стремеж е колкото може по-ясно и категорично да се разграничи от всичко останало), докато в животинското царство се изгражда едно "аз", което има различна степен на изява и зрялост. В това число, човекът е на върха на животинското царство, защото е овладял методите на анализата... А растителния свят е прочут с удивителните си способности да синтезира..

Знаем, че Каин, който е бил земеделец, и се е занимавал с тайните на растителното царство, убива брат си Авел, който е изучавал животинското царство. Каин убива Авел на полето...и после Господ Бог наказва Каин за постъпката му, да бъде проклет от земята, и тя не ще да му дава повече от силата си, и Каин става изгнанник и скитник на земята. Каин споделя, че това е доста голямо наказание, по-голямо отколкото може да понесе, и че ще бъде изгнанник и скитник по земята, и всеки който го срещне, ще го убие....Тогава, Господ Бог слага знак на Коин, и му казва, че всеки, който убие Каина, на него седемкратно ще се отмъстти, и този знак и до днес предпазва Каин от убийство.

Би трябвало да знаем тук какво означават тези имена- Каин и Авел, що е земята, що е полето, що е да си земеделец, и що е да си животновъд.

Има много, което да се изучи само от този кратък епизод в няколко стиха, но накратко- Каин отразява принципа на Вярата (степента на вътрешно познание), отразява подсъзнателния свят на човека, и редица други неща. Каин пръв е отделил Вярата от Любовта, и е приложил самостоятелно Вярата като принцип при общуването с Божественото.

Авел е представител на Любовта, винаги животните в писанията са представлявали човешките чувства, и да си животновъд, означава да изучаваш и прилагаш знание, придобито чрез чувствата, така е общувал и с Божественото.

Земята- почти винаги под земя следва да се разбира човешкото физическо тяло, особено в книгите обособяващи Тора, и в повечето новозаветни книги. В езика на пророците има понякожга променливо значение, но това засега не е важно.

Кръв винаги в Стария завет означава- съзнание.

Планината като понятие има отношение към менталността, към Божествения свят; а полето- към душевността, към Духовния свят, или- астралния свят.

Следователно, на нивото на астралния Човек, принципите на Авел, на Любовта, като ниво на съзнание, биват проляти на земята, или- сведени до изява на физическо ниво, а принципите на вярата (или принципите на вътрешното познание), остават само в границите на Висшия Аз на човека, и го свързват с подсъзнанието от една страна, което е"скитник" на земята, и не се познава, и от друга страна- на свръхсъзнанието, на космическото съзнание, което пък е нивото на самия Каин- астралния човек е висшия Аз, който както по-горе се опитах да представя, е "небе", също подразделено на седем поднива, които ние наричаме чакри, или врати, или небеса. И така, що значи да срещне някой Каин и да пожелае да го убие- Каин след като представлява астралното ни тяло, висшият Аз, който и до днес живее без да е умирал, е всъщност кактто носител на всички добродетели, така и на всички недостатъци. Астралното тяло е носител на кармата, така е най-лесно да се обясни, кармата катосъвсем реален закон за причините и следствията. Всички знаем, че когато една "земя" се роди- т.е. един човек като се роди във физическо тяло, този процес се регистрира като астрологична проява в същия този момент.

И така, физическото тяло може да се храни и с Любовта, само то може да я познае, но пък то е "плът и кръв", които пък знаем, че "не ще наследят Царството Небесно". Каин пък е именно онзи духовен стремеж, който човек може да изяви, и да започне да "издирва", за да го "срещне" на земята- сиреч на съзнателно ниво, и да го осъзнае, дали ще го убие или не, това е друг въпрос- вероятно зависи от това, което Каин е натрупал като плодове в градината си, а плодовете са онези, коитно правят едно дърво добро.

Към настоящия момент, нито Авел може да бъде съживен отново, нито Каин може да се очисти от стореното убийство, и това е основната причина, поради която нашия микрокосмос като система, е обречена да се ражда и умира, ето защо и храненето в какъвто и аспект да го разглеждаме, е едно явление, което има за последствия едно и също- и месоядния, и вегетарианеца, умират, за да се родят отново.-

Каин по принцип е щедър, той е създател, отглежда плодове, и реколтата му е изобилна. Астралното ни тяло е наш Творец, и персонален Бог. " И каза Господ Бог на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш, то грехът стои пред врата; той те влече към себе си, но ти владей над него." (Бит. гл.4-6,7). Ето това е простичкия закон на кармата...

Висшият Аз, астралната ни личност, тя е овладяла методите на анализата до съвършенство, благодарение на това човек придобива знания; ала висшият Аз не го бива в синтезата много много- истината е, че не на подсъзнателно ниво изразяваме Любовта, а на нивото на съзнанието- ето защо Каин е огорчен. В настоящото си положение, човек като съзнателен "аз" е Авел, а като астрален "аз" е Каин- истината е, че много се научава от астралната ни личност, но не чрез нея, а чрез физическото си тяло можем да изразим Любовта, и да общуваме с Божественото.

Ето защо, храненето има отношение към духовния ни живот. Вегетарианството като вид хранене, има отношение наиситна към осъзнаване и придобиване на Вяра- или вътрешно познание, което на нивото на физическото ни тяло може обаче да се изрази чрез методите на Авел- сами по себе си нито Каин има нещо общо с Божественото, нито Авел има общо с Божественото, защото е "мъртвец", заключен в рамките на един физически живот.

Ето, това е участта на тази земя и това небе, което е човекът днес, поради което възниква въпроса относно това, какво ни остава ? Христос казва, че докато тази земя и това небе ще преминат, но словата Му ще останат- ще останат къде? В онзи човек, у който е започнало новораждането като процес. Роденият изново човек е структурно, органически много по-различно устроен от сегашния човек. Новороденият не се храни по същия начин, както ние се храним на този етап- независимо от това дали сме вегетарианци или месоядци нашите резултати са едни и същи; но новороденият се храни с всяко слово то Бога- както става ясно по-късно, и както сам Христос казва- хлябът е талото Ми, виното е кръвта Ми...ко се върнем назад, и се запознаем с историята на Авраам, то, ще стигнем до момента, в който Мелхиседек като цар, поднася на Авраам хляб и вино...Може да сравним резултатите от хляба и виното на Мелхиседек, и хляба и виното на Христос...

Ето защо, независимо какво ще бъде храненето, то трябва да бъде съзнателен процес, защото Любовта е вид хранене...

[Guest Bogun]

Аз ще си позволя да изразя съмнение във връзката на храненето с духовността..Храненето за мен е само начин(единствен познат ми) за поддържане на живота в тялото ми.Ако изхождаме от връзката дух - мозък - тяло,то тогава можем да поставим и връзка хранене - духовност..Надявям се(не се съмнявам всъщност),че четящите тук правят разлика между дух и интелект(способността на човешкия мозък за наблюдение,анализ и синтез).Докато интелекта се свързва с мозъка като физическа субстанция мога да приема,че той има някаква зависимост от храненето(според моя опит е така),то Духът е нещо извън тази връзка,т.е. нямащ отношение към храненето.

П.П. И да знаете - Ракът(от Лошия) дебне отвсякъде и не прощава на никой!

[Венцислав_]

Обаче има връзка между духа и тялото...

[4in4ila]

храненето според мен не е просто някакъв обикновен ритуал-то е по скоро нещо като успокоение стига да знаем кога и с какво да се храним.Що е здравословно хранене?-На масата всичко което ни предлага природата и възможно в най чист вид т.е непреработена сурова храна.Човек ,който се храни с жива храна е с богат дух и отворено сърце .Така както при здравословното хранене организмът се изчиства от токсините -така се изчиства и нашето съзнание от негативните мисли-и ви се иска да дарите обич и топлина на всяка частица от тази земя-защото душата ви вече е забравила че някога е била роб на старите схващания за здравословен живот и и се иска да направи света малко по добър-и това ,тези мисли и стигат за да бъде щастлива.Храната прави душите добри,а добротата прави храната по-ценна.

[Guest Кристиян]

Що е жива храна?

Храната е жива само тогава, когато в нея има прана/ки/чи/ци...Как се разбира коя храна има живот и коя не?

Суровата храна е подходяща само за определен тип организми, сред всички човешки такива. Топлината например, както всички знаят разширява телата, и благодарение на това в едно тяло може да се побере повече енергия...в топлата супа е тайната рецепта на "оздравяването" от много болести..но не всеки похапващ топла супа знае как да я употреби...

Един от най-поразителните методи за придобиване на енергия в чист вид е "магията на горещата вода"...Няма значение кой я е открил..Една чаша гореща вода може да доведе до освобождаване на огромно количество енергия от телата ни, стига да знаем кога и как да я употребим...

Нищо внесено отвън не може да нап ави човека нито по-духовен, нито по-жив. Състоянието на живот е много по-различно от състоянието "съществуване", за което храненето е основния поддържащ фактор...

Мога да си позволя да кажа- Хранете се с Любов, и няма намчин да не знаете че сте живи, защото животът и духовното развитие са правопропорционални във взаимоотношенията си..

[Максим]

Мисля,че начинът ни на хранене не ни прави по-малко или повече духовни, а още повече пък просветлени. Храненето не би трябвало да е критерий за духовност, а дали има такива критерии.

Напротив! Един просветлен си дава ясна сметка за всичко, което прави. Той е съзнателен във всеки един момент. Следователно ако човек е съзнателен, той знае, че при яденето на месо е причинено страдание на друго живо същество. Не можем да градим своето щастие на основата на нещастието на друго живо същество. Това е закон. На първо място според мен за вегетарианството е етичният мотив за ненасилие. Това автоматично се съгласува със съответната по-висока духовност. Затова трябва да се храним само с вегетарианска храна (включвам и млечните продукти, изключвам месото и яйцата-защото и те са потенциална животинска плът). Освен това трябва да имаме положителна нагласа при хранене, да се храним бавно и да мислим само за храната, която усвояваме. Ако се разсейваме с други мисли-храната няма да се усвои максимално полезно. Не мога да си представя да присъстваш на коленето на животно (което после ще влезе в твоя стомах), и да не изпиташ съчувствие към това същество. Съчувствието е духовно качество. Който изпитва това чувство-никога повече няма да посегне към месото.

[igra4]

Не е важно вегетарианец ли си или не си.Важно е какво количество храна ядеш.По малкото количество храна разтоварва тялото от токсини и отпушва енергията му.Разбира се нямам предвид да се стига до крайности,но това е основната идея.Ако тялото ти се нуждае от някакво количество енергия ,да я приемем условно за 100 единици,по добре е да приемаш около 70-80 единици приблизително,и ако в този момент практикуваш циклични спортове(бягане,колоездене и т.н.),след 5-6 дни започваш да се чувстваш много леко и с много енергия,въодушевление и бодрост.Разбира се трябва да се спазват и някой други основни принципи - да се спи вечер,да не се употребяват цигари и алкохол и т.н. , но храненето е водещо.

[Добромир]

Прочетох няколко доста различни мнения, във всяко от тях с по някаква истина... И все пак, връзка има доста голяма - именно защото на този етап се влияем много от състоянието на тялото, а и емоциите също са до голяма степен отражение на мозъчната биохимия. Не бива обаче да се сравняваме прекалено с другите - някой, както се каза, може да има такъв потенциал, че да е духовен до известна степен въпреки месоядството и други хранителни несъвършенства, но ако при индивидуалното експериментиране се окаже, че лично вие след 6 месеца се усещате по-пречистен като спазвате правилата, отпада необходимостта от по-нататъшни коментарии. Но ако само философствате, че всичко е относително, без да опитате, то... А ако е целта само относително телесно благополуче, вярно е, че някои го постигат само чрез умереност в храненето, а не непременно чрез вегетарианство. Обаче - дали от духовна или просто от екологична и естетическа гледна точка - някак си не ми се вярва да няма още по-добър вариант и за тях! За гордостта: естествено съм чувствал отвращение към месо от малък и може би затова не съм смятал за особено постижение преминаването към вегетарианство. Но съм се сблъсквал с трудно отказали месото хора, които страшно много се фукат с това свое "постижение"... Оставам да коментират психолозите.

[wonderful]

Провокирана съм от Орлин за тази тема. Цитатът е негов.

"Бира пия, да! На някоя сватба или понякога на ресторант с приятелката ми, ми се случва и сто водка да пийна...

Всичко с мярка е добре! Снощи бяхме на гости на един мой пръв браътовчед и баба(сестрана маминка ми) му и дядо му. Дядото е на 86 години, обикаля пазарите и градинките, изключително добре изглежда, мисли много ясно, чете книги, продължава да се учи, ведър и много бодър човек. Та, този човек никога не се е лишавал от нищо, не е пазил никакви диети. Пийва си профилактично по 50 грама ракийка всяка вечер - не повече - както казва, за дезинфекция. Като има гости, пие и вино - собствено производство - и не го хваща на всичкото отгоре, въпреки годините.

Този човек никога не се е интересувал от езотерика, но самата му възраст го е направила така мъдър ... Такива размисли за живота, смъртта, Бога, живота има...

Най-специфичното при него е изключителното му спокойствие и душевно равновесие. Много силен, хармоничен и балансиран характер, с естествена позитивна и оптимистична нагласа, плюс мъдрост и смирение.

Непринудено пиша това, воден от хода на мисълта ми за приоритетите в живота. Струва ми се, че от решаващо значение за каеството на живота ни е именно психичното ни състояние - ниво и качество на психична сила, спокойствие, жизнерадостност. Това определя и здравето, и духовното състояние.

А храната - ако има човек здрав ген и здрава психика, може и отрови да яде, все тая. Има йоги, които са го доказали. Единствено моралните причини ме карат да се замислям за вегетарианство... Това, че вегетарианството или суровоядството е здравословно - това е смешно. Нима кравата е безсмъртна или много мъдра? Лечебният глад прави чудеса, да - но и там преди всичко психическата нагласа е решаваща!

За месото - има и глобални икономически причини, които са важни и които предполагат спирането на убийствата на по-малките ни братя... "

Постоянно се рекламират и ни се предлагат неограничен брой некачествена храна, отрови. Да си затворим очите и да ги консумираме?

Какво означава здравословно хранене?

Какъв е смисълът и значението на храната и за духовното ни развитие?

Какво е значението на поста и въздържанието?

Редактирано Февруари 22, 2007 от wonderful

[Буболече]

Мисля, че човека избира храната и храната избира човека както и да се интерпретира това. Човек посяга да яде това, което отговаря на вибрациите му. Познавам хора, които са егоисти, егоцентрици, не се съобразяват с никого, опитват се винаги да налагат мнението си. Забелязала съм , че основното нещо, което присъства в менюто им е месо, а често съм чувала от тях, че " то ако не присъства месо на масата това ядене ли е". Много пъти съм била подигравана от тези хора заради начина ми на хранене, но си мълча. Моят скромен личен опит се състои в това, че когато започнах да се интересувам от езотерика, духовни учения, школи, религии по същото време престанах да ям и месо като подсъзнателен избор - определено не съм спряла съзнателно да ям месо. Винаги съм се отвращавала от него, но главата ми е била пълна с набиваните ми от дете норми и догми, че без белтъчини човек не може да живее, че само в месото има пълноценни белтъчини. Аз престанах да ям месо на 14 годишна възраст. Бях дете и въпреки от това отстоявах позицията си. Тук въпросът обаче не е само за месото и вегетарианството. Ти поставяш въпроса за всички храни. Човек се свързва със енергиите на всяко нещо, което яде. Всички които сме правили житния режим знаем как се свързваме със житото. Ние сме много различни като вибрации, начин на мислене, духовно развитие, дори физически всеки един оррганизъм е уникален. Аз може да имам непоносимост към мляко, а някой да се чувства чудесно от приема на мляко. Моята лична теория е че човек живее в симбиоза с храните към които проявява афинитет. В зависимост от личната вибрация дадени храни ни понасят много добре и се чувстваме прекрасно, а с други храни чувстваме дискомхорт, неприятно превъзбудено състояние. Във вторият случай енергиите с които се свързва човек взимат превес над ума. Просто си разсъждавам. Не знам дали е така в действителност.

[Максим]

Орлине много хубаво си го написал в другата тема. Обаче нещата не са така прости. Виж в дълбочина. Не допускаш ли че е възможно да не можеш без секс и да те хваща безсъние, точно защото употребяваш алкохол? Казваш, "аз не мога без това, природата ми е такава". Това звучи като оправдание. А първо осигури ли всички здравословни условия на живот, изхвърляйки алкохола от менюто си? Може би аз мога без това, просто защото организмът ми е чист и откъм месо, и откъм алкохол.

Сигурно съм прекален идеалист, сигурно греша, сигурно изглеждам фанатик...когато ми стане обидно от това, че например видя някой участник в Рилския събор, който участва в Паневритмия и молитви и често цитира Учителя, а вечер сяда пред хижата с бира и цигара в ръка, и със саламче в чинията. А видях такива случаи и то на хора, които се смятат за ученици на тази школа. Това ли е препоръчвал Учителя Дънов? Мисля, че по-важното е да започнем от себе си, и с тези най-елементари неща които се отнасят до външната ни чистота, която от своя страна е външен израз и на вътрешната чистота, и чак след това да оправяме света.

[Milena]

...когато ми стане обидно от това, че например видя някой участник в Рилския събор, който участва в Паневритмия и молитви и често цитира Учителя, а вечер сяда пред хижата с бира и цигара в ръка, и със саламче в чинията. А видях такива случаи и то на хора, които се смятат за ученици на тази школа.

Привет Максим,

само не разбирам защо е "необходимо" да се чувстваш обиден ?

Важни са собствените избори, а не тези на околните

[Максим]

Привет Максим,

само не разбирам защо е "необходимо" да се чувстваш обиден  ?

Важни са собствените избори, а не тези на околните 

Да така е. Но това там е свещено място, чувствам голяма привилегия че пътят ми е бил отворен да бъда там. Може би обиден не е точната дума, но нещо близко до нея. Всички сме свързани като единен организъм и не ми е безразлично. А там това е още по-осезаемо.

[Йордан Анов]

От личен опит знам, че след гладуван умът става по-буден,гъвкав и по-лесно запомня и осмисля нови понятия.

Чувствам умът си като гъба, която се изпълва(и някак си сезабавя сигурно заради кръвта която се насочва от главата към стомаха за освояването на хранителните вещества) когато си похапнем.След гладуване тази гъба е способна да се изпълни с абстрактни понятия вместо да се отдаде на ленивостта на пълния стомах.

[Добромир]

"Пълният стомах не се учи с удоволствие", да. Но има и по-важно влияние на правилното хранене във връзка с духовното развитие - то е върху чистотата на поривите. Разбира се, храненето е само един от въздействащите фактори, но според мен е много по-лесно то да се промени, отколкото някои полуневидими и изцяло скрити за нас подсъзнателни настройки. Първо значи махаме пирона от петата си, а после може да се изследваме и за камъни в жлъчката. А от чистотата зависи много. Месоядството и алкохолът не препречват напълно пътя към духовното развитие, но изопачават възприятията по този път. Особено ако се прекалява, па макар и рядко - понякога дори една единствена пиянска нощ може да активира задълго ред опасни канали за издигащата се енергия! Даже и мистиците, които са яли месо и са пийвали по малко (а за много от тях това са легенди и дали да им вярваме...), те поне са живяли в по-чиста среда и не са прекалявали с нищо, тъй като за всички духовни течения преяждането е нещо недопустимо...

Редактирано Март 10, 2007 от Добромир

[Диана Илиева]

Въпросът може да се постави обратно: Как духовното ни развитие оказва влияние върху храненето ни? Защото наистина хора, които наистина са напред в духовното си развитие употребяват малко или по-скоро никак алкохол, цигари, месо и т.н. или поне такива са тези, които аз познавам. Самият стремеж на човека към духовно развитие и усъвършенстване е една често неосъзнавана причина да се избягва подобен род стимулатори и храни или поне при мен беше така преди около 15 години. В момента не мога да кажа, че съм фанатизирана вегетарианка - ям сирене, кашкавал, много обичам кисело мляко и когато съм в чужбина тези храни много ми липсват, а макар и много рядко пия по малко бира или вино, но всичко което ям или пия, просто така ми идва отвътре.

Познавам обаче хора, които също имат духовни търсения, но например си наложиха насила вегетариански режим, защото "ТАКА ТРЯБВА", а продължават да въздишат по кебапчетата. Познавам и други, които много си падат по здравословното хранене и пак така насила ядат или не ядат точно определени неща. Интересното е, че обикновено това са хора, които изучават езотериката по един много интелектуален, теоретичен начин - непрекъснато четат и то сериозни автори, запознати са с трудовете им открай до край, обаче нещо много съществено явно им куца...

[Станимир]

Мене лично повечето месни продукти меко казано ме отвращават. Има една малка част, най-вече финно смлените и сушени, които бих могъл да употребя безпроблемно. Приемането на останалите представлява истинско мъчение за мене (в някои случаи и присъствието им в стаята). Така е от рождението ми. Не съм спазвал никакви диети и хранителни режими. Като бях ученик в Бургас и после студент във Варна употребявах и цигари и алкохол (в не много малки количества и от двете). В момента го приемам като временно модно увлечение. Не съм полагал усилия да се откажа от пушенето. Това стана просто от само себе си, когато бъх в трети курс. В момента мога да употребя алкохол (с нежелание), най-вече за да угодя на останалите при някой тост (но и това става изключително рядко).

Надявам се това, което споделих да ви бъде от полза.

[Добромир]

Нещата са взаимосвързани. Аз например никога не съм въздишал по месо; насила или след специално подправяне са ми го давали като дете, а после вече не можеха да ме накарат. Срещал съм наистина такива, за които вегетарианството е голямо постижение и постоянно говорят за него, а те самите се изкушават и се принуждават насила. Но има и трети, които не пристъпват към него, само защото трябвало да си дойде естествено... ама те като не правят достатъчно други неща, чрез които да прокарат пътя и на това - нещата така и и си остават, в задънената улица. Има и четвърти, на които им е било трудно в началото, но са поели на малки стъпки - отначало без свнско, после и без телешко и т.н. - и сега някои от тях вече са като първата категория, които от самото начало имат естествен афинитет към по-чисти продукти. Така че важното е да се придвижва човек - независимо как, а не да си търси оправдания, че не се придвижва. Все пак не се касае за рисково начинание - мнозина от тук присъстващите ще потвърдят, че и 1,2,3,4,5 десетилетия вегетарианство, ако е поне горе-долу балансирано, си се понасят отлично.

Редактирано Март 11, 2007 от Добромир

[Максим]

Месото винаги ме е отблъсквало, и неговия вид, и мирис, и мисъл за него дори. Още от дете го отхврълях. От може би близо 20 години не съм приемал месо под никаква форма. Никога не ми е липсвало, никога не ме е изкушавало. Когато съм на една маса с хора, които го консумират ми става некомфортно. Същото е и с цигарите и алкохола. Никога не съм вкусвал от техния вкус. Винаги ми се е струвала неестествена тяхната употреба. Истински фанатик съм към тези неща. Даже по никакъв повод и не сервирам на моите гости такива продукти, дори да ме сметнат за особен (както най-често става ).