Alexander Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Опасно ли е в България да се похвалиш ? ... или е по-добре да се оплакваш, да мърмориш, да се представяш за жертва и така за будиш симпатията и благоразположеноста на хората... Похвалиш ли се... другите започват за те отбягват, да те изолират, вече не говорят с теб, не ти отговарят на съобщенията в интернет... ... и обратното, оплаквай се, плачи, и всички се втурват да ти помагат със съвети, да ти предлагат помоща си, но щом се похвалиш, че проблема е решен - край! обграден си с изолацията на мълчанието. Така ли е или не, споделете своя опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Много хубава тема и много точно си го казал Има я тази нагласа-като си силно зареден с оптимизъм хората се отдръпват. Като си пък прекалено мрънкащ, също те отбягват. Сякаш чуждото щастие не е харесвано и повече пречи... И това си мисля, че са комплекси, страх... А е толкова хубаво да има усмивки, радост от живота...За съжаление "Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле..." още е много в сила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Похвалиш ли се... другите започват за те отбягват, да те изолират, вече не говорят с теб, не ти отговарят на съобщенията в интернет... ... и обратното, оплаквай се, плачи, и всички се втурват да ти помагат със съвети, да ти предлагат помоща си, но щом се похвалиш, че проблема е решен - край! обграден си с изолацията на мълчанието. Ами зависи как се хвалиш. Дали от комплекс и за да покажеш на другите колко си по-добър (много хора подсъзнателно това правят) или от искрена радост, която искаш да споделиш и разделиш с другите. Дали подсъзнателно можеш да приемеш и други да са толкова "добри" като теб или държиш ти да си най. Действително българите са завистливички, но чак пък толкова - да се отдръпват от теб всички. Съмнявам се. То си е до човека. Пък и прекалени хвалби на кого са нужни? Ако имаш какво да дадеш на другия с хвалбата, да, има смисъл да споделиш. Ама ако искаш да напомпаш егото си, дали другите не реагират просто балансиращо към собствените ти тенденции? Не отблъскват хората от нас изказванията, които помагат да се почувстват приобщени към радостта ни, а не отделени. Примерно, имаш отведнъж много пари и искаш да споделиш това с хората. Но не искаш да се фукаш, не искаш да ги караш да се чувстват неудобно. Затова ги каниш на почерпка, ама не в най-скъпото, лъскаво заведение, което те не могат да си позволят, ами на някакво по-неутрално, но пак хубаво място. И те ще се зарадват да са с теб. Ако обаче започнеш да им демонстрираш скъпата си кола или ги поканиш на някакво място, където те иначе не биха могли д аотидат, може естествено да се отдръпнат от теб. Човек не отблъсква хората от себе си, независимо от социалното си положение и други поводи за хвалби, когато, радвайки се, им влиза и на тях в положението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Според мен и двете действия-хвалба и оплакване, създават излишен потенциал,размътват водата около нас и все нещо ,като външна реакция на тия две наши действия ще ни пораздруса.Какъв е смисълът в това да се похвалиш ?Може би търсиш признание,оценка,одобрение.А това означава зависимост от мнението на окръжаващия ни свят.Симптом е за липса на вътрешно равновесие . С обратен знак ,но пак същото е с оплакването. Най-добре е човек да се стреми да живее в хармония със себе си и с природата.Тогава няма да има нужда да се хвали и оплаква. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Хората за съжаление търсят личната изгода. Ако някой се похвали повечето хора си задават въпроса: добре, но аз каква полза имам от това? Освен това хората предпочитат другите да действат според техните очаквания и стереотипи. Ако едно малко дете започне да се хвали или покаже, че е щастливо, реакцията ще бъде съвсем различна. Това е така, защото тази реакция просто се припокрива с очакванията и предразсъдъците ни. Не може да се каже, че хвалбите на детето се различават по нещо от хвалбите на възрастния. Не може да се каже, че в единия случай хвалбите са правилни, а в другия неправилни, но когато става въпрос за дете, за роднина, за познат или за известна личност, която уважаваме, сме склонни да проявим повече разбиране и толерантност. Всъщност до голяма степен всичко е въпрос на това, доколко близък чувстваме въпросния човек. Единствено ако истински чувстваме някого като близък, неговото щастие може да стане и наше щастие, а неговите грешки и слабости да не влияят на отношението ни към него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 (edited) Ако някой се похвали повечето хора си задават въпроса: добре, но аз каква полза имам от това? Има полза. Споделена радост. Светлина. Любов. Но ако човекът не търси да сподели това, няма как да бъде споделено. Сетих се за една история в живота си. Една моя приятелка ме срещна на коридора в университета и ми сподели за някакъв свой успех. Бяха я взели някъде на работа на много хубаво място. А аз тогава имах много сериозен проблем с това. Общо взето, положението с парите беше зле и се опитвах на много места (които впоследствие съм установила, че не са били моите места) - неуспешно. И тя наистина беше много щастлива и освен това не е такъв човек, че просто да иска да се "покаже", ами просто дива радост изразяваше. Тъкмо беше получила положителен отговор. От една страна се радвах за нея, отдруга ми стана просто тъжно. Но не съм се отдръпнала от нея. Бях искрена. Рекох, извинявай, сигурно е адски егоистично, но всъщност на мен ми е криво, защото аз не успявам от известно време в тия неща и тази твоя радост ми го припомня. Тя е много готин човек, изслуша ме, успокои ме, даде ми някой съвет. И не сме се отчуждили. Напротив. По-късно на мен ми провървя в същото нещо и двете заедно го отпразнувахме. Така че човешко е човек да му стане криво, това не значи завист. Може да е просто несигурност в собствените му способности. И завистта и отдръпването се пораждат от неспособността да сме откровени със себе си. Тази неспособност се усилва, когато човекът, който се хвали, има користни намерения, не само желание да сподели. Това отблъсква хората, не защото този човек е "лош", а защото се губи базата, на която могат в този момент да се свържат с него. И ако човекът се поддаде трайно на гордост и не проявява разбиране към другите на принципа "аз сега съм добре, тъй че не споделям проблемите ти", може отдръпването да е трайно. Редактирано Февруари 20, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Мисля, че донякъде си прав.Както ни казва Учителя:"Не хвали доброто и не кори злото", защото сме такива като народопсихология.Съжалявам, но и аз съм изпитвала подобни чувства.Трябва когато се случват нещата, да излизат от групата, да повдигаш комплексираните и нещастните.Пак Учителя е говорил, че ако някой ни погледне от горе , колко са светлите и колко тъмните души, то тук там се усещат повдигнатите духовно.Но такъв ни е избора в този живот, трябва да се адаптираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Всяко едно движение- съзнателно или не, всеки един звук или членоразделна реч се проявяват 100% поради лична изгода. Дали ще се хвалиш илио просто ще се фукаш, дали ще се оплакваш или просто ще мрънкаш- все е заради 100%-ова лична изгода, т.е. изцяло и напълно поради егоистични подбуди. Човек ползва в речта си понятието "алтруизъм", но всъщност, природата ни е лишена изцяло и напълно от подобно свойство, но от друга страна, свойството алтруизъм е присъщо на Твореца. Вероятно на някои хора им е егоугодно да си внушават, че в тях има нещо алтруистично, но ако у човек имаше нещо от природата на Твореца (някакво Божествено свойство), което да е проявено и на "разположение"- то, това би означавало, че алтруизмът не би могъл да се прояви чрез съзнание, което се идентифицира с конкретна личност, пол и т.н. Единствения вариант за проявата дори и на един "атом" алтруизъм е съзнание, което функционира на принципа "Аз Съм Този Който Съм"- а това съзнание не може да се прояви нито чрез егоистичното полярно съзнание на индивида, нито пък е възможно егоистичното съзнание да се "изключва" (примерно от 14.00 до 16.00ч. от неделя до петък, а в събота- целодневно), за да се прояви съзнание, модел "Аз Съм Този Който Съм". Егоистичното съзнание не отстъпва нито място, нито време, нито каквото и да е, освен в случай на смърт. От друга страна, Божественото Съзнание за да се прояви- първо трябва да бъде заченато, след това трябва да се роди, и да порастне до степен, в която да може да се прояви. Апостол Павел е писал - "който се хвали, с Господа да се хвали" - в първото писмо до коринтяните, щото човек няма никакъв принос по отношение на проявата на какъвто и да е намек за Божественост...А с всичко, чието естество не е Божествено, егоистичното съзнание си прави винаги най-угодна сметка, независимо дали ще инвестира в хваленето или в оплакването- цената и в двата случая е като тази, на пакетче солети, което ти продават във вагон-ресторанта...Заради това всъщност се получава точно такъв ефект, какъвто по-горе някои описват- като се похвалиш с нещо, все едно минаваш с количката през вагоните...и само някой балама би си купил пакетче солети вместо за 30ст. за 1 лев- при това, често със срок на годност изтекъл вчера... За оплакването е почти същото нещо- кой не би хукнал да помага, ако може да си пробута помощта на цената на пакетче солети от вагон-ресторанта... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Февруари 20, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Мисля, че донякъде си прав.Както ни казва Учителя:"Не хвали доброто и не кори злото", защото сме такива като народопсихология.Съжалявам, но и аз съм изпитвала подобни чувства.Трябва когато се случват нещата, да излизат от групата, да повдигаш комплексираните и нещастните.Пак Учителя е говорил, че ако някой ни погледне от горе , колко са светлите и колко тъмните души, то тук там се усещат повдигнатите духовно.Но такъв ни е избора в този живот, трябва да се адаптираме. Да, така е, и е много жалко.... Още през колко ли хиляди прераждания трябва да минем, за да се обърнат нещата и на фона на светлите души, само тук там да има тъмни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
who stole the cheese? Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 Опасно ли? Аз го правя непрекъснато Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 (edited) Според мен и двете действия-хвалба и оплакване, създават излишен потенциал,размътват водата около нас и все нещо ,като външна реакция на тия две наши действия ще ни пораздруса.Какъв е смисълът в това да се похвалиш ?Може би търсиш признание,оценка,одобрение.А това означава зависимост от мнението на окръжаващия ни свят.Симптом е за липса на вътрешно равновесие . С обратен знак ,но пак същото е с оплакването. Най-добре е човек да се стреми да живее в хармония със себе си и с природата.Тогава няма да има нужда да се хвали и оплаква. Поздрави. Прекрасно написано. В България, наистина има такава привичка, да се представяш за по-окаян отколкото си. Дали, за да не срещнеш завистливи очи или за да не могат да разчитат други на помоща ти, не знам... Веднъж бях на вила на един банкер... оплака се, скимуца, съжалих го, съчувствах му... по някое време заяви, че вилата му е само на един етаж и нямал басейн дори... а през прозорците се виждаше наблъскана бяла и черна техника която преливаше и вероятно струва колкото няма да изкарам за цял живот... абсурд някакъв... Редактирано Март 29, 2010 от vorfax Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 "Следвай Божествените закони: Постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си; Радвай се на постиженията на другите, тогава и ти ще имаш постижения; Виждай в човека само доброто, положителното и той ще стане добър към теб..." П. Дънов, "Изворът на Доброто" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Март 30, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2010 "Следвай Божествените закони: Постъпвай спрямо другите така, както постъпваш спрямо себе си; Радвай се на постиженията на другите, тогава и ти ще имаш постижения; Виждай в човека само доброто, положителното и той ще стане добър към теб..." П. Дънов, "Изворът на Доброто" xameleona , ... колко е прав и ... актуален Учителят! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 "Има я тази нагласа-като си силно зареден с оптимизъм хората се отдръпват. " Да духат супата, да дишат прахта ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 (edited) То май не само може да те изолират, ами и да те убият. Едно момче от "България търси талант", за малко да го убият. На мен наскоро ми се покараха ... и част от забележките бяха насочени към това да стана по - положителен, по - усмихнат ...! И се коригирах, макар че като цяло съм усмихнат човек. Явно може и повече... И около мен са що годе Положителни млади хора, които сякаш се увеличават.България - страната в която може да те набият, ако не си усмихнат ...! Редактирано Март 30, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 Опасно ли е в България да се похвалиш ? ... или е по-добре да се оплакваш, да мърмориш, да се представяш за жертва и така за будиш симпатията и благоразположеноста на хората... Похвалиш ли се... другите започват за те отбягват, да те изолират, вече не говорят с теб, не ти отговарят на съобщенията в интернет... ... и обратното, оплаквай се, плачи, и всички се втурват да ти помагат със съвети, да ти предлагат помоща си, но щом се похвалиш, че проблема е решен - край! обграден си с изолацията на мълчанието. Така ли е или не, споделете своя опит. Като се хвалиш гледай да не е пред всеки. Аз например мога да се похваля само пред определени хора от семейството, които знам, че ще се зарадват. Научих се на това...Иначе, ако се похвалиш пред случаен човек, ще ти завижда, а не да се зарадва, и само ще трупаш негативи. Но по принцип не е хубаво да се хвалиш, нито да се оплакваш. Ако наистина се чувстваш вътрешно добре, тогава си с едни гърди пред останалите...те ти изглеждат като някакви сиви мишки...и тогава не ти пука кой какво мисли и как го възприема...ти просто си щастлив и го знаеш. При другия вариант, ако си зле, пак не е добре да се говори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 Хваленето е егоугодно дело, за което трябва и акъл. Например да си подбереш "целева група", пред която да се хвалиш, пък феновете да си знаят, че когато мигнат лампичките "аплаус"- да ръкопляскат, както и да пускат възторжено балони в сюблимния момент от хвалбата. Да се хвалиш- е, това не е за всеки...Всеки има желание да се хвали, но малко хора имат дарбата да се издигнат толкоз в собственитеси очи, та да си вменят хвалбата за обществен дълг Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 Да се хвалиш- е, това не е за всеки...Всеки има желание да се хвали, но малко хора имат дарбата да се издигнат толкоз в собственитеси очи, та да си вменят хвалбата за обществен дълг Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
divanova Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 Аз като ми се случи нещо приятно си се похвалвам тук там, но го правя дипломатично. Последно например се похвалих пред две колежки за почивката която си направихме със съпруга ми. Описах я с детайли,показах дори и най-хубавите снимки. След като обаче видиях как очите им светнаха в червено побързах да кажа.." Е, то сега имаме вазможност за почивки и пътувания понеже нямаме деца, но като се увеличи семейството едва ли ще имаме тези вазможности и време'' и забелязах че се успокоиха.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Март 30, 2010 Доклад Share Добавено Март 30, 2010 (edited) Ееее, не е трябвало така да ги успокояваш. Никаква милост... Редактирано Март 30, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Март 30, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2010 Със закъснение се коригирам: "да споделиш радостта си с някой", вместо "да се похвалиш". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 31, 2010 Доклад Share Добавено Март 31, 2010 Споделената радост е двойна радост,но човек трябва да я споделя с хора,за които е сигурен че ще се радват заедно с него.В противен случаи опасността да стане жертва на завист е огромна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Март 31, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 31, 2010 Споделената радост е двойна радост,но човек трябва да я споделя с хора,за които е сигурен че ще се радват заедно с него.В противен случаи опасността да стане жертва на завист е огромна. granat1 още веднъж Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 31, 2010 Доклад Share Добавено Март 31, 2010 Много сте прави, лошото е, че докато се научим пред кого да си споделяме и на кого да се доверяваме доста шамарчета отнасяме, щото има хора и хора Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Март 31, 2010 Доклад Share Добавено Март 31, 2010 Най - сигурно е със себе си да я споделяме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.