Мадара - един от археологическите резервати на България

[size="2"][color="#006400"][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Madara_rocks.jpg"]Източник[/url]

Мадара е название на историко-археологическия [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82"][size="2"][color="#006400"]резерват[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], който обхваща няколкостотин декара площ, която от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/2006"][size="2"][color="#006400"]2006[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]Балканите[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]Делфи[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Додона[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] или останалите известни днес в [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0"][size="2"][color="#006400"]Европа[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] прорицалища на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]гърците[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"].[/color][/size]

[size="2"][color="#006400"][/color][/size][img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e1/Madara_rocks_2.jpg/789px-Madara_rocks_2.jpg[/img]
[b][size="2"][color="#006400"]Първите научни съобщения за Мадара прави през [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/19_%D0%B2%D0%B5%D0%BA"][size="2"][color="#006400"]19 век[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B5%D1%85%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Гейза Фехер[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], по-късно детайлизира [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB_%D0%A8%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%B8%D0%BB"][size="2"][color="#006400"]Карел Шкорпил[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], а първите археологически сондажи и проучвания - [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2"][size="2"][color="#006400"]Рафаил Попов[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC"][size="2"][color="#006400"]хан Крум[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Втора научна школа свързва създаването му с [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3"][size="2"][color="#006400"]Омуртаг[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC"][size="2"][color="#006400"]епоним[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#006400"]персийската[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] столица [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD"][size="2"][color="#006400"]Ктезифон[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#006400"]Византийската империя[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.[/color][/size][/b]
[size="2"][color="#006400"]От [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/2003"][size="2"][color="#006400"]2003[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.[/color][/size]

[size="2"][color="#006400"]Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20-ти век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната ж.п. гара.[/color][/size]


[b][size="2"][color="#006400"]Голямата пещера [/color][/size][/b]
[size="2"][color="#006400"]Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0"][size="2"][color="#006400"]Бендида[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D1%84%D0%B8&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Трите нимфи[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B9"][size="2"][color="#006400"]Асклепий[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Най-интересен обаче е фрагментът от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80"][size="2"][color="#006400"]мраморен[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] къс със [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA"][size="2"][color="#006400"]зодиакалните[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]римляни[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], поради граничната зона. Светилищата на север от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81"][size="2"][color="#006400"]Хемус[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] остават сравнително непознати за античните автори, като изключим [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Хелис[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и зафиксирания там култ към Залмоксис.

[img]http://ninaantonova.blog.bg/photos/9933/original/001249026_1.jpg[/img]
[/color][/size]
[b][size="2"][color="#006400"][img]http://www.photostreet.info/img/article/91/data/1302_desc.jpg[/img]
[b][size="2"][color="#006400"][/color][/size][/b]

Християнският параклис под Голямата пещера[/color][/size][/b]
[size="2"][color="#006400"]По това време в подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис. Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

[/color][/size]