Ани Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 (edited) Има ли души, които в отвъдното запазват религиозните си убеждения, например в ниските сфери на астралния свят ? Вярно ли е, че дори се отслужват богослужения ? Хриско, мисля че тук нещата са много по-сериозни и затова реших да отделя в нова тема този ти въпрос от темата за „Модата в отвъдното“. Религиозните убеждения не са мода. Но в отвъдното, както ти наричаш животът след физическата смърт, много религиозни хора затъват или по-точно казано биват хванати в капана на егрегора на религията или учението което са следвали приживе? Как се създават тези егрегори? Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач са свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма, която заражда „егрегора на религията или съответното учение". Тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността. Напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си. Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се общува. Можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите на религията са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Егрегорът е жива същност, която съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си. Човек е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо. Затова и затъването в клопката на егрегора на дадена религия или учение е така примамлива понякога. В рамките на егрегора нещата са много лесни понякога. Тук ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - Кришна и т.н. На въпроса - има ли прераждане или не - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен. Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на нашата обусловеност в рамките на егрегора, който сме си избрали и към който принадлежим. И тук идва неприятната част – заминалите от физическия свят членове на дадена религиозна общност или учение образуват нещо като част от егрегора, защото и след смъртта си го хранят с психическата си сила. Поради това никаква идея в света не може да се унищожи с насилие. Действително, мъчениците за една идея само засилват представляващия я в астрала егрегор... Трудно се излиза от тази примка. За да се докосне човек до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да мине отвъд тях. Това не е лесно.Трябва да бъдем достатъчно проницателни за да можем да видим фалша на всичко това - на външното упование, на външната сигурност - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който сме били подвластни и който сме създавали с мислите си. Не смятате ли, че доста е тънка понякога границата между Реалността и създаденият егрегор на дадена религия или учение. Трябва да имаме повече доверие на вътрешния си глас. Да разчитаме на него за откриване на Истината. Може би това е начин да не се попадне в капана на на някой религиозен или езотеричен егрегор...? Редактирано Август 11, 2010 от Ани Донка, Петко_П, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 (edited) Ани, не бих могъл да го кажа по-добре. Има една особеност за вътрешния глас. Има много вътрешни гласове. Повечето са на егрегори, само един е истинския и е дълъг път, докато го чуеш. Всъщност по-голям проблем за духа от Висшия Аз е именно по-ниско стоящия егрегор, който ни контролира. Ако сме член на някоя школа, ние сме под негово управление и много вярно отбелязваш, че сме под негово управление и след смъртта. Той може да ни накара да се преродим по начин, както той си иска. Някой ще ни преродят високо, а други според целите си. Затова човек в душата си трябва да се моли не на духовната школа. Редактирано Август 11, 2010 от БожидарЗим Лъчезарна, Донка и Ани 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 (edited) Да, знам за егрегорите и за това, че може и от отвъдното да бъдат хранени. Не знаех обаче, че те са причината за различните религиозни убеждения в отвъдното. И тук идва неприятната част – заминалите от физическия свят членове на дадена религиозна общност или учение образуват нещо като част от егрегора, защото и след смъртта си го хранят с психическата си сила. Поради това никаква идея в света не може да се унищожи с насилие. Действително, мъчениците за една идея само засилват представляващия я в астрала егрегор...Това ми напомня за част от книгата "Суперенциклопедия на тайнствените науки", част шеста. Благодаря за информацията Ани !! Божидар Зим :Ако сме член на някоя школа, ние сме под негово управление и много вярно отбелязваш, че сме под негово управление и след смъртта. Той може да ни накара да се преродим по начин, както той си иска. Някой ще ни преродят високо, а други според целите си. Божидаре, аз съм си мислил да не се обвързвам с дадена школа или религия, да бъда отворен за различни идеи ? Може би това е правилно ? Редактирано Август 11, 2010 от Христо6 Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 Божидаре, аз съм си мислил да не се обвързвам с дадена школа или религия, да бъда отворен за различни идеи ? Може би това е правилно ? Груповата работа е много важна. Обвързваш се, но запазваш себе си за Бог. Не мога да го обясня това Ани, Донка и Рассвет 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 Затова човек в душата си трябва да се моли не на духовната школа. Най-добре е да не се моли и на нея. Мисля, че така една от многото възможните връзки с евентуалния егрегор ще се неутрализира. Ани и Vespertine 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 (edited) Божидаре, аз съм си мислил да не се обвързвам с дадена школа или религия, да бъда отворен за различни идеи ? Може би това е правилно ? Груповата работа е много важна. Обвързваш се, но запазваш себе си за Бог. Не мога да го обясня това Е, сам не може ли да се запазиш за Бог ? Обвързване : току виж ти промили мозъка по някакъв начин, използвали те по някакъв начин, току виж някой гуру те използвал. Нали Бог е вътре в нас и навсякъде около нас ? Защо са ни нужни посредници, пък били те и под формата на школи, не можем ли и сами да се развиваме без да се обвързваме с конкретна школа ? Free style, а не някой от класическите стилове. Чел съм, че нямаме нужда от храмове, попове и т.н. Чудя се, не важи ли това и за школите ? Днес е фрашкано с материали, в които пише кое как се прави. Е, може и да има някакви неща, които се правят в група, но може би би могъл човекът ако прецени да ги прави рядко. Отшелниците все едно са имали групи. Редактирано Август 11, 2010 от Христо6 Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 Сам обикновено не става. Ти гледай да се запазиш за себе си Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 11, 2010 Доклад Share Добавено Август 11, 2010 (edited) "БожидарЗим каза :Сам обикновено не става. Ти гледай да се запазиш за себе си " Това значи ли, че сам човек не може да се развива духовно ? Имам предвид без духовна школа, като казвам сам. И как така да се запазя за себе си ?? Редактирано Август 11, 2010 от Христо6 Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Всъщност егрегорите на различните религии и учения са част от опасностите по духовния път. Има една особеност за вътрешния глас. Има много вътрешни гласове. Повечето са на егрегори, само един е истинския и е дълъг път, докато го чуеш. Значи вътрешният глас не винаги е гаранция? Мисля, че е така за съжаление. Ако сме член на някоя школа, ние сме под негово управление и много вярно отбелязваш, че сме под негово управление и след смъртта. Той може да ни накара да се преродим по начин, както той си иска. Някой ще ни преродят високо, а други според целите си. Затова човек в душата си трябва да се моли не на духовната школа. Тук не съм напълно съгласна. Има членуване и участие в духовна школа или религиозна общност. Не всички хора, които следват пътя на дадено учение или религия са подвластни на паралелно създадения егрегор. "БожидарЗим каза :Сам обикновено не става. Ти гледай да се запазиш за себе си " Това значи ли, че сам човек не може да се развива духовно ? Имам предвид без духовна школа, като казвам сам. И как така да се запазя за себе си ?? Сам да се движи човек по духовния път според мен е трудно. Това съвсем не е гаранция, че няма да попадне в капана на някой егрегор. Или в други подобни капани от астралния и менталния свят. Истината, която ни се донася от Великите просветени и Учители от Невидимия свят, служи за основа на всички религии и езотерични школи. Но след това ученията се втвърдяват, кристализират. Духът се превръща в буква. Мистерията в рутина. Това все още не е егрегор, но вече се създават подходящи условия за възникването му. Според мен критерий, че има опасност от попадане в егрегор е когато дадено учение/религия се противопоставя на всички останали. Когато се казва „само ние сме прави, само ние водим към духовно спасение”. Когато се обругават другите религии или учения. Това не означава, че отделните учения трябва да се слеят. Всяко си има свои характерни методи, практики, подбрани от Създателят му с оглед на особеностите на групата хора или народност на които се дава от Невидимия свят. Но не бива да се конфронтират различните религии и учения. Друг критерий е молитвата. На кого се молим? На духовната школа, на иконата, на някоя реликва? Или на Бога, Реалността, Истината. Малко е трудно различаването, но за това е необходима будност и светлина. Вярата. Вяра, но в какво? Сляпата вяра, в която няма никаква мисъл, сляпото подчинение на алгоритъм от ритуали понякога също може да доведе до капана на това автономно астрално същество, творение на нашата мисъл...? По какво се различава истинската вяра от сляпата? Може би и тук са необходими постоянна будност и светлина? И накрая – вътрешния глас. Мислех си, че е лесно, но след като прочетох написаното от Божидар – виждам, че и тук има трудности. Има опасности от чуване на други гласове, минаващи за вътрешен. Как става различаването? Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 И накрая – вътрешния глас. Мислех си, че е лесно, но след като прочетох написаното от Божидар – виждам, че и тук има трудности. Има опасности от чуване на други гласове, минаващи за вътрешен. Как става различаването? Глас ли е, не е достатъчно вътрешен. Темата е много важна, но... Всичко, с което можем да осъществим връзка като личности, е само егрегор. Както определящо за нас е астралното ти тяло, а дихалното му поле е населено с всякакви мисъл-форми, така то е взаимоотражаемо с цялостното земно електромагнитно поле и контактува с неговите съответствия на мисъл-формите, които, поради подхранването от множество личности се превръщат в егрегори и в определен момент придобиват и собствено съзнание. Всички осезавани от личността ни мистични преживявания, от каквато и природа да са, кореспондират с егрегорите. Просто не би могло да бъде по друг начин и е естествено. Едни други с тях се взаимооформяме и взаимоподдържаме, защото това е диалектичния живот, който солидарно утвърждаваме. Изход от този конкретен проблем няма, както няма реален изход от никой общочовешки проблем. Има само Изход, който е универсален. За да преодолеем всичко земно "извън" нас, е необходимо да преодолеем земното в себе си, което е личността. Темата се припокрива много с тази за Висшия аз, но... Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Но как да превъзмогнем себе си, как да неутрализираме Аза , как да намерим кураж и сили да минем през Портата на Сатурн, на която пише: "Дотук, и не по-нататък!" --------------------------------------------------------------------------- ПОРТАТА НА САТУРН Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Портата на Сатурн... Веднъж - врата към отвъдното царство, Веднъж - врата към Небесното царство. Зависи кой минава през нея. Земното няма къде другаде да иде, освен в земята. Небесното може да проникне в земното само в степента, в която последното се е отдръпнало за да му предостави местенце. Не - нещо в мен да намалява, а друго да расте - това е рафиниране на земното. Аз да намалявам... Тогава Той със сигурност ще расте - онзи Нов Уран, който повежда към Другата порта на Сатурн. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 А ЕГРЕГОРИТЕ? А ЕОНИТЕ? А АРХОНТИТЕ на ЕОНИТЕ? Малкият Пазач на Прага? А Големият Пазач? --------------------------------------- Сам не можеш да се справиш, не можеш да победиш и Света, и себе си... Нужна е помощ. Д"Да бъде Твоята воля, Господи, не моята..." Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Сам? Може винаги да сме самотни, понеже сме си отделности, но сами не сме никога. Особено в егрегорите, нали. Да не говорим - в еоните, които на този етап направо са ни демиурзи. И архонтите с нас... Но когато се отказваш от себе си, нали именно от тях се отказваш (само трябва да я няма целта, а необходимост). И когато се изпразниш, онова, което се излива в теб, е най-свещената свързаност на всичко с всичко. Необходимост - за нея обаче наистина е нужна помощ. Личността я обзема и я превръща в цел. Нужна е среда на астрална чистота, за да може и нашият асрал да се изчиства, а не да замества "нисши" с "висши" форми. Земното жизнено поле не предоставя такава среда. Нали именно това, че сме го наситили до безкрайност с форми е основния ни проблем, който не позволява да изградим освобождението си чрез старите, вършещи работа в миналото пътища на култивирани и разделяне на личността... Но помощта от планините не се изразява с външни ръце, а готовото да я приеме сърце едва ли би останало без нея. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 (edited) Ани, За съжаление и тези, които само се интересуват от някое учение са подвластни на егрегор. Тогава неговите въздействия се осъществяват чрез подопечните му хора. Те пишат насам-натам и се опитват да си осигурят "жертви", т.е. ново свежо месо за егрегора. Ето тук в този форум ти много лесно може да видиш няколкото човека, които са подопечни на един много агресивен егрегор, за когото вече си мисля, че е под влияние на черната йерархия. "Според мен критерий, че има опасност от попадане в егрегор е когато дадено учение/религия се противопоставя на всички останали" Това е съвсем добър критерии. Колкото повече някой се опитва да ни убеди в нещо и смята само своята истина за истина, толко по-близко до черната йерархия е. Колко по-сериозен и опасен представя света, толко по-близо е до черната йерархия. А за вътрешния глас. Има нещо гениално тука. Идват разни хора и казват ей това е вътрешния ти глас, а този ти вътрешен глас е грешен. Рано или късно стигаш со собствения си истински вътрешен глас, стига да не вярваш на разни експерти и "носители на абсолютното знание". Нужно е просто наистина да се вслушваш в себе си... и ще го чуеш. Редактирано Август 12, 2010 от БожидарЗим Ани, Донка и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Ани, когато човек цитира нещо, е редно и почтено да отбележи и източника! Ето целият откъс без съкращения: Къде е Истината? Кой е истинският път? Кой е истинският бог? Не е ли този, в когото вярваш? Истината не е ли това, в което вярваш? За да отговорим на тези въпроси, може би трябва да изясним едно понятие - „егрегор". Какво представлява егрегорът? - Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач - Буда, Кришна, Мойсей, Мохамед, Христос и т.н. - свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма (представа), която се нарича „егрегор". Но тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността, а напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си. Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се влиза в общение. Ти можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Разбира се, отделните егрегори от своя страна може да са съставени от отделни по-малки егрегори, които дори в рамките на цялото също могат да воюват помежду си. Да речем - християнският егрегор си има подразделения - православен, католически, протестантски, който пък от своя страна си има свои подразделения, но по принцип това са различни аспекти на един и същ егрегор - този на Христос, създаден от различните представи и вярвания на хората за него през различните времена и епохи. Така че егрегорът не е константа - нещо постоянно и веднъж завинаги дадено, а той постоянно търпи промени и развитие и представлява една жива същност, на която дават душа тези, които я създават и пресъздават във всеки един миг. И тя съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си. Един подобен поглед върху нещата изяснява защо всички са прави и са прави действително в рамките на своята обусловеност, на своя егрегор, от който получават отговори на зададените въпроси. Да речем, ако ти принадлежиш и си във връзка с християнския егрегор и попиташ за съдбата на някой отстъпник от християнската вяра, която ти изповядваш, или за съдбата на Мохамед, съвсем в реда на нещата ще бъде да видиш на сън или в будно състояние Мохамед или отстъпника (противоречащия на правата вяра) в ада, предаден на вечни мъки, докато неговите последователи ще го видят на всяка цена в рая, в небесна слава, сред ангели, с ореол и т.н., което ни навежда на мисълта, че всички тези отговори са обусловени от нашите предварителни очаквания, от егрегора, в чието поле на влияние сме попаднали. Ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - това ще бъде Кришна и т.н. Ако зададеш въпроса - има ли прераждане или не? - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен. Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на твоята обусловеност в рамките на егрегора, който си си избрал и към който принадлежиш. Дори, ако си прекомерно отдаден на този езрегор, с негова помощ, благодарение на твоята вяра и отдаденост, ще можеш да вършиш чудеса, но все таки Истината ще ти убягва, колкото и красива да ти изглежда истината, която ще ти се разкрива. За да се докоснеш до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да минеш отвъд тях и тогава... може би... Разбира се, че това не е лесно. Човек толкова е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо, че един подобен подход изглежда страшен, дори безумен. Но ако човек е достатъчно проницателен и може да види фалша на всичко това - на упованието, на сигурността - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който си бил подвластен и който си създавал с мислите си . Само когато човек е свободен от представи за нещата (даже и за себе си), от вярвания, идеологии, предпоставени тези, очаквания, надежди, страхове, от цялата тази създадена и затова фалшива структура на „аза", само тогава може да се докосне до Реалността! Егрегорията дава отпечатък или окраска дори и на преживяванията на границата на смъртта (при кома), при които, в зависимост от това, съзнателно или несъзнателно, към кой егрегор си принадлежал, ти получаваш видения, в които наред с реалните елементи, които ги изграждат, има и егрегориални, които придават специфичен оттенък, за което много често дори не е необходимо да си бил сериозно вярващ т.е. съзнателно и целенасочено да си бил подвластен на определен егрегор, а просто несъзнателно да си попивал влиянията на определената егрегориална среда, в която си живял. За пример - в България един обикновен човек, който не ходи на черква или ходи само, когато всички ходят (по големите християнски празници), ако изпадне в кома, няма да му се яви Кришна или някой от неговите приближени, а Христос, Богородица или някой ангел. И това видение ще дойде от колективно подсъзнателното на българския народ, от християнския егрегор, на когото силно подвластна е България. Трябва да се разбере, че до голяма степен нашето следсмъртно съществуване е проекция на нашите вярвания, страхове, очаквания, надежди, представи, влияния, които сме поели съзнателно или несъзнателно, на аурата, която сме си изградили, тъй като пък аурата би могла да се възприеме като егрегор на нашата личност за разлика от егрегора на група от хора, които имат една и съща цел и стремежи и работят в едно направление. В хода на тези мисли може да се отбележи, че егрегор създават не само религиозните организации, а има и семеен егрегор, и професионален, и национален. За единството и силата на един народ е много важно изповядването на една религия, т.е. да има припокриване между националния и религиозния егрегор. Затова и църквата в България от самото си създаване до днес е водила упорита борба с идеи и религиозни формирования различни от православните (и така е било не само в България и в това има резон, тъй като представете си каква ще бъде егрегориалната същност на един народ, която е формирана от различни егрегори, които са враждебно настроени един към друг - красноречив пример за това е Индия). По същия начин стои въпросът и с тъй наречения „личностен егрегор" - той трябва да бъде монолитен - или християнски, или мюсюлмански, или будистки, или индуистки или някакъв друг, но не и някаква амалгама (съвкупност) от всички тези (тъй като това би могло да доведе до психиатрия), или най-добрият, но и най-труден вариант - да минеш отвъд всички егрегори, да се освободиш от тях. Но това е много смела и решителна крачка, която изисква изключителна зрелост и духовна сила и ще бъде съпроводена със съпротива от страна на различните егрегори, чиито услуги си ползвал някога. "Просто да бъдеш" Б. Русанов Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Как се научих да разпознавам това състояние... Човекът е склонен да мисли за себе си като за представител на съответната школа или учение и да просветлява невежите и новите. Идентифицира се с определена група хора, които споделят неговото усещане и също слагат знак за тъждество от типа аз = християнин. Будност е нужна към себе си най-вече. Излиза въпросът как да бъде човек последовател на учение и да се учи без да попада под властта на егрегора, но и да споделя с други хора със сходни пътища..... Как да приемем с любов общуването си с човек, който усещаме че е под влияние на рлигиозен или езотеричен егрегор? Ако той се опитва да ни вкара под същото влияние - което е обичайно - как да не позволим, но да запазим любовта си и приятелските отношения, дори ако той ги постави на принципа "който не е с нас, той е против нас"? Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Как се научих да разпознавам това състояние... Човекът е склонен да мисли за себе си като за представител на съответната школа или учение и да просветлява невежите и новите. Идентифицира се с определена група хора, които споделят неговото усещане и също слагат знак за тъждество от типа аз = християнин. Будност е нужна към себе си най-вече. Излиза въпросът как да бъде човек последовател на учение и да се учи без да попада под властта на егрегора, но и да споделя с други хора със сходни пътища..... Как да приемем с любов общуването си с човек, който усещаме че е под влияние на рлигиозен или езотеричен егрегор? Ако той се опитва да ни вкара под същото влияние - което е обичайно - как да не позволим, но да запазим любовта си и приятелските отношения, дори ако той ги постави на принципа "който не е с нас, той е против нас"? ------------------------------- Трудничко е - защото имаш убеденост, че си прав. И си сигурен, че твоят път е Единствено верен, и че другият е подведен от "тъмните сили" и само ти можеш да му помогнеш... Всички минаваме през това, необходим етап е, може би. После, с времето се убеждаваме, че всеки си има собствен Път. Че моят път не е и твоят. Защото сме различни, много различни. Всеки със своето си кръвно и кармично наследство, и всеки с конкретните си задачи в настоящата реинкарнация. Затова, осъзнаваме постепенно, е престъпление да налагаш собствения си път на другия. Това е форсиране, което има негативни последици и за другия, и за тебе. Затова и само споделяме, обменяме идеи. И който счита, че само той има достъп до Истината - не е лошо да се консултира с психиатър... Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Ани, когато човек цитира нещо, е редно и почтено да отбележи и източника! Бях провокирана да отворя тази тема, прочитайки думите на Хриско : „Има ли души, които в отвъдното запазват религиозните си убеждения“. Спомних си прочетеното от мен преди години в „Окултна енциклопедия“ на Тухолка по този въпрос. В този форум има тема изобщо за егрегорите и там съм цитирала написаното от този автор, за захранването на религиозните егрегори от напусналите физическия свят техни последователи. Цитата го преписах от моята книга, тъй като в нета го няма. Тъй като понятието егрегор е доста обширно, то ми се искаше да разбера какво мислят пишещите в този форум конкретно за егрегора на религиите и езотеричните учения. При отваряне на нова тема обикновено се търси въвеждаща информация в мрежата. Написвайки „егрегор на религията“ в търсачката на Гугъл, ми се появи форумът на xnetbg и по-точно постът на sidewinder. Не е копиран буквално, но наистина съм използвала като въвеждаща информация написаното в него. Реших да не давам линк, тъй като обикновено няма практика да се цитират чужди форуми с някои изключения – когато се цитира човек който пише или е писал и в нашия форум, а също така често давам линкове към другите братски сайтове. Но може би ти си прав – трябваше да дам линк към този сайт, за което се извинявам. Не знаех, а и никъде не беше написано, че това е взето от "Просто да бъдеш" Б. Русанов. Когато отварям дадена тема, целта ми не е да блесна с писателските си дарби, каквито практически нямам. Отварям теми по неща които ме интересуват. В случая това са егрегорите на религиите и различните езотерични учения. В нета има за религиите, но почти няма писано за егрегори създадени от последователите на ученията. Може би защото тук опасността е по-малка? Благодаря на всички които са писали по тази тема. Вашите отговори ми помогнаха да се ориентирам в някои неща. Не мога да открия в беседите на Учителя отношението му към тези същности. Понятието егрегор се използва предимно при теософите. Никъде в беседите си Петър Дънов не говори за егрегори, но може би ги е споменавал под друго име...? B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 (edited) Мислите ли, че случаите на явяване на Христос и Богородица може да са проява на действията на астрални същности, представящи се за Христос и Мария ? Май са ви интересни мненията, хвърлих им око, но не ми се чете всичко, уморително е. Цели романи. Редактирано Август 12, 2010 от Христо6 Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 Ани, няма проблеми - благодаря за отговора! Недоразумението е изяснено. Все пак да дадем линкове към "Просто да бъдеш" за тези, които се интересуват и искат да прочетат книгата. http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=40&LangID=0&Letter=%D0 http://www.misteriata-lim.narod.ru/prosto_da_badesh.htm Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 (edited) Струва ми се, че езотеричните егрегори са по - широкоскроени от християнските. Пък и има хора с езотерични възгледи, които хич не си правят труда да убеждават другите. Забелязъл съм, че сред християните има повече проповедници, по - хард са, по - ограничени са. ----------------------- П.п. : Аз може би съм подвластен на егрегора на гъвкавото и отворено за различни идеи мислене. Също така, май съм под влияние на егрегора на защитаването на своите позиции. Егрегора на безспирния спор. Редактирано Август 12, 2010 от Христо6 Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 12, 2010 Доклад Share Добавено Август 12, 2010 (edited) Ани, За съжаление и тези, които само се интересуват от някое учение са подвластни на егрегор. Тогава неговите въздействия се осъществяват чрез подопечните му хора. Те пишат насам-натам и се опитват да си осигурят "жертви", т.е. ново свежо месо за егрегора. Ето тук в този форум ти много лесно може да видиш няколкото човека, които са подопечни на един много агресивен егрегор, за когото вече си мисля, че е под влияние на черната йерархия. "Според мен критерий, че има опасност от попадане в егрегор е когато дадено учение/религия се противопоставя на всички останали" Това е съвсем добър критерии. Колкото повече някой се опитва да ни убеди в нещо и смята само своята истина за истина, толко по-близко до черната йерархия е. Колко по-сериозен и опасен представя света, толко по-близо е до черната йерархия. А за вътрешния глас. Има нещо гениално тука. Идват разни хора и казват ей това е вътрешния ти глас, а този ти вътрешен глас е грешен. Рано или късно стигаш со собствения си истински вътрешен глас, стига да не вярваш на разни експерти и "носители на абсолютното знание". Нужно е просто наистина да се вслушваш в себе си... и ще го чуеш. Разбира се, да разпознаваш вътрешния си глас е умение, което не може да дойде от самосебе си. В началото задължително ще има и грешки. Колкото до егрегорите... ами сходните вибрации се привличат помежду си. Близките идеи и мисъл-форми се обединяват и ако намерят съзвучни съзнания се прикрепят към тях. Не всички егрегори трябва да се разглеждат като нещо отрицателно, въпреки че по-голямата част са носители на множество зависимости и заблуди. Но всъщност не бива да обвиняваме егрегорите – в действителност заблудите са в самите нас. Чрез егрегорите просто се обединяваме с носителите на сходни заблуди, но също и с носителите на светли идеи. Редактирано Август 12, 2010 от Станимир B__, Креми (късметче), Лъчезарна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 (edited) А - много важен момент с различаването на егрегорите - особено силно важи за тези, за които говорим. Моите въпроси към себе си бяха и са: - Висшият егрегор говори ли или те оставя ти да говориш, за да чуете двамата твоите лични мисли и чувства в момента? Отговор (моят си личен) - Добрият учител казва ли верните отговори, или оставя ученика сам да стигне до тях по своя път?, поучава ли, задължава ли - или оставя ученика си да разсъждава и да се проявява и расте сам? (За мен това сравнение е най-разбираемо) - Е, второто, разбира се, но тогава как ще разбера, че съм се свързала изобщо с него? Отговор: - как добрият учител показва на ученика, че е е стигнал до верния отговор, а как че е тръгнал по пътека, която води до задънена улица или блато? - Ами аз лично в първия случай се радвам и казвам браво и пиша шестици, във втория го оставям да върви сам и само му насочвам вниманието към нещо, което да му подскаже, че птят не е този... И вече във всеки конкретен случай този разговор придобива конкретни реплики.... Редактирано Август 13, 2010 от Донка Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 13, 2010 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Пък и има хора с езотерични възгледи, които хич не си правят труда да убеждават другите. Забелязъл съм, че сред християните има повече проповедници, по - хард са, по - ограничени са. Хриско, има едни още по-хард от християните. Предполагам, че се сещаш кои са. Извинението им е, че са още млади, такива каквито са били християните през средновековието. Болшинството езотерици според мен са по отворени за чуждото мнение. Колкото до егрегорите... ами сходните вибрации се привличат помежду си. Близките идеи и мисъл-форми се обединяват и ако намерят съзвучни съзнания се прикрепят към тях. Не всички егрегори трябва да се разглеждат като нещо отрицателно, въпреки че по-голямата част са носители на множество зависимости и заблуди. Но всъщност не бива да обвиняваме егрегорите – в действителност заблудите са в самите нас. Чрез егрегорите просто се обединяваме с носителите на сходни заблуди, но също и с носителите на светли идеи. Донякъде си прав, но има един момент, когато се „замръзва” в тези светли идеи. Може би разбираме по различен начин егрегора? И по-точно този на различните религии или учения. Няма нищо лошо, когато група хора се обединят около една светла мисъл. И в Евангелието Христос казва; „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.”. Може би трябва да се уточним кога едно обединение се превръща в егрегор? Или ако не използваме този термин, кога обединението на нашите светли първоначално мисли, може да се изроди в нещо изкуствено, нещо което вече спира развитието на душите ни? Мисля, че Учителя предупреждава за такива заблуди в някои беседи. И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Възможни постижения когато вървим по Пътя, съмнението е нещо опасно и лесните отговори които ни се дават, могат да ни потопят в неподвижните води на някой егрегор. Тук като ли се получава едно противоречие - от една страна следвайки дадено учение е необходима абсолютна вяра. От друга страна трябва да се внимава за евентуалните капани, да сме будни...? ... често ние се намираме в един свят само на отражение, не сме вече в един реален свят. Някой казва: „Ходих в астралния свят.“ Астралният свят не представлява една реалност. Той е едно отражение. Вие сте ходили в един тон-филм. Нищо не е реално там. То са спънки там. Ти казваш: „Но говориха там.“ Това се сенки. Реалността се отличава с това, тя всякога е в сила да ви преобрази. Когато реалността, животът дойде в болния, този живот преобразява човека, маха болестта от него. Когато дойде една Божествена мисъл, тя премахва онези мисли, които спъват човека, прави го свободен. Пред шестата врата Егрегорът не е истина. Той е една илюзия, изградена колективно. Метод за излизане от тази илюзия е дадено в притчата за Буда и астралната змия. Вие се опасявате да не би да ви заробят хората. Че вие никога не сте се освободили от робството? Аз като гледам хората сега, те са такива роби. Другояче трябва да положите мисълта. Трябва да имате идеята да се освободите. По кой начин да се освободите? Ако ти не научиш закона да ставаш малък, невидим в света, ти не можеш да се освободиш. Нали знаете онзи разказ за Буда? Когато бил на земята, след голямо размишление – съзерцание, като достигнал в голямо повдигане в своето посвещение, един ден позаспал, за да си почине. И в този момент го издебнала тази, световната, голямата астрална змия. И като се събудил Буда, видял се обвит от нея и почнал да се смалява вече и като станал много малък, се измъкнал от прешлените на тази голяма змия. Постигни реалността Според мен смирението е такова смаляване. Донка много правилно е описала някои показатели за попадане в заблудата и начини за излизането от нея. - Висшият егрегор говори ли или те оставя ти да говориш, за да чуете двамата твоите лични мисли и чувства в момента? Донка И аз съм забелязала същото. Не използвам думата егрегор, но имам предвид точно тази същност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.