Отново това ПР

[Renita]

Здравейте г-н Баев!Обръщам се към Вас,защото очаквам отговор от Вас.

Накратко моята история.На 29 год.,семейна с две деца.Имам ПР от 2 год. 1 год. бях на лекарства,като си мислех,че те ще ме оправят.Втората год. започнах терапия-около 3-4 мес.Тя приключи по преценка на специалиста ,че съм добре и от тук нататък мога сама да се справя.Това,което имах да оправям беше страхът от излизане навън.Вече нямам ПА,но вкъщи е единственото сигурно място,което имам.Мисля си да не би вече да не съм с ПР,а агарофобия?!Както и да е.В момента излизам навън единствено и само по задължение.Удоволствие изпитвам само ако съм в гората,късно вечер или на място,където няма много хора.Страховете ми не са свързани,че ще умра,а че ще ми стане толкова зле,че няма да мога да се прибера и ще трябва да си търпя усещанията.Знам че трябва да се слея със страха и съм го правила 2-3 пъти.Тези пъти са завършвали с успех за мен,но не винаги мога да си наложа волята да изтърпя всичко.В повечето пъти страхът ме побеждава-просто тогава не мога да мисля.Отчайва ме мисълта,че примерно на кино съм ходила няколко пъти,но всеки път страхът е както първият път.Специалистът ме съветваше точно това-да правя нещата ,от които се страхувам,докато не стана победител.И аз го вярвам,но до кога?Колко време е нужно и дали това е точната техника.

Много неща прочетох във форума и виждам,че повечето истории се препокриват.

Всъщност виждам напредък във себе си,но той е толкова малък,че едва долувим.

Ще очаквам вашето мнение!

п.пЕдинствено не съм се борила със страхът ми от возенето в извънградски автобуси,т.к. само визуализацията на това ме кара да се задушавам!!!

[Орлин Баев]

Здравейте, Ренита!

А защо не се обадите пак на терапевта си и да продължите още няколко пъти/месец, колкото има нужда. Защото той едва ли знае какво става сега с вас - прекъснал е, защото сте била добре. Сега му кажете за ставащото и се вижте пак с него 12-24 пъти!

Аз все повече се убеждавам, че освен променяне на отношението към страховете, което е ключ при п.р., в процеса на справянето е нужно да се упорства! Буквално като тренировка! Като психотренинг и поведенчески тренинг! Както и да звучи това. Едва ли звучи много елегантно. Във всеки случай не и като някакво психоаналитично безкрайно преливане от пусто в празно, което звучи добре, но всъщност поддържа и влошава случващото се! Тренировка звучи някакси приземено, някакси лишено от мистиката на анализирането и интерпретирането. Опитът ми обаче показва, че що се отнася до тревожните разстройства, упоритата всекидневна тренировка по справяне е изключително важна! В психотерапията сте получили насоки, променили сте до някъде настройката си към ставащото от борба в приемане, анализирали сте и сте видели психиката си, интернализираните си от ранните си години психодинамики и присъствието им тук и сега в живота ви! Научили сте се да дишате в ритъм 1:2:1, носите си хартиена кесия при нужда - предполагам! Вероятно сте правила релаксация, свързаната с нея медитация/ подходящи визуализации и съзерцание. Въпросът е, че не сте ги затвърдили, не са се превърнали в част от вас, в навик, не са проникнали в душата ви, в характера ви, в поведението ви! Въпросното проникване няма как да стане без упорита тренировка! Сама сте разбрала, че антидепресантите нямат кой знае какъв ефект - ако някой без да знаете ви подмени SSRI или SNRI или трицикличния ви антидепресант с бонбонки приличащи на него, ефектът ще е същият - има правени експерименти, разликата между плацебо и съвременните антидепресанти е никаква или ако има доказана такава, тя е изфабрикувана след много неуспешни експерименти, докато се нагласи хипотезата на мегафармацевтичните гиганти! Оказва се, че не е толквоа просто, колкото се е мислело и че серотонинът не е единственият фактор. Работят транквилантите - да! Но водят до адикция и е добре да се вземат само в крайна нужда, рядко, спорадично!

Не мисля, че все още сте отявлен агорафобик, но сте тръгнала в тази посока! Агорафобията си е страх от страха при паническите атаки плюс страх от телесните и психични симптоми! неприятното е, че самото ви стоене в къщи задължително води до влошаване на положението ако е за по-дълго! И не само защото сте имала п.а. Представете си следното: вземаме който и да е човек, затваряме го в една стая за шест месеца или за година и наблюдаваме какво се случва с него. Чувствителността му към все по-малки външни дразнители става все по-голяма! Присъствието на хора започва да го плаши, дори и преди това да е бил общителен и т.н. Не дай си боже човекът да има и известна интроверсия, невротизирането е сигурно - и то при средно статистически индивид! Какво да говорим за хора, които вече са имали или имат изявена невротична клинична картина... Казвам ви това, за да ви мотивирам да вземете мерки! Защото всичко зависи от вас! Обадете се на терапевта си и започнете интензивен курс на психотерапия! А сама редовно и упорито практикуване на наученото в психотерапията! Ако не практикувате сама, терапията може да продължи много дълго, прекалено дълго - пак ще има ефект, но много по-бавно! Вие изберете! основната част от справянето си я вършите вие самата! Терапевтът само ви дава насоките. Разбира се, той може да ви мотивира, да ви хипнотизира и успокои, да ви анализира и помогне да практикувате промяната си на фона на едно разширено осъзнаване. Но основната част я върши собствената ви мотивация! Можете и без терапевт, стига да имате тази мотивация по справяне и упоритостта да го направите! Няколкото (6.12. 24...) сесии хипноза, нлп, когнитивна терапия, анализиране, ТЕС (EFT) или EMDR водят до справяне само ако П.Р. е в самото си начало или ако е в лека форма! Ако е упорито, силно и дълго време носено, сесиите при терапевт са само "сверяване на часовника" ви за самостоятелна практика! А и не е добре за вас да ставате зависима от терапевта си (което се случва при една по-продължителна терапия) и да очаквате с метода си да ви въздейства само защото му плащате. Плащането не заменя собствената ви мотивация и усилия по справяне!

Какви да бъдат собствените ви усилия, този тренинг, автокоучинг за който говоря?!

Аз самия съм имал с години паник атаки, елементи на натрапчиво мислене, здравна тревожност (хипохондрия), социална тревожност, заекване, логофобия - имал съм всичко това и сега е зад гърба ми! няма обаче магия, при която да щракнеш с пръсти и да се дехипнотизираш... Ще изброя някои методи, които практикувани упорито, систематично, редовно и целенасочено неминуемо водят до огромни личностови промени:

- Медитация - употребявам тази думичка в малко различен смисъл. Имам предвид чисто съзерцание, между тази и онази мисъл, полет в свободата отвътре! Обикновено под термина медитация се имат предвид различни визуализации - те също имат мястото си, но не са това, което сега имам предвид. Говоря за това чисто ясно съзнание, пълно със спокойно блаженство, интуираща мъдрост и тишина, което живее в съзерцанието! Практикувам го динамично от 20-на години и сега ми се случва да съм в него дори по време на работа и съзерцанието да ме съзерцава мен вместо аз да го съзерцавам... Съзерцанието между другото е добре проучено научно - въздействието му върху мозъчните зони, химия и т.н. Определено е десетки пъти по-мощно от който и да е антидепресант. Интересното е, че страничните му ефекти, за разлика от пълнеенето, главоболието, суицидните мисли и чернодробни проблеми при антидепресантите, е ... блаженството! Съзерцанието в съвременната когнитивна терапия се нарича майндфулнес, пълносъзнателност. Има цял клон в когнитивно поведенческата терапия, работещ изцяло със съзерцанието: MBCBT (mindfulness based cognitive behavioral therapy). Aз съм сигурен, че ако сега започнете да посещавате някоя група по медитация (дзен, сахаджа, ошо, йога школа и т.н) и усетите, напипате какво е това и как работи, след няколко месеца ще сте нов човек! Въпросът е, че съзерцанието е прекалено простичко и звучи обикновено! И е обикновено, погледнато от позицията на егото! При чстото съзерцание ги няма пищните езотерични или хипнотични или нлп или поведенчески визуализации, така забавляващи егото... За егото съзерцанието е нещо твърде обикновено! необикновено е за духа и душата ви обаче! То е прозорец към вечността във вас! начинът този вътрешен полет да бъде научен е с упорита практика! Тренировка! тренировка, която колкото и да е обикновена, води до спонтанната непринуденост отвътре и надскача самата себе си! Тоест тренировката на съзерцание води до липсата на нужда от тренирането му! Защото то започва да прониква в живота, в ежедневието. След известно време н атренировка вече не е нужно да се седи неподвижно със затворени очи, защото съзерцанието е ясно доловимо, силно и жизнено и прониква в малките ни дела от ежедневието ни. За да стане това обаче, е нужна тренировка! Тя понякога е наситена с щастие! Понякога обаче е наситена със страх, тъга, горест или отчаяние. Друг път с вълнение. Или с вдъхновение. Или с болка емоционална или телесна. При съзерцанието обаче се научаваме да осъзнаваме и едното и другото и третото без разлика! Без прикрепяне към удоволствието и без бягане от мъката и страха. И двете стават гориво за медитацията. удоволствието се стапя до тихо вътрешно спокойно блаженство. Тъгата и страха също! Съзерцанието центрира! В това няма грам отвлеченост, но са нормални резултати от практиката, които и вие ще имате скоро! Обикновени резултати! При съзерцанието няма залъгалки за егото - няма сложни анализи, няма тайни нлп техники, няма НИЩО! Нищо, но погледнато от позицията на търсещият илюзии подскачащ от мисъл на мисъл и от страх към гняв, от тъга към удоволствие ум... От позицията на духа в нас, съзерцанието е всичко! От позицията на егото обаче, докато се учи, то често е скука, тегоба, понякога радост, понякога мистика, понякога неприятно. За егото ни съзерцанието е нещо много странно. В най-добрия случай странно, а в най-лошия омразно. На егото му е скучно при съзерцание - няма лъскави разсъждения, няма ги лабиринтите на логиката и анализа, няма шарени мъниста - техники и визуализации, няма ги "розовите слончета" на хипнотичните внушения на терапевта ви! На егото ви съзерцанието може да му бъде безинтересно и скучно, твърде обикновено. Защото егото ни, умът ни доста прилича на една скачаща маймуна, която иска лъскавите мъниста на сложните теории, шарените балончета на илюзиите на ума и ухаещите успокояващи страха от загуба и смърт банани на зависимото и сугестирано отвън съзнание. Затова преподаващите съзерцание нерядко го гарнират с подходящи на вкус добре декорирани визуализации. Аз също го правя при работата си с хора. Иначе е голям скок за ума! Аз лично, като козирог, като си задам една програма и действам по нея, докато я постигна. така и със съзерцанието. отначало опитите за него са просто имитация. Тялото така, гръбнакът онака, наблщдение на дишане, на тяло, на мисли... Имитация... Маймуната на ума се опитва да имитира големия разум отвътре! Онзи духовен, всеобемащ и вечен разум отвътре. Тези опити на тази умствена маймуна обаче са важни и нужни. Защото позволяват на шунята, на тихата светла мъдрост бавно и неусетно да проникне и да засили присъствието си в цялостната когниция! Това вътрешно преживяване започва да става все по-"пипнимо", преживяемо.

По отношение на страха, на ужаса, на тревожността при паническа атака и свързаните с нея мисли и съзерцанието. Мощна тревожност, заливаща цялото тяло и ум. Мислите "полудявам", умирам", "мнението на хората наоколо" и т.н.

- Първо, пускате интерпретацията на мислите - тоест разрешавате си да не тълкувате горните мисли, да ги оставите да възникват без да ги окачествявате ментално като еди си какви си. Просто са такива каквито са.

- Второ, пускате самите мисли да си идват и отиват, като си разрешавате да ги пуснете. Наблюдавате ги как възникват, изскачат като стрели от тъканта на съзнанието, но като си разрешите да не с евкопчите в тях като удавник, но да ги пуснете непривързано, се стапят пак там и изчезват. Кой наблюдава? Наблюдавате от позицията на един тих спокоен при всякакви обстоятелства вътрешен зрител!

- Трето, оставате директно в страха, в телесните преживявания - наблюдавате го директно, в самия му център сте, без да го окачествявате с мислите си като лош или добър. Наблюдавате и телесните преживявания, симптомите - без да ги етикетирате с мислено обозначаване. Просто осъзнато наблюдение без обозначаване, без приемане за добро или лошо. В това време си разрешавате да отпуснете доколкото можете в този миг тялото, като израз на това спокойно вътрешно наблюдение, от позицията на "ядрото на урагана" на страха ви, от самия му център! Можете докато така съзерцавате ставащото и отпускате доколкото може, да си помогнете с малко дишане, но сега без бройки. Важното е съзерцанието! Тогава страхът захранва съзерцанието, стапя се в него! Тренирайте това! Няма магия, има упорита практика, буквално тренировка! Докато вече няма нужда от нея...

[Renita]

Благодаря за бързия отговор!

Първото,което искам да ви кажа,за да бъда честна е,че за сега няма да тръгна на психотерапия.Не защото не вярвам,а защото смятам,че с помощ от ваша страна,ще успея и сама.Вярно че до сега сама не съм успяла,но все се лутах между различни методи и незнаех дали са правилни.

Това,което ми казвате,наистина съм го чувала и е вярно,че не съм толкова упорита във тренировките си.Все още не е станало част от живота ми и от характера ми.Но съм усетила удоволствието и ползата от медитацията(при мен е релаксация).Незнам защо,но все още го имам като неприятно задължение,въпреки че ми е приятно по време на самите упражнения.Сещам се за медитацията и уединението,когато ми стане страшно напрегнато.Тогава след 10-15 мин. ставам като чисто нова

.

Не се бях замисляла,че стоенето вкъщи,ми вреди.Аз не работя,но имам прекрасно хоби,което мечтая да ми стане професияАз нямам миг на скука,когато съм вкъщи..Но наистина станах раздразнителна на моменти,дори от нищото.Според вас това ще се оправи,ако започна да си налагам да излизам всеки ден,така ли?Аз излизам,но по задължение,за да свърша неюо и после обратно вкъщи.Другото,което трябва да правя е- упражненията с мислите,които ми казвате.

Ще ви моля за съдействие,защото съм се хванала за вас като удавник за сламка.

За мен най-големия успех,който имам е,че вярвам,че ще се оправя-просто съм убедена.Вече предусещам вкуса на свободата,все едно ми предстои да проходя за първи път!Толкова е хубаво!И списъкът ми с нещата,които ще направя тогава,става все по-голям...

[Орлин Баев]

Това, че вярвате, е чудесно! Остава да проявите тази вяра, да я конкретизирате до малки, но упорити и систематични стъпки!

Започнете да излизате - нарочно! Малко по малко, но упорито и постепенно на все по-трудни за вас места! Когато се появи напрежението и ескалира паниката, седнете, облегнете се някъде (дори да няма пейки наоколо, дори на бордюра - имате право да се заявите смело, да бъдете това, което сте - а сега паниката е част от вас) и влезте в състояние на съзерцание на паниката! осъзнвайте я от самия и център, пускайки интерпретацията на катастрофичните мисли и самите мисли. Пуснете вкопчването в мисленето и мислите! Преживявайте страха - съзерцавайте го! Тогава, когато сте зад интерпретацията на мисленето и зад обозначаванията на мислите, това вече не е страх, а просто неутрално преживяване! Съзерцавайте го от позицията на тихия спокоен и любящ зрител. В същото време се отпускайте доколкото е възможно и си помагайте с дишане (без бройки). Напрягането се засмуква в съзерцанието, разтваря се! Упорствайте в тази практика! Усетете я, напипайте я! Постепенно увеличавайте трудността, като отивате на все по-трудни сега за вас места!

Запишете се на група за медитация!

Успехи!

[Renita]

Здравете отново,г-н Баев!

Опитвам това със съзерцаването,с наблюдение на мислите си без да влагам емоция.Е,доста е трудно!Не съм вярвала,че на човек в ума има толкова много мисли.Направо "ще гръмна".Все едно гледам филм на ужасите.Не мога за миг да намеря спокойствие,докато се опитвам да ги наблюдавам.Сякаш знаят,че няма да им се "връзвам" и идват още повече и повече.Кажете ми това нормално ли е?Да продължавам ли така,с очакване,че нещата ще се успокоят?

Иначе усещам,че ако наистина се науча да си наблюдавам мислите без емоция,ще ми е по-лесно със страха-той ще бъде мисъл,на която няма да се поддавам.

Другото,което открих като своя грешка е,че до сега винаги,когато съм излизала навън,съм мислела варианти за спасение-евентуално ако ме достигне ПА.Т.е. аз съм търсила начин за бягство,а не как да преодолея страха.А то не винаги има такива варианти и съответно страха винаги си остава.Сега ми отворихте очите,че трябва да остана в страха....Не че не съм го чувала и преди,но незнайно защо съм го забравила или така ми е било по изгодно...Точно в такива моменти е ролята на специалиста,защото човек като се самолекува,колкото и неща да знае,в един момент не може да погледне нещата отстрани и да си забележи грешките.

Толкова съм Ви благодарна за помоща,която давате на всички нуждаещи се!

Желая Ви хубав ден!

[Орлин Баев]

Прочетете книги за медитацията - те ще ви вдъхновят да продължите! Когато сте нова в съзерцанието, става това, което преживявате - струва ви се, че умът е като бърза река и ви залива или като ято птици, раждащи безспирно хвърчащи отвсякъде мисли. Дори когато затворите очи и погледнете навътре, вероятно ви се струва, че напрежението на тревожността нараства. Не нараства - просто сте в допир с нея. А само като сте в допир можете да я неутрализирате. Права сте за работата със специалист - сама е много по-трудно, по пътя на пробата и грешката. Но е по-ценно като цяло, макар и по-бавно.

Точно защото чистото съзерцание е доста голяма стъпка за човек, който е нямал опит с него, затова обикновено се започва с анализ, рационални методи, визуализации, дишания, поведенчески методи и постепенно се преминава към съзерцанието. Но - може и директно. Просто си поставете за цел да постигнете тишината между мислите. Отделете време, за да сядате два три пъти на ден за по 20-на минути за по-дълбока релаксация и съзерцание. Пренесете обаче целта в живота си изобщо - докато вървите, извършвате ежедневните си дейности в живота ви въобще - стремете се да бъдете между мислите. Действие от позицията на дълбокия тих зрител отвътре, вместо от тази на скачащия ум. В началото е трудно, но с времето става все по-лесно и естествено да сте там, в това състояние! Тогава го пренасяте в моментите на повишаване на тревожността и п.а. То е отношени ена приемане, на безусловно прегръщане - и случващото се се стапя в него. малките вълни на ума се стапят в огромния безпределен океан зад тях!

Успехи!

[lettice]

Здравейте г-н Баев,

Нека първо да кажа,че от 6г се опитвам да се справя с паническото растройство,но все не успявам.Ходенето по психиатри не ми помогна с нищо.Вече си имам букет от фобии.Като започнем от тази,че не мога да стоя сама с децата си,не мога да отида сама някъде ако не пия Ривотрил ,страха от влечуги най-вече змии и най-големия ми страх да не полудея и да ме вкарат в клиника.Досега някакси закрепвах положението.Четях статии,книги за справянето със страха,но виждам,че не мога да се справя сама.От един месец при панически пристъп усещам как някаква вълна тръгва по цялото ми тяло,изпадам в ужас и навсякаде виждам змии(страха от змии го имам от малка след като на едно поле видях огромен смок).В такъв момент ме е страх да не започна да крещя,че ме нападат тези влечуги.Възможно ли е това да са халюцинации.

Моля ви кажете ми какво става с мен,толкова ли е тежко състоянието ми както аз си мисля?Защо се получава така,че точно това се случва с мен.Дайте ми съвети какво да правя.Знам,че трабва да отида на терапевт ,но до края на месеца не мога да си го позволя,защото няма кои да ми гледа детето.Кое е най-лошото,което може да се случи с мен?Ще полудея ли?

Предварително благодаря за отговора

Редактирано Октомври 19, 2010 от lettice

[Орлин Баев]

Здравейте г-н Баев,

Нека първо да кажа,че от 6г се опитвам да се справя с паническото растройство,но все не успявам.Ходенето по психиатри не ми помогна с нищо.Вече си имам букет от фобии.Като започнем от тази,че не мога да стоя сама с децата си,не мога да отида сама някъде ако не пия Ривотрил ,страха от влечуги най-вече змии и най-големия ми страх да не полудея и да ме вкарат в клиника.Досега някакси закрепвах положението.Четях статии,книги за справянето със страха,но виждам,че не мога да се справя сама.От един месец при панически пристъп усещам как някаква вълна тръгва по цялото ми тяло,изпадам в ужас и навсякаде виждам змии(страха от змии го имам от малка след като на едно поле видях огромен смок).В такъв момент ме е страх да не започна да крещя,че ме нападат тези влечуги.Възможно ли е това да са халюцинации.

Приемът на ривотрил представлява поведенчески израз на битката и бягането от страха, която всъщност го поддържа! Вероятно психиатърът ви е обяснил това, вероятно щом сте ходила шест години при психиатър, сте минала през шест години психотерапия? Пиша това с елемент на сарказъм, насочен не към вас, а към абсурдите около менталното здраве в България. Да се числиш към специалистите по ментално здраве, а да нямаш елементарно познание за когнитивните механизми и с действията си силно да допринасяш за развитието на невротичното състояние, третирайки човека като машина, сипвайки химически вещества в "психическия му двигател" - това е трагикомично! Нищо лошо в ривотрила. Добре е да си го носите в джоба, за екстремни случаи, за всеки случай. Но тези екстремни случаи биха били все по-рядко и все по-естествено преживявани, по-бързо отминаващи - благодарение на менталната ви настройка, коренно различна от тази, която поддържате сега! Отношение на обикване на страха ви! Той, това сте вие! не можете да избягате от него - той е във вас! Той е вашият емоционален живот. И в Канада или в Австралия да идете, чувствата ви ще бъдат с вас. Транквилантите единствено "спомагат" да гоните психически страха си чрез забавяне импулсите на амигдалата, което правено по-дълго време, все повече разцепва личността, все повече невротизира.

Но, наистина ли искате да живеете живота си свободно и смело? Тогава ще трябва да се облягате на собствената си смелост, вместо върху някой друг! Искате ли истински тази самостоятелност или нещо дълбоко във вас предпочита сегашния начин за получаване на внимание, грижа, присъствие и подкрепа? Искате ли наистина да промените нещата или нещо във вас иска да продължи да се самосъжалява и жалва под маската на съзнателното извинение с "аз имам паническо разстройство"?! Извиненото със състоянието ви оплакване е един чудесен начин подсъзнанието ви да задоволява нуждата си от внимание, сигурност и защита. Готова ли сте да видите този подсъзнателен механизъм и да се научите смело да преживявате чувството за сигурност като посрещнете директно страха си, а социално чрез активно общуване, кариера, спорт, здрава амбиция?!

Моля ви кажете ми какво става с мен,толкова ли е тежко състоянието ми както аз си мисля?Защо се получава така,че точно това се случва с мен.Дайте ми съвети какво да правя.Знам,че трабва да отида на терапевт ,но до края на месеца не мога да си го позволя,защото няма кои да ми гледа детето.Кое е най-лошото,което може да се случи с мен?Ще полудея ли?

Дали е тежко състоянието ви? Абсолютно здрава сте! Останалото се дължи на механизми в ума ви! Какви точно са те при вас - дали емоционална недиференцираност, несигурна привързаност или друго, това се разбира в рамките на една консултация. След това посоката се обръща към справяне, към посрещане на страха, скачане в него и плуване в него, научаване за извличане на енергията от него, превръщането му в смелост! Започнете психотерапия - но само при положение, че наистина искате промяна, а не само си мислите, че я искате! Питайте подсъзнанието си - "Искам ли да бъда емоционално самостоятелна, силна и смела, щастлива?" Вижте положението си сега! То се поддържа от вярването на подсъзнанието ви, че като ви държи вкъщи и разчитате на близките си, така сте спасена от ужасния живот, от смъртта, от полудяването, от нараняването... Така си мисли подсъзнанието ви ! То е добронамерено, но тъй като е една много древна и атавистична психична структура, всъщност бърка силно! Сега задачата ви е да задоволите тези импулси на подсъзнанието си за сигурност, защита, спокойствие, именно в активността на общуването, работата, спорта, здравата амбиция за постижения - като се научите да прихващате с желание и радост идването на страха и влагате енергията му в живота си! Така страхът се превръща в храброст! Това е принципът! Има техники за работа с мислите, с подсъзнателните вярвания, анализ - те са уводни и добра база за директната работа със страха, особено при жените. При мъжете справянето става с пъти по-бързо поради еволюционния факт, че мъжът е бил воин, хилядолетия учен да превръща страха в смелост. Но, ако мъжът има тестостерон и воински дух, то жената има още по-силен инструмент - любовта, приемането и сърдечното обгръщане!

Дали ще полудеете? Не! най-лошото, което може да ви се случи, е да продължавате да се водите от подсъзнателните вярвания за илюзорно получаване на сигурност при бягство в 'сигурния" дом или чрез хапчетата, да бъдете още по-ограничена социално и емоционално и вместо да умрете само веднъж, в деня на актуалната си смърт, да умирате всеки ден. Защото бягайки от страха от смъртта, бягаме от живота! Защото, приемайки смъртта във всеки един миг и бидейки готови з анея, сме готови за живота и г живеем щастливо и истински! И тогава умираме веднъж - когато е "рекъл Господ", а всеки миг от живота си живеем с вдъхновение и устрем към творчество! А смъртта става добър приятел, врата към вечността, продължение на този хубав живот, един още по-велик и голям живот!

Нещо за страха от змии! Той е много базов и общ страх, носен в много хора в генетичната памет от древни времена. Често когато еволюционният механизъм на подсъзнанието за оцеляване даде "на късо', както това става при вас, се отключва и този страх! Премахването му става успоредно с работата със страха, с промяна на отношението към него и пренасочване добронамерените, но неадаптивни намерения на подсъзнанието в адаптивен личностови и социално вариант! Символично, страхът от змии е страх от собственото подсъзнание и неговата сила - а това е в основата на менталната 'въртележка' на борба и бягане от страха, в която сте! Още, страхът от змии символично представлява страх от отпускането в удоволствието, от спонтанността и отдаването на сексуалната сила. А тя е и сила на щастието ни, кондензат на силата на Любовта ни!

Редактирано Октомври 26, 2010 от Орлин Баев

[lettice]

Здравейте,

Благодаря ви за отговора г-н Баев,въпреки сарказма в него.Благодаря ви за добронамерения "шамар",които нанесохте на моята наивност.Благодаря ви,че отворихте очите ми да погледна живота си като старничен наблюдател.Ни най - малко имам желание да умирам всеки ден по малко.Яд ме е,че 6години съм живяла в затъмнение ,вярвайки изцяло на психиатрите.Сега вече знам,че с помоща на подходяща терапия мога да се справя.Знам,че ще е трудно,но не и невъзможно.

Благодаря ви още веднъж

[Орлин Баев]

Ами сарказмът не е насочен към вас, а към онези, които би трявбало да разбират от психика по презумпция, но всъщност се явяват единствено наркодилъри за легализирана дрога...! Слава богу, има и способни и стойностни психиатри и психолози, които си дават труда да придобият умения в няколко школи в психотерапията!

[lettice]

Моля ви дайте ми насоки откъде за започна,докато си намеря терапевт. В главата ми е пълен хаос.

Благодаря на Господ,че има хора като вас.

Редактирано Октомври 29, 2010 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Отговорете на следните въпроси:

- Какво в мен задоволява това да продължавам по стария начин - с хапчета и бягане от себе си?

- Какво би станало, ако се променя?

- Какво би станало, ако не се променя? Може би съм си свикнала така и колкото и да искам промяна съзнателно, нещо в мен си му е добре така?

- Как бих получавала внимание, когато обикна страха си и вече няма за какво да се оплаквам?

- Как бих се извинявала, когато не ми се прави нещо, когато се сприятеля със себе си и нямам удобно извинение?

- Как бих се чувствала, когато нямам извинението "аз имам п.р." и ми се налага да поемам постоянно повече и по-големи от сега отговорности и да бъда по-дейна в живота? Искам ли го?

- Какво не би станало, ако не се променя?

- Как бих се чувствала, когато обикна страха си и се науча да го превръщам в смелост? Как бих гледала, ходила, дишала, живеела? Какво другите ще видят тогава в мен? Другите около мен как биха приели една много по-действена, отговорна, но и много по-самостоятелна и решителна жена - искат ли го?

- Наистина ли искам да се променя? Колко силно от 0 до 10 го искам?

- Какви трудности бих имала, докато се променям? Готова ли съм да мина през тях? Как ще ги преодолея?

- Готова ли съм постоянно да живея смело, самостоятелно и емоционално независимо?

[Орлин Баев]

Пиша тук като дневник на мислите си. Отворих темата произволно по тематика и в момента я ползвам като работна тетрадка. Или докато чакам дамата lettice да отговори на фокусираните в решение въпроси от по-горе - може би през следващата махаманвантара . Шегувам се!

В статията ми 'Три стъпки за трансформация на страха" споменах становището си относно ключовите стъпки в сублимацията на страха:

1) Наблюдение от позицията на вътрешното метакогнитивно ядро, от "окото на урагана" на мисли, емоции и телесни усещания.

2) Парадоксално намерение - искам още, защото ми харесва!

3) Смирено любящо приемане

С цялата си сила горното отношение на "Спокойно наблюдавам страха си от "окото на урагана", от ядрото на зрителя в мен и искам още и още от него, защото ми харесва, зарежда ме, възбужда ме, обичам го!" важи при ситуативните и пароксизмални (неочаквани) панически атаки, агорафобичния страх, ситуациите на пикова социална тревожност и др. Тъй като съм отрасъл на брега на морето и дълбоко съпреживявал водната стихия през чувствата, тялото и преживяванията си, ще си послужа със съответната метафора.

Представи си, че страхът ти е онази огромна прииждаща морска вълна, която ей сегинка, всеки момент ще те залее. Вече чувстваш наближаването и - напрежението на адреналина се е покачило и циркулира през тялото ти, заедно с всички съпътстващи го телесни симптоматики. Дотук симптомите са неутрални - в този миг в мислите си си на кръстопът. Точно това е ключовият момент, в който можеш да промениш всичко! Но, какво се случва, когато започнеш по обичайния начин да се бориш или бягаш от страха си? Тогава вълната те залива и започва да те върти, върти, струва ти се, че се задушаваш, замайваш се, губиш опора и всичко става нереално и странно. Дори и тези преживявания могат да се приемат за неутрални и даже удоволствени - чувстваш това, което мислиш... Но ако си в режим борба/ бягство, блокираш, парализираш се, адреналинът прераства в ужаса на кортизола, тялото ти се напряга силно, симптомите експлоадират, струва ти се, че умираш, полудяваш, пропадаш в бездната от ужас и кошмар. Сякаш тази морска вълна на страха те блъска в страха ти от страха, в страха ти от задушаване, от смъртта и провала...

Може да бъде другояче! Когато като ежедневна практика медитираш, в теб се е развило едно спокойно метакогнитивно ядро на наблюдение - тих и меко радостен зрител, застанал в самото ядро на психичната ти цялостност. Вече си постигнал първата от горните три стъпки. Тогава спокойно виждаш прииждаща вълна на страха и в този миг изборът на свободната ти воля поема по друг път! Отпускаш се в самия страх - плаваш в потока на адреналина в тялото ти. Плаваш, наслаждавайки се. Нещо повече - пожелаваш още от страха и симптомите, защото ти харесват. Това са нарича смелост! Гмурни се! Гмурни се смело във вълната на страха, пожелавайки я и радвайки и се! Правил ли си го наистина в морето? Ако тръгнеш да бягаш от вълната, се напрягаш целия и тя те завърта и помита. Ако обаче се гмурнеш дълбоко вътре под гребена и, в самото и ядро, там е спокойно и релаксирано. Там липсва пяната на външната симптоматика - там си смел и спокоен. Вълната отминава, а ти спокойно и щастливо изплуваш, наслаждавайки се, готов за другите вълни, желаещ ги искрено и жадуващ за още и още. Защото си смел и решителен. Научил си се да се гмуркаш в страха си! Тогава си постигнал втората стъпка - "искам още, защото ми харесва". Адреналинът, вместо да задейства ужаса на кортизола, е тласнал мотивираното удоволствие на норадреналина и допамина! Добре дошъл в клуба на гмуркачите в дебрите на подсъзнанието си! Честито - вече си придобил умение, което ще бъде с теб през целия ти живот - мотивирана радостна смелост!

Редактирано Април 26, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Когато осъзнаеш, че всички ресурси са в теб и винаги са били в теб, виждаш, че граница във възможностите няма. Страхът е добре дошъл, защото зарежда мотивацията ти, дава ти устрем и сила, трансформира се до вдъхновение и свободна воля. Интелектът ти става мощен, визията висока, проникновена, цялостна и ясна. Някои наричат такъв процес вътрешна алхимия. Изразено на съвременен език, промяната в когнитивните ти (мисловни) процеси води до афективни (емоционални) промени, които пък директно преобразуват телесната ендокринна и неврална биохимия.

Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти! Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си!

[Орлин Баев]

Как да стигнеш до инсталирането на преживяването на състоянието и отношението на "Спокойно осъзнавам страха си, искам още и още от него, защото ми харесва, обичам го и го прегръщам приемащо!"?

В идеален вариант стъпките са следните:

1) Структуриран анализ на житейската биография - инвентаризация, проследяване на психодинамиките на характеровата структура. Тази стъпка служи като цялостен фон на по-действените психотерапевтични способи.

2) Когнитивно реструктуриране в класически и по-творчески и разширен вид. тази стъпка работи през дългия път на обработка на информацията стимули - таламус - мозъчна кора - лимбична система/ амигдала. Въпреки това е важна като част от преработването на по-външните и слаби нива на стреса, зависещи от и подвластни на съзнателната когниция. В тази стъпка може да се включат ролеви игри и др.

3) Визуализации - когато се научиш да влизаш в транс, разтваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието, учиш се на допир със страха си. Визуализациите зависят от въображението на терапевта ти. Често ползвани са за страха ти като вътрешно дете - ти самия като малък, животно, дракон и др. Във визуализациите се прилагат техники като систематична десензитизация, наводняване с рефрейминг, замах, нлп обуславяния и пренос на състояния и др. В тази стъпка поставям и работата през тялото, дишанията, допиращи и обезчувствяващи страха, както и целия репертоар от прийоми, ползвани в структурната рамка на психотерапията и др. Тук постигаш втората стъпка - гмуркаш се смело в страха си!

4) Съзерцание - Това е най-ядрената стъпка, която при правилно разбиране можеш да практикуваш и сам. Тук осъзнаваш, че его въртележките на страха ти са една нищожна част от огромното небе на безграничността ти - преживелищно! Тогава страхът бива естествено засмукван и разтворен в онзи квантов вакуум, полето на потенциала ти. Тогава сърфираш и се любуваш на импулсите му спокойно и усмихнато!

5) Поведенчески експерименти - реално съзнателно търсене на предизвикване на обективно безопасния за теб стрес на п.а., агорафобичния страх от п.а. и страх от страха чрез постепенно увеличаване на степента на поведенческо посрещане на страха в живота ти. Тук споменатото инсталирано отношение бива прилагано на дело!

Горните стъпки постепенно се сливат в едно по-широко и дълбоко себепознание, идващо от анализа на характера, разширеното осъзнаване, произлизащо от визуализациите и съзерцанието. С помощта на когнитивното реструктуриране (работата с вътрешния диалог) и придобитото отношение на смирено любящо приемане от визуализациите и съзерцанието, започваш активно и на дело да посрещаш страховете си и ги превръщаш в смелост!

Редактирано Април 27, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Горните стъпки могат да бъдат качествено, по отношение на конкретната ти проблематика, структурирано и бързо преминати с помощта на психотерапевт!

Какво можеш да направиш сам?

1) Научи се да наблюдаваш възникващите в ума ти автоматични мисли и последвалите от тях емоции и вътрешен диалог. За разширяване на това метакогнитивно наблюдение са подходящи ежедневните медитативни сесии - два пъти на ден по 10-30 мин. Сесии, в които просто сядаш удобно с изправен гръб и след няколко дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш все по-дълбоко релаксирал тялото, дишането и ума си. Тогава съзнанието ти започва да се разширява - осъзнаваш неща, които преди въобще не си забелязвал - напреженията и мускулните брони/ блокажи по тялото си - отпусни ги! Осъзнаваш сковаността си и след като я релаксираш, съзнаваш, че и дишането ти може да се забави все повече и се превърне в медитативното дишане кевали (прочети за това в статията ми "фокусирана в дезензитизация дихателна практика") - не го насилвай, просто наблюдавай. Когато тялото се отпусне, ти се струва, че сякаш изчезва, натежава и се губи. В същото време съзнанието ти е напълно будно, макар и мозъка ти да работи на различни умствени вълни. Когато тялото се отпусне и с еполучи чувство за изчезването му, сетивата се оттеглят навътре (пратяхара), нуждата от кислород на тялото намалява силно, а дишането се забавя и почти спира (кевали).

1а) Тогава насочи вниманието си навътре към самия ум и осъзнай възникващите мисли. Идващите от дълбините на несъзнаваното (дългосрочната ти памет) когниции някои наричат автоматични мисли. Автоматични, защото възникват безусилно, идвайки от дълбоко заложени в теб вярвания, програми, от вътрешната ти карта на света. Наблюдавай тези мисли! Осъзнавай възникването им - как изплуват на повърхността на съзнанието една по една или по няколко или на цели рояци. Някои са слабо наситени с енергия и лесно се стапят, почти след самото си възникване. Други са тежко нагнетени с емоционално - либиден заряд и интрузивно пробват да завладеят вниманието ти. Когато автоматичните мисли обхванат вниманието ти, прерастват във вътрешен диалог. Когато се научиш да осъзнаваш и модифицираш автоматичните мисли още в момента на възникването им с помощта на вътрешния си диалог, овладяваш и емоциите си, защото "чувстваш това, което мислиш"! Това е един много директен, mindfulness based вариант на когнитивното реструктуриране.

1б) Как да реструктурираш вече съзнаваните от теб автоматични негативни мисли с помощта на вътрешния си диалог?!

- Осъзнай ясно мисълта, назови и скалирай емоцията, която следва от нея по скалата 0.........10, като 0 е най-ниското и ниво, а 10 най-високото. Примерно: "Мразя страха си, прави ме слаб!"; Емоция: страх - 7.

- Преформулирай и реструктурирай мисълта във вътрешния си диалог максимално простичко и конкретно, като осъзнаеш когнитивните изкривявания в нея (нужно е много, много добре да си ги научил и вече да имаш практика в долавянето им, когато се случват в мисленето ти) и трансформираш мисълта чрез логика, връзка с реалността и оптимизъм. Например при горната мисъл: "Катастрофизирам и скачам към заключението, че страхът ме прави слаб. Всъщност той е неделима част от мен и силата ми е скрита в него. За да я извлека, сега го приемам и обиквам. Ето, чувствам, че вече се превръща в смелост!"...

- Скалирай от 0.........10 намалялата сила на емоцията. Примерно в случая: страх - 3.

Горната работа силно напомня на част от метода махамудра (великият печат) от ваджраяна будизма. По-надолу включвам и още по-директни и мощни методи.

Редактирано Май 9, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

2) Парадоксално преувеличаване (наводняване/ flooding) с прерамкиране - Това е изключително мощна техника, но ще се въздържа от детайлното и представяне с визуализации, тъй като е майсторски подход и изпълнението и е добре да бъде обяснено от психотерапевт и да бъде практикувано под супервизията му. Принципът на метода е описан в статията Три стъпки за трансформиране на страха.

3) Визуализации:

- Животно на силата - обикновено се бориш или бягаш от страха си. Сега, когато си потънал в релаксация и съзерцание, представи си, че страхът ти е там, дълбоко в теб, в подсъзнанието ти, като прекрасно силно животно. Осъзнай, че то е част от твоята цялост. Какво е животното? Осъзнай какъв образ възниква в ума ти! Бавно и спокойно или бързо и решително слез до "долната земя", подсъзнанието си. Мини през урвите и деретата на защитите и съпротивите си, позволи на храстите на съмнението да одраскат съществото ти, а бученето на водата на нагоните ти да събуди в теб позабравени емоции. Виж там звяра на страха си! Осъзнай как се зъби и заплашва, че ей сегинка ще те сдъвче. Позволи му да го направи - доближи се до него. Чуй тракането на зъби, замахването на нокти и ... осъзнай, че колкото по-смело се приближаваш, нищо не се случва, но твоето животно на силата утихва, преклонява ти се и се умиротворява. Това е и целта му - да те направи смел! Когато се бориш с него или побегнеш, страхът на животното нараства. Когато го погледнеш в очите, погалиш го и го прегърнеш с обич, животното на силата ти става твой пръв приятел, неизменна част от силата на смелостта ти! Погали го, гушкай го, целувай го, помъркайте заедно в роденото ново преживяване на смела сила! Тогава то се подчинява и прикляка - яхни го. Животното на смелостта и силата ти ще те носи по друмищата на успеха и радостта ти - вътрешни и външни!

- Вътрешното дете - Когато се бориш със страха си, се бориш със ... себе си. Когато бягаш от страха си, бягаш от една мощна и важна част от себе си - сянката си. Там, в подсъзнанието ти живее цялото ти минало. Детето, което си бил някога, е в теб сега, в отпечатъците на дългосрочната ти памет. Това дете, набутано от теб с борбата и нежеланието ти за допир с него в сянката ти, страда, плаче и иска излаз навън, към светлината на вниманието ти. Когато продължиш да го потискаш като лош родител на самия себе си, това вътрешно дете започва да плаче, да се страхува още повече. Тогава до теб достига плача му във вид на панически атаки.

Виж една светла стая - съзнанието си. На стената има врата, която води надолу, към психичното "мазе" на подсъзнанието ти. Отвори я и запали лампата на любовта си. Тогава бавно слез до долу. Отпусни се - цялото тяло. Едно издишване, едно стъпало надолу към подсъзнанието. Приведи мозъчната си активност до алфа и тета вълни. 10, 9, 8, 7... - едно издишване, едно стъпало надолу в към съня. Осъзнат спокоен сън. 3, 2, 1... - слез. Огледай се. Виж рафтовете с папки със спомени, паметови файлове. Бегло разтвори някоя папка и виж как спомените оживяват! Затвори я и пак се огледай наоколо. Можеш да чуеш как там, в ъгъла някой хлипа, трепери и диша тежко и повърхностно, изплашено. Светейки си с фенера на любовта си, се доближи и смело виж... себе си. Себе си като малко уплашено дете. Доближи се и прегърни това чудесно дете, издръж и изтърпи с чиста и всеприемаща родителска любов страха му - успокой го с любящата си гореща прегръдка! Потрепери заедно с него, гушкайки го със светло приемане. Плавай заедно със страха му, докато се успокои! Тогава го хвани за ръка и бавно се качи по стълбата нагоре, към съзнанието си. Една бройка, едно вдишване нагоре към будното смело и спокойно съзнание! 1, 2, 3...8, 9, 10 - отвори вратата между съзнанието и подсъзнаието и пусни светлината да проникне навътре - остави я отворена посоянно, поддържайки връзка с психичните движения между съзнание и подсъзнание. Вземи на ръце себе си, това прекрасно дете и пристъпи в стаята на съзнанието си. Осъзнай как детето сега е в теб, но спокойно, обгрижено и щастливо. Когато понякога пак се уплаши, просто го обичай и прегръщай със смирено любящо приемане! В момент на п.а., просто се отпусни в това смирено приемане и тогава, о чудо - страхът се превръща в радостна и смела обич!

Запитай се какви потребности има това твое вътрешно емоционално дете - в отговорите на това може да ти помогне психотерапевт!

- Алхимик -

Седни удобно, поеми няколко пъти дълбоко дъх и издишай. Три пъти последователно мощно напрегни цялото си тяло едновременно и рязко за 5-10 секунди при вдишан въздух и отпусни за още толкова - издишай. Повтори три пъти. Направи десетина дълбоки вдишвания и издишвания, след което вдишай максимално дълбоко и задръж продължително, в рамките на приятното. Когато решиш, издишай и се отпусни - изцяло, тотално! Спомни си последния път, когато си бил в състояние на транс или моментите преди заспиване или след събуждане или онова приятно чувство на пълна релаксация и задрямване там, на плажа или полянката или до камината... Влез в алфа и тета мозъчна активност! Лесно е - просто затвори очи и се довери - на Себе си, на живота си, на смисъла и мъдростта, която идва от любовта и спокойствието, които сега почват да се разливат по тялото през чувствата ти! Наблюдавай небето на ума си. Осъзнай кой наблюдава. Кой си ти? Почувствай Себе си - това вътрешно слънце, от което струи всичко, което винаги си искал. От тази позиция наблюдавай облачетата на малките си мисли. Съзнавай как някои сякаш те дърпат и се стремят да обсебят вниманието ти. Практикувай непривързаност - отпусни вниманието си. Мислите ще тръбят колко са важни и че точно в този момент е неотложно да бъдат помислени, премислени и предъвквани... Засмей се и непривързано ги пусни да протекат. Тогава те се разтварят, а свободното небе на съзнанието ти става все по-чисто, ясно и наситено с интуитивната мъдрост на ... теб самия, тихия спокоен зрител!

Виж себе си в древна алхимична лаборатория. Масата, епруветките, клокочещото огнище с топящ се метал. Виж стените, прозореца, тавана... На специална закачалка виси огромна клетка с говореща птица, която току повтаря "Превърни оловото в злато, превърни оловото в злато..."...

Спомни си момент, в който си имал п.а. - долови миризмите там, на мястото, където се е случило, виж ситуацията и лицата на хората, усети и преживей състоянието - с релаксирано, напълно отпуснато тяло, спокойно, почти спряло дишане. Почувствай прилива на адреналин в кръвта си. Когато усетиш закипяването на адреналина в тялото си, виж отново алхимичната лаборатория - как сипваш изходния материал - оловото на страха, в първоначален съд. Докато виждаш как оловото се топи и протича през веригата от съдове, усети потока от адреналин в тялото си. Ето, оловото достига до централния, най-голям съд и започва да го изпълва. Виж как от специална епруветка наливаш в този съд бляскавия еликсир на Любовта. Сякаш чувстваш как оловото на адреналина залива съда на сърцето ти, а събудената смирена и приемаща обич преобразува оловото, превръща го в златото на мотивираната смелост! Виж как златото потича на изхода от съдове в алхимичната лаборатория, докато осъзнаваш как в представяната ситуация на п.а. обикваш "оловото" на страха си и виждаш как той се превръща в смела спокойна мотивация! Виж се как докато още сърцето ти тупка, зачервен и възбуден, се усмихваш релаксирано плавайки в страха си, който се трансформира до радостна смелост! Почувствай се творец на съдбата си!

Горните и много други медитации/ хипносесии, водещи те по пътя към смелостта, сигурността и обичта ти, можеш да намериш тук: http://kaksepravi.com/kaksepravi.com/yoga/index3.html

4) Съзерцание/ mindfulness -

За съзерцанието е писано много от автори от цял свят. Интересното тук е, че разсъждението за него може да послужи единствено като стимул за лична практика и преживяване и ... нищо повече. Защото думите са безсилни да предадат простора отвъд собственото си ограничение!

Когато фокусираш вниманието на малкия его ум, било то в дишането или в идея, образ и т.н., отначало все още си идентифициран с егото и външната си личност. Когато продължиш обаче и фокусът стане наистина еднонасочен и моноидеистичен, се случва нещо странно. Осъзнаваш, че не ти се фокусираш, а че всъщност наблюдаваш фокусирането на малкия си ум от една много по-широка и всеобхватна позиция - от гледната точка на тихия интуитивен наблюдател или както някои автори го наричат, на свръхсъзнанието си. Осъзнаваш, че всичките ти обособени вярвания за теб самия, запечатани в паметовите следи на мозъка ти, са преходни и малки на фона на позицията на безкрая, от която наблюдаваш ... себе си. Осъзнаваш, че ти си този безкрай, а ординарната ти когниция е просто инструмент за проявата му. Разбираш, че неврозата ти е благословия, дошла да събуди вътрешния ти герой, който да тръгне по пътя на разширяване на съзнанието до една по-тотална цялостност и разбиране. Разбираш, че паниката ти е просто сигнал, бутащ те към себепознание, мъдрост, разтваряне на творческия ти потенциал. Защото бидейки окован в малките въртележки на илюзиите си, си ползвал едва няколко процента от възможностите си. Практикувайки съзерцание ежедневно, постепенно интуитивния ти недуален разум става седалище и център на осъзнаването и себеидентификацията ти. От тази позиция ти резонираш с ритъма на Вселената, опознаваш нуждите на малкото си его, смиряваш го нежно и с обич, за да живееш единството си с всяко атомче и струна от симфонията на живота! Паниката ти е станала безнадеждно малка, маловажна и смешна на фона на вечността ти. Когато все пак някога се случи, просто я оставяш меко и радостно да се разтвори в безграничността на сърдечната ти когниция между тази и другата мисъл, в широкото свободно небе на буда природата ти. Получава се едно естествено засмукване и разтваряне на страха - сякаш си сложил малка щипка захар в огромен океан от мъдра обич!

Процесът изглежда непостижим от позицията на ординарния двоичен ум - но е най-естественото преживяване от гледната точка на свръхсъзнанието ти, на потенциала в теб!

Тук практиката е всичко!

Редактирано Май 17, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Някои конкретни упражнения за постигане на пълносъзнателност/ съзерцание

4а) Дишане - седни с изправен гръб. Отпусни тялото и ума си - влез в по-дълбоко състояние на съзнанието, в алфа и тета мозъчна активност, но запази пълната си будност. Наблюдавай как с прогресирането на релаксацията тялото ти сякаш натежава, изчезва, губи се. Осъзнай дишането си. Без да го променяш, го следвай - просто го наблюдавай. Осъзнавай повдигането и спускането на дробовете, изпълването и свиването на алвеолите, движението на въздуха по трахеята и допира му до лигавицата на носа. Ще установиш, че колкото по-дълбоко си потънал, дишането ти става все по-леко, до почти незабележимо. Продължи да следваш дъха. Можеш да осъзнаеш как при вдишване жизнената ти енергия се изкачва от долу, през гръбнака до главата, а при издишване слиза надолу. Осъзнай гръбнака си като магистрала на жизнеността ти и следвай енергията. Не я насилвай - просто я следвай. Когато идват мисли, практикувай непривързаност. Разрешавай им да възникват и протекат. Те се разтварят там, откъдето са дошли - в самото пространство на съзнанието ти. Някои мисли ти казват :"Много е важно точно сега да ме помислиш - да решиш това, да планираш онова, да си спомниш за другото, да проконтролираш третото..." - практикувай непривързаност. Позволи си да продължиш да следваш дишането - фокус! Няма борба с мислите, няма битка - просто неутрално спокойно фокусиране в дишането. Понякога ще осъзнаваш, че някоя мисъл въпреки всичко те е 'завлякла" в прутеглянето си и си я мислил за известно време. Докъдето и да си стигнал с нея, колкото и тя да ти внушава, че е изключително важна и е наложително да бъде довършена, спокойно и меко оттегли вниманието си и го върни в дишането. Тялото е изчезнало. Съзнанието е фокусирано в дишането. Тогава се случва нещо ключово. центърът на себеидентификация се прехвърля от малкия его ум в тоталността на слънцето на вътрешния зрител, Селфа, цялостната ти личност (Юнг). А това си ти - реалният АЗ в теб! Тогава осъзнаваш простора си. Достигнал си до разтваряне на потенциала си от възможности, до едно широко вътрешно небе, в което творчеството ти литва свободно и красиво. Наречи го мозъчен потенциал или колективно свръхсъзнание, но от тази позиция творецът в теб действително се събужда - силен и вдъхновен. Там знаеш, че си едно цяло с всеки човек, животно, растение, с живота въобще. Естествено се ражда съчувствие и емпатична свързаност с всички чувстващи същества. По отношение на паническите ти атаки - от позицията на съзерцателното спокойствие и творчески потенциал естествено се ражда онова отношение на смирено любящо приемане, с което в момента на случването им спокойно ги прегръщаш. Те вече са нещо малко, маргинално - осъзнаваш незначителността им, която смирено се стапя пред величието на океана от мъдра обич.

4б) Вървяща медитация - започни да ходиш напред назад забързано и нервно, както когато имаш повишена тревожност. Напрегни се и се вживей в тревожността - направи съответната начумерена гримаса, стегни цялото тяло, направи дишането плитко, горно, бързо и повърхностно. Осъзнай случващото се. А сега забави походката до два пъти по-бавна. Отпусни тялото, лицето, ума и се фокусирай изцяло във вървенето. Докато осъзнаваш дълбокото релаксирано дишане, можеш да проследиш как тежестта се прехвърля от крак на крак, от стъпало на стъпало, как тазобедрените и коленни стави я поемат и разпределят. Съзнавай равновесието, дишането, координацията на движенията между ръце, крака, скелета и мускулатурата. Осъзнай единството на всички съставни елементи в случващото се. Фокусирай се изцяло в походката. Когато се роди мисъл, спокойно я игнорирай - без да я гониш или отблъскваш, продължи да се фокусираш в походката си с непривързан спокоен ум. А сега забави походката до още два пъти по-бавна! Осъзнавай всяко микро движение - нека преливането от движение в движение бъде отпуснато и плавно. Спри ума - пълен фокус! Както и при фокуса в дишането, ще осъзнаеш как в теб се случва промяна. Вместо ти, бидейки в позицията на егото си, да се фокусираш, започва да осъзнаваш фокусирането на малкия си ум, докато Ти самия се превръщаш в безкрайно, спокойно, светло и любящо пространство от мъдрост и простор. Когато ежедневно практикуваш, идентификацията с его ума се стапя и се прехвърля в сливането центъра на съзнаването ти с този безграничен огромен Разум. Когато имаш п.а., просто се отпускаш в безкрая на съзнанието си, забавяш походката и от позицията на широтата осъзнаваш малкостта на паниката си, която с готовност и радост прегръщаш и посрещаш. Тогава тя за мигове се разтваря в широтата на когницията ти!

4в)Зазен - между мислите - седни удобно с кръстосани крака и изправен гръб. Фокусирай се директно в менталността си. Осъзнай потока от възникващи мисли. Виж и почувствай как възникват от самото "небе" на съзнанието ти - там и се разтварят. Фокусирай се в "пространството" между и над мислите. Между тази о другата мисъл. Просто се отпусни в тишината си. За малкия ум тя е нищо, но за духа ти е всичко! Постепенно ще осъзнаеш как тялото се е отпуснало и изчезнало, а дишането е почти спряло. Но тук това се случва естествено, като резултат от съзерцанието, без да му обръщаш специално внимание практиката е "отгоре - надолу". Когато практикуваш ежедневно, присъствието в широкото свободно от мисли вътрешно пространство става естествено - умът се успокоява все по-бързо и лесно. Съзнаваш, че там, в тази тишина, си едно цяло от всичко, че си свързан, обгрижван, закрилян и обичан - от самата природата на нещата. Гален си от нишките на битието. Имаш достъп до огромно сърдечно познание и мъдрост, което интуитивно провеждаш и в ежедневния си живот. Естествено осъзнаваш, че тялото, чувствата и мислите са само инструменти на буда природата в теб, на безкрая ти. Този квантов вакуум на вечността в теб с лекота залива тревожността ти, засмуква я и я разтваря до любящото си светло присъствие. Не я гониш, не бягаш от нея, не я мразиш, а я обичаш, прегръщаш я от все сърце, обичаш я от позицията на същностната си природа. Тревожността ти никога не е била нещо лошо, винаги е била част от теб самия - един добър посланик, вестоносец, идващ да те научи на мъдрост, обич и сила.

Външните помощни похвати за постигане на съзерцание/ майндфулнес могат да бъдат безкрай. Когато обаче се допреш до самото преживяване и то стане основа на съществото ти, нуждата от "патеричките' на методите отпада.

Редактирано Май 17, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

5) Поведенчески експерименти - систематична десензитизация и наводняване

Когато си осъзнал посланията на страха си, направил си някои промени в мисленето, чувстването, отношението, реакциите и поведението си във вътрешен и социален план, допирал си се многократно до страха си във визуализациите и медитациите си, можеш да започнеш да го прегръщаш in vivo, на дело.

Вече си изградил отношението на смирено любящо приемане чрез когнитивното реструктуриране и визуализациите. Както и директно си го преживявал и сливал с него в съзерцанието си. В някаква степен си се сблъсквал със страха си в менталната си практика и на живо и вече можеш да сърфираш по вълната на паниката, преживявайки мотивирана смела радост. Сега обаче вместо да чакаш паниката сама да се появи, в което очакване е възможно все още да има елемент на страх от страха, умишлено потърси поведенчески допир с нея! Още ти е некомфортно да се возиш в метрото или автобуса или да шофираш? Все още изпитваш известен страх при нуждата от напускане на града или от оставане сам? Преживял си п.а. в мола или там, на онова "страшно" място? Допри се умишлено до страха си. Ти избери скоростта и степента на допир. Можеш да го правиш систематично и постепенно (десензитизация) или изведнъж да скочиш в най-трудните ти преживявания в духа на "излагане на страха и превенция на отговор" (наводняване). С помощта на терапевт можеш значително да ускориш процеса на погасяване на тревожността и да предприемеш по-смели стъпки. А сам - разумното решение тук е систематично да увеличаваш степента на досега до страха си, практикувайки отношението на смирено любящо приемане, проникнало в теб до прекогнитивно ниво, до автоматична реакция на отговор на страховото преживяване.

Направи си списък от 10 ситуации, като първите са по-малко плашещи, а последните (7,8,9,10) - все по-трудни за теб. Започни постепенно да посрещаш страха си при ситуациите от първите номера, като бавно и постепенно преминаваш и към по-горните ситуации.

Както писах по-горе в статията, успешността на практиката ти зависи от:

- качествения анализ на характера, осъзнаване посланията, на които те учи страха ти и целта, към която те води, вторичните ползи.

- искрената ти, мощна и решителна мотивация за научаване на уроците от тревожните ти преживявания и готовността за осъществяване на постъпателни малки и упорити стъпки по промяна.

- усвояване на отношението на смирено любящо приемане - чрез практиките "отдолу на горе" (анализ, визуализации, реструктуриране и т.н.) и "отгоре надолу" (съзерцание/ mindfulness).

- решително и упорито поведенческо посрещане и трансформиране на страха - на дело, чрез все по-смели поведенчески експерименти. Отначало в кабинета на терапевта, но по-късно и на живо.

Note: Горните спонтанни разсъждения обединих в тази статия: Базирана на медитация (mindfulness based) психотерапия и самопомощ при паническо разстройство

Редактирано Май 18, 2012 от Орлин Баев

[vilas]

Здравейте г-н Баев! Преди време ви писах във facebook, а вие ме напътихте да ви пиша тук.

Аз съм на 29 год. и имам едно прекрасно детенце на 3 год. Страдам от т.нар. Паническа Атака. Преди време и еднократно получих много силно сърцебиене. Бях в кола. Много се стреснах и оттогава постоянно наблюдавам сърцето си. Малко забързване и започвам да се паникьосвам. После забременях и повреме на бременността получих екстраситоли. Отначало не им обръщах внимание, но през последната година съм вманиачена на тази тема. Ходих на кардиолог, по мое желание ми слагаха холтер, като си мислех, че, когато докрорът ми каже, че съм здрава, страхът ми ще отмине. Но уви. Продължавам да се страхувам, че от поредните екстрасистоли сърцето ми ще спре. Страх ме е да пътувам в кола /може би подсъзнателно си спомням случката със сърцебиенето/, страх ме е да ходя в друг град, защото постянно си навивам, че може да ми стане лошо и може да умра. Не ми се ходи на море, защото ме е страх от пътя, не ми се ходи на балкан поради същата причина и така. Когато се кача в колата се чувствам сякаш няма въздух, започват да ми се потят дланите, ръцете и крата ми се сковават до такава степен, че ноктите ми посиняват. Страх ме е от това, че дори да не съм болна от сърце, с тези ПА мога да си причиня нещо сериозно. Сякаш има друг човек в мен, който, тръгна ли на път, започва да ми говори да мисля само за това, как ще ми стане лошо и ще получа екстрасистоли. Ходих и на психиатър миналото лято. Изписаха ми атаракс и ципралекс, който пих 7 месеца. Сама реших да го спра и за известно време се чувствах много силна, но сега пак се започва. Откакто се чувствам така мразя слънчевото време, подтиска ме, искам да си стоя вкъщи, не ми се излиза. Не мога да обърна внимание на детето си, не ми се играе с него, страшно изнервена съм, страшно. Интересното е, че това се случва само в едната посока. Когато тръгна да пътувам за вкъщи съм страшно спокойна и изобщо не мисля за това. Искам да ми помогнете, защото в най-скоро време ми предстои да пътувам със самолет и направо не съм на себе си. Събуждам се посреднощ и си мисля как ще получа ПА още на път за София, за летището, а да не говорим за самия самолет. При самата мисъл, че самолетът НЕ може да спре и аз да изляза да си поема въздух, направо полудявам. Много е мъчително. Стигнала съм до там, че започвам да си бия шамари, когато усещам, че отново започвам с ПА. Моля ви да ми кажете как да се справя стози панически страх. Помогнете ми!!!!

Редактирано Май 30, 2012 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Здравейте!

Често ние психолозите свръхусложняваме нещата, тъй като сме си напълнили главите с умуванията на някои кратунковци - теоретици. Характери и маски, нива в психиката, топични модели, динамични взаимодействия, персони, его-та, супер-егота, архетипи, лични и колективни несъзнавания, свръхсъзнание, подсъзнание, памет 333 вида, конфликти базови, заявени и еди си какви си, невропсихологични патерички в подкрепление на собствената ни умознайковска важност ... Често с умуванията си, освен че задоволяваме собствената си потребност да се представим като многознайковци, объркваме и търсещите реална помощ! Затова ще пробвам да бъда по-конкретен и ясен, без твърде много пси терминология.

Аз бих нарекъл състоянието ви хипохондрични (здравни) натрапчивости и тенденция към агорафобия. Защото типичните панически атаки са неочаквани, а вашите състояния на повишаване на тревожността са доста предвидими, без типичния пик от няколко минути, а по-проточени във времето на преживяване на стрес, което поставя преживяванията ви в различна категория. Но не това етикетиране е важното или дори кой знае колко нужно, а справянето ви!

..................................................

Ето, супераздразнена и нервна сте, стараеща се да се пребори със зъби и нокти, да контролира максимално сигурността си, мислеща стремглаво, нащрек и напрегната... Не можете да обърнете внимание на детето си не само защото толкова силно се свръхфиксирате в битката си и се вглеждате в тялото и усещанията си, но и защото някъде дълбоко зад тази битка във вас все повече плаче една дълбока и много детска част във вас самата. Част, на която все повече и се иска да избяга, да се скрие на сигурно, да се гушне в нещо успокоително. Едно момиченце, което много го е страх от провала, от смъртта, от самотата, от болести, злополуки и от ... какво ли не... Това неуверено малко момиченце сте вие самата обаче. И с него точно се борите с всичка сила. Съзнанието ви на зряла външно жена бясно се опитва да изолира, да изблъска надалече, да пребори подсъзнанието ви, това мило детенце, пълно със страхове! Как обаче можете да преборите една огромна част от себе си? Подсъзнанието ви представлява поне 90% от целостта ви - абсурд е да го преборите. Можете да се дрогирате - това ще ви препоръчат повечето търговци, пласьори на легализирана дрога. Лошо няма, ако е за малко, докато осъзнаете, че телесно сте напълно здрава, а преживявате състоянията си, защото имате нужда да погледнете ума си и промените процесите в него! Не става с шамари - така биете това мило детенце - а то сте вие самата! Нужно е първо, много добре да осъзнаете това, което ви пиша - това, което става във вас. А след това вместо да бягате от страховете си, да се научите все по-смело да ги гледате в очите, да стоите релаксирано в присъствието им - отначало визуално, после и предизвиквайки ги с обич и все повече и на дело! Можете да говорите на това малко дете във вас, да му казвате колко го обичате! Не забравяйте, че то съдържа страховете ви. Ако му заповядвате, ако го биете с отблъскването му от себе си чрез стягането, нащрек състоянието и контрола си, него го е страх още повече. Можете да отъждествите някоя малка плюшена играчка с това момиченце, да го назовете по име - може би както са ви наричали галено като малка. Да прегръщате тази играчка, да се отпускате в спокойната и прегръдка точно когато пътувате надалеч от дома ви. Това разбира се, е само нещо, за което умът ви да се хване и за малко - после го правите като променено ментално, емоционално и телесно отношение! Можете да работите с визуализациите, които са по-нагоре в тази същата тема, като се учите да потъвате в релаксация и преживелищно да се допирате до подсъзнанието си - с Любов! Прочетете и други статии в тази насока:

- Психотерапия и самопомощ при паническо разстройство

- Самопомощ при генерализирана тревожност

- Три стъпки за трансформиране на страха до смело щастие - парадоксално намерение плюс любящо смирено приемане

- Фокусирана в систематична десензитизация практика на дишане при паническо разстройство и генерализирана тревожност

- Другото лице на паниката - откъс от книгата на Петя Петрова

Като цяло, по отношение на агорафобичния ви страх на повишено напрежение при отдалечаване от дома при пътуване, алгоритъмът за справяне е сравнително лесен - ключовата (има и индиректна такава) работа е с хипноза и медитация и директно поведенческо посрещане на страха с вече различно цялостно отношение към него!

Страхът за сърцето (здравната тревожност) по моя скромен опит е малко по-костелив орех - тук решаваща е ВЯРАТА в Себе си като нещо повече от малко биологично тяло, вярата в мъдростта на живота, допирът в медитация и хипноза с т.н. смърт и осъзнаване, че е само малка врата към друго ниво от играта на живота. Осъзнаване, че страхът ви е малка и смешна его претенция и гордост, откъсващ ви от безкрая ви!

Поставете си някакъв разумен срок, в който пробвате да схванете и започнете да осъществявате процеса на учене на уроците, които ви носи случващото се - например месец. Ако до това време усетите, че успявате да разберете, осъзнаете какво се иска от вас и започнете да случвате развиването на смелостта и щастието си, чудесно! Ако не, обърнете се към психотерапевт! Но, първо хубаво се поинтересувайте за резултатен такъв, който вместо да ви "вкарва" в заучените си и често неефективни схеми, ще помогне ефективно и фокусирано да си помогнете! Но, не чакайте галене с перце - подходящата посока е смелост, обич, решителност и прегръщане на страха от сърце!

Редактирано Май 30, 2012 от Орлин Баев

[vilas]

Много ви благодаря г-н Баев! Благодаря, че се отзовахте толкова бързо. Ще спазя съветите ви и дано се оттърся от страховете си. Много ви благодаря още веднъж и хубав ден Ще ви пиша пак.

Редактирано Май 31, 2012 от Орлин Баев