Притчите

[Viva Caselli]

В едно индианско племе изчезват одеялата на една жена. Шамана събира цялото селище и казва : " Ще влезете в тъмната шатра, ще сложите ръка върху тенджерата. Под нея има гарван. Когато крадливата ръка докосне тенджерата гарвана ще изграчи. " Един по един индианците влизат и излизат, но гарвана не грачи. Влизат и мъже и деца и жени, но гарвана не грачи. И така. Остава само един човек. Миналите теста започват да точат ножовете си. Последния индианец разбрал своята участ влиза. Докосва тенджерата, затваря очи и чака присъдата си, но гарвана и този път замълчава. Излиза и сяда между останалите очи, които гледат шамана с недоверие. Шамана казва: " Всеки да вдигне ръцете си ".

1000 бяли ръце, а по средата изпъква една черна. Да, да, да! Няма магии, има съвест!

Някой спомня ли авторът на тази приказка? Останала е в съзнанието ми от детските години. Какво съм чел на 12, 13 г. не се сещам по конкретно. Съжалявам, че не цитирам, но не мога да се сетя, ако е в разрез с правилата да се модерира / изтрие.

[Guest Христо]

Древният гръцки философ Сократ и линиите на неговата длан

В Пирея – пристанище близо до Атина – очаквали да пристигне един кораб от Азия, а там където имало много народ, там бил и Сократ.

Когато корабът хвърлил котва на брега, много пътници слезли от него. Заедно с тях слязъл един чужденец, който за пръв път стъпвал на гръцка земя. Той се обърнал към тълпата и си предложил услугите, срещу заплащане да каже на всекиму по чертите на ръцето, лицето, какъв е темперамента, естеството, природата му и най – после да му каже миналото и предскаже настоящето и бъдещето.

Учениците на Сократ взели чужденеца за шарлатанин и го попитали : „Можете ли да определите характера на този човек?” – и посочили Сократ.

- Мога и то много лесно, отговорил чужденецът.

- Добре, ето парите които желаете, започвайте да гадаете.

Чужденецът погледнал Сократ в лицето без да го познава, дълго се взирал в дланта на лявата му ръка и много спокойно казал :

- Този човек в миналото е бил развратно същество, с низки, груби и долни инстинкти. Душата му е била запушен котел, в който са кипяли най – гнусните, животински и скотски страсти.

Учениците на Сократа избухнали в смях.

- Вие сте лъжец, безсрамник, шарлатанин и заслужавате не само презрение, но дори и бой, защото оскърбявате човека, когото не познавате.

- Знаеш ли, нещастний чужденецо, кого обвиняваш в зверски инстинкти ? Това е Сократ, най – мъдрият човек в Гърция.

- Това не ме интересува – отговорил хладнокръвно чужденецът. Аз казах истината, колкото и горчива да бъде тя.

И когато спорът застрашавал да се изрази в скандал, Сократ се намесил и казал. „Стойте, мои драги ученици, не оскърбявайте чужденеца, той каза истината, чистата истина.”

- Значи и Вие се шегувате с нас, любезний учителю ?

- Не ! – отговорил Сократ. Чужденецът е прав, вие не ме познавате какъв бях в миналото си аз, вие виждате статуята Сократ, а той ви каза от какъв материал е направена тази статуя.

- Вие се опивате от дълбочината на моята мъдрост, но не знаете от какъв тор съм извлякъл тази мъдрост.

- Вие се възхищавате от красноречието на моите речи, но не знаете що за тип съм бил по – рано аз.

- Нека не се сърдим на чужденеца, а искрено да му благодарим. Неговите думи за мен, за вас, а и за всички други са ценен съвет, назидание, урок.

- Аз, вие и всички човеци на земната кора се раждаме с низки и долни страсти.

- Предназначението на човека е, не да раздухва тези страсти, а да ги ограничи.

- Както от студения кремък, при удара изскачат искри, както от смърдящия тор, никнат красиви цветя, сладки плодове, ароматни рози, така и вие от зли, можете да станете добри, от бедни – богати, от болни – здрави, от нещастни – щастливи, когато разберете, че в света има много съблазни, а най – големите съблазни се намират вътре във вас.

- Сега един е нашия дълг, да победим вътре в себе си скотското, животинското и от хора със зверски инстинкти, да станем светци.

Из „Съдба и хиромантия”, стр. 14 – 16, изд.”Lusautor Sofia”,1993г. Автор: Лоти Кърпачева.

Редактирано Декември 22, 2011 от Христо

[Viva Caselli]

В едно индианско племе изчезват одеялата на една жена. Шамана събира цялото селище и казва : " Ще влезете в тъмната шатра, ще сложите ръка върху тенджерата. Под нея има гарван. Когато крадливата ръка докосне тенджерата гарвана ще изграчи. " Един по един индианците влизат и излизат, но гарвана не грачи. Влизат и мъже и деца и жени, но гарвана не грачи. И така. Остава само един човек. Миналите теста започват да точат ножовете си. Последния индианец разбрал своята участ влиза. Докосва тенджерата, затваря очи и чака присъдата си, но гарвана и този път замълчава. Излиза и сяда между останалите очи, които гледат шамана с недоверие. Шамана казва: " Всеки да вдигне ръцете си ".

1000 бяли ръце, а по средата изпъква една черна.Да, да, да! Няма магии, има съвест!

* 1000 черни ръце, а по средата изпъква една бяла.

[sawme]

The Dream

Diarmuid Cronin

He gently opened his eyes and the warm sun beat upon his face. He lay among the soft caress of the grass and a gentle wind embraced him. His father sat underneath a tree a few feet way beside the babbling brook.

"You are awake," his father smiled.

"I fell asleep dad."

"You did my son."

"I had a dream dad."

His father rose and sat beside him. "Do you want to tell me about it?"

"It was so real dad. I dreamt of missiles falling from the sky and little kids, even younger than I getting killed and maimed. The world was in a bad state. Millions were poor dad, not even with enough to eat. There were homeless people and destitute. There were huge storms and hurricanes and all types of disasters happening. People were fighting all of the time – over land, possessions, oil and money. Rainforests were dying dad and animals of all types were in danger and the earth was actually heating up! And I dreamt of growing up in this world and I was having happy times and sad times. And I lived a life dad. I did! I had a wife and kids and it was crazy fast you know. Everything went so quickly. And I felt so much. I was scared, full of joy, there was fear and hope. And so many times I felt helpless. And a lot of the time I felt so lonely. Worst of all dad, I didn't know where you were. I kinda knew you were there somewhere and I kept calling out for you. In fact sometimes I gave up hope and told myself that you didn't exist at all. But deep down I had a feeling you were somewhere. As I grew older I stopped searching for you out there and started looking within. Which was strange really but I kinda felt you were a part of me dad just as I was a part of you. It was full on dad and then I just woke up!"

His father looked at him with love in his wise eyes. "That’s some dream son!"

"How long was I asleep dad?"

"Mmmmmm perhaps 5 minutes... not much more."

"Wow! All of that in 5 minutes?"

The son looked knowingly at his dad for awhile.

"Dad that was my first dream."

"I know son... and your last... if you so choose."

"Dad?"

"Yes my son?"

"Did you know I was dreaming?"

"Why yes, of course."

The son reflected on this for a moment.

"So dad, during the bad parts of the dream did you know I was suffering?"

"My son, you may have appeared to be suffering in the dream but were always perfectly safe with me here."

"You could have woken me?"

"I could, but I didn't. You would have woken with a start. It would have been a little frightening for you that way. You gently came out of the dream yourself. You choose to enter the dream state. It is best if you choose to exit."

The son stretched out on the grass.

"Dad?"

"Yes my son."

"I love you."

"I know, my child. We are love."

[томи]

Притча.

Трое Вас и трое нас, Господи, помилуй нас!

[Пламъче]

Веднъж една жена разпространила клюка по адрес на своя приятелка. Само за броени дни всички знаели историята. Приятелката й била дълбоко наранена и засегната от постъпката й, но нямало какво да стори.

Минало се време и жената разбрала, че слухът който разнесла, е напълно лъжлив. Разкаяна за стореното, тя отишла при един стар мъдрец, с молба да й даде съвет, как да поправи грешката си.

- Иди на пазара - рекъл й той, - купи едно пиле и го заколи още там. Оскуби му перата и ги пускай едно по едно из целия път, докато се прибираш вкъщи.

Макар да останала изненадана от съвета, жената изпълнила заръката.

На следващия ден тя отново отишла при мъдрия старец и той казал:

- Сега се върни обратно, събери всичките пера, които пусна вчера и ми ги донеси.

Жената тръгнала по същия път, но вятърът бил отнесъл всичко. След няколкочасово обикаляне, тя успяла да намери само три пера...

- Виждаш ли - въздъхнал старият мъдрец, - лесно е да ги пуснеш, но е невъзможно да ги събереш обратно. И с клюката е така. Не ти трябват много усилия, за да я разнесеш, ала направиш ли го, след това никога не можеш да поправиш напълно сторената злина...

http://www.pozitivno...a-kliukite.html

[Слънчева]

Приказка за истинската същност на думичката толерантност

• Бисерчета
  

Толерантност... Как всеки човек определя сам за себе си тази дума? Какво очаква от нея? Какво търси в значението и? Какво прави, за да я направи част от себе си?

В живота си хората изминават дълъг и тежък път, път по който срешат съдбата си, каквато и да е тя, получават такива житейски уроци, каквито Господ е предопределил за тях. И те като хора са длъжни да вървят този път, макар и страдайки по него.

Толерантността е качество, което ни прави повече хора, което облекчава нашия и пътя на много други хора по магистралата Живот. Първичната толерантност е тази, която имаме към себе си, това което знаем, че не бихме си причинили, тези неща, които биха ни наранили, обидили, накърнили, разочаровали, дори разплакали. Това е една висша сила, която понякога липсва на хората...и тази липса ги превръща в малки създания, незнаещи болката, носещи със себе си.

Когато човек се научи да бъде толерантен към себе си,той става толерантен и към другите, никога не би причинил на другиго, онова което не би сторил на самия себе си, ако наистина притежава тази толерантност, към която всички се стремим. В тази среда можем да намесим и уважението, което не прикрито показва пристрастия към толерантността.Човек уважаващ себе си, задължително притежава толерантност. Но това качество ни забранява толкова много...Толкова много, че понякога се питаме, има ли смисъл?! Това да си коректен и толерантен към своето вътрешно и външно АЗ, изисква отговорност и идейност. Отговорност, която да носиш към действията и постъпките си, отговорност да имаш смелостта да признаеш грешките си, отговорност да бъдеш себе си в този живот...Идейност?! Идейност да проявиш толерантността си, да покажеш какъв си отвътре и да обикнеш, идейност на изказа и идейност за това, как да използваш свободата си.

Хората са алчни към този си стремеж за съвършенство, крадат от себе си и подаряват на другите, за да изглеждат истински, но това е само поза. Мисълта за съвършенство губи смисъла си без толерантност. Това е частта от съвършенния пъзел, която го прави неразрушим. Когато хората знаят, че си толерантен към себе си и тях и те ще се стремят да бъдат такива към теб, а когато живота и хората около теб ти предлагат толерантност, тогава Боговете са на твоя страна...

Тази сутрин ще се събудя и ще бъда Толерантност.

Направих го, тава съм Аз-Толерантност.

Излизам навън, но преди това се отбивам до стаята на мама, за да и кажа къде отивам и кога ще се върна, не искам тя да се тревожи. Слизам по стълбите, но виждам милата бабичка как се катери едвам, едвам по неприятните стъпъла...Малко бързам, но все пак и помагам да се качи, като и пожелавам приятен ден-тя е щастлива. Излизам пред входа, звъни ми приятелка и ме моли да и услужа с дреха-връщам се, взимам я и отново тръгвам. Закъсняавам малко за среща, но все пак пристигам-‘Извинявам се, няма да се повтори!”. Тръгваме на разходка, срещаме просяк, който вчера видях пиян?! Неприятно, спира ни...(тук толерантност ли съм или наивница???)-ще бъда толерантност и:”Съжалявам,нямам.”- Не излъхах, не обидих, не знам защо проси...

Днес съм толерантност, ще изслушвам, ще помагам, с каквото мога, ще издържа на обидите, ще повярвам на лъжите, ще бъда толерантност.

Изморих се, сега се прибирам, нека бъда такава и към себе си...ще си полегна с мисълта, че днес не съм била достатъчна на себе си, но утре може би...

Ангелина Ангелова, Пловдив

от тук

[Guest Христо]

"Двамата монаси"

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=554254

[mvm]

Притча за Щастието

 

 

Един ден Щастието се разхождало в гората и изведнъж пропаднало в яма. Стои в ямата и плаче. Минава наблизо човек, Щастието чуло стъпките му и завикало от ямата:

- Мили човече! Помогни ми.

- А аз какво ще получа за това? - попитал човекът.

- Каквото поискаш - отговорило Щастието.

- Искам голяма къща на красиво място.

Щастието изпълнило желанието на човека, той се зарадвал, побягнал към своя нов дом и забравил за Щастието.

Стои то в ямата и още по-горчиво плаче.

Наблизо минава друг човек. Чуло Щастието стъпките и вика:

- Мили човече! Помогни ми, извади ме от ямата!

- А аз какво ще получа за това? - попитал човекът.

- Каквото поискаш - отговорило Щастието.

- Искам красива скъпа кола.

Щастието подарило на човека това, което той си пожелал. Но и този човек, получавайки подаръка веднага забравил за Щастието.

Натъжило се Щастието, съвсем се отчаяло, че ще излезе от ямата.

Изведнъж чуло стъпки - трети човек минава наблизо. Завикало Щастието:

- Мили човече! Помогни ми, моля те!

Третият човек помогнал на Щастието да излезе от ямата и продължил пътя си. Щастието бяга след него и го пита:

- Добри човече, ти ме спаси, каква награда искаш за това?

- Нищо не искам - отговорил човекът.

Така и бяга Щастието след него и не изостава нито на крачка.

[mvm]

Притча "Три желания"

 

Живял един човек. Той, както и всички се надявал на чудо, и ето то се случило...

Веднъж по пътя за работа някой го повикал. Човекът се обърнал и видял...истински Вълшебник.
-    Днес е вълшебен ден и аз мога да ти изпълня три желания! - казал той.
— Ех, ти! Аз точно зная какво искам! Аз искам шикарна кола - кабрио!
— Добре - казал Вълшебникът, бръкнал в торбата си  извадил оттам ключове от кола и ги подал на човека.
— Ключове? - възкликнал той - аз искам цяла кола!
— Огледай се - отговорил Вълшебникът.
Човекът погледнал вдясно и видял шикарна кола - кабрио с бял кожен салон.
— Ето това да! Това е точно, което исках! - завикал човекът, седнал в колата и заминал на среща с нови впечатления.
 

На следващия ден той се върнал на същото място. Бил дяволски разгневен, затова Вълшебникът го попитал:
— Какво се случи?
— А… Аз цял ден карах колата  и където и да отидех всички хора гледаха към мене. Но след това аз забелязах, че в този град е пълно с хубави и скъпи коли и хората гледат всички тях, а не само моята...Така че не е това, което исках.
— А какво искаш? Аз ще изпълня и второто ти желание - казал Вълшебникът.
— Аз...искам...пари! - отговорил човекът. Много пари, за да мога да купя всичко, което поискам.
— Добре - отговорил Вълшебникът.
Бръкнал в торбата си, извадил оттам чекова книжка и я дал на човека. Когато той отворил чековата книжка, видял в нея своето име и каква сума има по сметката, затворил я, пуснал я в джоба си и заявил:
— Аз ще се върна утре, нали имам още едно трето желание, което ти обеща да изпълниш.
- Разбира се, аз ще те чакам - отговорил Вълшебникът.

 

На следващия ден на същото място и по същото време човекът и Вълшебникът се срещнали отново. Но отново човекът бил ядосан и отчаян. Вълшебникът попитал:
— И какво се случи сега?
— Аз купувах всичко, което поисках. Трябваше само да видя всяка вещ, която ми хареса и аз веднага я купувах. Но много скоро на мене ми стана все едно мога ли да купя още нещо. Нали аз мога да купя всичко, така че каква е разликата...Ти ми даде не това, което исках.
— Ти какво искаш? - попитал Вълшебникът.
Този път човекът внимателно обмислил своя отговор и казал:
— Аз зная какво искам. Аз искам приказно красива...девойка. Можеш ли?
— Добре - отговорил Вълшебникът и веднага до тях се появила необичайно красива девойка.
— Аз съм готова да вървя с тебе, където поискаш - пропяла тя със сладко гласче.
— Да! — извикал човекът и си тръгнал с девойката...

 

След две седмици той се върнал на същото място. Той бил отново ядосан и отчаян. Появил се Вълшебникът и го попитал:
— А сега какво? Нали ти дадох приказно прекрасна девойка.
— А… Тя беше толкова послушна, че на мене това бързо ми омръзна. Освен това на нея й бяха нужни само моите пари, и като получи колкото искаше, тя просто си отиде. Колко лош Вълшебник си ти. Аз те моля и моля какво искам, а ти ми даваш не точно това.
— Това е защото - отговорил Вълшебникът - ти нито веднъж не поиска това, което наистина искаш.
— Не е вярно, аз винаги желаех  това, което искам!
— Не, — отговорил Вълшебникът. —

 

Ти желаеше кола, а в действителност искаш Уважение, ти желаеше пари, а в действителност искаш Свобода, ти желаеше красива девойка, а в действителност искаш Любов...

 

[Guest Avidila]

Пясък и камък

 

Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другия по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това написал в пясъка: „Днес моят най-добър приятел ми удари плесница".

 

Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесницата, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. 

Когато се свестил, той издълбал върху един камък:  „Днес моят най-добър приятел ми спаси живота".

Тогава другият го попитал:

—  Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо?

А другият отговорил:

— Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат. Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър.

 

 

[mecholari]

Предание за Амариха

 

   Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издигнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: Ето, постигна голяма висота и ще се наричаш Аахор. – Това означавало Висотата или Високият полет. И казал му Старецът: Ето, това е вече името ти и това е наградата ти – Висотата. –  И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: Кажи ми, Древний, постигнах такава висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му. – И тогава казал му Старецът: Чуй, Аахор, има и друга висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си. – И тогава Аахор казал: Кажи ми, Древний, коя е тази друга висота? – И казал му Древният Старец: Другата висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя постоянен стремеж, тогава ще постигнеш цялата висота. Това е зрялата висота и всеки е длъжен да я постигне. – Попитал Аахор Древния Старец: Какво означава тази висота? – И казал му Старецът: Проявление, проявление, проявление. Тук в тази висота ти вече си проявление на Прадревния, Абсолюта. И това проявление е Лицето Му. – И попитал Аахор Стареца: Кажи ми за Тайната на Амариха. – И казал му древният Старец: Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във велико Смирение. – И казал Аахор: Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му.

 

Вторият Старец Азавот Махария

 

Предание за пътя на търсача

 

   Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: Кой е правилният път? – Старите хора му казвали: Правилният път е любовта. – Други му казвали: Правилният път е добротата. – Трети му казвали: Помагай на хората. – И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет.  И след малко се появил Старец със строго сияние и с могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един път, а когато не Го обичаш ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да го познаеш. Той ще ти даде Авирая – Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая – това е позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов правилно насочена към Истината, защото Той е цялата Истина. И тази Истина ни е начертала замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая. – И още нещо добавил Старецът: Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на Боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях. – И узнал търсачът своя път, и погледнал великото сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези древни очи.

 

Вторият Старец Азавот Махария

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Редактирано Април 11, 2018 от mecholari

[mecholari]

Предание за Ал Мохайра

 

   Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел – да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат.Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взррив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. – Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра – Безименният Огън.

 

Първият Старец

 

Предание за Върховното Страховито Съвършенство

 

   Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото и думите ги е нямало, те на били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайносттта. После потайно е създало Трона. И преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е  сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Великото Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие.

 

Първият Старец

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[mecholari]

Легенда за Свещените сълзи

Било в стари времена, когато Великият Дух, Когото тогава наричали Великият Уахори, повикал трима от своите Избрани Шамани и им казал да Го последват. И тримата умеели да чуват Неговия глас. Великият Уахори вървял отпред, а тримата Шамани го следвали отзад. Извървели те дълъг път и се чудели какво ще им покаже Великият Уахори. И накрая той се спрял и им показал едно странно Цвете, каквото те не били виждали. Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Виждали ли сте някога това Цвете? — И тримата Шамани казали: Не, никога не сме го виждали. — Тогава Великият Уахори казал: Това Цвете се нарича Аханур. Тези, които го познават отвътре, го наричат Цветето на Мъдростта. — И тогава Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Ако искате да имате Цветето Аханур, трябва да Ми кажете кой е най-правилният начин за отношение към него. — И обърнал се Великият Уахори към първия Шаман и го попитал за неговия отговор. Шаманът казал: Ще проуча много внимателно Аханур и ще потърся в него изцеляващите сили, защото моето племе е болно. — Дошъл ред на втория Шаман и той казал: Аз само ще наблюдавам красотата на Аханур и ще му се радвам до края на дните си. — Дошъл ред на третия Шаман и той казал: Аз бих заживял заедно с Аханур и бих наблюдавал как Аханур се радва на живота, защото в Аханур е скрита по-голяма радост от моята. — Тогава Великият Уахори повикал Авал Мавара и му казал: Покажи на Моите деца какво е твоето отношение към Аханур. — И застанал Авал Мавара на колене пред Аханур и от очите му потекли кристални сълзи. — И тогава странното Цвете проговорило: Само на Свещените сълзи аз разкривам Тайната на Великия Уахори. Само който има Свещени сълзи, само той може да има скритата Мъдрост на Аханур, защото само Мъдростта има Свещени сълзи. — И тогава Цветето Аханур се превърнало в Слънце и се скрило отвъд планината. Там то щяло да чака човека на Свещените сълзи. Колко време щяло да мине, не се знае, докато се появят Ш амани със Свещени сълзи на Дълбоко Преклонение пред Великия Уахори. Там, където има Свещени сълзи, човекът не съществува. Съществува само чистият Дух, на който единствено може да бъде поверена Свещената Мъдрост на Великия Уахори.
АВАЛИРА — Книга на Мъдрите Индианци 135