Притчите

[KirilChurulingov]

Тигър

На седмата година, откак бе се наченало великото самоотричане, Готама Буда се отдалечи от дървото Боди, па тръгна в джунглите – да проповядва истината на отшелниците.

- Малко знам – казваше си той, но това малко е всичко.

Когато се отдели от дървото, Просветленият изгледа прохладната сянка, що бе населил с ангели, родени от неговата чиста помисъл, и беше оживил с небесни сладкозвучия, паднали, като пера, от крилата на тая мъдра душа, що бе съзерцавала седем години образите на Вечното.

И той каза на тия лъчезарни призраци:

- Вървете, ангели! Вървете, рожби мои! Вървете, светли мои синове, при людете, които мислят зло, та срещнете бесовете, що ражда тяхната помисъл, и ги поразете! Хвръкнете, небесни сладкозвучия, алмазни пеперуди на моето съзерцание, бодри благовестници! Отлетете при мъжете и жените, които скърбят, потънали в неволя и грях, та разбийте чемерните писъци на тяхното отчаяние! Идете, чеда на душата ми, при моите братя – и свършете онова, което Готама няма време да свърши.

А после пое пътеката, що водеше към джунглите.

Едва отшелникът се бе вдълбил в гората, иззад вековните дървеса изскочи тигър и се хвърли върху него. Животното бе много гладно и миризмата на човешка плът го накара да повилнее.

Просветленият усети острите нокти на звяра върху гърдите си и топлият дъх на кръвожадна паст го прикова към земята.

Ала изведнъж се опомни и си каза:

- Защо се уплаших от звяра? Нима той може да ми отнеме нещо повече от тялото? Та мигар аз съм само тяло? Не. Но животното, което обитава у мене, се уплаши от животното. Сепни се, Готама: у тебе още живее животното!

Тигърът впи още по-дълбоко нокти в гърдите на постника и – види се – диреше сърцето, което бе усетил, че тупти под впитата лапа.

Тогава Гутама Буда дойде съвсем на себе си и ужасът го напусна.

И той каза спокойно:

- Защо се уплаших, наистина? Не е ли било време, когато аз и тигърът сме били едно – в лоното на Върховния? И не ще ли дойде ден, когато онова, що обитава в тигъра, ще стане това, което е сега Готама?… Нима самин аз не бях тигър, когато ме зовяха “княз Сидарта”? О, колко пъти съм искал и тогава, па и след това, да впия нокти в това сърце – в своето сърце – но тия нокти никога не са били колкото трябва остри!…

Тъкмо тогава минаха над поляната, дето звярът бе натиснал човека, ангелите, които бе пратил сам Готама да отидат при людете и да убиват бесовете на злите помисли.

Те заобиколиха своя баща (защото бяха родени от съзерцанието на Просветления) и се хвърлиха да го защитят, както родни синове защищават баща си в беда.

Тигърът ги видя – сияйни, заслепителни.

В очите му се сбраха, като в големи изпъкнали огледала, руйните лъчи на крилата и на одеждите им. Той ослепя – сякаш огнени копия му пронизаха очите, и безсилен, сви опашка, па отстъпи накъм гъсталака. Чак когато навлезе в усоите, извърна страхливо глава, па изгледа отшелника, както се гледа изщукнала плячка.

Готама Буда видя блясъка в очите на звяра: закана съскаше в погледа му.

И, като пое отново пътеката, рече си:

- И у мене има още много плячка, още много за разкъсване. Тигърът разбра това. Де да можех и аз да се погледна самин с тоя поглед – поне веднъж!…

[diana dimitrova]

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

http://prit4ite.blog...og-post_22.html

[KirilChurulingov]

Има по-силно оръжие от картечницата; има по-силно оръжие от оръдията, от парите; има по-силно оръжие от всички интриги. Това оръжие е Любовта, която трябва да влезе между хората. Сега ще обясня този закон с приказката за дъщерята на царя Бентам Берухи. Трима ангели слезли от небето да донесат подаръци на царската дъщеря. Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Битието. Този делегат за царството на Всемирното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата и. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така, с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. И вместо да и каже, че я обича, той влязъл в един камък и се погубил. Той почнал да гори от срам и колкото повече горял, камъкът ставал все по-блестящ. Питате: „Защо диамантът пречупва лъчите и блести?“ – Защото ангелът е свързан още с камъка. И днес той казва: „Аз ви моля, братя, не се свързвайте с никакъв скъпоценен камък“. От голямата мъка у ангела се явило едно озлобление. Скрит в камъка, той не искал никого да вижда, пък и никой не искал да го знае. Днес хората не подозират, не знаят произхождението на този диамант. След като се отдалечило царството на Бялото Братство, този камък почнал да минава от ръка на ръка, докато след хиляди години дошъл в царството на Мехам Мерфю. Той имал една дъщеря на име Мерфил. Тя не била благородна и като влязъл камъкът в нейните ръце, у нея се зародило едно жестоко желание. Който се влюбвал в нея и предлагал да се оженят, тя казвала: „Аз ще се оженя за тебе, но след като ти извадя очите“. Идвали млади князе, царски синове и всички приемали желанието и. На всички, един по един, тя изваждала очите и ги туряла в едно шишенце. Като дошъл първият кандидат, ангелът от диаманта шепнел на Мерфил: „Извади му очите, аз не искам да ме гледа“. Значи тя била адепт на този камък. Князът казвал: „Извади ми очите, само ми дай да те прегърна“. Така обезобразен, тя го затваряла в една стая със слугинята си. Той прегръщал слугинята, като я мислел за царската дъщеря, а тя се смеела насреща му и казвала: „Колко си мил, колко си хубав!“ На другия ден отивала да го пита доволен ли е. – „Много съм доволен“ – отговарял той.

По същия начин тя постъпила с останалите кандидати, и всички били доволни от нея. Ще кажете: „Колко е жестока тази царска дъщеря Мерфил!“ Питам: Съвременният свят не ви ли е дал по една лъжлива мома, която сте прегърнали? Вашите очи на място ли са? Не са ли извадени? Някой прегърнал една къща, друг – министерски пост, трети се оженил – какви ли не глупости сте прегърнали, и всеки мисли, че това е същността. Вие сте продали същността, изгубили сте Бога, изгубили сте Любовта и казвате, че сте културни. Не, няма още култура в света! Духовното идване на Христа е през тази епоха. Първата Негова мисия е да възстанови зрението на хората.

Най-после в царството на Мерфил дошъл един адепт. Той казал: „Искам да видя царската дъщеря, да и кажа три думи“. Тя се зачудила на неговото желание, но се съгласила да чуе тези три думи. Като се срещнали, той я запитал: „Познаваш ли този камък? Знаеш ли историята му?“ – „Моля, разкажи ми историята на този камък.“ – „Ако носиш още по този начин камъка, ще бъдеш най-нещастната жена в света.“ Защо изнасям този факт? Вземете например една мома, която си играе със сърцето на някой мъж. Ще ви кажа защо тя си играе със сърцето му. После адептът запитал царската дъщеря: „Можеш ли да ми покажеш своя пръв любовник?“ – „Ще ти го покажа.“ И го завела в стаята. – „Можеш ли да ме освободиш, да остана за малко с него в стаята?“ Адептът попитал ослепения доволен ли е от живота си. Искал да му каже истината. – „Има ли по-голяма истина в живота от това, което аз прекарвам сега? Има ли по-голям щастливец от мен?“ Тогава адептът му доказал, че той е голям нещастник и жертва на царската дъщеря. Като разбрал истинското си положение, той обещал на адепта да посвети живота си на истината, да не отмъщава за нещастието си и да люби ближните си като себе си. Адептът взел камъка от пръстена на царската дъщеря, счупил го и го турил в очите му. На мястото на първия камък сложил друг – фалшив. Но ангелът не могъл да се освободи от камъка. Той останал да се върти в очите на ослепения и така минал от една степен на еволюция в друга. Той започнал да изпълнява своята длъжност, но неговите деца пак сгрешили. И сега ангелът пак се проявява и се срамува за погрешките на своите деца.

Учителя,След три дни

[Ники_]

Вървял един човек през полето и срещнал тигър. Хукнал да бяга, а тигърът — след него. Човекът стигнал до ръба на стръмна скала, сграбчил една дива лоза и увиснал над пропастта. Тигърът се зъбел отгоре. Ужасен, човекът, погледнал надолу, където се задавал друг тигър, готов да го разкъса. Две мишки, черна и бяла, започнали малко по малко да прегризват лозата. Близо до себе си човекът забелязал ароматна ягода. Вкопчен с една ръка в лозата, с другата той откъснал ягодата. Колко сладка била тя!

Дзен — джобен пътеводител

[Eлф]

Дзен — джобен пътеводител

Мерси

[Guest pavletA]

Коледа

Той огледа черквата, преди енориашите да пристигнат за  утринната литургия, и със задоволство установи, че пътеките са преметени и пейките избърсани от прах след службата в полунощ.Всички забравени портмонета, молитвеници, ръкавици бяха събрани и изпратени в жилището на енорийския пастор.Наближаваше пет часа сутринта.Навън бе още тъмно и в черквата, където беше само стария свещеник, жълтата светлина на свещите мъждукаше и хвърляше менящи се сенки върху арките и каменния под.От време на време някой мимолетен отблясък неясно очертаваше пищните багри на покритите със стъклопис прозорци.Беше студено и в тишината отекваха единствено бавните стъпки на свещеника.

На връщане към ризницата той спря до яслите, да прочете коледна молитва в чест на Младенеца.Върху малкия подиум святата сцена бе изобразена с възхитителна реалистичност.През отворената врата можеше да се види нощното небе и звездата, довела пастирите в обора.Всъщност пастирите току-що бяха пристъпили със страхопочитание прага.Добитъкът бе прибран, а в центъра се намираше Светото семейство, надвесено над яслите.

Свещеникът се намръщи и пристъпи по- близо.Сподавено възклицание на изненада огласи черквата.Яслите бяха празни.Младенецът-малката гипсова фигурка, представляваща невръстния Спасител беше изчезнала

Трескаво и с нарастваща тревога, свещеникът започна да я търси-Отначало около яслите, а после приведен и  взирайки се внимателно, отново обходи  всички пътеки.Той повика клисаря, след това помощник пастора и останалите енорийски свещеници.Но никой от тях не можа да даде някакво обяснение.Дълго обсъждаха случилото се и накрая, поклащайки глави и споглеждайки се тъжно, приеха истината, която се бяха опитвали да избегнат.Фигурката на невръстния Спасител не бе преместена или изгубена, тя беше открадната.

С подобаваща за случая тържественост пастора съобщи за кражбата на богомолците, събрали се за утринната литургия Със строг и треперещ от възмущение глас той описа шокиращото естество на деянието и ужасното светотатство, което е било извършено.Погледът му обходи паството, сякаш се мъчеше да проникне в мислите на всеки един мъж или жена.

-Младенецът- каза той- трябва да бъде върнат в яслите преди края на коледния ден.-След това мълчаливо слезе от амвона.На всяка следваща литургия той повтаряше тази молба, но без полза.Яслите си оставаха празни.Към края на коледния следобед пасторът, с посивяло лице и натежало сърце, излезе да се разтъпче по зимните улици на енорията си, потънал в размисъл.Тъкмо по  време на своята разходка зърна пред себе си един от най- малките членове на своето паство, едно петгодишно момченце на име Джони Мълани.Увит в дрипи, които да го пазят от студа, Джони крачеше нагоре по тротоара, гордо влачейки след себе си яркочервено вагонче, очевидно  съвсем ново.

Свещеника се трогна при мисълта за жертвите и пестенето, довели до покупка на играчка като тази- защото семейството на детето беше бедно.Точно това му беше необходимо, за да стопли сърцето му и да възвърне вярата му в човешкия род.Той ускори крачка и настигна малкото момче с намерението да му пожелае "Весела Коледа" и да изрази възхищението си от красивото вагонче.Но когато наближи, доброжелателния план изхвърча от главата му, защото откри, че вагончето  не  е празно-всъщност в него лежеше фигурката на Младенеца, грижливо загърната, но не напълно скрита от погледа.

Свещеникът гневно спря Джони и му прочете строга проповед.Разбира се, той бил още малък и можело да му се правят известни отстъпки, но все пак бил достатъчно голям, за да разбира, че кражбата е грях, а да открадне от черквата свещената фигурка е наистина особено тежък грях.С гръмък тон свещеникът обясни всичко това на Джони, който стоеше и го гледаше с очи, в които се четеше невинност, но които постепенно се напълниха с онова, което се предполагаше, че би трябвало да са сълзи на разкаяние.

-Но отче- продума детето с треперещ глас, когато свещеникът  най- после приключи тирадата си.-Аз не съм откраднал малкия Христос.Изобщо не беше така.-То преглътна и продължи.-Просто му се молех да ми донесе за Коледа червено вагонче и Му обещах, че ако го получа, ще повозя първо него.

Неизвестен автор

[Ани]

За Сократ, Талмуда и двамата в комина...

В средата на 20-те години един млад евреин дошъл при прочут равин от Ню Йорк и казал, че иска да учи Талмуд.

— Знаеш ли Арамейски? — попитал равина.

— Не

— А иврит?

— Не

— А Тора учил ли си като дете?

— Не. Но ти не се притеснявай.Аз съм завършил Факултета по философия Бъркли и току-що съм защитил дисертация върху логиката във философията на Сократ. И сега, за да се запълнят пропуските в знанията ми, искам да поуча малко Талмуд.

— Вие не сте готов да учите Талмуд – казал равина. — Това е най-дълбоката книга някога писани от хора. Но щом настоявате, ще ви направя тест по логика: ако се справиш ще се занимавам с теб.

Младият мъж се съгласил и равинът продължил.

Двама души се спускат надолу през комина. Единият излиза с чисто лице, а другият - с мръсно. Кой от тях ще се измие?

Очите на младия философ се смрачили.

— Това ли е теста за логика?

Равинът кимнал.

— Е, разбира се, този, който има мръсно лице!

— Грешиш. Помислете логично: този, който има мръсно лицето и погледне този с чистото лице, ще реши, че лицето му, също е чисто. А този, който има чисто лице, и погледне на този с мърсното лице, ще реши, че самият е мръсен и ще отиде да се мие.

— Хитро измислено! - възхитил се гостът.

Добре ребе, дай ми още един тест!

— Двама души се спускат надолу през комина. Единият излиза с чисто лице, а другият - с мръсно. Кой от тях ще се измие?

— Но ние вече го изяснихме - този, който е с чистото лице!

— Грешиш. И двамата ще се измият. Помислете логично: този, който има чисто лице, и погледне на този с мръсното лице, ще реши, че самият е мръсен и ще отиде да се мие. А този, който има мръсно лице, като види, че вторият отива да се мие, ще разбере, че лицето му е мръсно и също ще отиде да се мие.

— Не съм се замислил за това! Това е невероятно - аз допуснах логическа грешка!

Ребе, дай още един тест!

— Двама души се спускат надолу през комина. Единият излеза с чисто лице, а другият - с мръсно. Кой от тях ще се измие?

— И двамата ще се измият.

— Грешиш. Никой няма да се измие. Помислете логично: този, който има мръсно лице, ще погледне човека с чистото лице, и няма да се измие. А този, който има чисто лице, ще види, че този, който има мръсно лице, не отива да се измие и ще разбере, че собственото му лице е чисто и няма да отиде да се мие.

Младият човек, стигнал до отчаяние.

— Е, вярвайте ми, ще могат да уча Талмуда! Питайте за нещо друго!

— Добре. Двама души се спускат надолу по комина...

— О Боже! Нито един от тях няма да се мие!

— Грешиш. Сега убеди ли се, че познаването на логиката на Сократ не е достатъчна, за да учиш Талмуда? Кажете ми, как може, двамата мъже да слязат по една и съща тръба и единият да е с мръсно лице и на другият - не? Не разбираш ли? Целият проблем е безмислица, и ако прекарате живота си, в отговор на безсмислени въпроси, всичките ви отговори, също ще бъдат лишени от смисъл!

Еврейска мъдрост

[vankata_97]

Някъде далеч от тук,на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце.До неотдавна бе бушувала страшна буря.Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.Възрастния човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше още по-чист.Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата.Възрастния човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето.Когато приближи той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана.Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.Момчето сякаш не го забелязваше.Старецът си помисли нещо и попита:

-Какво правиш?Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

-Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда.

Редактирано Януари 3, 2011 от vankata_97

[vankata_97]

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог.Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други.Натъжил се като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма тежест.Човекът попитал Господ Бог:

"Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път?Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"

Господ Бог отвърнал:

"Безценно мое дете, аз те обичам и никога няма да те оставя.Когато ти беше в изпитания и страдания - там където виждаш следи само от едни нозе - тогава аз те носих на ръце".

Редактирано Януари 3, 2011 от vankata_97

[Ани]

Ребе, нищо не разбирам: отиваш при бедняк, - той е приветлив и помага, с каквото може. Отиваш при богаташ - той не те вижда. Нима това става само заради парите?

- Погледни през прозореца. Какво виждаш?

- Жена с дете, с чанта отива на пазар...

- Добре. А сега погледни в огледалото. какво виждаш?

- Че какво мога да видя там? Само себе си.

- Така е: и прозореца и огледалото са от стъкло. Стига да добавим малко сребро и вече виждаш само себе си!

неизвестен автор

----------

"Мълчание, зад което не стои мисъл - в него няма грях. Думи, зад които няма мисъл - няма по-лошо от това."

Раби Нахман от Бреслав

-----------

"Случвало ми се е да видя мъдрец да изтърве някоя глупост!, Но глупак, случайно изказал някаква мъдрост - никога!"

Раби Йосеф Збара

------------

"Най-великата мъдрост, превъзхождаща всички мъдрости е: въобще да не мъдруваш!"

Раби Нахман от Бреслав

------------

"Отче Небесни! Аз имам само една молба: не допускай да се възползвам от разума си срещу истината"

раби Михл от Злочев

------------

"Всичко което виждаш в този свят, всичко което съществува в този свят, всичко това е - за да те постави пред възможността за свободен избор и да те изпита."

раби Нахман

------------

"Грешникът, знаещ, че е грешник е по-добър от праведника, знаещ, че е праведник!"

Провидецът от Люблин

-------------

"Обичай корящите те и ненавиждай хвалещите те, тъй като първите ще те доведат в бъдещия свят, а вторите ще те отклонят от светлината"

Авот деРаби Натан, 29, 1

Еврейски мъдрости

[Guest pavletA]

Една интересна история за автор на притчи и Богатството.

Един ден писар на притчи вървял през една гора и по него се затичало Богатството.Уплашен се покатерил на ствола на някакво дърво.Отдолу Богатството го плашело.

-Слез де какво се плашиш-рекло то.Аз съм хубав живот, охолство, домове, коли и разкош.Не се бой аз съм сит сиромах.

-Не се плаша, само, че по- тихо-отвърнал писаря хващайки се още по- здраво за клона.

-Защо?-рекло Богатството.

-По-тихо, за да не ме събудиш, унасям се в хубав сън.

[Eлф]

"...— В моята страна — казваше той — преди много време живеел могъщ владетел, който си нямал деца, които да го наследят на трона, и затова решил да организира голямо състезание. Този, който се окажел достатъчно умел да запали свещ само с една стрела, щял да бъде новият владетел. Най-добрите стрелци на царството пристигнали начаса да опитат късмета си. Те стреляли превъзходно и стрелите им докосвали фитила на свещта, но не успявали да го запалят. Владетелят се обезсърчил. Мислел си, че никога няма да си намери наследник. Тъкмо щял да прекрати състезанието, и пред него се явил млад селянин. Момчето взело една стрела с дясната си ръка и отказало да приеме лъка, който му подавали. Намазал стрелата с лой, запалил я и отишъл при свещта. Просто протегнал ръка към нея и я запалил. Според регламента на състезанието този, който бъдел достатъчно умел да запали свещ само с една стрела, трябвало да стане цар. Царският министър изобщо не бил уточнил, че трябва да се използва лък! Често в живота се случва да предполагаме нещата, без да разбираме истинския им смисъл. Трябва да умеем да виждаме отвъд видимото. "

http://chitanka.info/lib/text/18887/11#textstart

[Guest Дриада]

В един град дошъл непознат пришълец.Започнал да разгласява, че който дойде при него, ще му каже дали е умен.Първи дотърчал попа, с расо, с кандилница запъхтян.Непознатия му казал:"Дядо попе не си умните".Попът се смаял, не посмял да пита нищо повече и си тръгнал огорчен.Не казал нищо и пред своите съселяни.Втория, който се разбързал да иде бил кмета на селото.И на него непознатия казал, че не е умен.Но кмета си мълчал и тръгнал от мястото тихомълком.Накрая дошъл един отруден и изморен човек от някъде и се отбил да отдъхне.Поговорил с непознатия и накрая рекъл:"Аз не се нуждая да ми казваш колко съм умен.Но все пак ми кажи, как позна за попа и кмета, че не са умни?"Непознатия му обяснил:"Щом не си гледат работата, а са тръгнали да се занимават с празни неща"Усмихнал се непознатия и тръгнал към следващото село.

[не...]

Ясното прозрение на Рьонен

Будистката монахиня, известна с името Рьонен, се родила през 1797 година. Била внучка на прочутия японски воин Шинген. Поетическият и талант и неотразимата и красота още на седемнайсет години я направили една от дворцовите дами, прислужващи на императрицата. Славата и била осигурена дори на такава млада възраст. Но любимата императрица внезапно починала и мечтите на Рьонен угаснали. Тя осъзнала ясно преходността на всичко в този земен живот. И тогава решила да усвои Дзен. Но роднините и се възпротивили и просто я принудили да се омъжи. С уговорка, че ще и бъде позволено да стане монахиня след като роди три деца. Рьонен се съгласила. Това условие било изпълнено още преди да стане на двадесет и пет години. Съпругът и и роднините и не можели вече да я разубедят да изпълни желанието си. Обръснала глава, приела името Рьонен, което означава „Да осъзнаеш ясно“ и започнала странстването си.

Пристигнала в Едо и помолила Тецуго да я приеме за своя ученичка. При първия поглед наставникът отказал, тъй като била твърде красива. След това Рьонен отишла при друг учител, Хакуо. Той и отказал поради същата причина, казвайки, че красотата и само ще донесе беди. Рьонен намерила гореща ютия и я допряла до лицето си. След няколко мига красотата и изчезнала завинаги. Тогава Хакуо я приел за ученичка.

В памет на случая Рьонен написала върху гърба на малко огледалце стиховете:

„Служейки на моята императрица

горях благовония, за да напоя

с аромат изящните си дрехи.

Днес, скитаща монахиня,

изгорих лицето си, за да проникна в храма.“ Малко преди да напусне този свят, Рьонен написала друго стихотворение:

„Шейсет и шест пъти вече

тези очи са виждали промените на есента.

За лунната светлина казах достатъчно.

Не искайте повече.

Слушайте само гласа на боровете

и на кипарисите,

когато вятърът замре.“

…

Из „Плътта на Дзен, костите на Дзен“.

Редактирано Март 24, 2011 от не...

[borislavil]

Този разказ е изложен пределно ясно в сурата ал-Кахф (Пещерата). Муса (Мойсей) е човек за пример и подражание. Толкова велик, че някой ден ще стане пророк, както и легендарен пълководец и законодател. Но в един момент се нуждае от духовен спътник, който да отвори третото му око. И този спътник не е друг, а ал-Хидр, утешител на онеправданите и отхвърлените. (Някои тълкуватели на Корана го отъждествяват с библейския пророк св. Илия).

Ал-Хидр казва на Муса:”Така и така, откакто се помня, съм на път. Бог ми е възложил да обикалям по света и да правя каквото трябва. Твърдиш, че искаш да поемеш заедно с мен, но сториш ли го няма да задаваш въпроси за нищо, което правя. Можеш ли да издържиш да си с мен, без да задаваш въпроси? Можеш ли да ми се довериш изцяло?” „Да – отвръща Муса.- Нека дойда с теб. Обещавам, че няма да задавам никакви въпроси!”

И така, те поемат на път и посещават различни градове. Но когато вижда, че ал-Хидр върши безсмислени неща, например убива едно момче или потопява кораб, Муса не се сдържа и пита отчаяно: „Защо правиш такива скверни неща?”. „Нали ми обеща нещо? – възкликва ал-Хидр.- Нали ти казах да не ме питаш за нищо!”

Всеки път Муса се извинява и обещава да не задава въпроси, и всеки път не спазва обещанието си. Накрая ал-Хидр обяснява защо е извършил всичко това и какъв е бил Висшият промисъл. Чак сега Муса проумява, че нещо може да изглежда злонамерено и пагубно, а всъщност да е прикрито благословение, а друго да изглежда приятно или добродетелно, а в крайна сметка да е вредно. Краткото приятелство на Муса с ал-Хидр е онова, което отваря духовния му взор.

[Ани]

За ползата от препинателните знаци

Човек загубил запетайката и започнал да се бои от сложни предположения.

Започнал да търси по-прости фрази. След несложните фрази дошли несложни мисли.

След това загубил удивителния знак и започнал да говори тихо, с една интонация.

Вече нищо не го радвало и нищо не го възмущавало, към всичко се отнасял без емоции.

След това загубил въпросителния знак и престанал да задава всякакви въпроси.

Нищо не предизвиквало любопитството му, където и да се случвало - в космоса, на земята или в собствения му дом.

След няколко години загубил и двоеточието и престанал да обяснява постъпките си на хората.

В края на живота му останали само кавичките.

Не изказвал нито една собствена идея, през цялото време някого цитирал.

Така съвсем се отучил да мисли и стигнал до точка.

/източник/

[Пламъче]

Веднъж човек вървял покрай блато и чул оттам да се носят някакви звуци. Приближил се и гледа в блатото нещо мърда. Решил, че някой потъва и побързал да го издърпа. Работата не била лесна, защото се оказало, че вади доста едър мъж, но накрая се справил. Издърпал го целия и двамата се проснали на брега. Като си поели въздух, издърпаният попитал:

-Слушай, защо ме извади от блатото?

-Как защо, - отвърнал другият - та ти потъваше!

-Да потъвам ли?! - засмял се "спасеният". - Та аз там живея!

Извод: Не е нужно да вадите насилствено някого от блатото, ако там е домът му ...

изт.

Редактирано Април 15, 2011 от Пламъче

[Guest Дриада]

Не оставяйте следи

Умирайки дзенски монах Бокодзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал и всичко, което бил казал.Те донесли всичко не разбирайки какво иска да прави той.А той започнал да пали огън от тях.

Учениците започнали да крещят.Бокодзю, виждайки ги какво правят казал:

-Аз си отивам и не искам да оставам нищо след себе си.Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си.От сега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си.Който иска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си.Ето защо унищожавам всички тези книги.

Пеперудите и огъня

Персийска притча

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня.Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:

-Той свети.

Втората долетяла по-близо и като се върнала, казала:

-Той изгаря.

Третата долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала.Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, за това знаещият мълчи, а говорещият не знае.

[Guest Дриада]

Притча за въплъщаването

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на земята.И Бог попитал една от тях:

-Защо искаш да се въплътиш?

-Искам да се науча да прощавам.

-На кого искаш да прощаваш. Погледни душите какви са чистички, светли ,любящи.Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се душата, но повторила:

-Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга душа и и казала:

-Не тъжи, аз те обичам толкова много,че ще бъда с теб на земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението.Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.Приближила се друга душа и и казала:

-Аз също ще те обичам много.Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една душа се приближила и казала:

-Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям грубо и несправедливо така, че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една душа предложила да и бъде най- добрата приятелка и да я предаде, друга да бъде злата и несправедлива свекърва и т.н.По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор.Повечето приели несериозно това, а започнали да се обиждат и гневят един на друг забравили, че сами са си съставили своя сценарий и забравили най- важното, че те всички се обичат един друг.

[Guest Дриада]

Един любопитен монах запитал Учителя си:

-Кой е пътят?

-Той е пред очите Ви- отговорил Учителя.

-А защо не го виждам?

-Защото мислиш за себе си.

-А вие виждате ли го?

-Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки "аз" не виждам и "ти виждаш", погледът ти няма да се промени- отвърнал Учителят.

-Значи пътят може да се види, когато няма нито "аз", нито "ти"?

-Е, когато няма нито "аз" нито "ти" кой е този, който ще иска да го види?

[slance111111]

Слонът и разединените мравки

От векове мравките живеели в своя малък мравуняк, увлечени в мравешките си грижи и никой не помнел как и защо са попаднали в него, нито пък кой е създал мравуняка и тях самите.

Някои от добродетелните, умните и интуитивни мравчовци започнали да проповядват теории за произхода на мравуняка и на населяващите го от време оно мравки. Те твърдели, че докато се разхождали в гората са видели Създателя и той им бил дал информация за всички екзистенциални въпроси, занимаващи мравешкото съзнание. Също така дал правила за поведение на мравките.Намерили си мравчовците последователи, започнали да възникват философски мравешки школи, които обяснявали на мравките важните истини. Тези школи учели мравките как да се държат в мравешкия си живот, как да постигнат спасение за мравешките си души, как и те да могат да видят невидимия им горски създател. Общото между тези мравешки школи било, че всички вярвали че те и мравунякът им са създадени от един огромен Слон. Е, имали различия, но в дъното на тези различия стояла вярата в огромния Слон. Освен в Слона те вярвали в пауни, коне, магарета, зебри, жирафи и т.н. огромни и силни невидими за мравешките им очи същества, но вярата че всичко е започнало от големия Слон била всеобща. Всъщност малцина от мравчовците твърдели, че са видели тези огромни и силни създания, че са общували с тях, че са черпели от мъдростта им, а останалите мравки просто се доверявали на малцината мравчовци, стремяли се да следват съветите им.Е, не всички имали този стремеж ...Огромната част от мравките не били виждали въпросните създания, но просто вярвали, защото имали нужда да вярват, защото нямали други обяснения за разните въпроси, и защото различни мравчовци показвали чудеса, за които твърдели, че стават благодарение на огромния Слон. Имало и мравки, които вярвали, че мравунякът и мравешкия род са се появили от нищото. Те не вярвали на основателите на мравешките школи. Обаче вярата в огромния Слон създател, не обединявала мравките в мравуняка, нееее ...Те непрестанно спорели във връзка с големия Слон : дали съществува наистина,колко всъщност е голям, дали има синове, как точно е създал тях и мравунякът, къде ще прати мравешките им души след смъртта, какъв е цветът на слона и т.н. Дори започнали да се бият помежду си заради различните си вярвания(вместо да се обединяват в името на Слона и в името на общото им благо). Някои от алчните и хитри мравчовци започнали да използват конфликтите им за лично облагодетелстване. По - точно : те ставали инициатори на такива конфликти и трупали печалби от зърно, използвайки страстите на останалите мравки. Дори от от позицията на мравешката си власт си позволявали да прекрояват и преиначават свещените мравешки книги, в които били записани различни слонски откровения. Век след век мравките се сражавали помежду си, но никоя от мравешките страни не съумявала да убеди останалите в правотата си, а определени мравки продължавали да се възползват от тези конфликти. Много от мравките не вярвали в Слона, нито в свещените мравешки книги, други само на думи вярвали, но потъпквали заветите на Слона. Трети пък вярвали, но хабели сили да убеждават друговерците в правотата си. Дори били готови да се бият с тези друговерци. Агресията сред мравките непрестанно растяла, докато се стигнало да един голям всеобщ мравешки конфликт, невиждан досега конфликт, милиарди мравки паднали в тези сражения. Поводът за конфликта били различните им верски убеждения, но в дъното му отново стояла жаждата за богатства на отделни мравешки групи. В цялата тази суматоха, мравките започнали да хапят слона, който по това време минавал (невидим) покрай мравуняка. Той се разярил от безчинствата им, започнал да бълва вода от хобота си, да ги тъпче и се провикнал:

"Вместо да се обедините в търсенето на слонската истина, вие неразумни мравчовци се биехте за това кой е по - прав, оставяхте се на алчните ви ръководители и духовници да ви манипулират и настройват едни срещу други. Дори в безумието си, си позволихте да нахапете мен : вашият създател. Ето защо ще понесете последствията си , мравунякът ви ще бъде сринат из основи !"

[Guest Дриада]

Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си: „Защо плачеш?

„Защото съм жена? отговорила му тя

„Не разбирам, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?

„Всички жени плачат без причина, само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине, казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.

Сълзите пречистват,но само сълзите от болка!Не живея за да плача,но понякога плача за да живея!Засмей се дори и само за това,че можеш да плачеш!

[Guest Дриада]

Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец. "Попитай кладенеца в какво се състои истината и той ще ти даде верния отговор". Момъкът намерил кладенеца и му задал своя въпрос. От кладенеца се чул отговор -

"Иди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш".

Изпълнен с надежда се върнал младия момък в селото и там на площада открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо няма отношение към разкриването на истината. Разочарован младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото.

Юношата продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика. Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка - струните, метал и дърво, точно такива, каквито видял преди време, но не им предал значение.

Едва сега той разбрал посланието на кладенеца, че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем в едно и да го използваме по предназначение. Много неща нямат значение докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят възниква ново цялостно разбиране.

Така е устроен и живота, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното и другото изисква еднакви усилия.

Теун Марез

[Guest Дриада]

Аз съм непредсказуем

Веднъж Буда пътувал от едно село за друго. Било горещо, той вървял по брега на реката, пясъкът бил мокър и по него оставали следи.

Случило се така, че велик астролог завършил обучението си в Каши, цитаделата на индийското знание, и се връщал в къщи. Той завършил обучението си и станал съвършен в предсказанията.

Неочаквано видял следи в пясъка и не могъл да повярва на очите си. Това били следите на велик цар, който управлявал света.

„Или цялата ми наука е фалшива, или това са следи на велик цар. Но ако е така, какво прави цар и владетел на света в такова малко село бос по пясъка” –помислил си той.

И великият астролог тръгнал по следите на пясъка.

Буда седял под едно дърво. Приближавайки го, астрологът се озадачил още повече. Пред него седял цар, но изглеждал като последен просяк.

Смутеният астролог се обърнал към Буда:

- Моля те, разсей съмненията ми, 15 години се обучавах в Каша, 15 години от живота си посветих на науката на предсказването. Ти нищ ли си или владетел на целия свят? Ако кажеш, че си нищ, ще изхвърля всичките си скъпоценни книги в реката, защото те са безполезни. Ще ги изхвърля и ще си отида в къщи, защото напразно съм загубил 15 години от живота си.

Буда отворил очи и казал:

-Смущението ти е естествено. Ти случайно срещна изключителен човек.

- Каква е тайната ти? – попитал астрологът.

-Аз съм непредсказуем! Не се тревожи и не изхвърляй книгите си. Почти е невъзможно да срещнеш подобен човек. Твоите книги говорят истината. Но в живота винаги има изключение от правилата.

Астрологът попитал:

- Как си станал непредсказуем?

- Буда отвърнал:

- Бидейки внимателен, аз не правя една и съща грешка два пъти. Намирайки се в състояние на постоянно осъзнаване аз станах жив. Ти не можеш да ме предскажеш, никой не може да предскаже следващия момент от моя живот. Той е неизвестен даже на мен самия. Той израства!

- Астрологът паднал в краката на Буда и помолил за посвещение.

[Ани]

МЪДЪР Е САМО БОГ

Веднъж Питагор попаднал в гръцкия град Флиунт. Владетелят Леон лукаво се усмихнал:

-В коя наука се смяташ за сведущ?

-В никоя, аз съм само философ.

-Какво е това философия? - попитал озадаченият Леон.

-Човешкият живот - отвърнал Питагор - може да се сравни с пазара и Олимпийските игри. На пазара върви търговията - продавачи и купувачи се надвикват и всеки си търси изгодата. На игрите хората се съревновават, търсят слава и почести. Но има още и зрители, които внимателно наблюдават какво се случва. Така е и в живота. Болшинството се стремят към богатство и гонят слава. Но една малка част не се вълнуват от мирската суета. Те съзерцават света и изследват природата на нещата. Повече от всичко ги привлича познанието на истината. Това са философите - любителите на мъдростта.

-Но защо? - още повече се изненадал Леон. - Защо не наричаш тези забележителни хора мъдреци, а само любители на мъдростта?

-Запомни веднъж и завинаги, - тържествено изрекъл Питагор - всеобхватната мъдрост могат да обладават единствено боговете. На човека тя не е дадена. Той може единствено да се стреми към нея.