Това е популярно мнение. Guest pavletA Добавено Август 9, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Август 9, 2010 На другия ден Един пътник наближил голям град и попитал една старица, седнала край пътя: -Какви са хората в този град? -Какви бяха хората там откъдето идваш? -Ужасна пасмина-отвърнал пътника-Злобни, подли,отвратителни във всяко отношение. -Аха-рекла жената, същите са и в този град. Едва отминал този пътник и се появил друг и той попитал що за хора живеят в този град.Старицата попитала какви са били хората , живели в града. -Прекрасни, честни трудолюбиви и щедри до един.Тръгнах си с мъка на сърцето-добавил втория пътник Мъдрата старица казала: Такива ще ги откриеш и в този град. Камъкът на мъдрата старица Една мъдра старица както си пътувала из планината си намерила в един поток скъпоценен камък.На другия ден срещнала един пътник, който бил гладен и мъдрата жена отворила торбичката си да сподели каквото има за хапване.Гладния пътник видял скъпоценния камък в торбата и помолил мъдрата жена да му го даде.Тя му го дала без да се замисли. Пътникът си тръгнал, зарадван от съкровището си.Той знаел ,че това съкровище може да го осигури за цял живот. Няколко дни по- късно той се се върнал отново и потърсил мъдрата жена.Като я намерил, върнал камъка и рекъл: - Размислих.Знам колко е ценен този камък, но ти го връщам с надеждата, че може да ми дадеш нещо много по- ценно. Ако можеш дай това нещо у себе си благодарение, на което ми даде камъка. Лъчезарна, slance111111, Mentolka и 8 others 11 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 (edited) Слонът и разединените мравки От векове мравките живеели в своя малък мравуняк, увлечени в мравешките си грижи и никой не помнел как и защо са попаднали в него, нито пък кой е създал мравуняка и тях самите. Някои от добродетелните, умните и интуитивни мравчовци започнали да проповядват теории за произхода на мравуняка и на населяващите го от време оно мравки. Те твърдели, че докато се разхождали в гората са видели Създателя и той им бил дал информация за всички екзистенциални въпроси, занимаващи мравешкото съзнание. Също така дал правила за поведение на мравките.Намерили си мравчовците последователи, започнали да възникват философски мравешки школи, които обяснявали на мравките важните истини. Тези школи учели мравките как да се държат в мравешкия си живот, как да постигнат спасение за мравешките си души, как и те да могат да видят невидимия им горски създател. Общото между тези мравешки школи било, че всички вярвали че те и мравунякът им са създадени от един огромен Слон. Е, имали различия, но в дъното на тези различия стояла вярата в огромния Слон. Освен в Слона те вярвали в пауни, коне, магарета, зебри, жирафи и т.н. огромни и силни невидими за мравешките им очи същества, но вярата че всичко е започнало от големия Слон била всеобща. Всъщност малцина от мравчовците твърдели, че са видели тези огромни и силни създания, че са общували с тях, че са черпели от мъдростта им, а останалите мравки просто се доверявали на малцината мравчовци, стремяли се да следват съветите им.Е, не всички имали този стремеж ...Огромната част от мравките не били виждали въпросните създания, но просто вярвали, защото имали нужда да вярват, защото нямали други обяснения за разните въпроси, и защото различни мравчовци показвали чудеса, за които твърдели, че стават благодарение на огромния Слон. Имало и мравки, които вярвали, че мравунякът и мравешкия род са се появили от нищото. Те не вярвали на основателите на мравешките школи. Обаче вярата в огромния Слон създател, не обединявала мравките в мравуняка, нееее ...Те непрестанно спорели във връзка с големия Слон : дали съществува наистина,колко всъщност е голям, дали има синове, как точно е създал тях и мравунякът, къде ще прати мравешките им души след смъртта, какъв е цветът на слона и т.н. Дори започнали да се бият помежду си заради различните си вярвания(вместо да се обединяват в името на Слона и в името на общото им благо). Някои от алчните и хитри мравчовци започнали да използват конфликтите им за лично облагодетелстване. По - точно : те ставали инициатори на такива конфликти и трупали печалби от зърно, използвайки страстите на останалите мравки. Дори от от позицията на мравешката си власт си позволявали да прекрояват и преиначават свещените мравешки книги, в които били записани различни слонски откровения. Век след век мравките се сражавали помежду си, но никоя от мравешките страни не съумявала да убеди останалите в правотата си, а определени мравки продължавали да се възползват от тези конфликти. Много от мравките не вярвали в Слона, нито в свещените мравешки книги, други само на думи вярвали, но потъпквали заветите на Слона. Трети пък вярвали, но хабели сили да убеждават друговерците в правотата си. Дори били готови да се бият с тези друговерци. Агресията сред мравките непрестанно растяла, докато се стигнало да един голям всеобщ мравешки конфликт, невиждан досега конфликт, милиарди мравки паднали в тези сражения. Поводът за конфликта били различните им верски убеждения, но в дъното му отново стояла жаждата за богатства на отделни мравешки групи. В цялата тази суматоха, мравките започнали да хапят слона, който по това време минавал (невидим) покрай мравуняка. Той се разярил от безчинствата им, започнал да бълва вода от хобота си, да ги тъпче и се провикнал: "Вместо да се обедините в търсенето на слонската истина, вие неразумни мравчовци се биехте за това кой е по - прав, оставяхте се на алчните ви ръководители и духовници да ви манипулират и настройват едни срещу други. Дори в безумието си, си позволихте да нахапете мен : вашият създател. Ето защо ще понесете последствията си , мравунякът ви ще бъде сринат из основи !" Редактирано Август 9, 2010 от Христо6 Пламъче, Орлин Баев, Латина и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Хриско, това твое творение ли е? Много хубава притча! Браво! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Да, мое е. Днес го измислих. Тези дни ми се въртяха идеи за подобна притча и днес се оформиха и материализираха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Август 9, 2010 Доклад Share Добавено Август 9, 2010 Обичам притчите.Харесва ми тяхната синтезираност.В малкото се крие голямото. Хриско,поздрави за творческия порив! Ето една от мен,която определено ме развеселява. Ученото куче Веднъж едно учено куче минало покрай сборище котки. Като се приближило, видяло че всички те са погълнати от нещо и не му обръщат внимание - тогава спряло. В същия миг едър, достолепен котарак се възправил сред другите, взрял се в тях и им рекъл: -Братя! Молете се! А щом се помолите колкото трябва, не ще и съмнение, че от небето ще завалят мишки. Като чуло тези думи, кучето вътрешно се разсмяло и се отдалечило казвайки си: - О, слепи и безумни котки, мигар не е всеизвестно - знам го и отличен опит, и от предците си, - че в отклик на молитви, вяра и просби от небето валят не мишки, а кокали! vankata_97, ISTORIK, Латина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. slance111111 Добавено Август 11, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Август 11, 2010 В този свят, няма нищо абсолютно грешно!Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието... Лъчезарна, Орлин Баев, Диана Илиева и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Август 13, 2010 Доклад Share Добавено Август 13, 2010 Да продължим с притчите.Е, на всеки ще носи някакво послание! Най- състрадателното дете Веднъж един писател и лектор Лео Бускалия разказал за един конкурс, на който бил поканен за жури.Целта на конкурса била била да се намери най- състрадателното и грижовно дете.Победителят било едно четиригодишно момченце чиито съсед бил възрастен господин, наскоро загубил жена си.Когато го видяло да плаче, детето отишло в двора на стария господин, покатерило се на скута му и просто останало да седи там.Когато майка му го попитала, какво е казало на съседа, малкото момче отвърнало: -Нищо, просто му помагах да плаче. Елън Крайдман Какво означава да си осиновен Първокласниците на учителката Деби Мун обсъждаха рисунка, изобразяваща семейство.Едно малко момче на рисунката имаше различен цвят на косата от този на другите. Едно от децата предположи, че това е така, защото е било осиновено, а момиченце на име Джослин Джей се обади: -Знам всичко за осиновяването, защото самата аз съм осиновена. -Какво значи да си осиновен?- попита друго дете. -Това означава-отвърна Джослин, че растеж в сърцето на майка си вместо в нейния корем. Джордж Долан Красотата остава болката преминава Макар, че Анри Матис бил с почти 28 години по- млад от Огюст Реноар, двамата големи художници били близки приятели и често си правели компания.Последните десет години от живота си Реноар бил принуден да прекара затворен в къщи и тогава Матис го посещавал всеки ден.Реноар почти парализиран от артрит, продължавал да рисува въпреки физическата си немощ.Един ден, докато Матис наблюдавал по-стария художник да работи в ателието си и виждал каква мъчителна болка му причинява всяко движение с четката, не се сдържал и го попитал: Огюст, защо продължаваш да рисуваш, щом те боли толкова? Реноар отвърнал просто: -Красотата остава, болката преминава И така Реноар не се отказал от рисуването почти до последния си ден,Едно от последните му платна "Къпеща се" било завършено две години преди смъртта му или точно 14 години, след като бил поразен от осакатяващата болест. vankata_97, Пламъче, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Август 15, 2010 Доклад Share Добавено Август 15, 2010 Безкрайни са уроците на живота, които ни носят притчите.Те даряват неувяхващата мъдрост, пренесена през вековете, вечно актуални и даващи благословена храна на търсещия човешки дух. Гъши разум Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буквата "V", помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма.Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата след себе си възходяща струя въздух.Летейки във формата на буквата "V", цялото ято изминава поне със 71 процента по- голямо разстояние отколкото ако всяка птица лети сама. Хората, които вървят в една посока с усещането за принадлежност към дадена общност, стигат целта си много по- бързо и лесно, защото пътуват благодарение на помощта на другите. Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама-и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигаща сила на предната птица. Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в в същата посока като нас. Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга. Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски. Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта. Какви послания изпращаме ние, когато "крякаме" изотзад? И накрая- това е много важно-когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на някой ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да и помогнат да кацне и да я защитават.Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре, едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си. Ако имаме разум, колкото една гъска и ние ще се държим един за друг по този начин. НЕИЗВЕСТЕН АВТОР Подаръкът на равина В тази история се разказва за манастир, за който настъпили трудни времена.Едно време той бил голям и могъщ орден, но в резултат на гоненията и преследванията на монаси през седемнадесети и осемнадесети век и надмощието, което придобило светското през деветнадесети век, всичките му подопечни обители се загубили и въобще манастирът бил жестоко смазан, останали само петима монаси, които живеели в порутената централна обител:игуменът с четирима други монаси, всичките над 70 години.Орденът им бил на изчезване. В гъстите гори около манастира имало малка колиба, в която равинът от близкия град понякога намирал усамотение.След множество години, прекарани в молитви и съзерцание, старите монаси били развили свръхестествени способности, така, че винаги усещаликогато равинът идвал в отшелническата обител. -Равинът е дошъл, равинът пак е в гората-Шепнели си те един на друг.Измъчван от мисълта за наближаващата гибел на ордена, на игумена му хрумнало да се отбие в отшелническата колиба и да попита равина дали не може да му даде съвет как да спаси манастира си. Равинът с радост приел игумена в колибата си.Но когато игуменът обяснил за какво е дошъл, равинът не можал да му предложи нищо друго освен съчувствие. -Да знам какво е - възкликнал той-Хората са станали бездуховни.И в моя град е същото.Почти никой не идва вече в синагогата. Старият равин и старият игумен си поплакали заедно.После прочели заедно части от Тората и си поговорили тихичко за разни дълбоки работи.Дошло време игуменът да си тръгва.Прегърнали се един друг. -Колко е прекрасно, че се срещнахме, макар и след толкова време.-рекъл игуменът-но все пак не се сдобих с отговор на въпроса, заради който дойдох.Няма ли нещо да ми кажеш, съвет, който да ми дадеш, за да спася моя орден от гибел? -Съжалявам- отвърнал равинът-но нямам никакъв съвет.Единственото, което мога да ти кажа е, че Месията е сред вас. Когато игуменът се върнал в манастира, събратята му монаси го наобиколили и заразпитвали: -Е, кажи какво ти каза равинът? -Не може да ми помогне.-отвърнал игуменът-Само поплакахме заедно и почетохме заедно Тората.На раздяла обаче той ми каза нещо-нещо много тайнствено-че Месията е сред насОбаче не знам какво означава това. Минали дни, после месеци, старите монаси постоянно мислели за тайнственото послание и се питали дали в думите на равина има някакъв скрит смисъл.Месията е сред нас?Възможно ли е да е имал пред вид някой от нас, монасите в манастира?Ако е така, кой от нас?Дали е имал предвид игумена?Сигурно, ако въобще е някой от нас, е имал предвид стария игумен.Той ни ръководи вече цяло поколение.От друга страна, може да е имал предвид брат Томас.Брат Томас е е много свят човек.Всички знаем, че брат Томас е светла личност.Едва ли е имал предвид брат Елред! Елред понякога е много сприхав.Но като се замисли човек, макар понякога да е трън в очите на хората, като се върне човек назад, Елред практически винаги е прав.Често много прав.Може пък равинът да е имал предвид брат Елред.Определено не е брат Филип.Филип е толкова вял, все едно го няма.Но по някакъв необясним необясним начин той има особената дарба винаги да е там, където има нужда от него.Просто като магия изниква до теб.Може ли Филип да е месията?Разбира се равинът не може да е имал предвид мен.Та аз съм най- обикновен човек.Но ако все пак е имал предвид именно мен?Представете си само, аз-Месия?Боже мой, само не аз.Аз не бих могъл да съм толкова значим за Теб, нали, Господи? Докато размишлявали по този начин, старите монаси започнали да се отнасят един към друг с особено почитание, за всеки случай.Току виж един от тях наистина се окаже Месията.И заради евентуалната, много далечна възможност всеки от тях да е месия, те започнали да се отнасят помежду си с извънредно уважение. Станало така, че започнали да се отбиват много хора, гората, където се издигал манастирът била много хубава.Някои от по- младите хора, се заприказвали със старите монаси.Някои от тях постъпвали в манастира.После и друг и друг.За няколко години манастирът станал отново процъфтяващ орден, благодарение на подаръкът на равина.Превърнал се в жив център на просвещение и духовност. МОРГАН СКОТ ПЕК Рассвет и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Август 15, 2010 Доклад Share Добавено Август 15, 2010 Магазинът на Бог Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог. - Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно. - Да, това съм Аз – отвърнал Бог. - А какво мога да си купя от теб? – попитала жената. - От мен може да се купи всичко – бил отговорът. - В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари. Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея. - Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената. - Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена. Донка, Пламъче, vankata_97 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Август 17, 2010 Доклад Share Добавено Август 17, 2010 Историите, които хората разказват, са способни сами да се грижат за себе си.Ако ви попаднат някакви истории, погрижете се за тях.И се научете така да ги раздавате там, където имат нужда от тях.Понякога човек се нуждае повече от нечия история, отколкото от храна, за да оцелее.Затова поверяваме на паметта си разни истории.По такъв начин хората се грижат за себе си. През очите на едно дете Един старец всеки ден си седял на люлеещият се стол.И както седял, дал обет да не става оттам, докато не види Бог.Един прекрасен пролетен ден след обед старецът се люлеел на стола си, безспирно търсейки Бог в мислите си и изведнъж видял едно момиченце да играе от другата страна на улицата.Топката на момиченцето се търколила в двора на стареца.Детето хукнало да си я вземе и когато се навело да вземе топката, то погледнало стареца и рекло: -Господин Старец, всеки ден тегледам как се люлееш на стола и гледаш някъде.Какво чакаш да видиш? -Ех, скъпо дете, ти си още много малка, за да разбереш.-отвърнал старецът. -Може би- отвърнало момиченцето- но мама винаги казва, ако нещо се върти в главата ми, трябва да поговоря с някого.За да го разбера по- добре, казва тя.Мама винаги казва"Госпожице Лизи, сподели мислите си"Сподели, сподели, сподели, така повтаря мама. -Е, добре тогава госпожице Лизи, но не вярвам, че може да ми помогнеш- измърморил старецът. -Сигурно, господин Старец, но поне мога да те изслушам. -Добре, малка госпожице Лизи, искам да видя Бог. -Моите извинения господин Старец, нима по цял ден се люлееш на този стол, само защото искаш да видиш Бог?-озадачено попитала госпожица Лизи. -Да, разбира се, искам преди да умра да се уверя, че Бог съществува.Имам нужда от някакъв знак, а още не съм видял такъв.-обяснил старецът. -Знак ли господин Старец?Знак?-попитала госпожица Лизи, напълно озадачена от думите на стареца-Господин Старец, че Бог ти дава знак всеки път, когато поемеш дъх.Когато помиришеш разцъфнало цвете.Когато чуеш птичките да пеят.Когато се раждат бебетата.Господине, Бог ти дава знак, когато се смееш или плачеш, когато усещаш от очите ти да се търкулва сълза.Това е знак в сърцето ти да прегърнеш и да обичаш.Бог ти дава знак с вятъра и дъгата,.със смяната на сезоните.Всички знаци са тук, но ти сигурно не вярваш в тях.Господин старец Бог е в теб,Бог е и в мен.Няма защо да го търсиш, защото той или тя каквото и да е, то е тук с нас през цялото време. С една ръка на кръста, а с другата във въздуха, госпожица Лизи продължила: -Мама казва:"Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи, защото да видиш Бог означава да видиш простите неща, да видиш Бог означава да видиш живота във всичко."Така казва мама. -Госпожице Лизи, дете мое ти си много прозорлива в познанието си за Бог, но това, за което ми говориш не е достатъчно. Лизи се приближила до стареца, поставила малките си детски ръчички върху сърцето му и тихичко казала: -Господине, всичко идва оттук, отвътре, а не отвън-и посочила към небето-Открий го в сърцето си, в собственото си огледало.Тогава господин Старец, ще видиш знаците. Госпожица Лизи се върнала на отсрещната страна на улицата, обърнала се към стареца и се усмихнала.После се навела да помирише цветята и се провикнала: -Мама казва:"Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи." Диди Робинсън Спасение Едно малко момиченце, чиито родители били загинали, живеело при баба си и спяло в стаята на горния етаж. Една нощ къщата се подпалила и бабата загинала, докато се опитвала да спаси живота на детето.Пожарът се разпространил много бързо и скоро целият долен етаж бил в пламъци. Съседите извикали пожарната и застанали безпомощни наоколо, защото огънят бил обхванал всички подстъпи на къщата.Момиченцето се показало а прозореца на горния етаж и завикало за помощ, точно когато сред насъбралата се тълпа се понесла мълвата, че пожарникарите ще закъснеят, защото всичките били заети с друг пожар. Изведнъж се появил мъж със стълба, опрял я на стената на къщата и се изгубил вътре.Появил се отново с момиченцето на ръце.Оставил детето в прегръдките на очакващите го долу хора и скоро се изгубил в нощта. Една учителка заявила, че би желала да отгледа детето, защото може да му осигури добро образование.Един фермер предложил да я вземе във фермата си, където животът е здравословен и във всяко отношение благотворен.И други изявили желание, изтъквайки защо детето би било най- добре да живее при тях. Накрая станал най- богатият жител на града и рекъл: -Аз ,мога да осигуря на детето всички предимства, които вие споменахте, плюс пари и всичко останало, което може да се купи с пари. През цялото време детето мълчало и не откъсвало очи от пода. -Някой друг иска ли да каже нещо?-попитал председателя на събранието. От задната част на залата пристъпил един човек Походката му била бавна и сякаш го измъчвала силна болка.Когато стигнал отпред , застанал пред момиченцето и протегнал ръце.Тълпата изстенала.По дланите и целите му ръце имало страшни белези. Детето извикало: -Това е човекът, който ме спаси. С един скок се метнало на шията му и го притиснало със всичка сила, както в оная съдбовна нощ.Заровило личице в рамото му и се разхлипало.После вдигнало глава и се усмихнало. -Събранието се закрива-отсякъл председателя. Неизвестен автор Донка, Рассвет и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mentolka Добавено Август 17, 2010 Доклад Share Добавено Август 17, 2010 СВЕТЪТ СЕ ПОБИРА В ДЛАНИ Двама пътници се срещнали насред път. Единият се прегъвал под тежък товар, а на другия му било леко. -Какво толкова си понесъл на плещите си, че едва ходиш? - попитал вторият. -Бремето на живота, - отговорил първият укоризнено - какво друго може да носи човек? -Само това, което избере сам. -Ти какъв товар избра? -Избрах този свят. -Но аз не виждам твоя товар, той не прегъва гърба ти. -Тежко е да влачиш само собственото си бреме, а целият свят се побира в длани. из http://prit4ite.blogspot.com/ Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Август 22, 2010 Доклад Share Добавено Август 22, 2010 Нашият най- голям страх Най- големият ни страх не е, че сме неспособни.Най- големият ни страх е, че сме извънмерно могъщи.Нашата Светлина, а не нашата Тъма ни плаши най- много.Питаме се:кой съм аз, че да бъда толкова блестящ, прекрасен, талантлив, необикновен?Всъщност, кой съм аз, че да НЕ бъда? Ти си дете на Бога.Твоята игра на дребно не служи на Света.Няма нищо поучително в това да се свиваш плахо, така, че и хората около теб да се чувстват несигурни.Ние сме родени, за да раздаваме славата на Бога, която е в нас.Тя не е само в някои от нас, тя е във всички ни.Когато позволяваме на нашата Светлина да грее, ние несъзнателно позволяваме и на другите да правят същото.Когато се освобождаваме от собствения си страх, присъствието ни автоматично освобождава и другите. Мариян Уилямсън Тайната на живота Когато Господ Бог сътворявал света, той повикал своите архангели. Помолил Господ архангелите да му помогнат да реши къде да скъта тайната на живота. -Зарови я в земята-отвърнал единия ангел. -Пусни я на дъното на морето-казал вторият -Скрий я в планините-предложил третият. Господ отговорил: -Ако направя някое от тези неща, само малцина ще открият Тайната на живота. Тайната на живота трябва да бъде дъстъпна за Всеки! Единият ангел казал:-Хрумна ми нещо! Скътай я в сърцето на всеки човек. Никой няма да се сети да надникне там. -Да- Възкликнал Господ- В сърцето на всеки човек Така и сторил- ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Е ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС! Неизвестен автор Рассвет, B__ и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Август 24, 2010 Доклад Share Добавено Август 24, 2010 Само проблеми На Бъдни вечер 1993 година Норман Винсънт Пийл авторът на бестселъра на всички времена "Силата на положителното мислене" умира на 95г.Умира в дома си сред обич, мир, нежност и грижи.Норман Винсънт Пийл го заслужава.Учението му за положителното мислене донесе мир и нова увереност в хората от различни поколения, осъзнали от неговите проповеди, лекций, радиопредавания и книги, че отговорността за положението, в което се намираме, носим самите ние.Убеден, че Бог не е създал нищо излишно,Норман ни напомня, че всяка сутрин, когато се събудим, ние сме изправени пред избора между следните две възможности:да се чувстваме добре или да се чувстваме отвратително.В ушите си още чувам как Норман се провиква: -За какво ви е второто? Ти Бог ли си? Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момиченце на шест- седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин.Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи.Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в очите му.Тя хвана детето за ръка и го заведе в магазина.Вътре му купи нови обувки и цял комплект нови дрехи.Двама излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи: -Сега може да се прибереш у дома и да се веселиш на празника. Момиченцето вдигна глава към нея и я попита: -Госпожо ти Бог ли си? Тя му се усмихна и отвърна: -Не момиченце, аз съм само едно от неговите деца. Детето се замисли и рече: -Знаех си, че сигурно сте роднини. Дан Кларк На вече порасналия ми син Ръцете ми бяха заети през деня Не можех да играя или да ти почета Когато молеше и канеше ме ти, За теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах, Ти дотърча с рисунка и със весел смях, И каза:"Мамо,виж каква шега?" Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега." Внимавам хубаво да те завивам, Молитвата като си кажеш, и излизам, на пръсти отивам лампата да загася... А трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е, годините летят и изведнъж- Момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни И не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани, Игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна, целувка за нощта- Това са вече минали неща. Ръцете ми заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен, муден, празен е денят. Да можех, да се върна и да сторя Ония нещица, които искаше ти с "Мамо, моля!" Неизвестен автор-от Елинър Нюбърн Mentolka, Рассвет и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 25, 2010 Доклад Share Добавено Август 25, 2010 (edited) Ще споделя тук една арабска притча с която ме поздрави една приятелка от друг сайт: Халифът и неговата жена Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир: - Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той. - Но тя Ви обича, Ваше Величество! - И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: „Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.„ Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си. - Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: „Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже. Редактирано Август 25, 2010 от Eлф Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Август 27, 2010 Доклад Share Добавено Август 27, 2010 Благодаря на Елф, за хубавата притча.Бих продължила с един разказ, който много ме трогна, Америка е страна на неограничените възможности, но и там има хора! Най- голямата саможертва Линда Бритиш всъщност се раздаде сама.Линда беше изключителен учител и вярваше, че ако и остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия.На 28 години обаче, започнала да страда от жестоко главоболие.Лекарите открили, че има огромен мозъчен тумор.Казали и , че шансовете да оживее след операцията били две на сто.Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца. Тя знаеше, че у нея се крие истински творец.Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше.Всичките и стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания.Всичките и рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии. В края на шестте месеца я оперираха.Вечерта, преди операцията тя буквално се раздаде.За всеки случай, тя написа завещание, в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по- голяма нужда от тях. За жалост операцията на Линда завърши фатално.В последствие очите и заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина.Един 28 годишен младеж си възвърна зрението.Този младеж беше толкова благодарен, че написа до очната банка писмо, с което благодареше, че ги има.Това беше второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени 30 000 очи! Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора.Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си.Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да да се срещне с тях на остров Статън.Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата.Представил се и госпожа Бъртън го прегърнала. -Младежо, ако няма къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас през почивните дни- рекла тя. Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон.Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука.Тя била чела Хегел Той бил чел Хегел на Брайл. На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла: -Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде. И изведнъж се сетила.Изтичала горе и извадила последната картина нарисувана от Линда.Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда. Тогава майка и прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното и леглоТе били следните: Две сърца се разминават в нощта, влюбени , без да съзрат. Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен Ад и рай същинската разлика Един човек разговарял с господ за Ада и Рая.Господ му рекъл: -Ела да ти покажа Ада. Влезли двамата в едно помещение, където група хора седели на масата около огромна паница с гозба.Всички до един били изпосталели и измъчени от глад.Всеки държал в ръката си лъжица, с която стигал до казана, но всяка имала дръжка по- дълга от ръката, така че не можели с нея да стигнат до собствената си уста.Страданията им били ужасни. -Ела да ти покажа сега Рая-рекъл след известно време Господ. Влезли в друга стая, която била същата като първата-паницата с гозбата, групата с хората, същите лъжици с дълги дръжки.Но тук всички били сити и щастливи. -Нищо не разбирам- рекъл човекът-Защо тук всички са щастливи, а в другата стая всички са нещастни, нали иначе всичко беше еднакво? Господ се засмял -Много просто-рекъл-Тук са се научили да се хранят един друг. Рассвет и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 5, 2010 Доклад Share Добавено Септември 5, 2010 След време След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги, научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест, и че компанията не се търси за сигурност, започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания, започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание, научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове. След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо. Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя. И човек се научава да оцелява... Научава, че е силен, и че наистина има стойност. Неизвестен автор Мъдрост Трима каубои яздели из пасищата от ранна утрин.Единият от тях бил индианец от племето навахо.Заети цял ден с непокорния добитък, тримата нямали нито миг да седнат да се нахранят.Към края на деня другите двама каубои започнали да разправят един на друг кой колко бил гладен и какви купища храна щели да изядат, когато се върнели в града.Когато единият от тях попитал индианеца навахо дали и той не е гладен, той само свил рамене и отвърнал: -Не. По късно вечерта, след като се прибрали в града, тримата седнали и си поръчали обилна вечеря от печено месо.Индианецът навахо изял всичко с голям апетит и единият от приятелите му го подсетил, че само преди час им бил казал, че не е гладен. -Няма смисъл гладен тогава, нямало храна-отвърнал той. Неизвестен автор Mentolka, Пламъче и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Септември 6, 2010 Доклад Share Добавено Септември 6, 2010 СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!" Слънчева, Mentolka и Рассвет 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 8, 2010 Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 Каменоделецът Имало едно време каменоделец, който бил недоволен от себе си и от социалното си положение.Един ден като минавал край къщата на един богат търговец, погледнал през отворената врата и видял вътре множество важни посетители и прекрасни вещи. -Колко могъщ е този търговец!- рекъл си каменоделецът. Той завидял на търговеца и пожелал да бъде като него.Тогава нямало да има нужда да живее като прост каменоделец. За негова най- голяма изненада той заел мястото на търговеца, радвайки се на повече богатство и власт, отколкото някога бил мечтал, спечелвайки и завистта на всички по- малко заможни от него. Скоро край дома му минал висш сановник, носели го в специален престол, придружаван от свита прислужници и го ескортирали войници, които биели гонгове.Всички, без значение колко били богати, се кланяли ниско пред тази процесия. -Колко е могъщ този сановник!-рекъл си той-иска ми се да бъда и аз висш сановник! И тозчас станал висш сановник, когото носели навсякъде в изящно избродирания му стол, вдъхващ боязън и омраза у всички, които трябва да му се кланят, докато минава.Един горещ летен ден висшия сановник се почувствал много неприятно сред лепкавата жега на затворения си стол.Вдигнал глава към слънцето.То греело гордо на небето, без да обръща никакво внимание на неговото присъствие. -И тозчас станал слънце, което греело яростно върху всички и жарело нивите, а селяните и другите труженици го проклинали от сърце.Но ето, че един голям черен облак застанал пред него, така че светлината му не можела да огрява всичко долу на земята. -Колко е могъщ този буреносен облак-рекъл си-Иска ми се да съм облак! И тозчас станал облак, който се извил върху нивите и селата и всички крещели гневно насреща му.Скоро обаче установил, че нещо по- силно го избутва и разбрал, че това е вятърът. -Колко е могъщ този вятър-рекъл си той-Иска ми се да съм вятър! И тозчас станал вятър, който отвявал керемидите от покривите, изкоренявал дървета и бил ненавиждан от всички долу на земята.Не след дълго обаче се натъкнал на нещо, което не желаело да се помръдне независимо колко силно духал насреща му-огромна, висока канара. -Колко е могъща тази канара-рекъл си той-Иска ми се да съм канара! И тозчас станал канара, по-силна от всичко на тази земя.Но както си стоял, чул звук от клин, забиван с помощта на чук в здравата основа на скалата и почувствал как се променя. -Какво би могло да бъде по- силно от мен, канарата?-запитал се той. Погледнал там долу в ниското и съзрял един каменоделец. Бенджамин Хоф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Септември 11, 2010 Доклад Share Добавено Септември 11, 2010 (edited) Откъс от "Илюзии” на Ричард Бах 1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн. 2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор. 3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от другите животи, които бе изживял. Помнеше тези знания и затуй стана мъдър и силен, та другите съгледаха силата му и дойдоха при него за съвет. 4. Учителят вярваше, че притежава мощта да помогне на себе си и на всички хора, така и стана, другите съзряха неговата сила и дойдоха при него да ги изцели от всичките им страдания и от безбройните им болежки. 5. Учителят бе убеден - всеки трябва да се мисли за Син Божи, - така и стана, във всички сервизи и гаражи, където работеше, започнаха да се стичат, да прииждат хората, които търсеха неговите знания и искаха да усетят допира на ръката му, а улиците отвън се задръстиха от онези, които копнееха сянката му поне да падне връз тях и да промени живота им. 6. Заради тълпите притежателите на автосервизите и главните майстори помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже навалицата беше толкова голяма, че нито той, нито другите монтьори имаха къде да поправят колите. 7. И пое той по широкия свят, и хората, тръгнали подире му, захванаха да му викат Месия и чудодеец, и в каквото вярваха, се сбъдна. 8. И буря да се извиеше, говореше ли той, върху главите на насъбралите се не падаше нито капчица дъжд; и последният човек сред множеството чуваше словата му точно тъй ясно, както първият, ако ще и да трещяха гръмотевици и светкавици. А той винаги им приказваше в притчи. 9. И рече им: "У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав, богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на съдбата си." 10. И рече му един мелничар: "Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш, ти си направляван свише, а ние не; не си принуден да превиваш гръб като нас. Вески на този свят трябва да си вади хляба с пот на челото." 11. И Учителят му отвърна: "Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река. 12. Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз. 13. Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно - да се съпротивляват на течението. 14. Ала най-накрая един измежду тях рекъл: "Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука". 15. Другите му се изсмели в лицето и рекли: "Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!" 16. Онзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака. 17. Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани. 18. А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: "Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!" 19. А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: "Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение". 20. Другите обаче си знаели своето: "Ето го Спасителя!" И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител." 21. И щом видя, че от ден на ден хората около него стават все повече, че се стичат и се тълпят, щом видя, че го молят все по-неуморно да ги изцели, да ги нахрани с чудодейството си, да учи вместо тях и да живее живота им, той се усамоти на един хълм и там се замоли. 22. И си рече наум: "Безконечен Лъчезарен Аз, ако такава е волята твоя, искам тази чаша ме подмине, спести ми туй непосилно бреме. Не мога да живея живота на другиго, а десет хиляди ме молят със сълзи на очи да им даря живот. Не биваше да позволявам всичко това да се случи. Ако такава е волята твоя, нека се върна при автомобилите и инструментите, нека живея като всички простосмъртни". 23. И както седеше на хълма, чу глас - нито мъжки, ни женски, нито висок, ни нисък, благ-преблаг. И рече му гласът: "Ще бъде не моята, а твоята воля. Понеже каквато е твоята воля, такава е и моята спрямо теб. Върви си по пътя като всички простосмъртни и бъди честит на тази земя!" 24. И щом чу това, Учителят благодари и доволен, слезе от хълма, тананикайки си песен, каквато си тананикат монтьорите. И щом тълпите го наобиколиха със своите несрети, щом го замолиха да ги изцели и да учи вместо тях, и да ги храни до премала с прозренията си, и да ги теши с чудодействата си, той се усмихна на множеството и рече: "Напускам." 25. 3а миг множеството примря от почуда. 26. И рече му той: "Ако някой каже на Господ, че каквото и да му струва, най-силното му желание е да помага на страдащото човечество, и Господ го насочи що да стори, трябва ли този човек да изпълни заръката Божия?" 27. Разбира се, Учителю! - извика множеството, - Каква по-голяма наслада за него от тази да понесе всички мъки на ада, щом така му е заръчал Господ!" 28. "Независимо какви са тези мъки, колко тежка е тази задача?" 29. "Каква по-голяма наслада от тази да увиснеш на бесилото, да бъдеш разпнат и изгорен на клада, щом такава е волята Божия!" - отвърна тълпата. 30. "А какво ще сторите - обърна се към нея Учителят, - ако Господ ви рече право в очите: "ЗАПОВЯДВАМ ВИ ДА СТЕ ЧЕСТИТИ ДО СЕТНИЯ СИ ДЪХ НА ТОЗИ СВЯТ!", какво ще сторите тогава?' 31. Множеството мълчеше, над хълмовете и долчините, където стоеше, не се чу нито един глас, ни един-единствен звук. 32. И Учителят рече сред тишината: "По пътя на нашето щастие ще намерим познанието, заради което сме избрали този живот. Та ето какво научих този ден и сега решавам да ви оставя, за да следвате който път намерите за добре". 33. И пое нататък през тълпите, остави ги, за да се върне в делничиия свят на хората и машините. Редактирано Септември 11, 2010 от Христо6 Пламъче и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Септември 11, 2010 Доклад Share Добавено Септември 11, 2010 Човекът и грешницата * Човек става това, което мисли. Един ден в ръцете ми попадна книга, писана от християни. Поисках да ми четат и да ми обясняват някои пасажи. Ще повярвате ли? Единственото нещо, за което се говореше в тази книга отначало докрай, беше грехът и само грехът? Глупакът, който непрекъснато повтаря: “Аз съм поробен”, ще бъде един ден такъв. А нещастникът, който казва непрестанно: “Аз съм грешник”, навярно ще стане такъв. Ето една притча за това. “Имало едно време един свят човек /санясин/, който седял под едно дърво и поучавал.Той пиел мляко и ядял само плодове. Той правил безкрайни пранаями /целенасочени дихателни упражнения, предназначени да се овладее Праната – космическата енергия/ и имал усещането, че е много свят. В същото село живеела жена с леки нрави. Всеки ден санясинът я предупреждавал, че ще отиде в ада за своите грехове. Клетата жена се молила богу, ронейки парещи сълзи и повтаряйки: “Моля те, Господи, избави ме от клетия живот, който водя!” Светият човек и грешницата умрели. Жената била потърсена от ангели, докато демони поискали душата на санясина. “Как така – възкликнал той, - не живях ли свят живот и не проповядвах ли на всички за светостта? Защо трябва да ходя в ада, докато тази жена с лоши нрави отива на небето?” “Защото – отговорили демоните – тази жена, която беше принудена да извършва безнравствени постъпки, беше устремила духа си към Господа и търсеше избавление, което сега получи. Ти напротив, когато извършваше свети постъпки, беше устремил духа си към лошотията на ближния ти. Ти виждаше само греха, ти мислеше само за греха; ето защо сега ти трябва да отидеш на мястото, където съществува само грях.” Шри РАМАКРИШНА Слънчева и Mentolka 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Септември 11, 2010 Доклад Share Добавено Септември 11, 2010 (edited) Един млад и мъдър човек на име Христо решил да отдаде остатъка от живота си на медитация, молитви и съзерцание на майката Природа. Усамотил се в една пещера в Родопите. Веднъж както медитирал от часове пред пещерата, случайно би съзрян от един възрастен пастир. Пастирът извикал : - Ей момче, ти умрял ли си бе, сляп ли си бе, не виждаш ли, че целият си нахапан от змии и комари. Ей там на метър от теб се вие една змия. - Така ли, стари човече ? - рекъл Христо. Не знаех, че около мен има змии и комари, не бях ги забелязъл и усетил. Аз тях не ги виждам, защото навсякъде и във всичко виждам Бог. Редактирано Септември 11, 2010 от Христо6 slance111111 и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Септември 11, 2010 Доклад Share Добавено Септември 11, 2010 (edited) "Тъкмо това Удалака се помъчил да каже на своя син. Попитал го: "Научил ли си за онова, чрез което научаваш всичко останало, а забравяйки го, забравяш всичко? Виждал ли си това нещо? Сблъсквал ли си се с него?" Синът в объркването си отвърнал: - Изучих всичко. Но за какво приказваш ти? Учителят ми никога не е говорил за това. - Тогава се върни - казал Удалака, - защото всичките ти науки са боклук. Върни се назад. В моето семейство винаги сме били истински брамини. Под истински брамин той разбирал - познали сме Брама, истината. Не сме брамини само по рождение. - Връщай се, връщай се незабавно! Посрещането било прекратено, отишли си и музикантите. Боляло го Удалака, но се налагало да върне сина си. Толкова години прекарал вън от къщи, а сега трябвало отново да го отпрати - без нито един ден отдих. Много наскърбен, синът се завърнал при своя учител. - Защо не ме научи на "онова", което татко така харесва? - попитал го с горчивина. - Защо пропиля толкова години от живота ми? Татко смята всичко научено от теб за безсмислица! Не познавам себе си. "Ако не познаваш себе си," - казва баща ми - "що за знания си натрупал? Какво ще правиш с знанията си върху Ведите? Можеш да ги казваш наизуст, но за какво ни е това учение? В нашето семейство, - твърди татко - винаги сме били истински брамини. Върни се и преди да умра стани истински брамин!" Учителю, научете ме какво е "онова". Учителят се засмял. - Това не може да бъде преподадено. Може да се постигне и схване, но не може да бъде преподадено. Затова не се постарах да те науча на него. Но ако настояваш, можем да създадем подходяща ситуация - грижи се за всичкн крави в ашрама. (имало около четиристотин крави) Заведи ги вдън гори тилилейски. Колкото по-далеч, толкова по-добре, да не те достигне човешки поглед. Върни се чак когато стадото ти е нараснало на 1000 крави и бикове. Ще минат много години, но какво от това!? Помни, не трябва да се виждаш с никакво човешко същество. Приятели ще ти бъдат единствено кравите, те ще бъдат твоето семейство. Ако искаш, можеш да си говориш с тях. Светкету заминал в дън горите тилилейски, където още не бил стъпвал човешки крак. Там той живял с кравите в продължение на много години. Историята е изключително красива. За какво можеш да си говориш с крави? В началото може и да се е опитвал, докато е разбрал, че е напълно безсмислено - кравата просто те гледа! С празен поглед. Няма диалог. В началото по навик краварят трябва да е повтарял Ведите в присъствието на преживящите животни. Те, разбира се, не се интересуват от Ведическо знание и поради това няма как да го похвалят за знанията му. Сигурно е опитал да им говори за астрология, за звезди, но едва ли е събудил по-голям интерес. Какво може да се направи пред аудитория от крави? Ще не ще, трябвало постепенно да се отучва от говоренето, започнал да забравя. Настъпило голямото отучване. Минали години. Броят на стадото достигнал 1000. Сега обаче Светкету напълно забравил, че трябва да се връща. Забравил да брои - толкова много години... Кравите се разтревожили, времето дошло. Една от тях се престрашила и казала: - Слушай, след като вече сме 1000, времето настъпва и Учителят сигурно чака. Трябва да се приберем вкъщи. Светкету последвал кравите. Когато стигнал заедно с 1000-те крави при учителя, той излязъл да ги посрещне и казал на останалите ученици: - Вижте тези 1001 крави! - Има само 1000 крави. - отвърнали учениците - Другият е Светкету! - Той е изчезнал. - заявил учителят - Няма го вече там. Станал е крава, невинна крава, вгледайте се в очите му!" Ошо Редактирано Септември 11, 2010 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 17, 2010 Доклад Share Добавено Септември 17, 2010 Преди дни започна новата учебна година.Следващият разказ е обръщение на една майка към всички учители и хора.Трогна ме нейната ценностна система в това откровение, какво има смисъл в реалния живот. Писмото на една майка до целия свят Скъпи хора по целия свят, днес синът ми тръгва на училище.Известно време ще му бъде ново и чуждо.Иска ми се да бъдете добри и мили към него. До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор.Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят. Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне със ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания. За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае.Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов.Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой, че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач, че на всеки враг се пада по един приятел.Научете го на чудесата на книгите Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.Научете го, че е много по -достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав.Научете го да продава мускулите и ума си на най- висока цена, но никога да не продава сърцето и душата си.Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата...но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав. Научете го с нежност, хора но без да го разглезвате, защото само в огъня се закалява чистата стомана. Молбата ми е голяма, хора, знам но вижте какво можете да направите.Той е толкова мило момченце. Неизвестен автор Светлина и Хармония и slance111111 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Ноември 30, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2010 Веднъж Ал Халладж попитал един много напреднал суфи: -Ти Ибрахим Хаса, какво достигна в суфизма през твоя дълъг път? А Ибрахим бил голям,известен суфи,тридесет години практики,молитва,вяра в Бога,упование и т.н. Ибрахим Хаса му казва: Вече тридесет години моето място е вяра,доволство и огромно упование в Бога. -Тогава Ал Халладж му казал: Брат ти си на своето място, но си погубил живота си напразно. Дава му съвет: Загуби себе си в Бога и няма да искаш нито вяра,нито упование,нито успокоение,защото ще имаш Самия Бог. - Когато Бог е в тебе,какво упование,каква вяра е нужна? П.П. Ал Халладж ;арабски мистик,наричан още арабският Христос. Заради Любовта си единственно към Бога,той бил осъден от своите съвременници на смърт. Нарязали го на хиляда парчета ,горили го и прахът му разпиляли по четирите краища на света. Докато го рязали той славел Бога и с любов казал на своите палачи: -Господи ,знам че си Ти,не можеш да ме излъжеш! ...Любов до край. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Ноември 30, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2010 "Сега ще ви приведа един пример от времето на Нерона. Вие ще кажете: „Знаем ги ние“. И вие, и аз много работи знаем, но мълчим. Във времето на Нерона – не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание – живял някой римски патриций, на име Онорций, млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия, Египет, дето и се запознал с тайните на окултизма. Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10-годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да може да си даде сметка за своето разположение. Хваща го за ръката, завежда го в дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той турил в ума си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което римляните са разполагали. И наистина, тя посещавала школата на Сенека, запознала се с гръцката култура. Но Онорций забелязъл, че с постъпването на туй момиче в училището, лицето ѝ започнало да се изменява, изменява и към 16-годишна възраст тя е станала една от най-красивите римлянки. Не само това, но той забелязъл, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Вие ще кажете: „Това е преувеличение“. Не, туй е близо до истината. Преди повече от 25 години в Америка се яви една мома и с нея са правили опит някои учени американци: 8 души, най-силни хора, не са могли да задържат едно много дебело дърво, защото когато тя си туряла ръката си отгоре му, туй дърво се въртяло. А като турила дървото на едно менгеме и го стегнала здраво с щипци, тя прекарала ръката си отгоре му и то станало като очукан коноп. Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро. Но забелязъл, че в туй момиченце, всичките ѝ думи били отмерени, никога не е чувал да излезе от нея някоя несериозна дума. Всичкият ѝ говор, всичките ѝ думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейната уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота почнали да я обикалят римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда, и ѝ казва да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислил да си поиграе с нея, да разполага с нея, като красива. Вечерта тя останала и когато той я хванал, тя положила ръката отгоре му и той се вдигнал във въздуха. Намерил се в чудо! Той за пръв път срещнал такова нещо. Тогава в него се зародил страх. Той я погледнал и казал: „Моля ти се...“ Като си отдръпнала ръката, той се успокоил. Втори път той пак посегнал на нея, тя положила ръката си на него и той пак нагоре – във въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излезнала вънка. Искали да я спрат, но всички, на които тя си полагала ръката, увисвали във въздуха; така постъпила и с всички преториянци. И в целия Рим тя е била пословична. Срещне някого, когото карат в затвора, положи си тя ръката на ония, които го конвоират, те увисвали във въздуха. А тя казвала тогава на затворника: „Хайде върви си, свободен си“. А дето срещала бедни, помагала им. Дето се явявала – пътят се отварял. Но Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и бил толкова амбициозен, че не искал никой да знае за тази велика истина. Казвам: Вие, съвременните, можете ли да играете ролята на тази Амриха? Всички велможи и знатни римляни благовеели пред нея, навсякъде пътят ѝ се отварял, когато си турнела ръката на някого – издигал се във въздуха. И всеки признавал, че Амриха не е мома от света да си играе с нея всеки, който поиска. Вие сте игра на света. Имате ли вие езика на Амриха? Знайте, че силата на човека се крие в неговото слово, в неговата реч. Ако можете да пречистите вашия ум, тъй че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко едно неразположение към когото и да е, и от сърцето ви да излезе всичко нечисто, т.е. да се залюбите в Бога, да сте го залюбили и заради неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли, и сега може да имате тази сила на ръката си. Ето, аз ви давам един начин: турете 10 години да пречистите вашия ум и вашето сърце, и тогава, като поставите вашите ръце, ще придобиете тази сила на Амриха. А вие, сегашните християни, защо не я добивате? Защото много се хвалите: „Аз ще ти направя нещо“, но ще го окича, ще кажа: „Знаете ли, този нямаше да оздравее, но аз само като турих ръката си, излекувах го“. Въпросът седи тъй: Този човек аз го излекувах по закона на Любовта. Тъй е истината! А тази Любов, тя е Божествена! На този човек, по закона на Мъдростта, аз му дадох знание. Река ли да притуря малки качулчета, че само аз мога да сторя това, силата си отива. В ума си трябва да имате мисълта, че вие сте само един проводник на великия Божествен Дух в света, че вие сте една малка нота на петолинието, и милиони такива ноти в живота ще образуват една велика ария. Като мине този Божествен такт, ще внесе великото във вашия живот. Аз не трябва да се хваля за своята святост, за своята сила и своите знания. С всичките тия похвали човек губи своята сила. Скромност, абсолютна скромност се изисква като сила, която изтича от вас. Бог, Който живее във вас, ще ви въздигне. Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие. Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След това дойде някой друг, умен човек, казвам: „Нямам толкова време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. И – знаете ли? – Тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво седи този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсех много учители, но само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?“ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол, да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е-е, какво мисли през това време?“ – „За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.“ Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни! Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас, ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерона, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или е от дявола. И тъй, християните, със своите мисли дали тя е от Бога или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а в тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! " Учителя, Ананий и Сапфира Пламъче и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.