Музикалните ключове

[Донка]

Ключовете, за които говори официалната наука, са едни, а мистичните музикални ключове, се дават на ученика при посвещението. С тия ключове ученикът отваря вратите на свещения живот на Бога.

Ключовете в музиката имат една задача – да покажат на хората, как да трансформират силите си. Всичките музикални ключове са слезли от един висок свят.

Ти искаш, например, да отключиш сърцето на някой закоравял егоист – започни с ключът ФА, на Мъдростта, сетне продължи с ключът СОЛ, на Любовта и най-сетне с ключът ДО, на Истината. Невидимият свят е превел тези ключове на Земята

– Ключът на сърцето е ключът на Любовта – СОЛ. Ключът на ума е ключът на Мъдростта – ФА. Ключът на волята е ключът на истината – ДО.

Подразделенията на ключа ДО отговарят на волята в човека на физическия, духовния и божествения свят. Ключът СОЛ е най-грациозен. Той прилича на красив ангел, с навита като спирала пръчица, посочва местата на всичките нотни знаци.

Когато си заминете от Земята и отидете в невидимия свят, няма да ме видите, докато не ви подложат на изпит. Вие трябва да издържите този изпит. Ще ви изпитат пред специална комисия, можете ли да четете на всичките видове ключове? На СОЛ – Любовта, на ФА (басов) – Мъдростта, на ДО (сопранов) – Истината, на ДО (алтов) – Правдата и на ДО (теноров) – Добродетелта. Когато комисията провери, че можете да пеете на тези ключове, вие ще ме видите! Ще видите и славата Божия. Ще ви се отворят Божествените и духовни очи!

Апостол Петър държи ключа на Рая, на Любовта – СОЛ. Има и един ключ на ада – ФА. Юда предаде този ключ на вратаря на ада. Има още един ключ, с който се отварят дверите на престолът Божий. Там живее и Христос. Вие, музикантите, работите с тези ключове. Невидимите музикални Същества си служат с тях, да отварят дверите на всички слънчеви системи. Всяка звезда, всяка планета, всяко Слънце си имат ключ. Всяка звезда е музикален тон, написана нота на небето. Целият космос, цялата вселена са облени с една непрекъсната, магическа музика. Божествена музика.

– На Земята пристигат само някои откъснати преводи от тази Божествена музика, чрез гениите на музиката. Тези мелодии губят от Божественото, докато се напишат с ноти.

– На небето нотните листа са живи. Небесното пространство е лист, на който са написани нотите, с ръката на Бога. Тези ноти са цели светове. Всяка звезда на небето е написана нота. Тук, на Земята, има преведени 24 гами, които са дадени от двадесет и четирите старци, за които пише Апостол Йоан в Откровението си.

– Бог даде на Адама ключът на Любовта, но той го изгуби. Сега, с музиката на шестата раса, человечеството ще намери загубения ключ. Новата Ева, новата жена ще намери този загубен ключ на Любовта. Думата Любов е само превод на истинското име на този ключ, който Адам изгуби в Рая. Скришна е тази магическа дума и трябва да се намери. Щом се намери магическия ключ и думата ще се намери. Бог ще се изяви чрез нас. Всеки нов ден започва с нов тон от гамата. Всеки нов ден започва с нова гама. Заедно с този тон, с тази гама, се изпращат енергии от разумния свят.

източник

Какво е вашето лично разбиране на тези думи на Учителя? Много ще съм благодарна на музиканти по образование и професия!

[Велина Василева]

Сега вие имате една ясна представа какво нещо е музика, хармония.

Не е лесно човек да е музикален. То е високо състояние. Човек трябва да е високо издигнат умствено.

Хората, които се занимават с музика са хора, които трябва да градят, да строят музикално.

Човек трябва да знае как трябва да живее и как трябва да иждивява силите които има.

Сега сте наредени по тонове. Някои са „ре“, някои – „до“ и т.н. Някои от вас са взели „до“, понеже имате мъчнотии. Вие се намирате в едно яйце. Не сте измътен още. Вие не сте „до“. Яйцето, докато е затворено, не е измътено. Мълчаливо е, пауза има. Като се измъти казва: „Чик, чик, чик.“ Какво значи „чик“? „Чик“ на турски значи: излез, излез, излез. Сега слушам ви, казвате: „Ти кой тон си?“ Че някои не сте излязли из „до“-то. Някои от вас не сте тръгнали, нямате някаква идея. Човек, който не е излязъл из мъчнотиите на живота не може да пее „до“. Сега нямате вече идеята, какво трябва да поддържате, какво трябва да работите. Да се усили животът, какво трябва да работите? Целта на живота е да тръгнеш в един път. То е вече „ре“. Дойдеш до постижението на тази цел – как да постигнеш целта? Да кажем, че вие обичате някого. Как се постига? За да дойдете до един човек, за да не го изгубите, какво трябва да правите? Имате хубаво цвете, тропическо, изваждате го от умерените пояси. Ако сте невнимателен много лесно може да го изгубите, може да измръзне, да изсъхне, трябва да го поливате, трябва да разбирате неговите нужди. Един човек, който няма обхода, не знае да се обхожда, не може да вземе „ми“. Всичката дипломация на човека, неговата същинска мисъл, трябва да знае в дадения случай какво да каже, как да мисли, как да се нареди. То е закон на „ми“. Друг закон е. Един тон, той в себе си съдържа правилата как човек трябва да постъпва. Вие, ако не може да задържите онова, което имате, ако не разбирате земния живот, ти си вече „фа“. „Фа“-то е крайният предел на физическия живот. Значи онези добродетели, които са вътре в тебе, ако ти не знаеш как да ги употребиш в себе си и да работиш с тях и се оплакваш на всяка стъпка от нещастието на живота, ти от „до“-то не може да го подобриш. Щом дойдеш до „сол“ вече в друг свят принадлежи, в четвъртото измерение, влизаш в духовния свят. Вие искате вашето щастие. Законът на сол, то е постигане на онази, възприета идея, когато човек има нещо велико. В музиката има един тон, който доминира, основата е. Казвам, музиката на човешката душа и на човешкия дух.

Казвам, ако някой път вие много се напъвате, се пукате.

Като се напъвате, ще се пукате, работата не върви. Туй което се пука, то не е животът.

Цъфването е живот, пукването – не. Та тук се явява пътят на новия живот.

„Сол“ е, в дадения случай, идеята за новия живот. Ти не може да пееш „сол“, в този смисъл, ако не си влязъл в духовния живот. То е реализиране на Любовта, цъфването. Ако разбираме „сол“, така е. Ти си сиромах, нямаш нито пет пари в джоба. Може да си болен, дрехи нямаш, къща. Докато кажеш „сол“ ти изведнаж ще бъдеш облечен, хляб ще имаш, всичко ще имаш. Ще бъдеш като цар. Всички мъчнотии ще изчезнат. Автомобил ще имаш, апартамент, всичко ще имаш. Как може да бъде това? При сегашното положение, както си, не може да бъде. Може да пееш „сол“ колкото искаш, ще имаш сол, с чували сол ще имаш. Колко се продава солта? – Пет лева. Сто кила – петстотин. Знаете ли сто кила за колко години да я образувате? Да извадите сто кила из морето, колко време трябва да чакате да се изпари водата, да я пречистите и да я продавате? Ще видите, че не е лесна работа.

Всичките хора страдат, понеже нямат сол. Под думата сол, разбирам да отвориш пътя на твоето щастие, по пътя на сол иде щастието.

И вярата е там и надеждата, любовта, мъдросттта, истината. То е пътят. То е пътят, по който идат тия блага.

Щом дойдеш до „ла“, то е реализирането вече на този път.

„Си“ – ти ставаш господар, ти слизаш да ядеш. Защо трябва да благодариш на Бога? Да ядем доказва, че ти си господар, че може да се ползуваш от благата, които Бог ти е дал. Ако ти не може да се ползуваш от своята мисъл, ако ти не може да се ползуваш от своите чувства, ако ти не може да се ползуваш от своята воля, ако ти не може да разбираш светът, в който живееш, ти не разбираш какво нещо е „си“. Ти не може да го пееш никога.

Тъй щото „си“ е постижение. Ти ще дойдеш вече да знаеш как да служиш на Бога. Да пееш „си“, значи да станеш ангел, да служиш на Бога. Тази е философска мисъл. Вие сега започвате. В този смисъл кой е от вас певец? Ще кажете: „Тогава кой може да бъде певец?“ Има певци...

...Вие мислите, че като обичате някого, той се ползува. Че когото обичате той се ползува. Който обича, той се ползува. Затова ние трябва да обичаме. Като говорим за Бога, да го обичаме, трябва да се ползуваме.

Без любов към Бога ти не може да се ползуваш. Тогава направете един опит. Помъчете се да обичате Бога, че да вземете първия тон „до“. Този тон ще дойде естествено у тебе. Ти ще го чуеш вътре.

Тоновете, докато не ги чуеш отвътре, не може да ги вземеш. Като се събудиш сутрин, този тон трябва да го чуеш. Ще чуеш тия музиканти. Най-първо един ангел, който ще изпее до. Той ще каже: „От днес нататък ти си свободен. Излез из мъчнотиите, в които досега си бил. Излез из мъчнотиите навън.“ Не може да се примириш с някого, скарал си се, като че с целия свят. Казваш този е виноват, онзи е виноват, това нямаш, онова нямаш, то е заблуждение.

Ние живеем в Бога, Който има всичките блага. Движим се и съществуваме в Бога. В Бога живеем и сме нещастни. Защо сме нещастни, кажете ми? В Бога живеете и не може да пеете! В Бога живеете и не знаете как да постъпвате. В Бога живеете и не знаете как да мислите. Ще мислите, както Господ мисли...

...Вие се готвите за оня свят, де е паспорта? Имате ли паспорт? В оня свят мислите, че ще влезете, но вие само предполагате. Като идем само, ако ни приемат, то е пътешествие. Ако не обичаш, кракът ти в оня свят не може да стъпи. Ако не обичаш, кракът ти няма да стъпи. То няма да бъде оня свят на щастието, няма да бъде Божествения свят. Двама души, за да бъдет щастливи, те трябва да бъдат в оня свят. Тоя свят тук, (показва главата) Божествения, гърдите са човешкия свят, а под пъпа надолу е животинския свят. Казвате: „Да идем в оня свят!“

Като умреш, всичките хора по тебе ще вървят. Като те тъпчат няколко хиляди години. Туй трябва да се преведе. Тъпкането е ограничение. Ти не си свободен, нямаш никакви права. Земята отдолу няма никакво право да се оплаче. Всичкото, каквото тя събрала, всичкото богатство ѝ го вземат. После на тази земя хвърлят всичките нечистотии. Нямаш право да се оплачеш, затуй. Като вземат и като дават, ще мълчиш. Та аз ви говоря сега, вие искате да бъдете свободни...

...Ако вашите тефтери, в които сте написали какво имате да вземате от този, от онзи, ако не ги изгорите? Някой те погледнал, някой те обидил, казал ти нещо, няма някаква обхода. Ако всичките тия тефтери вие не можете да ги изгорите в огъня!... ... Не само старите тефтери трябва да изгорите, ами нови тефтери трябва да напишете... ...Да изпълните написаното в новия тефтер.

Това е новата музика в света. Тогава ще възпримем Бога [като] Любов. Старата любов си замина, в огъня отиде. Всичките длъжници, каквото дължаха, всичко туй изгаря. Няма да пеем тази песен. Ще пеем, че тефтерите изгоряха. Нов тефтер е написан. Как ще пеете сега?

Две мелодии има. Минорна мелодия. Всичките тефтери трябва да се изгорят. Старите тефтери трябва да си идат, нов тефтер, написан има. Как ще пеете сега новата песен в другия свят?

Коя е тази новата песен? Новия тефтер, основния тон на вашето сърдце, вземете. Вземете основния тон на вашия ум. Основният тон, това е любовта на човешката душа; основният тон на вашия дух, това е мъдростта; основния тон на самите вас, то е основния тон на свободата.

Търсете истината! Човек е човек, който служи на Истината. Човек може да стане ангел, само когато служи на Мъдростта. Човек може да стане Син Божи, само когато служи на Любовта. За да станем синове Божии, непременно трябва да служим на Любовта. За да станем ангели, непременно трябва да служим на Мъдростта, за да бъдем хора, трябва да служим на Истината.

Това са постижения за в бъдеще, които трябва да ги постигнете...

...Всеки един да си каже: Искам да живея и ще живея, тъй както Бог иска. Какво разбирате под думите: Както Бог иска? Аз гнилите плодове, може да ги направя хубави. Говоря ви алегорично. Ако ни дадете един гнил плод, една гнила ябълка, след една година, ако дойдете при мене, ще имате най-хубавите плодове. Даде ми гнила ябълка, тази гнилата, тази ябълка е посадена в земята. След една година тази ябълка ще даде 10 хубави. След една година от онази гнилата ябълка ще имате най-хубавите ябълки. Който има любов, така става. Който няма любов, ябълката отива. Всичко отива и остава неприятно чувство. Казвам, представи си, отидоха. Той ми даде една гнила ябълка. Ако една обидна дума, не може да я турите в земята и да излезе плод, вие не сте разбрали Божествения Закон. В света всичко е предметно учение.

Всички обиди, всичко каквото става, това са задачи, които трябва да решите. [За] който, обича са задачи. За умния са задачи, пък за невежия е товар. Понеже доста товар имате, цяла седмица мислете върху идеята: „Може ли да обичаме Бога и как да Го обичаме?“...

...Та казвам, най-първо трябва да се внесе новата мисъл, която ви се вижда непостижима. Непостижима е като видите малките семена. Но то ще стане дърво. Само опитайте! Като посеете тази семка, тогава ще видите силата, която е скрита.

Една идея седи във вашия ум, защото непосятите неща, те остават еднички. Всяка идея, ако се посее, тя е в сила, както ябълчното дърво, в земята посято, ще даде своите плодове. Така и една идея, посята в човешкия ум, всякога, ще даде своите плодове. Казвам, посейте вашите идеи във вашия ум и не ги барайте. Всички ще израстат и плод ще дадат. От този плод, вие може да се ползувате.

Най-лесното изкуство

[Велина Василева]

Божественият свят е една вечна хармония. Външната страна на хармонията ние наричаме музика.

Музиката принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и дух. Музиката е способност. Тя има изработена форма. Сега, разбира се всеки един от вас трябва да се заинтересува, да изучава музиката. Както се е развивала музиката, тя е едно спомагало.

Музиката има връзка със съзнанието. Когато говорим за музика, разбираме, че тя излиза отвътре, от душата излиза.

Когато човек е музикален, той има светлина. Има една светлинна музика. Светлина трябва да има човек. Без светлина не може да има музика. Музиката е свързана и с красотата. Всички музикални хора трябва да имат красива душа. Душа, която не е красива, не може да има музика, не може да я прояви. Музиката представлява красотата, хармонията на човешката душа.

Има една музика на ума. В нея има хармония. Мисълта си има своя музика. Чувствата също. На чувствата трябва да им свириш. Те са деца. А умът едва сега е започнал. Чувствата само обичат да слушат музика, приятно им е да слушат. А ония, които се занимават с музиката, които са направили инструмента, те искат да прекарат музиката чрез мисълта. Научете се да пеете. Или поне научете се да чувствувате. Правилно да чувствуваш е музика. Правилно да мислиш е хармония. И правилно да постъпваш е хармония. Някой ще каже, че без музика може. Без музика не може. Не е във външната страна на музиканта... ... Не е до количеството, а до качеството.

После в музиката няма туй, кой какво место е взел, че да е по-близо. В музиката има определено место, колкото си по-близо, толкоз по-зле. Колкото си по-далеч, толкоз по-добре е. Та музиката, хармонията ще постави хората на техните места. Само в музикалния свят всяко нещо е на мястото си. В немузикалния свят нещата не са на место. Един музикант, гледаш, поставя нотите на местата им. Според мен всяка нота е разумно същество. Той ще я постави на местото ѝ, „до“ ще го туриш някъде. В музиката имате някой път такт 2⁄4. Четирите е братът, а двете – сестрата. Трябва да угодиш и на сестрата и на брата. Те не са стари хора, млади хора са. 2⁄4 е жив, игрив такт.

После, имате такт 3⁄4. Те са живи тактове. 3-те е братът горе, той е капелмайсторът. А пък отдолу е бащата. Песента „Сила жива“ е с такт 2⁄4. А пък дайте някоя песен с такт 3⁄4. „Грее слънцето“. Да оставим това. Те са теоретически работи. Как ние схващаме, туй е закон на съзнанието. Трябва да имаме едно отлично съзнание, за да схващаме. Не само да пееш ноти, не само да ги слушаш, но душата трябва да участвува.

Музика е, доколкото хората изразяват този вътрешен Божествен стремеж. Та когато говоря аз за музика, подразбирам съзнанието, проявлението на човешката душа... ...Надеждата е на физическото поле. Вярата е в духовния свят, а пък Любовта е в Божествения свят. Та трябва да има връзка.

Всички неща първоначално не започват музикално. В началото има и дисхармония. Отпосле идва хармонията. И светът не е почнал с хармония. Първоначално е имало голяма дисхармония, и после постепенно идва Божественият ритъм. Докато човек се научи да мисли и да чувствува правилно, много е трудно. Най-първо се явяват кисели мисли, чувства и постъпки.

Когато човек пее, мислите и чувствата се предават. Българската песен, както и да я пееш, няма разрешения. Тя оставя нещо тъжно. Бъдещият ритъм в какво седи? (Учителят изсвири друго нещо.) Това е отворен ритъм. Дава надежда. Този е ритъмът, който трябва да дойде до победа! (Учителят пее: „Мен ме майка родила право да мисля, добре да чувствувам и добре да постъпвам“.) Човек трябва да бъде весел. Във всичко трябва да вижда хубавото. Сега човек като пее, в бъдеще това пение ще се усъвършенствува, ще стане художествено. Страхът трябва да изчезне.Страхът е основа, подложка отдолу, върху който човешкото съмнение седи. Съвестта е турена точно върху страха. В страха са корените на човешкото съзнание. Той не трябва да излиза горе. Като стане човек музикант, ще мине състоянието на страха. Всякога най-жестоките хора са най-страхливи. Понеже го подтиска, то като дойде време, иска да си отмъсти. Освобождението трябва да дойде постепенно. Тия аномалии, които се явяват в човека, подтискат ги, подтискат ги и след това – експлозия! Експлозия на едно вещество сгъстено! И човек, той, като се сгъстява, ще се пукне.

Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е Великото! В Духа влиза всичко! Всичко в света е разумно. Разумно е всичко! Оттам започва всичко. Началото е това! Второто нещо, това е човешката душа. С явяването на Духа живота се изявява. След явяването на душата се явява свещеният трепет. То е хармонията, която се явява в света. Това е третият принцип. То е първият син. Хармонията на света е първият син, който се е родил в света. Като почнеш да пееш, ти си се родил. Хармонията означава раждането на човека. Човек, който пее, празнува рождението си. Третият принцип го наричам свещеният трепет. Наричат го трептения, вибрации. Аз го наричам свещен трепет, хармония.

След това четвъртият принцип е поляризирането. Разделянето на човека на две страни, на мъж и жена. Мъжът пее по права линия, а жената – по крива линия. Мъжът пее от центъра към периферията, а жената от периферията към центъра. Тук спадат всички противоположности, баща и син, брат и сестра и пр.

Петият принцип е ритъмът. Този принцип е, че всички неща в света идат периодично. Даровете на Бога идат чрез ритъма. Човек трябва да разбира закона на ритъма. Ритъмът си има свои опасни страни. В ритъма има прилив и отлив. Прилив когато има, ти си млад, раждаш се. Но трябва да знаеш, че ще остарееш. Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето. И като има прилив той донася всички материали. При ритъма трябва да знаете, че до едно време ще е прилив, например до обяд и като дойде обед, ако сте на физическото поле и стане отлив, в ритъма, трябва да се качите в духовния свят. Тъй, че онова, което сте придобили, да не го изгубите. Ако не направите това, туй, което сте придобили, ще го завлече. Турчинът казва: „Сел гелди“ (Порой мина.)

Та като се страхувате в музиката, то е отлив вече. Горе се качи. Престане ли страхът, то е прилив. Има ритъм тогаз. При отлива иде дисхармонията в света. В окултната (музика) винаги предпазват. Всички окултни ученици изучават закона на ритъма.

В музиката се свързва ритъмът с хармонията. Ритъмът предава материал на хармонията. А пък хармонията изразява всъщност това, което Бог е мислил, това, което Духът е създал и това, което душата е изработила. Туй е вече един велик резултат. Музиката е един велик резултат.

Имате тогаз: Първо ДУХЪТ, после ДУШАТА, след това иде СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ, после ПОЛЯРИЗИРАНЕТО, после РИТЪМЪТ. И след ритъма иде принципът за ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ. След причини и последствия иде РОДЪТ. Това е седмият принцип, с който човек трябва да борави. Та всеки принцип човек трябва да използува.

Да се научите да бъдете свободни! Без любов свобода няма! Да проявиш правилно любовта – това е свободата! Когато дойде любовта, ние туряме най-големите ограничения, а пък тя всичко къса! Туряме това – тя го скъса. Туряме друго – тя къса. И най-после казваме, че животът няма смисъл. Щом дойде любовта, ще се качиш на нейната кола и дето те заведе тя! Няма да се страхуваш! Тя е единствената кола, с която си в безопасност. А пък ние като се качим на колата на любовта, питаме се: „Какво ще стане с мен?“ От всичко друго можеш да се плашиш, но щом се качиш на Божествената кола на любовта, не се плаши!

Старайте се да бъдете свободни. И да поощрявате свободата! Не ограничавайте свободата! Защото свободата е израз на любовта! Не ограничавай свободата, в която любовта се проявява. И всичкото зло произлиза от това постоянно ограничение. В света съществува ограничение.

Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. (Учителят показва върху главата на едного.) Ето центърът на музиката е тук, а тук е центърът на времето! У всинца тези центрове не са развити еднакво. Някои са работили повече, а пък други сега трябва да работят. Едно лице, у когото този център е развит, като се съедини с друг, у когото този център не е развит, ще стане предаване. Та съединявайте се с тия, които имат развити центрове.

Мислете за тия хора, които са музикални, които са родени музиканти! Духът има връзка с музикалността. Добрият човек е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. Всичко онова хубавото, красивото е свързано с музиката.

Та, когато мислим за музиката, трябва да знаете, че в музиката се образуват всички добродетели. Тя е основата. Та като казвам, че трябва да пеем, то е поощрение за да се развият дарбите, да се поощрим да се развият всички ония дарби, които трябва да се проявят.

Някой човек, у когото времето е развито, има такт. Има търпение. И много пъти, когато у някого не е развито търпението, той няма усет за времето. Ние, за да не сме търпеливи, то е защото времето не е развито. Ние бързаме. Човек, който бърза, у него времето не е развито. Ти ще бъдеш като англичаните. У евреите времето е много развито. Те са го развили от големите страдания. Та когато турят човека под страдания, развива се у него времето.

Вие сте музиканти! От тук ще излезат най-добрите музиканти, от вас. Музикалните гении от тук ще излезат! Сега всичките музикални гении тук са дошли вече! Вие не вярвате в това! Баховци, Бетховеновци са тук! Седят и слушат. И двамата са тук. Бах и Бетховен се различават. Бах и Бетховен какво означават? Бах означава: посаденото да расте нагоре – това е „б“. После, „а“: „А“ е натоварена камила. Бах е дал съдържанието, а пък Бетховен е развил формата. (Бах значи поток, рекичка.) Та сега да дойде във вас Бах и да бъде поток, а пък Бетховен да развие формата.

Та Бах е тук, и Бетховен е тук! Вие какво мислите? Вие казвате: Къде е Бетховен? Че Господ е навсякъде! Бах, Господ го прати в света! Дето е Господ, там са Бах и Бетховен! Следователно Господ е във вас и затова Бах и Бетховен са тук!

Всички музиканти са тук! Господ е тук, а пък те няма да дойдат! Ще кажете: „Как може да бъде това?“ Господ е при нас, и затова всички музиканти от памти века, които са били, са тук! Всички имат добрата воля, и каквото знаят, ще го дадат. Те казват: „Едно време и ние бяхме като вас, но сега сте в още по-добри условия, отколкото ние. И ние сега искаме да дойдем при вас.“

Та и Бах, и Бетховен, и Моцарт, и Шуман, и Хайден, и Лист, и Григ са при вас!

Музикално утро. Седемте принципа

[Златна]

Благодаря!

[Велина Василева]

Когато говорим за хармония, подразбираме присъствие на съзнание в Живота на човека, подразбираме Живота, в който душата е развила човешкия Аз, развила е съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество.

Сега представете си, че имате една нота в музиката: може да бъде половинка или четвъртинка, или осминка, или шестнадесетинка. Тази нота е само един символ, един характер и сама по себе си тя няма никакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието, а в началото му се постави ключът, с който се определя какъв ще бъде характера й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по петолинието, не може да има вече свое мнение и да казва: „Аз така мисля.” Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени.

Когато влезете в Божествения живот, има ключ и според този ключ на Божествената хармония вие сте поставени на това петолиние. Вие се качвате на него и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение.” Аз значи да произведете вибрациите, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, т.е. от този ключ. Вън от него може да създавате каквито искате обърквания, но на петолинието

ще правите това, което ви каже Духът,

т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу и ако го слушате, ще минете през всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език съзнателен Живот, което значи, че ръководени вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко се движи хармонично. Така трябва да разбирате – това е философия и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като четвъртинка, а тя иска да стане половинка, капелмайсторът ще я хване и ще каже: „Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш!” – „Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!” Не, толкова, колкото ти е определено, ще бъдеш, ни по-голяма, ни по-малка – колкото ти е определено!

И сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания.

Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и ред.

Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, така и за вашия семеен и обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настава в сърцата ви, когато нарушите хармонията – всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има Радост, щом има хармония, в ума има Радост.

Първият ключ на хармония вътре в Живота това е Любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът сол. И действително, на хората трябва сол. Това е едно съвпадение – ключ сол и сол за ядене. Забележете, че когато се вземат нотите до, ми, сол и си, от тези четири основни ноти сол е третата. Засега ние сме поставени на този ключ – искаме да нагласим всинца ви в този ключ сол, а тактът ще бъде три четвърти. В музиката се нарича музикант не само онзи, който разбира знаците и знае например какво е ключ сол. Музикант е този, който знае нотите, може да взема всяка от тях и да разбира отношенията на тоновете от сол до сол. Тъй искам да разбирате ключа сол– да вземате тези ноти много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да залегне идеята, че щом се дойде до ключ сол, има само едно мнение и не можете да останете на особено мнение. В Любовта няма особено мнение, няма специални мнения, защото това е неразбиране на великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират правилно, когато дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си и само понякога коригират някоя нота дали е поставена на мястото си така, както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.

Сега,за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите къде са погрешките. Ще започнете от ключ сол. Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите Живота си по ключа сол. Аз не говоря сега за изправяне на вашия Живот, но нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и вашите волеви действия не са по този ключ. Трябва едно трансформиране на мисълта – всичко да се нареди по този ключ на Любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази Любов!” Вие на ключ сол не сте били още нареждани. Който се нареди веднъж на ключ сол, знаете ли каква прекрасна хармония има – това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нареди на този ключ, у него настава един подем на мисълта, на чувствата, на съзнанието. Той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести – това е ключът сол. Ако някои от вас имат всички тия качества в себе си, казвам: вие сте нагласени на ключ сол. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.

Сега, хармония е потребна изобщо за жените – хармонични мисли, чувства и действия. Това е най-великото в Живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което създава човека, това е хармонията – този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, в сърцето си, във волята си, всичката ви работа върви...

Влиянието на хармонията в живота

[Велина Василева]

Туй чувство ... е поставено на най-високо място на главата на човека – то е любов към Бога. То е най-високата точка. Едно религиозно чувство, но то е хилядолистникът както го наричат индусите. Казва се на-високата точка, зенитът. Най-високата точка е хилядолистникът – чувството Любов към Бога.

Следователно, всякога когато ти се намираш в едно безизходно положение, отправи ума си, една струя на живота нагоре и тогава отгоре ще приемеш помощ. Помощта няма да дойде от главата, но по радиото ще се предаде. Ти ще дадеш един сигнал и невидимият свят отгоре, разумните същества ще дадат помощ. Ще дадеш сигнал, че се намираш в голяма опасност и ще дойдат на помощ.

У някои хора, туй чувство е заръждясало, този апарат не работи, намират се в трудно положение и ако не дадат сигнал не може да им се помогне. Казват: Помолихме се, но не ни се помогна. – Апаратът не работи. Когато апаратът работи, винаги ще дойде отговор.

Вие всички имате една слабост, очаквате хората да ви спасят. Не, вие от хора не чакайте спасението си в света. Хората в света само може да ви помагат, когато дойде заповед отгоре.

Ако някой човек ви обича, то е един подтик на Бога, Бог е, Който ви обича чрез него. Всеки един човек, който ви обича, трябва да имате предвид, че Бог ви обича, не самият човек ви обича...

... Чрез вашия ум вие ще внесете повече топлина и светлина, за да могат едновременно и способностите и чувствата ви да се развиват нормално. Тогава ще имате един първокласен живот.

По този начин много от вас, ако внесете светлина, онези от вас, които сте музикални, музиканти ще станете.

Ако вземете червения цвят от гамата на светлината, тя е първата основна гама на живота. Тя е гамата на движението. Червеният цвят е цвят на движението. Щом дойде, живот ти трябва да му дадеш. Тогава животът, който е влязъл, ще си поправи път и вследствие на това се зараждат всичките противоречия.

Ако вземете портокаления цвят, то е гамата, която индивидуализира. Ако искате правилно да се индивидуализирате, трябва да разбирате портокаления цвят. Ако не знаете да пеете, според законите на светлината, вие не може да се индивидуализирате.

Ако искате да расте, имайте зеления цвят. То е пак музика.

Светлината е по-висша музика. По някой път аз обичам да слушам светлината. Като пея, много хубави тонове има. Слушам тоновете на светлината. Някой път и вие трябва да слушате тоновете на светлината, за да разберете какво нещо е музика.

Светлината е музика, музика на ангелите. Ако вие бяхте развили ясновидство, като изпеете „до“, щяхте да видите един цвят, като изпеете „ре“, друг цвят, като изпеете „ми“ – друг цвят. Като изпеете цялата гама, ще видите цялата цветна гама. Колкото по-правилно изпявате тоновете, толкоз цветовете ще бъдат по-ярки, по-правилни. Колкото по-неправилни са тоновете и цветовете ще бъдат неправилни. Цветовете ще съответствуват на пеенето ви. Вие някои - не сте пяли. Вие някой път може да изпеете „до“. Вие вземате – „сол, ла, си, до...“ /Учителят пее „до“/

Имаш едно неразположение на духа – пей „до“. В съвременната музика „до“-то показва едно семе, което е посято и трябва да изникне. Ти трябва да му пееш, да изникне. „До“-то показва, че има условия. То семето за да не умре трябва да изникне. Ти като пееш „до“ мислиш, че условията, при които си, трябва да растеш, да има движение. Пей „до“, за да се роди в тебе движение. Пей „до“, за да се освободиш от противоречията. Пей „до“, „до“, „до“...

Кой е сега другия любим тон на „до“-то. Най-близкият тон, с който се познават хубаво. Считайте, че „до“ е едно интелигентно същество, най-любимият, който го разбира най-добре кой е? Кой тон разбира „до“ много добре? – /„Ми“/. „До“, „ми“. /Учителят пее/. Кой тон сега разбира най-добре „ми“? /Учителят пее „до, ми, до, ми, сол“/. Да кажем, ония от вас, които са музиканти, да знаят като пеят един тон, да турят в този тон съдържание, да знаеш да промениш течението на един тон.

Ако в един тон, туриш надеждата за съдържание, или ако туриш за съдържание вярата, тонът ще се измени. Ако дадеш на тона една проницателност, да прониква, ти трябва да туриш закона на любовта, или закона на милосърдието, или Любов към Бога, една от добродетелите.

Каквато любов туриш в тона, такава проницателност ще има.

Ако аз бих бил преподавател на музикантите, най-първо бих ги научил, как най-добре да разбират главата си, че като пеят да знаят какво да турят в тоновете. Та като пее, музикантът трябва да тури всички свои апарати в тона. Тогава всички щяха навсякъде да ги слушат.

Сега ти искаш да дадеш съдържание. Казва: „Пей правилно.“ Как ще пееш правилно, трябва да обичаш някого. Но, ти този когото обичаш, отвън не можеш да го намериш. Ти най-първо ще го намериш в себе си и тогава ще го проектираш навън.

Този, когото вътре не може да намериш, никога отвън не можеш да го намериш. Този когото вътре може да намериш и отвън ще го намериш.

Казвам: Ако Бог отвътре не може да го намериш, никога и отвън не може да го намериш. Всичката погрешка е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Ти в себе си трябва да го намериш.

Ти не може да намериш Бога, докато не си изпратил мисълта си на хилядолистника горе. Ти не можеш да имаш понятие отвънка. Когато го намериш в себе си, тогава ще го видиш в природата навсякъде.

Вътрешна светлина

[Латина]

И вярата е там и надеждата, любовта, мъдросттта, истината. То е пътят. То е пътят, по който идат тия блага.

Щом дойдеш до „ла“, то е реализирането вече на този път.

Преди години един приятел си купи малък уред, с който отчита честотите на различните звуци. Покани ме да взема някакъв тон и аз изпях съвсем чисто "ла", стрелката застина на определената честота. Той се впечатли много, макар аз тогава да не разбрах защо му отдаде такова значение.

Бих се радвала, ако споделите повече информация за тона "ла".