Авата Добавено Юли 19, 2017 Доклад Share Добавено Юли 19, 2017 (edited) Историите ,разказани до тук са идентични-сещаш се неочаквано за БИВШЕ ГАДЖЕ и не можеш да спреш да мислиш за него при положение,че развитие няма,а и всички са щастливи в семействата,които имат ... Според мен нищо не е случайно и мислите ни отиват при хора,с които имаме кармични уроци.Със сигурност търсенето на постоянна ангажираност не е решение-никой не може да е нон стоп зает ,а и самия факт,че за малко да останеш насаме с мислите си те отиват при въпросния човек е красноречив! Някой беше писал по-горе,че енергията може да тече към човека,когото мислиш,но той да е вече затворен канал -според мен това е невъзможно -как може да станеш затворен канал за някого?Как можеш да спреш да усещаш енергията,която някой ти изпраща? Въпроса е как се спират едни такива натрапчиви мисли-според мен може би отговора е прошката ,която масово ни е много трудна ... Отлично разбирам идеята й,но реално само си казвам на думи,че съм простила,а усещам,че дълбоко в себе си не съм? Как човек се научава да прощава истински? Редактирано Юли 19, 2017 от Авата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 20, 2017 Доклад Share Добавено Юли 20, 2017 Цитат Здравей Авата добре дошла в нашия форум! Имаме няколко интересни теми за прошката тук: Покаянието и прошката За благодарността и прошката Прошката - магията за чистене на кармата Мисли от Учителя за прошката За себе си мога да кажа, че мислите от този род са изчезвали сами именно тогава, когато осъзная техния източник, т.е. истината вътре в мен. Например, в един от случаите осъзнах, че аз се отнасям към този човек като към играчка или вещ, която силно желая да притежавам близо до себе си, но не ми я подаряват нито ми я продават дори и за най-скъпата цена, която искам да платя - моята лична свобода и любов. Аз, съответно продължавам упорито да търся начини да се сдобия с неговото присъствие и любов, а когато осъзнавам, че това ще е невъзможно, търся виновни, причини, оправдания. Когато осъзнах, че въпросната личност НЕ Е вещ, която мога да притежавам, а свободен човек, осъзнах същото и за себе си. Моето щастие не се състои в това, да принадлежа на човека, когото искам да притежавам.... Натрапчивата мизъл изчезна. АлександърТ.А., Кон Круз и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nana1777 Добавено Ноември 30, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2018 Здравейте, да подбутна малко темата. Искам да разкажа и моята ситуация и да чуя мнения. Имам натрапчиви мисли към даден човек, без да сме имали нищо общо. Каквото и да правя колкото и да не избягвам да го срещам тези мисли не изчезват. Постоянно ми е в главата,искам го и не мога да се отърся от това. ( работим в една фирма и е неизбежно да го срещам) Моля помагайте, как да спре всичко това, това е тегоба, мъчение, искам да спра а не ми се получава. Не сме имали контакт повече от любезен поздрав,и общи приказки,и двамата сме семейни и сериозни. Дайте ми съвет лак да спре всичко това, и защо по-дяволите се случва? Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 30, 2018 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2018 (edited) Цитат и защо по-дяволите се случва? Този въпрос не те интересува . Позицията ти трябва да е : Имам конкретни натрапливи мисли-----как да ги забравя . Потърси доводи защо ти пречат и си ги повтаряй .Стреми се поведението ти да е много точно и заобикалящо предизвикващите ги ситуаций . Трябва да знаеш че мислите съществуват отделно от човека . Той просто ги среща и регистрира .След което обаче , от него зависи дали ще задържи някоя , като започне да я върти в главата си . Или ще я изостави , като безинтересна ... Не е важно до колко точно е това . Важно е , че тази представа е добра и работи за по разбираема картина на интересуващото те . Друго важно е , че натрапливите мисли , са само умствен навик за мислене с точно определени представи . Знаейки тези неща , човек веднага може да види и пътя за изоставянето на този навик . Значи когато усетиш тези мисли и придружаващите ги емоций , да се приближават ( създаваш нов навик) . Насочваш вниманието си към подходящи мисли с обратен или ,,далечен" емоционален заряд .Подходящи , означава , че могат да бъдат различни за различни случаи в ежедневието и да се пробват различни представи . Да видиш кои , вършат работа . Те се налагат на вниманието настоятелно , с мека упоритост . Редактирано Ноември 30, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nana1777 Добавено Декември 1, 2018 Доклад Share Добавено Декември 1, 2018 Благодаря за отговора, опитвала съм какво ли не, но явно не достатъчно. Ще поработя повече върху това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nana1777 Добавено Декември 1, 2018 Доклад Share Добавено Декември 1, 2018 Според мен това, че мислиш за някого съвсем не означава, че той те мисли. В моя случай, не зная дали мисли за мен но силно се съмявам, просто трябва да се отърва от тези мисли. Лошото е , че много време продължава, но ще успея. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sonatic Добавено Януари 24, 2019 Доклад Share Добавено Януари 24, 2019 Здравейте! Специално си направих регистрация заради тази тема. Не очаквах да има толкова подобни на моя случай. Имам семейство, деца. Обичам човека до себе си. Е, имаме доста различия, с които много трудно се примирявам, но се опитвам да обръщам внимание главно на позитивното, това, че сме здрави, и да не търся принцове на бели коне. Обаче. Има един човек от моето минало. Никога не сме имали нищо повече от лек флирт. В момент, в който срещнах човека, с когото съм сега, сякаш бях изправена пред избора между тях. Тогава не съм се двоумила изобщо. Избрах мъжа си, дори не осъзнавах, че съм имала два пътя пред себе си. Другия човек откъснах от живота си доста рязко. След известно количество години (сега) той нахлу в мислите ми и те са обсебени. Като луда съм. Първата мисъл сутрин, последната вечер - всичко е за този човек. Мира не ми дава това, че така отстраних себе си от живота му (такова е усещането ми). В главата ми са само мислите "Съжалявам, съжалявам! Че не избрах теб. :( " Постоянно си представям някакви неща, които могат да се случат. Които са могли да се случат. Които евентуално бих искала с риск да не мога да живея с гузната си съвест после. Главното, което усещам, е че този човек по някакъв начин мисли за мен. Не знам как го усещам. Дори го знам. Имам много силно развита интуиция и съм се научила да ѝ вярвам. Тя ми казва точно това в момента. Но нямам такова желание, като другите, които са писали, да се отърва от тези мисли. Не искам да изневерявам. Не искам да наранявам никого. Чудя се защо ни се случват тези неща. Защо сега изпитвам такава сигурност в това, че този човек е щял да ми допадне много, много повече от сегашния ми партньор? Нали щом се родят децата, значи Бог така е решил. Значи тези деца, тези хора е трябвало да се появят, нали няма нищо случайно. В същото време искам да се накарам вместо да съм нещастна, напротив - да бъда щастлива от това, че обичам (и единия, ...и другия). Значи да бъда само благодарна от това, че душата ми е способна на любов. Нали в това е смисъла, да можем да я раздаваме, без да я търсим обратно. В повече ми идва тая платоничност обаче... Много искам просто да осъществя контакт и да излея всичко, което искам да му кажа. В същото време възприемам това като най-велик вид изневяра - изневяра на сърцето. И мира не ми дава. Аз също съм вярна и се стремя да бъда такава заради себе си, заради лекотата, с която живее душата, когато е вярна. ... А не искам да спра да мисля за него. Благодаря, че ме изчетохте! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Януари 24, 2019 Доклад Share Добавено Януари 24, 2019 @Sonatic, като четящ написаното човек, чувствам у теб нуждата от промяна, разнобразие. Създала си една фантазия, която продължаваш да украсяваш - това не е "лошо" или "неправилно", а по-скоро те тласка към себепознание и себеразкриване. Изглежда ми така, сякаш има нещо да се разкрива пред теб - нещо от теб, в теб, което засега е неясно... Да, не отричам, че всички сме свързани в една енергийна мрежа, че сме взаимнозависими и това може да бъде много красиво. Но и не означава непременно, че винаги "кликваме" с човека, с който искаме да "кликнем", да се намерим, видим... Понякога е проекция, в неговия образ си дорисуваме онова, за което копнеем, но не вярваме, че можем да изпитаме и без неговия образ, присъствие... Сякаш само той може да ни го даде. Това не е любов обаче, илюзия на ума ни е, фантазно влюбване, което преминава, неустойчиво е, изконсумира се... До известна степен описаното ми изглежда като бягство от реалността, която си създала в момента, от твоята реалност, която от известно време е вероятно монотонна (това ти ще прецениш) - сякаш казваш: "удобен ми е този стол, но свикнах, искам да опитам друг". Човешката натура е силно адаптивна, мозъкът всъщност е готов във всеки момент за промени, умът иска още и още... Лесно ни доскучава - затова сме успели да се усъвършенстваме немалко. Помисли и в посока - Какви качества припознавам в този човек, за когото мечтая? (оценявам ли го като умен, интересен, забавен, различен от хората, с които общувам по принцип?) Какво е това, което искам в момента в живота си? Кое сякаш не ми достига, а очаквам да получа от партньора си? Самата аз давам ли го? Разбери себе си, виж какво седи зад идеята за този човек - вероятно е някаква нужда, болка, желание. Отдели повече време само за теб, за да се "свържеш" с усещанията си. Не съди себе си - човек си, не си бог, не си ангел. Не си направила нищо нередно. Sonatic, Донка и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sonatic Добавено Януари 28, 2019 Доклад Share Добавено Януари 28, 2019 Много благодаря за изчерпателния и интересен отговор! Препрочитам го, давам си и време да се отрезвя малко. Да помисля в посоките, които си посочила. Имаш право. Знам какво ми липсва. И в партньора, и в живота. Определено този човек е пълната противоположност на моя мъж. По-скоро аз си приличам с него. Мисля си едва ли не какъв съвършен живот щяхме да имаме, толкова еднакви, с толкова еднакви интереси, хобита, разбирания.. Родителите ми бяха така. Така съм отраснала - нашите винаги правеха всичко заедно. Възпитаваха ме в синхрон, придобила съм разбиранията си благодарение на тяхното единомислие, на разбирателството им. Мисля, че заради това изградих и по-хуманни страни, емпатия, чувствителност, толерантност. А моите деца? Правим всичко поотделно с мъжа ми. Имаме различна ценностна система дори. Музика, книги, филми, разбирания за кое е правилно и кое - не. Разбирания за хората, за живота, за прекарване на свободното време, за работа, за нашите собствени родители... Безкрайно е. Чувствам се не като част от семейство, а като свободен човек, който е впримчен в нещо, което не е неговото нещо, не съм на мястото си. Определено се намирам в период на равносметка. Използвам това, което ми се случва, като някаква посока, към която да се насоча и да дълбая натам. Лошото е, че виждам негативите само у партньора си, т.е. обвинявам лошия си избор за състоянието, в което се намираме с него. И същевременно не виждам как мога да променя каквото и да било - иска ми се да променя него! А няма как. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Valentina Val Добавено Февруари 12, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2019 Здравейте, изчетох доста неща по тази тема. Реших да си направя регистрация и да се посъветвам с вас, тъй като не намирам отговор вътре в мен на въпроса "защо не мога да спра да мисля за този мъж 2 години след като не съм с него". Ужасно е да се живее по този начин и не мога да се обвържа, тъй като тази мисъл за този човек буквално ме е обсебила. Не знам любов ли е, надежда че ще се събера с него ли е, внушение някакво или фикс идея, че трябва да бъда с този човек, не знам кое е реалното нещо, което изпитвам и не мога да намеря отговор. Историята ни беше кратка - 6 месеца, но аз си бях паднала по него на 2 или 3 път, когато се видяхме. Той е всичко, което искам от един мъж - умен, забавен, със сходни интереси, сходно възпитание, привлича ме супер много - жестовете му, начинът, по който ме прегръщаше, докато спим, излъчването му, харесвам работата му. Най - лошото от всичко е, че не мога да избия тази мисъл за него, че той е моят човек. Някакво супер странно усещане. Вкопчила съм се в тази мисъл и чакам да ме потърси и да установи, че аз съм неговото момиче, както е казвал самият той по времето, в което се вихдахме с този човек. Не е било дори връзка, нещо по средата се получи, той се отказа да бъде с мен, поради куп външни фактори, които осъзнавам, че може би са само предтекст. Има моменти, в които тази мисъл е нон стоп в главата ми, а когато ми мине за малко се появяват някакви знаци - като например казват името му по телевизията, с друг мъж съм и той превключва каналите и спира на любимият филм на този въпросният мъж, за който мисля, някакви дати изникват от някъде, дори и сега като се регистрирах и тръгнах да търся форума първото, което излезе беше статия и неговото име там пред очите ми, има и много други неща, но все с тази насока. Полудявам ли Не разбирам самата себе си. Винаги съм успявала да забравя някой мъж много бързо. А това дори не беше истинска връзка. Искам да се отърва от тези мисли, анализирам постоянно защо мисля за него, но не мога да установя сама. Исках да получа отговор от него дали е бил влюбен в мен и това, което ми отговори той беше, че никога няма да ми отговори на този въпрос, но съм най-голямата му слабост в живота. Това най-вероятно казва, защото в историята имаше трети човек замесен, негов приятел, който беше влюбен в мен. Но да не се отплесвам, посъветвайте ме как и в каква насока да анализирам тази ситуация в главата ми, която не ми дава мира и не мога да продължа да живея нормално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sonatic Добавено Април 30, 2019 Доклад Share Добавено Април 30, 2019 Една много хубава статия, на която попаднах, само че е на английски. https://thoughtcatalog.com/nikki-zarrella/2018/03/6-things-that-happen-when-you-and-your-soulmate-arent-meant-to-be-together/ Мисля, че описва точно подобни чувства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.