Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Не може да мислиш за някого, без той да мисли за теб"


ina-hr

Recommended Posts

И на мен ми се е случвало изведнъж както си стоя да се сетя за някой,които да кажем не съм виждала отдавна,и след това или още на същия или на другия ден се засичам с този човек.Странното е ,че напоследък доста често се сещам за едно момче(той си е цял мъж ).Аз не го познавам много добре,всмисъл поздравяваме се ако се срещем и няколко пъти сме били с на една маса.Миналото лято може би имах симпатии към него,може да е било и повече,не знам.Той от 3 години някъде живее в Гърция,и си идва на няколко месеца тук.Вчера пак се сетих за него изведнъж,а не съм го виждала от началото на май,тази година.Не зам последния път когато си  беше в България, почти не сме говорили,а след като си тръгна доста често почнах да си мисля за него.Също на скоро разбрах,че с него сме родени на една и съща дата.Не знам на какво се дължи това да мисля толкова за него....... :blink:

П.С.Извинявайте ако на места съм била неясна и ако написаното звучи объркано. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 60
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

Попаднах да тази мисъл на П. Дънов: "Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.", но не мога да я разбера напълно. Смятам, че донякъде първата част противоречи на втората.

А и въобще възможно ли е моят случай да има нещо общо или си въобразявам?

В цитирания откъс има нещо вярно, но то е трудно да се изрази с думи. За каква мисъл става въпрос? Това не трябва да е „наша“ мисъл, плод на активната ни мисловна дейност, а мисъл, която интуитивно възприемаме отвън, идваща от другия човек. Значи тази мисъл улавяме, когато умът ни е освободен от собствените ни мисли, желания и от личното ни отношение към нещата (не знам как да се изразя по-точно). И в цитата много точно е казано „ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви“ – не от мисълта, а от съзнанието и не „ако мислите за този човек“, а ако мисълта за него (която не идва от нашия ум, а той само възприема) присъства там.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

g.gif искате да кажете че ако аз мисля за някого то той определено мисли за мен ?!?

Не, това е само възможност. Такива случаи може да са редки или по-чести отколкото осъзнаваме – това не зная – но не са общовалидно правило.

Линк към коментар
Share on other sites

а по вероятно ли е само единият да мисли за другия?

Зависи кой е "другият", подобно единомислие, за каквото става въпрос в цитата може да се наблюдава при дълбоко емоционално свързани хора. Често ми се случва с близките ми приятелки,които живеят в различни градове, вдигаме телефоните и се обаждаме почти едновременно. Много често се случва със съпруга ми, бих казала почти винаги когато единия мисли за другия има взаимност. Не много често, но също се случва и с близките ми роднини с които поддържам близък емоционален контакт. Това не е правила важащо за всички хора при всякакви ситуации. Много се изненадвам, когато някой ми каже, че няколко дни ,например, си мисли за мен, случвало ми се е често, при мен не е имало никакво взаимство.

Думите и цитатите не трябва да се разглеждат буквално, а да се търси многообразието в тях и да се съпоставя с личния опит.

Много хора биха казали - няма такова нещо, на мен не ми се е случвало и са прави, това не е стигнало до тях, при тях е друго.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

На мен непрекъснато ми се случват съвпадения от рода, като се сетя за някой и той да ми се обади. Всъщност съвпаденията са толкова много, че може да се каже, че са ми начин на живот.

Въпреки, че се случва, логиката ми отказва да приеме, че телепатия съществува.

Но все пак съм убедена, че ако някой някъде мисли за човек, който е отворил сърцето и съзнанието си за него, е нещо като канал, по който мисли и чувства достигат до другия.

Също така установих, че ако някой ми досажда, по същия начин мога да затворя канала и той по магически начин престава да ме притеснява.

Представяте ли си в какви сложни плетеници сме омотани, чрез мислите си за другите. Всеки гняв, обида, горчивина впримчват хората и не искат да ги пуснат на свобода, и по не затворения канал тече болка.

Прошката е много ефективно средство да се спре тази болка - прощаваш и престава да те боли, и някъде там другия се освобождава от твоя гняв.

А представяте ли си колко много хора мислят със симпатия за нас... Ако по тези невидими канали им изпратим благодарност и любов, те без да знаят ясно причината ще получат енергиен порив и сили за хубави неща.

Ние сме свързани помежду си с невидими нишки, нека по тях тече любов.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

а добре де, както си седиш така и видимо си си изпразнил главата о някои а усещаш присъствието му, и той ту се върне ту си иде, ти хем ти се ще да пуснеш малко при теб, ноо душата ти крещи недей ще боли тя си отиде не ти за какво и да те мисли като ти наговори куп глупости , които дали са лъжи или спекула .... сега се натъжих, образа съм го изчистил грижливо, но запазих смомена за хубавато, лошите думи трябва да се напъна за да си ги спомня, хубавите също, чувствам се свободен за да меря сродна душа искам я, но незнам дали съм готов, не искам да съм сам, малко като че ми е рано,, всеки сам зи вади изводите, но съм го тествал ако адски силно мислиш за някой него най малкото го боли глава или као е по отворена личност се сеща кой си мисли за него.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще ти кажа точно какво е имал предвид Учителя. Първо казва: да спреш да мислиш, т.е. да си в състояние на немислене, медитативно състояние, в такова състояние вече чуваш сърцето си и това което идва от него, директно улавяш енергията. Няма го шума на мозъка и емоциите. И ако има силна енергийна връзка с теб, към теб, от теб, я отчиташ. Това не е мисъл, то е образ, нещо което усещаш - виждаш с вътрешния си взор. Ясновидство. По друг начин казано, да чувстваш с сърцето си. Това е връзка която съществува между всички същества на тази планета. Тя е безсловесна, безкрайна, нематериална. Когато имаш чувства на обичане към някого - чувствата ти съграждат енергиен мост, право до сърцето му. Този енергиен мост захранва човека, отваря го. Ако имаш деца, ще си чувствал тази връзка. Ако човека се отвори за теб, и той прави енергиен мост към теб. Когато връзката е двустранна тя се усилва синергийно, много повече от два пъти. Да обичаш, на божествен език значи " да си в едно със...". Обичта е много силен енергиен поток, които излизайки от нас, може да прави чудеса, може да отваря хора, да захранва животи, да пази души: това е служене и силата на любовта. И това не е теория, а ежедневие. Слушай сърцето си, ще ти разкаже много истории и ще ти покаже много невиждани светове. Имаш синхронност с този човек. За тази връзката, времето и пространството не са от значение, този човек ти праща нещо, може и да ти го е пратил преди 14 години,а сега да му е дошло времето да го получиш, отвори се и ще разбереш.

Това е и начина по който привличаме духовния си партньор-това което написах по горе. Ако някой се интересува или е в такова търсене, на идеалния човек за него. Изграждайки образа за него в сърцето си, придобивайки вътрешна яснота за неговото "бъдене". Бъдене означава, какъв да бъде- неговите личности качества, а не какво да прави, което е следствие на бъденето. Като изградим тази вътрешна представа и яснота до степен усещане, то се случва. Нужният човек пристига, на точното време и на точното място. Защото създавайки един такъв енергиен мост от сърцето си, той не можа да остане дълго време незапълнен. Веднага се намира нужния човек, в природата няма липси.

Това е любовта между двама .Връзката между мен и любимия човек .А представете си как тази връзка се разширява и обхваща няколко човека ,децата , семейството .А после се разширява и включва все повече и повече хора , с тенденция да включи всички , целия свят .Може би точно това е ,, аз и Отец ми , сме едно "...

 

Човек направи нещо, дори и незабележимо , и се случва след време да се измъчва : Защо стана така ; защо аз ,той ,тя ; можеше ли по иначе ;какво мисли той (тя) сега ?Емоциите напират ,объркани и необуздани ...Обвързаност с миналото ?Да и поука за сега .За мен думата компромис , има едно светло значение .И то е , постъпвайки разумно да не нараняваш другите .Нищо повече ,защото тъмната страна на компромиса е отстъпление от истината  . Тази която си разпознал  и ако не я утвърждаваш и тя няма да те утвърди .Мисълта ми е , че е добре човек да постъпва безкомпромисно според най висшата истина , която познава .Да бъде бдителен ( буден ).  Тогава няма да го измъчват старите  спомени ,умът ще е по свободен да наблюдава какво се случва сега .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  • 1 year later...

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

 

Попаднах да тази мисъл на П. Дънов: "Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.", но не мога да я разбера напълно. Смятам, че донякъде първата част противоречи на втората.

А и въобще възможно ли е моят случай да има нещо общо или си въобразявам?

Дълго се колебах преди да Ви пиша, но любопитството за отговора,който търся наделя и ето –обръщам се към Вас с въпроса-има ли развитие на нещата по въпроса за човека, за когото мислите-престанахте да мислите за него,срещнахте се или какво? В абсалютно същата ситуация съм от 4 години и търся обяснение или спасение от тази мисъл, но не намирам, а само се лутам.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
В 31.05.2015 г. at 13:27, kkiipp каза:

Дълго се колебах преди да Ви пиша, но любопитството за отговора,който търся наделя и ето –обръщам се към Вас с въпроса-има ли развитие на нещата по въпроса за човека, за когото мислите-престанахте да мислите за него,срещнахте се или какво? В абсалютно същата ситуация съм от 4 години и търся обяснение или спасение от тази мисъл, но не намирам, а само се лутам.

Здравейте! Аз се интересувам от вашата ситуация, в която сте от 4 години. Аз съм в подобна от 5 години... сънувам един и същи човек (бившия ми приятел, в която бях много влюбена) почти всяка нощ. Какво се случва с вас? 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте. Аз съм в подобна ситуация от 5 години... сънувам един и същи човек (бившия ми приятел, в която бях много влюбена) почти всяка нощ.  От 5 години съм и омъжена. Имам две прекрасни деца, а мъжът ми е перфектният съпруг. Имам усещането, че бившият ми приятел ме мисли или сънува.... за да го мисля толкова много и да го сънувам.... Това ми тежи, защото мислите ми са твърде обладани от него след сънищата и се чувствам виновна спрямо семейството си, тъй като аз съм много верен човек. Не знам какво да направя в тази ситуация... връщане назад няма. Не бих направила нищо срещу семейството си, дори и ако става въпрос за едно телефонно обаждане. Не знам какво да направя, за да го изкарам от мислите си. Как мислите вие? Какво може да ми помогне в случая? Защо съм толкова обсебена? Има ли вариант той да ми изпраща някакъв вид енергия? Или всичко е плод на моето въображение. Възможно ли е да ме обича? Възможно ли е аз да го обичам при положение, че обичам мъжа си? Моля ви за помощ.. 

Линк към коментар
Share on other sites

здравей

Конкретно за теб , не знам .Знам , че умът ни е склонен и много лесно привлича мисли около стари емоционални спомени .Склонни сме да си фантазираме  и е по силно когато нямаме възможност да видим реалното положение .....

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Темата е застинала от доста време,но ще споделя и моята гледна точка.

Мислите на Ина и другите в сходни ситуации са свързани с някой, скойто са имали близки отношения. Имало е двустранно протичане на енергии, после единия канал се затваря, но към него енергията продължава да тече. Тази енергия не се губи, но не се и поема, може би се акумулира за по късен момент, като сила за кармично,житейско събитие. Може би този който е прекъснал канала сега е в противоположното положение и ние интуитивно усещаме, че си е получил„ кармичното наказание ”. Знам ли, с тоя човек имаме по-силна мисловно-енергийна връзка,от колкото с Анджелина Джоли и д-р Рос.

Линк към коментар
Share on other sites

Възможно ли е, ако видите някого за пръв от месеци без виждането да е планирано (месеци, през които често се се сещали за него), то това да се озовете на едно и също място по едно и също време, да се дължи на вашите мисли? Понеже понякога, ако отидете някъде с 1-2 мин. бихте се разминали с еди кого си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Ina Hr,Cinderella-какво се оказа след като мина време-общувахте ли с тези хора?

Според мен щом мислите за този човек са толкова натрапчиви със сигурност той осъществява някаква енергийна връзка с вас.Има техники (в нета описани) с които прекъсваш такива енергийни връзки,но по мое наблюдение е само за кратко...

Линк към коментар
Share on other sites

Kak da spra da mislq za opredelen 4ovek

Как да спра да мисля за определен човек? 

 

 

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица! 

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Добре дошла, Norai! 

Защо искаш да спреш мислите си за този човек? Каква емоционална окраска имат те? Нарушават ли естествения ритъм на ежедневието ти по някакъв начин? Към миналото ли са съсредоточени или към бъдещето? Свързани ли са по някакъв начин с обичайното ти общуване с този човек? 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Здравейте, мили хора! Преди 8 месеца бях пуснала тема "Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм". Днес, 8 месеца по-късно, отново съм в същото изходно положение и тъй като не мога да открия причина за случващото се, разчитам да я потърсим заедно.

Да разкажа накратко - с въпросният човек имахме връзка 2 години и половина, докато бяхме ученици. След завършване на 12-ти клас, аз заминах да уча в друг град, а той замина за САЩ и така нещата приключиха. Приех го спокойно, като очакван развой на връзката ни. Това се случи преди 10 години. Мнооого дълго време не бях се сещала за него въобще, дори веднъж видях, че имам писмо на и-мейла си от него, което дори не отворих, т.к. бях продължила живота си и не исках да се връщам и поглеждам назад. До лятото на 2015-та година, когато ненадейно се сетих за него ей така от нищото - мисълта не беше провокирана нито от някакъв спомен, нито от нещо, което да ми е навяло споменът за него. Тогава му писах два реда, питах го как е, той ми отговори, разменихме няколко думи и това беше. От тогава мине се - не мине време, все той ми е в ума. Може би е важно да спомена, че мисълта за него не е свързана нито с някакво чувство, нито с някаква емоция, не предизвикват никакви усещания у мен, но самата мисъл сякаш ме е обсебила и не мога да я прогоня от съзнанието си. Когато съм заета с ежедневните си задължения и мисълта ми е ангажирана, не мисля за него, но когато остана насаме с мислите си, тя пак ме връхлита. Имам чувството, че полудявам и нямам никакво обяснение на случващото се - имам прекрасен съпруг и още по-прекрасно детенце, а не мога да спра да мисля за другия човек /пак казвам - мисълта е лишена от всякакви чувства и емоции/.

Ако някой има конкретно предположение, обясняващо случващото се и как да се справя с тази натрапчива мисъл, ще се радвам да го чуя и обсъдим. Благодаря! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Добре е ако има човек точно да обясни циклите в развитието .Аз имам бегла представа :( . Човек е завършено същество когато навърши 21 г. След това той продължава развитието си чрез натрупване на опит , като постоянно сравнява и съпреживява случилото се в детството .Така доразвива системите си .

Терапевтите постоянно пишат за натрапчивите мисли , в темите по психотерапия .

В подобни случаи ми е достатъчно да създам навик , винаги да се замислям за нещо интересно; ангажиращо , може по-сложна физическа работа изискваща много внимание .  А когато имам време , за себе си , обработвам спомена за много кратко ,с обезличаващи мисли но вяло без страст . 2 или три изречения . Колко често---различно , зависи от обсебващата мисъл .И най обсебващата не издържа повече от година .И следя поведението си. Не допускам никакво такова , което би приближило спомена . Ако случайно се срещнем ---сърдечно любезен съм с класната ,, тормозеща ме в училище" . :)  .

Постарай се да локализираш конкретната емоция съпътстваща спомена .От това зависи как ще я неутрализираш .Много неща могат да са . Напр, малко тъга по безгрижните дни .

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Александър, благодарности за споделеното мнение! Бихте ли споделили техниките, които прилагате за отдалечаване на спомена, не съм чела нищо по темата и не съм запозната...Аз няколко пъти се хващам, че правя точно обратното - не се старая да отдалеча спомена, а напротив - водя си въображаеми разговори с него, представям си разни ситуации... Ако трябва да бъда честна със себе си и с вас, май основният ми проблем не е, че мисля за него, а това, че вероятно той не мисли за мен. Четох за т.нар. "енергийни канали" и ми е много чудно ако моите мисли и енергия не достигат до него, къде тогава се акумулират?

Относно емоциите, които изпитвам при споменът за него, по-скоро носталгия по миналото, умиление по онази чиста и непринудена детска любов, но също и болка и огорчение от едно неочаквано предателство. Коктейл от емоции, не мога да преценя коя надделява.

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

 Когато съм заета с ежедневните си задължения и мисълта ми е ангажирана, не мисля за него, но когато остана насаме с мислите си, тя пак ме връхлита. 

Мисля, че сама си открила отговора :)  Това съвсем не означава, че никога не трябва да оставаш насаме с мислите си, естествено... Но стара истина е, че "клин клин избива". Ти не можеш просто да "изпразниш" мислите си от него, но може би да го заместиш с нещо по-близко, емоционално и стойностно за теб каквато си ти сега. Вероятно твоето "себе си" все още не е открило нещо друго, което да си само ти без твоето ежедневие сега, и се лови за най-яркия спомен от миналото. Може би точно този спомен иска да ти каже нещо свързано с твоето себе си в настоящето? 

Цитат

водя си въображаеми разговори с него, представям си разни ситуации...

Наблюдавала ли си за какво точно разговаряте и в какви ситуации попадате? Възможно е подсъзнанието ти да иска да те насочи именно натам, а да ползва спомена за него само като необходим статист? 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...