Guest BENITA Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Изкуство е да слушаме чуваемо думите, отправени към нас. Но още по-голямо изкуство е да разбираме мълчанието. Защото има два вида мълчание - едното се крие от думите, а другото зад думите. От нас зависи дали ще чуем правилно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Вчера мълчах и "слушах" доста разпален разговор... В един момент имах усещането, че и двамата разговарящи (спорещи) чуват само себе си и в думите на другия търсят своите думи и своя смисъл и логика. В този момент разбрах,че те всъщност разговарят с измислен от самите тях събеседник, на когото бяха вменили опредлен начин на мислене и този начин на мислене имаха за цел да оборят и променят. Всеки "защитаваше" своята теза от тази на своя измислен опонент. Защо - запитах се - може би защото нито един от двамата дори за миг не желаеше да допусне, че през очите на събеседника му светът може би изглежда по по-различен начин, затова едни и същи думи изразяват различни понятия... Може би и защото всеки от събеседниците беше убеден,че ако приеме тезата на другия (т.е. - разбере я), това би означавало да предаде своята позиция и да се подчини на чуждата. Дали защото всеки от тях точно това искаше да направи с позицията на другия - да я промени, за да "вкара другия в правия път". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Вчера мълчах и "слушах" доста разпален разговор... Донке, предполагам,че имаш предвид диалога между Венцислав и Силвия в темата за равновесието по пътя? На мен ми бяха интересни и двете гледни точки. Аз също мълчаливо "слушах", най-вече с цел да разбера гледната точка и на двамата. Май съм по-близо до позицията на Силвия, но разбирам донякъде и Венци. Защо - запитах се - може би защото нито един от двамата дори за миг не желаеше да допусне, че през очите на събеседника му светът може би изглежда по по-различен начин, затова едни и същи думи изразяват различни понятия... Може би и защото всеки от събеседниците беше убеден,че ако приеме тезата на другия (т.е. - разбере я), това би означавало да предаде своята позиция и да се подчини на чуждата. Дали защото всеки от тях точно това искаше да направи с позицията на другия - да я промени, за да "вкара другия в правия път". :thumbsup: И аз се замислих върху същото (ако става въпрос за диалога, който посочвам) Предполагам, че това става, когато двама души са в различни плоскости на възприемане на Творението, в различни фази на житейската си Еволюция. Затова много неприятни и обидни към спорещите ми се сториха коментарите:"Това лудница ли е?" Който не се интересува от дискусията в дадена тема, просто да я прескочи, вместо да прави подобни забележки. Според мен проблемът в слушането и разбирането е понякога и в такива коментари, които се появяват вече доста често и не знам какво целят. Лекото пърхане по-проблемите е по-характерно за чатовете май? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) И аз се замислих върху същото (ако става въпрос за диалога, който посочвам) Предполагам, че това става, когато двама души са в различни плоскости на възприемане на Творението, в различни фази на житейската си Еволюция. Затова много неприятни и обидни към спорещите ми се сториха коментарите:"Това лудница ли е?" Който не се интересува от дискусията в дадена тема, просто да я прескочи, вместо да прави подобни забележки. Според мен проблемът в слушането и разбирането е понякога и в такива коментари, които се появяват вече доста често и не знам какво целят. Лекото пърхане по-проблемите е по-характерно за чатовете май? Ако едно Познание или Учение не ме научи да се радвам на Живота и да го обичам с Любов, по-силна от Смъртта, тогава за какво ми е? А, Бина? PS И още нещо: в постнатия въпрос имаше и една песен, родена от Тишина. Ти чу ли я? Редактирано Юли 22, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Бина! Често е по-полезно човек само да наблюдава и да слуша - научава и за себе си повече. За забележките, които са ти се сторили обидни - отдавна вече съм забравила как се усеща обидата. И в тази забележка аз "чух" нещо важно - презрението към мисли, разговори, позиции, стил и т.н., които ни се струват неразбираеми, глупави, "луди". Лепваме им етикета "лудница", защото от една страна не искаме да се съсредоточим, за да ги разберем; от друга - защото ни се струва,ч е ако го направим, това би поставило под съмнение стабилността и правилността на нашите собствени позиции. Помислих си и за темата за психотерапията - дали скоро ще се отнасяме сериозно към нея и ще се ползваме от доброто в нея, ако в ума ни присъства презрителното прозвище "луд - лудница"? Изкусително ми беше и на мен за момент да класифицирам като обида и нарушение на добрия тон забележките за лудницата вчера. Но навреме се спрях - нали и това са думи, позиция - нали и те се появяват пред нас, за да научим някакъв урок от тях. ... Да се радваме на Живота и да го обичаме с Любов по-силна от смъртта според мен означава и да даваме правото на хората да са по-различни от нас и да вървят по своя път - уважавани от нас, колкото и този път отначало да ни се струва "лудница" - Всеки има право на своята "лудница", нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Донка! Аorhama, песента ми хареса, не ми хареса думата "лудница". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Донка! Аorhama, песента ми хареса, не ми хареса думата "лудница". Учи се да се смееш тогава! Желая ти го от сърце! Хората без чувство за хумор са опасни най-вече за себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) Ние говорим с подсъзнателното очакване да убедим другия в стойността на размислите си или поне другият да разбере смисъла на посланието ни. Ако поне едното от двете не се случи, оставаме с усещането, че не ни е слушал или не е в състояние да ни разбере. Т.е. разочароваме се. "Не спори и не убеждавай!"-М. Везнева А как да се научим да слушаме без да реагираме емоционално на тона и изражението , с които са ни поднесени думите? Тонът и изражението, с които са поднесени думите носят допълнителна информация за отношението на говорещия към това, което казва, към слушателя и за неговото състояние в момента. Те се възприемат от слушателя през съответните паралингвистични канали, но за съжаление обикновено не се тълкуват адекватно , а се приемат лично и предизвикват емоционални реакции у слушателя. Това е може би най-важната причина да не се "чуваме" и за възникването на недоразуменията и конфликтите. "Не приемай нищо лично!"-Дон Мигел Руис Слушането и изслушването е нещо много важно за комуникацията . Много често попадаме в една неразбория от недоразумения , защото не се изслушваме . Разбирането според мен не винаги означава еднаквост в мненията , дори на мен лично много рядко ми се случва това да имам еднакво мнение като факти и нюанси с други хора . Но разбирането идва от желанието да застанеш за кратко време на друга гледна точка . Това не означава непременно , че сме си променили мнението , защото само личностния опит и събитията , убежденията ни могат да оформят мнение . Разбирането идва от първоначалната добронамереност и желание за приемане на определения човек . Разбирането е особен вид услуга , която си разменяме в израз на доброжелателност и желание за диалог . Много е важно да опиташ да застанеш на другата гледна точка.Да погледнеш на света през очите на другия.После,ако искаш да дадеш съвет,разкажи за себе си,за своята гледна точка.Никой не обича да му дават "акъл".Знаете едно от най-българските изречения в този смисъл, нали?-"Не ща акъл,дай ми пари!" Другият,според мен, има нужда повече от твоето внимателно изслушване, не толкова от съвета ти. Редактирано Юли 22, 2007 от Роси Б. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Учи се да се смееш тогава! Желая ти го от сърце! Хората без чувство за хумор са опасни най-вече за себе си! o.k. , Все пак чувство за хумор, но не за чужда сметка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) Мила Бина, чувството за хумор започва със способността ни да се надсмиваме най-вече над собствената си глупост и невежество. Другото е просто следствие. И ако това ти звучи някак объркващо, пробвай с Чарли Чаплин или Мики Маус. Бай Доньо (Донев) също върши работа. Успех ти желая! PS Браво на Роси Б. за "Днес, 10:34". Ми, аз какво да направя, когато понякога - поставяйки се "в очите на другия" - почвам да се смея и да виждам веселото? Редактирано Юли 22, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Мм, дааа... Основата на нашия спор нямаше нищо общо с форума и аз не трябваше да се поддавам на първосигналната си защитна позиция. Основните разминавания не бяха и в слушането и разбиранети, а на съвсем друго място. Няма как да е изглеждал другояче отстрани, освен като лудница, понеже има непозната предистория. Лично за мен и предисторията си е лудница, но точно споменаването на въпросната думичка ме извлече от понататъшно словесно затъване. Благодаря на Аорхама за това! Благодаря на Бина за нежната толерантност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 Жалко. Знаете ли колко сте досадни отстрани! И изобщо толкова ли не можете да се самоконтролирате и да преценявате докъде стигате! Във всяка една тема трябва да има надсвирване и не знам какво още. Аман вече. И още нещо, времето на другарските съдилища мина! Доста опит ни се насъбра от вчера да споделяме в тази тема. Кога губим самоконтрол и преставаме да слушаме и разбираме? Кога губим преценката си докъде сме стигнали и ставаме досадни? Струва си да се наблюдаваме и с чувство за хумор и сериозно едновременно. Благодаря на Мона за предложения отговор: Когато приемем разговора като "надсвирване" между кандидати за нечие или за собственото "БРАВО" и вдигната ръка за победител. (вместо да се вслушваме и допринасяме към хармонията на нашия "оркестър"). Когато приемем споделянето на мнения като "другарско съдилище" или неговата разновидност - другарско "вкарване в правата вяра". (вместо оползотворяване на възможността да споделим различните си гледни точки и така да се обогатим). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 22, 2007 Доклад Share Добавено Юли 22, 2007 (edited) Доста опит ни се насъбра от вчера да споделяме в тази тема. Кога губим самоконтрол и преставаме да слушаме и разбираме? Кога губим преценката си докъде сме стигнали и ставаме досадни? Струва си да се наблюдаваме и с чувство за хумор и сериозно едновременно. Благодаря на Мона за предложения отговор: Когато приемем разговора като "надсвирване" между кандидати за нечие или за собственото "БРАВО" и вдигната ръка за победител. (вместо да се вслушваме и допринасяме към хармонията на нашия "оркестър"). Когато приемем споделянето на мнения като "другарско съдилище" или неговата разновидност - другарско "вкарване в правата вяра". (вместо оползотворяване на възможността да споделим различните си гледни точки и така да се обогатим). Донка! Всичко е много просто - НИКОГА НЕ СИ ЗАБРАНЯВАЙ ДА СЕ ОБИЧАШ! Ако ти ИСТИНСКИ умееш да прощаваш на себе си, ти би била градина от цветя, която "пчелите" ( деца, мъже, хора, души, ближни твои...и т.н.) обичат- и значи, ти си ги призовала... "Според Вярата ви ще Ви се придаде"... Защо решаваш, че можеш да заместиш Силата на Душата си с чужда Светлина (авторитет/и). Едва ли някой повече те е обичал от самата теб и всички онези, които са искали да те видят и да се слеят с теб. И нима Душата ти не е Храм на Онзи, Който Люби Сам Себе Си, т.е. всички нас? И с какво са/сме по-различни всички ние - останалите, другите. Господи, защо никой не ми отговаря? Прокажен ли съм? И ако ти виждаш и живееш сълзите на другите, нима не би била самата себе си? Невъзможен въпрос - просто имай ВЯРА! Редактирано Юли 22, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 23, 2007 Доклад Share Добавено Юли 23, 2007 Странно. Къде го чукаш, къде се пука? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Да, Диана! И аз си мисля същото от вчера. И се опитвах да разбера защо се пука на друго място. И стигнах до мисълта,че всеки се пука там, където му е най-слабото място. Същото е и със слушането и разбирането. Слушаме, например, че друг си задава въпроси, при това на всеослушание. Веднага прехвърляме разбирането през себе си и разбираме задаването на въпроси като: - объркан съм, съмнявам се, не обичам достатъчно себе си, нямам достатъчно вяра, търся мнението на авторитети, т.е. не зачитам моето, забравила съм, че душата ми е Храм на Онзи, който люби сам себе си.... и т.п. Ами ако другият разбира това по диаметрално противоположния начин? Тогава стигаме до извода, че той не разбира правилно нещата и мисионерски се втурваме да му обясняваме Истината (не допускайки и капка съмнение дали тази Истина не е само нашата временна лична представа за нещата). Ако спасяваният не ни "чуе и разбере" - т.е. не се съгласи с нас и не започне да мисли като нас - ние сме тези, които се чувстваме неразбрани.... Когато слушаме и се опитваме да разберем слушаното и слушания, задаването на въпроси признак ли е за липса на достатъчно вяра и любов към себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Когато слушаме и се опитваме да разберем слушаното и слушания, задаването на въпроси признак ли е за липса на достатъчно вяра и любов към себе си? Това е признак за въра и любов към другия и че не сме заслепени от гордост и излишно самочуствие. Разумно поставения въпрос е от полза, както за питащия, така и за отговарящия. Защо решаваш, че можеш да заместиш Силата на Душата си с чужда Светлина (авторитет/и). Много слабо се проявява още светлината на душата в живота ни. Ако трябва да разчитаме само на нея май ще си останем още дълго време на тъмно. Малко външна светлина за да осветим живота си, докато създаваме условия и се стремим да проявим собствената си душа никога не е излишна. А когато нейната светлина освети съзнанието ни, дали ще правим разлика между външната светлина и вътрешната? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 :thumbsup: Станимир! И си мислех преди малко - ако умът ми спре да си задава въпроси и обяви за окончателно намерен някакъв отговор, то дали сърцето няма да започне да си задава въпрос на същото това място? А сърцето си задава само един въпрос: "Да обичам или да не обичам?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 Да, Диана! И аз си мисля същото от вчера. И се опитвах да разбера защо се пука на друго място. И стигнах до мисълта,че всеки се пука там, където му е най-слабото място. Същото е и със слушането и разбирането. Слушаме, например, че друг си задава въпроси, при това на всеослушание. Веднага прехвърляме разбирането през себе си и разбираме задаването на въпроси като: - объркан съм, съмнявам се, не обичам достатъчно себе си, нямам достатъчно вяра, търся мнението на авторитети, т.е. не зачитам моето, забравила съм, че душата ми е Храм на Онзи, който люби сам себе си.... и т.п. Ами ако другият разбира това по диаметрално противоположния начин? Тогава стигаме до извода, че той не разбира правилно нещата и мисионерски се втурваме да му обясняваме Истината (не допускайки и капка съмнение дали тази Истина не е само нашата временна лична представа за нещата). Ако спасяваният не ни "чуе и разбере" - т.е. не се съгласи с нас и не започне да мисли като нас - ние сме тези, които се чувстваме неразбрани.... Когато слушаме и се опитваме да разберем слушаното и слушания, задаването на въпроси признак ли е за липса на достатъчно вяра и любов към себе си? Донка, колкото и странно и изненадващо да ти звучи: ти умееш да разсъждаваш красиво. Харесвай се, значи! Бях прям. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 24, 2007 Доклад Share Добавено Юли 24, 2007 ...всеки се пука там, където му е най-слабото място. ... разбираме задаването на въпроси като: - объркан съм, съмнявам се, не обичам достатъчно себе си, нямам достатъчно вяра, търся мнението на авторитети... ... мисионерски се втурваме да му обясняваме Истината ...ако не се съгласи с нас и не започне да мисли като нас - ...се чувстваме неразбрани Трябва истинско уважение. Когато слушаме ... задаването на въпроси признак ли е за липса на достатъчно вяра и любов към себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 18, 2009 Доклад Share Добавено Май 18, 2009 (edited) Можем ли наистина да чуваме и разбираме другите? В България е особено популярно надвикването, прекъсването - даже и сред доста културни хора. За да вземе някой думата по даден въпрос трябва да надвика другите. Вместо това дали не е по-нормално да изчакаме другия да се изкаже, наистина да чуем и да се опитаме да разберем какво ни казва и чак тогава да вземем отношение по въпроса? На Запад бях свидетел, че хората се изслушват много търпеливо даже и да не са сългасни с теб. Слушат внимателно и отговарят спокойно без да се опитват да налагат мнението си. Може би слушането и разбирането има отношение към спокойствието, вътрешният мир и уравновесеност? На Изток пък казват, че ако търсещият не може да успокои ума си, ако не може да го превърне в гладко езеро, този ум никога няма да е способен да отрази и възприеме написаното на Небето. Ако вътрешно постоянно си бърборим, правим планове за бъдещето, даваме оценки, обмисляме миналото, градим концепции, емоциите ни бушуват, как бихме наистина чули другия и реагирали адекватно? Може би това важи не само за говореното, но и за общуването писмено? Ако като прочетем / чуем нещо и в отговор реагираме изцяло емоционално, примерно обидили сме се, правилно ли сме постъпили или е по-добре да изчакаме вътрешното море да се успокои и изхождайки от тази вътрешна тишина да вземем участие? А дали понякога просто не трябва да помълчим? Тишината понякога е най-добрия диалог, най-доброто слушане и разбиране. Знаем ли как да слушаме? Можем ли? Как да го постигнем? "Та зачитайте Божия закон. Учете. Мен ми е приятно, много неща сте научили. Вие сте много по-умни сега, отколкото сте били в началото. Много работи знаете. Само че, това което знаете, не сте го приложили. Някой път като проповядваш на един човек един час и го обърнеш той казва: „Защо съм такъв глупав да ходя при него да го слушам!“ То е неразбиране. За мен знанието е важно, откъдето и да иде то. Едно дете ми разправя нещо; приятно ми е. Едно дете става за мен обект да го изследвам. То носи знание със себе си. То не може да чете, но аз мога да чета, всеки човек е един лист от Божествената Книга. Радвай се, че можеш да четеш от него. И ако не можеш да го четеш, обърнете го, следующия лист ще четете. Не го считайте, че другите листове, които не сте ги разбрали, че те са неразбрани. Един човек, който ви е неприятен, не го обичате. Ще дойде друг някой, който го обича. Няма човек, когото хората да не обичат." П.Дънов "Път, истина и живот" http://triangle.bg/books/1936-09-23-05.199...6-10-07-05.html Когато слушаме и се опитваме да разберем слушаното и слушания, задаването на въпроси признак ли е за липса на достатъчно вяра и любов към себе си? Това е признак за въра и любов към другия и че не сме заслепени от гордост и излишно самочуствие. Разумно поставения въпрос е от полза, както за питащия, така и за отговарящия. Защо решаваш, че можеш да заместиш Силата на Душата си с чужда Светлина (авторитет/и). Много слабо се проявява още светлината на душата в живота ни. Ако трябва да разчитаме само на нея май ще си останем още дълго време на тъмно. Малко външна светлина за да осветим живота си, докато създаваме условия и се стремим да проявим собствената си душа никога не е излишна. А когато нейната светлина освети съзнанието ни, дали ще правим разлика между външната светлина и вътрешната? От тук започваме всички... Осъзнаването точно на тази идея - сега седи на дневен ред... Това е началото на Пътя (т.е. смирението), а точно със смирението ни - започва Пътя към Бога... Когато се смирим, пред Бога само се смиряваме... Не пред човека, а пред Бога, който живее в този човек. Защото Бог живее във всеки един човек, казва Учителят... Редактирано Май 18, 2009 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Напоследък се замислям дали е възможно аз самата да чуя и разбера нещо, ако и докато искам с всички сили да убедя другите да чуят и разберат мен? Или нашата система работи само в еднопосочен режим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KIQRA Добавено Октомври 19, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2011 Здравейте,Донка! Какво точно е предизвикало тези въпроси? Знаете ли и а з напоследък си ги задавам тези въпроси също . Хубава вечер Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 19, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2011 (edited) Здравей Киара! Предполагам, че питаш за последния ми пост в темата. Вече ми е бледо какво точно е предизвикало въпросите, но при мен винаги те кристализират след поне десетина конкретни повода, така че да почувствам някаква тенденция вътре в себе си. Явно съм го забелязала в различни случаи и не само в себе си, но и в хората, които наблюдавам и с които общувам. Сега се замислих променило ли се е нещо през тази година. Да. Давам си сметка, че почти съм свела до минимум дългите убеждения. Като се изключи един разговор снощи, в края на който "чух" какво искаше да ми каже човекът срещу мен. Трябваше да се вслушам по-внимателно в началото на разговора, но както и да е - беше добър урок да не се опитвам да "спасявам", когато човекът трябва да си износи щангата докрай. А може би и детето до него ... Иска ми се да не виждам как близки хора повтарят моите грешки, но явно това не са били грешки... Когато забележа някой стръвно да ме убеждава в нещо, захващам се да работя нещо друго... не се опитвам да го спра - разбирам го, че няма друга работа или тази му се вижда най-полезна. Те виждат че няма смисъл да се хабят за мен и се местят при друг... И да - системата работи еднопосочно. Снощи се убедих от личен опит. Редактирано Октомври 19, 2011 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Слушането е акт на внимание.Разбирането идва впоследствие на това.Винаги трябва да проявяваме толерантност към другата гледна точка, не е задължително да налагаме своята.В този ред на мисли ме заинтересува последното мнение и житейска опитност на Донка.Благодаря за споделеното! Не винаги изразената емоция е най-истинското в едно отношение, но затова трябва да се разбираме отвъд нея.Да налагаш своята гледна точка не е най- мъдро.Всеки има право на истина, да му го отнемеш, не е разбиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KIQRA Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Здравей,Донка! Да права си,аз съм го усетила по подобен начин.Ще питаш-кое?Когато забележа някой....виж горе,последните две изречения от поста ти. Как ти би се справила с проблем от следното естество-имаш насреща си твърдоглав инат човек,ти говориш с него за проблем който касае още 3 човека и него самия-но него не пряко колкото останалите 3-ма.Та той за нещастие или обратното ти е шеф. Проумява че си прав,но прави точно наобратно,като че ли на инат.Имаш чувството че ако му го кажеш наопаки ще направи точно обратното.Та как ще решиш, че е най-добре да действаш в този случай? Хубава вечер Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.