Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е слушане и разбиране?


Иво

Recommended Posts

Kiqra, за една дева това не е проблем. :3d_146: Решението е много просто. Човекът е в позиция, в която да се води от твоето или на друг мнение изглежда като отстъпление от ръководна позиция. Докато се опитвате да го убедите в правотата си, вие не "чувате" неговите аргументи. А те са важни. Аз бих се опитала бавно и спокойно да обърна разговора така, че добрите идеи да "излезнат" от него, а вие да сте доволните, че той ги е генерирал. Това не става изведнъж - трябва да се мине през няколко междинни идеи - изглежда като че ли вие не сте съвсем сигурни в решението и давате няколко възможности, една от които е добрата. Постепенно се сменя реда и тази добра възможност се "изтиква" към последните позиции. Така давате възможност на "шефа" да прояви активност и да я наложи. Това е стар и добре известен подход в работата с малки деца.

Има и още един момент. Твърде е възможно самият той да се е досетил за тази възможност сам, но вие да сте го изпреварили "секунда" с предлагането и и така да сте му отнели лидерската позиция. За него също е мъчително това раздвояване...

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти/нали може ти/!

Понякога когато споделиш даден проблем и чуеш мненията/за които си се досетил и сам/решаваш,че точно това е решението и ти става по добре-по добре от предходните моменти когато си си блъскал мозъка това ли е не е ли.Как ще се реагира ако постъпиш по този начин или другия. :3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

Донка,препрочитайки отново това което си написала ми изникна въпрос-дайте възможност на шефа да прояви активност и да я наложи-да това ще бъде прекрасния вариант за всички ни,но съществува и друг-този така наречен проблем да няма развитие в никаква посока,защото така наречения шеф реагира по следния начин - аз какво да направя ,оправете се демек прехвърлям Ви топката оправяите се.Познавайки човека очаквам да реагира точно така,дано не съм права в очакванията си.Не искам да имам каквито и да е очаквания.Това те настроива на определена вибрация,която се усеща от събеседника.

:3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

Последното изречение е абсолютно вярно. Затова е важно не просто да нямаме очаквания, а да нямаме отрицателни очаквания. Обикновено прехвърлям в ума си всичко, което би могло да се случи и се опитвам предварително да му намеря доброто и "измъкването" :3d_146: .

В твоя случай (аз по принцип не си говоря на вие с никого, освен в специални случаи), ако шефът ви прехвърли топката, това е най-доброто - значи ви дава карт бланш да решавате и осъществявате идеята си. Според моята скала the worst case scenario - шефът убедено се опитва да наложи катастрофален вариант, но така, че после отговорността да е ваша. Но и тогава има изход... :) Изходът е отново в слушането и разбирането - ако успеете да му "отворите устата" по подходящия начин, ще се доберете до истинските мотиви, които често са скрити и за самия човек срещу вас. Разкриете ли ги, вече остава да се подстроите и нататък се следва старата схема...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти,Донка!

абсолютно правилно си ме поправила за отрицателните очаквания-сега разбирам че това съм имала впредвид ,но съм го на писала общо-очаквания.Ето защо те чувствам близка,защото начина по който мислиш е много сходен с моя.

В много случай и даже винаги визуализирам и разигравам срещите си когато искам да бъда мах доволна,че съм обяснила,поискала и тн неща.Знам,че това действа :3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

-Хайде да си поговорим. - и започнали двама да си говорят, всеки говорел и двамата говорели едновременнно.

Не, това не е виц, обикновено така правим - искаме да си говорим и само говорим. Какво ли ще е двама да си кажат:

-Хайде да се слушаме.

Всъщност най-много се разбирам с човека, с който най-много си мълчим. Дори с него когато говорим правим недоразумения, но когато мълчим се разбираме.

Аз съм много бъбрива, все има какво да кажа и често водя монолози. И ми беше трудно в началото да общувам с него. Дори когато говорех и той мълчеше, се чувствах малко неудобно, не като друг път. И малко по-малко започнах да говоря по-малко, да мълча, дори да не мисля. От него научих много неща. Научи ме да се вглеждам, да се вслушвам, да усещам.

Станах по-внимателна и с другите хора, но.... все още има да се уча в тази област.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...