Джелаладдин Руми

[Guest Мона]

Наричат го Мевляна – божествен учител. Непоносим пияница, възпяващ отново и отново божественото, което преживява и вижда навсякъде. Чувство, което те кара да се въртиш в кръг, разтопявайки се в тази божественост. Сърцето ти пулсира, бие лудо, целия се превръщаш сам в сърце и се разтваряш, думите изчезват... Пиянство, което вече е ежедневният ти хляб... Срещата с душата... и желанието да я споделиш.

Сега го наричат Мевляна – божествен учител. Мевляна Руми споделя със света повече от 70 хиляди стиха. Толкова богат спектър на преживявания дотогава светът не познава. Мистиците от всички религии го обичат и припознават. Това е гласът и на тяхното сърце. Това е гласът и на твоето сърце...

Философията на Мевляна Джелаладдин Руми

Умът е неспособен да изрази Любовта. Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта и какво означава да бъдеш любещ. Пътят на нашите пророци е пътят на Истината. Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов; умри в Любов, ако искаш да останеш жив. За да сме свободни трябва да осъзнаем настоящето, сегашният момент, а не да вървим там, където ни влече мисълта – в миналото или в бъдещето. Ако осъзнаем това въвличане и свързаност с мисълта ни, постепенно ще можем да се откъснем от мисълта и да бъдем свободни от ума, тук и сега.

Силата е в самото Осъзнаване. Въвличането ни в мисълта е съпроводено с различни прояви на страх. Страхът идва от ума, той се страхува от настоящето. Защото в настоящето ще видим неговата илюзорност и това е смърт за ума и свързаната с него его-идентификация.

За да сме свободни, трябва да излезем от кръга на мислите, на концепциите, на ума и пълноценно да живеем в настоящият момент, където е истинският Живот.

Суфиите смятат, че идеята ще може да проникне в обусловения (по­крития с воала на мрака) ум само ако бъде изразена така, че успее да се промъкне през завесата на обусловеността. Любовта е най-важ­ният фактор и най-постоянният от тях, тя е онова, което предстои да води човека и цялото човечество към съвършенство: „Човечеството чувства своята незавършеност и се стреми към съвършенство с всички средства, но един­ствено любовта ще му помогне да постигне своята цел."

Много от нас са чували за Руми, но малко са го чели. А съм убедена, че много хора имат небходимост от това слово, от говоренето за него. Фактът, че искаме да си обясним света чрез любовта и да намерим пътя до нея, то подобни учители като Руми, могат да ни бъдат добри водачи Освен това, поезията му е и философия за живота пар екселанс. Живеенето като осъзнаване и емпатия към другите - да бъдеш хляб в ръцете на друг - е само по себе си, повод за дълбок анализ и размисъл над смисъла на живота.

Какво мислите вие?

П.С. Използвала съм цитати от списание Усури и от този сайт

Редактирано Август 3, 2010 от Мона

[erendil]

Какво мислите вие?

В момента точно това послание се носи навсякъде. Отворените хора го чувстват с всяка своя клетка и то не е нещо което се мисли. Просто го знаеш, че е така. Не е нужно да бъде вербализирано и обусловено. Стремежът е за отваряне на съцето. Трансформацията която се задава го изисква, това е пътят.

Редактирано Август 4, 2010 от Мона

[Guest Мона]

Какво мислите вие?

В момента точно това послание се носи навсякъде. Отворените хора го чувстват с всяка своя клетка и то не е нещо което се мисли. Просто го знаеш, че е така. Не е нужно да бъде вербализирано и обусловено. Стремежът е за отваряне на съцето. Трансформацията която се задава го изисква, това е пътят.

Да, носи се

Но любовта трябва и да се разказва, Сърцето е нужно да говори и да споделя.

Не зная какво е обусловено, всичко е трепетно и убягващо, мимолетно, зовът е силен обаче - добре е ,че има такива - не зная как да ги нарека - художници на душата, които ни чертаят пътища.

Защото ние много пренебрегваме сърцето си. А докъде ще стигнем така ...

Благодаря за мнението ти

Бъди лампа

или лодка спасителна,

стълба бъди.

Помогни в излекуването

на нечия душа.

Излез и ти като овчар

от своята къща.

[B__]

.....

Суфиите смятат, че идеята ще може да проникне в обусловения (по­крития с воала на мрака) ум само ако бъде изразена така, че успее да се промъкне през завесата на обусловеността. Любовта е най-важ­ният фактор и най-постоянният от тях, тя е онова, което предстои да води човека и цялото човечество към съвършенство: „Човечеството чувства своята незавършеност и се стреми към съвършенство с всички средства, но един­ствено любовта ще му помогне да постигне своята цел."

...

Само да вмъкна, че за човек да "успее да се промъкне през завесата на обусловеността" означава да се откаже от всички обусловености от вида: "Ще те обичам, ако ...." и "Няма да те обичам, ако ....". Тоест любовта под условие не е любов, истинската любов е безусловната. Това значава, например, един мъж да обича всички жени и една жена да обича всички мъже, както казва Учителя.

[Guest Мона]

.....

Суфиите смятат, че идеята ще може да проникне в обусловения (по­крития с воала на мрака) ум само ако бъде изразена така, че успее да се промъкне през завесата на обусловеността. Любовта е най-важ­ният фактор и най-постоянният от тях, тя е онова, което предстои да води човека и цялото човечество към съвършенство: „Човечеството чувства своята незавършеност и се стреми към съвършенство с всички средства, но един­ствено любовта ще му помогне да постигне своята цел."

...

Само да вмъкна, че за човек да "успее да се промъкне през завесата на обусловеността" означава да се откаже от всички обусловености от вида: "Ще те обичам, ако ...." и "Няма да те обичам, ако ....". Тоест любовта под условие не е любов, истинската любов е безусловната. Това значава, например, един мъж да обича всички жени и една жена да обича всички мъже, както казва Учителя.

И аз да вмъкна, че любовта на Руми е безкрайно обусловена, че това е само земната любов - тя е обозначена и индикирана. Ако обичаш, боли сърцето ти, не на някой друг сърцето.

В това е разликата ...

И когато обичаш света, то ти обичаш този свят с твоето сърце, не със сърце, взето назаем от някой друг или от безличен Господ. Любовта винаги е конкретизирана, никой не обича по принцип ...

Ако беше така, щяхме всички да сме щастливи и да се обичаме, докато свят светува

Редактирано Август 9, 2010 от Мона

[Креми (късметче)]

Умът говори, сърцето чувства - има невербални начини да се култивира силата на сърцето.

[B__]

"Ако беше така, щяхме всички да сме щастливи и да се обичаме, докато свят светува"

Ами именно това е истинската любов. Не носи страдания нито на обичащия, нито на обичания. Без условности. Условностите са тези, които носят страданията.

Така поне Учителя говори. Мисля, че така мисли и Руми.

Ето цитат:

Аз казах: "Твърд си като един от тях!"

"Знам, - отвърна той, -

че съм твърд за твоето най-добро,

не от озлобеност и омраза."

Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",

удрям го през лицето.

Защото това е съкровищницата на любовта, о, глупако!,

това не е овчарник!

Избърши си очите и разгледай

портрета на сърцето."<BR style="mso-special-character: line-break">

"Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",

удрям го през лицето."

"Аз съм това" означава и "Аз искам да си това".....за да те обичам. Условности.

Наитина Руми е извън условностите.

Редактирано Август 9, 2010 от БожидарЗим

[Guest Мона]

"Ако беше така, щяхме всички да сме щастливи и да се обичаме, докато свят светува"

Ами именно това е истинската любов. Не носи страдания нито на обичащия, нито на обичания. Без условности. Условностите са тези, които носят страданията.

Така поне Учителя говори. Мисля, че така мисли и Руми.

Ето цитат:

Аз казах: "Твърд си като един от тях!"

"Знам, - отвърна той, -

че съм твърд за твоето най-добро,

не от озлобеност и омраза."

Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",

удрям го през лицето.

Защото това е съкровищницата на любовта, о, глупако!,

това не е овчарник!

Избърши си очите и разгледай

портрета на сърцето."<BR style="mso-special-character: line-break">

"Всеки, който идва с гордото "Аз съм това",

удрям го през лицето."

"Аз съм това" означава и "Аз искам да си това".....за да те обичам. Условности.

Наитина Руми е извън условностите.

Ако си чел Руми, ще знаеш, че любов без страдание няма. Това го знае всеки. И без да е чел Руми.

Всъщност, в това е жертвата, но май не се разбира така - пожертвай аз-а си да стане слуга на архетипа, на символа, на надличностното - тогава може би и да узнаеш идеята за бог, която отново е азо-ва. В този силогизъм има жестока логика: само онзи, който е припознал несъзнаваното си като съзнавано, може да обича

Редактирано Август 10, 2010 от Мона

[no_self]

Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар,

който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били

обикновени и прости - той говорел на Бог

като на свой много близък човек.

Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне,

да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му,

да целуне нозете и ръцете Му.

Накрая той завършил молитвата си с думите:

„Когато си мисля за Теб, всичко,

което мога да кажа е „Ах!"

Мойсей бил ужасен и възкликнал:

„Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата

и Земята, а не със стария си чичо?"

Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей

дали Бог ще му прости някога тази грешка.

Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в

пустинята, разкайвайки се за онова, което направил,

един божествен глас заговорил на Мойсей с укор:

„Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб,

е правилно за него.

Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг.

Чистота и нечистота, леност и усърдие -

какво значение имат те за Мен?

Аз съм над всичко това.

Начините на обожание не могат да бъдат определяни

като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и

всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е

възвеличаван посредством обожанието - не Аз.

Аз не слушам думите.

Аз гледам човечеството отвътре.

Забрави езика - аз желая горене! Горене!

Бъдете приятели с този огън.

Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

[no_self]

Когато казваш на един жаден човек:

„Ела тук! В тази чаша има вода!"

жадният човек отговаря: „Това е само твое мнение.

Кое доказва твоето твърдение, че това е течността „вода"?"

*

Жадният обикаля целия свят, търсейки вода, но водата също търси жадния.

*

Ти търсиш вода? За какво говориш? Ти си до колене в река!

*

„Влизай в мен!" - казала водата на изкаляния.

„Изпитвам срам от това, че съм толкова мръсен.

Ще те изкалям и ще станеш мътна" - отвърнал той.

„Но ако не влезеш, ти никога не ще престанеш да се

срамуваш "-казала водата .

Редактирано Декември 25, 2011 от no_self

[no_self]

*

Един ден ще гледаш назад и ще се смееш на себе си.

Ще кажеш: „Не мога да повярвам, че съм бил толкова заспал!

Как така забравих истината?

Колко смешно е да се вярва, че тъгата и болестта

не са нищо друго освен един лош сън."

*

Причината, поради която не можеш да виждаш е, че твоето огледало-душа е покрито с дебела ръжда.

*

Как ще станеш чисто огледало, ако негодуваш срещу полирането?

*

Аз горя с любовта на Бог.

Някой нуждае ли се от светлина?

Можеш да запалиш боклука си

от огъня, който е вътре в мен.

*

Нищо не е сигурно, докато не изгориш.

Искаш ли да се увериш?

Тогава седни до огъня.

*

От какво се опитваш да избягаш?

От самия себе си?

Това е невъзможно!

*

Да не би да си зарязъл Любовта,

защото са ти казали, че си глупак?

Ти не знаеш нищо за Любовта,

с изключение на това как се произнася думата!

*

Насочи се към онова, което е над посоките.

*

Търси Звука, който никога не спира. Търси Слънцето, което никога не ще залезе.

*

Винаги, когато си мислиш, че знаеш кой си,

бягай от тази представа за себе си

и прегръщай Онзи, за Когото

не може да бъде казано нищо.

*

[no_self]

*

Твоят страх от смъртта е всъщност страх от сблъскване с твоята Същност.

*

„Животът би бил по-добър,

ако не завършваше със смърт."

Каква безсмислица, каква глупост!

Без смърт животът няма никакво значение.

Той щеше да бъде реколта, оставена да изгние.

*

Този свят е отминаващ сън,

който сънуващият приема за реалност,

докато неочаквано зората на смъртта

го лиши от тази фантазия.

*

Всяка нощ Ти освобождаваш духа

от неговия затвор-тяло

и изчистваш ума от впечатления.

Всяка нощ птицата е извън клетката

и разказът на будността временно прекъсва.

Затворниците не са в затвора.

Управителите са безсилни.

Няма я болката.

Няма ги безпокойствата за полза или загуба.

Няма ги фантазиите за този или за онзи човек.

Това е състоянието на Знаещия, когато е напълно буден.

Сънят е братът на Смъртта.

*

Ако желаеш вечен живот, научи се да умираш в тялото, преди смъртта да те връхлети.

*

Изоставих всичко, освен Теб. Когато аз умрях в Теб, аз станах Теб.

*

[no_self]

Тъй като твоето зрение очевидно не е наред,

защо не опиташ да погледнеш навътре:

Заради живота продай онова, което виждаш навън -

това е една невероятно добра сделка! Тогава ще получиш онова, което действително искаш.

*

Интуицията е един чужд език за егото.

*

Ученикът овладява онова, което може учителят.

Овладелият науката може да обучи

един усърден кандидат на наука.

Един теолог може да сподели с ученика си теология

и един вещ познавач на граматиката - граматика.

Всички тези форми на знание могат да ти помогнат

в живота, но по време на смъртта единствено знанието

за празнота[1] ще бъде твоите дажби храна, които ще те

поддържат по пътя.

*

Интелектуалното търсене притежава изящност и

изтънченост подобно на перлите и коралите,

но не е същото като духовното търсене.

Духовното търсене е на съвсем друго ниво.

Духовното вино има един по-фин вкус.

Интелектът и сетивата изследват причина и следствие.

Търсещият духовността се предава на удивлението.

*

„Знание" означава непосредствен опит за огъня:

ти самият да почувстваш огъня,

а не да бърбориш за дима.

Целият този помпозен шум,

че притежаваш „духовна власт"

и че си вещ в духовността

е само начин да се каже на света:

„Аз не разбирам нищо. Моля, извинете ме."

*

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

*

Когато себичността дойде, Бог си отива.

*

Не заключвай вратата, когато врагът е в къщата.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

*

Любовта е безусловна доброжелателност.

*

Единствено Любовта превръща аргументите в съгласия.

*

Какво е любовта?

Не ще научиш никога,

докато не изгубиш себе си Във Възлюбения.

*

Взаимното разбиране се поражда от изричането на едно и също знание, а не от говоренето на един и същ език.

По-добре да споделяш едно сърце, отколкото един език.

*

Онези, които претендират и се преструват,

че са нормални и здравомислещи

в един такъв луд свят,

са безнадеждно умопобъркани.

*

Можеш да отличиш истинското от фалшивото,

защото фалшивото предизвиква

тревожно-чувство в стомаха ти,

докато Истината изпълва сърцето ти с тихо щастие.

*

Едно мигновено разбиране на Истината не оставя място за тълкуване.

*

Незрелият не може да разбере какво означава да си зрял.

*

Една част от Цялото не е нещо, отделно от другите части.

Красотата на всички цветя е част от красотата на розата.

Гукането на дивия гълъб е част от песента на славея.

*

Блаженството на частта се крие в оценяването на Цялото.

*

По-добре да не говоря.

Огънят в моето сърце бушува твърде свирепо.

Лъвът на отделеността е побеснял и жаден.

*

[1] Празнота - изчистването на съзнанието от всякакви впечатления -б.пр

Редактирано Април 6, 2012 от no_self

[Лиула]

Rumi - The Alchemy of Love

music: Giovanni Marradi