Теодора Андреева Добавено Февруари 5, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2007 (edited) Тази тема ме подсеща за един документален филм, гледан преди 10ина година по една френска програма. Ставаше дума за хора, активни професионално и същевременно избрали монашеското поприще. Ще рече, които са се обрекли на Бога, дали обет, не се женят, изпълняват всички изисквания за монашески живот, но без да влизат в манастир и да носят монашески дрехи, живеят и работят в града, нещо като цивилни монаси. Един от тях беше полицай в Париж. Журналистката го попита дали християнските му принципи не влизат в противоречие с естеството на работата му. Той й отговори в смисъл, че именно християнските принципи най-необходимите в изпълненото с напрежение, престъпление и агресия ежедневие на полицая. Той самият виждаше прилагането в практиката на християнските идеи много по на място и много по-полезни в професионалната си дейност, отколкото между стените на манастира. Запомнила съм го до сега, погледът му излъчваше доброта и разбиране. Разказвам ви го, не за да защитя или противостоя на нечие мнение, а защото ми хрумна, докато четях изказаното дотук, като интересен и показателен пример от живота. Редактирано Февруари 5, 2007 от Теодора Андреева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 5, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2007 (edited) Познавам и аз подобни хора, но са съвсем малко на брой. В повечето случаи човек няма сили да се почувства добре в угнетяваща го обстановка. И тогава промяната е за предпочитане - ако има силно изградени приоритети и ако нещо на всяка цена желае да го прави, да опита, дори и с цената на известни рискове! Аз съм правил винаги така, макар и често да съм се бавил с месеци до 1-2 г., докато взема окончателно решение за по-голямата промяна. Ако обаче човек няма изградени ясни приоритети... тогава не знам. Май че където и да отиде, ще си остава неудовлетворен. Редактирано Февруари 5, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Февруари 5, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 5, 2007 Дадох го като пример, може да послужи и помогне на някого. В подобни противоречия се избистрят и приоритетите, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 наистина е важно избистрянето + до достигането на Яснота. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 20, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2007 Здравейте, какво бихте направили, ако във фирмата в която работите понякога се правят неща, които противоречат с моралните ви принципи?Здравей,Еси! Питаш какво бих направил? Вземам си багажа и отивам във фирма в която не противоречат на моралните ми принципи!. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 20, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2007 Здравей chuchupei, и аз така направих преди време, но не от морални, а от етични норми. Морала за мен е нещо мнооого шавливо. Етиката ми е постояна величина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 А нравствеността тогава какво е според твоето определение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Нравствеността е чистота физическа, морална и духовна. Това е основата на учението на Петър Дънов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 21, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2007 Нравствеността е чистота физическа, морална и духовна. Това е основата на учението на Петър Дънов.Съвет: прочетете (Напас божия) от Елин Пелин и да видим истината такава каквато е. С уважение към всички и всичко добро на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasimiratileva1 Добавено Февруари 21, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2009 Добре е да не задгърбваме принципите си и да угаждаме на хората , защото честно казано с това обедняваме. Това става неусетно, годините минават, получаваш средствата си , но когато си отстъпил от принципите си , усещаш някаква празнота. Не се отчайвайте, ако попаднете все пак в такава ситуация, вгледайте се във вътрешния си АЗ,все ще намерите сили и подкрепа да си идете на мястото- то ви очаква, само дълбоко го пожелайте и съдбата ще е благосклонна .Но трябва да сте го изживели истински, с целия си ум, с цялата си душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 17, 2009 Доклад Share Добавено Март 17, 2009 Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие. източник http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-02-19.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
georgiperov80 Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Последната си работа напуснах, защото едно от задълженията ми бе да лъжа. Собственика на фирмата дължеше пари на много хора, в смисъл доставчици на стоки за неговия бизнес. И аз трябваше да общувам с фирми с които аз лично не съм сключвал сделки, а от името на собственика, за когото бе приоритет да си купи нова кола, пред това да има коректни бизнес отношения. В тази картинка аз не се вписвах и морала надделя след три месеца служба и напуснах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) Зависи дали ти пряко нарушваваш някой принцип или някой друг. Например ти не лъжеш и това към твоите принципи, но някои от колегите/ шефове лъже - това е негова отговорност. Ако продаваш и даваш пряко лъжлива информация е друго, но за съжаление практика в повечето фирми. Друг е въпроса ако си вегетарианец и работиш във завода за кремвирши например . Това означава ли, че човек не бива да работи в завод за алкохол/цигари, или да работи в магазин където се продават алкохол/цигари ( също така месо), или магазин в който има животински кожи ? Редактирано Декември 22, 2010 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Мисля,че доста често се получава така - човек попада точно на такава работа,която е в противоречие с принципите му. Може би това не е случайно,просто ни се дава шанс да приемем че съществуват и други принципи,различни от нашите,които не бива да осъждаме и отричаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Това означава ли, че човек не бива да работи в завод за алкохол/цигари, или да работи в магазин където се продават алкохол/цигари ( също така месо), или магазин в който има животински кожи ? Крис,задавала съм си същия въпрос и то неотдавна,въпреки че не ми се налага да работя на такива места. Ако условията те принуждават да го правиш,сигурно имаш задачки за отработване и тези места с ниски вибрации ще са подходящи.,И ако човек е буден ще осъзнае защо му се случва.Предположението ми е , че може би става дума за смирение,но би следвало да се разглежда за конкретен човек в контекст на кармата му. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) Относно алкохола и цигарите : примерът е по - слаб, защото хората си избират дали да ги ползват, пък животните сигурно не избират да умрат. Относно работните места :сигурно ако няма друг избор, трябва да се работи на такова място, поне временно. Имам чувството, че ако трябва да избирам между тежка работа без продажба на месо и работа в магазин, където се продава месо ( и други неща), ще избера магазинерската. Обаче не ми се ще да работя в месарски магазин(имам предвид такъв само за месо). Може би подобен въпрос би имало, ако става дума и за някой завършил маркетинг. Ако трябва да помага за направата на реклами, а тези реклами са пресилени или направо лъжливи, той става съучастник в тях. Въобще сигурно има много работни ситуации,които да не съответстват на моралните принципи на човека. То най - чисти работи май са земеделието и скотовъдството ( без клане). Пък най - най - чиста е монашеската. Има зелени селища, в които хората не работят неща, които да биха могли станат причина за появата на ситуации в разрез с моралните им убеждения. Относно примера с полицая, който е дала Теодора : малко ми е трудно да си представя полицаят да потупва бандитите ( когато се налага) и в същото време да е искрен християнин. Нали християнството е смирение, кротост, благост. Редактирано Декември 22, 2010 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 То най - чисти работи май са земеделието и скотовъдството ( без клане). Извън цивилизацията,сред природата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Декември 25, 2010 Доклад Share Добавено Декември 25, 2010 Здравейте, какво бихте направили, ако във фирмата в която работите понякога се правят неща, които противоречат с моралните ви принципи? За съжаление при мен се получи така. Опитах се да се боря, тъй като в основата на мръсотията бяха деца, но тъй като не срещнах съмишленици, останах сама и нищо не постигнах. Въпреки, че много обичах естеството на работата си (и все още я обичам) се принудих да напусна, именно защото не мога да изменя на морала си. Не съм се отказала от борбата си и именно за това не приемам напускането си за бягство, поражениено или за проява на мекушавост. Но когато основната ти дейност не е да се изчистиш от мръсотията или да се предпазиш да не те залеят с нея си много по-продуктивен в чистенето й и недопускането на присъствието й. Мисля,че доста често се получава така - човек попада точно на такава работа,която е в противоречие с принципите му. Може би това не е случайно,просто ни се дава шанс да приемем че съществуват и други принципи,различни от нашите,които не бива да осъждаме и отричаме. В моя конкретен случай не мога да приема другият принцип. Не го осъждам, по -скоро изобщо не го приемам и се боря за промяната му, въпреки че осъзнавам че е много трудно. Сигурно звуча неразбрано, защото не конкретизирам, но нещата наистина са ужасяващи... поне за мен... Но май подходих твърде емоционално към темата, за което моля да бъда извинена Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 25, 2010 Доклад Share Добавено Декември 25, 2010 (edited) В моя конкретен случай не мога да приема другият принцип. Не го осъждам, по -скоро изобщо не го приемам и се боря за промяната му, въпреки че осъзнавам че е много трудно. Сигурно звуча неразбрано, защото не конкретизирам, но нещата наистина са ужасяващи... поне за мен... Имала съм сходен случай, може би много по-лек. Първо се отдръпнах малко, за да не ме заливат директно с помията. По този начин мълчаливо обявих и позицията си. После продължих да правя само онези неща, които водят до добро. Сега се опитвам да променям полека атмосферата, за да бъде подходяща за ново мислене, което да е по-близо до моето. Около мен има и мои съмишленици - това прави нещата възможни. В един момент се наложи да се конфронтирам пряко, направих го по най-мекия , но категоричен начин. В резултат имам леки финансови загуби, но ще се преживее. Като цяло - не се отказвам, но и не проливам "кръв". Нито чужда, нито своя. Все пак наистина е важна конкретиката, а в такава тема тя е трудно постижима. И аз звуча много общо. Не е полезно да бъде иначе. Редактирано Декември 25, 2010 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Декември 25, 2010 Доклад Share Добавено Декември 25, 2010 Първо се отдръпнах малко, за да не ме заливат директно с помията. По този начин мълчаливо обявих и позицията си. После продължих да правя само онези неща, които водят до добро. Аз също постъпих по този начин, но по-голямата част от хората около мен разсъждаваха така: "След като не си с нас, си против нас". И всячески се опитваха да ме принудят да бъда като тях. И като видяха, че не поддавам започнаха да приписват на мен техните деяния. А аз нямаше как да се защитя или да докажа, че не съм в играта. Другата част от хората (по-малката), виждайки какво става с мен се страхуваха и въпреки, че на думи не бяха съгласни с мнозинството, делата им говореха друго... Не съжалявам, че напуснах работата, която обичах, но и не съм се отказала от битката... Просто погледа отстрани ми позволява да мисля по-трезво, не толкова емоционално и ми дава възможност за избор на правилната тактика..... Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.