113. По предание

[Донка]

Наряд за начало:

В начало бе Словото

"Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас.

Ти Си радост за всички от сега за през всички векове."

Молитва на Духа

Добрата молитва

Да се прослави Бог... – формула

Марко 7

Беседа: По предание Неделна Беседа, 2 май, 1920 г. София.

Наряд за край:

Господнята Молитва

Псалом 91

Псалом 23

Кой е Божият закон? – Да мислиш, да чувстваш и да действаш право. Според мене, много от европейските народи не са културни, защото прилагат своята негативна воля. Това е волята на свещените предания. Положителната воля действа в човека само тогава, когато прави добро. Ако носиш омраза в сърцето си, а работиш върху възпитание на волята си, тури преграда на своите нечисти мисли и чувства.

Замислих се колко пъти вземаме решенита си с мотив да избегнем някакви неприятности, или да противодействаме на нещо, което не ни харесва, или някой да получи заслуженото за нещо, което не ни харесва.

Всъщност в крайна сметка пак ще направим същото във външен план, но вътрешния е важно мотивът какъв ще бъде.... Това го усетих много ясно с едно от децата, които идват при мен. Един ден се наложи да го извадя да пише в чакалнята, защото беше толкова превъзбуден, че не можеше да се съсредоточи и пречеше на другите деца. В първия момент вътре в мен се надигна мотив - наказание, после поработих малко и се включи мотивът - да постигна нужното спокойствие за децата. И все пак ми стоеше негативният мотив относно пречещото дете. Още малко работа - и след няколко секунди стигнах до това, което ми беше нужно - всъщност детето беше превъзбудено от присъствието на останалите деца. Останало само, то се успокои и започна да работи съвсем самостоятелно. Така за няколко секунди мотивът наказание се трансформира в промяна на ситуацията към постигане на по-благоприятни условия за съвместна работа. Интересно за мен беше, че когато обясних последния мотив на децта, те го приеха съвсем естствено - като че ли се разбираше от самосебе си.

[Слънчева]

Донче, благодаря за беседата!

„Защо Твоите ученици идат с немити ръце?" – Защо човек трябва да мие ръцете си? – За да не се заразява. Какво ще кажете за съдията, който понякога осъжда невинни хора? С чисти ръце ли съди той? Когато говориш неверни думи за някого, изми ли ръцете си? Когато мислиш криво, изми ли ума си? Когато чувстваш неправилно, изми ли сърцето си? Ето защо, когато измиваме ръцете си, трябва да измиваме и устата, и ума, и сърцето си – всички удове. Ако измиваме само ръцете си, а умът и сърцето ни остават нечисти, това е свещено предание, чрез което маскирате престъпленията си. Извършиш едно престъпление и веднага измиваш кръвта около себе си. След тона казваш: Чист съм. - Има ли нужда след това да миеш ръцете си? Като контраст на старото предание, Христос казва: „Моите ученици ядат с немити ръце". Ето защо, когато човек извърши престъпление, трябва да остане с немити ръце, да знаят Бог, хората и той сам, че е направил престъпление. Днес, като направи престъпление, човек се напръска с парфюм, за да прикрие престъплението си. Това е културата на лъжата. Това, което говоря днес, се отнася до християните. Онези, които не са християни, са свободни. Те минават за праведни, никакъв закон не ги засяга.

И Пилат предаде на съд Исус и си изми ръцете. Днес това е масово, все с "чисти" ръце са хората...Всички имаме грешки, но се стараем да изглеждаме чисти. Упреквали са ме, че съм взискателна към себе си и се старая да съм чиста пред собствената си съвест. Подиграват ми се, глупава съм била, интересите си не знам... Сигурно са прави хората, но и аз съм права за себе си.

Съществува един неоспорим закон, който гласи: Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание. Всеки може да провери този закон. Срещате един човек за пръв път и казвате, че ви прави добро впечатление. Говорите с него, и разговорът ви не причинява никакво съмнение във вас. Живеете с него десетина години и запазвате първото си впечатление за него. – Какво показва това? – Че мислите, чувствата и постъпките на този човек са прави. Значи, законът е верен. Обаче, ако още при първата среща с някого, в ума ви се появява противоречие и раздвояване, този човек е наполовина добър и наполовина лош. Ако по този закон започвате търговия, ще знаете – колкото сте внесли, толкова ще получите. Вашите търговски сделки приличат на тази, която направил един турчин с турския бей. Той поискал от бея 500 лири на заем с условие, да му плати 100% лихва. Първия и втория месец платил лихвите, след което запитал бея: Доволен ли си от мене? – Дотук съм доволен, но кога ще платиш майката? Значи, турчинът платил само.половината от парите, а другата половина изял. Така постъпват мнозина: взимат пари под лихва 100%, обещават да си изплатят дълга, но като дойде до майката, премълчават. Сегашните хора страдат, защото са изяли майката. За да се платят агънцата, майката трябва да е на лице. Казваш: Страдам. – Майката я няма. – Какво да правя? – Ще намериш нов кошер, ще вземеш нова царица, и пчелите отново ще забръмчат. Днес, майката – царицата –- я няма. Под „царица" разбираме Божествената мисъл, която е основа на всички мисли. Всичко се движи около нея. – Какво отношение има това към нас? – Знание ви е нужно, като основа на живота. Какво ще стане с вашия красив палат, ако основата му не е здрава? В скоро време той ще се събори. Каква полза от красивите блестящи камъни, щом основата му не е здрава? Предпочитам да живея в проста, но здрава колиба, отколкото в палат, който утре ще ме затрупа. Ще кажете, че светът е така създаден. Вашият свят е създаден, както моите изчисления и тия на учените, направени за броя на трептенията на светлината и на нейните вълни.

Търговците са изгонени от храма. Щом нашето тяло е храм Божи, то значи всички търговски мисли трябва да изчистим от съзнанието си. Работа, работа, ще се справим. За да оцелеем в човешкия, физически свят правим компромиси със собствената си съвест, разбирания, принципи. Но сме отговорни пред Бога, и имаме вътрешен дискомфорт, когато не сме в правия път. Един ден ще сме в по-съвършен свят и ще работим за Бога без много външни пречки. Но днес и сега условията са такива и при тях можем да работим, макар и трудно.

Питам: Мислили ли сте някога върху въпросите: Как е създаден светът, как е нареден вашият живот, отде идете и накъде отивате? Жалко е, човек да не познава майка си, баща си, братята и сестрите си. Аз правя предположения, че този човек или отдавна е напуснал баща си и не знае, къде се намира, или се отдалечил много, или братята му са измрели, че останал самотен. Казваш: Религиозен човек съм. – Така е, но съвременните хора гледат на религиозните като на такива, които се грижат, първо, за уреждане на своя живот, а после – за построяване на черкви, училища, болници. Наистина, яви ли се ново религиозно учение, то се наема, първо, да града черкви, да урежда службата им и др. Това става, докато се изопачат всички неща. Тогава, горко на онзи, който не ходи на черква. Че някого осъдили несправедливо н го турили в затвор, това е в реда на нещата. Учението не държи сметка за това. Такива са преданията на старите. Аз гледам на религията като форма на нещата, на духовния живот – като на съдържание, а на Божествения – като смисъл на нещата. Когато се говори за черква и за религия, разбирам форма на някое гърне. Питам: Празно ли е гърнето, или има нещо в него? Кое е това гърне? – Човешката глава. Тя не е нищо друго, освен гърне, а мозъкът е смисълът на гърнето. Ако твоят мозък мисли правилно и може да постави ред и порядък навсякъде, това е истински човек. Според едно предание, хората гледат на живота като на постоянна борба. В една евангелска лесен се казва, че животът е постоянна борба. Към това аз прибавям следното: Животът е непрестанно мъчение, непрестанен труд, непрестанна работа. В света се борят разни партии, разни борци, но това не е смисълът па живота. Животът не е борба. Той може да се развика и изявява, без да се борят хората.

И тъй, да се казва, че животът е борба, това е свещено предание. Ако за тази борба нарушаваме Божия закон, т.е. вътрешния закон, който гради в нас, ние сами се излагаме на страдания. От това страда и обществото, защото то се ползва от нас дотолкова, доколкото нашите гърнета – нашите глави са здрави, за да не влиза през тях въздух. Първото условие за работа е, главата на човека да бъде здрава, да не се разваля мозъкът; второто условие – дробовете да бъдат здрави и третото условие – здрав стомах. Само онзи работи добре, който мисли, чувства и постъпва право. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос, защото и във вярата има предания. Ако твоята вяра ти помага да растеш и да се повдигаш и те свързва с добри хора по ум и сърце, тя е истинска. Аз говоря за вярата, а не за религията, защото се срамувам да говоря за нея. Защо се срамувам? – Защото от осем хиляди години не съм срещнал нито един човек, който да е издържал на своите религиозни убеждения. Срамувам се да кажа, че принадлежа към известна партия или даден народ. – Защо? – Защото няма партия, народ, които да са издържали своя изпит. Питат някого: Какъв си по народност? – Българин. – Лесно се казва, че си българин. Това е надпис, турен над твоя дюкян. Но издържал ли си изпита като българин? Лесно се казва, че си българин, французин, или англичанин. Колкото и да е благороден един народ, нито един още не се е осъзнал като част от цялото човечество и да работи за общочовешките права.

Питате: Кога ще се оправи светът? – След хиляди години. Много време още хората ще вървят по старая път. Те постепенно ще се изяснят. Този процес е неизбежен, защото земята влиза в нова област. Всички стари форми ще се изменят. Новите форми ще разрушат старите. Хората няма да забележат, как ще израстват, как ще станат нови хора. Старите форми ще паднат, както канят есенните листа на дърветата. На мястото на старите хора ще дойдат нови, с нова мисъл.

„Защо Твоите ученици нарушават преданието на старите?" - Моите ученици не пазят старите предания, защото имат за цел да възстановят Божествените закони между хората. И сегашните хора търсят начин да подобрят живота си, да си помогнат. Те очакват нов живот и казват: Спасението ще дойде от небето. Под „небе" разбирам разумен живот. Значи, те очакват хората да станат разумни, да гледат на своите интереси като на общочовешки. Разумният живот може да съществува и на Земята, както на всички останали планети. Разумният човек живее при всички условия, а глупавият – само при известни условия. Мнозина се намират в едно хипнотично състояние на съзнанието и казват: Светът ще се оправи след хиляди години. – И така да е, ти трябва да започнеш своята работа. Ако бубата, която се завива в пашкул, не избере една точка, отдето да започне, тя никога няма да свърши своята работа. Ако сега не туриш здрава основа на своята къща, какво ще бъде положението ти след хиляда години? Не само един човек, но всички хора трябва да започнат да мислят правилно. Права мисъл е нужна на всички хора! Отдето и да иде тази мисъл, приемете я. – Работа се иска от вас. – Да, работа се иска от всички. Не само това, но човек трябва да бъде смел, готов да се отрече от старото. Понякога животните проявяват по-голяма смелост, по-голяма пожертвувателност от хората. В природата съществуват закони, които хората още не подозират. Като не познават тези закони, те гледат на много явления, като на капризи на природата.

Голяма отговорност имаме всички, които се считаме ученици. Всичко ново е посрещано с недоверие и страх. Но не трябва да се предаваме.

Днес, при скъпия живот, всеки се нуждае от много пари. Може ли България да задоволи нуждите на всички хора? Въпросът не се отнася до парите. Важно е, може ли България да произведе толкова храна, че да задоволи всички? Ако хората се обичат и прилагат любовта, те ще разменят помежду си това, което имат в излишък. Обаче, при сегашните условия на живота, това е невъзможно. Бъдещето ще реализира този идеал. За това са нужни най-малко 350 хиляди години. Тогава ще се създадат нови гърнета, т.е. нови мозъци, в които ще се влее новата мисъл. Тогава хората няма да се питат, коя религия е по-права, кой обществен строй е по-добър, кое управление е по-добро. Тогава те ще имат светъл, ясен ум, който ще бъде видим; тогава душата и духът на хората ще бъдат видими. Днес те не са видими, но след 350 хиляди години и умът, и сърцето, и душата, и духът ще бъдат видими, както се вижда слънцето. Запишете това в книгата на вашия живот, че един ден, когато бъдещето поколение разтваря тази книга, ще каже: Това е било предсказано в далечното минало. Който го е предсказал, думите му са истинни и верни.

Сегашните хора казват: Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо. Аз пък казвам: Като се срещнем след 350 хиляди години, вие ще виждате ума, сърцето, душата и духа ми, но и аз ще виждам вашите. Това е новото учение. – След 350 хиляди години ли ще бъде това? – Те са като 350 деня. Хиляда години са като една година. Светът ще претърпи големи промени. Тогава хората няма да живеят по старите предания. Ще се тури край на свещените глупости и престъпления. Всичко старо ще остане в архивата на сегашното човечество.

Вярвам, че този нов, свят живот иде и дано повече светли умове, разумни, добри души да вървят към него. Вярвам, че можем да сме братя и сестри и да смачкаме глупавото си его, което иска аз да съм най-добре...

Из По предание - 6. Беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София.

Редактирано Август 1, 2010 от Слънчева