Мисли на Учителя за ученика

[Guest Дриада]

И най- ученият в пътя на ученичеството има да изпита една опасност.Ученикът може да стане амбициозен, да мисли,че между учениците той трябва да бъде пръв.Някой мисли,че трябва да помни.Това не е още учение, то е фотография.Паметта е склад, в който се събират знания, но то още не е учение.То е приготовление за учене.Учен човек е, който в дадения случай, при две противоположности, може да избере правия път или, като се намери в трудно положение, да знае как да го разреши.Намираш се в трудно положение, трябва да решиш какво да правиш.

Тия изпитания, които минавате по някой път, вие се чудите защо ви са.Те са предметно учение.Човек, щом постъпи в каква да е школа или щом се роди в света, той вече е в една школа.Непременно ще дойдат съответните изпитания.Но на всеки един изпит трябва да знаеш как да отговориш.Ако много вдигаш шум, ще ти кажат:"Тук трябва да учиш.Ако не, ще напуснеш училището."

Сега не мислете, че сте ученици, а мислете че сте една комисия, изпратена да слуша как изпитват учениците, а вие като, че сте завършили вашето образование.Ще кажете:"Комисията не е права".Но като комисия, която седи отвън, вие ще разберете много добре въпроса.При един изпит спор не може да има.

Ще ви изясня закона:От всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяка ваша постъпка ще зависи каква ще бъде съдбата ви в света.Отношението на Учителя ви, отношението на външното общество към вас ще зависи от вашите мисли, от вашите чувства, от вашите постъпки.Невидимият свят няма никакво пристрастие.Определя точно.Сега, няма какво да се безпокоите.Всяка работа, която замисляте, трябва да се изработи.Всеки един трябва да се стреми да изработи нещо хубаво.Той не трябва да каже:"Аз това не мога да го направя"Ученикът, каквато и задача да му дадат трябва да се опита да я разреши.Може да е мъчна- това не показва, че задачата не може да се разреши.Не трябва да се спирате и да казвате:"Аз се помолих".Вие в дадения случай трябва да знаете, че молитвата е един метод.Когато не може да разрешите един въпрос, ще се молите,ще се молите, но не да чакате само на нея. Молитвата е справка в дадения случай.Ако така разсъждавате, ако мислите, че като се молите, всичко може да направите, вие сте в един крив път.Молитвата е за улеснение.Молитвата е , за да не изгубите живота, който имате в тялото.Молитвата е чувството, което е в сърцето , мисълта, която имате във вашия ум.Тя е подкрепа.Тя ще свърши отлично работата.Щом молитвата е запазила живота, който е в тялото, щом молитвата е запазила чувството, което е във вашето сърце, щом молитвата е запазила мисълта във вашия ум, тогава тя е сила Божия.Тогава ние можем да постигнем това, което желаем.Следователно всякога трябва да се молим.Молитвата е връзка, за да се запази животът в нас, да се обновява тялото.Молитвата е процес да се обновяват нашите чувства.Ако няма постоянно обнова, тогава всякога има една опасност.Всякога трябва да има една обнова в човешката мисъл.По- следвашата мисъл трябва да бъде по- хубава.Всяка една мисъл трябва да бъде по- усъвършенствана.Докато стигнете до едно положение, че сами да сте доволни от своите мисли. Сега говорим за комисията общо, за да каже на учениците какво трябва да правят.Мнозина казват"Какво трябва да правим, зада бъдем свободни?"Свободата на човека се поддържа от неговата мисъл, неговите чувства, неговите постъпки.Поддържайте всякога добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки.Това е, което поддържа свободата.И вие ще бъдете свободни.

Какво трябва да мислят учениците?Не пресушавайте живота в тялото, не пресушавайте чувствата си, не пресушавайте вашата мисъл.

Не пресушавай живота 18.02.1934г."Новото разбиране на връзката в живота"УС

[Станимир]

Като окултни ученици, вие трябва да знаете, че съдържате в себе си семената на всички добри плодове. Ако днес не сте още окултни ученици в пълния смисъл на думата, някога ще станете. Ако днес не сте светии, някога ще станете. Вие носите в себе си всички възможности за доброто в зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семките на добрите заложби в себе си и да чакате времето на тяхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човек да стане светия. Според мене най-красивият и велик живот е животът на светията. Той се придобива най-лесно. По-мъчно е да станеш гений, още по-мъчно да станеш талантлив или обикновен човек. Слезеш ли до положението на грешник, това е най-мъчно. Хората мислят, че лесно е да станеш грешник. Не, това е най-мъчната наука и изкуство. Колкото е мъчно да стане човек грешник, толкова е лесно да стане светия.

...

Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. За Божественото той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен всеки момент на работа, да помага на своите малки братя. Както очаквате деня на пролетното равноденствие - 22 март, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на нов живот. Днес всеки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъфтяване на съзнанието.

Сегашните хора знаят, какво значи разцъфтяване на съзнанието. Те са го изпитали върху себе си, но не могат да го задържат - скоро заспиват. И съзнанието им ту се пробужда, ту заспива. Щом се прояви Божественият живот в човека, той минава в категорията на светиите. Аз не говоря за онези светии, които се раждат и умират. Аз говоря за светии, за които може да се каже, че са родени от Дух и вода. За тях пък Писанието казва: ”Ако не се роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.” За да дойде до новорождението, човек трябва да изучава новия живот, т.е. живота, който Бог е вложил в него. Що се отнася до живота на миналото, там няма какво да се случи. Миналият живот е пълен с отрицателни прояви, а сегашният води човека към положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате в него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като старец. Щом се прояви настоящият живот, лицето на детето става светло и красиво. Божественото е в настоящето. Миналият и сегашният живот в човека са в постоянна борба. Слушате някой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия ден го виждате с потъмняло лице, недоволен от себе си и казва: Тази работа не е за мене. Той ту пада, ту става, докато един ден се освободи от старото и влезе в новия живот.

Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи, да стане човек господар на своето минало? Това значи, да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот.

Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Турил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих. Той сложил настрана чашата с виното и казал: Отсега нататък аз ще ти бъда господар! След това дигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата, той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости.

Следователно, разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си. Човек не може да нарушава ония закони, които Бог е поставил в живота. Човек не може да изменя Божествения план. Като знаете това, всички трябва да работите за реализиране на този план. ...

Правилно разрешаване.

Редактирано Април 15, 2012 от Станимир