Мисли на Учителя за ученика

[Ани]

Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!“

Имената са ви записани

[Велина Василева]

Ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си:

„Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но отсега нататък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!“

Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпълниш?“ Ти ще си кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!“

Тогава ще дойде ново изкушение и ще се запиташ дали можеш да ходиш в тази Чистота. Там, където има Любов, има Чистота.

Накрая остава още едно изкушение: ще си помислите: „Този наш Учител иска да ни направи светии, да ни лиши от всички блага на света“. Ако аз любя света, какво от това, че се отказвам от него?

Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане.

С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: „Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот?“

Има по-хубав живот.

Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум?

Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашния ви живот.

Аз съм истинската лоза

[Велина Василева]

За да се домогнете до Любовта, непременно трябва да бъдете ученици.

Детето, за да го обикне майка му, трябва да стане дете. Ако не стане такова, то не може да се ползва от нейната Любов. И ученикът, за да бъде обичан, трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате Любовта, трябва да се поставите в положението на дете, на ученик. Ако искате да опитате Любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да проявите отношенията си към Бога.

Щом се смирите, щом се почувствате вечни като Бога, тогава ще заживеете в Него и няма нищо друго да търсите. Щом се ограничите и дойдете да работите, тогава Бог ще ви се изяви в своята Любов.

За проявлението на тази Любов ни е потребно тяло и то най-хармонично съградено тяло. В това тяло ни е потребно едно отлично сърце, направено от най-фината материя, която съществува в Божия свят. После, трябва ни един отличен ум, създаден от най-фините Сили, които съществуват вътре в Природата. След това ни трябва душа, произлязла от субстанцията на Бога, от Неговата същност – душа, която проявява целия Космос в себе си. Трябва ни и дух – този Божествен лъч, който излиза и оживява всичко. Това е вътрешният човек. И когато всички тези елементи се съчетаят в едно, човек добива съзнание, че съществува едновременно на земята, в астралния свят, в менталното поле, в Причинния и в Божествения свят.

Сега, като казвам да бъдете ученици, не означава, че не сте такива, но желателно е да бъдете от тези трудолюбиви и способни ученици, които щом като срещнат мъчнотии, знаят добре да ги разрешават.

Ако вие имате дъщеря и я държите затворена в един замък, тя ще бъде чиста. Ако имате друга дъщеря, която, след като я пуснете в света всред всички изпитания и изкушения, остане чиста, питам коя от тях двете стои по високо? Втората. Ако имате благоприятни условия и сте чисти, това е отлично, но трябва да знаете дали можете в изпитанията да запазите чистотата си.

Онзи, който е минал през всичките нечистотии на живота, през всичките съблазни и е успял да запази своята чистота, той е ученик.

Вие искате да сте ученици и да се затворите в един стъклен звънец, където да няма изкушения, за да се запазите чисти. Това е най-лесното нещо, но тогава няма смисъл да бъдете ученици. Не, ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни, и щом издържи, ще познаете, че е ученик.

А вие когато влезете в Пътя, казвате: „Дано мъчнотиите и изкушенията да са по-малко“. Чудни схващания са това! Ще имате точно толкова изпитания, колкото са необходими за вашето развитие.

Вземете едно светско училище и вижте как е съставена програмата там. В първи клас тя съответства на разбиранията на учениците; във втори, трети, четвърти, пети, шести класове – също. Ако хората знаят толкова умно да си нареждат работите в живота, колко повече умее това Бог! Дано Господ предвиди всичко!

Ние сме влезли в Пътя и казваме: „Господи, гледай да ни дадеш нещо такова, което да не ни сломи!“ Даваме съвети на Господа, което означава, че не вярваме в Него. Това е изпитание, изкушение. Ще кажем: „Господи, ние ще изпълним програмата Ти така, както Ти си я наредил. Нека бъде Твоята Воля!“

Сега, аз говоря на онези, които се подготвят вече, които са пред прага на ученичеството.

Аз съм истинската лоза

[Ани]

В живота има две крайности, от които трябва да се пазите:

едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки.

Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно.

Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик.

Ученикът трябва да разбира

[Guest devashaktika]

КАКВО ЩЕ СРЕЩНЕ УЧЕНИКЪТ НА ПЪТЯ

Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер.

Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: "Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко" - и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: "Без спане не може." Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? - Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: "Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?" - Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: "Едно време тъй четох аз буквара." Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл.

После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: "Върви си на мястото, но не смущавай!"

Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: "Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат." В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого.

....

Из "Какво ще срещне ученикът на пътя", беседа от 1922 г., Велико Търново

Редактирано Януари 9, 2011 от devashaktika

[цветна дъга]

"Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.

Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.

И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега."

Из книгата "Учителят гововори"

Редактирано Януари 11, 2011 от цветна дъга

[цветна дъга]

"В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.

Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

В Школата не се позволява никой никого да поправя.

Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява.

Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.

Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте.

Туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа.

Това учение трябва да се приложи – там е силата и спасението.

Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи.

Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

На ученика не се позволява да говори празни думи.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа!

Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.

Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място.

На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно.

От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

Ученикът не може да бъде беден.

Всякога ученикът да мисли, че е богат.

Ученикът сам разчиства своите сметки.

Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

На ученика абсолютно се забранява да одумва.

Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.

Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени!

Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.

Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.

Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.

Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.

Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.

Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.

Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време.

Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.

Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.

Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

Като дойде отчаянието – учете.

Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта.

Болният не може да бъде ученик.

Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.

Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж.

Скръбният не може да бъде ученик.

Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите.

Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема.

Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал.

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава.

Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример.

На ученика не се позволява да бъде намусен.

Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.

Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки.

Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.

На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си .

Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Външно и вътрешно абсолютно чисти.

Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте.

Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.

Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.

За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага.

На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди.

Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред.

Ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, защото когато спите се учите духовно. Не можете ли да спите спокойно, не можете и ученик да бъдете.

На окултния ученик не се позволява да спи денем.

Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.

Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте.

Учениците са образец във всяко отношение.

Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи.

Пазете се всякога от следното: да не се подигравате, да не подбивате, да не лъжете, да не губите своето и на другите времето, да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас.

Като ученици никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате. Всички, които лъжат и клюкарстват, са вън от школата. Които крадат и одумват, са вън от школата. Онзи, който лъже пред мен е изгубил всичко.

Който не е музикален, ученик не може да бъде.

Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.

Ученик, който пости, на екскурзия да не ходи. На екскурзия ще носи хлебец, ще пие вода и ще благодари на Бога.

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.

Дума дадена, обещана – да се изпълни. Малко ще говорите, ще обмисляте и ще изпълнявате.

За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.

Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.

Ноктите, дрехите, тялото – всичко в ученика трепти от чистота.

Косата измита, вчесана гладко, обувките чисти, широки, с ниски токове.

Ученикът не бива да очаква големи резултати.

Бог няма да ви даде едно благо, докато не сте готови за него.

Болестите и недъзите не ви препоръчват много.

Без морална стабилност ученикът, колкото и знания да има, ще ги изгуби.

Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.

Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.

Няма да слизате долу по волята на света.

Всяка погрешка, която направите, ще я извадите пред себе си и ще кажете: “Ще я изправя”.

Всички трябва да имате мек, приятен глас.

Изслушвайте се. Бъдете търпеливи.

Годините не определят ученичеството.

Първото нещо, което искам от вас, е да си миете ръцете често, най-малко 20 пъти на ден. Когато правите услуга, било на мен, било на друг, предварително ще си измивате ръцете. Също искам от вас да бъдете абсолютно чисти и физически, и духовно.

Черни дрехи в школата няма да носите. Дрехите да са широки, свободно да падат, светли и бели, ленени, с широки ръкави, чисти дрехи и чисти тела.

Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.

Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци.

Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко настрана!

Лошият навик е трън в плътта на човека. Ученикът трябва да се занимава специално с изкореняване на лошите навици.

Нямате ли вътрешен мир, вие не можете духовно да растете.

От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили.

Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си.

Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи.

Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.

Ученикът раздава и просвещава даром.

Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.

Работете да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее или отпадне духом, или материално се съсипе, вечер, когато той спи, изпращайте към неговото съзнание и подсъзнание добри мисли. Чрез закона на внушението може да помагате на болни, на бедни, на отчаяни.

Ученикът трябва всеки ден да отделя 20-30 минути за пеене. Развитието на дарбите и способностите зависят от разположението към музиката. Да бъдеш смирен, добър, учен и това е музика.

Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги.

Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.

Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили.

Това не е ученик.

Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.

Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.

Като ученици на живота ще бъдете поставени в условия да ядете един или два пъти в седмицата. Затова още сега се подготвяйте за това време.

Когато окултният ученик заболее, не трябва да прибягва до лекар, защото болестта му е дадена като задача за разрешаване, да опита своя ум, сърце и воля.

Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.

Окултният ученик познава и разбира законите на природата и живее съобразно с тях. Познава тревите, цветята, билките, техните лечебни свойство и сам се лекува. Знае, че всяка болест си има причина, открива причината и отстранява болестта.

Ако някога се е присмял на някого за недъг или болест, тази болест ще го посети и него.

Хубаво е като се движите между хората да не ви смятат за смахнати, но да видят в лицето ви хора с висок морал, със знания, с хубава обхода, носители на нова светлина.

Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него.

Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания.

В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси по време на гимнастика, всички ще бъдете боси. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички ще сте на крак, в един часа, в два часа през нощта – всички в уречения час точно.

Благоприличието е едно от ценните качества на ученика.

Ученикът не трябва да очаква Божията милост. Щом е ученик, сам трябва да работи, да разчита на своите сили.

Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.

Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.

Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.

Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.

Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.

Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.

Разумният свят не дава възможност на окултния ученик да печели чрез лотарии. Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят на всеки е дал толкова, колкото му трябва.

Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата.

Ученикът не лъже.

Ученикът учи. Не се състезава.

Ученикът сам решава задачите си.

И способните и неспособните ученици могат да изопачат Словото и учението.

Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те попитат какво мислиш за Бога, не бързай да отговаряш.

Препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там.

Страданията на ученика са като първо и второ посвещение.

Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.

Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия!

Ученикът малко яде, но е здрав.

Окултният уменик, ако заболее, може да се лекува със силата на молитвата и на своя ум.

На окултния ученик не е позволено да се подлага на операции. Поначало, който служи на Бога , не може да бъде болен.

Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.

Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.

Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.

Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко. "

Из "Правила за ученика"

тук

Редактирано Януари 13, 2011 от цветна дъга

[helen]

И тъй тщеславието се проявява от учениците. Например почвате да питате: „Как мислите, аз успял ли съм в Окултната школа?“ Това е чисто тщеславие. Успял ли си – туй можем да го знаем още сега. Излез, дайте му цигулката, дайте му едно мъчно парче, хайде изсвири го! Ако можеш да го изсвириш, успял си..............После, някои питат: „Как мислите, дали сме усвоили Любовта?“ Аз сега много лесно мога да изпитам колко ви струва Любовта. Някой казва: „От Любов на мен ми гори сърцето.“ – Дай на този брат хиляда лева сега – въпросът е свършен! Наведеш ли си главата надолу, въпросът е свършен – той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е, какво ще остане за мене?“ Ако искате да остане нещо за вас, стойте отвънка. Ние искаме, като влезете в тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можем да туряме в тях.

В Окултната школа любопитство не трябва да има, там любопитство не се позволява. Любопитството е за света, само там любопитство се позволява. Да имаш едно дълбоко желание да учиш, горещо желание, да ти гори сърцето – да, но просто любопитство не се позволява. Любопитството и то е родено от тщеславието.

После, слабост на всички ученици е следната: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. Това е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си.“

Да кажем, между мъжете и жените стане някакъв спор, идват обидени в Школата; но трябва да знаете, че като влезете в Школата, вие не сте мъже и жени. Тъй, мъже и жени нямаме, тук имаме ученици. Отвънка вие сте мъже и жени, а тук всички сте души. Ние не признаваме мъже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искат да придобият Божествено знание и да го употребят за растежа на своята душа, за напредване на Царството Божие на Земята – туй признаваме

Първото правило: ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете. Мен можете да лъжете, но не искам себе си да лъжете, за туй ще бъда много строг. Никога не лъжете себе си

Нито аз ще изменя Божиите закони, нито вие, нито Ангелите, никое същество в света не е в състояние да ги измени по какъвто и да е начин – те са неизменни. Може да се реагира, но да им се даде обратен път, това е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бъдете ученик, туй е едно от правилата на тази Школа.

Ще кажете: „Аз съм ученик на Любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва.“ Сега, тия четирите качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: „Приятелю, аз съм ученик на Любовта.“ Като заговори тщеславието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“; заговори ли лицемерието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“; заговори ли любопитството, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта.“ Тъй приятелски ще си говорите: „Аз съм ученик на Любовта“ и ще спирате там. И като идват при вас, вие тъй им отговаряйте – те ще идват, вие ще им казвате: „Ние сме ученици на Любовта.“ Докато и те ще ви кажат един ден: „И ние сме ученици на Любовта“ и въпросът ще се свърши, победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани от минали съществувания. Но като постъпвате със закона на Любовта, те ще кажат: „Понеже вие сте ученици на Любовта и ние ще станем ученици на Любовта.“

Отрицателни и положителни черти на ученика

ООК 1-ва година, 6 лекция държана на 4 април, 1922, Книга: Трите живота

Редактирано Февруари 10, 2011 от helen

[Guest Дриада]

Христос казва:"не е ученикът по- горен от учителя си"Какво е искал да каже той с тия думи?В ума на ученика не трябва да се яви туй желание, да стане по- горен от учителя си.Защо?Аз ще ви кажа:водата не може да се подигне по- горе от уровена на своя източник-това е закон.Слънчевата светлина не може да се подигне по- горе от слънцето.Човек не може да се подигне по- горе от Бога.Той може да стигне до Бога.Ученикът трябва да бъде като учителя си, до същия уровен, нито по- долу, нито по- горе, той там като достигне, по- нагоре не може да се подигне.Като своя учител да бъде и по тяло- да има същия строеж на тялото и по сърце- да има сърцето на своя учител, и по ум да има ума на учителя си, и волята му да е както волята на неговия учител.Тогава какво е искал да каже Христос"не е ученикът по- горен от учителя си"?Той поставя два принципа.Ученикът иска ли да бъде учител, той е изгубил своето предназтачение, той не е разбрал основния божествен закон в света.Иска ли човек да стане като Бога, той е изгубил своето предназначение.Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща.Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре.

Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписана книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки.Питам сега:ако онова, което сте научили от своя учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание?Един прост пример:Ако отидете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате?С една шепа не може да се храните, трябва чувал.Този чувал е ученикът.Житото като се изсипе вътре ще бъде учителят.А двамата-учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа.Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, под думата "учител"Христос разбира един завършен процес, а под думата "ученик"- един процес, който сега се започва.Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова , което е принципиално, което е верно и да го приложите.Вие се нуждаете да подобрите живота си и всички неща в живата природа са създадени за живите души, които са въплътени тук на земята.Чрез кого и как Бог изпраща нещата, то не е толкова важно.Когато слънцето изпраща своето благословение, чрез слънчевите лъчи, всичките те идат съединени като бяла светлина.

Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание, според правилата, на които животът е подчинен.Учителят има известно знание, според правилата, на които животът му е подчинен.Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение.Но не мислете, че тия отношения се раждат сега.За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено от хиляди години, то съществува от хиляди години.Сега, когато някой ученик постъпи в едно учебно заведение, гимназия, университет, там все си има известни правила, но въпросът е :откъде тази мисъл в главата на тия професори или учители да турят тия правила?Защо и как?Без правила не може ли?-не може.Те прилагат ония правила, на коита са се подчинявали в далечното минало.Всички ученици трябва да се подчиняват на тия правила.Следователно, първото нещо:всички вие трябва да съзнаете отношението си като ученици.И злото в сегашния свят е, че всички искат да бъдат учители.Нямам нищо против това, стига да сте една книга, не само написана, но хубаво написана.

Ученикът не е по- горен от учителя си 07.05.1922г."Сила и живот" пета серия"Защо твоите ученици ядат и пият"

[Дъгата]

Сега и вие влизате в школата с намерение да станете ученици. Обаче трябва да знаете, че от ученика се иска светъл, прозорлив ум, лесно да се досеща. Не е позволено на ученика да изопачава фактите. Природата е определила цената и значението на всеки факт, затова той трябва да се претегля със собственото му тегло, нито да се преувеличава, нито да се намалява.

Същото се отнася и до човека. Никой няма право нито да се надценява, нито да се подценява.

Това са крайности, които произвеждат дисхармония, както в отделния човек, така и между окръжаващите.

Така ученикът сам се спъва и отбива течението, което иде от Учителя. Щом отбие течението, градината му остава неполята.

Една от задачите на школата е да ви запознае с елементарните прояви на природата, да обясни вътрешния им смисъл, за да застанете на такава основа, върху която да градите по-нататъшните си знания. Без основа няма растене, няма и повдигане. Много окултисти и адепти са се издигали на голяма височина, но понеже нямали основа, те са падали страшно, с главата надолу. До известно място човек може да се издигне без големи знания и опитности, но реши ли по-нататък да върви, веднага го връщат назад, като му дават добър урок. Само така ученикът научава, че без знания не се минава през свещените пътеки на Божественото училище.

Знание е нужно на всеки човек. Без знание не можете да работите.

Как ще решавате задачите си, ако нямате знание? Как ще докажете, че това, което правите, е вярно?

Истината, до която човек се домогва чрез знанието, е една, но методите, чрез които се достига до нея, са различни.

Следователно не смесвайте методите на религията с Божествените методи.

Религията представя сбор от външни методи за възпитание на човека, а Божествените методи са вътрешни.

Църквата е разсадник на това, което Божествената школа посажда и обработва. Църквата говори за просветеното съзнание на хората, за техните светли умове и благородни сърца, а Божествената школа буди това съзнание, просвещава умовете на хората и ги запознава с онези закони, които действат в техния организъм, в обществата и ръководят общото развитие на човечеството.

***

Като ученици, вие трябва да работите за развиване на своите скрити дарби и способности, но по естествен начин, да се проявяват постепенно, а не изведнъж.

Всяко бързо постижение не води към добър край.

Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му.

Мисъл и действие

16-та школна лекция на общия окултен клас, 15 юни 1922 г., София.

Редактирано Март 17, 2011 от Дъгата

[Guest Дриада]

Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни.Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот- те не живеят още за цялото.Старозаветните търсят , богатство и имот, от несгодите на живота те се озлобяват.Новозаветните търсят съчуствие и симпатия, от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.Праведните търсят почит и уважение, противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство.Те са се издигнали до най- високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното личното достойнство- за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчуствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява.Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота.Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането.Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от пътя на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам:само ученикът учи, а всички други се занимават.Обикновените хора се борят помежду си , критикуват се и се морализират.Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого.Той съвсем не се занимава с грешките на хората,за него те не съществуват.За него съществува правилният живот- животът на любовта.За ученика бог не е старозаветния Йехова, който съди и наказва хората.За него Бог е Бог на любовта, на светлината, на мира и радостта.Това са качествата на ученика.

Наистина, има по- велик път от този на ученика, но само след като извърви този път, пред него ще се открие великият път на учителите.Това е пътят на мъдростта, който е най трудният.

Ученик "Учителят говори"Беинса Дуно

[Дъгата]

Сега вие, учениците, които ме слушате, имате този обикновен морал да се критикувате. Ако аз дойда да засегна морала... Този морал е за света, трябва да го напуснете. С този морал никога няма да се оправите. Школата няма да се оправи.

Преди всичко трябва да имате дълбоко в съзнанието си желание, като седнете вечерно време в своята си стая, мислено да обгърнете всички ония ваши приятели, ученици, изпратете им една Божествена мисъл на Великия Учител, изпратете им едно добро пожелание на Великия Господ на Любовта, изпратете им едно благо на Великия Дух на Истината.

Дълбоко от душата си пожелайте на всички поименно и те да имат туй благо, което вие имате.

Пожелайте във вас да ги повдигнете. Постарайте се някой път да видите, че те светят във вас.

Не се спирайте върху техните погрешки, не оставяйте да проникват те във вашето съзнание, а да са пред вас като свещи. По-дълбоко идете. Всяка една душа има наслоения от миналото, такива пластове! Туй наслоение трябва да се пробие. Те са като в някоя рудница затворени и вие трябва да влезете като първия спасител между тях.

Може би някой от учениците да е обезсърчен, да каже: „Тази работа няма да я бъде, аз ще напусна Школата“. Ти със своята мисъл ще се притечеш, ще кажеш: „Братко, аз съм с теб, моята душа е с тебе!“, ще го насърчиш.

Това е Любов.

Тъмното петно в съзнанието

[Дъгата]

На човека трябваше да дойдат изпитания, за да види докъде е достигнал той в своето развитие.

Изпитанието е един вътрешен опит. Разумното в природата е, което ви опитва.

Изпитват ви, за да видят докъде сте достигнали във вашето развитие и дали може да издържите или не.

Някой път Невидимият свят ще ви даде сиромашия, за да ви изпита.

Някой път ще ви даде богатство, за да ви изпита.

Някой път ще ви даде невежество, за да ви изпита.

Някой път ще ви даде знание, за да ви изпита.

Някой път ще ви даде сила, за да ви изпита.

Някой път ще ви даде вътрешни добродетели, за да ви изпита.

Защото истината седи в това. Ако искате да знаете най-малката истина, [тя] е следната:

Докато вие не станете пълен проводник на Божествената Любов или на Божествената Добродетел, вие не може да имате никакво понятие за реалността на нещата.

Ако през вашето съзнание не може да мине Божественото, вие нямате понятие за реалността.

В какво седи духовния живот

19-о утринно неделно слово, държано от Учителя на 28.I.1934 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев.

[Слънчева]

Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“. Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици. Думата „ученик“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие.

Ще се превърне в радост

[Слънчева]

Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си. Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите си да им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки, или някои техни неправилни прояви. Той казва, например, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвите си явно, пред другите хора, и ставали за посмешище и т.н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, с цел да се изправят тия погрешки, но какво излиза от този метод? – Всички изтъкнати погрешки на другите се нахвърлят върху самия него. В природата съществува следния закон: Когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще укажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще укаже влияние върху този, който работи с него. Но този човек изнасял верни факти, това нищо не значи – законът действа и в този случай. Защо? – Методът, по който този брат постъпва, е прав, но има нещо „кривичко“ на върха. Понякога и аз си служа с този метод, изнасям погрешките на някой ученик на всеослушание. После той ми казва: „Учителю, защо изнесохте погрешката ми публично, не можахте ли да ми я кажете лично?“ Казвам му: Слушай, аз имам голямо почитание и уважение към твоето ухо. Ако кажа погрешката ти направо, т.е. отблизо, гласът ми ще прозвучи тъй силно, че има опасност тъпанчето ти да се пукне. Обаче като изказвам погрешката публично, аз намалявам силата ѝ, като взимам върху себе си половината от товара. В такъв случай предпочитам да страдам аз, отколкото вие. Важното е целта да се постигне.

Тъй щото, не мислете, че когато изнасям недъзите на хората, не взимам нищо от тях. Не, аз поемам половината от тях. Голямо внимание се изисква, когато се изнасят погрешките на хората. Съзнанието им трябва да бъде будно, иначе конците могат да се скъсат. Когато се изнасят чужди погрешки, това трябва да става с по възможност по-голяма благост и чистота, с по-голямо благородство от страна на този, който ги изнася. Друго нещо е по-важно: Изнасяйте погрешките на хората само тогава, когато Господ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно към брата си и ще му кажете: „Братко, изнасям твоята погрешка публично, защото Господ ми каза да направя така“. Аз предпочитам да извърша волята Божия и да вляза в стълкновение със света, отколкото да премълча и да вляза в стълкновение с Бога. Когато Павел изнасял известни погрешки на хората от свое име, той казвал: „Ще ме извините, аз говоря от свое име, Господ не ми е казал да сторя това“. Той знае, че ще понесе половината товар. Затова всеки, който попадне в този закон, ако не може да носи товара, лицето му потъмнява, той се обезсърчава и казва: „Защо се наех да говоря на тия хора, щом не ме разбраха?“ Хората пък, на които той говори, си казват: „Защо този човек ни напада така? Нали и ние искаме да служим на Бога?“

Ще се превърне в радост

[Слънчева]

И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот...

Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.

Ще се превърне в радост

[Слънчева]

Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с Радостта, с Мира, със Светлината и с Любовта. Бъдещето е пред вас, ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще видите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света. Старозаветните подготвят пътя за новозаветните; новозаветните подготвят пътя за праведните; праведните подготвят пътя за учениците, а учениците подготвят пътя за идване Царството Божие на земята.

Тази е задачата на всинца ни – да подготвим този път. Учениците са ангажирани с тази трудна задача. Те ще срещнат много препятствия, но всички препятствия ще се разтопят като снеговете и ледовете...

Ще се превърне в радост

[Дъгата]

Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици.

С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене.

Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша.

Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава.

Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като ученик, той се отличава със силен стремеж към придобиване на знание, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава. Той е минал през обикновеното знание и вижда разликата, която съществува между едното и другото знание.

Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство.

Вярващият развива горната част на мозъка си, а ученикът – предната част, челото. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането. Ако съединим трите центъра с прави линии, ще образуваме равностранен триъгълник. Най-опасното място в човешкия мозък е задната му част: оттам идват неприятностите и нещастията в човешкия живот

***

Следователно една от задачите на ученика се заключава в пресяването: да пресее старите си мисли и чувства, старите си разбирания. Потребните ще задържи, а непотребните ще изхвърли навън, за тор на бъдещите времена. Потребни мисли и чувства са онези, на които човек може да разчита при всички условия, които е придобил чрез жив опит.

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли. Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако отсега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот.

***

Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината.

Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат.

Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си. Те ту се явяват в ума и сърцето му, ту изчезват. Защо?

– Различни същества си играят с него. Както децата играят с ключовете на електрическите лампи и постоянно ги палят и гасят, така и тия същества бутат известни центрове в човешкия мозък и произвеждат ту светлина или тъмнина, ту топлина или студ. Кой не се е подавал на влиянието на тези същества? Колко пъти ваши другари и другарки са ви пошепвали, че сте погрознели, че имате вид на болен и вие сте ги вярвали. И след това минавате за герои! Малко хора са истински герои. Днес повечето хора се поддават, както на свои, вътрешни влияния, така и на външни.

***

Сега аз говоря на онези, които влизат в школата с искрено желание да бъдат ученици. Които не искат да бъдат ученици, свободни са от всички задължения – тях нямам предвид. Те ще останат вън, в света, да живеят според своите лични разбирания и сами да носят последствията на своя живот.

В школата се дават правила, по които трябва да живеете.

Нарушавате ли правилата, не можете да очаквате големи постижения. Някои влизат с обещание, че ще изпълняват всички правила, ще следват новия път. Тук не се приемат никакви обещания.

Каквото обещаеш, трябва да го направиш. Обещаваш, значи правиш. Така постъпва Бог.

Той казва нещо и веднага го прави. Така, именно, Той създаде света. Каза: „Да бъде виделина!“ – и стана виделина. Не можете ли и вие да вървите по следите на Бога? – Можете. Кажете, че ще направите нещо – направете го. От вас не се искат никакви обещания. Едно се иска: да приложите великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото кажете днес, още до вечерта го направете. Обещания без изпълнение нищо не струват. Тук никой няма да ви държи сметка какво сте обещали и какво сте направили. То има отношение към самите вас, към вашия характер.

За да създадете характер в себе си, изпълнявайте обещанията си. Обещават и не изпълняват само онези хора, които нямат Любов, нямат Мъдрост и не носят Истината в себе си.

***

Едно от отличителните качества на учениците от Божествената школа е абсолютното доверие. Те имат пълно доверие помежду си и абсолютна вяра в своя Учител. Откак съществува светът никой ученик не е излъгал Учителя си, нито Учителят е позволил на ученика си да го лъже. Не е било случай ученикът да се усъмни в своя Учител.

Тази е причината, дето в аналите на Божествената школа няма случай ученик да влезе вътре и след време да излезе. Който влезе като ученик в тази школа, той остава завинаги в нея. Докато не свърши учението си и не завърши развитието си, той не излиза вън от школата.

Три категории ученици

[Guest Дриада]

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието.На най- силните, по самообладание може да се постави тройка.Изобщо самообладанието е слабо у българина.Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ.Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик.Без самообладание ученикът не може да се развива правилно.Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата.Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите.Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт.Преувеличаването на фактите не е грях, но е условие за точност.Точен трябва да бъде човек.Преувеличаването на фактите се дължи на желанието на човека да усилва ефекта.

Изкуство е е човек да предава фактите, както са.Това значи да говори човек истината.Някой се укорява с цел да получи някаква похвала, друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.И единият, и другият не говорят истината.Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, и като говори истината.

Като ученици вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви.Който е развил в себе си любов към Бога, той има силно чувство на благоговение.В това отношение българинът не може да се вземе като образец.Той не е развил в себе си любов към бога.В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване.Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва.Неблагоприятни са условията на новите божествени идеи в България.Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество- любов към бога, за да даде път на божественото начало в своя живот.Той трябва да развие у себе си любов към истината.Този е единствения път за неговото спасение и самоусъвършенстване.

Личност и душа 01.01.1930г.ООК "Степени на съзнанието"1929-1930г.

Редактирано Април 22, 2011 от Дриада

[Guest Дриада]

Христос определя в един свой стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в царството божие, за да придобие вечния живот."Това е живот вечен да познаят тебе, единаго и истинаго Бога, и пратения от тебе Исуса Христа".Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот.Само чрез него се придобива животът.Ако чрез знанието не може да се придобие животът, то е безполезно.Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори, тъй както Бог твори.Как?-В първа глава на битие е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.

Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие-там няма ни звук, ни светлина.И тогава от глъбините на своята душа ще призове той невидимия, незнайния Бог на вечността, съдателя на всичко.Ще го призове със всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже:"Господи, искам да те опитам.Един си ти, създателят на всичко, и освен тебе няма друг Бог!"И ако ученикът може да призове Бог с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.Отдалеч някъде той ще чуе гласът на Бога, на своя учител, който ще му каже:"Ти искаш да ме познаеш и опиташ?Приготви се тогава за работа!Настана първия ден на твоя живот.Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната.Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя.Изречи:"Да бъде виделина!"

Ученик "Учителят говори" Беинса Дуно

[Ани]

Окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори.

Щом прочетете някой вестник, задръжте новините в себе си. Не бързайте да ги споделяте с другите, защото те още не са проверени. Днес четете едно, утре го опровергават. Къде е Истината тогава? Защо като четете новините от вестниците, бързате да ги споделите и с другите хора, а като прочетете нещо от Библията, не споделяте с ближните и с познатите си? Ако споделяте нещо от Библията, ще ви нарекат глупав, назадничав човек.

Пълните ли умовете си с разни сензации от вестниците, вие няма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бъде зацапано от безполезни и ненужни работи. Освободете мозъка си от ежедневните новини на вестниците.

Вестникарските съобщения оставяйте за хора, чийто мозък не е зает с по-високи интереси. Четете ли вестници, спирайте се върху хубавите неща от тях, както пчелите събират сладките сокове от цветята. Във вестниците има и хубави статии, които заслужават да бъдат четени. Всичко останало, било по вестниците, било в други книги, оставяйте вън от вашето внимание, защото тези неща нарушават мира и равновесието на човека, развалят общото му разположение, а понякога даже и от Бога го отдалечават.

Живите закони на добродетелите

[Дъгата]

За да може да постигнете обаче това бъдеще, за да не се спрете във вашата еволюция, трябва непременно да съхранявате вашите умствени, сърдечни и волеви сили, трябва да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате под наем да върши зло. Да не я давате нито на някой ваш личен приятел, нито комуто и да било.

Никой ученик на Бялото Братство не трябва да дава своята воля някому за извършване на престъпление. Който я даде, изкуплението за този грях е голямо.

После, в Бялото Братство не е позволено никому да дава ума си под наем за извършване на някакво престъпление за другите, както не е позволено и сам да извърши известно престъпление.

В Бялото Братство никой няма право да дава сърцето си под наем, да служи то другимо като примка, за да върши с него престъпления, както и сам да използва сърцето си за престъпни цели. Тези неща трябва да ги пазите като правила.

Законите са абсолютно неизменяеми, никому не се прощава. Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си. Казвам ви това, за да ви предпазя.

Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена.

И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог.

Тогава ще бъдете ученици на Бялото Братство.

Никакво колебание, никакъв спор! Абсолютно никакво изключение! Ще кажете: „Ами ако го направя?“ Като го направиш – друго нещо. Ние говорим за туй, което не трябва да бъде, а не за туй, което трябва да бъде.

Умът ще дойде напълно в услуга на Доброто, сърцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще дойде напълно в услуга на Истината, а душата ви – напълно в услуга на Божията Мъдрост.

Това са законите, които са написани като на скрижали вътре във всеки, който иска да стане ученик на Всемирното Бяло Братство, в морала на което няма никакви изключения.

И ако вие спазвате тези правила така, Божието благословение ще бъде на ваша страна и ще растете от знание в знание, от сила в сила, и душата ви постепенно ще придобива тия радости, които желаете.

Но ако някъде най-малко се опорочите, ще изгубите всичко. Например мнозина са казвали: „Аз нямам нужда от Учител, в мен говори Духът.“ Не е разбрал той.

Духът, който говори в нас, е един, а всякога, през цялата вечност, ще имаме нужда един от другиго.

Който каже, че няма нужда от другиго, това е от лукаваго. Това да знаете. Затова той няма нужда от Живия Бог.

А онзи, който е роден от Бога, той винаги ще има нужда от другите, защото и в тях живее Бог.

И ако вие един ден се отклоните от мене, вие ще пострадате, а не аз. Веднага ще се почувствате лишени от Бога и няма да можете да говорите, ще изгубите вашето красноречие.

Този закон важи и за мен, и за вас. Пазете се от това. Имате нужда от брата си и той има нужда от вас.

Защо?

Защото и в двамата живее Господ и вие трябва да слушате какво ви говори Господ. Когато кажеш някому: „Нямам нужда от тебе“, ти говориш против себе си и когато брат ти каже: „Нямам нужда от тебе“, той говори против себе си. А когато кажа, че аз имам нужда от него, това показва, че той ми е брат на Любовта и аз съм негов брат на Любовта.

Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота

(Съборни Беседи, 22.08.1921 09:15 Понеделник, Търново)

[Дъгата]

– Как да се организира една братска комуна?

С Любов, с Мъдрост и с Истина.

С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува.

Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас.

Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата ѝ заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти.

***

– Какво поведение да държим при случай на война, на трудова повинност или революция?

Във време на война ще станете лекари и фелдшери, ще помагате, ще превързвате рани.

– С това не помагаме ли пак на войната?

Не, вие ще помагате на онези, които са пострадали, чиито крака и ръце са изпочупени.

А нож не ни е позволено да вадим.

За нас въпросът е решен – и ние воюваме, но не с нож.

Що се отнася до трудовата повинност – ще си покопаете. Трудовата повинност може да изпълните. А дойде ли до революция – ако имате запичане, позволява ви се да вземете рициново масло.

Понеже ние воюваме с Доброто, войни не можем да имаме. И понеже служим на Любовта, за нас революция не може да има – тя е изключена за нас. А що се отнася до света – в света ще има още много революции и още много войни, но това е един факт, който не можем да спрем, засега.

– Кой е най-добрият начин за душевно обединение между възрастни и млади?

Най-добрият начин е старите да станат млади и младите – стари, т.е. старите, като отидат при младите, да станат като тях млади, да подемат тяхната мисъл. А един млад, като отиде при старите, и той да започне като тях. Ние говорим сега за млади и стари в най-добрия смисъл. Младите са жизнерадостни, те носят навсякъде радост и веселие. Старите пък носят тактичност, трезвост, мъдрост. А кое е най-доброто, знаете – между тях трябва да има любов. Нищо повече! Когато дойдем до Любовта, в името на Любовта старият трябва да счита младия като себе си и младият да счита стария като себе си.

– Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа?

Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд.

Отговори на зададени въпроси

(Съборни Беседи, 23.08.1921 16:00 Вторник, Търново)

Редактирано Май 25, 2011 от Дъгата

[Слънчева]

И тъй, докато живее само за себе си, човек се намира в ограничени условия на дейност; когато живее за хората, условията му се обогатяват, но все още не е дошъл до целокупния живот; дойде ли до идейното схващане на живота, до изпълнение на Божиите закони, човек влиза вече в целокупния живот, който обхваща всичко. Който е влязъл в областта на великия живот, той се свързва със съзнанието на разумните същества, които са готови всякога да му помагат. Ето защо, когато се говори за велики работи, ще знаете, че те са дело на целокупния живот. Те са дело на велики съзнания, които действат вън от обикновените форми, вън от обикновения живот. Когато говорим за обикновеното човешко съзнание, ние разбираме обикновените човешки прояви. Запример, някой човек отправи погледа си към вас и вие казвате, че ви внушил някаква мисъл – добра или лоша. Това може да направи всеки човек и всяко животно. И змията, и лъвът, и тигърът могат да спрат погледа си върху вас и да ви уплашат. Дойдете ли до човек, на когото съзнанието е пробудено, той може да изпрати своята мисъл не само наблизо, но и на далечно разстояние. Има хора, на които мисълта отива на разстояние стотици и хиляди километри. С помощта на своята силна мисъл, те могат да лекуват болни на разстояние, без никакви лекарства. Мощно нещо е мисълта. Тя прави чудеса, тя твори и разрушава. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си само светли и възвишени мисли, които повдигат, съграждат и обновяват човека.

Като ученици, вие трябва да работите върху пробуждане на висшето, Божествено съзнание в себе си, както и върху организирането на висшите центрове като проводници на Божествените идеи и чувства. Това се постига чрез новите мисли. Достатъчно е да насочите ума и сърцето си към новите, светли идеи, за да започнат те да работят във вас и да организират ума и сърцето ви, да събудят висшите умствени центрове. За каквото мисли човек, това става.

Мнозина от вас се считате за ученици на Божественото учение. Помислете върху отличителните качества на ученика и каквото знаете по този въпрос, напишете го като тема. Всичко, каквото виждате в природата – камъни, растения, животни, хора – се различават едни от други по някаква специфична черта. Следователно и ученикът на новото се отличава с някои специфични качества. Мислете по този въпрос, за да си съставите ясна представа за себе си, да знаете доколко, всъщност, сте Божествени ученици. Човек трябва да се познава добре, да знае с какви дарби и способности разполага, за да може да се справя с всички мъчнотии в живота си. Даже великите хора изучаваха себе си, с цел да намерят най-добри методи за справяне с мъчнотиите в живота си. Колко повече това е задача за обикновените хора! Като изучавате живота на великите и гениални хора, виждате, че те не дойдоха на земята със сватбарски дрехи, но с работнически. Те носеха в ръцете си чукове, мотики, рала, да трошат камъни, да правят пътища, да разорават земята. Те пожертваха живота си за благото на човечеството, но проправиха неговия път. Не беше лека тяхната работа. Те се занимаваха с грубата материя, но преодоляха мъчнотиите.

Божествената мисъл

Редактирано Юли 2, 2011 от Слънчева

[Слънчева]

Една от първите задачи на ученика е да изучава своя живот, да дойде до познаване на своите добри и лоши черти. За да стане истински ученик, той трябва да се освободи от всички слабости. Запример, между учениците често се явява вътрешна, скрита завист. Докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал още в новия живот. Забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод, как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително чувство. Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост. В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Виждате пияницата, че пие и се разболява от пиене, но в това време той се радва, че задоволява желанието си. Завистливият обаче няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи.

Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето. Христос изрази този закон чрез стиха: „Онези, които идат след мене, ще правят по-големи чудеса от моите“. Христос не завидя, не мислеше, че след Него не трябва да дохождат велики хора, но Той пожела да се увеличи силата на доброто в света. Това показва какво благородство се криеше в душата на Христа, Който носел в себе си велика идея. Той разбира, че всички добри и възвишени прояви в живота са Божии и затова казва: „В бъдеще Бог ще се прояви по-силно, отколкото днес“. Следвайте Христа и радвайте се на всяка добра проява, на всеки талант, на всяко добро предприятие. Ако завиждате, вие спъвате ближните си, но спъвате и себе си...

Вярвайте в Божественото в себе си; вярвайте в Божественото във всички хора. Не се стремете да станете велики хора, но дайте път на Божественото в себе си. То ще ви направи велики. Божествените мисли правят хората велики. Като вярва в Божественото Начало, човек усилва вярата си. Вън от Божествените мисли, вярата не може да се прояви. Много естествено, ще вярваш в това, което съществува, а не в това, което не съществува. Единственото реално нещо в човека е Божественото, което е вечно и неизменно.

И тъй, който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. Ще кажете, че не приемате недоказани неща. Понякога доказаните неща се приемат по-мъчно от недоказаните, но очевидни. Божествените неща са очевидни.

Божествената мисъл