Как и защо са се появили отрицателните чувства ?

[Aliya]

Задължително ли е да го намразиш ? Или може би имаш предвид, че наред с любовта ще изпиташ и негативни емоции към човека ?

Примери в живота - бол! Погледни всяка една любовна двойка, а за съпрузите - да не говорим.

[Guest Христо]

Е, да ама те съпрузите, сигурно може да се карат, да изпитват негативни емоции, но да останат заедно докато смъртта ги раздели и човешката им любов да е по - силна от човешката омраза. Или може би степента на хармоничност в отношенията им се определя от степента на божествена любов между тях. Ако един човек обича даден футболен отбор, не е задължително да го намрази после.

[Aliya]

Е, да ама те съпрузите, сигурно може да се карат, да изпитват негативни емоции, но да останат заедно докато смъртта ги раздели и човешката им любов да е по - силна от човешката омраза. Или може би степента на хармоничност в отношенията им се определя от степента на божествена любов между тях. Ако един човек обича даден футболен отбор, не е задължително да го намрази после.

Съветвам те да пробваш - привържи се със силна любов към някого или нещо, и виж как в съвсем скоро време вече ще мразиш същия този любим човек и ще се чудиш как да се измъкнеш!

Исус казва "Не се привързвайте към нищо!"

[Guest Христо]

Вярвам ти. Колкото повече емоция влагаш, толкова по - трудно е да запазиш спокойствие, ако нещата не стават както ти се ще. Аз например съм фен на "Левски" - преди обаче сякаш повече се вълнувах от това, което правят на терена сините, пък и футболистите на националния отбор. И като се вълнувах повече, повече и се дразнех/палех на тази тема, повече се ядосвах при провалите им. С годините се нагледах на провали, посвикнах и по - малко се ядосвам, по - малко съжалявам, но пак харесвам и подкрепям тези отбори. Не мога да кажа, че не изпитвам някакви негативни емоции във връзка с изявите им, но имам чувството, че съм по - умерен, по - малко сякаш се вълнувам от преди и по - малко се ядосвам. И сякаш имам някакво по - добро чувство към футболистите, дори и да се провалят : сякаш приемам по - толерантно и спокойно неуспехите им.

Редактирано Декември 22, 2010 от Христо

[Aliya]

Аз например съм фен на "Левски"

А какво ще кажеш да станеш фен на Христо?!... и да играеш в собствения си отбор!?

[Guest Христо]

Това значи ли да не гледам футбол ? Аз се опитвам да играя в собствения си отбор.

[Илен]

Относно въпроса на Пламъче,защо някои хора не обичат животните,без нищо да са им направили искам да споделя мое мнение.Една позната преди време се нанесоха в голям апартамент,в нова кооперация.Казах й,че всичко е много хубаво,само едно животинче и липсва,а пък тя ми каза:Ти луда ли си?Да си пусна животно в къщата и после миризми,мърсотия,болести.На всичкото отгоре и слугиня да съм му.Аз не съм с твоя акъл,такова нещо неможе да стане при мене."После й предложих да си вземат куче от по-едрите породи,което на настанят в къщичка на двора.Дворът им е огромен-отпред,отзад място много,хем ще им бъде пазач,пък и синът е 22годишен ,той е съгласен да се грижи за него.Съпругът също обича животните.Но тя не,та не, много миришело,мръсно щяло да бъде и така нищо не си взеха.За нея съм убедена ,че не понася животните/,освен на снимка,/но дали е само заради хигиената незнам.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

тя ми каза:Ти луда ли си?Да си пусна животно в къщата и после миризми,мърсотия,болести.На всичкото отгоре и слугиня да съм му.Аз не съм с твоя акъл,такова нещо неможе да стане при мене."

Твоят пример ме подсеща колко пъти съм се чудела как ли животните ни търпят нас Сигурно и ние им миришем и ни смятат за мръсни А на всичкото отгоре - те са тези, които ни слугуват на нас "висшите" планетарни обитатели..

В тази връзка се сещам за един виц (може и тук някъде във Форума да съм го прочела), който ще си позволя да споделя - за антракт в темата :

Срещнали се две планети и едната се оплакала на другата, че страда здравословно..

- От какво страдаш?

- Ах, имам хомо-сапиенс..

- Не се притеснявай - то скоро ще отмине.

[Станимир]

Някои хора колекционират монети, други си гледат животни. Някои хора не искат да имат домашен любимец просто защото не намират смисъл в това, а не защото имат отрицателно отношение към животните. Други пък не виждат смисъл в колекционирането на монети. Сега ще кажете: да, но животните не са монети. Абсолютно вярно. Но тук говорим за човека отглеждащ домашен любимец и колекциониращ монети, и в действителност в 99% от случаите става въпрос просто за хоби. Грижите които един колекционер отделя за колекцията си често надвишават тези отделяни от много стопани за любимците им. Отдава се не по-малко време, любов, пари... Колекционерът страда по същия начин когато част от колекцията му се изгуби, повреди или унищожи.

Аз също не искам да отглеждам животно. Имал съм животни като дете, но сега не искам. Просто не виждам причина.

Иначе на въпроса „Защо един човек може да изпитва отрицателни чувства към животните (като цяло или към определени видове)? “, то често срещана възможност е страхът. Изключвам тези хора, за които е безразлично дори и човешкото съзнание – те са отделен случай. Ако някой е бил нападнат от кучета, най-вероятно присъствието на кучета няма да му е приятно още дълго време след това и съвсем разбираемо. Друга възможност е примерно съседското куче да лае по цяла нощ. Това също е нормално да предизвика отрицателно отношение към кучетата. Хигиената също беше спомената. По-общо погледнато отглеждането на животно изисква да се съобразяваш с него, а това много хора не желаят да правят.

[shining_star]

Завижда човек, който не се приема такъв какъвто е, не се харесва достатъчно, не се обича, затова всички и всичко останало му изглежда по- красиво, но също така недостижимо и далечно, липсата на воля и борбеност му пречат да се разгърне и да прояви себе си, затова зарежда себе си с минуса на завистта.

Звучи логично, но някак си ми се вижда странно, че човек за да приема себе си и изобщо да има приемане към нещата, трябва да притежава като основа завистта. Не е ли по-хубаво ако просто не съществува това чувство... Но както и да е не искам да се въвличам в спорове Благодаря за хубавия отговор Примера със завистта е хубав. Какво например ако отрицателното чувство е самота и отчаяние...какъв е неговия плюс?

Мисълта определя чувството. Като промениш мисленето, се променя и чувството.

[Guest Христо]

Ако някой е бил нападнат от кучета, най-вероятно присъствието на кучета няма да му е приятно още дълго време след това и съвсем разбираемо.

На мен са ми скачали, даже съм имал много сънища, в които ме нападат. Като се замисля, май и аз не виждам причина, някой ден да си отглеждам животно, макар че не отхвърлям тази възможност. Като малък кучетата бяха част от мечтите ми за щастливо семейство, но това ми е попаднало в мечтите явно заради филмите. И за басейн мечтаех.

П.п.Предпочитам котките, не кучките. Иначе сериозно : май котките са по - сладки и предизвикващи умиление, може би е по - вероятно ако някой ден живея отделно от наште и си взема животно - май котка е по - вероятно да взема. Пък и са по - безопасни за другите хора.

Редактирано Декември 22, 2010 от Христо

[Пламъче]

Ако някой е бил нападнат от кучета, най-вероятно присъствието на кучета няма да му е приятно още дълго време след това и съвсем разбираемо.

На мен са ми скачали, даже съм имал много сънища, в които ме нападат. Като се замисля, май и аз не виждам причина, някой ден да си отглеждам животно, макар че не отхвърлям тази възможност. Като малък кучетата бяха част от мечтите ми за щастливо семейство, но това ми е попаднало в мечтите явно заради филмите. И за басейн мечтаех.

П.п.Предпочитам котките, не кучките. Иначе сериозно : май котките са по - сладки и предизвикващи умиление, може би е по - вероятно ако някой ден живея отделно от наште и си взема животно - май котка е по - вероятно да взема. Пък и са по - безопасни за другите хора.

Няма значение дали ще си вземеш животно, а ако вземеш дали ще е куче,коте,или друго - важно е да не мразиш животните и да не проявяваш насилие спрямо тях.

[Djincs]

Аз имам малко по научно обяснение на нещата. Отрицателните чувства както и всички чувства въобще са генетично обословени. Точно те ни доближават до животните, които не могат да мислят логично и за това разчитат на механизми които са оставени от естествения подбор.

По-просто казано чувствата са софтуера които е оцелял(и се е изменял) през всичките тия милиони години, ако хора които имат само позитивни мисли оцеляваха и се възпроизвежда по добре от другите, сега нямаше да ги има отрицателните чувства. Човешката психика както и морфология и физиология са резултат на естествения подбор. С други думи сегашното мислене и поведение са такива каквито гарантират в най-голяма степен оцеляването на човека и неговото възпроизводство.Както Кайн е убил Авел, ако трябва да вярваме на това, всички сме потомци на убиец.(за моя радост не съм вярващ)

Целият сблъсък идва от факта, че социално средата в момента е много по различна от средата в която чувствата са еволюирали. Нашите чуовства са пригодени за живот в племе, където глада и конфликтите са били на всяка крачка, а човешкото съществуване е било доста несигурно. Просто еволюционно нагаждането към новата среда не може да се случи толкова бързо, колкото бърз е прогреса на човешкото общество, все още сме си същите пещерни хора на емоционално ниво.

В заключение да кажа, че аз лично не мога да се сърдя на хората каквото и да ми направят, ( при положение че човек не осъзнава че така е програмиран и общо взето свободната воля не е толко свободна) не мога да се сърдя че даден човек си следва истинктите!Естествено че човек трябва и да се съобразява с хората около него, но просто по добре е човек ако иска да каже нещо или да направи нещо да го направи а да не преглъща, подтиснатите и блокирани рефлекси се връщат като бумеранг и са доста по силни след това, така например се стига до самоубииства , убииства и тн.

Тука не съм съгласен с повечето религии, дай и другата буза и тн. добре звучи но предпочитам да не се побъркам. Дори самият морал в нашето съвремие е толко объркан, че в момента живеем в невероятно сбъркан свят, никога човека не е бил по самотен, изолиран и душевно сконфузен!

Редактирано Декември 23, 2010 от Иво

[Илен]

Мога само да кажа,че шапка му свалям на DJINCS,щом не се сърди на хората,каквото и да му направят.Щом го постига,браво.Аз най-вероятно съм назад с владееното,макар да се старая,поне поне външно да запазя спокойствие.Не може да не ме засегне грубото отношение,особено на близък човек по кръв.Представете си ,че години наред трябва да проявявате търпение към такъв човек,да му оказвате уважение,а в отговор да получавате обиди и унижение.Реално погледнато аз не изпитвам към него отрицателни чувства,напротив наистина му желая най-доброто,дори го споменавам в молитвите си.Обаче много ме боли от грубото отношение,което мисля,че не заслужавам,като толкова години се опитвам да му помагам по всякакъв начин.Много работа ми предстои в овладяването на вътрешния гняв,знам колко е разрушаващ,трудно ми е обаче да контролирам появата му в момент на раздразнение.В такива моменти спирам да се разправям,опитвам се да се мотивирам,да се успокоя,но много ми се плаче.Не знам дали този мой роднина така е програмиран,но на мен ми е трудно да намеря извинение за такова поведение,и то системно.

[Djincs]

При хората които са ни роднини положението е по-сложно, но все пак може да погледнеш нещата под друг ъгъл, все пак с тоя човек имате доста общ генетичен материал, не би трябвало да е трудно да го разбереш, най-вероятно не ти си  причината за това поведение, трудно е човек след като е изнервен от дадена ситуация от ежедневието да превкючи и при контакта с хора които "не са му виновни" да не слуша настроението си, колкото и добре да го разбирам дори на мене ми е трудно да го правя. Още се шлайфам в това да се държа със всеки по доста различен начин и да му давам това което заслужава без да съм ощетен, трудно е човек да излезе от "матрицата" на чувствата, но е много пагубно човек да не осъзнава защо се държи по начина по които го прави и да се запита има ли смисъл въобще, какво ще спечели. 

 Хомо сапиенс невротикус доста често влиза в тая властова игра която общо взето определя много ако човек живее в племе и е зависим от всеки, в нашето съвремие има някои много излишни моменти на тая игра които не носят абсолютно нищо освен нерви. Така че доста често гледам да не се хабя излишно....

Колкото по добре разбира човек защо прави дадени неща от еволюционна и психологическа гледна точка толкова по лесен става живота, просто се надсмиваш над себе си понякога , обясняваш си цялата злоба и защо я има и не я взимаш толкова на сериозно. 

[Djincs]

По въпроса защо има злоба и нямаше ли да е по добре да я няма.....отговора се крие пак в евоюцията. Няма вид на тая планета чиито индивиди да нямат някакъв ритуал да се премерят кои е по здрав силен и тн. Еволюцията ги е оставила тия видове(или по скоро просто тези видове са оцелели), защото най-важното в крайна сметка е да има прогрес и развитие, отделните индивиди(особено при животните) не могат да определят обективно кой трябва да се размножава повече и да остави повече поколение и по този начин да има развитие(а без развитие вида е обречен да изчезне), затова се опира до боя мерене на.... при мъжете и тн. И това е оправдано биологически, ако 2 елена не се сбият как ще се определи кой е по-здрав и кой трябва да има най-много поколение. Това е функцията и на агресията и злобата при човека. Ако си представим че имаме 2 племена, в едното има строга иерархия изградена на базата на качествата на индивидите(по-високото положение означава повече храна повече деца и тн) и друго в което хората са равни, то след много поколения 1-вото племе ще е значително по-напред(да речем по-умните и здрави хора са оставяли повече поколение) откъм развитие и при евентуална война 2-рото е обречено, ние сме потомци на първото племе просто, това е работещия механизъм. Всички участваме в процеса на еволюция искаме или не и дори загубилите и ощетени индивиди да са накърнени, най-важното си остава вида! 

Ситуацията сега е различна обаче, вече нищо не ни застрашава че да се "напрягаме" толко(не че прогреса не е важен но той вече не се осъществява с тия механизми), но просто не сме толко велики че да можем да загърбим инстинктите. А и цялото това суетене и мерене на.... вече ощетява и пречи на цялото човечество, толко пари се харчат за безмислени неща, а не за наука да речеме и прогрес, много богати хора с власт които реално не са чак толкова по-добри че да ги заслужават тия пари прецакват доста качествени хора и дори целия си народ!!!! ами след 15 поколения гените на тия богати хора ще се измешат с гените на всички хора от популацията, а това че са прецакали народа оправдано ли е..... НЕ! 

Време е хората да спрат да се държат като животни(неоправдано егоистично) и да помислят малко за това кое е наистина важно, не живеем в племе.....важно е цялото общество, и то да се развива!

[ester]

Защо се отричат “отрицателните чуства“?Всички ги изпитват,защо трябва да се борим стях?А дали не служат за нещо?

Редактирано Февруари 11, 2012 от ester

[Станимир]

Отрицателните чувства и емоции са индикатор. Те показват, че нещо не е наред в отношенията ни към света и към околните. Те показват дисбаланс в емоционалното ни тяло. Борбата с отрицателните чувства всъщност означава промяна на отношението ни към това, което ги предизвиква. Самите чувства са последствие.

[Диана Илиева]

Защо се отричат “отрицателните чуства“?Всички ги изпитват,защо трябва да се борим стях?А дали не служат за нещо?

Съгласна съм, че всички ги изпитват.

Обаче не си ли забелязала, че не всички ги изпитват в еднаква степен. Има хора, които много рядко се ядосват, злобеят, завиждат или каквото и да е там. Аз имах рядкото щастие да срещна човек, когото почти нищо не можеше да го възмути, да не говорим за по-сериозни отрицателни чувства. Около такъв човек всички се въртят като пиленца около квачка, уютно е край него, излъчва се мир и спокойствие, хармония, дори неочаквано за себе си другите около него също смекчават позициите си

Обратно - дали на някой му е приятно в компанията на човек, при когото отрицателните чувства преобладават? Дори и нищо съществено да не предприема на външен план, самото му излъчване е такова отблъскващо (поне за мен). На мен например не ми понася вече да участвам в разговор, в който всички оплюват сегашното положение на нещата, обявяват го за катастрофално, възмущават се от всеки и всичко (те, разбира се, а и събеседника им по подразбиране, са добрите и онеправданите ). Не съм забравила обаче, че преди 20 години аз също съм била инициатор на такива разговори, а преди 10 години ми беше възможно да кимам съчувствено, когато ме въвличаха в такъв разговор. Преди 5-6 години се опитвах да оборя възгледите на такива хора, а сега спокойно обявявам, че не съм съгласна, че негативистичните нагласи на българите никога и за нищо не са им помагали, че с този наш разговор само ще загубим време и енергия, а нищо няма да постигнем реално, че вместо да си чешем езиците, да напишем това същото, дето си го приказваме един на друг, в медиите или като писмо до властимащите, или да го изкажем на протести, да организираме демонстрация или стачка и т.н.

Обикновено не се налага да говоря дълго, само като ме чуят в началото и млъкват, разговорът на тема мрънкане, оплакване, жалване се прекратява.

[ester]

Сещам се за едно интервю на Паулу Куелю където го питат за песимизма на българите , и че сме на първо място .Тои каза че в много страни се говори за

за същото и имат такива статистики.Аз говоря за самите чуства а не за негативизма.А на мен ми се е случвало да кажа нещо и после да бъда повтаряна сякаш

другите нямат мнение

[Донка]

Негативните емоции са нещо като трънчетата в ходилата ни, когато неусетно се отклоним от пътя си и "нагазим в трънака". Боцкането има за цел да ни събуди и да ни напомни да се върнем там, където не ни боде нищо... Друг е въпроса, че човекът понякога упорства, че това е неговият път и тръните не са си пораснали на мястото, опитва се да ги скубе или мачка, с което се наранява все повече и повече. Ако все пак успее с цената на много болка и сили и време да разчисти част от трънака и да си направи път, тръните поникват отново и понякога човекът рискува съвсем да изгуби и забрави истинския си път - там, където няма тръни, а само меката трева на радостта, свободата, любовта.

[Теодора Андреева]

Негативните емоции са нещо като трънчетата в ходилата ни, когато неусетно се отклоним от пътя си и "нагазим в трънака". Боцкането има за цел да ни събуди и да ни напомни да се върнем там, където не ни боде нищо... Друг е въпроса, че човекът понякога упорства, че това е неговият път и тръните не са си пораснали на мястото, опитва се да ги скубе или мачка, с което се наранява все повече и повече. Ако все пак успее с цената на много болка и сили и време да разчисти част от трънака и да си направи път, тръните поникват отново и понякога човекът рискува съвсем да изгуби и забрави истинския си път - там, където няма тръни, а само меката трева на радостта, свободата, любовта.

Много хубаво казано и вярно!

Една вечер както си лежах и си четях книжка, точно това ми дойде като отговор на дългогодишния ми въпрос "защо има зло и за какво служи то".

Редактирано Март 5, 2012 от Теодора Андреева

[Guest Христо]

1.Учителят е казал, че лошите чувства са привнесени отпосле в живота. Не помня точно къде, но съм запомнил тази мисъл. Как са привнесени, какъв е произходът им ? Как е станало ?

"Отрицателните качества не принадлежат на добрите и на разумните хора. Те са присадки, от които трябва да се освободят.

...

Човек е роден за доброто, а не за злото; човек е роден за любовта, а не за омразата. Злото, омразата, безверието са дошли отпосле, като примеси в живота." Из "Методи за самовъзпитание", лекция "Разумност и светлина", Учителя Дънов.

А за това, какво мислите ?

Венцислав_ :

Както и защото са се появили положителните чуства. Те се взаимоотразяват и взаимопораждат.

Само чистотата спасява.

Редактирано Май 19, 2012 от Христо

[Кон Круз]

Отрицателните човешки чувства са се появили, защото човешките души са излезли от света на абсолютното единство и са навлезли в царството на дуалността, където секое нещо си има сянка.