Как и защо са се появили отрицателните чувства ?

[Guest Христо6]

1.Учителят е казал, че лошите чувства са привнесени отпосле в живота. Не помня точно къде, но съм запомнил тази мисъл. Как са привнесени, какъв е произходът им ? Как е станало ?

2." Омразата е неправилно разбрана любов" Съгласни ли сте с тази мисъл от книгата "Пътуване към душата" на Сюзи Холбийч. Пише че ако мразиш някого, значи не ти е безразличен, имаш отношение към него и това е "неправилно разбрана любов" ? Възможно ли е да е така ? Как ще е

"неправилно разбрана любов" ? Може би омразата е любов, която не е издържала определени изпитания ? Може би енергията на любовта става енергия на омразата, когато някой мисли/чувства/действа в разрез с нашите собствени разбирания и ние несъумявайки да му простим, го намразваме ? Тоест използваме енергията си в разрушителна насока.

[Диляна Колева]

2." Омразата е неправилно разбрана любов"

Така точно ли го пише?

Пише че ако мразиш някого, значи не ти е безразличен, имаш отношение към него и това е "неправилно разбрана любов" ? Възможно ли е да е така ?

Да, имаш отношение към него, но не любовни, а например: собственически, егоистични...... Любовта не може да е неправилно разбрана, нея или я има, или я няма другото е поредица от чувства, които рядко могат да се съпоставят като любов.

А иначе като цяло много типове човешки поведения могат да се характеризират като неправилно разбрана любов, като например погрешната любов на властната майка, ревнивият партньор, егоцентричното дете и т.н. все видове "неправилни любови", само че зад тях стоят много други неща + липса на любов.

[Guest Христо6]

Да, така е написано. Благодаря за отговора.

[veselinvalchev1981]

1.Учителят е казал, че лошите чувства са привнесени отпосле в живота. Не помня точно къде, но съм запомнил тази мисъл. Как са привнесени, какъв е произходът им ? Как е станало ?

За мен те са следствие на това как виждаме светът около себе си и на още нещо мисля ,но в момента не се сещам точно какво .Хубаво е човек да ги следи ,за да знае къде се намира .

Редактирано Август 8, 2010 от veselinvalchev1981

[i-l-k-o]

А, може ли тези лоши чувства да бъдат изличени по някакъв начин, да освободиш тялото си от тях сякаш никога не си ги срещал?

[Диляна Колева]

Не е нужно да бъдат изличени.

Хубаво е да бъдат разбрани и човек да се научи да работи с тях.

Какво значи отрицателно чувство?

Една от най- големите придобивки на хората е тази - да умеят да превръщат. Отрицателното в положително, минуса в плюс, но ако я няма чертичката на минуса, как ще направиш от перпендикулярната, плюс?

Едно просто чувство е ..... завистта например, отрицателно.

Нейният плюс става с чертата на приемането.

Завижда човек, който не се приема такъв какъвто е, не се харесва достатъчно, не се обича, затова всички и всичко останало му изглежда по- красиво, но също така недостижимо и далечно, липсата на воля и борбеност му пречат да се разгърне и да прояви себе си, затова зарежда себе си с минуса на завистта.

Положена е основата на плюса, но се изискват усилия, за да се довърши.

Ако я няма тази основа , няма да има предпоставака за развитие и отработване на борбеност, воля, приемане.

Някои хора казват, че нямат нужда от това, че те не са такива. Да, сега не са, защото някога преди са нарисували този плюс и сега това е светла зона за тях. Всеки човек обаче, докато е човек има минусите, които го карат да мисли, да чувства, да работи над себе си, да бъде. Докато е човек.

[Креми (късметче)]

Отрицателните чувства съществуват в земния материален свят поради крайния брой блага в него.

Материята е крайна ( = определен брой, количество), затова настъпва страх от нейния недостиг, а страхът убива Любовта.

Заедно с други чувства , но те са негови производни - гняв, завист ...

Омразата винаги върви заедно с чувството за накърнена собственост или собствено пространство.

Редактирано Август 8, 2010 от късметче

[veselinvalchev1981]

А, може ли тези лоши чувства да бъдат изличени по някакъв начин, да освободиш тялото си от тях сякаш никога не си ги срещал?

Няма невъзможни неща , има ги отговорите ,П.Дънов е писал и за това .

[i-l-k-o]

Завижда човек, който не се приема такъв какъвто е, не се харесва достатъчно, не се обича, затова всички и всичко останало му изглежда по- красиво, но също така недостижимо и далечно, липсата на воля и борбеност му пречат да се разгърне и да прояви себе си, затова зарежда себе си с минуса на завистта.

Звучи логично, но някак си ми се вижда странно, че човек за да приема себе си и изобщо да има приемане към нещата, трябва да притежава като основа завистта. Не е ли по-хубаво ако просто не съществува това чувство... Но както и да е не искам да се въвличам в спорове Благодаря за хубавия отговор Примера със завистта е хубав. Какво например ако отрицателното чувство е самота и отчаяние...какъв е неговия плюс?

Редактирано Август 9, 2010 от i-l-k-o

[Диляна Колева]

Това със завистта е много повърхностен пример с много вариации, просто това ми дойде на ум в този момент.

Относно самотата, човек има нужда от нея в периоди в които трябва да открие нещо ново за себе си.

Ако я направи плюс може да открие много и различни насоки, варианти, пътища. Мъдростта идва с осамотението. Мъдреците са сами, но не самотни.

Отчаянието е момент на загуба на воля, сила, плюса се състои в това да се развие борбеност, увереност. Известен е израза, за да се намериш, първо трябва да се изгубиш, как иначе ще стимулираш търсене!?

Обикновено в отчаянието си човек стига "до дъното" (ако не успее да го трансформира по- рано), а от дъното има само един път- на горе.

В най- общи линии, това е положителното на отрицателното .

Отрицателните чувства съществуват, когато има неотработени положителни, с преодоляването им, те спират да съществуват.

Един любим цитат: "Когато сме приели най- лошото, вече няма какво да губим. А това автоматично означава, че можем да спечелим всичко!"

[Guest Христо6]

Браво за примера с минусчето, плюсчето и перпендикуляра. :)

[i-l-k-o]

Когато сме приели най- лошото, вече няма какво да губим. А това автоматично означава, че можем да спечелим всичко!

Харесва ми тази идея Аз съм я чел в по друг вариант, но пак се казва същото. " Когато човек няма какво повече да губи, той става смел. Ние сме плахи, само когато имаме нещо в което да се вкопчим и, което да ни задържи"

[Guest Христо6]

Затова апостолите на априлското въстание, са горяли къщите на хората, за да ги подтикнат към действия.

[i-l-k-o]

Е, те доста фанатично са постъпвали макар и да са били идеалисти.

[Guest Христо6]

Ами така е трябвало, поне според мен. Ва банк е трябвало да се играе.

[Донка]

Днес прочетох нещо, което ме накара доста да помисля и е свързано с произхода на отрицателните чувства:

Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.

Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.

Новите схващания на ученика

1 Лекция на

Младежкия Окултен Клас

19.Х.1924 година

София.

[Велина Василева]

СЯНКАТА

[Венцислав_]

Как и защо са се появили отрицателните чувства ?

Както и защото са се появили положителните чуства. Те се взаимоотразяват и взаимопораждат.

Само чистотата спасява.

[i-l-k-o]

Днес прочетох нещо, което ме накара доста да помисля и е свързано с произхода на отрицателните чувства:

Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.

Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.

Под сърцето, се разбира чувствата? А под ума?

[B__]

Страха, например, отрицателно чувство ли е?

Учителя казва, че не трябва да възпитаваме децата напълно лишени от страх, защото при съвременната ни неразвита съвест, едиствено страха ни възпира да творим неща, които не са правилни.

Всяко чувство може да е положително или отрицателно. Контекста и целта може би са определящи за резултата.

[veselinvalchev1981]

Страха, например, отрицателно чувство ли е?

Учителя казва, че не трябва да възпитаваме децата напълно лишени от страх, защото при съвременната ни неразвита съвест, едиствено страха ни възпира да творим неща, които не са правилни.

Всяко чувство може да е положително или отрицателно. Контекста и целта може би са определящи за резултата.

Страхът е отрицателно чувство в днешно време ,но и помага когато трябва да се избяга от животозастрашаваща ситуация ,но в съвремието ни без да има някаква опасност преобладаващото чувстшо е страхът ,и произлизащите от него емоции .И не съм много съгласен, че всяко чувство може да бъде положително или отрицателно ,просто няма логика ,най простият пример е с любовта тя е положителна ,а ако е отрицателна тогава вече не е любов а омраза ,може би искаш да кажеш ,че всчко чувство има противоположно на него чувство.Но пък като се замисля ,донякъде си прав .

Редактирано Август 24, 2010 от veselinvalchev1981

[Пламъче]

От известно време се чудя - защо някои хора мразят животните без те да са им навредили?

На какво се дължи тази омраза?

[Guest Христо]

Може би много им напомнят за тях самите и затова. Може в минал живот животните да са им навредили или просто тези хора имат някакви негативи в себе си и търсят беззащитни животни, за да си го изкарат. На мен ми е по - трудно да се дразня на животни, отколкото на хора. Не мразя животните, обаче не ми е приятно, когато виждам насам натам да се разхождат 5-6 бездомни кучета. Понеже може да нападнат мен или някой друг.

Редактирано Декември 22, 2010 от Христо

[Aliya]

1.Учителят е казал, че лошите чувства са привнесени отпосле в живота. Не помня точно къде, но съм запомнил тази мисъл. Как са привнесени, какъв е произходът им ? Как е станало ?

Да, отрицателните чувства идват в живота на човека паралелно с неговото отдалечаване от Бога, от истинската му същност на Божие чедо. В момента, в който човек е започнал да се идентифицира със своя ум и неговия продукт егото, т.е. "ял е от дървото на познанието" според Библейската притча, човек е забравил за своята истинска божествена същност. Ето защо човекът е загубил Рая на Блаженството, Любовта и Истината, на истинската си и неразривна връзка с Бога. Раят и Адът не са във времето и пространството, а са вътре в нас като психологически измерения. Всеки път, когато сме неосъзнати и постъпим или дори мислим в противоречие с най-вътрешния център на Съществото си, ние правим крачка към Ада. И всеки път, когато действаме и мислим осъзнато, ние сме в хармония с вътрешния си център и вратите на Рая са отворени за нас.

2." Омразата е неправилно разбрана любов" Съгласни ли сте с тази мисъл от книгата "Пътуване към душата" на Сюзи Холбийч. Пише че ако мразиш някого, значи не ти е безразличен, имаш отношение към него и това е "неправилно разбрана любов" ? Възможно ли е да е така ? Как ще е

"неправилно разбрана любов" ? Може би омразата е любов, която не е издържала определени изпитания ? Може би енергията на любовта става енергия на омразата, когато някой мисли/чувства/действа в разрез с нашите собствени разбирания и ние несъумявайки да му простим, го намразваме ? Тоест използваме енергията си в разрушителна насока.

Човешката любов и омраза, са двете страни на една и съща енергия, на една и съща монета. За това говори и Учителят. Когато силно обичаш някого, ти неминуемо и ще го намразиш, защото това е една и съща енергия, твоята енергия. В единия си край тя е с положителен полюс, а в другия е отрицателният й полюс и ти се люшкаш между двата полюса.

Единствения начин да излезеш от този порочен водовъртеж е да трансцедентираш и любовта, и омразата и да отидеш отвъд тези чувства. Това се постига с медитация т.е. осъзнаване на чувствата си, с тяхното наблюдаване, без осъждане, без одобряване, чисто наблюдение, в което ти си просто един свидетел, а не участник.

[Guest Христо]

Задължително ли е да го намразиш ? Или може би имаш предвид, че наред с любовта ще изпиташ и негативни емоции към човека ?