Силвия СД Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Каза мъжът от сянката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Каза мъжът от сянката. .......в илюзорния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Аз за Св. Петър го казах това. Край, разминах се с Рая. Ми сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Може би малко за себе си бих променила подзаглавието на тази тема - как да превръщаме сянката си в светлина...страховете си в любов, това, от което се опитваме да избягаме, в подарък, за който благодарим... Дали някога ще станем целите светлина... може би, но щом сме на Земята с умове и сърца, които са достатъчно плътни, за да не пропускат понякога светлината, значи още имаме да се учим... Плътният ум все още слага везни и мерки, ограничения на любовта и съди кое е добро и кое - зло. И не злото прави сянката, а везните, мерките, ограниченията... Плътното сърце не се е научило още да приема и разбира, че сърцата на другите са различни от неговото, и точно за това да ги обича като своето собствено и да умее да се хармонизира с тях без да се обвързва... И не самото сърце прави сянката, а зависимостите му от сърцата на другите... може би... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 (edited) Няма нито един от нас, който да не е ял от забраненото дърво. Няма нито един от нас, който да не е егоист и да не се е противопоставял на Словото и на Любовта. Мракът и страданието на собствената ни душа е резултат на нашето неприемане на Любовта, а още и на съмнението ни в Словото на Бога, стаено в нас. Мракът и страданието са агонията на собственото ни отрицание. В тази нощ ние жадуваме, копнеем, търсим, падаме и се изправяме, лутаме се и се губим в неизбежното търсене на собствения си дом. И от тази нощ на душата, превъзмогвайки съмнението и страстта, ние вървим към изгрева на новия ден в душите ни. Страстта е огледало и мерило на собствения ни потенциал да обичаме. Ако не обичаме, тя ни погубва. Когато обичаме, тя ни възвисява. Няма превъзмогнат мрак, страст и егоизъм без борба, болка и страдание. Не страдаме ние, страда Светлината, която не разбираме. Когато приемаме страданието с вяра и любов, постигаме изгрева на Светлината в собствената си душа и познаваме себе си и нашите ближни. Страданието е съкровище, защото е Зовът на Любовта, очакваща ни у дома. ---------------------- Ооооооо, Янури, отдавна не сме се чували. Как я караш в детската градина? Поздрави на другарчетата! Редактирано Юли 7, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Аорхама, ти уцелваш право в сърцето и се радвам, че го правиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Наистина, Аорхама, красиво е, подплътено с живот, пулсиращо и истинско. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Благодаря, вие също сте много добри!!! но нека не забравяме и веселбата. Тук е пълно с веселбари. Какво ли бил животът ни, ако не можехме да надсмиваме над глупостта и грозотата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 (edited) Като каза веселба, днес имаше много сватби... Няма връзка, но кога ще се оженим за себе си и ще бъдем единосъщни и завърнали се в Отечетството си. Никога. И кога ще открием circumambulatio? Теменосът е метафора за сдържаността, необходима по време на обхождането, за да удържим противоборството по време на сблъсъка със Сянката... Има връзка... Редактирано Юли 7, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Като каза веселба, днес имаше много сватби... Няма връзка, но кога ще се оженим за себе си и ще бъдем единосъщни и завърнали се в Отечетството си. Никога. И кога ще открием circumambulatio? Теменосът е метафора за сдържаността, необходима по време на обхождането, за да удържим противоборството по време на сблъсъка със Сянката... Има връзка... Последната част от въпроса не ми е много ясна, поради непознатите за мен думи и термини. Ако обаче въпросът за "женитбата за себе си" е породен от траен и сериозен интерес, бих ти постнал нещо много добро по темата на ЛС. Но друг път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Да, друг път. А най-добре никога. Това е сериозният интерес - да кажеш на някого - никога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Никога=Никога Останалото не ми е ясно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Няма превъзмогнат мрак, страст и егоизъм без борба, болка и страдание. Не страдаме ние, страда Светлината, която не разбираме. Когато приемаме страданието с вяра и любов, постигаме изгрева на Светлината в собствената си душа и познаваме себе си и нашите ближни. Страданието е съкровище, защото е Зовът на Любовта, очакваща ни у дома. За последното изречение - :thumbsup: За превъзмогването - имам по-различни впечатления... Всъщност мракът, страстта и егоизмът, както и борбата с тях са тези, които предизвикват страданията и болката... Това го разбрах след 30 години борба с тях - и забелязах,че не само моите сенки укрепват и се увеличават, а и сенките на близките ми, на децата ми... Изглежда както сме свързани в любовта си, така и в сенките си... Превъзмогването им се състои в осъзнаването на мрака, страстта и егоизма и заместването им със светлина, спокойна радост и свобода за себе си и другите... За да се получи, е нужно първо да се спре борбата с тях, с-мир-ено да се разгледат и разберат причините за появяването им в живота ни (имам предвид умът да открие конкретните причини - генералната е една - недостиг на любов и свобода). Това, което приемаме с вяра и любов не е самото страдание, а зовът му за промяна на нещо важно вътре в нас. В онзи страхотен филм "Тайната" имаше един момент за ролята на емоциите като регулатори на синхрона, хармонията между мислите ни и любовта в нас. Негативните емоции ни предупреждават, че нещо в мислите ни е излезло от синхрон с любовта и свободата, заложени в нас от Бог. И отново, светлината и свободата, която единият от нас постига с промяната си, задвижва верижна реакция и у свързаните с него - те са поставени пред свободен избор - да останат в мрака и борбата, но да се откъснат от човека със светлината, или да продължат заедно с него- в светлината на мира и свободата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 (edited) �”а. За хората, които са целите Светлина, градинките не са отделни. А е една. И никой не може да окастри неумело градината на другите. Така че- това е. Ако искаме да не си кастрим неумело градините, трябва да станем Светлина. �”отогава- хем ще са различни градинките, хем ще си ги кастрим. И все неумело. И своите също, де... Багира , много силни са ти думите !Силни и пълни със светлина! Чудесни и пълнокръвни !Поздравления! За сянката и градинките и "моята и твоята" , Боже опази! Сянката , небитието , не е първоизточника , казвам го за по - малките . Първоизточник на живота не са Хаоса и Небитието , а Хармонията и Битието/живота / , Светлината. Ние тук в земната градина си носим сенките от дясната страна и така и ще бъде докато не се осъзнем ,че сме в една голяма градина . И не започнем да работим за светлата си половина . То слънцето ни кара да видим , колко сме сенчести ! Добре ,че има хора тук от Светлината , които работят за светлината и се чувстват свързани с нея, защото иначе щеше Портала да бъде едно сенчесто място с тъмни отражения и хвърлени сенки от егота. Благодаря на Багира ,че е човек ,който осветява,на тези които не могат да видят дори собствения си път, благодаря на Донка ,че е огън , истински огън на любовта ! И нека силата да бъде с вас! Да виждаш светлината в хората това те прави ярък , това те прави облян в светлина ! Пак скрити потребители в сянка ! Редактирано Юли 8, 2007 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Няма превъзмогнат мрак, страст и егоизъм без борба, болка и страдание. Не страдаме ние, страда Светлината, която не разбираме. Когато приемаме страданието с вяра и любов, постигаме изгрева на Светлината в собствената си душа и познаваме себе си и нашите ближни. Страданието е съкровище, защото е Зовът на Любовта, очакваща ни у дома. За последното изречение - :thumbsup: За превъзмогването - имам по-различни впечатления... Всъщност мракът, страстта и егоизмът, както и борбата с тях са тези, които предизвикват страданията и болката... Това го разбрах след 30 години борба с тях - и забелязах,че не само моите сенки укрепват и се увеличават, а и сенките на близките ми, на децата ми... Изглежда както сме свързани в любовта си, така и в сенките си... Превъзмогването им се състои в осъзнаването на мрака, страстта и егоизма и заместването им със светлина, спокойна радост и свобода за себе си и другите... За да се получи, е нужно първо да се спре борбата с тях, с-мир-ено да се разгледат и разберат причините за появяването им в живота ни Да, напълно съм съгласна с теб, Донче! Именно борбата с тях е най-вредното възможно нещо, което можем да правим, с намерението да ги превъзмогнем. Но и на мен ми бяха нужни доста години да го разбера. Сега се чудя, ако преди 15-20 години някой ми беше казал нещо подобно на твоя постинг, дали щях да му повярвам, дали щях да се замисля поне? Не знам, съмнявам се. Аз имах съвсем различни убеждения тогава и, разбира се, твърдо вярвах в тях. Предполагам дори, че щях да споря и да доказвам. Друг е въпросът, че тези ми убеждения не ми помагаха в живота, но аз и не подозирах, че проблемът е в тях, че заради тях ми е трудно да вървя напред... Все пак съжалявам, че тогава никой не ме посъветва така, както ти по-горе. Дори и не повярвала, все щях да имам едно на ум в бъдеще. И кой знае, можеше все пак малко да си съкратя пътя и малко по-малко болка и страдания да преживея ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 (edited) Мисля че, преди да се обсъждат "сянка" и "Светлина", следва да им се дадат дефиниции. Инак може би пишем за едно а всеки вероятно мисли за различни неща. Какво е сянка ? Какво светлина ? Сянката е ли липса на енергия ? Ако да, то сянка "няма", защото на нито едно място в Космоса няма местенце където да няма абсолютно никаква енергия !!! А ако не е липса на енергия, то какво е ? Светлината не е ли междинно състояние - браздата между енергия и материя ? Редактирано Юли 8, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Обаче може пак да се срещнем с капана на думите. Докато бистрим определения, сянката си я има. И да спорим- има ли я, няма ли я, пак я има. И всеки от нас знае, че я има. Това, което ме очарова в постановката на тази тема, е, че авторът и елегантно се справя с подводните камъни на словестността и поставя ударението върху действието. Който не се страхува смело да проникне в най-тъмните дебри на душата си накрая става истински носител на Светлина. Напомня за Орфей. И за Питагор. И ... Това е. Е, при това търсещият разполага с "Пътя, Истината и Живота". Стига да се сети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 "Обаче може пак да се срещнем с капана на думите." Точно на това се основава предложението ми за изясняване на обектите на дискусията... Другото бяха мои чисти предположения. Действие! ОК. Струва ми се все пак, поради значимостта на темата, че добре биха дошли още светлинки тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Какво е сянка ? Какво светлина ? Сянката е ли липса на енергия ? Ако да, то сянка "няма", защото на нито едно място в Космоса няма местенце където да няма абсолютно никаква енергия !!! А ако не е липса на енергия, то какво е ? Светлината не е ли междинно състояние - браздата между енергия и материя ? Интересни въпроси! Ако правим паралел с физическия смисъл на понятията, то в духовен смисъл ние наистина сме "браздата между енергия и материя" - енергия и материя, непрекъснато преминаващи една в друга - инволюция и еволюция... До момента, в който "уплътним материята" - т.е. забавим или спрем процеса на превръщането и в енергия. Когато създадем например "твърдите си принципи" и с тях съдим кое е добро и кое зло... още когато "бетонираме убежденията си" и ги обявим за истината... още когато превърнем мечтите си в конкретни желания (concrete - в англ. освен конкретен означава и бетон) .. Тогава умът ни поглъща или отразява "светлината" - т.е Любовта (безусловната към всички и всичко) и "хвърля сянка" - т.е. създава петно, което получава негативна емоционална енергия... Когато умът обработва информацията под приоритета на безусловната любов, той приема негативните емоции като сигнал да промени сам старата си гледната точка, критериите, да разшири обема от информация и обсега си , от който я събира и т.п. След като го направи, негативните емоции се превръщат в позитивни. - сянката се топи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 (edited) забелязах,че ... както сме свързани в любовта си, така и в сенките си... ... Превъзмогването им се състои в осъзнаването ... да се спре борбата с тях, с-мир-ено да се разгледат и разберат причините за появяването им в живота ни (имам предвид умът да открие конкретните причини - генералната е една - недостиг на любов и свобода). приемаме с вяра и любов ...зовът му за промяна на нещо важно вътре в нас. емоциите като регулатори на синхрона, хармонията между мислите ни и любовта в нас. Негативните емоции ни предупреждават, че нещо в мислите ни е излезло от синхрон с любовта и свободата, заложени в нас от Бог. светлината и свободата, която единият от нас постига с промяната си, задвижва верижна реакция и у свързаните с него - те са поставени пред свободен избор... на мира и свободата търсещият разполага с "Пътя, Истината и Живота". Стига да се сети. Редактирано Юли 8, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Това, което ме очарова в постановката на тази тема, е, че авторът и елегантно се справя с подводните камъни на словестността и поставя ударението върху действието. Който не се страхува смело да проникне в най-тъмните дебри на душата си накрая става истински носител на Светлина. Напомня за Орфей. И за Питагор. И ... Това е. Е, при това търсещият разполага с "Пътя, Истината и Живота". Стига да се сети. Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 За съжаление , ние целите сме на петна ,много рядко ,може би за части от секундата сме целите светлина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Ми хубаво, де! Все от някъде трябва да се почне! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 (edited) Например, от там, че Душата на човека, това е само светлината му и там няма "най-тъмни дебри". Тъмнината/сянката е винаги извън човека, но не е човека. Ако проумеем това, ще спрем веднъж завинаги да се отъждествяваме със сенките си, че и да се опитваме да излезем от тях. Как да излезем от нещо, което е извън нас. Редактирано Юли 8, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Например, от там, че Душата на човека, това е само светлината му и там няма "най-тъмни дебри". Това е твърдение, а не факт. Може да е верно, може да не е. По принцип звучи хубаво и се харесва много повече от разни тъмни в по- малка, или по- голяма степен твърдения. Но ако не е верно, ни подхлъзва много хубаво и ни отнася в тъмни гори тилилейски. Но ако там ни харесва, положението е неспасяемо. Там ще си седим. Тъмнината/сянката е винаги извън човека, но не е човека Би било верно, ако човекът не беше това, което е сега. А когато е това, което е сега- това си остава много удобно, но не ползотворно (уви, съвсем заблуждаващо) твърдение. Ще да означава, че няма на какво да се учим. Научени сме. Вече сме светлина. И ако резултатите не са достатъчно светли- гледащите са криви! И в този ред на разсъждения се сещам за магьосника от Оз. Като не са достатъчно изумрудени нещата- всички да ходят със зелени очила! И да нямат право да ги свалят! Ка щяло да не е изумрудено!!! Да... Тази техника за "справяне" с проблемите не е от вчера... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.