Guest Мона Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Според Семейния кодекс, държавата не позволява брак при някои психични заболявания, като предпазна мярка за поколенията. В България не можеш да сключиш брак без бележка от психодиспансер. Документът удостоверява дали са регистрирани като пациенти с психични проблеми. Задължително е прегледа при психиатър. Според някои специалисти процедурата е безсмислена. Преди две години при промяната на Семейния кодекс от Българската психиатирчна асоциация е предложено текстовете в закона да бъдат прецизирани. Една от идеите е бележката от диспансера да бъде заменена с декларация между бъдещите съпрузи. Ако някои от съпрузите запази в тайна психичното си здраве, документът може да послужи пред съда за развод. Така е в повечето европейски страни. Но родните ни депутати не приемат предложението. Лекари и юристи продължават да твърдят, че бележката е безсмислена и при кандидастване в университет, наемане на работа или разрешително за огнестрелно оръжие. Подобен документ може да бъде достоверен само за кратък период от време. Никой няма гаранция, че дори и сега да е психично здрав, след време, няма да заболее. От друга страна, при явна възбрана (документирана, че лицето е със специфично псхиатрично заболяване), то това не означава, че няма да има съжителство с друг човек на семейни начала, от който съюз да се създаде потомство. Според официални данни, болните от шизофрения у нас са 70 000 души (по проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия); две трети от тях изискват болнично лечение. Средната възраст, на която се открива заболяването, при мъжете е 21 години, а при жените - 27. Т.е. това е най-активната възраст за създаване на поколение, въпреки, че през последните години, горният праг на възрастта за създаване на поколение се увеличава. И отново според специалистите: смята се, че се наследява не самата болест, а предразположеността към нея. Затова шизофренията не е класическо наследствено заболяване. Ако единият родител страда от състоянието, вероятността детето да се разболее е около 15%, но ако и двамата родители са с този проблем, вероятността нараства с 30%. На фона на тези данни и специфики, стои сложният въпрос: как може да се урегулира проблема: сериозно болни хора да не встъпват в брак и да не създават поколение, без да се нарушават гражданските им права и без върху тях да лежи стигмата на виновността и на болестта им? Тежката диагноза е поставена. Лекарствата са изписани - от тук нататък проблемът не е медицински, ами социален, семеен. Какво мислите, какво следва оттук-насетне? П.С. Не съм убедена, че заглавието на темата ми е коректно, ако се намери по-адекватно, нека да се смени Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 28, 2010 Доклад Share Добавено Юли 28, 2010 (edited) Aз мисля, че тази тема е много тежка, за да бъде подложена на коментар. Представям си как някой, страдащ от шизофрени, ще я чете. Не мисля, че ще се чувства добре. По същият начин би се чувствало и дете, чиито родител е болен. Не бива и много да се доверяваме на статистиката. Точно изследването на проф. Миланова беше много остро атакувано от доктор Петър Маринов в сайта на Софийският университет. За жалост след няколко дни модераторите го изтриха. Аз ще си позволя да цитирам ,, Ръководство по психиатрия’’ под редакцията на академик Г.Морозов- „Вероятността за развитие на шизофрения при един болен родител е 6,1 % , при двама 12 ,2 ./ в други учебници съм срещал и по ниска вероятност/ При пристъпната шизофрения в 39,1% се касае само за един единствен пристъп в живота /при 15 годишно проследяване/ Два пристъпа са наблюдавани в 35,7% от болните .Следователно при тази шизофрения при 74 % от болните могат да се очакват не повече от два пристъпа с различна степен на изменение на личността. В 13,65% те са леки , в 72,5% средно тежки и едва при 13.9% те са тежки, с пълна социална дезадаптация. При психотичните форми 58% от болните запазват трудоспособността си . Мисля, че всеки случай е уникален и не може да си позволим дори като специалисти да го коментираме, ползата от дискусията би била много по-малка от нараняването, което без да искаме бихме причинили на болните и роднините им. Аз самият имам много лични наблюдения, но по горната причина не бих си позволил да ги изнасям и коментирам. Вярвам в Бог и мисля, че без неговото участие никое дете не би се родило. Редактирано Юли 29, 2010 от Станимир Лъчезарна, Лина Коцева, Пламъче и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 3, 2010 Доклад Share Добавено Август 3, 2010 (edited) Aз мисля, че тази тема е много тежка, за да бъде подложена на коментар. Представям си как някой, страдащ от шизофрени, ще я чете. Аз си мисля, че е темата също е тежка, което не я прави недискусионна. И аз си представям много неща: как някой ме преследва и ме тормози постоянно, доказан шизофреник и няма кой да го спре ... Хайде да видим нещата нещата и от друга страна. Живеем в социално общество, което би трябвало да има норми и освен стигмата болен, има и стигма и потърпевш. Затова нека, лекарите да бъдат и социални. При условие, че има толкова болни, няма какво да изтръпваме пред табута и предразсъдъци. Аз лично бях преследвана от подобни хора и подобен ужас не пожелавам на никого. Така, че не може отговорността да е само на пишещите и на осмилящите - тези хора са болни и са по улиците, освен това правят деца и няма никакъв контрол. В неделя по бтв даваха точно такъв филм: една млада жена, шизофреничка, не могла да намери съпруг, звучи абсурдно, но нейните близки са пожелали тя да стане майка, пратили я в родопско село и там тя се "задомила" - детето й играе и се въргаля с магарето, не знае какво е училище, майката няма пари, бащата и той ... Интересното беше за журналистите, не как са позволили на тази болна жена да зачене, а това, че детето й няма да се възползва от други социални услуги. Нима е възможно в 21 век това да се случва? За болните да има стигма - неприкосновен, но не и за другите!!! Че и лекуващите да нямат мнение. Общо взето, се дават лекарства и болните се тъпчат с тях. Вие какво направихте да се промени системата. Аз поне 5 години отделих на психиатричноболните, както и на затворниците в качествето си на журналист? Т.е. системата ми е ясна. Нито има рехабилитация, нито нищо. Затвора се оказва блажено място, както и психиатричните клиники за хора, които няма вторична социализация. За подобни проблеми се говори, не се мълчи. Редактирано Август 3, 2010 от Мона Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 6, 2010 Доклад Share Добавено Август 6, 2010 Аз съм съгласен, че темата е много щекотлива! Много е лесно да етикетираш човека, да му поставиш клеймо в здравната история, което да носи като дамга на челото си. Има шизофрения и шизофрения. Опасна може да бъде параноидната шизофрения (има и други видове). Но далеч не винаги. Познавам хора, които чуват гласове, имат известни налудности в мисленето, но успяват да се помирят с гласовете и да ги разграничават като своя илюзия. Както и бързо да се справят с налудностите. Преди време като студент в стаята в общежитието съжителствах с момче, което чуваше гласове. Те му нареждаха познатите обичайни команди - самоубий се, убий, вземи ножа и намушкай и т.н. Аз спях на съседното легло - бяхме обаче приятели, вярвах му и дори не си и помислих да се страхувам. А момчето ясно съзнаваше, че това са просто засилени мисли, игра на по-тревожното му подсъзнание. Бяха му досадни, но се помиряваше с тях спокойно. Както казваше той - "сякаш е пуснато едно радио и си свири... Просто се научавам да живея с него като фон". Вярно е обаче, че не всеки преживяващ подобни състояния умее така добре да се справя с тях, а някои под влияние на параноичността могат да бъдат опасни! Просто не може да се свръхобобщат нещата. Вероятно един добър развой на тази тема би бил в индивидуалният подход към всеки случай! Би било нечовешко да се отнеме изконното право и желание за създаване на живот при хора с лека форма на шизофрения, която успешно може да се овладее. Въобще, според мен страдащите от шизофрения са свръх прекалено стигматизирани. Много от тях са далеч от представата на масите за пълна неадекватност. никол и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
никол Добавено Юли 27, 2014 Доклад Share Добавено Юли 27, 2014 Трудно се живее с такава диагноза-но при добро и постянно лечение не можем да изключим тези хора от обществото си!Това е като клеймо-такъв си слагат те в една рамка и не можеш да бъдеш пълноценна личност-питам ЗАЩО?Нима болните хора с други заболявания не са пълноценни и не се справят с почти всички аспекти от живота си!!!Нима няма шизофреници със семейства и деца???Нима тези хора са невидими-говорим за болни които контролират болеста посещават психиатър и редовно си пият лекарствата!!!Трудно е да говорим за тези хора-крием ги в болници сякаш ги няма.А мислите ли че между познатите ви може да има шизофреници-дори от близките ви приятели-те не са ли хора като всички-и те имат желания стремежи мечти любови-като всички!Обичай ближния си -аз ще перефразирам-такъв какъвто е!!!Приятен ден на всички! Орлин Баев и kakapepinka 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.