112. Молих се

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 91

Молих се - беседа

Молитвен наряд за край:

Молитва на Духа

]„Молих се на твоите ученици да го изпъдят, но те не можаха." Значи, един баща помолил учениците – едното положение: те не могли да изпъдят лошия дух – второто положение. Христос упреква учениците си за тяхното неверие и казва на бащата: „Доведи сина си тука!" Съвременните християни са учениците на Христа, пръснати из цяла България, Европа и Америка, които и до днес не могат да изпъдят лошия дух. Че не можаха да го изпъдят, това може да се докаже статистически, но няма да се спирам върху този въпрос. Каже ли някой, че е правоверен, питам го: Можа ли да изгониш лошия дух от дома си? – Не можах. – Изпъдихте ли лошия дух от черквата? – Не можахме. – Наистина, лошият дух и до днес още не е изпъден от света. Христовите ученици се състезаваха, кой от тях да бъде по-близо до Христа, кой да заеме първо място. И между сегашните християнски държави има състезание, коя от тях да бъде по-близо до Христа. Тази е причината за разделянето на черквата на източно и западно православна. Въпреки това, никоя черква не можа да изпъди лошия дух. Един от членовете на един християнски дом заболява от тифус и, макар вярващи, всички започват да се молят, да търсят лекар и да казват: Моля ти се, господин лекаре, кажи нещо за положението на болния. Лекарят посещава болния всеки ден, дава му лекарства, измерва температурата, която ту се вдига, ту спада, докато най-после изпъди духа от болния, и той оздравява. Домашните му, които минават за християни, не можаха да изпъдят лошия дух от него. Религиозните се нуждаят от положително, истинско знание, а не от сляпа вяра. Някои казват: Повярвай! – В какво? - В Божията Любов, в Божиите закони, които управляват света. – Защо да повярвам? – За да бъдеш спасен, ти и домът ти.

Казвате: Ние очакваме да дойде Христос да ни спаси. – Очаквате Христа, но не сте готови да се откажете от къщите си, от своите лоши навици. Това са връзки, които постоянно ни спъват. Не казвам да нямате връзки, но да бъдат такива, че, когато пожелаете да се развържете, сами да направите това. Има връзки, при които човек не може да се развързва, трябва да дойде някой отвън, да го развърже. Това са лошите връзки. Добри връзки са тези, при които човек сам се връзва и сам се развързва. На земята човек не може без връзки, но трябва да бъде внимателен, да знае, какви връзки прави. – Какво общо има това с нашия живот? – Между връзките и вас има нещо общо.

"Молих се на твоите ученици, но те не можаха да го изпъдят." Вие сте ученици, духът е във вас, но не можете да го изпъдите. Народът въз вас се бунтува. – Кой е народът? – Болестта. Когато човек се разболее, народът в него се бунтува, става революция и казва : Учителю, твоят ученик не може да управлява тази къща. Питате: Какво трябва да правим, за да подобрим живота си? – Всички искат да подобрят живота си, но методите, с които си служат, са криви. Тръгнете в правия път, дето и методите са прави.

Из Молих се

[Слънчева]

Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте, любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания. Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени. Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете, на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси. Няма какво да се спирате пред изкушенията и да ги обяснявате. Дойде ли изкушението, кажете: върви си по работата! (Беинса Дуно)

Трудно се пъди лошият дух. Но ако работим над себе си и намерим покоя и приложим горната мисъл се освобождаваме. Да се откажа от желанията, значи просто да изпълнявам Волята Божия и да я приемам във всеки един момент, с благодарност. Трудностите и изпитанията само ни помагат да станем по-твърди и да укрепнем в Духа. Любовта и благодарността за всичко, което срещаме на Пътя си са верните условия.

Светлината в ума и будността също помагат в изпитите да преодоляваме външните нашепвания

Редактирано Юли 25, 2010 от Слънчева

[Розалина]

За вярата и вярванията :

Религиозните се нуждаят от положително, истинско знание, а не от сляпа вяра. Някои казват: Повярвай! – В какво? - В Божията Любов, в Божиите закони, които управляват света. – Защо да повярвам? – За да бъдеш спасен, ти и домът ти.

Значи, без вяра няма спасение. Истинската вяра се нуждае от знание. Някои религиозни мислят, че човек може да бъде прост, невежа, но ако има вяра, всичко ще постигне. Не е така, не се лъжете. Ако вярата на сегашните хора се основаваше на положителното знание. съвременните общества щяха да се намират на един уровен, сто пъти по-висок от сегашния.

Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже , на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести.

]И тъй, всички мъже и жени трябва да са свободни в своите вярвания, без да се налагат на другите, как да вярват и в какво да вярват. Някой ме пита: Ти вярваш ли в триединния Бог? – А ти, приятелю, вярваш ли в Него? Вярваш ли в Христа? Прилагаш ли Неговото учение? – Как да не вярвам? Колко черкви са съградени в името на Христа и Христовия кръст! – Вярно, хиляди черкви са направени в името на Христа, но това не е доказателство, че хората вярват в Него. Христос не се нуждае от такива черкви. Той иска живи черкви – в тях ще влезе да живее. Като не разбирали Христовото учение, християните правели, и досега още правят каменни черкви на Христа. Обаче, Христос казва: Аз не се нуждая от вашите каменни черкви, от вас се нуждая. Вие сте ми потребни, а не вашите каменни постройки. Ако бих се женил някога, щях да предпочета, моята възлюбена да бъде в прости дрехи, но с добро сърце и светъл ум, отколкото да е модерно облечена, а с лошо сърце и изопачен ум. Това значи: предпочитам добродетелта в дрипи, отколкото греха в модерно облекло. Външният блясък на нещата помрачава човешкия ум.

Сегашните християни живеят само с писаното християнство в книгите, но не и в сърцата и умовете им.

За умът,сърцето,Душата и Духът:

Ако ви попитат, какво нещо е сърцето, ще кажете, че то е мястото, дето се проявяват чувствата ; умът е място, дето се проявяват мислите. Душата и духът са невидими. Понеже са невидими, едни ги отричат, като несъществуващи, а други ги признават. Прав е онзи, който казва, че има душа, къщата му е пълна, т.е. душата му е в него; прав е и онзи, който казва, че няма душа – къщата му е празна – душата му е вън от него. Човек може да остане и без душа. Христос казва: Какво се ползува човек, ако има всичкото богатство на света, а душата му го напусне? Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. Заедно с душата иде и Христос. Някои казват, че душата е в кръвта на човека. – Това е неразбиране на нещата. Кръвта е едно нещо, душата друго, а духът нещо различно от тях. Той твори и създава. Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Дето е духът, там е знанието и мъдростта. Ако ме питате, защо стават престъпления в света, отговарям: Защото духът не е в него. – Защо съществува безлюбие? – Защото душата отсъствува. – Какво да направим, за да дойдат душата и духът в нас? – Отворете прозорците и вратите си. Духът влиза през специални прозорци, а душата –- през специални врати. Затова Христос казва: „Аз съм вратата на кошарата." Това значи: Аз съм душата.

По темата за смърта:

Хората гледат на смъртта като на нещо страшно; когато влязат в Царството Божие, ще я срещнат, и тя ще ги запита: Познавате, ли ме? – Познаваме те. – Наистина, няма дом на земята, който да не съм посетила. По-добра учителка и възпитателка на земята от смъртта няма. – Докога ще ни посещава смъртта? – Докато сте невежи, докато възприемете Божията Любов и Мъдрост. Тя влезе в някой дом и взима бащата, майката, сестрата или брата и с колесница го занася на другия свят. Ти оставаш сам и плачеш. Смъртта казва, че носи вашия близък на зелени пасища и при бистри отоци, а свещеникът му чете упокойна молитва. На гроба му пишете: Умря той млад и зелен, грабнат от немилостивата смърт. Това са тълкувания на съвременните християнски ученици.

За поста и молитвата:

Под „пост" разбираме нов живот, обновяване на организма. Под „молитва" се разбира общение, единение с Бога

из Молих се

Редактирано Юли 25, 2010 от Klaudia

[Лъчезарна]

Нещо, което ме изненада - Учителят е толкова строг.

Трудно прочетох беседата. И смятам, че не я осъзнах добре.

Ще се връщам на нея. Вътре има отговори, които не са така явни, както изглеждат.

Отговори на въпроси, които не си ги задаваме всеки ден.

А и да си ги зададем, някак - не ни се иска да им отговаряме.

Защото смятаме, че отговорите ни са верни.

Но дали наистина са верни...

Имаме ли верни отговори на Въпросите за Вярата ни?!

"И молих се на твоите ученици да го изпъдят, но не можаха.

А Исус отговори: "О, роде, неверни и развратени, докога ще бъда с вас и ще ви търпя?

Доведи сина си тука!"

(Лука 9:40–41)

...без вяра няма спасение. Истинската вяра се нуждае от знание.

Някои религиозни мислят, че човек може да бъде прост, невежа, но ако има вяра, всичко ще постигне.

Не е така, не се лъжете. Ако вярата на сегашните хора се основаваше на положителното знание,

съвременните общества щяха да се намират на един уровен, сто пъти по-висок от сегашния.

Всъщност, така ли е? Може ли да наречем сегашните народи културни? Само здравият човек е културен.

Болният не може да бъде културен. Не можеш да бъдеш здрав, докато не мислиш право и не разбираш великите закони на Битието.

От две хиляди години се проповядва Евангелието, защото било казано, че трябва да се проповядва. Евреите, а преди тях египтяните,

също проповядваха Божието Слово, но светът и до днес не е оправен – има нещо криво в тези проповеди.

*

Казват: Болният замина. – Защо? Духът го задигна. - Защо не могат да го изпъдят?

– Защото нямат достатъчно вяра. Тя не е нещо отвлечено.

Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи,

които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода.

Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода.

Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу,

дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести.

*

По-добра учителка и възпитателка на земята от смъртта няма.

– Докога ще ни посещава смъртта?

– Докато сте невежи, докато възприемете Божията Любов и Мъдрост.

*

Питам: Как ще излезете от противоречията на живота? – Защо идат противоречията?

– Защото нашият живот не е нареден, както трябва, не се основава на правилата, върху които е поставен християнският живот.

– Безсмислен е животът ни. Безсмислен е, защото не знаете да градите. Седиш на едно място и се молиш, мислиш, че си вярващ.

Казваш: От нищо не се страхувам. Утре ти се случи нещо, разтрепериш се и почваш да бягаш. Казваш: Страшна работа било!

Една малка причина заставя хората да губят равновесие.

Някой казва: Бог не съществува.

– Прав си, Бог не съществува, защото в твоя ум Го няма.

Друг казва: В този свят няма ред и порядък.

– И ти си прав, защото в твоя ум владее пълен безпорядък.

*

Под „пост" разбираме нов живот, обновяване на организма. Под „молитва" се разбира общение, единение с Бога.

Христос казва: Този дух ще излезе от човека, когато той насочи пъпката на своя живот към Бога така,

че лъчите Му да го огряват, докато цъфне. Слънчевата светлина изкарва всички духове навън.

Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. – Защо не излиза духът? – Защото хората имат криви разбирания за живота.

Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на великия живот. Велик подтик се крие в разцъфтяването.

Ново разбиране е нужно на всички.

*

Няма човек в света, който да минава без подкуп. Няма човек, който живее по Христовото учение.

Не съдя никого, но казвам, че сте закъснели. Днес се проповядва учение по-високо от Христовото.

Ще кажете, че това е заблуда. – Не е заблуда. Сам Христос казва: Има много неща да ви казвам, но още не сте готови.

Когато дойда втори път, ще ви кажа неща, за които сегашните ви умове не са готови.

*

Човек трябва да знае, какви сили действуват в неговия организъм, да може правилно да ги използува.

Дойде ли до познаване на себе си, човек ще може сам да се справя и с ревматизма, и с всички болести.

– Възможно ли е това? –- За учителя е възможно, но не и за учениците. За майстора е възможно, но не и за чираците.

*

Повечето хора остаряват преждевременно. Това показва, че невидимият свят ги заставя да излязат вън, да напуснат старите си къщи.

Като замине за другия свят, човек оставя на земята само костите си – своите мертени. Мазнините изчезват, остават само сухи кости.

На някои главите се търкалят в черквите. Господ поглежда към тях и казва: Ето, какво остава от човека!

Колко години прекарва този човек в безсмислие!

*

Казвате: Ние очакваме да дойде Христос да ни спаси.

– Очаквате Христа, но не сте готови да се откажете от къщите си, от своите лоши навици.

Това са връзки, които постоянно ни спъват. Не казвам да нямате връзки, но да бъдат такива,

че когато пожелаете да се развържете, сами да направите това.

Има връзки, при които човек не може да се развързва, трябва да дойде някой отвън, да го развърже.

Това са лошите връзки. Добри връзки са тези, при които човек сам се връзва и сам се развързва.

На земята човек не може без връзки, но трябва да бъде внимателен, да знае, какви връзки прави.

*

Беседата, която днес ви държа, е малко строга, затова може да не ви харесва. – Де е нейната строгост?

– Дето казвам, че не сте правоверни. – Как да не сме правоверни? От 20 години живеем с Христа, молим се, постим.

– Пожертвувал ли си нещо за Христа? Пожертвувай всичко за Него и, като войн, застани на краката си и иди да помагаш на братята си.

Само така може да се наречете истински християни.

*

Думите на Христа: „Ако не се родите отново от дух и вода, нямате живот в себе си", се отнася до бъдещата култура.

Значи, ако не преобразите ума, сърцето и тялото си и не ги направите от чиста, фина материя,

ще останете при старите условия на живота, при страданията и нещастията.

Сега, искам да ви оставя мисълта, че вие сами може да се спасите, не като уповавате и вярвате на себе си,

но на живия Господ., Който е вътре във вас. Нека тази мисъл възкръсне в умовете ви и започнете да се жертвувате за Бога.

Само така ще видите Неговите прояви и ще Го познаете.

Търсете Бога в себе си – в своя ум и в своето сърце. Когато морето ви е развълнувано, Бог не е във вас;

когато морето ви утихне и се успокои, Бог е във вас. Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; когато се успокои, Бог е във вас.

Когато пророк Илия отишъл в гората да прекара в пост и молитва, явила се голяма буря – човешкият ум се вълнувал;

после се явили огънят и човешките страсти. Най-после се чул тихият глас на Бога. Затова е казано:

„Бог не е нито в бурята, нито в огъня, но в тихия глас".

Когато чуете тихия глас на Бога, вие ще възкръснете и ще влезете в Божествения свят.

*

Христос казва: Какво се ползува човек, ако има всичкото богатство на света, а душата му го напусне?

Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия.

Посети ли го отново, той става радостен и весел. Заедно с душата иде и Христос.

Някои казват, че душата е в кръвта на човека. – Това е неразбиране на нещата.

Кръвта е едно нещо, душата друго, а духът нещо различно от тях. Той твори и създава.

Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов.

Дето е духът, там е знанието и мъдростта.

Ако ме питате, защо стават престъпления в света, отговарям: Защото духът не е в него.

– Защо съществува безлюбие? – Защото душата отсъствува.

– Какво да направим, за да дойдат душата и духът в нас? – Отворете прозорците и вратите си.

Духът влиза през специални прозорци, а душата –- през специални врати.

Затова Христос казва: „Аз съм вратата на кошарата." Това значи: Аз съм душата.

*

Върнете се по домовете с мисълта, че Бог живее във вас. Само тази мисъл ще ви изведе от ада.

Освободете се от мисълта, дали говоря право, или не. Аз говоря право, но вие не чувате – ушите ви са запушени.

Те ще се отворят Христос иде на земята, да извади всички от ада и да ги поведе нагоре.

Божествената светлина ще ви изтегли вън от ада, въпреки вашата воля.

Ние сме решили, този път насила да ви спасим; искате, или не искате, ще ви извадим от ада.

Царството Божие насила се взима, но този път и спасението ще бъде насила.

Който победи, той ще бъде спасен. Господ и Христос са с вас, затова не отлагайте, но кажете си: Трябва да се приготвим!

*

...приложете новото, Божественото учение, с вяра и знание, за да придобиете опитности.

Без опитности не може. Виж нещата и ги опитай!. Сега има условия за това.

Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва.

Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам:

По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва. Днес това дърво е израсло и дало своите плодове.

Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво.

От две хиляди години дървото е израсло, дало е своите плодове, и всеки има право да си откъсне по един плод.

Плодът му има отношение към възкресяване на вашите души и сърца, а листата му – за лекуване.

И тъй, приближете се до плодовете на това дърво и ги опитайте, за да видите, че Господ е жив. Това дърво е жива реч.

Вярвайте, че Христос е с вас и във вас. Щом повярвате в това, работата ви е свършена.

Молих се

(Klaudia, докато съм писала, ти си публикувала. Някои неща се повтарят - извинявам се на четящите, но няма да редактирам мнението си. Ще го оставя в настоящия му вид.)

Редактирано Юли 25, 2010 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

Човек не може да се докосне до Любовта, ако не повярва.

А вярата е избор, който сами трябва да направим.

Много от нас си мислят, че вярват. Но животът ни всеки ден е пълен с изпитания на тази вяра.

Вярата не е нещо, за което се говори и доказва. Вярата се изживява... Непрекъснато.

Да допуснем, че имаме един съзнателен център, който иска да се прояви.

Ако тоя център е семе, първо ще поникне, ще пусне листа и клончета и най-после ще цъфне.

Така, то изпраща своя аромат на няколко километра в пространството, с което кани гости на угощение.

Пчелите, бръмбарите, пеперудите получават покана; обличат парадните си дрехи и тръгват на угощението.

Те се събират от различни краища и от различни направления, във вид на лъчи, и пристигат към дадения център.

Енергиите, които излизат от центъра, са положителни. Ако срещнат някакво противодействие,

те се пречупват, изменят своята посока.

Когато човек възприема известни енергии, трябва да стане отрицателен.

Ако е вярващ, пак трябва да е отрицателен, защото вярата е възприемателна сила.

Който иска да възприеме нещо от Бога, трябва да има вяра в Него, т.е. да бъде отрицателен.

Докато не станеш отрицателен, ти нищо не можеш да възприемеш. Вярата отваря човешката душа.

Казвам: Искаш ли да възприемеш нещо, ти трябва да се отвориш като цвят,

да дадеш на светлината да проникне в тебе. Само така ще дойде Божието благословение при тебе.

- Молих се, затова дойде. - Ще се молиш, защото молитвата е необходима, но няма да мислиш,

че с молитвата си призовал Божието благословение. Ти си длъжен да се молиш. Ако не се молиш, ще умреш.

Можеш ли да кажеш, че като си направил 20 вдишки, трябва да ти се плати? Ти си длъжен да дишаш.

Някой казва: Толкова години минаха, как се моля на Бога, и Той нищо не ми е дал. - Не говориш истината.

Не се позволява на окултния ученик да говори така. Ти имаш лице, очи, нос, уста; имаш мозък и сърце,

т.е. главна нервна система и симпатична нервна система; можеш да мислиш, да чувстваш и да действаш.

Трябва ли след всичко това да кажеш, че Бог не ти е дал нищо?

Мнозина - напреднали и обикновени, мислят, че Бог нищо не им е дал, но всички са на крив път.

Това са изкушения, които минават през ума на всички хора.

*

Вие трябва да мислите правилно.

Никъде не е казано, че трябва да разрешите тайните на Слънцето,

но душата ви трябва да има отношение към светлината и да я изучавате. Бог има отношение към нас и ни изучава.

- Какво е Бог? - Това е една от великите тайни, която не може да се разреши. Когато я разрешиш, ти ще станеш едно с Бога.

- Искам да зная всичко. - Когато научиш всичко, ти ще изчезнеш.

Изчезването не е наука. Сега трябва да имаш вяра.

- Какво е вярата? - Тя е отрицателна сила, чрез която възприемаш благото, което ти се дава.

Затова трябва да отвориш ума, сърцето и душата си, за да възприемаш. Без вяра в Бога любовта не се проявява.

Казано е: "Бог е Любов". Следователно, когато Бог проявява любовта си към нас, ние ще проявяваме вярата си към Него.

Когато ние проявяваме любовта си към Бога, Той проявява вярата си към нас.

Другояче казано: Когато ние проявяваме любов към Бога, Той проявява мъдростта си към нас и ни изучава.

Той е тих и спокоен, наблюдава ни, какво правим, и всяко нещо преценява правилно,

според законите на мъдростта. Кое е право, одобрява; кривото туря настрана.

*

Пръв ти трябва да съзнаеш, че Бог те е създал добър и си такъв.

Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала.

Сам ще намериш доброто в ума и в сърцето си и ще го проявиш.

Ако е останало нещо отрицателно в тебе, ще го филтрираш.

- Не разбирам някои работи. - Какво искаш да разбереш?

В дадения случай ще разбереш само закона на вярата и закона на любовта - нищо друго не ти трябва.

Вярата ще те кредитира. Доколкото имаш вяра в даден човек, дотолкова той ще те кредитира.

Доколкото можеш да направиш нещо за него, дотолкова ще те обича той.

Доколкото ти си проявил любовта си към него, дотолкова и той ще прояви своята любов към тебе.

Любовта носи придобивките.

Както работата определя придобивките, така и любовта.

Според мене, работата и любовта са едно и също нещо.

Вярата е очаквателно състояние.

Имаш вяра и очакваш да дойде Божието благословение.

Щом дойде благословението, ти взимаш мотиката,

четката или перото и отиваш на работа.

Това са все почетни длъжности.

Закон на вярата и любовта, Общ Окултен Клас, 13.04.1932 г., София

Редактирано Юли 26, 2010 от Лъчезарна