Станимир Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Всяка религия, както и голяма част от ученията давани на Човечеството са имали своя принос в различна степен за духовното му развитие. Наистина доста скоро след основаването на религиите, първоначалният им смисъл е бил приспособяван към ограничените интереси на определен кръг от хора, но дори и в този си изопачен вид религиите предоставят немалко възможности за духовно изостаналото Човечество (защото в по-голямата си част то е точно такова). За повечето хора, които все още не са развили необходимите качества за самостоятелно движение по духовния път, чиято основна грижа в живота е оцеляването и чийто условия на живот не предоставят почти никакви възможности за учение и интелектуално и духовно израстване, религиите са неотменим водач и единствена алтернатива. Вярно е и това, че те са един от най-мощните инструменти за манипулация именно на тези групи хора, но причината за това не е в религиите, а в хората, които ги "изповядват". В крайна сметка религиите са дадени на Човечеството за да подпомогнат духовното му развитие и в голяма степен го правят, въпреки че Духовните Водачи на Човечеството са прекратили своето благославящо въздействие върху голяма част от дадените учения, именно поради човешкото изопачаване и в момента в тези учения отсъства вътрешната вдъхновяваща сила. Именно поради тази причина постоянно се дават нови учения съобразени със състоянието на хората към които са насочени и имащи за цел коригиране на изопачените духовни принципи. Факт е, че все по-голяма част от хората по земята вече са постигнали достатъчно висока степен на съзнание, предпазваща ги до голяма степен от натрапваните предразсъдъци и опитите за контрол върху духовността им и именно на тези хора се пада нелеката задача да отстояват духовните принципи присъствали винаги и навсякъде, без значение на външната им обвивка и форма. С нарастването на броя и осъзнаването на възможностите стоящи пред тези хора, с тяхното вътрешно обединяване и общата им насоченост за благото на Човечеството, истинската духовност ще бъде възстановена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 (edited) Нито едно знание не трябва да бъде абсолютизирано или фаворизирано. За един сериозен анализ на религиите или по-точно на Митовете, се изискват огромни филологически, исторически и антропологически познания. Да се ориентира един човек в този хаос от културни пластове е много трудно. Човечеството днес живее тотално с компенсторните механизими на Сянката си и докато продължава да й приписва божественост и нуминозност, все ще е в плен не на нещо друго, а на собствената си митология. Лечението е в осъзнатостта. Да опознаем първо собствените си демони, защото, докато не го направим ние непрекъснато ще ги припознаваме като външни сили или божествени намеси. Редактирано Май 9, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Станимир, благодаря за хубавото мнение! Споделям го напълно! Мона, права си, искат се много знания при сравнителното изучаване на религиите. но, има много хора, които го имат това знание. Хора с искрен чист стремеж и религиозност! И това знание не е повече от знанието в коя да е друга наука. Изисква същите усилия и отдаденост. Голяма част от религиозността има отношение към сянката, така е. При борбата за отстояване на моралните ценности се получава психическо подхранване на сянката, раздуването и, което невротизира. Писах за това в една статия тук в портала. Но за това е темата - разискваме кое е зърното и кое плявата в религиите? Какво е бъдещето им, развитието им, единната религия в синтез с науката и изкуството и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 "Човечеството днес живее тотално с компенсторните механизими на Сянката си и докато продължава да й приписва божественост и нуминозност, все ще е в плен не на нещо друго, а на собствената си митология." Привет,Мона! Отново,в типичния за Вас стил сте си позволили да излезете от границите на благожелателния(умерения) скептицизъм и сте се отправили в уютните ограничени "простори" на могъщото отрицание,но въпреки това за две неща сте безусловно права:за да се анализират митологичните мотиви се изискват безупречни филологически, исторически и антропологически познания,както и за това,че е малко застрашително и подвеждащо да се приписват повече качества на познанието,отколкото то предполага и изисква. "А иначе, аз лично нямам никаква нужда и необходимост от религиозни авторитети и нравоучения. Душата ми отдавна се е отърсила от подобни компенсаторни механизми." Нека да приемем,че Вашата теория е основателна.Да допуснем за момент,че онези,които търсят приобщаване към своята божествена природа са "хронично болни",които подлежат на лечението,което Вие препоръчвате и че те са склонни да приписват на собствените си демони божествени характеристики....То тогава след настъпването на така нареченото от Вас"осъзнаване"(излекуване) какво следва?В еволюционен план според Вашите разбирания коя е следващата стъпка? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Ще отговоря като задам един основен въпрос, който е същностен за всички религии и религиозни учения по света. Този въпрос е вододелът в религиозната философия. Злото атрибут ли е на Бога? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 (edited) Ще отговоря като задам един основен въпрос, който е същностен за всички религии и религиозни учения по света. Този въпрос е вододелът в религиозната философия. Злото атрибут ли е на Бога? Мона, Вашия отговор ми се струва неприемлив и леко некоректен,но ако нямам избор и ми се налага да го приема в този му вид-така и ще бъде.Остава обаче риска да не открия точния вътрешен смисъл на думите Ви или да им придам значение,което Вие не бихте желали. Докато разсъждавам над тях ще си позволя и аз да задам един ответен контравъпрос:не е ли най-важното в тази тема- ние самите на какво се явяваме атрибут?! Поздрави! Редактирано Май 9, 2007 от Тетрабиблос Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 (edited) По презумпция, ние не можем да бъдем атрибутивни. Т. е. ние не сме качество. Което ме навежда на религиозната философия на Тома Аквински. Проблемът за произхода на злото е кардинален за разделението между основните християнски църкви, както и в юдаизма. След като доброто е атрибут на Бога и злото ли е единосъщно с него. А дали това не е удовлетворително за теб е друг въпрос. Мога да навляза в много дълбоки води по отношение на религиите и техния прозиход, но мисля, че има достатъчно книги и то от сериозни автори за онези, които искат да научат и да узнаят. Редактирано Май 9, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Ако анализът е вашия път към познание, то предстоят ви много мозъчни напъни, доста цицини от глъъ у стинъ и най-накрая отчаяние от ограниченията на диалктичното ни жизнено поле. И тук липсва един красив термин - "светлина", чиято същност е много по-красива, но твърде далечна за целеустремената ни личност, дори по същество, нейна антиизява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Този развой на дискусията ме връща много назад във времето.... Да кажем при "споровете" между Платон и Аристотел. Май нищо ново наистина под Слънцето. За това агностицизмът е по-оправдан в случая. С лека усмивка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Пък то и при тях нямаше нищо ново под слънцето и нали което е текло пак ще тече. Сещам се, че преди време, когато жадно се запознавах с творчеството и на двамата, виждах моите истини и на двете места и споделях вижданията и на двмата без у мен да е имало раздвоение в никое отношение. Сега, че със сигурност се вижда донякъде взаимовръзката мецду учителя и ученика е ясно, както и че след определен етап от взаимоотношенията си са били най-изявените словесни противници и впоследствие са били възприемани като два взаимоотричащи се фундамента, но мен навремето въобще не ме интересуваха тези неща, както и сега... За религията са вички, но за тяхната си религия, пък и всички са против религията, но чуждата, а всъщност въобще няма таква разлика. Това е при положение, че разликата се търси. Когато се търси друго, нямащо нищо общо с хартия, учения, течения, авторитети и т.н. вече е друго, а самата полемика е напълно обезсмилена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Да Това е при положение, че разликата се търси. Когато се търси друго, нямащо нищо общо с хартия, учения, течения, авторитети и т.н. вече е друго, а самата полемика е напълно обезсмилена. съвършено вярно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Анализът е част от психическия процес за каквото да става дума, дори при религиозността. Да го отричаш значи да отречеш голяма част от интелекта. Въпросът е да не се спира до анализа, защото той е разчленяване. След анализа идва синтезът, интеграцията и чистото познание. Агностицизмът е добра основа на една истинска религиозност - здрава и надеждна. Но ако човек остане там, ще застине в студения мрак на бетонното мазе на съзнанието си и аналогичните му житейски вибрации и прояви! Новата религия според мен е синтез между най-доброто и същностно от старите религии. Но не само. По-скоро е прогресиране към източника на религиите, към началото на потока от знание, който ги е дал всичките. А по пътя на това връщане сравнителното религиоведение е незаменим пътеводител! Сега, истина е, че такава сравнителна интегралност е необятно поле и винаги ще има неизследвани области от различните световни методи търсещи Бога. Но, не е и нужно пълно познание, а само достатъчно за следване на пътя. Голяма част от интеграцията на най-важните истини на всички древни религии, съчетана със свежата вода на директното знание от извора на познанието вече е направена от новите интегрални школи на Братството, такива като "Всемирното Бяло Братство" (организацията в Б-я и по света), Интегралните Йога и Тантра методи от нов тип, Бахайската школа... Интегралната и трансперсонална психология също интегрират древните познания със съвременната научна психология и служат като мост между древния интроспективен и съвременния емпиричен подход в областта на съзнанието. Новата религия на идващата култура ще бъде синтез от наука и изкуство в едно хармонично цяло! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 "Новата" религия е винаги връщане към старата религия и то в синкретичната й форма. А аз поне не познавам нищо наистина ново в този смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Да, Мона, така е и според мен. Да, Орлин, в голяма степен отричам интелекта (не част, а целия), както и психическия процес. Особено като говорим за re-ligio. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Отричането на нещо (каквото и да било) винаги крие семето на неговото утвърждаване. Пример: религиозната история или истории. В това е и разликата в познавателните модели: твоето Negito, ergo sum през Credo, ergo sum, Dubito, ergo sum и Amo, ergo sum. За предпочитане е декартовото Cogito, ergo sum. Религиозните философи са измислили и една хитринка: Credo, quia absurdum est! (Вярвам, понеже е абсурдно - Тертулиан). Пред подобен постулат, наистина интелекта е безпомощен и .... липсва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Отново,в типичния за Вас стил сте си позволили да излезете от границите на благожелателния(умерения) скептицизъм и сте ... склонни да приписват на собствените си демони божествени характеристики....То тогава след настъпването на така нареченото от Вас"осъзнаване"(излекуване) какво следва? ... резултатът е пред нас : Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 (edited) Ценна мисъл за деня: Когато започваме да водим духовен живот, това, което е от значение, е просто: Трябва да сме сигурни, че нашият път е свързан със сърцето ни. Множество други виждания ни се предлагат на съвременния духовен пазар. Велики духовни традиции предлагат разкази за просветление, благословение, познание, божествен екстаз и за най-висшите възможности на човешкия дух... Макар че обещанието да достигнем такива състояния може да се изпълни и макар че тази състояния действително представят ученията, в някакъв смисъл те са също една от рекламните техники на духовната търговия. Те не са целта на духовния живот. (Джек Корнфиилд) Редактирано Май 9, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Ако Свети Павел е бил убеден, че не е нещо повече от от скитащ тъкач на килими, сигурно нямаше да е това, което е бил. Неговият истински живот и смислен живот е било вътрешното убеждение, че е пратеник на Бога. Може да бъде обвинен, че е страдал от мегаломания, но това мнение бледнее пред свидетелството на историята и оценката на следващите поколения. Митът, който го е обсебил, го е направил нещо по-велико от обикновен килимар. Не човекът Иисус е създал мита за богочовека. Той е съществувал векове преди него и преди раждането му. Той самият (Иисус) е бил обхванат от тази символна идея, която, както казва Свети Марк, го е издигнала над дребния живот на назаретски дърводелец. И тези хора не са по-различни от онези, които следващите поколения са нарекли поети или философи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Кой Свети Павел? Който говори за ежедневното умиране? Май не познаваме достатъчно добре изявената му в Новия завет личност, от която той сам се отрича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Добре, ако не ти харесва Св. Павел, със същия успех можем да се обърнем и към Мохамед. Ако не си е повярвал сам на себе си, в собствения си личен мит, днес никой нямаше да знае за него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Ние с него изключително добре се спогаждаме, но май вие не се спогаждате много, а първом и не познавате. Мохамед не ме вълнува, макар да се смята за първия суфи, а тях уважавам. Не ми е на дневен ред въобще. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Кои сме ние и кои сте вие? А теб както не те вълнува, мен също не ме вълнува какво теб не те вълнува. Онова, за което писах беше приницпно и чисто когнитивно. Когато пиша за религии, емоции не влагам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 (edited) Всъщност, няма истинска и фалшива религия, религията е една, няма рлаазлика между физическия и духовния свят, зцащото светът е един- всичко останало е въпрос на адски добър дизайн с много огледала..но не всеки с прашка и камъни е хулиган, както не всеки с кандилница и свещник е Божий служител... Редактирано Май 9, 2007 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Мисля, че Любовта е в основата на всички религии. И не самите религии са проблема, а тези, които са ги тълкували и са се мерели кой е по- и най-. Религиите се обединяват именно от Любовта. Когато разберем, ние, хората, че няма значение с какви имена наричаме едно и също нещо Тя ще ни обедини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Разпъването на Иисус в разпети петък на пръв поглед изглежда, че принадлежи към същия модел на символизма за плодородие, който се открива в ритуалите на други подобни "спасители" - като Озирис, Тамуз, Орфей и Балдер. Те също са от божествен или полубожествен произход, порастват, биват убити и се прераждат. Те принадлежат към цикличните религии, в които смъртта и прераждането на Бога-цар е един вечно повтарящ се мит. Но възкръсването на Иисус във великденската неделя е много по-неудовлетворяващо от ритуална гледна точка, отколкото символизмът на цикличните религии. Защото неговото възнасяне става само веднъж, един път и завинаги, за да седне от дясната страна на Бога. Тази завършеност на християнската концепция за възкръсването (християнската идея за "Страшният съд" също е завършена тема), различава християнството от другите митове (в случая религиозни системи) за боговете-царе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.