"Изворът на доброто" - отзиви на читателите

[Донка]

"Изворът на доброто" може да бъде свалена в текстов файл от секцията Книги за теглене - тук.

В момента книгата се обработва за четене онлаин в Работната среда на електронния архив и публикувана в Електронната библиотека - раздел Книги със спомени за Учителя с неоценимата помощ на сътрудниците на Портал Уики. Огромно благодаря на всички за безкористния труд и отделеното лично време!

В тази тема ви каним да напишете вашите впечатления от прочетеното и/или да споделите с останалите потребители откъсите, които са ви впечатлили най-силно.

Що е вяра? Вярата е – да отворя прозореца, за да влязат чистият въздух и светлината.

Вяра и знание

[Ани]

В тази книга са събрани последните думи на Учителя, записани от Боян Боев на Мърчаево.

В една тема от форума възникна спор за Висшият Аз. Всеки излагаше понятията за Висш Аз, вътрешен човек и др. според учението, чийто път следва. Много ми беше трудно да определя какъв смисъл влага Учителя в това понятие. В книгата "Изворът на доброто" не се говори за Вишето Аз, но предполагам, че под Истински човек, се има предвид и това...Ето някои неща от тази книга във връзка с Божествената същност в човека:

Истинският човек

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите, колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата, пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво, да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.

Всъщност тук под думата Човек се разбира според мен не това което болшинството виждаме и чувстваме, външните обвивки, които наричаме с разни имена - физическо тяло, личност, витално тяло, астрално, умствено и т.н., а това е може би вечното, непреходното, Божественото, което в някои учения се нарича Висш Аз? А може би това е за което апостол Павел споменава като "вътрешен човек" в посланието си до Ефесяните:

16. да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,

Редактирано Август 1, 2010 от Ани

[Guest valentinus]

В тази книга са събрани последните думи на Учителя, записани от Боян Боев на Мърчаево.

В една тема от форума възникна спор за Висшият Аз. Всеки излагаше понятията за Висш Аз, вътрешен човек и др. според учението, чийто път следва. Много ми беше трудно да определя какъв смисъл влага Учителя в това понятие. В книгата "Изворът на доброто" не се говори за Вишето Аз, но предполагам, че под Истински човек, се има предвид и това...Ето някои неща от тази книга във връзка с Божествената същност в човека:

Истинският човек

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите, колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата, пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво, да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.

Всъщност тук под думата Човек се разбира според мен не това което болшинството виждаме и чувстваме, външните обвивки, които наричаме с разни имена - физическо тяло, личност, витално тяло, астрално, умствено и т.н., а това е може би вечното, непреходното, Божественото, което в някои учения се нарича Висш Аз? А може би това е за което апостол Павел споменава като "вътрешен човек" в посланието си до Ефесяните:

16. да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,

---------------------------------------------

Ани, нашият учител и брат Беинса Дуно съвсем точно е предал идеята за Истинския, за Небесния човек - той изрично пише, че първоначалния човек е от божествен произход, явно сегашният се е отдалечил, но ще се завърне към божественото ниво на съществуване /или несъществуване, като разграничение от сегашното ни съществуване/.

И това е истинската цел на живота ни.

Другото е вятър.

Е, нали това се опитваме да Ви кажем тук вече 5 години?

Намасте!

[B__]

...........

Ани, нашият учител и брат Беинса Дуно съвсем точно е предал идеята за Истинския, за Небесния човек - той изрично пише, че първоначалния човек е от божествен произход, явно сегашният не е , но ще се завърнем към божественото ниво на съществуване /или несъществуване, като разграничение от сегашното ни съществуване/.

И това е истинската цел на живота ни.

Другото е вятър.

Е, нали това се опитваме да Ви кажем тук вече 5 години?

Мисля, че цитатите съвсем ясно говорят, че всеки човек, дори и сега, носи в себе си Божественото, че Божественото е част от него.

Че човек трябва да го усети в околните и да промени отношението си към тях, защото Божественото свързва всички хора в едно цяло.

Не се говори, че сегашният човек не е от Божествено произход. Има огромна разлика. Все едно да се каже, че човекът не е човек

[Guest valentinus]

...........

Ани, нашият учител и брат Беинса Дуно съвсем точно е предал идеята за Истинския, за Небесния човек - той изрично пише, че първоначалния човек е от божествен произход, явно сегашният не е , но ще се завърнем към божественото ниво на съществуване /или несъществуване, като разграничение от сегашното ни съществуване/.

И това е истинската цел на живота ни.

Другото е вятър.

Е, нали това се опитваме да Ви кажем тук вече 5 години?

..........

Мисля, че цитатите съвсем ясно говорят, че всеки човек, дори и сега, носи в себе си Божественото, че Божественото е част от него.

Че човек трябва да го усети в околните и да промени отношението си към тях, защото Божественото свързва всички хора в едно цяло.

Не се говори, че сегашният човек не е от Божествено произход. Има огромна разлика. Все едно да се каже, че човекът не е човек

---------------------------извинявам се за неправилното изразяване, поправих грешката си

[Роси Б.]

Истинският човек

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите, колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата, пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Интересно как ще се събуди човек, ако сам не прави опити за това?

Как ще усети божественото в себе си, че и в околните, ако не го търси съзнателно?

Редактирано Август 4, 2010 от Роси Б.

[Ани]

Интересно как ще се събуди човек, ако сам не прави опити за това?

Как ще усети божественото в себе си, че и в околните, ако не го търси съзнателно?

Може би един от начините за пробуждане е страданието.

Пробуждането на съзнанието не става механически, но чрез подтици, които идат от страданието. Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене. Великите хора са минали през големи противоречия. Това не ще каже, че великите хора са имали само страдания. Те са минали през такива радости, каквито обикновените хора не познават.

Смисълът на страданията

Камъкът, за да се полира, трябва да се чука и търка. Също и човекът – за да се събуди, трябва полировка, страдание. Мъчно се осъзнава човек, трябва да се тури натясно, за да се осъзнае.

След всяко заспиване на съзнанието има страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем.

Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще се поставят като венец на главата им. За в бъдеще страданията на човек ще красят главата му. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него.

Разумните страдания

Изворът на доброто

[B__]

........ Интересно как ще се събуди човек, ако сам не прави опити за това? Как ще усети божественото в себе си, че и в околните, ако не го търси съзнателно?

Човек казва: “Аз искам да се събудя духовно”. Това е негова цел.Тази цел все още не е част от човека, а част от неговата его настройка. По някакви его-причини той иска да се събуди, да търси съзнателно.

Човек не може да си постави съзнателно духовна цел и да успее. Е, може да изглежда, че е успял, но колко ли е платил за нея и какви отрови е натрупал в подсъзнанието си?!

Не може да си постави цел, но може да живее съзнателно, за да може да се трансформира.

Защото човек не е това, което иска да е, а е това, което Е. Колкото и да си поставя цели, няма да ги постигне, ако не промени изначално и дълбоко вътре в себе си до дебрите на несъзнаваното това, което Е.

Това, което СМЕ, ни кара да поставяме целите си за духовно пробуждане. Това, което сме, не е духовно пробудено. Защо тогава ни поставя такива цели?! Дали пък наистина са духовни тези цели?!

Човек, обаче, може да се довери на чувствата и на усета си, и се трансформира. “Алхимира” се. Променя това, което Е. Към това, което трябва да Е. Към това, което е правилно да Е. Накрая се получава, че това, което е правилно да Е, е съвсем далече от целите за духовно пробуждане, както ги е разбирал човека в началото.

Затова са съмнителни целите, които сме оформили в его среда.

Има духовна школа, в нея тече трансформация под управлението на висшите сили. Каквито и его цели да сме си поставили отивайки в школата, те нямат значение, защото крайния резултат ще бъде различен от очакванията на егото ни.

Целите нямат значение, има значение вътрешното несъзнавано намерение, което ни управлява. А пък то е залепено за чувството любов. Можем да се оставим да обичаме и тогава, каквото и да правим, ще е в правилната посока.

Защо добродушните хора са по-щастливи, нещата им живота се уреждат по-добре, страдат по-малко? Оставили са се да обичат и са избягали от доста от условностите на този свят. Те прощават, знаят как да прощават и обичат. Ние ги гледаме и понякога си казваме: “Този или тази колко са глупави, неборбени и т.н.”.

Класифицираме ги по този начин, отнасяме се пренебрежително към тях, а подсъзнателно копнеем да сме като тях. Спират ни нашите убеждения. Да имаш цел за духовно просветление също е едно убеждение.

Друго убеждение е, че трябва да се погрижим за духовното пробуждане на другите. Да им покажем верния път. Дори да не искат.

Мислим си, че това е грижа за другите. Това е човешкото разбиране. Ние си мислим, че носим уникалната истина в себе си. Не това е най-смешното. Смешното е, че си мислим, че разбираме тази истина и че можем с думи да я предадем в истинския й вид. Това си е нашата истина. Тя е дреха, която сме облекли. На друг човек няма да стане, а е и пропита с нашата пот. Искаме да го облечем нашия ближен с тази дреха, та той да замирише на нас. Да стане наше копие. Да не застрашава убежденията ни, на които градим нашата сигурност.

Всяко наше убеждение ни задържа в този свят. Ще напуснем света завинаги, когато отпаднат всичките ни убеждения. Тогава ще сме едно със света и няма да имаме нужда от убеждения, тъй като ще знаем всичко. Ще слеем любовта с мъдростта и ще достигнем Истината, а който я достигне няма нужда да се убеждава в нещо. Няма нужда от убеждения.

Ние сме тръгнали към Истината или поне така си мислим. Убежденията ни са това, което ни дърпа назад. Те ли са ни по-скъпи или Истината ни е по-скъпа?!

Нашето его ни кара да насаждаме убеждения на другите. Нашето его и егрегора (егрегор – част от колективното несъзнавано), на който служим. Много лесно се вижда дали даден егрегор е висок или нисък. Хората служещи на нисък егрегор винаги се стремят да убеждават другите. Упорито и неотстъпчиво.

Защо да го правим. Нека да обичаме ближния си. Обичай ближния си, остави го да изживее греховете си.

Редактирано Август 6, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

И как можем да сме сигурни, че т.нар. „его-стремежи за духовно развитие“ не са отражение на духовното в човека? Та нали импулсът за духовно развитие идва именно отгоре и според това доколко умът (Манас) е в състояние да го възприеме, започва да му резонира? Да, вярно е, че се получава известно изкривяване и оцветяване с астрални багри, но пак умът е този, който трябва да различи илюзията на последните от реалността на идващото от Будхи, като в резултат на опита се развие качеството на различаването (вивека).

Редактирано Август 6, 2010 от Станимир

[B__]

Станимир, така трябва да бъде, но за съжаление още не сме развили Манас, а сме в Кама Манас.

Прави си , че стремежите за духовно развитие понякога могат да съвпаднат с наистина духовното в човека.

[Роси Б.]

На някого може и да му харесва да си стои на нивото на Кама-Манаса, но други са се устремили към по-горното пето ниво- на Манаса. Но това е за другата тема.

[B__]

На някого може и да му харесва да си стои на нивото на Кама-Манаса, но други са се устремили към по-горното пето ниво- на Манаса. Но това е за другата тема.

<BR><BR>Верно е, но е пето подниво. Манас: пето подниво на Кама Манас. <BR><BR>Ще трябва да се минат след това и последните две поднива на ниво Кама Манас преди да се мине към ниво Манас. Да се извървят докрай расите на тази планета. <BR>После за ниво Манас минаваме на друга планета. <BR><BR>Подниво Манас има още поднива: нисши и висши. Редактирано Август 7, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

Божидар, това с поднивата някак не мога да си го представя, но ако приемем условно разделение на Кама-Манас на поднива, не е ли по-разумно да се предположи, че поднивото Манас от Кама-Манас ще се развива успоредно с развитието на нивото Манас? Първо трябва да започне да се развива нивото Манас, за да може то чрез въздействието си върху Кама-Манас да развива и съответното подниво в него.

[B__]

Учителя е казал, че времето на инволюция е свършило и сега е започнало времето на еволюцията.

Развитието върви отгоре на долу.

Но наистина като се развие по-горно ниво то е определящо за всички под него.

Може би трябваше да се изразя по-пълно. Обикновено поднивата на Кама Манас до подниво Кама Манас се наричат низш Манас или Просто Кама Манас.

А подниво Манас на ниво Кама Манас се нарича Висш Манас или просто Манас.

В този смисъл поднива Кама Манас и Манас са налични в момента едновременно.

Но пък не треябва да се бърка подниво Манас със ниво Манас, което част от триадата и което ще започнем да градим (или може би по-точната дума е да осъзнаваме), когато еволюират и шеста и седма раса на тази планета; и се преместим на друга планета, където може би няма да имаме физически тела.

Та да обобщя: има ги двете поднива Кама Манас и Манас на ниво Кама Манас. Ниво Манас е още далече.

Поне така са ме учили.

[Дъгата]

Изключителна книга, пропита с много сила и безмерна любов.

Много кондензирана мъдрост.

Прекрасно е да се прочете!