SvetlanaNikolova Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Днес трябва да освободя служител, който след няколко компромиса направени от мен, продължава да си прави каквото си иска. За мен нещата са приключени - или се следват правилата на фирмата, или човек си търси нова работа. Да уточня, че това е трети човек, който махам от работа в последната половин година и при всичките причината е една и съща - неспазване правилата. В случая човека е доставчик - отказва елементарни правила от типа да си пише пътните листи, в почивни дни се опитва да ползва служебната кола за лични превози, при доставка си проси пари от клиентите, което подкопава фирмата и др. такива. Предупредих го няколко пъти, че ще се разделим, ако не започне да следва правилата, но полза няма. Вчера след въпрос за пътните му листи ( които пак не бяха написани ), ми каза че не издържал така повече,защото не съм го третирала честно и като му изтече месеца щял да напусне. Аз му отговорих, че няма нужда да чака месеца а просто да остави ключовете за колата и от следващия ден вече няма нужда да идва. Късно през нощта се започна едно звънене с молби за прошка ( отново ) и обещания че ще работи както аз изисквам, намеси и семейството си, че имал много деца които нямал как да изхрани ( пропуснах да кажа че е афганистанец ), да съм го оставела на работа заради децата... В момента седи пред фирмата и чака да пристигна, обади ми се да ме информира че е там и отново молби за компромис, което е безмислено, защото ще го освободя от работата. Както писха по - горе това е трети човек за последните 6 месеца. Тая цифра ме кара да се замисля . Служителите се боят от мен, разплаквала съм почти всички, държа да уточня че никого не съм обиждала, не съм навиквала и ми е повече от непонятно защо плачат. Давам си сметка, че няма добър началник - трябва да избирам между това работата да се свърши както трябва и това да ме харесват - аз избирам работата и реномето на фирмата. В крайна сметка не сме на работа за да се харесваме един на друг, а за да свършим каквото има да се свърши. Имах нужда да споделя. Ако някой може да ми даде съвет или покаже нещо което може би недовиждам в цялата тая ситуация, ще му бъда благодарна. Пламъче, _edno_momi4e_, Иво и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Имах нужда да споделя. Ако някой може да ми даде съвет или покаже нещо което може би недовиждам в цялата тая ситуация, ще му бъда благодарна. Светлана, аз мисля, че е разумно да отдедете "Божието Богу, а пък кесаревото - кесарю"... Основания: Регламентът в службата е затова, за да се спазва; в противен случай - санкциите са естествена последица... А човещината - тя пък е безусловна... Уволнете служителя, щом имате законово основание за това... Но едновременно с това - направете и материален жест към децата му, според възможностите си... Вили Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 (edited) Щом е несериозник, уволни го без да ти мигне окото. Още повече, че си правила компромиси. Да проси от клиентите пари : това може би би го оправдал с факта, че не му стигат парите за децата. Ама това с пътните листчета и колата за лични цели няма как да го оправдае : това са си мързел и тарикатлък.Сигурно има много хора, които също не са в лесно положение, но са по - сериозни в нещата, които правят. Наемете някои от тези хора, ако са българи още по - добре. ------------------------------------------ Служителите се боят от мен, разплаквала съм почти всички, държа да уточня че никого не съм обиждала, не съм навиквала и ми е повече от непонятно защо плачат. Давам си сметка, че няма добър началник - трябва да избирам между това работата да се свърши както трябва и това да ме харесват - аз избирам работата и реномето на фирмата. П.п.: Ами боят се щот не им даваш да си разиграват коня както им е угодно. И аз да бях, и аз щях да се боя. В училище се бояхме от строгите даскали, а не от мекушавите. Но строгите са ни научили на повече, строгите даскали спомагат за по - добрия имидж на даскалото, а лигавите и мързеливите тъкмо обратното. Лигавите и мързеливите действат и в полза на моралното разложение на своите ученици. Ако имах само строги даскали, сега сигурно щях да съм още по - учен и дисциплиниран ( особено второто ... ) Току виж някой служител се опитал да те свали, за да може да си затваряш очите пред номерата му. Естествено че престижът и правилата на фирмата са по - важни от някой, който сякаш зорлем не ги спазва и който гледа да хитрува на дребно. Редактирано Юли 19, 2010 от Христо6 Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Тук става въпрос И за различни култури - вероятно в неговата държава това не са големи прегрешения и той не е в състояние да погледне сериозно на предупрежденията. Нищо не го оневинява - щом е приел да живее в друга държава, ще спазва правилата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Трудовите договори са и за това,служителят да е наясно със своите задължения към работодателя.Ако те не се спазват,работодателя има пълното законово основание да прекрати договора. Не се чувствай виновна за това,че трябва да уволниш служител,който не спазва договора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SvetlanaNikolova Добавено Юли 19, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Благодаря за мненията. Между другото съм объркала мястото на темата поради което се извинявам. Не знам дали може да се премести... Относно гореописаната ситуация - прие грозни краски. В началото слушах молби и обещания, но все пак му отказах работата. След което човека обърна на крясъци и заплахи... Даже доведе още един свой събрат, за да е по- убедителен. Давам си сметка, че присъствието на този човек във фирмата е заради мен от самото начало - съжалих го и му помогнах да започне работа. От там нататък всички компромиси, които съм правила са били също от съжаление. И с надеждата, че ще му помогнат да не повтаря грешките си. Тая случка ме кара да се замисля за много неща - в какви ситуации трябва да се правят компромиси, защо трябва да се правят компромиси и спрямо кого. Помагаме ли всъщност когато правим компромиси или грешим? Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Помагаме ли всъщност когато правим компромиси или грешим? Въпросът за компромиса надхвърля описания казус (и не може да бъде разглеждан в неговия контекст). Ние сме хора - различни; на различни образователни и житейски нива, и с различна култура... Въпросът за компромиса идва естествено... (Напр. - ние непрекъснато правим компромиси, за да запазим добрия тон, без да очакваме същото и от отсрещната страна, като по презумпция приемаме, че тя е още "недорасла", за да ни разбере, независимо, че по закон е дееспособна... Това е компромис. Той е обективно наложен в делничните ни взаимоотношения)...Това е то - отдаването на Божието Богу... Но компромисът изобщо не е свързан със задълженията ни по писаните закони, (където двете страни предварително се споразумяват и всяка от тях е напълно наясно и с правата, и със задълженията си по даден договор, който е влязъл в сила)... Тук вече толерирането на едно поведение, извън регламента , от страна на санкциониращата страна - не се нарича компромис, а си е правонарушение - когато с бездействията си нарушаваме де юре регламента, който изисква определено предписано поведение и от двете страни...Тук се изисква задължително да се действа, според закона, т.е. - да се отдаде "кесаревото - кесарю" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 (edited) Здравей Светлана.Вероятно ти вече си освободила служителя на фирмата ,но все пак реших да отговоря на твоя въпрос. Няма безболезнен начин да бъде освободен човек от работа.В ситуацията ,погледната от твоя гледна точка,ти постъпваш съгласно правилата за твоето работно място.В света на труда това са правилата.Ако ти и фирмата сте били коректни към служителя по следния начин: 1.Сключили сте трудов договор ,по който сте плащали редовно и сте внасяли осигуровки навреме съгласно нашето трудово и осигурително законодателство. 2.Щом можеш да го уволниш от днес за утре,вероятно е по клауза срок на изпитване,като срока е договорен в полза на работодателя.Добре е човека да е бил от самото начало наясно ,че това е така. 3.Ако сте му свели навреме и ясно всичките си изисквания още с постъпване на работа, чрез длъжностна характеристика и инструктаж. 4.Бил е предупреден и тази крайна мярка не му идва внезапно и без обяснения. Ако тези няколко неща са изпълнени коректно и ясно,не следва да имаш чувство за вина.Ако чувствуваш,че не ти е по сърце да носиш подобна отговорност ,то помисли дали е нужно да оставаш на тази работа за в бъдеще.Никак не е лесно да се работи с хора,да се ръководят хора.В моят професионален път, се е случвало да правя избор поради съкращения.Знам колко труден е изборът.Само в един от всички случаи ,не можех да помогна(чрез пренасочване,намиране на друга работа в същата или друга фирма) по никакъв начин на човека,който, както при тебе ,кардинално се раминаваше с изискванията на длъжността.Знам,че за този човек,аз се превърнах във врага в човешко лице и до ден днешен не е разбрал ,че освобождаването му се дължи на него самия.Това са уроци.Учим се всички.Само хората,които са сами на себе си ръководители-творците,свободните професии и може би още някой ,са извън този проблем. Ако останеш на тая позиция,просто бъди максимално ясна и коректна с новите и съществуващите служители.Правилата са затова .да се спазват,не да се нарушават.Всеки прави личен избор,дали правилата му харесват и дали може да ги изпълнява.Нали затова формата е трудов договор.Две страни поемат конкретни ангажименти.И всеки отговаря за своята част от поетия ангажимент. Моето впечатление,е че някои от нашите нови частни фирми -работодатели,не винаги са коректни в отношението си към наетия работник,служител.Не е въпроса да се правят компромиси,а да се общува строго,твърдо,но не грубо,което за жалост е разпространено.Аз ти плащам и ти си длъжен,това е порочен модел.Човещина и справедливост са нужни от работодателя,коректност и трудова дисциплина от работника..Във фирмата,в която работя. имаше финансови затруднения и се наложи три месеца да не се получават редовно заплатите.Шефът, събра всички,обясни ситуацията и пое конкретни анагажименти.Той спази ангажиментите,но работниците през трите последни месеца ,зимни ,на миналата година идваха на работа и понесоха тази тежест.И шефа не получаваше заплата ,заедно с тях.Те го оцениха. Поздрави Редактирано Юли 19, 2010 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 19, 2010 Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 Благодаря за мненията. Между другото съм объркала мястото на темата поради което се извинявам. Не знам дали може да се премести... Относно гореописаната ситуация - прие грозни краски. В началото слушах молби и обещания, но все пак му отказах работата. След което човека обърна на крясъци и заплахи... Даже доведе още един свой събрат, за да е по- убедителен. Давам си сметка, че присъствието на този човек във фирмата е заради мен от самото начало - съжалих го и му помогнах да започне работа. От там нататък всички компромиси, които съм правила са били също от съжаление. И с надеждата, че ще му помогнат да не повтаря грешките си. Тая случка ме кара да се замисля за много неща - в какви ситуации трябва да се правят компромиси, защо трябва да се правят компромиси и спрямо кого. Помагаме ли всъщност когато правим компромиси или грешим? Интересна тема и деликатна тема .И кофти ситуация ,която сигорно всеки работодател му се е наложило да извърши .Сетих се за един скорошен филм с Джордж Клуни ,където работата която работеше е да съобщава тактично ,че работникът е уволнен ,и ми стана смешно .Аз иначе докато съм работил за частници половината от тях са бяха много свестни хора ,но и аз съм си вършил съвестно и качествено работата и не са ми се месили в работата и е имало едно уважение и от двете страни ,иначе има много какво да се иска и от двете страни ,но според мен първо трябва да започне от работодателят ,където е също тънак моментът .А така както показваш ситуацията се вижда ,че първо не си избрала точният човек за работа и второ ,е това че си позволила да ти се качи на главата с твоята доброта .За да не се попада в подобно положение е хубаво да има един балансиран подход ,и правилно да се избере работникът .А колкото до компромисите ,мисля че трябва да е балансиран подходът ,и е строго индивидуално ,зависи от човекът . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 ....един обикновен урок за работодателя....повтарящи се случки и повтарящи се типажи. Аз бих се замислила за човека, защо проси пари? Следващия шофьор ако няма какво да яде и той ще проси и ще подкопава фирмата. Казвам го от позицията на човек, които сяда на кафе и говори шофьора. Тези хора са поставени в такова унизително положение , че е грях да се коментира. Когато сядаме шофьора да пием кафе или да хапнем нещо аз плащам винаги сметката и наблюдавам как човека свит от неудобство не иска нищо ... Говаря за шофьори наемани за ден или два , ако ще ги назнамавам ще трябва да мога да им осигуря нормален живот.....това изиска Вселената за да ни върви в живота. veselinvalchev1981, Eлф, Илонка и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Както писха по - горе това е трети човек за последните 6 месеца. Тая цифра ме кара да се замисля . Служителите се боят от мен, разплаквала съм почти всички, държа да уточня че никого не съм обиждала, не съм навиквала и ми е повече от непонятно защо плачат. Имате добър лидерски стил - но за армията... Това е автократичен стил, с подлежащ перфекционистичен характер. Той пък на свой ред е само изградена с годините компенсация - бягство от несъзнавани страхове. Давам си сметка, че няма добър началник - трябва да избирам между това работата да се свърши както трябва и това да ме харесват - аз избирам работата и реномето на фирмата. В крайна сметка не сме на работа за да се харесваме един на друг, а за да свършим каквото има да се свърши. Имах нужда да споделя. Ако някой може да ми даде съвет или покаже нещо което може би недовиждам в цялата тая ситуация, ще му бъда благодарна. Не съм съгласен, че няма добър началник. Аз примерно за шеф с авторитетен, но мек, гъвкав и пълен с чар и харизма лидерски стил бих направил всичко. Аз самият съм бил във вашата ситуация и съм се държал с подчинените си на същия принцип - или/или, с много налагане, но неспособност за приятелство, спечелването и харизматичното и "грабване", повеждане, така че да са готови на всичко за теб. Не го можех тогава! В същото време наблюдавах колегата си, който редовно събираше подчинените, говореше им, умееше да ги грабва с чара си, да бъде приятел с тях и да бъде зад тях в трудностите им, дори и лични, така че те да бъдат зад него в професионалните такива. И бяха! А към мен започна протест, неподчинение. Аз станах още по-изискващ, което за малко подобри положението, но в дългосрочен план съсипа моите нерви, а работата тръгна надолу. Казвате: "не сме на работа, за да се харесваме"... Няма нищо по-грешно! На работа сме всеки ден по 8-10 часа, с пътуването напред назад и обяда, 12 и повече. Като махнем сън 8 часа, остават само 4 часа за буден живот извън служебните ангажименти. Тоест повечето от будното ни живеене сме на работа. Най-сигурният начин един екип да работи добре, е да бъдат създадени хармонични междуличностови отношения - те да бъдат фирмена политика. А те тръгват от умението на лидера на екипа да спечели сърцето на всеки един от служителите, да им бъде най-добрият приятел, да им харесва да отиват на работа, защото пак ще се видят с такъв харизматичен и сърдечен лидер. Такъв лидер редовно прави брийфинги, на които освен за рабоотноте цели говори и за взаимоотношенията, умее да разкаже случки, да завладее вниманието, да насочи мисленето, да промени нагласите в екипа с присъствието и уменията си по водене на екип. За да ги има обаче, е нужно първо да може да води себе си. Лидерите перфекционисти са винаги без изключение хора с много нерешени вътрешни проблеми, от които се стремят да се заобградят и избягат чрез външни цели. Нужна много гъвкава, осъзната и балансирана психика, за д абъде човек такъв лидер. При него работата върви не защото ТРЯБВА, а защото хората ИСКАТ да свършат нещото, защото са подходящо мотивирани личностово, работата е превърната с помощта на лидера в част от вътрешната им лична сфера - станала е част от тях самите! Всичко това прави лидерът! Затов да си лидер е както най-трудната, така и най-вълнуващата роля в този живот! Ако лидер, какъвто описвам, имаше същия "материал", тоест същите хора, той би извадил от тях най-доброто, би ги мотивирал така, че да работят с радост! И то колкото се може по-лично всеки. Понеже е гъвкав, той би отчел личните или транскултурални особености на служителите си и би подходил индивидуално! С доста брийфинги, мотивиране, но с добро, с мекота, с проникване под кожата на служителите, с даването им да разберат, че са важни! Защото наистина са! _edno_momi4e_, Mentolka, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Златна Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 А не е ли по -добре и за Вас,като шеф,и за наетия служител да го прецените предварителна що за птица е,дали се вмества във Вашите представи за изпълнител на определени отговорности и тогава да го наемате на работа?А дали на този човек му е ясно как се работи у нас?А все пак ,и Вие дали сте на ясно със себе си2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 но все пак му отказах работата. Браво! Никакви компромиси с такива хора, ама никакви. Трябва да се научим да спазваме правилата и да си изпълняваме задълженията. В крайна сметка си вадим парите така. Всеки иска много почивки и много пари и ако може да няма изобщо работни дни. Ще намериш подходящ човек, но не прави компромиси. Безотговорните хора на това разчитат, а те са много! Не търси безболезнен начин. Не бъди приятел. ТИ СИ ШЕФ! Успех Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Уволни го до края на месеца.На 27 07 е най добре.Ако си създала сама фирмата е добре ако не дано я запажиш.Родена си дата на кармична разплата без твое желание. Да се научиш да бъдеш ''ловец не жертва''.Датата ти налага да бъдеш решителна и твърда жизнения период в който си моента да бъдеш търпелива и дипломатична.Да бъдеш ''ловец ''означава да успяваш сама а не да правиш наопаки''Да бъдеш дъба не лианата около него''.А кога е роден служителя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 По повод на написаноо от Орлин - имаш ли опит с назначаване и уволняване (дори и условно или по лична уговорка, не по договор)? И въобще на отношения, в които ти си човекът с ключовете от офиса? Хора има всякакви... При мен имаше едно млао момче -току що завършило икономика и без работа още. На мен ми трябваше временно човек, който да поеме няколко групи деца 3-4 клас с компютърна грамотност (това преди да започнат в училищата). Приехме го с много радост, той се оказа много общителен. Една седмица стоя в школата само за да наблщдава как колежката и аз рабтим с децата и да се запознае с програмата (разработвана и апробирана от мен лично в продължение н една година). Държах се с него като със своите деца - те ми бяха помагали при разработката на програмата, отделно, че те ме научиха да работя с компютър. След една седмица, когато трябваше да му поверя първата група деца, седнахме вечерта да му дам възможност да сподели впечатленията си, въпросите... Той с изненадващо сигурен и самодоволен тон ми съобщи, че през изминалата седмица е броил колко ученика съм имала аз и умножил по таксата, която плащали за един час, после направил калкулацията колко са приходите на школата и изчислил, че имам цяло работно място за него, заедно с осигуровките и стабилна заплата от... До съобщаването на сумата го слушах изумена, но сумата предизвика бурен смях у мен - та аз на себе си не можех и да мечтая да дам толкова в близките 5 години докато не изплатя всички инвестиции по откриването... Момчето явно бе изпуснало някоя лекция в следването си, защото не ме попита колко е перо разходи на школата. Когато аз му намекнах за това, той нехайно ми подхвърли с лека ирония - е че колко може да е - един тебешир... Преглътнах и все пак попитах какво е научил за децата, за програмата ни - той примлясна дъвката си с досада и ми отговори - какво толкова - да цъка там с мишката и това е .... За останалото се досещате... После "уволних" колега, който си позволяваше след трикратна молба от моя страна, да пуши в присъствието на децата - това няма нужда да се обяснява на педагог, а той беше с 12 г. стаж в училище... Въобще - когато човек държи ключовете, има много мислене и отговорности - най-вече към тези, които са лоялни и стриктни работници, честни и трудолюбиви, към клиентите особено.... Към недобросъвестните също - те имат нужда да разберат как се работи добросъвестно... veselinvalchev1981, Рассвет, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 но все пак му отказах работата. Браво! Никакви компромиси с такива хора, ама никакви. Трябва да се научим да спазваме правилата и да си изпълняваме задълженията. В крайна сметка си вадим парите така. Всеки иска много почивки и много пари и ако може да няма изобщо работни дни. Ще намериш подходящ човек, но не прави компромиси. Безотговорните хора на това разчитат, а те са много! Не търси безболезнен начин. Не бъди приятел. ТИ СИ ШЕФ! Успех Съгласен съм с това ,че компромиси небива да се правят с такъв тип хора ,и е хубаво за да не се допускат такъв нежелан тип работници да има един правилен потбор ,трудно е за доста от управителите да усетят точният за длъжноста работник ,може би им липсва вътрешният усет ,други пък изпускат кадърните по една или друга причина .Само не ми допада че разглеждаш работниците като някакви разглезени служители които необичат да работят и от тоя род неща ,разбирасе има такива сред нас и са според мен около 20% някъде .Но виждам каква ще е работоспособноста на хората ако работят по 9 часа на ден ,хора ли ще са или ще се превърнат на зомбита ,защото и като сложим примерно 1 час отиване и връщане до работата ,7-8 часа сън ,хранене и други нужди през деня 1-2 часа ,като сложим и 1-2 часа почивка ,то на човек не му остава никакво време за социален живот ,как ще се разтовари човек ,според мен бързо ще се превърне в развалина ,коефициента на полезно действие ще падне ,отделно и по малко пари ще харчи ,поради липса на свободно време .Французите не случайно си направиха 35 часова работна седмица и вместо да им се влоши икономиката ,напротив тя се е подобрила .А според мен в момента идеалното работно време е 30 часа на седмица .А съм сигорен че напред във времето работното време ще пада ,за да може хората да имат време и за друг вид работа .Всичко когато е умерено дава добри резултати . Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 (edited) Само не ми допада че разглеждаш работниците като някакви разглезени служители които необичат да работят и от тоя род неща Не съм имала това в предвид. Умните хора ме разбраха. Няма да се повтарям пак! Но виждам каква ще е работоспособноста на хората ако работят по 9 часа на ден ,хора ли ще са или ще се превърнат на зомбита ,защото и като сложим примерно 1 час отиване и връщане до работата ,7-8 часа Оправдания. Като не им харесва да напуснат! Не е редно да пречат на процеса на работа. Това е тъпо. Нека си намерят работа за мързеливци. Аз работя по 47 часа в седмицата. Пътувам с градски транспорт и ми отнема 1 час отиване и връщане. Въпреки това имам време за приятели, излизанки и типичните женски неща! Утре ме чака 12 часова работна смяна, но аз съм будна. Имам сили защото имам желание! .А според мен в момента идеалното работно време е 30 часа на седмица А каква е идеалната работна заплата за това работно време според теб? Редактирано Юли 25, 2010 от Деяна Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) Дано не ти се случи да се разболееш и да те изхвърлят най- безцеремонно през борда защото на тях болни хора не им трябват. Да, има и такива шефове в които няма никаква човещина, дано твоите не са такива и да не познаеш обратната страна на медала. Не ти го пожелавам. Редактирано Юли 26, 2010 от Eлф Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Само не ми допада че разглеждаш работниците като някакви разглезени служители които необичат да работят и от тоя род неща Не съм имала това в предвид. Умните хора ме разбраха. Няма да се повтарям пак! Но виждам каква ще е работоспособноста на хората ако работят по 9 часа на ден ,хора ли ще са или ще се превърнат на зомбита ,защото и като сложим примерно 1 час отиване и връщане до работата ,7-8 часа Оправдания. Като не им харесва да напуснат! Не е редно да пречат на процеса на работа. Това е тъпо. Нека си намерят работа за мързеливци. Аз работя по 47 часа в седмицата. Пътувам с градски транспорт и ми отнема 1 час отиване и връщане. Въпреки това имам време за приятели, излизанки и типичните женски неща! Утре ме чака 12 часова работна смяна, но аз съм будна. Имам сили защото имам желание! .А според мен в момента идеалното работно време е 30 часа на седмица А каква е идеалната работна заплата за това работно време според теб? Деяна,извини ме,но ми се струва че изказването ти е малко крайно,а това крие известен риск да попаднеш в ситуация,която ще те накара да промениш мисленето си.От сърце ти желая това да не се случи! veselinvalchev1981 и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 Аз примерно за шеф с авторитетен, но мек, гъвкав и пълен с чар и харизма лидерски стил бих направил всичко. ...... Казвате: "не сме на работа, за да се харесваме"... Няма нищо по-грешно! На работа сме всеки ден по 8-10 часа, с пътуването напред назад и обяда, 12 и повече. Като махнем сън 8 часа, остават само 4 часа за буден живот извън служебните ангажименти. Тоест повечето от будното ни живеене сме на работа. Най-сигурният начин един екип да работи добре, е да бъдат създадени хармонични междуличностови отношения - те да бъдат фирмена политика. А те тръгват от умението на лидера на екипа да спечели сърцето на всеки един от служителите, да им бъде най-добрият приятел, да им харесва да отиват на работа, защото пак ще се видят с такъв харизматичен и сърдечен лидер. Такъв лидер редовно прави брийфинги, на които освен за рабоотноте цели говори и за взаимоотношенията, умее да разкаже случки, да завладее вниманието, да насочи мисленето, да промени нагласите в екипа с присъствието и уменията си по водене на екип. За да ги има обаче, е нужно първо да може да води себе си. Лидерите перфекционисти са винаги без изключение хора с много нерешени вътрешни проблеми, от които се стремят да се заобградят и избягат чрез външни цели. Нужна много гъвкава, осъзната и балансирана психика, за д абъде човек такъв лидер. При него работата върви не защото ТРЯБВА, а защото хората ИСКАТ да свършат нещото, защото са подходящо мотивирани личностово, работата е превърната с помощта на лидера в част от вътрешната им лична сфера - станала е част от тях самите! Всичко това прави лидерът! Затов да си лидер е както най-трудната, така и най-вълнуващата роля в този живот! Ако лидер, какъвто описвам, имаше същия "материал", тоест същите хора, той би извадил от тях най-доброто, би ги мотивирал така, че да работят с радост! И то колкото се може по-лично всеки. Понеже е гъвкав, той би отчел личните или транскултурални особености на служителите си и би подходил индивидуално! С доста брийфинги, мотивиране, но с добро, с мекота, с проникване под кожата на служителите, с даването им да разберат, че са важни! Защото наистина са! :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 ... Давам си сметка, че няма добър началник - трябва да избирам между това работата да се свърши както трябва и това да ме харесват - аз избирам работата и реномето на фирмата. В крайна сметка не сме на работа за да се харесваме един на друг, а за да свършим каквото има да се свърши. Имах нужда да споделя. Ако някой може да ми даде съвет или покаже нещо което може би недовиждам в цялата тая ситуация, ще му бъда благодарна. Не съм съгласен, че няма добър началник. Аз примерно за шеф с авторитетен, но мек, гъвкав и пълен с чар и харизма лидерски стил бих направил всичко. Аз самият съм бил във вашата ситуация и съм се държал с подчинените си на същия принцип - или/или, с много налагане, но неспособност за приятелство, спечелването и харизматичното и "грабване", повеждане, така че да са готови на всичко за теб. Не го можех тогава! В същото време наблюдавах колегата си, който редовно събираше подчинените, говореше им, умееше да ги грабва с чара си, да бъде приятел с тях и да бъде зад тях в трудностите им, дори и лични, така че те да бъдат зад него в професионалните такива. И бяха! А към мен започна протест, неподчинение. Аз станах още по-изискващ, което за малко подобри положението, но в дългосрочен план съсипа моите нерви, а работата тръгна надолу. Казвате: "не сме на работа, за да се харесваме"... Няма нищо по-грешно! На работа сме всеки ден по 8-10 часа, с пътуването напред назад и обяда, 12 и повече. Като махнем сън 8 часа, остават само 4 часа за буден живот извън служебните ангажименти. Тоест повечето от будното ни живеене сме на работа. Най-сигурният начин един екип да работи добре, е да бъдат създадени хармонични междуличностови отношения - те да бъдат фирмена политика. А те тръгват от умението на лидера на екипа да спечели сърцето на всеки един от служителите, да им бъде най-добрият приятел, да им харесва да отиват на работа, защото пак ще се видят с такъв харизматичен и сърдечен лидер. Такъв лидер редовно прави брийфинги, на които освен за рабоотноте цели говори и за взаимоотношенията, умее да разкаже случки, да завладее вниманието, да насочи мисленето, да промени нагласите в екипа с присъствието и уменията си по водене на екип. За да ги има обаче, е нужно първо да може да води себе си. Лидерите перфекционисти са винаги без изключение хора с много нерешени вътрешни проблеми, от които се стремят да се заобградят и избягат чрез външни цели. Нужна много гъвкава, осъзната и балансирана психика, за д абъде човек такъв лидер. При него работата върви не защото ТРЯБВА, а защото хората ИСКАТ да свършат нещото, защото са подходящо мотивирани личностово, работата е превърната с помощта на лидера в част от вътрешната им лична сфера - станала е част от тях самите! Всичко това прави лидерът! Затов да си лидер е както най-трудната, така и най-вълнуващата роля в този живот! Ако лидер, какъвто описвам, имаше същия "материал", тоест същите хора, той би извадил от тях най-доброто, би ги мотивирал така, че да работят с радост! И то колкото се може по-лично всеки. Понеже е гъвкав, той би отчел личните или транскултурални особености на служителите си и би подходил индивидуално! С доста брийфинги, мотивиране, но с добро, с мекота, с проникване под кожата на служителите, с даването им да разберат, че са важни! Защото наистина са! Съгласна съм с мнението на Орлин, включително като човек, който е бил и от двете страни на барикадата. Когато работех като служител се стараех каквото зависи от мен да е направено добре, дори ако бях в състояние, правех повече, отколкото е нужно. Отначало така работех, защото просто такова е вътрешното ми убеждение и така бях свикнала от студентските години - първия ми пряк шеф не беше от най-ентусиазиращите . Съвсем скоро обаче се сдобих с друг, чудесен шеф (продължаваме да бъдем в приятелски отношения и до сега, след като вече 12 години не работя там), а след още малко време дойде и нов директор, който също успяваше добре да организира хората и да им влезе под кожата, както казва Орлин. Тази отдаденост на работата не остана незабелязана, нито от прекия ми шеф, нито от директора; оцениха ме и само след две години ми възложиха по-сериозна и отговорна работа, на по-високо ниво и със сравнително високо заплащане. В момента като управител на своя фирма се старая да мотивирам хората, отнасям се така, както бих искала да се отнасят към мен, ако аз бях на тяхно място. Моето коректно отношение провокира такова и от тяхна страна и много клиенти са ми казвали колко са доволни от персонала, някои клиенти са помисляли някои от служителите ми за собственици или ако познават мен, а видят мъж, го мислят за мой съпруг - толкова всеотдайно се държат. Последно онзи ден техника на касовите апарати (аз бях заета и те се оправяха с него) сподели, че толкова съвестни служители никъде не е виждал - как съм ги била подбрала и какво съм правела, че да са такива Само с последния абзац не съм съвсем съгласна, защото да, с добър подход, можеш да извадиш най-доброто от човека, но все пак много е важен и подбора. Понякога самите хора не са наясно каква работа точно искат или харесват, понякога, подгонени от обстоятелствата, са склонни да започнат и съвсем неподходяща за тях работа, само за да си подсигурят ежедневието. Дори и когато видя човек, който е много на зор да си намери работа, но преценя, че е неподходящ, предпочитам да не го наема, защото така правя лоша услуга и на двама ни. И на него ще му е трудно и неприятно на това работно място, и работата във фирмата няма да върви. На такъв човек, ако мога, се опитвам да му дам координати на някой друг работодател за работа, която би била по като за него. П.П. Елф, не зная какъв е конкретния случай, за който говориш, но определено има различни професии; някои изискват от човека достатъчно физически сили, други обратно - да се оперира бързо с голям обем информация, при трети се изисква често пътуване и т.н. Ако човекът е бил здрав и се е справял добре на работното място, но се разболее, какво се получава? Работата му изисква определени способности, а той ги е загубил примерно вече. Дори и работодателят му да го задържи на работното място, той сам, ако е сериозен човек, ще се чувства непълноценен, а ако върши работата съвместно с други колеги, ще натоварва тях, а ще вземат същите заплати, на тях също едва ли ще им е приятно ... Очевидно ще се наложи да смени работата. Дори не е нужно да е болест. Може примерно да му се роди дете и вече да му е неудобно да пътува често служебно. Тогава вместо да се ослушва или да върши работата с неприязън, от няма и къде, по-добре сам да си потърси друга работа, вместо да чака работодателя "да го изхвърли от борда", както се изрази ти. Розалина и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) Диана разбирам за какво говориш, но само набързо ще спомена защото ставам точно за работа. Значи тук в нашия град си имаме една много важна особа самозабравила се която изпада в крайности. Има ги и такива но не ми се изпада в подробности.Та мисълта ми беше, че като реши един шеф да дири цаката със сигурност ще я намери, особено ако е истински темерут. Това в конкретния случай не е само мое мнение а всеобщо. p.s. Мнението на Орлин ми допадна много Редактирано Юли 26, 2010 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) мо с последния абзац не съм съвсем съгласна, защото да, с добър подход, можеш да извадиш най-доброто от човека, но все пак много е важен и подбора. Понякога самите хора не са наясно каква работа точно искат или харесват, понякога, подгонени от обстоятелствата, са склонни да започнат и съвсем неподходяща за тях работа, само за да си подсигурят ежедневието. Дори и когато видя човек, който е много на зор да си намери работа, но преценя, че е неподходящ, предпочитам да не го наема, защото така правя лоша услуга и на двама ни. И на него ще му е трудно и неприятно на това работно място, и работата във фирмата няма да върви. На такъв човек, ако мога, се опитвам да му дам координати на някой друг работодател за работа, която би била по като за него. Дианче! Ние в образованието много си патим от такива хора, които стават учители по всякакви други съображения, но не и защото обичат децата и професията. Редактирано Юли 26, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) За съжаление много хора живеещи в малките градове са принудени да се примирят и да работят каквото и да е само и само да подсигурят съществуването си. В големите градове може би има по- голям избор за тези които наистина искат да се трудят, затова и много хора напускат малките населени места. От друга страна в малките населени места все още се шири шуробаджанащината, затова и на много хора не се дава почти никакъв шанс да пробият колкото и да са кадърни, а в същото време се вижда как на добри работни места работят хора които съвсем не заслужават това и въобще не са си на мястото. За това болшинството от хора са вътрешно неудовлетворени и животът им не е пълноценен, а по- скоро се е превърнал в едно бъхтене и преливане от пусто в празно. За жалост много малко хора работят това което наистина обичат и аз виждам колко всеотдайно са потънали в работата си. Те всъщност работейки непрестанно нямат нито един работен ден въпреки умората и недоволството от спънките които им се поставят по гореспоменатите причини. Редактирано Юли 26, 2010 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 26, 2010 Доклад Share Добавено Юли 26, 2010 (edited) мо с последния абзац не съм съвсем съгласна, защото да, с добър подход, можеш да извадиш най-доброто от човека, но все пак много е важен и подбора. Понякога самите хора не са наясно каква работа точно искат или харесват, понякога, подгонени от обстоятелствата, са склонни да започнат и съвсем неподходяща за тях работа, само за да си подсигурят ежедневието. Дори и когато видя човек, който е много на зор да си намери работа, но преценя, че е неподходящ, предпочитам да не го наема, защото така правя лоша услуга и на двама ни. И на него ще му е трудно и неприятно на това работно място, и работата във фирмата няма да върви. На такъв човек, ако мога, се опитвам да му дам координати на някой друг работодател за работа, която би била по като за него. Дианче! Ние в образованието много си патим от такива хора, които стават учители по всякакви други съображения, но не и защото обичат децата и професията. Oх, какво да ти кажа, така си е, а точно в образованието и здравеопазването е най-най-отговорно и ако попадне неподходящ човек, става направо опасно. За съжаление много хора живеещи в малките градове са принудени да се примирят и да работят каквото и да е само и само да подсигурят съществуването си. В големите градове може би има по- голям избор за тези които наистина искат да се трудят, затова и много хора напускат малките населени места. От друга страна в малките населени места все още се шири шуробаджанащината, затова и на много хора не се дава почти никакъв шанс да пробият колкото и да са кадърни, а в същото време се вижда как на добри работни места работят хора които съвсем не заслужават това и въобще не са си на мястото. Да, първото сигурно е така, но това, дето направих синьо много ме учудва. Аз предпочитам да не назначавам роднини и приятели на работа при мен, дори и да имат качества, защото ще ми е по-неприятно да ги коригирам в работата или ако се наложи да ги посъветвам да си намерят друга, по-подходяща за тях. А ако нямат нужните качества, то положението ще е направо плачевно. Аз ВИНАГИ си търся най-подходящите и подготвени хора, иначе просто работата не върви. Вярвам ти, че е така, но никак не ми се връзва, защо така се получава. Предполагам, че става въпрос за някоя по-голяма фирма, която има клон, или склад, или производство в малкото населено място и местния управител е местен човек или дори и да е външен, се доверява на някой местен относно подбора на персонал и съответно бива лансирана цялата рода. Имам всъщност едни контрагенти със склад в Карлово, при които май се наблюдава подобно нещо. И ... нещата май не вървят особено добре, ама на шефовете от София им е трудно да се усетят. Редактирано Юли 26, 2010 от Диана Илиева Mentolka 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.