Надеждна Добавено Юли 18, 2010 Доклад Share Добавено Юли 18, 2010 Молитвен наряд за начало: Махар Бену Аба - песен Псалом 25 Винаги се радвайте... - формула Беседа: Отиде след него Молитвен наряд за край: Аз вярвам в един Бог на Любовта - формула Ихриш Бен Рут - формула Фир-Фюр-Фен - песен И тъй, хората вършат много добрини, но като отидат при Господа, Той ще каже: Дайте им по два долара за всичките им дела и ги пратете на земята, там да се учат. Човек трябва да разбира основните начала на добрия живот, основан на любовта. Добрите импулси на всички същества, от най-малките до най-големите, се крият, именно, в този живот. Всеки търси човек, общество или народ, който да го обича. Въпреки това, историята ни показва, че няма човек на земята, когото да са разбрали.Всеки човек остава неразбран. От осем хиляди години досега, хората се оплакват, че никой не ги разбира. Ако срещнете мъж и жена, които се обичат и разбират както трябва, и двамата заедно ще отидат на другия свят. Като души, те са свързани в името на любовта и са неразделни. Отиде след него Розалина и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Юли 18, 2010 Доклад Share Добавено Юли 18, 2010 "Питам някого: В кой закон живееш? – В закона Божий. – Тогава имаш право да даваш и да взимаш. Ако живееш в Божия закон, трябва да владееш изкуства и да не събираш данъци. – Как ще науча този велик закон? – Като тръгнеш след Христа. Казвам: Още сега можете да живеете по Божествен начин. – Какво доказателство ще ни се даде за Божествения живот? – Никакво. Ще посадиш семката и ще чакаш да израсне. Достатъчно е човек да няма абсолютно никакво съмнение в Божественото, да е проникват от искрено желание да намери истината. Не се занимавайте с мене, отде съм дошъл, кой съм и т. н. Казват: Ти ли се намери за тази работа? – Ако не съм аз, друг ще бъде – все ще се намери човек, който да проповядва Божието Слово. Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. - Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни. Един стих от Евангелието казва: „С устните си ме почитате, а сърцето ви е далеч от Мене". С устните си Го почитат, защото ги храни. Аз съм подал заявление против българите. Този път те няма да се освободят от отговорност. Аз съм прав, искрен човек, не мога повече да нося неискреността на хората. Този път ще говоря истината така, както никой не я е изнасял. Когато изнеса истината, в света няма да има вече затвори и бесилки, няма да има вече пролетариат и буржоазия – навсякъде ще има братство. Хората ще работят върху своите добродетели. Дали е вярно това, или не, времето ще покаже. Който вярва, да вярва. За мене е безразлично, вярвате, или не вярвате. Когато дойде новото време, ще разберете, че това е Божият закон, а не закон Божи. * Новото учение не трябва да вдига шум около себе си. Ние не сме дошли да кореним. Преди нас има други, които ще коренят и разорават. Ние ще сеем семена в тези леговища и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато израснат. Това всички трябва да разберат. Не мислете за някакъв рай. Напуснете вашите криви разбирания за рая. Раят, конто търсите, е в самите нас. Вие всякога можете да го имате. Ако влезете неподготвени и този рай, не може да издържите на неговата светлина, тя е непоносима за вас. Какво ще прави нашето кученце, ако го оставите да слуша музика в широка, добре осветена концертна зала? То ще се измени, ще започне да лае. Такова ще бъде и вашето положение, ако влезете неподготвени в другия свят, във великото мълчание, да слушате Божествената музика. Ако отида по-далеч в обясненията си, ще обвиня и вас, и себе си. * Сега, като ме слушате, онези, които ме разбират, да не изопачават думите ми. Вземете моите думи в техния прав смисъл, първо за себе си, а после за другите. Използувайте ги така, както душата ви ги разбира. Бъдете верни на душата и на сърцето си, на духа и на ума си. Бъдете верни на великото и свето начало в себе си. Само така ще имаме допирни точки помежду си. Аз набелязвам колебание, страх във вас. Не сте още герои. Когато решите да напуснете митарницата без страх и колебание, вие ще бъдете големи герои. Който се реши да напусне митарницата, ще бъде герой, великан, от всичко доволен и щастлив. В него ще потекат нови мисли и иден, и един ден ще се подмлади и ще каже: Слава Богу, че напуснах митарницата. Казваш: Състарих се, преждевременно се прегърбих. Защо стана това? - Защото още не си решил да не пуснеш митарницата. Напусни митарницата, за да се подмладиш, да дойде новата светлина в ума ти. * Носете любовта на всички. На хората прощавайте, а към себе си бъдете строги. Към грешките на хората бъдете снизходителни и ги извинявайте. Своите грешки не извинявайте, но изправяйте по всичките правила. Само така, грешката е простена. Това изисква Божественото учение. " Отиде след Него Надеждна, Слънчева, Eлф и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 18, 2010 Доклад Share Добавено Юли 18, 2010 Ще кажете за някого, че е благороден, високопоставен човек. – Кръвта му е напълно покварена. – Защо Бог ни изпраща толкова наказания? – Той не ви е наложил дори една хилядна част от наказанията, които заслужавате. След всичко това ще кажете: Христос Възкресе! – За вас Христос още не е възкръснал. – Това с еретическо. – Всички хора са еретици. Като отидат на небето и оттам ще ги изключат. От сто хиляди християни едва един може да се приближи към вратата на Царството Божие. Господ казва на арахангел Михаил: Иди при онези немирници на земята, да им наложиш такова наказание, да помнят, как се престъпват великите закони на Битието. В продължение на 10–20 години главите на хората ще узреят. Такава е волята на Бога. Той казва: Сит съм на вашите лъжи и заблуждения; сит съм на вашите свещи, кандила, тамяни. Сит съм на вашите лъжи, на вашата неискреност. Като слушат това, дяволите във вас, казват: Страшно нещо ни чака! – Страшно е за онези, които не изпълняват Божия закон и Божията воля. Аз не вярвам в закон, писан от човеците. Вярвам в онзи закон, написан в самите вас. Кой отвън може по-добре да ми каже, какво да чувствам и как да обичам? Кой може да прецени отвън моя вътрешен свят и моята опитност? Всичко е между мен и Бог. Само пред Него съм отговорна! Вратата към Него не е някъде вън... Сега, ще свърша беседата си с една мисъл, която не мога да изкажа. Да видим, кой от вас може да я прочете. Който я схване, той е намерил ключа на нещата. Когато Духът на истината дойде във вас, Той ще ни каже, коя е тази мисъл. Тя е най-великата мисъл, която някой може да изкаже. Ще намерите формата на тази мисъл и ще я наредите така, както е в Божествената гама. Търсете, всеки за себе си, тази мисъл. Носете любовта на всички. На хората прощавайте, а към себе си бъдете строги. Към грешките на хората бъдете снизходителни и ги извинявайте. Своите грешки не извинявайте, но изправяйте по всичките правила. Само така, грешката е простена. Това изисква Божественото учение. Ясното небе е служител на слънчевата светлина. Тихото време е служител на слънчевата топлина. Росните капки са служители на нежната трева. Божията Любов е служителка на човешките сърца. Отиде след Него Надеждна и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юли 19, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2010 (edited) Преди пет – шест хиляди години, в Египет царувал един велик цар, който имал само една дъщеря. Неговото нещастие се заключавало в това, че устата на дъщеря му била крива. Коя е била причината за това, не казвам. Ще си помислите, че Божията воля била такава. Коя е причината за това, не е важно; важно е, че никой лекар, никой учен не могъл да помогне – устата на царската дъщеря си останала крива. Най-после, бащата се принудил да направят маска на дъщеря му, с която да прикрива недостатъка си. След това той я изпратил в Едем, да се учи при един велик Учител, член на Бялото Братство. Според законите па това Братство, никой член нямал право да целуне жена, колкото и да е света и чиста. Царската дъщеря се учила дълго време при своя Учител, но всякога носела маската на лицето си. Един ден тя се почувствувала крайно отегчена от нея и решила да я хвърли, да се яви при Учителя си такава, каквато била в действителност. Понякога и хората постъпват по същия начин. Когато устата или очите им са изкривени, те носят маска да ги скриват. Обаче, като им дотегне хвърлят маската и се показват такива, каквито са всъщност. Като видял кривата уста на своята ученичка, Учителят почувствал голямо съжаление към нея и пожелал да й помогне. Само с една целувка той би могъл да я излекува. Най-после той решил да й помогне. В него се явила борба, две чувства се борели: от една страна, желанието му да й помогне – дълг към ближния; от друга страна, страхът, от нарушаване на строгия закон на Братството. След дълга борба в него надделяло съжалението към царската дъщеря, и той решил да се пожертвува – целунал я. Недоволна от това, тя турила маската на лицето си и се върнала при баща си. Той я запитал, защо напуснала учението си. Дъщерята казала на баща си, че Учителят и целунал. Бащата извикал Учителя при себе си да го пита, защо постъпил така. Той обяснил на бащата причината – целувката. Така той изпълнил задължението си към своя ближен, но не закъсняло и изключването му от Братството. И вие, в сегашния си живот, изпадате в положението на този велик Учител – член на Бялото Братство. „Дойди след мене!" – Защо? – Защото си направил едно добро. Значи, който направи едно добро, напуща митарницата. Щом напуснеш митарницата, ще те уволнят, защото не можеш да бъдеш едновременно слуга на света и служител на Бога. Бог и светът искат да им се служи. Вие трябва да бъдете герои. Не само да възприемете новите идеи, но и да се опитате, готови ли сте да ги задържите и себе си. Приближавате се до една жена, целувате я, за да се оправи устата й, но не се оправя. Какво ще стане тогава с вас? – Ще ви турят в затвора. Отиде след него Често се изкушаваме да „помогнем” на близки и любими хора да „изправят” някоя кривина и винаги изпадаме в положението на Учителя. Кривините на другите, както и нашите собствени, не се оправят отвън с „целувката на един светец”, а само с вътрешно преосмисляне и осъзнаване на собствените ни грешки и усилие за поправянето им. Но как тълкувате това - "Ще ви турят в затвора."? Редактирано Юли 19, 2010 от Надеждна Донка, Лъчезарна, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.